Без значение от възрастта или етапа в живота, предпазването е най-доброто лекарство. Здравните изследвания са важни за откриване и предотвратяване на болести и управление на факторите на риск.
Моля, обърнете внимание, че тези препоръки за скрининг са базови, и определени медицински състояния и здравни рискове може да изискват допълнителни изследвания. Обсъдете това със своя здравен специалист.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Доц. д-р Петя Чавеева е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина и вътреутробна фетална хирургия. Завършва Медицински Университет, гр. София през 2007 г., а през 2010-2013 г. преминава тригодишна специализация под ръководството на проф. Кипрос Николаидес по фетална медицина и фетална ендоскопска хирургия към King`s College Hospital, Лондон. Последната година от обучението на д-р Чавеева в школата на проф. Николаидес преминава в областта на високоспециализираната ендоскопска фетална хирургия – лазерна коагулация на кръвоносни анастомози при усложнение на монохориална плацентация и миниинвазивна фетоскопия. Доц. д-р Петя Чавеева е ръководител на отделението по фетална медицина в медицински комплекс „Д-р Щерев”. Тя е международен лектор с участие в авторитетни интернационални научни форуми в сферата на феталната медицина, пренаталната диагностика и миниинвазивната фетална хирургия.
Гликозираният фиброниген е доказал своя потенциал да бъде прогностиен маркер за различни патологични отклонения по време на бременността, казва изтъкнатият специалист по фетална медицина
• Вече е доказано, че изследването на очната артерия може да даде предиктивност и да бъде добър скринингов метод за оценка на жените, които биха развили високо кръвно по време на бременността.
• Новите специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуковите апарати от висок клас, ще могат да позволяват много по-лесно и по-точно прецизиране на анатомични структури и верифициране на фетално тегло
с доближаване на точносттта на ултразвуковият образ почти до този на ядрено-магнитен резонанс. Счита се, че това е нова епоха във феталната медицина
• Цялостното геномно секвениране отваря нова ера в генетичната консултация.
• Екипи от САЩ, а някои и в Европа, като екипът в Барселона, полагат много усилия артефициалната утроба с артефициална плацента за бъде опция за семейства, които нямат възможност за реализирането на бременност вътреутробно.
ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА НАСОЧИМ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА, ДОЦ. ЧАВЕЕВА? Все повече се говори за фетална медицина, но всъщ- ност трябва да се говори за майчино-фетална ме- дицина. Това е най-красивият период от живота на жената и е един разговор между зараждащия се живот – бебенцето, и майката. Те могат да бъдат в невероятен синхрон и бременността да протече по най-правилния начин. Или обратно – развиваща- та се бременност да донесе някакъв обратен ефект върху здравето на майката с развитието на редица заболявания, които могат да доведат до усложнения в нейното състояние. Затова смятам, че в днешно време трябва да насочим вниманието си към специ- алността „Майчино-фетална морфология“.
Като цяло майчино-феталната медицина е отделна наука, за която би трябвало да има допълнително обучение. То не би трябвало да е препоръчително, а напротив – задължително.
Разбира се, новостите, които се очертават във всеки един аспект от нашия живот, заемат голямо място по отношение на това какво можем да предложим на па- циентите, да имаме по-добър скрининг, по-добра пре- венция както за бебенцата, така и за техните майки.
КОИ СА НОВОСТИТЕ В ТАЗИ ОБЛАСТ?
През 2023 г. например все повече се говори за т. нар. изкуствен интелект. Много от софтерите на но- вото поколение ултразвукови машини, с които ние виждаме като през прозорче корема на майката и развитието на бебенцето, ни дават възможност да погледнем структури. Тези структури, благодарение на изкуствения интелект, могат да бъдат оценени в софтуерна програма и да ни дадат различни измер- вания и различна оценка. Това се счита, че е една нова епоха във феталната медицина.
Не само изкуственият интелект, но и различните биомаркери идват точно в 2023 г. като различни но- вости. Някои от тях, познати преди 10-15 г., но не толкова изследвани, днес вече намират своето прак- тично положение. Ще давам два примера. Един от най-новите маркери, за които ние, специалистите по майчино-фетална медицина говорим, е т.нар. глико- лизиран фибронектин. Това е биомаркер, който е до- казал в редица проучвания своя потенциал да бъде идентификатор или прогностичен фактор за различ- ни патологични отклонения. Всъщност фибронекти- нът сам по себе си може да се раздели на такъв, кой- то се намира в плазмата или серума. Намиращият се в серума е този, който може да бъде използван за оценка на риска от прееклампсия, предвид това, че се асоциира с процеси, свързани с възпаление или ремоделиране на малките съдове. Малките съдове са основните елементи в патогенезата на едно заболя- ване, като например прееклампсия.
От друга страна нови ултразвукови белези навлизат в наша помощ за оценка на състояние, като напри- мер прееклампсия. Само да отворя скоба – това е състояние, което възниква по време на втората по- ловина на бременността, след 20-та г.с., и може да усложни както състоянието на майката, така и на плода. Вече е доказано, че изследването на очната
артерия – забележете, не говорим въобще за изслед- ване в областта на корема, бебенцето, матката – може да даде предиктивност и да бъде един добър скринингов метод за оценка на тези жени, които биха развили високо кръвно по време на бремен- ността. Всъщност това е новата асоциация с т.нар. генерална или периферна съдова резистентност. GPT Chat – това е новостта, с която се срещнахме няколко пъти тази година на редица международни форуми. Т.е. ъпдейта или обучението на нас, специа- листите, става вече в един друг аспект. Възможност- та да използваш тези нови технологии, където един софтуер на базата на GPT Chat ти дава възможност да имаш ъпдейт в 2022 г. на всичко ново, което е публикувано, улеснява много нашето самообучение и възможността да прехвърляме нови знания в мно- го кратък период в клиничната си практика. Това е първото интервю, в което обобщавам използването на биохимичен маркер, какъвто е гликолизираният фибронектин, използването на изкуствен интелект като метод за оценка на различни фетални структури в ултразвуковото изследване или допълнително ул- тразвуково изследване, което касае изцяло различна структура от бременната матка, а именно изследва- нето на артерия офталмика. Така че новостите като че ли излизат толкова бързо, че ние трябва да бъдем наистина много up-to-date или да следваме толкова бързо тренда на развитие, за да можем все по-бързо и все по-навреме да имплементираме техники, методи, лабораторни изследвания, с които да бъдем от полза както на майката, така и на бебенцето.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ СЛУЧАИ, КОИТО НАЛАГАТ ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ И КАКВА Е РОЛЯТА НА ВАШИЯ ЕКИП ПРИ ВЪТРЕУТРОБНАТА ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ?
