Monthly Archives: декември 2022

Мария Бакалова е родена на 4 юни, 1996 г. в Бургас. Завършила е Националното училище по музикалко и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в родния си град с първа специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ и втора специалност „Флейта“. През 2019 г. се дипломира в НАТФИЗ София. Била е студентка в класа на Иван Добчев. Бакалова е играла на сцената на Драматичния театър в Пловдив и има участие в няколко български филма. Ролята на Тутар Сагдиев във филма „Борат 2“ й донесе световна известност и номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за филмово и театрално изкуство (БАФТА). Тя е първата българка, номинирана за престижните отличия.

С Мария Бакалова разговаря издателят на Genica News Атанас Месечков.

МАРИЯ, ПЪРВО ДА ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ОТКЛИКНАХТЕ НА ПОКАНАТА НА „GENICA NEWS“ ЗА ИНТЕРВЮ И ЗА ТОВА, ЧЕ ТОЛКОВА ЧЕСТО СЕ ПРИБИРАТЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОНЕ НА НАС ТАКА НИ ИЗЛЕЖДА. ЗА МЕН И ЗА ЕКИПА НИ Е ОГРОМНА ЧЕСТ, ЧЕ СТЕ С НАС!

Аз благодаря за поканата! И за мен е огромна чест да си по- говорим. Старая се да се прибирам възможно най-често. Не- знам дали е достатъчно често, вероятно винаги може повече. Надявам се с отшумяването на вируса пътуването да бъде по-лесно.

КАК СЕ ПРОМЕНИ ЖИВОТЪТ ВИ СЛЕД НОМИНАЦИЯТА ЗА „ОСКАР“ И ПРОМЕНИ ЛИ СЕ ИЗОБЩО?
Сигурно се е променил и то в степен, че станах може би по-отговорна в действията си, реакциите си, изказа си, по- стъпките си. Когато повече хора ни наблюдават и когато имаме платформа, е добре да бъдем колкото се може по-до- бър пример. Защото, ако можем да си помагаме, светът ще бъде по-хубав.

СПОМЕНАХТЕ ЗА ПОЗИТИВНА ПРОМЯНА. КАКВА БЯХТЕ ПРЕДИ? КАКВА СЪПОСТАВКА БИХТЕ НАПРАВИЛИ?
Не знам каква съпоставка бих наравила. Знам само, че от- както се помня, винаги действам интуитивно, без да съм планирала решението си, действието си. Сега се опитвам малко от малко да обмислям нещата. Умерено, не много-мно- го. Може би това е по-голямата промята – да съм по-разумна може би.

ТОВА СТАРАНИЕ ЗА РАЗУМ ПРЕМАХНА ЛИ ИМПУЛСИВ- НОСТТА, ЗА КОЯТО ГОВОРИТЕ?
Не мисля, просто се старая да си подбирам думите – може би в по-правилен словоред и начин, по който да бъдат раз- брани.

СЛАВАТА КАК ПОВЛИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО ВИ? МОЖЕ ЛИ СПОКОЙНО ДА СЕ РАЗХОДИТЕ В ПАРКА, БЕЗ НИКОЙ ДА ВИ ПРИТЕСНЯВА И ДА ПРАВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ?
Аз живея в Лос Анджелис и един от минусите там е, че няма много паркове. Предимно се движиш с кола, но мисля, че както се движим всички с маски, е трудно някой да те раз- познае и реакцията да бъде нещо отрицателно или положи- телно. Хората са разбиращи – че си някой, който се занима- ва с такава професия, затова вероятно биха те разпознали, биха казали „Здравей“, ти ще кажеш „Здрасти“ и ще си по- желаете хубав ден.

А КАКВИ НЕЩА НАУЧИХТЕ ЗА ЖИВОТА И ЧОВЕШКОТО СЪСТОЯНИЕ ОТ ПОГЛЕДА НА ЗНАМЕНИТОСТ?
Честно да ти кажа, колкото повече мисля, тол- кова повече стигам до заключението, че все

по-малко знам за човешкото състояние, за човешкия дух, за човешките избори, мисли… Все повече въпроси си задавам, все по-малко отговори получавам. Постоянно питане, тър- сене на смисъл. То може би е така цял живот. Ако намерим смисъл, може би отиваме някъде другаде.

КОЙ Е ВАШИЯТ СМИСЪЛ?

Моят смисъл е да бъда щастлива и да правя другите около мен, близките ми, щастливи. Смисъла е наистина да бъда щастлива. Смисъла е работата, с която се занимаваш, да ти доставя удоволствие. Хората, с които комуникираш, да бъдат положителни. Да цениш всеки изминал ден, защото в крайна сметка сме тук, дишаме, чуваме, виждаме, ходим или най-важното – живи сме, и това си е дар. Докато осъз- наваш това, ти си щастлив човек. Защото си тук. Може да е трудно понякога, може да ти се струва нещо невъзможно, но все пак си тук и сега. Защото в крайна сметка само това ни принадлежи. Дори утрешният ден, може би дори и следва- щият час е неизвестен, така че се наслаждавам на момента. Може би това ми е смисъла – да изстискам момента и да му се насладя, защото той е незаменим, той е уникален.

ВИЕ ЩАСТЛИВА ЛИ СТЕ?

Ами щастлива съм. Щастлива съм.

НА КОЯ ДРУГА ЗНАМЕНИТОСТ СЕ ВЪЗХИЩАВАТЕ?

Аз се възхищавам на много хора. Не съм сигурна, че мога да кажа, че подражавам на много артисти, защото всеки един е уникален сам по себе си. Но, разбира се, имена като великата Оливия Колмън или Мерил Стрийп, или Глен Клоуз са икони, с които по един или друг начин съм имала възможността да се срещна – дали под формата на Zoom или на някакво малко събитие покрай наградите миналата година. Други все още само гледам на кино, като Мерил Стрийп, и се надявам един ден да се видим. Но, разбира се, има и много млади творци, които са невероятни. Миналата година с видях с един не- вероятен актьор, и той е млад, и бих дала всичко да работя с него един ден… Или невероятният Мадс Микълсън, който

оже би е причината, която ме накара да се влюбя в киното. Беше 2012 година – имаше два филма с негово участие в главната роля, мисля че беше на „София филм фест“ – „Крал- ска афера“ и „Ловът“. Това беше годината, когато си казах „Ето, това искам! Искам да се занимавам с кино, искам да е датско кино“. Била съм някъде на 14-15 г.

С ТОЛКОВА ЛЮБОВ ГОВОРИТЕ ЗА ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА. АКО НЕ БЯХТЕ ЗНАМЕНИТОСТ, КАКВА БИХТЕ ИСКАЛА ДА БЪДЕТЕ?
Аз, честно казано, не знам дали съм искала да бъда знамени- тост. Знаех, че искам да се занимавам с нещо, което ме кара, което ми позволява да избягам – да избягам от ежедневието, да избягам от личните ми проблеми, мечти дори, щастливи моменти, и да имам възможността да бъда различен човек днес и утре, и вдруги ден, и в по-други ден. Но актьорството идва и с разпознаваемост, може би затова хората го наричат знаменитост. Иначе аз просто си избрах да си играя цял жи- вот, което е дар. Аз поне го оценявам като дар. Но, ако това не беше станало, щях да се занимавам с журналистика.

