Untitled-design-2-5-240x240-1

Д-р Калоян Персенски: Интересът
към естетичната гинекология е голям

Подобряване на външния вид на гениталиите, уголемяване на G-точката и „оргазмени инжекции“ са само част от предлаганите процедури, казва гинекологът.


Д-р Калоян Персенски е гинеколог и хирург в УМБАЛ „Лозенец“. Завършил е Медицински университет – София. Специалист е в областта на естетичната и реконструктивната гинекология.

Д-р Персенски, бихте ли обяснили какво означава терминът естетична гинекология и какво включва?


– Естетична гинекология, интимна естетика, или регенеративна гинекология е сравнително нов термин, който е част от специалността „Акушерство и гинекология“. Отнася се за подобряване външния вид на женските гинеталии, както чисто естетично, така и физиологично, ако имат някакви аномалии, които са източник на притеснение. Способите са оперативни и неоперативни. Естествено, за предпочитане са оперативните, които са с постоянен ефект, а неоперативните са лазерно вагинално подмладяване, прилагане на филъри, на PRP с временен ефект.

Има ли възрастови ограничения за естетичната гинекология?

-Не. За естетичната гинекология единственото изискване е дамата да е навършила 18 години и горна граница няма.
Много жени страдат от т.нар. вагинална сухота. Какво е решението за тях?
Вагиналната сухота е състояние, което обикновено е свързано с периода от живота на жената, който е около и след менопаузата. Дефинитивно лечение на това състояние към момента няма открито. Могат да бъдат приложени различни медикаментозни методи на лечение, примерно с хормони, с някои хранителни добавки или сравнително малко инвазивни методи като лазерно вагинално подмладяване. Разбира се, всичко е с временен ефект. Посоката е само една – към влошаване на симптоматиката, за съжаление.


При кои състояния жените трябва да се самосигнализират, че е необходимо да посетят специалист за естетична гинекология?


-Обикновено жените, които търсят такъв тип разрешениe на проблемите, идват по две причини. Едната е, че имат клинични оплаквания, свързани с физиологията. Например прекалено големи гениталии, като става въпрос най-вече за малките срамни устни, които могат и да пречат в ежедневието на жената – например да носи бельо, да извършва ежедневните си дейности, да спортува, а така също и при полов акт. Те могат да бъдат свързани и с по-чести инфекции. Другата причина, която е по-честата, е, че жената не харесва външния си вид в интимната област. Понеже съвременното разбиране за нормалност ( а такова няма описано в медицината за жеските гениталии) е формирано от еротичната литература, еротичните филми, където всичко е гладко, нищо не се вижда, всичко е в едни минималистични размери, по-голяма част от жените, които търсят разрешение на своите проблеми, остават с впечатление, че това е нормата. Такова нещо, разбира се, няма. Има различни културно или етически свързани разбирания и там гениталиите изглежат по различен начин. Няма нещо като норма. Няма нещо описано в медицинската литература, нямаме анатомични мерки, които да казват това трябва да бъде толкова сантиметра, така да изглежда. А има и нещо друго – гениталиите могат да варират през целия живот на жената, това е свързано е и с хормоналния статус, с бременнност, раждания, възпаления и хронични травми. Така че повечето жени, които търсят разрешение на този проблем, не харесват изгледа на гениталиите си и искат да постигнат такъв изглед, който те решават, че е нормален. Това е чисто психологически момент. В някои от случаите аз ги разубеждавам, защото, според моето виждане като професионалист, нещата са си нормални, гениталиите са си еститично добре, могат да изпълняват физиологичните нужди.
Жените много ги притеснява по-тъмния цвят на лигавицата и на кожата в гениталиите. Това обаче е нормално нещо, като има определени състояния, при които потъмняването дори се засилва, като например при бременност. Тогава имаме и значителна хиперпигментация, но не само в гинекологичната, а в други части на тялото – например по лицето, което се описва като маска на бременността. При бременност бялата линия по средата на корема, която на латински се казва линия алба, може да стане линия фуска или линия нигра, т.е. кафява или черна.
Така че това са причините, поради които най-често търсят помощ жените – едните са физиологични, другите са естетични. Или те самите са решили, че техните гениталии не изглеждат както трябва, или са получили някакъв неприятен коментар от полов партньор или приятелка.


Бихте ли обяснили какво е постменопаузен атрофичен вагинит?


-Това е т.нар. вагинална сухота или генитоуритарен синдром на менопаузата, който е свързан със спад в нивото на естрогените. Нормално е това състояние, то започва обикновено около и след 40-годишна възраст. Средната възраст за менопауза в България е 51 години и три месеца, но това нещо може да се случи както на 55, така и на 45 и на 40 години. Процесът е доста дълъг, не свършва за един и два месеца, може да продължи някога и с години. При спад в нивото на естрогените се получава тази вагинална сухота, този атрофичен вагинит, който е свързан с по-лесно нараняване на влагалището при полов акт или дори при някаква физическа активност. Това може да доведе до болезнен полов акт, което се нарича диспареуния, или до нарушаване на ежедневните дейности на жената. Какво е решението? В по-голям процент от случаите, може да се даде хормонално-заместителна терапия, която не е приложима при всички жени. Има жени, които не са подходящи, особено тези, които с риск от карцином на гърдата или са оперирани по повод карцином на гърдата. Тогава ние прилагаме или хранителни добавки на базата на билкови извлеци или неинвазивните методи от областта на естетичната гинекология като лазерно вагинално подмладяване или прилагане на PRP – богата на тромбоцити плазма в областтта на гениталиите. Напоследък има разрботени от бюти индустрията филъри, които са специално за подобряване на лубрикацията в областта на гениталиите.


