Monthly Archives: май 2023

Много хора с рак биха искали да опитат всичко, което може да им помогне, 
включително допълнителни и алтернативни лечения за рак. Но много 
алтернативни лечения на рак са съмнителни, а някои дори може да са 
опасни.

За да ви помогнем да отделите доброто от лошото, предлагаме  11 
алтернативни лечения за рак, които като цяло са безопасни. Освен това 
има все повече доказателства, че тези лечения могат и помагат при 
облекчаване на признаците и симптомите.

Алтернативните лечения на рак може да не играят пряка роля в лечението 
на вашия рак, но могат да ви помогнат да се справите с признаците и 
симптомите, причинени от рак и лечения на рак, като тревожност, умора, 
гадене и повръщане, болка, затруднено заспиване и стрес.

Алтернативната медицина е термин, който обикновено се използва за 
описание на методи, които обикновено не се предлагат от лекарите и 
здравните специалисти. Докато изследователите изучават тези лечения и 
доказателствата за тези алтернативни методи нарастват, лекарите и 
специалистите ги включват в плановете за лечение заедно със стандартните 
лечения. Това е подход, който здравните специалисти  понякога наричат 
интегративна медицина.

Използването на тези основани на доказателства интегративни медицински 
подходи заедно със стандартните лечения може да помогне за облекчаване 
на много симптоми, свързани с рака и неговото лечение. Но алтернативните 
или интегративни лечения като цяло не са достатъчно мощни, за да заменят 
изцяло стандартните лечения. Обсъдете вашите възможности с вашия доктор, 
за да намерите правилния баланс.

Кои лечения си струва да опитате?

Говорете с вашия лекуващ лекар, ако се интересувате да опитате:
Акупунктура: По време на лечението с акупунктура, практикуващият вкарва 
малки игли в кожата ви в определени точки. Проучванията показват, че 
акупунктурата може да бъде полезна за облекчаване на гадене, причинено 
от химиотерапия. Акупунктурата може също да помогне за облекчаване на 
определени видове болка при хора с рак.

Акупунктурата е безопасна, ако се извършва от лицензиран лекар със 
стерилни игли.. Акупунктурата не е безопасна, ако приемате разредители 
на кръвта или ако имате ниски кръвни показатели, така че първо се 
консултирайте с вашия лекар.

Акупресурата: е свързана техника, при която се прилага лек натиск върху 
определени области, като например китката, за облекчаване на гаденето.
Ароматерапия:  При нея се използват ароматни масла, за да се осигури 
успокояващо усещане. Масла с аромати като лавандула, могат да се нанасят 
върху кожата ви по време на масаж или маслата могат да се добавят към 
водата за вана. Ароматните масла също могат да се нагряват, за да 
освободят ароматите си във въздуха.  Ароматерапията може да бъде полезна 
за облекчаване на гадене, болка и стрес.

Ароматерапията може да се извършва от практикуващ лекар или можете да 
използвате ароматерапията сами. Ароматерапията е безопасна, въпреки че 
маслата, приложени върху кожата ви, могат да причинят алергични реакции. 
Хората с рак, които са чувствителни към естроген, като при някои видове 
рак на гърдата, трябва да избягват прилагането на големи количества 
лавандулово масло и масло от чаено дърво върху кожата.

Когнитивна поведенческа терапия: Терапията (кпт) е често срещан тип 
терапия за разговори. По време на КПТ сесия, консултант по психично 
здраве, като психотерапевт или терапевт, работи с вас, за да видите 
по-ясно предизвикателните ситуации и да реагирате по по-ефективен начин.
За хора с рак КПТ може да помогне при проблеми със съня. Консултант или 
терапевт по КПT може да ви помогне да идентифицирате и замените мисли и 
поведение, които причиняват или влошават проблеми със съня, с навици, 
които насърчават здравия сън.

Помолете вашия лекар за насочване към специалист, ако се интересувате да 
опитате КПТ.

Упражнения и тренировки: Упражненията може да ви помогнат  да 
управлявате признаците и симптомите по време и след лечение на рак. 
Леките упражнения могат да помогнат за облекчаване на умората и стреса и 
да ви помогнат да спите по-добре. Много проучвания сега показват, че 
тренировъчната програма може да помогне на хората с рак да живеят 
по-дълго и да подобри общото им качество на живот.
Ако не сте тренирали редовно, консултирайте се с вашия лекар, преди да 
започнете програма с упражнения. Започнете бавно, добавяйки повече 
упражнения, докато напредвате. Стремете се да тренирате  поне 30 минути 
през повечето дни от седмицата.

Хипноза: Това е състояние на дълбока концентрация. По време на 
хипнотерапевтична сесия терапевтът може да ви хипнотизира, като говори с 
нежен глас и ви помага да се отпуснете. След това терапевтът ще ви 
помогне да се съсредоточите върху целите, като контролиране на болката и 
намаляване на стреса.

Хипнозата може да бъде полезна за хора с рак, които изпитват 
безпокойство, болка и стрес. Може също така да помогне за 
предотвратяване на предварително гадене и повръщане, които могат да 
възникнат при  химиотерапия.  Когато се извършва от сертифициран 
терапевт, хипнозата е безопасна. Но кажете на вашия терапевт, ако имате 
анамнеза за психично заболяване.

Масаж: Има различни методи за масаж. Масажът може да бъде лек и нежен 
или може да бъде дълбок с по-силен натиск. Проучванията са установили, 
че масажът може да бъде полезен за облекчаване на болката при хора с 
рак. Може също да помогне за облекчаване на тревожност, умора и стрес.
Масажът може да бъде безопасен, ако работите с опитен масажист. Много 
онкологични центрове имат масажисти в персонала или вашият лекуващ лекар 
  може да ви насочи към масажист, който редовно работи с хора с рак.
Не правете масаж, ако кръвните ви показатели са много ниски. Помолете 
масажиста да избягва масажирането в близост до хирургични белези, зони 
на лъчелечение или тумори. Ако имате рак на костите или други костни 
заболявания, като остеопороза, помолете масажиста да използва лек 
натиск, вместо дълбок масаж.

Медитация: Медитацията е състояние на дълбока концентрация, когато 
фокусирате ума си върху един образ, звук или идея, като например 
положителна мисъл. Когато медитирате, можете също да правите упражнения 
за дълбоко дишане или релаксация. Медитацията може да помогне на хора с 
рак, като облекчи безпокойството и стреса и подобри настроението.
Медитацията като цяло е безопасна. Можете да медитирате сами за няколко 
минути веднъж или два пъти на ден или можете да вземете клас с 
инструктор. Има и много онлайн курсове и приложения, достъпни за водени 
медитации.

Музикална терапия:  По време на сесиите по музикална терапия можете да 
слушате музика, да свирите на инструменти, да пеете песни или да пишете 
текстове. Обучен музикален терапевт може да ви води през дейности, 
предназначени да отговорят на вашите специфични нужди, или можете да 
участвате в музикална терапия в групова среда. Музикалната терапия може 
да помогне за облекчаване на болката, да контролира гаденето и 
повръщането и да се справи с безпокойството и стреса.

Музикалната терапия е безопасна и не изисква музикален талант за 
участие. Много медицински центрове имат персонал от сертифицирани 
музикални терапевти.

Техники за релаксация:  Техниките за релаксация са начини за фокусиране 
на вниманието ви върху успокояване на ума и отпускане на мускулите. 
Техниките за релаксация могат да включват дейности като упражнения за 
визуализация или прогресивна мускулна релаксация.
Техниките за релаксация могат да бъдат полезни за облекчаване на 
тревожността и умората. Те също могат да помогнат на хората с рак да 
спят по-добре.