ИМАТЕ ЛИ ЖЕЛАНИЕ ДА ИЗБЯГАТЕ ОТ МЯСТОТО НА ЗНА- МЕНИТОСТ? НАТЕЖАВА ЛИ ВИ ТОВА?
Аз постоянно си имам това жеание да бягам от действител- ността. Затова се занимавам с актьорство. Дали е конкретно от знаменитост или е просто от моя начин на живот, нямам представа. Но стремежът за бягство и към непознатото си е дълбока част от моето сърце, ако трябва да бъда честна. Защото много хора казват, че са предпочели да бъдат ак- тьори например, за да се опознаят все повече, да дълбаят дълбоко себе си и да открият неща, които не са знаели. При мен не беше така и все още не е така. Аз се наслаждавам от това да влизам в различни роли и да си представям, че това е абсолютно различен от мен човек. Може би по този начин обратно пропорционално разбирам неща за себе си, които вероятно има и не знаех, че ги има.

ОТ ВЕСТНИКАРСКИТЕ ХРОНИКИ ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ЖИВЕЕ- ТЕ БЛЯСКАВО, СРЕЩАТЕ СЕ С МНОГО ИЗВЕСТНИ ХОРА. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?
Не съм ги чела тези вестникарски хроники. Аз съм щаст- лива с живота си. Ако кажа, че не съм, ще излъжа. Имам много положителни хора в обкръжението си. Имам много хора, с които искам да продължа пътя си професионално и лично – дали по събития или извън събитията.

СПОРЕД ИНФОРМАЦИЯ В HOLLYWOOD REPORTER ВЕЧЕ ИМАТЕ НОВ ПРОЕКТ – ЩЕ ИГРАЕТЕ В БРИТАНСКО-ИТА- ЛИАНСКАТА РОМАНТИЧНА КОМЕДИЯ THE HONEYMOON. КОМЕДИЙНИЯТ ЖАНР ЛИ Е ВАШАТА СТРАСТ И ПРИЗ- ВАНИЕ ИЛИ ПРОСТО ТАКА СЕ СЛУЧВА, ЧЕ ВИ КАНЯТ В ТАКИВА ФИЛМИ?

Снимахме The Honeymoon преди три месеца в Италия. Сни- мачният процес беше във Венеция и в Рим и наистина е копродукция между Англия и Италия. Но всъщност най-ва- жното за мен е, че това е първият ми продуцентски проект, свен актьорски. И не съм изпълнителен продуцент, а съм продуцент. Беше много интересно, защото научаваш много неща, за които изобщо нямаш представа. По никакъв начин не мисля, че съм научила много, с малки стъпки започвам да навлизам в тази среда, защото е доста важно. Важно е да погледнеш от другата страна, защото понякога като актьор не си даваш сметка колко много усилия се полагат в това ти да се чувстваш ок на снимачната площадка. И колко по-бла- годарен трябва да бъдеш на всеки човек от екипа. Това е ра- бота, която продуцентите извършват преди ти да стъпиш на тази площадка и много, след като ти излезеш от нея. Защо- то имаш предпродукция, след това имаш подготовка, след

това влизаш в снимки, след това постпродукция, след това имаш промоция на филма, имаш кампаии евентуално, пре- миери. Това са все неща, които са изработени от този т.нар. продуцентски екип. Филмът ще излезе вероятно през 2022 г.,

забавен е, много е смешен. Изключително интересен кастинг направихме, с много актьори от различни страни. Имаме ан- гличанин комедиант – Асим Чаундри, имаме французин – Лу- кас Браво, имаме полско-американски актьор – Пико Алек- сандър. Така че мисля, че филмът ще бъде доста интересен и мащабен. И красив, все пак е Италия.

ТОВА Е ОГРОМНА КРАЧКА, КАК СЕ РЕШИ ДА БЪДЕШ ПРО- ДУЦЕНТ?
Вложих много повече усилия в началото на продукта. Про- ектът дойде сравнително в сурова форма и в продължение на няколко месеца сценаристът, режисьорът на филма и аз стояхме и обмисляхме какво може да се промени по сцена- рия, какво може да се добави, с кои актьори може би ще наравим прослушванията, кои актьори може би ще поканим на кастинг. Беше доста интересен процес. Наистина, отделя се много повече време, но ако искаш да започнеш да трупаш опит, важно е да инвестираш това време. Защото, за да спе- челиш нещо в бъдеще, трябва да инвестираш в началото. Но ти ми зададе в началото един върос, на който мисля, че аз не отговорих – относно жанра. Романтична комедия досега не съм снимала. Това е нещо съвсем различно и съм щастлива, че снимахме романтична комедия с актриса от източна Ев- ропа в главната роля, понеже такова нещо не се е случвало досега в западното кино. Хубаво е някак си да се съборят тези стени, които все още съществуват в киното на Запад за нас – да не бъдем виждани като главни женски роли, в няка- къв положителен образ, в любовна роля. Относно комедията – ако трябва да бъда честна, цял живот съм си мислила, че няма да стигна до комедия. Защото филмите, в които съм участвала преди това – докато бях студентка – бяха от тиней- джърка, която иска да се самоубие, до тинейджърка, коя- то има ХИВ, до тинейджърка, която има любовна трангре- сивна връзка с баща си… друга тинейджърка, която ражда във ваната… Доста дълбоки, тъжни роли. Но колкото повече упражнявам комедийния жанр, който започва да ми става доста апетитен, осъзнавам, че това е най-трудният жанр. Защото хората са много по-претенциозни за шегата, която ще чуят, отколкото за нещо, което ще ги натъжи. Всеки от нас има доста трудности във всеки един момент от живота си. Ние не знаем какво се случва на Петя, на Иван, на Ива…, с какво се справят, така че и най-малкото нещо може да ни накара да се разчувстваме, ако е добре направено. Но много по-трудно може да накараш някой да се разсмее. Затова ми е интересно да се занимавам с комедия, доста ми е инте- ресно. А и животът е труден, затова, ако може по някакъв начин да го разведрим, защо не.

ИЗБРОИХТЕ АКТЬОРИ ОТ ТОЛКОВА МНОГО НАЦИОНАЛНО- СТИ, ВЪВ ФИЛМА THE HONEYMOON. ИМА ЛИ СРЕД ТЯХ И БЪЛГАРИ?
В този проект нямаме български актьор, защото цялото действие се развива в Италия. Има български линии във филма, които са майка ми и баща ми. Всъщност, имахме няколко българи на терен и беше доста интересно, докато снимахме в Италия. Имаме бъдещи няколко проекта – аз имам проект, заедно с Юлиян имаме проекти, които искаме да бъдат изцяло организирани за снимане в България и за българи в чужбина. Те трябва да бъдат копродукции и с тях ще се занимаем в началото на 2022 г.

Т.Е. КАЗВАТЕ НИ, ЧЕ ЩЕ ИМА ПРОЕКТИ, В КОИТО ЩЕ БЪ- ДАТ ПОКАНЕНИ БЪЛГАРИ?
Със сигурност. Това, към което се стремим и за което е бор- бата, е тези кастинги, които са така лимитирани към днешна

дата, да станат много по-отворени. Аз не съм много съгласна с цялостната идея за квоти и задължително да бъде поканен източноевропеец или азиатец, или друга националност прос- то заради квотатата. Борбата е затова да бъдат отворени ка- стинги, за да могат различни хора да покажат на какво са способни. И да не е заради расата и заради цвета на кожата или заради акцента. Просто отвори кастингите и най-точни- ят човек ще спечели ролята.