Бихте ли обяснил какво е лабиопастика?


-Лабиопластиката в повечето случаи се отнася за пластика на малки срамни устни. Това са хирургически процедури, които целят да променят формата и размера на малките срамни устни с цел да се постигне желаната от пациентката големина или форма или такава, която да ѝ позволи да извършва нормалните си физиологични нужди, да не ѝ пречи по време на спортуване, в ежедневния живот, при носене на тясно бельо или дрехи примерно. Ако жената има чести вагинални инфекции, те също могат да се дължат на по-големи срамни устни. Това се нарича хипертрофия на малките срамни устни или хипертрофия на лабиите.


При какви случаи се прилага хименопластиката?


-В повечето случаи тя се търси по културни, етнически или религиозни причини, по-рядко по социални. Най-разбираемо казано това е възстановяване на девствеността чрез възстановяване на химена. Хименът е девствената ципа.


В естетичната гинекология се прилага уголемяване на G точката. Какво се постига с тази процедура?


-G-точката е наречена на името на един немски гинеколог – Графенберг, който първи я описва. Впоследствие се установява, че има и анатомичен субстрат, т.е. имаме структура, която наистина може да се нарече такова нещо. Колегите, които се занимават с естетична гинекология и специално с уголемяване на т.нар. G-точка, по-скоро говорят за област, а не за конкретна точка. Това е областта по предната стена на влагалището – от 3 до 5 см от входа, където има по-голямо струпване на нервни окончания. Т.е. тази област е по-чувствителна, по-сензитивна. Уголемявайки я, което естествено го постигме с инжектирането на филър, ние позволяваме тя по-лесно да бъде стимулирана по време на полов акт и от там по-лесно да се достигне до оргазъм. Тази точка чисто анатомично може да бъде установена от самата жена или от нейния партньор. Като ориентир за това представлява една жлеза – жлеза на Скене. При жените тя се намира по хода на уретрата и е на 3 до 5 см от входа на влагалището. Тя е еквивалент на простатата при мъжа и чисто тактилно – т.е. усещане чрез пръсти, може да бъде установена от самата жена. Ако тя иска тази зона да бъде уголемена , това може да бъде направено. Не при всички жени тази зона се намира на едно и също място, затова ние стествено препоръчваме жената да я установи преди да дойде при нас и да ни насочи къде да инжектираме по-голямо количество филър. Ако жените търсят да разнообразят половия си живот, има и друг метод, освен уголемяване на G точката. Това е прилагане на PRP, в Америка е известно като „оргазмена инжекция“. Това е собствен продукт от тялото на жената. Извлича се около 50 кубика кръв, центрофугира се със специална центрофуга и се отделят само формените елементи на кръвта, които се наричат тромбоцити. Те се инжектират на специални места – по предната стена на влагалището, около клитора, малките срамни устни, входа на влагалището. Тромбоцитите съдържат страшно много растежни фактори, досега са установени 33, и водят до подобряване на кръвоснабдяването в тази област и оттам до значително по-лесно постигане на оргазъм. 8 от 10 жени, на които съм правил PRP казват, че ефектът е значителен и с продължителност около 1 година.


В естетичната гинекология препоръчват ли се профилактични прегледи както в естетичната?


-Задължително. Ние си имаме протокол, според който преди всяка естетична процедура на жената трябва да ѝ бъде направена цитонамазка, да се вземе микробиология и да се установи нейното здравословно състояние към настоящия момент. В по-големия процент от случаите методите, прилагани в естетичната гинекология, не могат да доведат до развитие на рак, до карценогенеза. Това важи включително и за прилагането на лазер, който по същество представлява светлина, светлинен енергиен източник. С цел избягване на съдебно-медицински търсения и за успокоение на самата жена обаче ние предпочитаме да имаме актуален статус относно цитология и микробиология с не повече от 3-месечна давност.

Със сигурност има дами, които са притесняват да дойдат в кабинета и да разговарят за своята естетика. Какво бихте ги посъветвали?

-Разбира се, така е, притесняват се жените, иначе интересът е голям. Бих ги посъветвал първо да решат дали наистина имат нужда от естетична гинекология. Да преценят дали имат някакви клинични оплаквания и дали процедурите – дали ще са с временен или постоянен ефект, биха подобрили живота им, в това число и половия. След това, ако искат разбира се, да се поразровят малко в интернет или в специализирана литература. Това, което аз им препоръчвам, е да дойдат и да се посъветват с мен, да направят един консултативен преглед, който разбира се с нищо не ги задължава. Заедно можем да решим дали наистина имат нужда от това нещо и дали мога аз да им помогна. Те трябва да имат реалистични очаквания от процедурата и след това да решим заедно какво да направим.

Male,College,Student,Meeting,With,Campus,Counselor,Discussing,Mental,Health

Медицински митове: Погрешни схващания за психичното здраве

Снимка:shutterstock

През последните години психичното здраве бавно излезе от сенките. След 
като векове наред е било изолирано, нашето състояние на психическо 
благополучие постепенно получава повече от вниманието, което заслужава. 
Много митове обаче продължават да съществуват. 