Техниките за релаксация са безопасни. Обикновено терапевт ви води през 
тези упражнения и в крайна сметка може да сте в състояние да ги правите 
сами или с помощта на насочени записи за релаксация.

Тай чи: Тай чи е форма на източно бойно изкуство, което включва нежни 
движения и дълбоко дишане. Тай чи може да се води от инструктор или 
можете да научите тай чи сами, следвайки книги или видеоклипове. 
Практикуването на тай чи може да помогне за облекчаване на стреса.
Тай чи като цяло е безопасно. Бавните движения на тай чи не изискват 
голяма физическа сила и упражненията могат лесно да се адаптират към 
собствените ви способности. Все пак говорете с вашия лекар, преди да 
започнете тай чи. Не правете тай чи движения, които причиняват болка.

Йога: Йога съчетава стречинг упражнения с дълбоко дишане. По време на 
йога сесия позиционирате тялото си в различни пози, които изискват 
огъване, усукване и разтягане. Има много видове йога, всяка със своите 
вариации. Йога може да осигури известно облекчение на стреса за хора с 
рак. Доказано е също, че йога подобрява съня и намалява умората.
Преди да започнете йога, помолете вашия лекар да препоръча инструктор, 
който редовно работи с хора със здравословни проблеми, като рак. 

Избягвайте йога пози, които причиняват болка. Добрият инструктор може да 
ви даде алтернативни пози, които са безопасни за вас. Може да откриете, 
че някои лечения работят добре заедно. Например дълбокото дишане по 
време на масаж може да осигури допълнително облекчаване на стреса.
Напомняме че алтернативните лечения на рак не могат да излекуват вашия 
рак, но могат да осигурят известно облекчение на признаците и 
симптомите.

Редактор: Йорданка Йовчева
Източник: https://www.mayoclinic.org/

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Атеросклерозата (артериосклероза) е състояние,  което се свързва с
натрупване на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. В
резултат на това те стават по-твърди, а луменът им намалява, което
увеличава риска от обструкция.

Изследователите казват, че жените на възраст над 55 години с това
състояние са изложени на по-висок риск от  инфаркт на миокарда и
инсулти, отколкото мъжете в същата възрастова група.
Експерти казват, че жените от всички възрасти могат да подобрят
сърдечно-съдовото си здраве, като поддържат здравословно кръвно налягане
и добри нива на холестерола, както и като не пушат.

Жените в постменопауза, които имат запушени артерии, са изложени на
по-висок риск от инфаркт, отколкото мъжете на същата възраст.
Това е според изследване, представено на научния конгрес на Европейското
дружество по кардиология, публикувано наскоро в European Heart Journal –
Cardiovascular Imaging.

  „Проучването предполага, че последствията от атеросклероза са
по-рискови при жени в постменопауза, отколкото при мъже на тази
възраст“, казва д-р Софи ван Розендел, автор на изследването и
изследовател в Медицинския център на университета в Лайден в Холандия.
„Нашите резултати показват, че след менопаузата жените може да се
нуждаят от по-висока доза статини или добавяне на друго
липидо-понижаващо лекарство. Необходими са повече проучвания, за да се
потвърдят тези открития.“

Проучването включва близо 25 000 души в шест страни в Северна Америка,
Европа и Азия.

За улавяне на 3D изображения на артериите в сърцето на участниците е
използвана техника за изобразяване, наречена коронарна компютърна
томографска ангиография (CCTA).

„В това проучване повишеният риск за жените в сравнение с мъжете се
наблюдава особено при жени в постменопауза. Това може да се дължи
отчасти на факта, че вътрешният диаметър на коронарните артерии е
по-малък при жените, което означава, че същото количество плака може да
има по-голямо въздействие върху кръвния поток“, каза ван Розендел.
Д-р Абха Ханделвал, клиничен доцент по сърдечно-съдова медицина в
Станфордския университет в Калифорния, която не е участвала в
проучването, каза, че тези открития не са изненадващи.

„Клинично това, което виждаме, е, че има цял набор от промени, които
настъпват около менопаузата и някои от тях оказват значително
въздействие върху кардиометаболитния статус на жената.  Много често
жените  имат нарушения в кръвното си налягане, кръвната захар,
холестерола, теглото по време на менопаузата. Затова винаги моля моите
пациенти да бъдат внимателни по това време“, казва тя.

„По-специално в менопаузата жените преминават не само през много
кардиометаболитни промени, те преминават през много емоционални промени,
честотата на депресия може да се повиши, сънят е нарушен. Всички тези
неща, които знаем, когато не се лекуват, могат да повлияят на сърдечните
резултати“, добави Ханделвал.

Изборът на начин на живот може да помогне за намаляване на риска от
сърдечни заболявания.

Експертите казват, че има редица стъпки, които жените могат да
предприемат дори преди менопаузата, за да предпазят сърдечно-съдовото си
здраве.

„Във всички възрасти от живота има възможност за всеки пациент да работи
със своя лекар, за да постигне максимално здравословен начин на живот.
Да  си прави скрининг за рисковите фактори, които причиняват
атеросклероза, които включват високо кръвно налягане, висок холестерол,
диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост, васкулит или възпаление на
кръвоносните съдове, определени автоимунни състояния и други и след това
ги лекувайте проактивно,”  казва и д-р Сарина ван дер Зее, сърдечен
електрофизиолог и кардиолог в Здравния център на Провидънс Сейнт Джон в
Калифорния.

„Така че абсолютно има превантивни възможности, които една жена с нейния
лекар може да идентифицира, да лекува и да предотврати появата им в
проблем. Това е особено важно след менопаузата, но със сигурност е важен
процес, който трябва да започнете още по-рано, ако е възможно“, добави
тя.

Източник : medicalnewstoday

Редактор: Йорданка Йовчева

Genica News е медиен партньор на международното изложение БУЛМЕДИКА
/БУЛДЕНТАЛ/ДЕРМА & EСТЕТИКА тази година

Лектори от Фондация „Бъдители“ гостуваха на учениците от 170 СУ „Васил Левски“ в град Нови Искър. Събитието на тема „Моят път към желаната професия“ се проведе в сградата на училището по покана на Катя Стефанова – учител по икономика.

Лектори по време на събитието бяха Атанас Месечков – директор маркетинг и комуникации в генетична лаборатория „Геника“, Биляна Панталеева – основател и председател на Фондация „Бъдители“, мениджър лични финанси и застраховане и Илия Василев – съосновател и акционер в най-голямата таксиметрова компания в България „Yellow“.

„Учениците бяха много любознателни и ни задаваха много въпроси. Това, което се опитахме да им покажем, е че не трябва да спират да преследват мечтите си и да вярват, че един ден ще постигнат целите си. Ние вярваме, че ще го направят“, споделят лекторите от „Бъдители“.

Биляна Панталеева разказа на учениците вдъхновяващата история на пътя към професията, която работи с желание и ентусиазъм, както и за мисията на Фондация „Бъдители“ да мотивира младите хора да открият своето призвание. Тя сподели реални примери за това как те как да открият силните си страни, така че да ги развиват и в последствие да ги внедрят в дадена професия, която ще бъде удоволствие за тях да работят. Учениците с интерес научиха повече и за професията финансово-застрахователен консултант, която има голяма тенденция за развитие, високоплатена е и ще бъде все по-важна в динамично развиващия се свят.

Атанас Месечков разказа на учениците в детайли за настоящата си професия. Той работи с упоритост и желание, но на първо място поставя близките си. Той сподели, че за него най-голямата ценност в живота е неговото семейство.