КАЗВАТ, ЧЕ НА НЯКОИ ХОРА СЛАВАТА НЕ ИМ ПОНАСЯ. ВИЕ КАК УСПЯВАТЕ ДА НЕ ГУБИТЕ ПОЧВА ПОД КРАКАТА СИ?
Доста е странен този въпрос. Славата е като щастието. Сла- вата е и като тъгата. Това са все чувства. Славата може би не е чувство, а е понятие. Но на човек може да не му понесе и когато е прекалено влюбен и когато е прекалено обичащ или прекалено емоционален – може би това е най-точната дума – и може да се главозамае, може да не бъде много зда- во стъпил на земята. Но отново се връщам към това, което мисля – че ако оценяваш всеки един момент, който имаш, и просто си благодарен на това, което ти се случва, разбира се,

че ще бъдеш здраво стъпил на земята и няма как славата да не ти понесе. Може би до голяма степен заради възпитание- то, което си получил от родителите си и приятелите, които имаш.

БИЛА СТЕ ИНТЕРВЮИРАНА ТОЛКОВА МНОГО ПЪТИ, ИМА ЛИ ВЪПРОС, КОЙТО СТЕ ИСКАЛИ ДА ВИ ЗАДАДАТ И ОЩЕ НЕ СА ВИ ГО ЗАДАЛИ?
Ами не знам, аз обичам да бъда изненадвана. Нямам кон- кретен въпрос, който съм си таргетирала, че искам да го чуя.

ИЗВЕСТНИТЕ ХОРА СА ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ, ИНФЛУ- ЕНСЪРИ, РОЛЕВИ МОДЕЛИ. ВИЕ МИСЛИЛА ЛИ СТЕ ЗА КА- УЗА, КОЯТО Е БЛИЗКА ДО СЪРЦЕТО ВИ И КОЯТО БИХТЕ ПОДКРЕПИЛИ?

До голяма степен наистина сте прав. Хората, които имат тази платформа да бъдат по някакъв начин разпознаваеми, би трябвало да я използват с положителна цел, би трябвало да сезастъват за неоправданите и за хората, на които не им е даден шанс, които не са чути, не са видяни. Има много каузи, които бих искала да подкрепя и за да не бъда прекалено разпръсна- та, по-скоро на този етап бих се фокусирала върху две орга- низации, с които съм работила в последната година. Едната е „Уницеф“, другата е amfAR – първата е за деца в неравностойно положение, другата е за изследвания на ХИВ и СПИН. Може би моята загриженост за ХИВ и СПИН се случи до голяма степен и заради филма „Жените наистина плачат“. Тогава беше първият ми досег с проучване какво всъщност е това заболяване, как еъздадено, как се развива, възможно ли да е да бъде излекува- но. Защото, ако малко сме наясно, ваксината, която в момента всички ние имаме за COVID, е развита на базата на ваксината, която от години се разработва за ХИВ. Но са минали години, години, години и лек все още няма. Та това е нещо доста близко до сърцето ми, въпреки че нямам роднинска връзка с някой, който е засегнат от виуса. Не мисля, че и трябва да има, за- щото е някак си нечестно това заболяване да бъде по някакъв начин неглижирано, да бъде стигматизирано. Има много голям проблем с разбирането, особено в някои страни, въз основана на това какво е да бъдеш носител на вируса ХИВ. Понякога те очернят с това, че едва ли не нямаш право на живот, едва ли не или всеки един момент ти ще си отидеш. Което не е вярно, защото с терапията, която amfAR е разработила, с по 1-2 хап- чета, ти можеш да си водиш нормален живот. И, разбира се, другата благотворителност, към която чувствам, че сърцето ми принадлежи, са децата, защото те са бъдещето. Ако няма деца, няма да има продължение на този живот. Всяко едно дете има правото на равен старт, трябва да му бъде даден шанс да запо- чне. Оттам нататък кой както се развие. Но ако можеш да да- деш на някого шанс да започне поне, какво по-хубаво от това?

ПРЕВЕНЦИЯТА НА ЖЕНСКОТО ЗДРАВЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРОФИЛАКТИКАТА, С КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ СПАСЯТ МНОГО ЖИВОТИ, Е ОСНОВНА КАУЗА НА ЛАБОРАТОРИЯ „ГЕНИКА“ И НА GENICA NEWS. ДО КОЛКО ПРИПОЗНАВАТЕ СЕБЕ СИ В ТАКАВА КАУЗА?

До голяма степен, защото аз съм жена.

В ТАЗИ ВРЪЗКА ПРАВИТЕ ЛИ ЕЖЕГОДНИТЕ ПР- ФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ, КОИТО СА НУЖНИ ЗА ВСЯКА ЕДНА ДАМА?
Правя и то много прегледи. Имам може би мал- ко хипондрия. Всякакви заболявания и вируси, и неща, които могат да се случат… Умирам от страх, че може да имам нещо и се изследвам по два пъти в месеца за всичко – отгоре до долу. Това е изклю- чително важно. Много хора не знаят, че от прене- брегване на изследвания ти може да стигнеш до фаза на болест, която после не може да излекуваш. Ако хванеш нещо навреме, дори и най-страшните неща, като ХИВ, рак, рак на гърдата, рак на ший- ката на матката, тези неща може да бъдат овла- дени и да не костват живота ти и травмата, която това ще нанесе на семейството ти и близките ти.

КОИ НЕЩА ОТ ЖИВОТА ОЩЕ СА ЗАГАДКА ЗА ВАС?
Мисля, че всичко е загадка. Аз се събуждам все- ки ден с въпроса „Сега накъде? Какво предстои?“, дори да има план за дадения ден.

В ТАЗИ ВРЪЗКА ИМА ЛИ НЕЩО, ОТ КОЕТО БИ- ХТЕ СЕ ОТКАЗАЛА КАТО СЕ СЪБУДИТЕ?
Не. Не мисля, че бих се отказала от каквото и да е.

КОЕ КАРА СЪРЦЕТО ВИ НАЙ-БЪРЗО ДА ЗА- ТУПТИ?
Близките ми, семейството ми. Разбира се, че се- мейството ми е на първо място. Приятелите ми… Човекът е човек сред човеците в крайна сметка. Отделно от личните и любовните чувства, аз съм и жесток работохолик. Това също кара сърцето ми да тупти страшно силно. Ако съм на терен, ако си чета сценария, ако водя срещи, ако бълваме идеи за нещо в бъдеще, това изключително много ме мотивира и вдъхновява.

КОЙ Е НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК В ЖИВОТА ВИ?

Мама.

КАКВО БИХТЕ Й КАЗАЛИ?

Благодаря!

ЗА КОЕ?

За кое не? Благодаря! Не знам дали едно нещо би било достатъчно или две, или три, или пет и де- сет… Това е благодарност. Безконечна!