Специалистите споделят 11 често срещани погрешни схващания.
  Въпреки че темата получава все по-голямо внимание и е обект на редица 
изследвания, все още има много митове и погрешни схващания, свързани с 
психичното здраве.


  За съжаление все още има значителна стигма, свързана с психичните 
заболявания, като голяма част от това се основава на старомодно мислене 
и остарели вярвания. Както при много неща в живота, с колкото повече 
информация сме въоръжени, толкова по-малка е вероятността да позволим на 
митовете да оцветят мненията ни.


  В не толкова далечното минало обществото отбягваше хората с психични 
заболявания.  Някои хора вярваха, че злите духове или божественото 
възмездие са отговорни за психичните заболявания.  Въпреки че този начин 
на мислене е изтръгнат от обществото в голяма част от света, той все още 
хвърля дълга сянка.


Обръщането на внимание на неистини, свързани с нашето психическо 
благополучие, е по-належащо от всякога.


Това са 11 често срещани погрешни схващания относно психичното здраве.


1. Проблемите с психичното здраве са необичайни
  Дори преди пандемията от COVID-19 твърдението по-горе беше невярно.  
Днес твърдението е по-далеч от истината, отколкото може би някога е 
било. През 2001 г. доверен източник на Световната здравна организация (СЗО) 
изчисли, че „1 на всеки 4 души в света ще бъде засегнат от психични или 
неврологични разстройства в даден момент от живота си“.

В момента 450 милиона души изпитват такива състояния.  Както обяснява 
СЗО, психичните разстройства са „сред водещите причини за лошо здраве и 
увреждания в световен мащаб“.
 

Едно от най-често срещаните разстройства на психичното здраве е 
депресията, засягаща повече от 264 милиона души в световен мащаб. 
По-скорошно проучване, заключава, че броят на възрастните, страдащи от 
депресия, се е утроил по време на пандемията.


По данни на Световната здравна организация, само в Европа близо 37 
милиона души страдат от тревожност, а над 44 милиона се оплакват от 
депресия. В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си 
са страдали от психични разстройства, съобщи Националният център по 
обществено здраве и анализи.


2. Пристъпите на паника могат да бъдат фатални
  Пристъпите на паника са невероятно неприятни, включват учестен пулс и 
преобладаващо чувство на страх.  Те обаче не могат директно да бъдат 
фатални. Струва си да се отбележи обаче, че някой, който има паническа атака, 
може да е по-застрашен от злополука.


3. Хората с психични проблеми не могат да работят
 Стар, но устойчив мит е, че хората с психични проблеми не могат да се 
задържат работа или да бъдат полезни членове на екипа.  Това е напълно 
невярно. Вярно е, че някой, който живее с особено тежко психично заболяване, 
може да не е в състояние да извършва редовна работа.  Въпреки това, 
по-голямата част от хората с проблеми с психичното здраве могат да бъдат 
толкова продуктивни, колкото и хората без психични разстройства.
Проучване в САЩ, изследва статуса на заетост според тежестта на 
психичното заболяване.  Авторите установяват, че „равнищата на заетост 
намаляват с увеличаване на тежестта на психичните заболявания“.
  Въпреки това, 54,5% от хората с тежки състояния са били наемани, в 
сравнение със 75,9% от хората без психични заболявания, 68,8% от хората 
с леки психични заболявания и 62,7% от хората с умерени психични 
заболявания. При хората на възраст 18-25 години разликата в нивата на 
заетост между тези със и без сериозно психично заболяване е само 1%.


4. Психичните проблеми са признак на слабост
Това не е по-вярно от твърдението, че счупеният крак е признак на 
слабост.  Психичните разстройства са болести, а не признаци на лош 
характер.  По същия начин, хората с, например, депресия, не могат да се 
„измъкнат от нея“, както някой с диабет или псориазис не може незабавно 
да се възстанови от състоянието си.

Ако не друго, обратното е вярно: борбата с психичното състояние изисква 
много сила.


  5. Само хората без приятели имат нужда от терапевти
  Има голяма разлика между структурираните терапии за говорене и 
говоренето с приятели.  И двете могат да помогнат на хората с психични 
заболявания по различни начини, но обучен терапевт може да се справи с 
проблемите конструктивно и по начини, които дори най-добрите приятели не 
могат да се сравнят.

Освен това не всеки може да се разкрие напълно пред най-близките си.  
Терапията е поверителна, обективна и изцяло фокусирана върху индивида, 
което обикновено не е възможно при по-неформални разговори с необучени 
приятели.


6. Психичните проблеми са постоянни
Диагнозата за проблем с психично здраве не е непременно „доживотна 
присъда“.  Опитът на всеки индивид с психични заболявания е различен.  
Някои хора може да преживеят епизоди, между които се връщат към своята 
версия на „нормално“.  Други могат да намерят лечения – лекарства или 
терапии с говорене – които възстановяват баланса в живота им.
  Някои хора може да не се чувстват така, сякаш са се възстановили 
напълно от психично заболяване, а някои могат да получат прогресивно 
по-лоши симптоми.


Също така е важно да се има предвид, че „възстановяването“ означава 
различни неща за различните хора.  Някои може да гледат на 
възстановяването като на връщане точно към начина, по който са се 
чувствали преди появата на симптомите.  За други възстановяването може 
да бъде облекчаване на симптомите и връщане към задоволителен живот, 
колкото и различен да е той.