Илия Василев разказа на учениците повече за своите мечти и цели. Той убеди учениците да не се отказват от целите си и винаги да преследват мечтите си, защото всичко е възможно, ако вярваш. Пример за това е компанията му за таксита – „Yellow”.

Фондация „Бъдители“ направи и дарение на фототипни издания на три книги на Георги Раковски на библиотеката на училището. Те са съвместна инициатива с компанията „Ойрошпед“ и са разпространени в регионалните управления на образованието във всички области на страната с цел копия от тях да достигнат до всички училища. Училищата, които все още не са получили своите екземпляри от изданията, могат да ги заявят през регионалното управление на образованието, което отговаря за техния град.

Повече за Фондация „Бъдители“

Фондация „Бъдители“ обединява екип от професионалисти в различни области, които постигат целите си, като в ежедневието действат с желание и постоянство. Те са личности, които работят със сърце това, което искат, давайки висока добавена стойност на обществото. Един от най-силните мотивационни похвати за действие е реалният пример на желаната професия, на желания живот, на желаното поведение.

Според лекторите, които са част от Фондация „Бъдители“ личният пример в дома, училището, университета и обществото като цяло, е най-важен за младите хора. Именно той води до продуктивни действия и поемане на отговорност, чрез които се изграждат мотивирани и можещи личности. Фондацията стартира своята дейност като благотворителна инициатива преди 7 години, а доказателство за това колко ценен е личният пример е силния интерес към събитията. За този период от време „Бъдители“ са гостували на над 60 училища и университети, където са се срещнали с около 4800 млади хора.

Научете повече за Фондация „Бъдители“: https://buditeli.bg/

Д-р Горан Деримачковски е началник Клиника по урология в МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – София
и притежава специалностите „Урология“ и “Здравен мениджмънт”. Работи като специалист уролог във водещи клиники и медицински центрове у нас и в Р. С. Македония. Той е един от първите специалисти, въвел у нас метода “FUSION” трансперинеална биопсия на простатната жлеза за ранно диагностициране на простатен карцином.

Член е на Европейска асоциация по урология, Българско урологично дружество, Българска асоциация на младите уролози, Български лекарски съюз и на Македонско урологично дружество.

КАКЪВ Е ВАШИЯТ ПОДХОД
В ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО И ЛЕЧЕНИЕТО НА УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Подходът при нашите пациенти е мултидисциплинарен, като се стремим да погледнем заболяванията им комплексно. Често едно болестно състояние е резултат от множество фактори и търсим първопричината.

Важно е да сме наясно с предишни оплаквания, проведени манипулации, лечение и не на последно място начин на живот. При урологичните заболявания влияние оказват в голяма степен фамилна обремененост, нелекувани в миналото инфекции, качество на живот, вродени прояви и още други фактори, които обследваме. Според възрастта на пациента преценяваме и какви профилактични изследвания е необходимо да се правят периодично.

КАКВИ ГРИЖИ СЕ ПОЛАГАТ ВЪВ ВАШАТА КЛИНИКА ЗА ПАЦИЕНТ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА?

В клиниката сме възприели основно минимално инвазивни, щадящи манипулации, когато пациентът е показен за тях и се стремим да работим по най-съвременни способи, при които периодът за възстановяване е много кратък. Разбира се, прилагаме изцяло персонализиран подход спрямо състоянието на конкретния пациент. Гордеем се с интердисциплинарния си екип и готовността на специалисти от други клиники и отделения в болницата да вземат отношение по конкретния случай.

Най-общо като количествени и качествени параметри клиниката ни разполага с 24 легла, VIP стаи със самостоятелни легла и санитарен възел. За пациентите ни се грижи опитен екип от медицински сестри и квалифицирани лекари. Опитът на персонала е от изключително значение за грижите на пациентите след урологични интервенции. А средният следоперативен период е около 24 -36 часа.

КАКВИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРОБЛЕМИ, С КОИТО СЕ СБЛЪСКВАТ ПАЦИЕНТИТЕ ВИ? КАК ГИ РЕШАВАТЕ И КАК ГИ ПРЕДОТВРАТЯВАТЕ?

Най-честите урологични заболявания, които диагностицираме и лекуваме в нашата клиника са доброкачествена простатна хиперплазия (уголемена простатна жлеза), уролитиаза (камъни в бъбреците, уретерите и пикочния мехур), онкологични заболявания на пикочния мехур
(тумори на пикочния мехур), простатен карцином, андрологични заболявания (хидроцеле, варикоцеле, фимоза). Над 90 % от урологичните заболявания могат да бъдат диагностицирани и лекувани в нашата клиника. В клиниката можем да извършваме всички лазерни интервенции, които имат място за лечение на урологични заболявания. Лазерни оперативни интервенции при камъни във всяка част на пикочо-отделителната система – от пикочен мехур, през уретера и до всяка точка в кухинната система на бъбрека; лазерни интервенции на простатната жлеза; лазерни интервенции при фимоза и къс френулум (безкръвно обрязване). Предстои ми обучение за невромодулация и невростимулация (пейсмейкър) на пикочния мехур в клиника в Германия, което ще ни позволи да добавим още нови и съвременни техники в нашата болница.

ИМА ЛИ МНОГО НОВИ ТЕХНОЛОГИИ И ТЕХНИКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ? КАК СЛЕДИТЕ РАЗВИТИЕТО НА МЕДИЦИНСКАТА НАУКА В ОБЛАСТТА НА УРОЛОГИЯТА?

В днешни дни новите технологии присъстват много в нашата медицинска практика. Изключение не прави и нашата специалност. Нещо повече – можем да кажем, че урологията е специалността, която използва най-много новите технологии и техники за последните 20 години за диагностициране и лечение на урологичните заболявания. Основно тук влизат лазерите за лечение на различните заболявания на урогениталната система, роботизираната урология с помощта на системата “da Vinci”, както и някои компютърни системи за комплексна диагностика на долните пикочни пътища и простатната жлеза, като например уродинамичните изследвания.

В МБАЛ “Света София”, клиниката ни разполага с всички видове нови технологии за прецизна диагностика и съвременно ендоскопско лечение на различните урологични заболявания, с изключение на роботизирана система “da Vinci”. Но и това ще се промени скоро.

НАСКОРО ЗАЩИТИХТЕ МАСТЕРКЛАС ЗА ПРОСТАТНА БИОПСИЯ И ФЮЖЪН MRI БИОПСИЯ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА. РАЗКАЖЕТЕ НИ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕЗИ МЕТОДИКИ?

Това беше организиран Masterclass от Европейската асоциация по урология (EAU) за простатна TRUS TRU CUT и “FUSION” биопсия на простатната жлеза. Местата за участие бяха ограничени до 40 уролози. След кандидатстване, допускаха само един участник от всяка държава. Имах щастието да се класирам за този курс, провеждан от prof.J.Palou и prof.E.Liatsikos.

Това е сравнително нов метод за ранно диагностициране на простатен карцином. За първи път този метод, “FUSION” биопсия на простатата, видях през 2013 г. в Есен, Германия. Практикувам го от 2017 г., когато за първи път беше въведен в България.

Какво всъщност представлява изследването? Това е биопсия на простатната жлеза с „навигация“. Ако „обикновената“ биопсия е „пътуване до определено място, без да знаем точния адрес“, то тогава “FUSION биопсията“ е пътуване до това място с включена навигация. Така и го обяснявам на моите пациенти. Целта на интервенцията е да не пропуснем злокачествен процес на простатата и да получим фалшиво негативен резултат, което се наблюдава в до 40% от случаите с така наречената „обикновенна“ трансректална биопсия.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА МЪЖЕ, БОЛЕДУВАЩИ ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТАТА?