АКО МОЖЕХТЕ ДА ЗАДАДЕТЕ НА МЪДРЕЦ ЕДИН ВЪПРОС, НА КОЙТО ДА НАУЧИТЕ ОТГОВОРА, КАКЪВ БИ БИЛ ТОЙ?
Имам право само на един въпрос? Вероятно въ- просът ми към него би бил: „Ако имате право на един въпрос, на който да знаете отговора, какъв би бил той?“. Вероятно мъдрецът ще знае по-добър въпрос от мен и отговорът на него ще е може би по-важен. Мисля, че така бих процедирала.

И НАКРАЯ – КАК СТЕ?

Може би този въпрос бих искала да ми бъде зада- ван по-често, както ме попита по-рано. Добре съм. Вълнувам се. Страхувам се много често. Чувствам много. Смея се много. Когато ми е тъжно, започ- вам да се смея. Когато ме боли, пак започвам да се смея. Мисля, че съм добре. Жива съм.

Д-р Адриана Андреева е онколог, част от екипа на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Тя е специалист по Медицинска онкология и Вътрешни болести.

Диагностицира и лекува пациенти с онкологични заболявания, както и високорискови пациенти с кардиоваскуларни, белодробни заболявания и захарен диабет. Има допълнителни курсове и квалификации по нефрология, кардиология и ревматология, пулмология и алергология.

ПРЕЗ МАРТ МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВА- НЕ НА РАКА СЪОБЩИ ТРЕВОЖНИ ДАННИ. СПОРЕД ТЯХ, АКО НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, СЕ ОЧАКВА ДО 2035 Г. СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ ДА НАРАСНАТ С 24%, КОЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ РАКА В ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТНОСТ В ЕС. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА?

Към настоящия момент в Европа злокачествените заболява- ния заемат второ място по значимост след болестите на сър- дечно-съдовата система.
Независимо че в много европейски държави все повече се прилага ефективна и целенасочена профилактика, смърт- ността от онкологични заболявания нараства.

Смъртността зависи от стадия на заболяването, хистологич- ния вид на тумора, навременната диагностика, точността на диагностичните методи и ефективността на лечението. За съжаление, тяхното неблагоприятно развитие и съчетание е причина за наблюдаваните негативни тенденции.

Основни причини за нарастване на раковите заболявания са застаряването на населението, факторите на околната среда и факторите, свързани с начина на живот – начин на хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, физическа активност, полова култура, професионални увреждания, замърсяване на околната среда. До скоро честотата на ня- кои онкологични заболявания беше по-висока в развитите западни държави. През последните години се наблюдава тревожна тенденция за нарастване на онкологичните забо- лявания в страните от Източна и Южна Европа, свързана с „позападняване“ начина на живот там.

КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ В РЕЗУЛТАТ НА РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

За съжаление, повечето изследвани локализации на злока- чествените заболявания в България показват неблагопри- ятни тенденции. Причините за това са комплексни. Често болестта се диагностицира в напреднал стадии, което зна- чително намалява шансовете за успешно лечение. Липсват национална програма за контрол на злокачествените забо- лявания и програма за популационен скрининг, които са в основата на ранната диагностика, преживяемостта и смърт- ността в страната. Организираният скрининг е показал своята ефективност в страни като Финландия, например, където след въвеждането му стандартизираната смъртност от рак на маточната шийка е намаляла с 80%.

Друг определящ фактор е ниската здравната култура на на- селението. По този показател България се нарежда на едно от водещите места в света. Изключително висок е процентът на пушачите. Не са по-добри и показателите за култура на храненето и физическа активност. Важен фактор е и заста- ряването на населението – онкологичните заболявания за- честяват с напредване на възрастта. Липсват образователни програми. Само 30% от българите посещават профилактич- ни прегледи.

Лечението на рака е комплексен процес, който за съжаление у нас не е добре организиран. Липсва колаборация между отделните диагностични и терапевтични звена. Освен от мо- дерна и скъпо струваща терапия, много от тези пациенти се нуждаят от палиативни грижи в последните стадии на болес- тта. Реално достъпно и работещо финансиране от държавата и здравната каса за това липсва.

СПОРЕД НЯКОИ СПЕЦИАЛИСТИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЛИЧ- НИТЕ ЛЕКАРИ У НАС НЕ РАЗПОЗНАВАТ СИМПТОМИТЕ НА НЯКОИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, А ПАЦИЕНТЪТ ОТ СВОЯ СТРАНА Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА ОТ СПЕЦИАЛИСТ, КОГАТО ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ОЩЕ В НАЧАЛЕН СТАДИЙ. ТАКА ЛИ Е И КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?

Личните лекари са в самото начало на диагностичния про- цес, което им отрежда изключително важна роля. Голямата натовареност на ОПЛ вероятно е една от причините за про- пускане на ранните симптоми на онкологичното заболяване и навременната диагностика.

Личните лекари получават финансиране за отсяване на ри- сковите групи пациенти, но на практика това не винаги се случва или се случва формално.

Понастоящем медицинската наука е постигнала напредък, позволяващ голяма част от злокачествените заболявания да бъдат предотвратени чрез целенасочена профилактика.

Световният опит е доказал, че най-ефективното средство е откриването на болестта в ранен стадии, което е свързано с успешно лечение. Трябва да се работи в посока финанси- ране на програмите за скрининг и превенция, повишаване броя на обхванатите от профилактичен преглед пациенти, на повишаване информираността на хората относно риско- вите фактори, здравословен начин на живот, хранене и фи- зическа активност.

КАКВО Е НИВОТО НА ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА В БЪЛГАРИЯ?

В България липсва действаща национална програма за профилактика на рака. Има някои локални инициативи за безплатни профилактични прегледи, които се провеждат не- системно. Резултатите в повечето случаи показват късно ди- агностицирани злокачествени тумори в напреднал стадии, при които трудно се постига успешно лечение.

КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?

Промените в нормативната уредба на Министерството на здравеопазването, които засягат събирането и интерпрета- цията на данни за злокачествените заболявания през по- следните години, както и липсата на финансиране, доведоха до невъзможност за пълна и точна информация за разпрос- транението на злокачествените заболявания в България. По данни на международни източници (GLOBOCAN) най-чести- те локализации в България са колоректалният карцином, ра- кът на простатата, белия дроб и женската гърда.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИМУНОТЕРАПИЯТА КАТО ЛЕЧЕНИЕ?

Имунотерапията е метод, чрез които се модифицира имун- ната система, с което се дава възможност на организма сам да се пребори с рака.

Туморните клетки притежават множество механизми, с които да избягват действието на имунната система, как- то и да възпрепятстват имунните клетки да реагират.

Туморните клетки имат по повърхността си специфични ре- цептори, чрез които се свързват с имунните клетки, потис- кат активността им, като така възпрепятстват имунната реакция. Прилагането на имунотерапия води до потискане на тези механизми и активиране на имунния отговор срещу раковите клетки. Имунотерапията включва различни по вид медикаменти – моноклонални антитела, ваксини, онколитич- ни вируси.

ПО КАКВО ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ИМУНОТЕРАПИЯТА СЕ РАЗЛИ- ЧАВА ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА?

Това са два метода с напълно различен механизъм на действие. Цитостатиците, използвани при химиотерапия- та, са химични субстанции, които потискат механизмите на клетъчното делене, като взаимодействат със структури, раз- положени предимно в клетъчното ядро. Колкото по-висока е растежната фракция на тумора, тоест колкото по-активно се делят туморните клетки, толкова по-добър ще е клиничният отговор към лечението.