7. Пристрастяването е липса на воля
  Това твърдение не е вярно.  Експертите смятат разстройствата, свързани 
с употребата на наркотици, за хронични заболявания.
В Проучване, изследващо връзката между силата на волята и 
възстановяването от пристрастяването специалисти установяват, че липсата 
на сила на волята не е решаващият фактор, когато става дума за 
преодоляване на пристрастяването.

Те казват:
„На хората с пристрастяване изглежда не им липсва воля;  по-скоро 
възстановяването зависи от разработването на стратегии за запазване на 
силата на волята чрез контролиране на околната среда.“


8. Хората с шизофрения имат раздвоение на личността
Това е мит.  Шизофренията означава „раздвоение на ума“, което може да 
обясни погрешното схващане.


Според СЗО шизофренията „се характеризира с изкривявания в мисленето, 
възприятието, емоциите, езика, самочувствието и поведението“.  Тези 
изкривявания могат да включват халюцинации и заблуди.
Шизофренията не е същото като дисоциативното разстройство на 
идентичността, което преди се е наричало разстройство на множествената 
личност.


9. Хранителните разстройства засягат само жените
Има стереотип, че хранителните разстройства са присъщи само за млади 
бели, богати жени.  Те обаче могат да засегнат всеки.
Например, проучване, което изследва демографията на хранителните 
разстройства за период от 10 години, установи, че те се променят.  
Най-значително увеличение на разпространението се наблюдава сред мъжете, 
лицата от домове с по-ниски доходи и хората на възраст 45 или повече 
години.


  Според други изследвания мъжете понастоящем представляват 10–25%  от 
всички случаи на анорексия и булимия, както и 25% от случаите на 
разстройства на преяждане.


10. Хранителните разстройства са избор за начин на живот
  Това е вреден мит. Хранителните разстройства са сериозни състояния на 
психичното здраве и в екстремни случаи могат да бъдат фатални.


11. Всички хора с психични заболявания са агресивни
Това, разбира се, е мит. За щастие, тъй като светът става все по-наясно 
с психичните заболявания, това погрешно схващане бавно изчезва.  Дори 
хората, които изпитват най-сериозни състояния, като шизофрения, са 
предимно неагресивни.


  Вярно е, че някои хора с определени психични заболявания могат да 
станат агресивни и непредвидими, но те са малцинство.
Авторите на статия, която изследва връзките между психичното здраве и 
насилието, помагат да се обясни защо този мит може да е придобил 
популярност през годините:


„Насилието привлича вниманието в новинарските емисии. Насилието в 
контекста на психичното заболяване може да бъде особено сензационно, 
което само задълбочава стигмата, която вече прониква в живота на нашите 
пациенти.“  те заключават, че „лицата с психични заболявания, когато са 
лекувани по подходящ начин, не представляват повишен риск от насилие над 
общото население. „


В обобщение, психичните заболявания са често срещани, но лечението е 
възможно.  Всички трябва да работим заедно, за да премахнем митовете и 
стигмата, свързани с психичните разстройства.  Въпреки че разбирането на 
обществото за проблемите на психичното здраве е скочило в сравнение с 
преди десетилетие, все още имаме планини за изкачване.

Редактор: Йорданка Йовчева

3d,Rendered,Illustration,Of,The,Human,Heart

Какво трябва да знаете за кардиореспираторната издръжливост

Снимка:shutterstock

Сърдечно-респираторната издръжливост е показател за цялостното физическо 
здраве на човек.


Тестовете за кардиореспираторна издръжливост показват колко добре 
функционират сърцето, белите дробове и мускулите по време на упражнения 
с умерена до висока интензивност.


Увеличаването на сърдечно-респираторната издръжливост подобрява 
усвояването на кислород в белите дробове и сърцето и може да помогне на 
човек да поддържа физическа активност по-дълго.


Други названия за кардиореспираторна издръжливост са сърдечно-съдова 
издръжливост и кардиореспираторна годност.


Сърдечно-респираторната издръжливост измерва колко добре се представя 
тялото по време на дълги тренировки.  Човек с висока кардиореспираторна 
издръжливост може да поддържа дейност с висока интензивност за 
продължителен период от време, без да се уморява.


Измерването на кардиореспираторната издръжливост на дадено лице включва 
изследване на това колко добре тялото му приема и използва кислород.
Когато човек вдишва, дробовете му се изпълват с въздух и част от 
съдържащия се в него кислород преминава в кръвта.  След това тази богата 
на кислород кръв се придвижва до сърцето, което я изтласква из тялото до 
тъканите и органите, които се нуждаят от нея.


Мускулите се нуждаят от адекватно снабдяване с кислород и други 
хранителни вещества, за да работят правилно по време на упражнения с 
висока интензивност или продължителни периоди.  Ако мускулите не 
получават достатъчно хранителни вещества, отпадъчните продукти започват 
да се натрупват и причиняват умора.


Как се измерва?


Тестовете, които измерват кардиореспираторната издръжливост, включват:


 Метаболитни еквиваленти

 Метаболитните еквиваленти (МЕТ) се отнасят до съотношението между 
енергията, изразходвана по време на физическа активност, и енергията, 
изразходвана в покой.  Намирането на MET на дадено лице включва 
измерване на това колко кислород използва тялото му в покой.