Заболяванията на простатната жлеза са основно три:

–  възпалителни, които засягат по-често млади мъже;

–  доброкачествено уголемяване на простатната жлеза, което е възрастово зависимо състояние и засяга обикновено мъже над 45-50 годишна възраст;

–  простатния карцином, което също така е възрастово зависимо заболяване и има генетична предразположеност по бащина линия (всеки пациент който има баща, брат или чичо би могъл да има по- голяма предразположеност да се разболее от рак на простатата). Затова при тези пациенти профилактиката трябва да започва от
45 годишна възраст. Профилактиката включва изследване на tPSA т.нар. туморен маркер за простатната жлеза. Това е кръвен тест за скрининг за простатната жлеза. Допълнително за диагностициране се ползва и ехография на простатната жлеза и пикочен мехур, дигитално ректално изследване и компютърно изследване на уринопотока – урофлоуметрия. С навлизането на “FUSION” биопсията, през последните години доста често се използва т.нар. мултипараметричен магнитен резонанс на простатната жлеза за ранна детекция на съмнителни лезии в простатната жлеза. Процентът на заболяване на простатната жлеза се увеличава с напредване на възрастта. КОГА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ РЕДОВНАТА ПРОФИЛАКТИКА НА МЪЖЕТЕ? Както споменахме, редовната профилактика при мъжете за заболявания на простатната жлеза трябва да започне след 45 годишна възраст със споменатите изследвания и диагностични методи при мъже с генетична предиспозиция и след 50 годишна възраст при останалите. ПРИ КАКЪВ ДИСКОМФОРТ ТРЯБВА ПАЦИЕНТИТЕ ДА СЕ СИГНАЛИЗИРАТ, ЧЕ ИМАТ НАЗРЯЛ УРОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ? Най-честите симптоми, причинени от простатната жлеза, които споделят пациентите са:

–  чести позиви за уриниране през нощта – повече от два пъти (т.нар. никтурия);

–  чести позиви през деня с по-малко количество отделена урина (както казват, често, но по- малко);

–  неотложност за уриниране (неконтролируеми позиви, които изискват спешно посещение
на тоалетната (пациентите споделят, че ако
излизат от вкъщи избират маршрут, по който
знаят къде има тоалетни, за да могат да ги използват при силен неотложен позив за уриниране);

–  слаба струя при уриниране със или без прекъсване;

–  чувство за неизпразване на пикочния мехур;

–  напъване при уриниране и други.

Тези симптоми са групирани в стандартизирани въпросник – Международен Простатен Симптоматичен Индекс (International Prostate Symptomatic Index, IPSS), които анкети се попълват от пациентите и се определя тежестта в три групи. В БЪЛГАРИЯ ПРОВЕЖДАТ ЛИ СЕ ДОСТАТЪЧНО НАУЧНИ ФОРУМИ ЗА ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ? В България се провежда всяка година национален конгрес по урология, който е организиран от БУД (Българското урологично дружество), както и два допълнителни урологични симпозиума. ИМАМЕ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРИ УРОЛОЗИ В СТРАНАТА НИ? Смятам, че отговорът на този въпрос е ДА. Не само, че имаме много добри уролози и екипи, а смея да кажа, че екипите работят на ниво не по-ниско от другите западноевропейски държави. В страната ни биха могли да бъдат извършени всички урологични интервенции на най- високо ниво.

ПРОУЧВАТ ЛИ СЕ НОВИ АНТИБИОТИЦИ И ДРУГИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ОПЦИИ ЗА БОРБА СРЕЩУ УРИНАРНИТЕ ИНФЕКЦИИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ТРУДНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?

Уроинфекциите са част от нашата практика и доста често могат да бъдат достатъчно упорити за лечение. Една следоперативна уроинфекция би могла да заличи отличния резултат от безупречно извършена оперативна интервенция. Бихме могли да намалим този риск с предоперативни изследвания за уроинфекции и своевременно лечение на същите, поддържане на високо ниво на стерилност в операционната зала и отделението, както и все повече използваните напоследък еднократни консумативи и еднократен инструментариум.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ УРОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЖЕНИТЕ?

Най-чести са циститните оплаквания при жените и уроинфекциите на долните пикочни пътища, както и свръхактивния пикочен мехур със или без изпускане на урина. Изпускането на урина е едно от честите урологични състояния при жените, което остава скрито, защото не се споделя. Интересното е, че жените много по-рядко търсят консултация с уролог при проблеми с изпускането на урина например, отколкото мъжете при проблеми с простатната жлеза. Личното ми усещане е, че това се дължи на притеснението им да споделят, а решение винаги може да се намери.

КАКВА ТРЯБВА ДА Е ПРОФИЛАКТИКАТА ПРИ ТЯХ?

Профилактиката включва адекватен хранително-питеен режим, както и топли дрехи. Бъбреците и пикочния мехур „обичат“ топло и течности. И редовни профилактични прегледи.

Ако не се лекува, заболяването крие риск от развитие на тип 2 диабет, сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост, казва ендокринологът.

• Тютюнопушенето, дори и пасивното, е силен предиктор за инсулинова резистентност
• Приемът на „Оземпик“ трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса
• Има мъжки климактериум, средностатистически той настъпва след 40-годишна възраст
• Гените определят отговора на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на метаболизма
• Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот

Доц. Теодора Темелкова-Кюркчиева завършва Медицински университет – Пловдив със златен медал. Следват медицинско дипломиране в Дрезден, Германия; Следдипломна квалификация в Клиника по метаболитни болести към Медицинска академия „Carl Gustav Carus” в Дрезден, Германия; Защитена дисертация (доктор по медицина) в Медицинска академия – Дрезден; Специализация по липидни нарушения в Глазгоу, Великобритания; Специализация в Клиника по ангиология, General Hospital Vienna, Австрия; Защитена дисертация (доктор на медицинските науки) в Медицински факултет – Дрезден;

Придобита специалност по вътрешни болести, Дрезден; Придобита специалност по диабетология в Мюнхен, Германия; Специализация по ултразвукова съдова диагностика (доплер/дуплекс) в McMaster University в Канада; Придобита специалност ендокринолог в Дрезден, Германия; Придобито звание доцент по ендокринология; Придобита научна степен доктор на науките в България.

Има над 150 научни публикации, от които 4 в престижното медицинско издание The Lancet, с общ импакт фактор над 350. Участва в конгреси по метаболитен синдром, сърдечносъдобиви болести и диабет в Германия, Великобритания, Франция, Австрия, Ивейцария, Финландия, Швеция, Мексико, Китай, Египет, Португалия, Индонезия, Куба, Южна Африка, Япония.
От 2009 до 2013 г. доц. Темелкова е вицепрезидент на Централневропейската Диабетна Федерация. От 2005 г. досега е медицински директор и ендокринолог в медицински център „Роберт Кох” София.

ДОЦ. ТЕМЕЛКОВА, КАК Е ВЪЗМОЖНО ЕДИН ЧОВЕК ДА УСПЕЕ ДА УЧИ И ДА РАБОТИ ТОЛКОВА МНОГО? КАК ГО ПОСТИГАТЕ, КАКВО ВИ МОТИВИРА?

Хората сме такива, каквито сме. Аз специално цял живот съм обичала предизвикателствата. Обичам да си задавам въпроси, да търся активно отговорите им. Обичам да планувам, да проектирам, да бъда ангажирана. Не заобикалям препятствията.