Химиотерапията атакува всички бързоделящи се клетки. Освен туморните, такива са и клетките на костния мозък, лигавиците на стомашно-чревния тракт, космените фоли- кули, половите клетки. Това води до специфични токсични прояви като косопад, гадене, кожна и лигавична токсич- ност, нарушения в репродукцията, анемия, спад на левко- цити и тромбоцити.
Когато лечението започне, ефектът често е почти незабавен. ХТ спира да действа след като лекарствата престанат да се прилагат.

От друга страна, имунотерапията модулира имунната систе- ма, като повишава способността й да разпознава и унищо- жава туморните клетки. Така се предпазват здравите тъка- ни и токсичните ефекти са значително по-слабо изразени. Имунотерапията често отнема повече време до появата на видим резултат. Имунотерапията може потенциално да сти- мулира имунната система да продължи да се бори с рака дори след спиране на лечението.

ПРИ КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПРИЛОЖИ- МА ИМУНОТЕРАПИЯТА?

Терапиите в онкологията са строго индивидуализирани. Имунотерапевтичните лекарства се използват най-вече в напреднал стадии на заболяването. Те са много ефективни при малигнен меламом, белодробен карцином и карцином на бъбрека. Прилагат се също и при уротелен карцином, тумо- ри на глава и шия, колоректален карцином, хепатоцелуларен карцином.

Имунотерапията е особено ефективна при пациенти, при които не целим излекуване, а максимално удължа- ване на живота, при това с добро качество.

Дали може да се приложи имунотерапия при даден пациент ще зависи от туморната генетика и биологията на тумора, както и от наличието на предиктивни биомаркери. Биомар- керите са биологични молекули, които се откриват в кръвта или тъканите и предоставят информация за вероятността за отговор към дадено лечение. Провеждането на биомаркерен тест е втората важна стъпка след поставянето на диагнозата.

ИМА ЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ТЯ НЕ Е ПРИЛОЖИМА?

Да, ако генетичният профил на тумора не е индициран за приложение на имунотерапия. Имунотерапия не се прилага в ранните стадии на заболяването, с изключение на малиг- нения меланом, където се използва в адювантен план. Па- циенти в тежко увредено общо състояние, такива със силно компрометирана функция на черен дроб, бял дроб и бъбреци също не са подходящи.

КАКВА Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЛЕЧЕНИЕТО С ИМУ- НОТЕРАПИЯ?

Това ще зависи от еволюцията на заболяването, индивидуал- ната поносимост към лечението, общото състояние на паци- ента. Като цяло, лечението продължава до настъпването на прогресия или до наличието на клинична полза за пациента.

ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ СЛЕД ПРИЛОЖЕНИЕТО Й?

Да, но обикновено са леки до умерени и обратими, ако бъдат открити навреме. Могат да се появят по всяко време от лече- нието, дори и след преустановяването му. Най-често включ- ват гадене, диария, грипоподобни симптоми, кожни реак- ции като обрив и сърбеж. Много от страничните ефекти на имунотерапията произлизат от свръхактивиране на имунна- та система. Най-често се засягат кожата, червата, жлезите с вътрешна секреция, бял и черен дроб. Тежките нежелани реакции, водещи до окончателно прекратяване на лечение- то, са много редки.

ИМУНОТЕРАПИЯТА, КОЯТО СЕ ПРИЛАГА У НАС, НА НИВО- ТО НА ТАЗИ В ДОБРИТЕ ЗАПАДНИ БОЛНИЦИ ЛИ Е?

Имунотерапията е ново направление в лекарственото лече- ние на туморите, което през последните 10 години се раз- вива изключително интензивно. Като цяло, лечението на пациенти със солидни тумори у нас, независимо дали е иму- нотерапия или друг терапевтичен подход, е на много високо ниво, идентично с това в другите европейски държави. Па- циентите имат осигурен бърз достъп до специалистите онко- лози, което осигурява и ранен старт на терапията. Българските онкологични пациенти имат достъп до почти всички одобрени от Европейската агенция за лекарствата медикаменти и могат да подходят с доверие към избора на- правен от техните онколози.

ИМАТ ЛИ ВСИЧКИ ПАЦИЕНТИ ДОСТЪП ДО ИМУНОТЕРА- ПИЯ? ЗДРАВНАТА КАСА ПОЕМА ЛИ ИМУНОТЕРАПИЯТА?

От 2012 година онкологичните лекарства се реимбурсират от здравната каса. В момента в България се плащат почти всички нови терапии. Те са напълно достъпни и поети от НЗОК за всички здравноосигурени лица по стриктно описа- ни критерии за това лечение.

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО СПЕЦИАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ, КОИ- ТО ДА ПРИЛАГАТ ТОВА ЛЕЧЕНИЕ?

Да, онколозите у нас, работещи в частни и държавни уни- верситетски болници, се усъвършенстват постоянно. Нови- ните в онкологията излизат на най-високите форуми като ASCO и Европейската асоциация по медицинска онкология. Всички онколози в страната имат достъп до тази информа- ция. Постоянно се организират научни форуми и конферен- ции, където онколози и имунолози обсъждат нови данни,обменя се световен клиничен опит, споделят се резултати от прилаганото лечение.

Доц. д-р Константин Гроздев, дм е началник на Отделението по хирургия в МБАЛ „Света София“.
Той е председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия и е член на Международната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания.

Носител е на наградата “Акад. Д-р Асен Хаждиолов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Завършва Медицински университет – София. Специализира в Европейското училище по лапароскопска хирургия на Университетска болница Saint- Pierre, Брюксел, Белгия. Притежава магистратура по здравен мениджмънт. Защитава дисертация на тема „Съвременни миниинвазивни техникив лапароскопската хирургия – предимства и недостатъци”. Избран е за “Доцент” от МУ – София. Автор на повече от 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Редактор на монографичния труд “Мултидисциплинарен подход в бариатричната/ метаболитната хирургия”.Има повече от 1000 лапароскопски операци.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СВЕТЪТ НЕ СПИРА ДА ГОВОРИ ЗА COVID-ПАНДЕМИЯТА, А КАТО ЧЕ ЛИ НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО, КОЕТО НЕ СПИРА ДА УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА СИ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. КАКВИ СА ДАННИТЕ?

Затлъстяването е пандемия – сериозен световен проблем. През 1997 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява затлъстяването за пандемия, като го нарежда до тютюнопу- шенето като двете основни предотвратими причини, увреж- дащи здравето на хората и водещи до намаляване продължи- телността на живот. По данни на СЗО хората с наднормено тегло днес са три пъти повече, отколкото през 1997 г. В на- чалото на COVID-пандемията ние от Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия алармирахме обще- ството за нарастващата опасност от затлъстяване с отворено писмо до медиите. Предупредихме, че то е основен рисков фактор за развитие на COVID-инфекция, както и обратно- то, че COVID-пандемията може да доведе до заседнал начин на живот, неправилно хранене, стрес и съответно до повече хора със затлъстяване. Никой не обърна внимание и не проя- ви загриженост тогава, и днес статистиката потвърди наши- те опасения – пациентите със затлъстяване са с много по-ло- шо протичане на инфекцията, по-голям риск от усложнения и нужда от респиратори, и с по-висока смъртност. Всичко това се случва на фона на увеличаване на общата честотата на затлъстяването. Нужни са спешни мерки!