  Максимално усвояване на кислород

 Тестът за максимално поглъщане на кислород (VO2 max) определя 
максималното количество кислород, което тялото е в състояние да използва 
по време на дейности с висока интензивност, като спринт или колоездене.
Тестът за VO2 max обикновено включва бягане на бягаща пътека или въртене 
на велоергометър възможно най-бързо.  По време на теста лицето носи 
колан за гърдите или друга приставка за тялото, която записва сърдечната 
честота и маска за лице, която измерва консумацията на кислород.


Защо е важно?
Сърдечно-респираторната издръжливост показва нивото на аеробно здраве и 
физическа годност на даден човек.  Тази информация може да бъде от полза 
за всички, не само за професионалните спортисти.


 Наличието на висока кардиореспираторна издръжливост обикновено 
означава, че човек може да изпълнява упражнения с висока интензивност за 
по-дълго време.


Хората, които се опитват да отслабнат, трябва да се съсредоточат върху 
увеличаване на своята кардиореспираторна издръжливост, защото 
извършването на аеробни дейности с по-висока интензивност може да 
помогне на човек да изгори повече калории.


Научните изследвания също предполагат някои други потенциални ползи за 
здравето от подобрената кардиореспираторна издръжливост.  Например:
Хората с по-висока кардиореспираторна издръжливост са по-малко склонни 
да развият високо кръвно налягане, отколкото тези с по-ниска 
кардиореспираторна издръжливост.


В проучване изследователи откриха положителна корелация между нивата на 
сърдечно-респираторна издръжливост и изпълнението на много задачи сред 
възрастни на възраст между 59 и 80 години.


Подобряването на кардиореспираторната издръжливост може да намали риска 
от коронарна болест на сърцето.


Как да го подобрим
Хората могат да подобрят своята кардиореспираторна издръжливост чрез 
редовни упражнения.


Проучване установява, че тренировките за резистентност, тренировките за 
издръжливост и интервалните тренировки с висока интензивност са довели 
до подобрения в кардиореспираторната издръжливост и мускулната сила сред 
възрастни на възраст 40–65 години, които преди това не са били физически 
активни.


Редовната физическа активност, особено аеробните упражнения, може да 
подобри кардиореспираторната издръжливост. Аеробните упражнения могат 
да помогнат за насърчаване на здравето на сърцето и белите дробове и да 
подобрят това колко добре тялото използва кислорода.


Източник https://www.medicalnewstoday.com

Редактор: Йорданка Йовчева

Young,Man,With,Strong,Stomach,Pain,Isolated,On,White,Background

Проучване откри, че ензимът G9a може да инхибира чревното възпаление

Снимка:shutterstock

В скорошна статия, публикувана в Gastroenterology, учени установиха, че 
ензимът G9a, регулатор на генната експресия, може да инхибира 
възпалителни заболявания, като възпалително заболяване на червата (IBD).


IBD е широк термин, който показва хронично възпаление на 
стомашно-чревния тракт.


д-р Гилерме Пиовезани Рамос гастроентеролог и учен от Mayo Clinic в 
Минесота, и Уилям Фобион младши, доктор по медицина, е декан по 
изследванията в клиниката Майо в Аризона, са водещите автори на 
изследването.


Доказано е, че факторите на околната среда повишават риска от развитие 
на IBD. G9a е един от многото епигенетични ензими, които регулират 
генната експресия. Епигенетиката е изследване на генетичните промени в 
генната експресия, дължащи се на поведенчески фактори и фактори на 
околната среда, а не на промени в ДНК последователността. Епигенетиката 
играе критична роля в развитието и прогресирането на много заболявания, 
включително IBD.


Изследователите са използвали молекулярни и биохимични техники и 
секвениране на ДНК и РНК, за да открият молекулярния механизъм зад G9a, 
който управлява функцията на Т клетките, свързана с IBD. След това 
ролята на G9a е оценена с помощта на предклинични модели.
Изследователите казват, че тези ранни открития подкрепят потенциалното 
използване на инхибирането на G9a при лечението на стомашно-чревни 
възпаления, включително IBD и целиакия. Тяхната дългосрочна цел е да 
характеризират и модифицират регулаторните Т клетки, за да осигурят 
ефективни клинични терапии за пациентите.

Пълна информация за цялото проучване:
https://www.gastrojournal.org/article/S0016-5085(22)01185-4/fulltext

Редактор: Йорданка Йовчева

Human,Heart,Anatomy

Хипертония: Приемът на сол може да засегне мъжете и жените по различен начин

Снимка:shutterstock

Проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни към 
солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на кръвното 
налягане.

Хипертонията или високото кръвно налягане засяга около 1,28 милиарда 
възрастни по света, много от които в страни с ниски и средни доходи.
  Ако кръвното налягане не се контролира, това може да увеличи риска от 
сърдечни, мозъчни и бъбречни заболявания.


  Една често срещана, но по-малко известна причина за хипертония е 
чувствителността към сол – когато тялото не успява да отдели излишната 
сол.

Ново проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни 
към солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на 
кръвното налягане.


„Най-важният факт, подчертан в това проучване, е, че жените, независимо 
дали са преди или след менопауза, са по-чувствителни към солта от 
мъжете.“ казва д-р Ерик Белин де Шантемеле , автор на изследването и 
физиолог в Центъра по съдова биология към Медицинския колеж на Джорджия 
към университета Аугуста.