Вярно е, че такъв начин на живот много консумира, понякога си направо изтощен. Удовлетворението, което изпитвам след успешно приключване на проект и радостта от успеха е това, което ме е карало отново да търся нещо ново и интересно. Тук трябва да кажа, че аз започнах моята кариера при много благоприятно стечение на обстоятелствата.

В началото на аспирантурата бях в Източна Германия. По онова време за младите хора имаше две Германии с непреодолима граница от Източна към Западна. Точно тогава тази граница беше премахната. Това стана изведнъж, много бързо и неочаквано, и отключи феноменално променяне на цялата обстановка, в която работихме и жеехме. Цялото общество беше обзето от едно опиянение, от еуфория. При нас в Източна Германия дойдоха диагностични апарати, които бяха последна дума на модата. Идваха специалисти от Западна Германия и други страни, които ни обучаваха как да работим, как да се справяме с тях. Нас ни изпращаха на Запад, за да се учим от най-добрите специалисти в Германия. Имаше страхотно ниво на медицината и на медицинската наука. Мен лично, понеже бях завършила английска гимназия в Пловдив, ме изпращаха и във Великобритания и други страни.

Бих казала, че тази обстановка породи възможността човек да желае да дава всичко, на което е способен. Аз съм започвала работа в 7:30 ч. сутринта и не съм си тръгвала преди 6-7 часа вечерта, но бях много щастлива.

ИМАЛА СТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КАРИЕРА В ГЕРМАНИЯ. ЗАЩО СЕ ВЪРНАХТЕ В БЪЛГАРИЯ?

Откровено казано, и на мен ми се иска да намеря истинския отговор на този въпрос. Много пъти са ме питали и съм отговаряла по различен начин. Може би нещата са много комплексни. От една страна – родителите на съпруга ми, а и моите. Аз за съжаление много рано изгубих баща си, в началото на следването ми. Той беше един прекрасен човек и много талантлив хирург – доцент във ВМИ-Пловдив. Но майка ми беше в България. В ума ти винаги е мисълта какво ще стане с тези хора, когато остареят, а ние сме далече. За мен и съпруга ми семейството е изключително важно нещо.

От друга страна, еуфорията, която беше обхванала Източна Германия след обединението, имаше много силно въздействие върху мен. Аз бях невероятен фантазьор, непоправим оптимист и смятах, че тези промени много бързо ще се предадат на изток, ще станем едно голямо сплотено и задружно европейско семейство, няма да има конфикти Изток – Запад и в България ще стане преобразяването, което преживяхме в Източна Германия. На мен и на съпруга ми ни се струваше съвсем естествено един ден да върнем всичко, което сме научили, в страната, от която сме тръгнали.

КАК СЕ СТИГНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „РОБЕРТ КОХ“ В СОФИЯ И В КАКВО Е СПЕЦИАЛИЗИРАН ТОЙ?

Незнам точно кога за първи път сме говорили за създаването на този център, това стана някак си постепенно. Имаше разговори между мен, съпруга ми, немски и други колеги за създаването на център, в който да правим същото, на каквото сме били учени в Германия.

Специализирани сме вътрешни болести, сърцевината е ендикринология, кардиология, гастроентерология – тези проблеми са силно свързани. Това е основното, но нашият център е малък, ние не сме бизнесмени, не сме администратори. Искахме в него да упражняваме това, което сме научили и усвоили.

ВИЕ СТЕ ИЗТЪКНАТ ЕКСПЕРТ В ОБЛАСТТА НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ. ДА ОБЯСНИМ ПЪРВО КАКВО Е МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ОТ КЪДЕ ДОЙДЕ ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ВИ ИНТЕРЕС КЪМ ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?

Метаболитният синдром е съвкупност от метаболитни нарушения, при които при наличност на определена генетична диспозиция, в условията на хроничен стрес и при нездравословен начин на живост – застоял, с липса на двигателна активност, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и, изключително важно – при консумация на високолорийни храни, се стига до нарушена чувствителност на тъканите към инсулина.

Развива се така наречената инсулинова резистентност. Когато това стане, кръвната захар и кръвното налягане се повишават, възникват нарушения в обмяната на липидите с увеличаване на триглицеридите, намаляване на добрия холестерол. Един от основните компоненти на метаболитния синдром е затлъстяването, особено мъжият тип. Андроидният тип затлъстяване е с увеличаване на обиколката на талията.

КОЛКО СИЛНИ СА ГЕНЕТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ? МОЖЕ ЛИ РАЗВИТИЕТО МУ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНО, АКО ГЕНЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПОКАЖЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ?

Би могло. Всъщност генетичната диспозиция е отговорна приблизително 25% за възникване на метаболитния синдром. Гените определят също нашия отговор на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на нашия метаболизъм.

Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот. Така че гените са изключително важни. От друга страна, начинът на живот, двигателната активност, правилното хранене, калорийната рестрикция са изключително важни неща. Когато човек съумее да живее здравословно, което никак не е лесно, тогава би могъл да парира изявата на наличните неблагоприятни гени, които носи.

Тук не става въпрос за един конкретен ген, който детерминира развитието на метаболитния синдорм, а за съвкупност от множество единични нуклеотидни полиморфизми, които обуславят изявата на определен компонент на метаболитния синдорм.

СПОМЕНАХТЕ, ЧЕ ГЕНЕТИЧНАТА ДИСПОЗИЦИЯ Е ОТГОВОРНА ПРИБЛИЗИТЕЛНО 25% ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ. В КАКВИ ПРОЦЕНТИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ СТРЕСОВОТО НАТОВАРВАНЕ?

За стресовото натоварване ми е трудно да дам процент, не мога да цитирам нещо от литературата. Психосоциалният стрес действа по два начина.

Директен – влияние върху невроендокринната система.

Индиректен – чрез провокиране на нездравословен начин на живот. Нещата са много силно свързани и е трудно да се каже до каква степен влияе.

Стресът сам по себе си не е фактор, който може да бъде отделен. Няма нужда да коментираме, че ако човек е пушач, той не може да спре цигарите, когато е в стрес. Ако е спрял, може
да започне отново. Ако пуши, ще пуши повече. Ако обича алкохол, може би ще пие повече. Ако трябва да спортува, по-трудно ще намери времето и мотивацията за двигателната активност и по-трудно ще спазва диетата. От друга страна пък стресът влияе и директно върху невроендокринната система, както споменах. Когато ние хронично сме експонирани на психосоциалния стрес, става нарушаване на баланса между симпатикотонуса и парасимпатикуса – това са двата дяла на вегетативната нервна система. Става изместване към доминиране на симпатико тонуса, т.е. повишена сърдечна честота, евентуално ритъмни нарушения, покачване на кръвното налягане.

От друга страна също при стрес се изръсват хормоните на стреса, какъвто е кортизолът. Кортизолът е антагонист на инсулина. С други думи, когато има кортизол, има предразположение за отлагане на мастна тъкан и то там, където метаболитно това е неблагоприятно – в коремната област, между вътрешните органи. Освен това кортизолът е свързан с покачване на кръвната захар, на кръвното налягане. Има и други начини – с повлияване на хипоталамо-хипофизната, надбъбречната ос. Когато това стане, вече по друг допълнителен комплиментиращ механизъм се стига също до нарушена чувствителност на нашите тъкани към инсулин и развитие на инсулинова резистентност.

КОЙ ПОЛ Е ПО-ЗАСТРАШЕН ОТ ОТКЛЮЧВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ЗАЩО?

Откакто се помня, във всички публикации от европейското пространство, САЩ и Канада, се сочи, че мъжкият пол винаги е много по-силно засегнат от жените. Това е на възраст до 45 години. Оттам нататък нещата се променят и честотата на метаболитния синдром се изравнява. Смята се, че това до голяма степен се дължи на протекцията, която женските полови хормони играят, т.е. докато при жените половите хормони са високи като ниво, те имат брагоприятно влияние върху тъканите. Когато това се промени, нещата по отношение на чувствителност към инсулина се променят.