А КАКВА Е ПРИЧИНАТА? ЗАЩО ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРО- ДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ?

Затлъстяването е сериозно, рисково заболяване, със слож- но хронично протичане, което се определя от разнообразни фактори – наследствени, генетични, начин на хранене, фи- зическа активност, стрес и др. То не е просто като да ня- маш воля за здравословен начин на живот. Това е и една от причините повечето хора, включително и специалистите, да го подценяват като проблем. Затлъстяването е резултат на неправилен метаболизъм. То е като рак на метаболизма и като всеки рак има своите стадии на развитие. При най-ле- ките форми пациентите имат само леко повишено тегло и обиковено се поддават на лечение, без да има прогресия на заболяването. В тежките случаи, когато не се лекуват, паци- ентите вече са със свръхзатлъстяване (повече от 150-200 кг), захарен диабет тип 2, високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, омазняване на черния дроб и редица други прояви на увредения метаболизъм. Но и тук има решения.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО? МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ НЯКАКВА СПЕЦИФИЧНА ДИЕТА?
Само с диета не става! Най-важни са профилактиката и мул- тидисциплинарния подход. Разбира се, най-доброто лечение е профилактиката. Тя започва още с вътреутробното раз- витие. През този период е важно как се храни бременната жена. Следва кърменето – то е задължително. При кърмене до 6-тия месец значително се намалява рискът от развитие на затлъстяване у детето. Но най-важно е възпитанието на подрастващите. За съжаление, България се намира на едно от челните места в ЕС по детско затлъстяване. Не въведем ли бързо обучителни и скринингови програми при децата, които да са насочени към здравословен начин на живот и навици, правилно хранене и ранна диагностика, борбата със затлъстяването ще става все по-трудна.

За диетите трябва да се знае, че няма универселна такава, която да помага на всички хора. Няма как и да е иначе, тъй като всеки човек е различен, има различно ежедневие, раз- лични навици, различни вкусови възприятия, различен ме- таболизъм. Именно тук идва мултидисциплинарният подход. Необходим е екип от специалисти, вклюващ специалист по хранене, психолог, специалист по физическа активност, ен- докринолог и хирург, които да решат индивидуално за всеки пациент какъв вид лечение би бил най-подходящ за него – хранителен режим, психотерапия, спорт, медикаменти или хирургия. Най-често лечението е комбинация от няколко ме- тода. И това прави затлъстяването лечимо и отслабването възможно и трайно.

КАКВО Е МЯСТОТО НА ХИРУРГА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО? МОЖЕ БИ В ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗЛИШНИТЕ МАЗНИНИ?
Хирургията за лечение на затлъстяването се нарича бари- атрична хирургия и няма нищо общо с отстраняване на маз- нини, липосукция или каквато и да е друга козметична опе- рация.

Хирургът има основна роля, както и всеки лекар, най-мал- кото в това да разяснява това. Бариатричната хирургия и подлагането на такава операция не е толкова просто за па- циента като това да отиде в съседна държава и да си на- прави операция за увеличаване на бюста или коригиране на носа. И в хирургията на това заболяване има тънкости, кои- то трябва да се познават. Опитът на хирурга заема водеща роля.

КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА БАРИАТРИЧНАТА ОПЕРАЦИЯ?
Бариатричната хирургия, въпреки че се извършва лапаро- скопски (т.нар. безкръвни операции), е сложна хирургия, при която се отстранява част от стомаха и се променя пъ- тят на храната през стомашно-чревния тракт. Това довежда до различни невро-хормонални промени и до подобряване на метаболизма. Затова и този вид хирургия се нарича още метаболитна и на практика лекува същността на затлъстя- ването. Основен метод на лечение е при тежките форми на заболяването и изисква специализирана подготовка и дълго- срочно проследяване.

ИЗВЪРШВАТ ЛИ СЕ В БЪЛГАРИЯ БАРИАТРИЧНИ ОПЕРАЦИИ?
Разбира се! Занимавам се с този проблем вече 10 години и оперирам пациенти със затлъстяване в България от 2016 г. Важно е и, че България е член на Международната феде- рация за хирургия на затлъстяването и метаболитните раз- стройства. Именно и заради това пациенти, които са опери- рани в чужбина и са получили усложнение, търсят нашата помощ. Изградили сме доверие с колегите извън България. Все още обаче държавата не поема цената за тези операции и е парадоксално, че българските пациенти са принудени сами да си заплащат за лечение, което подобрява качеството и продължителността на живота им и намалява бъдещите разходи за здраве при всеки опериран болен. Друг важен проблем е стигматизацията на затлъстяването и липсата на правилна информация за бариатричната хирургия. Това се наблюдава в голяма част и от другите държави, и за това отговорност носят както медицинските специалисти, така и медиите. Заради това в световен мащаб до операция да дос- тигат едва 1-3% от нуждаещите се.

ЗА ФИНАЛ, КАКВИ ПРЕПОРЪКИ БИХТЕ ДАЛИ НА ХОРАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Първо да знаят, че има решение за тях, независимо от кило- грамите. И второ – да не бъдат безотговорни към здравето си и да не подценяват нуждата от правилен хранителен режим и достатъчна физическа активност седмично. Най-важното е при наличие на наднормено тегло задължително да потър- сят специалист.

Най-добрата превенция е ежегодно да се прави гинекологичен преглед, изследване за HPV и цитонамазка , казва началничката на клиниката по патология в УСБАЛО

ВИЗИТКА:
Доц. Свитлана Бачурска е завършила медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2005 г. Специализирала е обща и клинична патология в същия университет. Била е началник на отделението по патология в МБАЛ Асеновград и на отделението по патология в КОЦ-Пловдив. От 2019 г. ръководи клиниката по патология в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология в София.

Доц. Бачурска, като патолог Вашата среща с пациентите е през обектива на микроскопа. Претръпва ли се с годините с мисълта, че зад всяко стъкло, особено зад това с недобри показатели, се крие нечий живот, нечия съдба?

Аз винаги съм гледала да свърша работата си изключително професионално. Пациентът, чийто материал е на стъклото, очаква точна, коректна, пълна диагноза, от която впоследствие ще му зависи и терапията. Така че тук чувствата отстъпват на втори план, винаги на първо място е професионалният поглед през микроскопа.

Често се чака дълго за резултати от хистопатолога, което е кошмарно за пациента. Има ли достътъчно иновативни техники, с които този срок да се съкрати?

Има иновативни техники, но най-важният тук е професионалистът, патологъг, който анализира съответната проба.

Преди около 2 години беше съобщено, че патолозите в България са едва 90. Същата ли е бройката към момента?

Бройката не се е променила, но възрастта на колегите нарастна значително. Има млади колеги, които проявяват интерес към специалността, но, за съжаление, голяма част от тях след това предпочитат да се реализират професионално в чужбина. Имаме колеги в Германия, Холандия, в Швеция. Така че съставът на патолозите в България наближава или вече е активно в пенсионна възраст и е крайно недостатъчен за обема на медицинските дейности, които сме длъжни да осъществяваме.

Защо патолозите предпочитат да работят в чужбина?

Защото условията на работа са по-добри, заплащането е по-добро, професионалното развитие там е по-разностранно, по-пълноценно. Затова предпочитат чужбина.