Според  Световната здравна организация (СЗО) почти 1,3 милиарда 
възрастни на възраст 30-79 години по света имат хипертония (високо 
кръвно налягане).  А от 1990 г. насам броят на хората с хипертония в 
световен мащаб се е удвоил.


Има няколко добре известни фактора, които повишават риска от хипертония.


Те включват:
  Възраст: Хипертонията е по-често срещана над 65-годишна възраст
  Етническа принадлежност: Някои етнически групи са по-склонни към 
хипертония от други.


Тегло: Затлъстяването е основен рисков фактор за хипертония
  Редовна употреба на алкохол и тютюн.


  Пол: мъжете имат по-висок риск от развитие на хипертония, отколкото 
жените. 

Това обаче е само докато жените достигнат менопауза.


Съществуващи здравословни състояния: сърдечно-съдови заболявания, 
диабет, хронично бъбречно заболяване и високи нива на холестерол могат 
да доведат до хипертония, особено с възрастта.


По-малко признат факт, който може да повиши кръвното налягане, е 
чувствителността към сол – склонността на тялото да задържа сол, вместо 
да я отделя през бъбреците.


Преглед на епидемиологични данни, публикувани в HypertensionTrusted 
Source, предполага, че жените от всички възрасти и етноси са 
по-чувствителни към солта от мъжете.  И тази тенденция да се задържа 
повече сол се увеличава след менопаузата.


Какво е чувствителност към сол?
Солта съдържа около 40% натриеви йони и 60% хлоридни йони.  Имаме нужда 
от малко количество натрий, около 500 mg (или четвърт чаена лъжичка сол) 
на ден, за провеждане на нервни импулси, свиване и отпускане на 
мускулите и поддържане на правилния баланс на вода и минерали.


Повечето хора обаче приемат повече натрий, отколкото им е необходимо.  
В страните с по-високи доходи около 75% от приема на сол идва от 
преработени храни и ястия, консумирани извън дома.


Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съветва да 
увеличите пресните храни в диетата си, за да намалите приема на сол, а 
ако ядете преработени храни, потърсете такива, които имат по-малко от 
600 mg на порция.

Според CDC изследванията показват силна връзка между количеството 
консумирана сол и повишените нива на кръвно налягане (BP).  И за 
повечето хора намаляването на приема на сол води до понижено кръвно 
налягане.


  В световен мащаб хората консумират средно от 9 до 12 грама сол дневно — 
около двойно повече от препоръката на СЗО от 5 грама дневно за 
сърдечно-съдово здраве.


  Отдавна е известно, че мъжете под 65 години имат по-висок риск от 
хипертония, отколкото жените, но рискът се увеличава при жените след 
менопаузата.


Обяснението, което предлагат учените, е може би изненадващо. 

Според д-р Белин де Шантемеле доказателствата при хора и лабораторни животни 
показват, че женските бъбреци са по-добри в отделянето на сол.  
Изглежда, че проблемът е във васкулатурата, защото солта също трябва да 
отпуска кръвоносните съдове, но не го прави при тези, които са 
чувствителни към солта.


Ролята на естроген в контрола на кръвното налягане отдавна се обсъжда. 
Това проучване установи, че чувствителността на кръвното налягане към 
сол се повишава след менопаузата, когато нивата на естроген са по-ниски.
Но може да не е само естрогенът, който оказва ефект.

Д-р Ерик Белин де Шантемеле подчерта ролята на друг хормон:
„Данните от нашите собствени проучвания и литературата сочат 
неспособността на жените да намалят производството на хормона 
алдостерон, задържащ солта, който също контролира способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. Неподходящите нива на алдостерон в 
отговор на поглъщането на сол изглежда намаляват способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. „


Хората трябва да следват препоръките на  СЗО и да намалят приема на сол.


Източник: https://www.medicalnewstoday.com
By Katharine Lang

Редактор: Йорданка Йовчева

Girl,Shows,The,X-ray,Image,Of,The,Liver.,Photo,Of

Ролята на възпалението в регенерацията на черния дроб

 Само два часа след започване на регенерацията на черния дроб, сканираща 
електронна микроскопия на проба от човешки черен дроб показва 
натрупването на нови кръвни клетки в клетките, които покриват черния 
дроб. 

Group,Of,Multiethnic,Hands,Holding,Hormones

Може ли хормонът на глада да помогне за подобряване на сърдечната функция при хора със сърдечна недостатъчност?

Снимка:shutterstock

Сърдечната недостатъчност е тежко състояние, което засяга способността
на сърцето да изпомпва кръв в тялото.
Лечението на сърдечна недостатъчност включва промени в начина на живот и
употребата на определени лекарства.

Скорошно проучване тества хормона ацил грелин сред хора с хронична
сърдечна недостатъчност.Установено е, че ацил грелин е ефективен при
увеличаване на сърдечния дебит, което може да доведе до повече изследвания
за полезността на това лечение.

Сърдечната недостатъчност е потенциално опасно състояние, при което
сърцето не може да изпомпва достатъчно количество кръв в тялото.
Проучване, публикувано наскоро в European Heart Journal изследва
използването на пептидния хормон ацил грелин за подобряване на сърдечния
дебит сред хора със сърдечна недостатъчност.