Метаболитният синдром зачестява от много време насам – и при мъже, и при жени. Това, което се наблюдава напоследък, е, че зачестяването става все по-драстично точно при жени и то при млади жени. Може да се спекулира дали след 5 или 10 години честотата при млади жени и мъже няма да се изравни. Тепърва трябва да се търси обяснение защо това се случва и до какво ще доведе.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ОТ МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ, АКО ТОЙ НЕ СЕ ЛЕКУВА?

Много неприятни.

Ако не се лекува, на първо място е развитие на тип 2 захарен диабет.

Това е прогресиращо заболяване, което, когато се развие, обременява всички органи в човешкото тяло. Тогава, когато се засегнат малките съдове, например в очното дъно, в ретината, може да се увреди зрението. Когато се засегнат малките съдчета на периферните нерви, се увреждат периферните нерви и се стига до диабетна полиневропатия със силно нарушение на качеството на живот на засегнатите. Освен това, когато се засегнат гломерулите в бъбреците, а това става при 30% от диабетиците, се стига до хронично бъбречно заболяване.

Ако то прогресира – до бъбречна недостатъчност и респективно до необходимост от лечение с диализа. Това, което всъщност най-често убива хора с диабет, е засягането на големите съдове – на артериите, на сърдечните съдове – коронарите, на мозъчните съдове. Също така евентуално сърдечният инфаркт или пък мозъчният инсулт. Това са нещата. Да кажа обаче, че дори и без да се развие тип 2 диабет, самият метаболитен синдром е свързан с повишена сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост.

КОЕ Е НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ХОРАТА МОГАТ ДА НАПРАВЯТ С ЦЕЛ ПРЕВЕНЦИЯ? КАК МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ ДАЛИ СА В РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ?

Най-важното е здравословният начин на живот. Движението и правилното хранене с калорийни рестрикции, избягването на висококалорийни храни, т.е. на сладко, на мазно, на псевдохрани като чипс, на тютюнопуше, са основните неща. Тютюнопушенето, дори и пасивното, е страхотен предиктор за инсулинова резистентност.

С други думи здравната култура е изключително важна.

Мисля, че хората със здравна култура са внимателни по отношение на теглото си, но това, което е важно да се знае, е обиколката на талията. Обиколката на талията е параметър, който веднага показва, че човек върви в грешна посока, нещо не прави правилно. Ако това се забележи, следва да се пуснат лабораторни изследвания.

КОИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ?

Първо да кажа, че аз цял живот съм се занивамала с метаболитен синдром и винаги на някакъв етап е имало последно постижение в лечението. Въпреки това, и до момента първото средство за борба с метаболитния синдром и за неговата превенция си остава движението и правилното хранене. Спомням си как в края на 90-те години всички в научните ендокринологични среди бяхме в огромен възторг от излизането на група медикаменти – инсулин сензитайзери. Смятахме, че сме ударили инсулиновата резистентност в сърцето и че въпросите са решени. Само година или две по-късно основният препарат беше спрян от производство поради смъртни случаи от токсично увреждане на черния дроб. Другите два препарата също изчезнаха постепенно, отново поради странични ефекти. Така че е много важно не само какъв е ефектът на един медикамент, а и да се види в дългосрочен план какви ще бъдат последиците.

След това пояснение да отбележа, че носителите на надеждата сега са групата на така наречените GLP1 агонисти. Към момента са налични 5-6 медикамента. Аз лично имам голям опит с „Дулаглутид“. Това е прекрасен медикамент, който беше създаден за лечение на тип 2 диабет, но се оказа, че влияе благоприятно на всички компоненти на метаболитния синдром – отслабва се, повлиява се много позитивно, т.е. сваля се сърдечносъдовата, мозъчносъдовата смъртност. Добро влияние има върху бъбречната функция, при диабетиците. Имаме много силни публикации точно по тази тема – 4 в The Lancet. В интерес на истината обаче трябва да кажа, че имаме и по-добро лекарство от „Дулаглутид“. Напремер „Семаглутид“, който в България нашумя под името „Оземпик“. Това са тези инжекции, които се прилагат веднъж седмично. Те имат уникално въздействие – безпрецедентно сваляне на килограми. Това е медикамент, при който се постига сваляне на килограми, съпоставимо с бариатричната хирургия. И още една стъпка напред – съчетанието на един GLP1 агонист с т.нар. глюкозозависим инсулинотропен полипептид, т.е. двете вещества в едно лекарство – т.нар. „Тирзепатид“, пък води до още по-изразено сваляне на килограми, повлияване и на коремната обиколка и оттам сваляне на кръвна захар, на кръвно налягане. Това са големите надежди в момента. Разбира се, трябва да се види какво ще се случи в дългосрочен план с тези лекараства.

НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ ДНЕС МНОГО ЗДРАВИ ХОРА ПРИБЯГВАТ ДО ТЕЗИ ПРЕПАРАТИ, ЗА ДА НАМАЛЯТ СВОЕТО ТЕГЛО. ТОВА ЗДРАВОСЛОВНО ЛИ Е ЗА ТЯХ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ?

В никакъв случай не бива да се прилагат без лекарски контрол. „Оземпик“ е медикамент, който беше замислен за лечение на диабет тип 2, оказва се, че е подходящ за лечение и на затлъстяване. В някои страни е допуснат за лечение на затлъстяване при недиабетици, в Европа се работи по въпроса. Това обаче трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса. Например върху амилаза, върху липаза. Аз лично съм наблюдавала пациенти, при които е имало засягане на панкреаса. Тоест, това не са медикаменти, с които може с лека ръка да се възползват, в никакъв случай.

АВТОР СТЕ НА КНИГАТА „ДЪЛГА МЛАДОСТ ИЛИ РАННА СТАРОСТ. ИЗБЕРЕТЕ САМИ“. НАИСТИНА ЛИ ТОВА ЗАВИСИ ОТ ИЗБОРА НА ВСЕКИ ЧОВЕК?

Не напълно, но до много голяма степен. Тук трябва да кажа какво разбиране влагам в думата младост. Не става въпрос толкова за козметичния, колкото за здравния аспект на понятието – да бъдем в кондиция здравословно и психически, да имаме тонуса и в напреднала възраст да живеем така, както сме живели на 20 години. Това означава да можем да караме колело, да караме ски, да танцуваме и над 80 г. да правим това, което сме обичали да правим. Както например една Лили Иванова, която на над 80 години ще излезе на сцената и ще пее лайф в продължение на часове. Или като моя любим комедиен артист Диди Халер, който на 87 г. излиза със звезди на манежа и се качва на дяволското колело. Това са, разбира се, феноменални постижения, които ни вдъхновяват, иска ни се да бъдем като тях. Ако обаче разговаряме с такъв тип хора, ще разберем, че те са направили избор за такъв начин на живот преди години. С други думи, не е достатъчно просто да го поискаме. Трябва да го пожелаем до такава степен, че наистина да водим този съзнателен начин на живот, който да ни позволи и в напреднали години да живеем така, както сме живели като млади. Разбира се, ако нямаме нещастието да ни се случи някаква злополука или друго заболяване, което да ни принуди да имаме ограничена двигателна активност. В този смисъл ние много можем да повлияем върху дългата си младост.

ЧИСТО НАУЧНО С КАКВО Е СВЪРЗАНО СТАРЕЕНЕТО?