Патолозите в България са малко, а пробите от пациенти – много. Какво се случва при тази ситуация? Има ли достатъчно специалисти у нас, които да поемат тази работа?

В България има достатъчно колеги, които са на изключително високо ниво, но факт, е, че ние сме свръхнатоварени. Някои колеги са принудени да работят по над 10-12 часа на ден, което в този високоаналитичен процес наистина е нечовешко натоварване.

Липсата на достатъчно кадри не застрашава ли и качеството на диагностиката?

Разбира се. Когато един мозък е преуморен, той не може да бъде толкова адекватен на всичките аспекти на анализа. Така че, да, има риск липсата на достатъчно кадри да се отрази – и времево, и като качество.

До колко данните от насочващия лекар са значими за поставяне на правилната диагноза от патолога?

Това е една болна тема. Личните лекари са от ключово значение, защото всъщност ние не анализираме само едно парченце тъкан, а интергрираме този анализ в цялостната клинична картина на пациента, в анамнезата – от какво той се оплаква, какво е намерил лекуващият лекар, какви са измененията в образните изследвания. Т.е. във всички тези параметри ние интегрираме това, което виждаме под микроскопа и тогава наистина се получава един цялостен образ на заболяването.

Кои са най-масовите тумори, които изследвате и какъв е срокът за излизане на резултат при тях?

В нашата клиника най-много анализираме проби от тумори на млечната жлеза, бял дроб, дебело черво, както и на урологичните тумори. Времето от получаване на материала до окончателния хистологичен резултат отнема между 7 и 12 работни дни, в зависимост от рутинния обем на нашата работа и трудността на всеки един конкретен случай.

На какво ниво е апаратурата в България и в частност в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология за диагностика на съмнителни образувания?

Апаратурата в България е на едно сравнително добро европейско ниво. Дори моите колеги от по-периферни болници, като Хасково и Кърджали, вече са с напълно автоматизирани изследвания. Това, което може би най- не достига в България, е дигитализирането, т.е. да можем ние да дегитализираме образи и съответно да ги съхраняваме и използваме и за обучение, и за консултации. Но за рутинна обработка на материали нивото е доста добро. В Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология ние разполагаме с апаратура, която извършва допълнителни молекулярно-генетични изследвания, като тази апаратура е налична в още няколко, може би частни, лаборатории.

Ракът на маточната шийка е едно от най-често срещаните заболявания сред жените в световен мащаб. Често ли поставяте тази диагноза?

Всеки ден. Дали на цитологични, дали на хистологични проби, всеки ден имам една пациентка, на която аз поставям тази диагноза.

Какво бихте посъветвали пациентките за тяхната превенция?

Редовен гинекологичен преглед, всяка година. На Нова година жената не трябва да си казва наздраве с чаша шампанско, ако през годината не е била на гинекологичен преглед.

Освен прегледа, има ли други скринингови методи?

Разбира се – да помоли нейния гинеколог да я изследва за човешкия папилома вирус, за който е доказано, че причинява рак на маточната шийка, и съответно в допълнение с цитонамазка, което също е комплементарен скринингов метод.

Кой е най-добрият скринингов метод според Вас?

Най-добрият скринингов метод е комбинация от отговорна пациентка, професионален гинеколог, изследвания за човешки папиломен вирус (HPV) и добре свършена цитонамазка.

При какаква индикация бихте препоръчали на пациентката да прибегне до по-задълбочена диагностика?

Това по-скоро е в полето на гинеколога, защото той вече има и клиничен образ, и колпоскопска находка, а и обикновено познава своята пациентка, защото това са рутинни гинекологични прегледи. Т.е. тези жени са наблюдавани продължително време. Затова гинеколозите са тези, които ще преценят дали има нужда от допълнителни методи. Ние като специалисти ние имаме методи, освен рутинна цитологична дейност, с които да ги подпомогонем.

Възможно ли е инфекции от бактериален произход във влагалището или шийката на матката да повлияят на качеството на цитологичното изследване и да повишат „групата“ на цитонамазката?

Разбира се, че може. Това възпаление може да доведе до такива изменения в клетките, които ние изследваме, които да имитират, да наподобяват рак – предмалигнени такива. И ако ние нямаме информация от гинеколога, че жената всъщност е с възпаление или с някаква манипулация, или приема някакъв тип хормонални препарати, бихме могли малко погрешно да тръгнем в посока, че това са диспластични изменения.

Каква е Вашата препоръка към жените за цялостна превенция?

Първо, тези, които имат момичета и момчета да 12-годишна възраст, да ги ваксинират срещу HPV, защото това е най-добрата превенция за този тип заболяване. Останалите да посещават редовно гинеколог, да се изследват, да знаят своя статус и да правят редовен цитологичен скрининг.

Какви мерки трябва да предприеме един човек, ако в рода му има болни от рак? Има ли тестове за фамилна предразположеност, които може да се направят?

Хубаво е да споделят тази информация със семейния лекар. В България има няколко медико-генетични лаборатории, които предлагат гинетични консултации. Колегите в тях може най-добре да ги насочат дали има нужда се изследват някакви допълнителни генетични аномалии и съответно какви са най-добрите методи за това нещо.

Ракът генетично обослувен ли е?

До голяма степен да.

А спорадичните случаи много ли са?

Те са повече, но е доказано кои са раковите заболявания, които са с генетично предразположение.

Хората с доказано генетично предразположение трябва ли да извършват по-често профилактика?

Зависи към точно какъв тип рак са предразположени – дали става въпрос за фамилна полипоза на дебело черво или за рак на яйчника в рода, който е с установена BRCA мутация. Пак казвам, най-добре е в този случай хората да се обърнат към колегите, които са специалисти по медицинска генетика, да напряват цялостна медико-генетична консултация и да им дадат план какво трябва да се изследва и колко често да се изследва.

При какъв резутат на цитологичния статус жената трябва да се сигнализира сама?

Какъвто и резултат да получи, тя трябва задължително да го обсъди със своя гинеколог и заедно да решат какви ще са следващите стъпки за лечение и дали въобще е необходимо да се предприеме такова. Националната онкологична болница и лаборатория „ГЕНИКА“ подписаха преди година първото публично-частно партньорство, чиято цел е повишаване на качеството на профилактиката на рака на маточната шийка. Разкажете повече за това сътрудничество.

Аз съм изключително щастлива, защото това всъщност е пример как частен сектор и държавна болница могат не да се конкурират, а напротив – да си помагат в името на пациента и неговото здраве. Всъщност УСБАЛО осъществява специализирано имунохистохимично изследване на цитологични проби, които показват точно този граничен резултат. Преди малко ме попитахте дали доброкачествени промени като възпаление или някакви хормонални изменения могат да променят клетките. Точно, когато патологът се затруднява поради някакви причини да каже дали това е неопластично изменение и в каква степен то е изразено в цитологията, това е един от методите, който доказано категоризира изменения в клетката. С него може да се установи дали тази клетка вече е с вирус асоциирани диспластични изменения, т.е. това е предмалигнена, предракова клетка или всъщност пробата е негативна и тези изменения, които ние виждаме на конвенционалната цитология, са просто грозни. Както аз обичам да казвам – грозните клетки са като грозните хора. Това, че са грозни, не ги прави зли.