Изследователите откриват, че ацил грелин увеличава сърдечния дебит или
изпомпвания капацитет на сърцето сред участниците, без да предизвиква
отрицателни странични ефекти като ниско кръвно налягане или абнормни
сърдечни ритми.

Снимка:shutterstock

Изследователите на това проучване отбелязват, че има лекарства, които
увеличават способността на сърдечния мускул да се свива и увеличава
сърдечния дебит. Въпреки това, тези лекарства могат да имат
неблагоприятни ефекти и често се използват само в краткосрочен план.
Изследователите искат да видят дали грелинът,  хормон, който стимулира
апетита, може ефективно да подобри сърдечния дебит. Изследователите са
използвали активирана форма на грелин, ацил грелин.

Авторът на изследването проф. Ларс Х. Лунд от катедрата по медицина в
Солна, Каролинския институт в Швеция, обясни, че целта на изследването е
„да тества дали едно ново лекарствено лечение, ацил грелин, е безопасно
и ефективно за пациенти със сърдечна недостатъчност и да тестват
механизма на действие в лабораторни условия.”

Изучавайки клетките на сърдечния мускул на мишки, изследователите
успяват да разгледат някои от основните механизми на ефектите на ацил
грелин.

Използването на ацил грелин изглежда обещаващо като потенциална
възможност за лечение на хора със сърдечна недостатъчност.

Д-р Робърт Сегал , основател на Manhattan Cardiology, сертифициран
кардиолог и сътрудник на Американския колеж по кардиология (FACC), който
не участва в проучването, отбеляза :

„Наблюдаваната клинична полза от ацилирания (активиран) грелин изглежда
обещаваща и въз основа на резултатите има причина за по-нататъшно
клинично развитие. Лечението на сърдечна недостатъчност, дължаща се на
намалена фракция на изтласкване, винаги е било главоблъсканица в
медицината и се надяваме, че можем да се справим с това опустошително
заболяване.”

Източник: https://www.medicalnewstoday.com/

Closeup,Alarm,Clock,Having,A,Good,Day,With,Background,Happy

Не позволявайте смяната на времето да разстрои биологичния ви часовник.

Снимка:shutterstock

За България и много места по света  лятното часово време започва 
последната неделя на март, когато часовниците се преместват с един час 
напред.

Сънят е важна основа за всички наши ежедневни навици и решения. 
Получаването на достатъчно качествена почивка всяка вечер е от 
съществено значение за оптимално здраве. Непълноценният сън под седем 
часа  на нощ се свързва с  наддаване на тегло, диабет, високо кръвно 
налягане, инсулт и депресия. Липсата на сън също може да повлияе на  
имунната ви система  и  здравето на сърцето.

Снимка:shutterstock

Изместването на времето – дори с един час –  може да повлияе на съня ви. 
Подобно на ефектите от смяната на часовия пояс, настройването на 
часовника с един час напред за лятно часово време може да внесе смут в 
тялото, тъй като вътрешният ви часовник продължава да тиктака, 
независимо от часовата зона или лятното часово време. Този вътрешен 
часовник или циркадният ритъм, се влияе от излагането на слънчева 
светлина, наред с други фактори.

Независимо дали поради корекции на лятното часово време или пътуване 
през различни часови зони, ето четири неща, които можете да направите, 
за да се подготвите за промени в съня:

Регулирайте вътрешния си часовник постепенно.


Ако знаете, че предстои промяна на времето, коригирайте времето си за 
сън и събуждане на малки стъпки, така че тялото ви да може да премине 
постепенно. Променете времето за лягане и събуждане на стъпки от 15 до 
30 минути.

Снимка:shutterstock

Планирайте напред.


Ако пътувате до различна часова зона, пристигнете на местоназначението 
си по-рано, за да имате време да се адаптирате и да се подготвите за 
добър нощен сън. Може би дори кратка дрямка преди предстоящите събития 
ще ви позволи да се адаптирате към графика, без да прекъсвате добрия 
нощен сън.

Излагайте се на слънце.


Слънчевата светлина влияе на циркадния ритъм на тялото ви. За да 
поддържате моделите на сън, прекарайте известно време на слънчева 
светлина след събуждане или по-късно през деня, в зависимост от 
посоката, в която пътувате. Сутрешната светлина обикновено може да ви 
помогне да се приспособите към по-ранна часова зона – когато пътувате на 
изток. А вечерната светлина ви помага да се адаптирате към по-късна 
часова зона – когато пътувате на запад.

Снимка:shutterstock

Използвайте етерични масла.


Етеричните масла, извлечени от растения, често се използват в 
ароматерапията. Проучванията показват, че етеричните масла могат да 
намалят чувството на тревожност и да създадат усещане за спокойствие. 
Тези масла могат да ви помогнат да се унесете по-лесно: лавандула, 
жасмин, лайка, бергамот, роза, градински чай, нероли, сандалово дърво, 
иланг-иланг и ванилия. Обичайните начини за използване на етерични масла 
са с въздушен дифузер или като нанесете няколко капки върху памучна 
топка или кърпичка, която пъхнете в калъфката на възглавницата. Маските 
за сън и възглавниците, наситени с аромати на етерични масла, също могат 
да ви помогнат да се отпуснете и да си починете.

Източник: Mayo clinic By Laurel Kelly

Japanese,Seaweed,Wakame

Най-добрата храна в перспектива: Дали водораслите са бъдещето на устойчивото хранене?