Това е огромна тема, за която можем да говорим с часове. Да ви
кажа, че преди няколко години СЗО за първи път включи стареенето
в класификацията за човешки заболявания и се работи още по- интензивно по тази тема. Накратко, става въпрос за нестабилност на нашия геном. В края на хромозомите – това са носителите на генетичния материал, има така наречените теломери. Това са крайните участъци на хромозомите. При всяко клетъчно делене тези теломери биват леко скъсени. Ние знаем, че сме съвкупност от клетки. Клетките на кожата живеят няколко седмици, белите кръвни клетки или левкоцитите живеят около една година, клетките в дебелото черво живеят само няколко дни. Т.е. те се възпроизвеждат.

След всеки цикъл на клетъчно възпроизвеждане тези теломери се скъсяват. Тоест ние не можем до безкрай да се възстановяваме чрез това клетъчно деление и в един момент клетките не могат да се делят. Тогава тези теломери не могат да защитават генетичния ни материал от вредното влияние на определени въздействия. Възникват мутации, клетката остарява и настъпва една програмирана клетъчна смърт. Освен това, много е важна така наречената митохондриална дисфункция. Митохондриите са органели в клетката, които са образно казано нашите електроцентрали или енергийните източници. Тези митохондрии са много важни за функционирането на клетките. Когато клетката остарява, те не могат да я снабдят с достатъчно енергия и тя не може да изпълнява това, за което е било предназначена. Това са всъщност два или три от основните моменти, които се наблюдават при стареенето, но не сме генетици все пак.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОЛОВИТЕ ХОРМОНИ И СТАРЕЕНЕТО?

Много силна. Аз споменах накратко за женските полови хормони например, за тяхната протективна роля от инсулинова резистентност. На практика възникне ли инсулинова резистентност, ние остаряваме. С отпадане на цикъла при жените става много рязко спадане на женските полови хормони. Тогава, редом с промените при менопаузата, които са много известни – промяна в настроението, депресивни настроения, раздразнителност, изпотяване, горещи вълни и т.н., се наблюдава видимо повлияване на кожата, например. Естрогените предразполагат към подкожно разполагане на мастна тъкан, което обуслявя младежкия, свежия вид на кожата. Когато това се промени, кожата изтънява, губи еластичност, първо започва образуване на фини линии, след това бръчки. Кожата също така става много уязвима на вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, започват пигментирания, които вече са проява на възраст. Това е, което виждаме. Едно от нещата, които не виждаме, са костите. Те са много силно зависими от половите хормони и спадът на половите хормони води до деминерализация, т.е. до намаляване на минералната плътност на костите. С времето
това може да доведе до остеопороза. Споменах също за нарушената чувствителност към инсулина.

МНОГО СЕ ПИШЕ ЗА МЕНОПАУЗАТА И ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЖЕНАТА. ОТ МЕДИЦИНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА ЛИ КЛИМАКТЕРИУМ И ПРИ МЪЖЕТЕ И В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ТОЙ?

Има. Говори се за така наречения мъжки климактериум, някои употребяват и понятието андропауза в аналог на менопауза. При мъжете обаче, за разлика от жените, където всичко става в рамките на сравнително кратко време, тези промени настъпват доста по-

постепененно във времето. Затова при тях тези симптоми не са така тягостни, те не възникват така внезапно, както при жените. Климактериумът при мъжете започва около 40-тата година, това е средностатистически. Оттам започва постепенен спад на нивото на тестостерона. Изследвания в европейското пространство при мъже на над 55-годишна възраст показват, че всъщност всеки трети е засегнат от мъжкия климактериум, с подобни оплаквания както при жените – раздразнителност, изпотяване, евентуално безсъние, нарушена памет, нарушена концентрация и нещо, което е много важно – с нарушено либидо и с еректилна дисфункция.

ИМА ЛИ ЗАМЕСТИТЕЛНО ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ МЪЖЕТЕ В КЛИМАКТЕРИУМ, КАКТО ИМА И ПРИ ЖЕНИТЕ?

Има и се прилагаше много активно през 90-те години. Преди 2002 г. го нямаше това негативно отношение на обществеността и на медиците към хормоналнозаместителното лечение. Аз съм работила с хормонално заместване при мъже, които имат изразени симптоми, които пречат, нарушават качеството на живот и в същото време при повторни лабораторни изследвания се вижда, че нивото на тестостерона е ниско. Спомням си, че при мъжете, които се лекуваха тогава, психическото здраве и физическата кондиция се подобряваха наистина много добре. При прием на тестостерон, дали под формата на гел, лепенки или инжекционно, нараства мускулната сила. Той влияе много добре върху мускулите, не само върху психиката.

Тестостеронът е много важен фактор за хемопоезата, кръвотворенето
и мъжете с ниски нива много често може да имат анемия. Когато се приложи този хормон, тази анемия се излекува, пациентите се чувстват много пълноценни и подмладени. Попитахте как е сега. Във връзка с това, което се случи с резултатите при хормоналнозаместителна терапия при жените, излязоха негативни резултати.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА КОЯ Е ЗАМЕСТИТЕЛНАТА ХОРМОНАЛНОЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ ПРИ ЖЕНИТЕ?

До 2002 г., без да преувеличавам, всяка жена в менопауза, поне в Германия, имаше хормоналнозаместително лечение. През 2002 г., излезе едно голямо американското проучване и се видя, че при тази терапия ракът на гърдата, сърдечносъдовата смъртност и мозъчната смъртност са по-чести. Оказа се, че два пъти по-чести са венозните тромбози и белодробните емболии. И изведнъж се прекъсна прилагането, препоръчването и интереса както на пациентите, така и на ендокринолозите. Имаше дълъг период, в който на никого не се даваше хормоналнозаместително лечение. След това започнаха нови проучвания и анализи.

Правилното е хормоналнозаместителните лечения нито да се прилагат масово и безкритично на всеки, нито пък да се лишават всички жени. С други думи, когато нямаш рисковите фактори за сърдечносъдова болест, за мозъчносъдова болест, за рак на гърдата, за венозна тромбоза, но в същото време имаш силно понижено качество на живот по време на менопауза, тогава може да се проведе такава терапия. Оптималният срок е 2-3 години, като това трябва да става при много строг контрол на гърдата – с предварителна мамография, с по-често наблюдение на гърдите, отколкото, ако не се прилага такава терапия. Това лечение дава много добри резултати и по отношение на превенция на бъдеща остеопороза.

ИМАТЕ ЛИ НАБЛЮДЕНИЕ ДАЛИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 Г. СТАРЕЕНЕТО ПОДМЛАДЯВА СВОЯТА ВЪЗРАСТ?

Не, но ако човек не полага никакви грижи за себе си, живее нездравословно, може да започне да старее и по-рано. За съжаление, метаболитният синдром и тип 2 диабет се наблюдават дори и в ученическа възраст. Има нещо, което изнедва и медицинските среди – някои хора започват да стареят по-рано. Ще ви дам пример. Има случаи на 20-годишни хора, загинали в автомобилна катастрофа, които се оказват с остарели кръвоносни съдове.

От друга страна обаче хората, които полагат грижи за себе си, могат по-дълго време да бъдат млади и пълноценни. Аз съм много силен привърженик на здравословния начин на живот.