Ранният рак на яйчниците често е безсимптомен. Когато се развият симптоми, те могат да бъдат неясни или да имитират разстроен стомах, така че ракът на яйчниците често остава неоткрит, докато не се разпространи в корема. В този напреднал стадий ракът на яйчниците се лекува по-трудно.
 
Повече от 19 000 жени ще бъдат диагностицирани с рак на яйчниците тази година в САЩ, според Американското общество за борба с рака. Въпреки че ракът на яйчниците не е често срещан, той е причина за повече смъртни случаи от всеки друг рак на женската репродуктивна система. Някои хора имат по-висок риск от рак на яйчниците, тъй като са наследили мутация в рисков ген от техните родители, която повишава риска от рак.
 
Около 20%–25% от случаите на рак на яйчниците са генетично обусловени. Можете да си направите кръвен тест, за да разберете дали сте носители на мутация в някои от тези гени, която повишава риска от развитие на рак на яйчниците.
 
Колко са гените, метации в които повишават риска?
 
Националната всеобхватна мрежа за борба с рака определя поне 11 гени, мутации в които повишават риска от развитие на рак на яйчниците:
 
BRCA1, BRCA2, BRIP1, MLH1, MSH2, MSH6, PMS2, EPCAM, PALB2, RAD51C и RAD51D.
 
Мутации във всеки един от тези 11 гени носи обуславят различен риск от развитие на рак на яйчниците през целия живот. В зависимост от гена и типа на мутацията този риск варира от 3% до 45%. Важно е да се знаете, че наличието на мутация в даден рисков ген,не означава,задължително, че ще се развие рак на яйчниците.
Повечето случаи на рак на яйчниците не са унаследени. Те са резултат от случайни генетични промени, които се натрупват през целия живот. Всеки натрупва тези генетични промени в хода на жизнения си път, което е една от причините повечето видове рак да се развиват по-късно в живота с напредване на възрастта на човека.
Повечето жени, диагностицирани с рак на яйчниците, независимо дали произходът на рака им е генетично обусловен от мутация, с която са родени, или е резултат от генетична промяна, настъпила по-късно в живота, са на възраст над 55 години.

Кой трябва да обмисли генетично изследване за рак на яйчниците?
Не всеки трябва да се тества. Когато заболяванията са с висока честота, здравните специалисти препоръчват редовен скрининг на всички.
 
Например, рискът за една жена да развие рак на гърдата е 1 към 8, така че здравните специалисти препоръчват на всички жени да се изследват профилактично чрез мамография всяка година, като се започне от 40-годишна възраст.
 
Рискът за една жена да се разболее от рак на яйчниците е 1 на 78, така че рутинният скрининг за повечето жени е ненужен.
 
Професионалистите по здравни грижи препоръчват генетично изследване за рак на яйчниците в следните конкретни случаи:
 
Ако сте диагностицирани вече с такъв или друг вид рак.
 
Ако някой от вашите роднини от първа линия, като родители, братя и сестри или деца, установи, че има генетична обремененост, която повишава риска от рак.
 
Ако някой от вашите роднини от първа линия е диагностициран с рак на яйчниците.
 
Ако имате роднина с мутация в рисков ген за рак на яйчниците, но сте под 18 години, здравните специалисти препоръчват да изчакате преди да се подложите на генетичен тест, докато навършите поне 18 години, за да можете да вземете адекватно информирано решение. Повечето случаи на наследствен и придобит рак на яйчниците не се развиват при жени под 40 години.

Какви са ползите от това да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак?
Можете да предприемете малки стъпки, за да намалите общия риск от развитие на рак. Промените в начина на живот, включително увеличаване на приема на плодове и зеленчуци, добавяне на упражнения и намаляване на консумацията на алкохол, могат да намалят риска от няколко вида рак.
 
Други фактори, които могат да намалят риска за развитие на рак на яйчниците, са употребата на орални контрацептиви, кърмене или раждане на деца. Познанията как да се противодейства на рисковите фактори могат да намалят риска от развитие на рак на яйчниците и да помогнат да се направи информиран избор.

В някои високо-рискови случаи е възможно да се избере превантивна операция. Ако сте изложени на по-висок риск от развитие на рак на яйчниците, гможете да се обърнете към вашия медицински специалист и генетичен консултант за предприемане на превантивни стъпки за намаляване на риска. Хирургията за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби може да се препоръча на жени с висок риск, след като имат деца.

Какви са недостатъците да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак?
Недостатъците да знаете, че сте потенциално рискови за развитие на рак са:
Страх и безпокойство
Понякога знанието, че сте изложени на по-висок риск от развитие на заболяване, може да причини психологически стрес. Разговорът с генетичен консултант или присъединяването към група за подкрепа на хора в подобна ситуация може да облекчи страха и да намали вредите.
Чувство на натиск за вземане на решения относно репродукция
Младите жени, които все още не са решили дали искат да имат деца, може могат да се почувстват притиснати да вземат решения за репродукция по-рано, отколкото биха го направили, ако не познаваха този риск.Хората имат 50% риск да предадат генетичното предразположение, свързано с рака, на потомството си. Бъдещата майка би могла да се притеснява и да се обвинява от високия риск за предаване на мутантния раков ген на детето си, правейки решенията за репродукция още по-стресиращи.
Жените, които имат наследствен риск от развитие на рак на яйчниците, не бива да бързат да премахнат яйчниците си, ако плануват да имат деца по естествен път. Препоръчва се отговорно да се подходи към създаването на поколение по естествен път, когато това се вписва в житейските планове на индивида. Не трябва да се забравя е, че дори ако е установено генетично предразположение, което повишава риска от рак на яйчниците, този рак рядко се развива преди 40 годишна възраст.

В случай че се установи наследствено предразположение,  което повишава риска от рак?

Тогава се препоръчва следното:
Да се сподели здравната история.
В случай на установено наследствено предразположение за рак на яйчниците, се препоръчва на всички роднини от първа линия да се срещнат с генетичен консултант, за да обсъдят необходимостта от генетично тестване за себе си. Споделянето на здравната история със семейството може да помогне на родствениците и техните деца да направят информиран избор.

Направете подходящ скрининг за вас и вашите близки.
Говорете с вашия медицински специалист относно добавянето на рутинен скрининг за рак, който да подпомогне здравната профилактика в дългосрочен план.
Обмислете внимателно ситуацията си и предоставената информация от специалистите.
Препоръките на генетичните консултанти са персонализирани въз основа на възрастта на жената, специфичен раков ген и типът на установената генна мутация, статус на детеродна възраст и продължаващо лечение на рак онкологичното заболяване. Ако се препоръчва операция за намаляване на риска, консултантът следва насоките на Националната мрежа за борба с рака, за да определи на каква възраст жената трябва да се подложи на операция за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби. Ако искате да обсъдите вашите възможности за репродукция, генетичен консултант може да ви насочи към екип по репродуктивна ендокринология и асистирана репродукция.
Управлявайте риска!
Не забравяйте, че наличието на наследствено предразположение, което повишава риска от развитие на рак на яйчниците, не означава задължително, че ще развиете такъв рак. Генетичното изследване е инструмент за разбиране на рисковете за вашето здраве. Познанието за повишен риск от развитие на рак на яйчниците, може да помогне за своевременна и надеждна профилактика.