Снимка:shutterstock

Години наред учените казват на света, че  земята за отглеждане на
хранителни селскостопански култури и животни намалява, което предизвиква
опасения относно изхранването на населението в бъдеще.
Тъй като населението на света продължава да се увеличава, нуждата от
храна също се увеличава. Проучванията обаче показват, че обработваемата
земя бързо се изчерпва.

Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН светът може да
загуби до 250 милиона акра за производство на култури до 2050 г. поради
урбанизация, деградация на почвата и изменение на климата.
А фактори като изменението на климата, разходите за поддръжка и достъпа
до вода причиняват проблеми с отглеждането на добитък.
Сега изследователите търсят различни начини за отглеждане на питателни
храни, които да заменят тези, чието отглеждане вече не е толкова
устойчиво. Едно от тях са водораслите.

Какво представляват водораслите?  

Водораслите са естествено срещащи се прости фотосинтезиращи организми на
водна основа. Те растат във всички видове естествени водоеми, както
сладки, така и соленоводни.

Както всички растения, водораслите живеят чрез фотосинтеза, за да
създават свои собствени хранителни вещества и да добавят кислород към
въздуха и водата около тях. За разлика от други водни растения,
водораслите нямат листа, корени или стъбла.
Водораслите могат да варират по размер от изключително малки
микро-водорасли до големи колонии от морски водорасли. Това е
разнообразна група, която включва синьо-зелени, зелени, червени и кафяви
водорасли.

Редица научни проучвания показват, че различни видове водорасли имат
потенциални медицински ползи. 
Например, едно проучване установява, че червените морски водорасли могат
да помогнат за лечение на мастно чернодробно заболяване. А други
изследвания установяват, че приемането на спирулина – вид синьо-зелени
водорасли – може да помогне за понижаване на кръвното налягане.

Какво прави водораслите хранителни?  

Според д-р Стивън Мейфийлд, професор по биология в Калифорнийския
университет в Сан Диего, директор на Калифорнийския център за
биотехнология на водораслите и старши автор на изследването
„Разработване на водорасли като устойчив източник на храна“, водораслите
са, биохимично казано, суперхрана.

Това се дължи на високото им съдържание на протеини, незаменими мастни
киселини, минерали и витамини. „Част от това е, защото водораслите  нямат стъбла, корени или клони, за да се държат, така че те посвещават цялата си енергия за производството
на повече протеини, мастни киселини и т.н., а не целулоза“, обяснява д-р
Мейфийлд. „Това е една от най-старите растителни храни в света“, казва д-р Уилям
Сиърс, практикуващ педиатър и автор на The Healthy Brain
Book пред Medical News Today.

Има хиляди видове водорасли и всяко от тях произвежда много здравословни
хранителни вещества, от които всички се нуждаем. Те са богат източник
на витамини от група В, витамин К, желязо, магнезий, калций, йод и др.
„Основната причина за много заболявания е окисляването – износване на
тялото“, казва д-р Сиърс. „Водораслите са богати на антиоксиданти. Много
различни видове микро-водорасли са богати източници на различни
антиоксиданти.”

Освен това, водораслите осигуряват източник на полезни омега-3 мастни
киселини, като например Докозахексаенова киселина (DHA).
Въпреки че основно мислим рибата за ключов източник на омега-3 в
човешката диета, рибата не произвежда омега-3 сама по себе си, а
по-скоро ги консумира от водорасли и планктон, обясняват учени.
Могат ли водораслите да станат основна част от ежедневните ни ястия?
Готови ли сме да започнем да добавяме водорасли към нашата храна?
Добрата новина е, че вече може и го правим.

Днес водораслите могат да бъдат намерени в търговската мрежа във
варианти като морски водорасли, закуски от сушени водорасли и листове
нори, могат да бъдат намерени в добавки, прахове или продукти
заместители на месо. Те могат да бъдат открити дори
във ферментирали продукти или млечни продукти, като кисело мляко и
сирена.

Освен това  водораслите имат и други приложения по отношение на
готвенето и хранителната промишленост. Водораслите притежават качества
или свойства като сгъстяване, желиране и емулгиране. Например от
водорасли са извлечени съставките карагенан, алгинат и агар. Водорасли
се използват като естествен начин за получаване на синьо и зелено
оцветяване за сладкиши и напитки.

EPA [ейкозапентаенова киселина] и DHA са основни омега-3 мастни
киселини, които обикновено се консумират недостатъчно, но носят огромни
ползи за здравето на мозъка, очите и сърдечно-съдовото здраве. Хората
могат лесно да си набавят тези киселини, като ядат добавки на базата на
водорасли.

Добавките с масло от водорасли са извървели много дълъг път, за да
помогнат на потребителите да оптимизират приема си на омега-3, като
същевременно минимизират отблъскващите сетивни качества. Нещо повече,
добавките с масло от водорасли  са чудесен начин да се осигури добавка с
много ниско съдържание на тежки метали, което може да е проблем за
някои рибени масла, особено тези, получени от по-големи риби.
Според учените, тъй като водораслите съдържат много хранителни вещества
на калория, отглеждат се в природата и са полезни за нашето здраве и
здравето на нашата планета, те наистина заслужават етикета като
„суперхрана на природата“.

Източник:
https://www.medicalnewstoday.com/