Знам, че това е много трудно. Много по-лесно е човек да вземе лекарства, но това е като ходене с патерица – то помага само донякъде. На практика това е и съветът ми към хората с метаболитен синдром или с наченки на метаболитен синдром, които идват при мен – цялостно преосмисляне на начина на живот. Нужно е силно ангажирано преосмисляне на ежедневната ни рутина, за да можем да вградим движение – 10 000 крачки на ден са без дискусия, това е абсолютно задължително. Освен това 30 минути на ден движение, което да ни доведе до учестен пулс. Калорийната рестрикция всъщност е нещо, с което и при низши организми, но не само, са доказани различни начини за увеличаване на продължителността на живота. При хора като че ли единственото калорийната рестрикция и движението засега са фактори, които са с доказана успеваемост в удължаване на живота.

Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния Kings College Hospital в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет – Пловдив. В практиката си извършва консултации и проследяване на бременност, скрининг за хромозомни и генетични аномалии, фетална морфология, ранна профилактика на усложнения на бременността и др. Д-р Стоилов е лектор и участник в множество български и международни научни форуми. Ежегодно се включва в различни благотворителни кампании като “Повече българчета за България!“, „Направи го сега“ и др., и организира собствени инициативи.

Повече информация прочетете на: www.pregnancy.bg

КОГА ТРЯБВА ДА Е ПЪРВАТА ЕХОГРАФИЯ ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА И КАКВО ТРЯБВА ДА ОЧАКВА БРЕМЕННАТА ЖЕНА?

Много от жените правят 1, 2 или 3 теста за бременност, при много малко закъснение, и веднага посещават гинеколог. В първите дни от закъснението е много трудно, дори невъзможно, да се визуализира плоден сак. Ето защо аз препоръчвам първият преглед да е поне след 2-3 седмици от очакваната менструация, но само и единствено ако до този момент жената няма оплаквания. При наличие на кървене и/или болка е редно да търси незабавно медицинска помощ.

Първият преглед има за цел да установи дали има бременност изобщо, да локализира бременността – в маточната кухина или извънматочна, да установи структурите за съответния срок, наличието на ембрион, броя им, евентуално наличие на сърдечна дейност. В зависимост резултатите от този преглед може да плануваме още една или няколко визити преди края на първи триместър, когато ще правим най-важния преглед на бременността – скрининг в първи триместър.

Прегледът, който извършваме в 11-13 гестационна седмица (г.с.) е скрининг в първи триместър. От историческа гледна точна, той се извършва от ’90 години на миналия век и е известен като „преглед за синдром на Даун” или нухал скан ( nuchal scan). Първоначално е
бил най-ранният и надежден метод за оценка на риска от генетични аномалии и най-вече за синдром на Даун (тризомия 21). Установява се обаче, че в този срок и чрез добавяне на допълнителни маркери, може да открием мнозинството от плодовете с тризомия 21. Освен това,
чрез измерването на нухалната гънка, ни помага да открием сърдечни аномалии, аномалии на лицето, главата мозъка, дефекти на невралната тръба и т.н.. След години задълбочени проучвания се добавят още и още важни компоненти към комбинирания скрининг за Даун синдром.

В настоящия момент комбинираният скриниг в първи триместър има няколко важни момента:

• Скрининг за най-честите ануплоидии ( синдром на Даун, Едуардс и Патау)
• Скрининг за прееклампсия
• Скрининг за структурни аномалии на плода
• Датиране на бременността
• Скрининг за гестационен диабет
  

Скринингът за анеуплоидии е все още водещата причина сред бременните да провеждат изследването. Това безспорно е много важна част, но искам да направя няколко уточнения. Скрининг за синдром на Даун има 90-95% точност за установяване на засегнатите плодове, т.е. не може да засече всички. На 2-3-5 от 100 жени има установен ВИСОК РИСК да носят плод с този синдром, без плодът да е засегнат. Това е фалшиво положителна честота. Риск за определен синдром или развитие на състояние не означава болест. Това е метод да отделим хората с по-висок шанс да имат търсеното заболяване. На тази група хора се предлагат допълнителни изследвания с по-висока точност или диагностични изследвания. За тези изследвания ще поговорим след малко. Не винаги може да се започне от най-точните изследвания поради себестойността им или рисковете, които имат.

Синдром на Едуардс и Патау най-често са с множество структурни дефекти, сред които аномалии на мозък, сърце, крайници, коремна стена и т.н., което ги прави лесни за разпознаване още в 12-13г.с., но от квалифициран специалист. За съжаление, дори преди по-малко от седмица имах пациентка, която е била на преглед в 12г.с. и не са открити груби аномалии на плода и то само защото пациентите нямат представа, че за извършването на високоспециализираните прегледи се изисква квалификация. Държавата и институциите не са създали регламенти и списък на квалифицираните специалист, за което е крайно време!

Да се върна на темата, след това кратко отклонение. Едно от най- честите и тежки усложнения на бременността е прееклампсията. Ако се разгърне цялата клинична картина, тя е свързана с високо кръвно налягане при бременната, както и със силно нарушаване на функциите на всички органи и системи. Прееклампсията е сред най-честите причини за смърт и заболяемост в краткосрочен и дългосрочен план за майката и новороденото. Изследването в 11-13г.с. ни позволява да открием 9 от 10 жени, които ще я развият. Много по-важното е, че може да предотвратим това усложнение при 2/3 от жените, които ще развият прееклампсия.

С напредването на технологиите, ръка с ръка с науката, може да открием множество аномалии на плода още докато е 5см., както и на плацентата и пъпната връв. Това ни дава възможност за различни изследвания, проследяване и прогнозиране на състоянието на бременната. Както в повечето сфери на медицината, но още повече в акушерството, ние сме притиснати от времето – бременността трае 40г.с. или 280 дни. Колкото по-рано знаем, че няма аномалии, за да сме спокойни или пък открием такава, толкова повече време за изследвания и решение имаме. Ясно е, че не всички аномалии могат да се установят през бременността, още по-малко в ранните срокове.

Изключително важно е да определим срока на бременността и още от началото да знаем дали плодът се развива спрямо очакванията, както и да следим неговото развитие с напредване на бременността. Малък или голям плод може да е свързан с различни отклонения, но в повечето от случаите се касае за грешка в датирането (която е редно да се избягва). Също така определянето на термина има значение за момента на раждането – доносена бременност, преждевременно раждане или преносена бременност.

Гестационният диабет е състояние по време на бременността, което крие рискове и последствия за бременната и новороденото, но може да не бъде разпознат лесно. Чрез ранното му лечението може да предотвратим част или всички последствия от диабета, така че навременното откриване на завишена кръвна захар е много важно.

КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА СКРИНИНГ НА ГЕНЕТИЧНИ АНОМАЛИИ И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЯКА БРЕМЕННА ЗА ТОЗИ ВИД СКРИНИНГ?

Скрининг за анеуплоидии може да се направи най-рано в 10г.с.
с неинвазивен пренатален тест (НИПТ), но е препоръчително това изследване да се направи след скрининг в първи триместър, за който говорихме досега. Скринингът в първи триместър е незаменим по своята същност и всеобхватност. Грешно разпространено е, че НИПТ го замества.

НИПТ е изследване само за откриване на генетични аномалии като синдром на Даун, Едуардс и Патау. Да, това е брилянтен тест за тези синдроми, но само за тях. Чрез тестът не се извършва изследване за прееклампсия, за гестационен диабет, за множество дефекти на плода, както и не служи за определяне на коректния срок на бременността. НИПТ е страхотно допълнение към скрининга в първи триместър.

НИПТ е изследване, което се базира само на кръвна проба, при което търсим частици от ДНК-то на плода в майчината кръв. Скрининг в първи триместър е комбинирано изследване, което изисква събиране много голямо количество информация от майката, кръвното й налягане,кръвни изследвания и ехография.

Към диагностичните методи за генетични аномалии спадат хорионбиопсия и амниоцентеза, на които се спирам по-подробно в следващия абзац.