Вътреутробната фетална хирургия е неделима част от майчино-феталната медицина поради факта, че някои състояния, които възникват по време на бре- менността и засягат едно бебенце или 2-3 бебенца, изискват наличието на специфична консултация от т.нар. фетален хирург. Предвид факта, че това е една по-тясна специалност, която изисква както до- пълнително обучение в диагнозата и много прецизна консултация за ползите и рисковете при провеждане на вътреутробна фетална хирургия, така и наличие- то на един мултидисциплинарен екип, аз се радвам, че въпросът към мен е насочен за това каква е роля- та на моя екип в този процес.
Най-честият спектър или най-честите заболявания, в който ние имаме ежемесечно фетална хирургия, са усложнения, касаещи многоплодната бременност.
Еднояйчните близнаци сами по себе си са уникално творение на природата – да създадеш два напълно едно еднакви индивида – но това уникално творение на природата само по себе си ги поставя пред един много труден вътреутробен път. Бременността може да се усложни с няколко състояния, които да нало- жат прилагането на вътреутробна фетална хирургия. Едно от тези състояния е фетофеталният трансфузи- онен синдром – тогава, когато имаме дисбаланс или неравномерно количество околоплодна течност в
сакчетата на двете близначета, които споделят една обща плацента. Първата такава вътреутробна опе- рация у нас беше извършена от нашия екип през 2014 г. Интервенцията в тези случаи изисква про- никването с един много фин – 3-милиметра – фе- тоскоп, който да визуализира на повърхността на плацентата съдове, свързващи двете фетални цир- кулации. Ние трябва да диференцираме тези съдове и да преценим кои от тях са водещите за възниква- нето на този фетофетален трансфузионен синдром. Използването на лазерна енергия за коагулация на тези съдове ни дава възможност да спрем този пато- огичен трансфер между двете фетални циркулации и да стопираме това болестно състояние.
Друга част от близнаците имат нееднакво развитие в своите тегла. Едното бебенце може да расте добре и отлично за съответната гестационна седмица, а другото да е около 25% по-малко в своя размер и да показва чрез ултраззвуково изследване, че изпитва някакъв вид фетално страдание. Тогава и само тога- ва ние трябва да дискутираме и да консултираме ро- дителите за опциите за провеждане на вътреутробна фетална хирургия.
Третият аспект от еднояйчните близнаци, който въз- никва на малко по-късен етап за разлика от първите две състояния, е т.нар. анемия- полицитемия зави- симост. Т.е. едното бебенце е анемично, а другото има концентрация на кръвта си. Това също до ня- каква степен е показание, когато влиза в прозоре- ца за безопасно извършване на фетална хирургия, тя да бъде предложена, за да може бременността да постигне един по-оптимален срок, в който да се предложи родоразрешение. Смея да твърдя, че въ- треутробна лазер коагулация на междублизначните анастомози е любимата за мен операция, предвид факта, че в рамките на ден-два-три виждаме как бавно и постепенно настъпва възстановяването на двете бебета от съпътстващото ги заболяване и дава- ме шанс на развитието на два нови живота.
Винаги оставам учудена от една вътреутробна интервенция, която като цяло заема може би не повече от 10-15 минути – това е вътреутробното кръвопреливане, където ефектът на вътреутробната интервенция е мигновен върху състоянието на бебенцето.
Това най-често се налага, когато имаме конфликт между антителата на кръвните групи на майката и на бебенцето – майката е с отрицателен резус фак- тор, а бебенцето – с положителен. Този конфликт се изразява в силна анемичност на плода, което е пока- зание да бъде предложена опцията за вътреутробна хемотрансфузия. Когато прелеем нова кръв на мал- кия фетус, виждаме как той започва да се чувства много по-добре още с изваждането на иглата от не- говата пъпна вена.
Диафрагмална херния – отново вроден струкурен дефект, който, ако покрие критериите да бъде много тежък вроден дефект, отново изисква консултация на родителите за провеждане на вътреутробна фе- тална хирургия.
Друг случай – поставянето на шънт, когато имаме бели дробове, които са компресирани от акумулира- щата се лимфа или събрала се течност около белия
дроб, непозволяваща на плода да извършва вътре- утробно физиологичните си гълтателни движения. Това съпътства развието на фетален хидрокс или акумулиране на течност в други фетални части и то също е обсег за фетална хирургия.
Много е трудно, защото обикновено пациентите, които са насочени към нашия екип за провеждането на някои от тези вътреутробни фетални интервен- ции, идват с последна надежда. Ние сме последни в листата да дадем опция за живот на тяхното бебе или техните бебенца. Ако има правилен скрининг, надлежна женска консултация, регулярни прегледи при акушер-гинеколози или провеждане на рутин- ните прегледи при специалисти по майчино-фетална медицина, може тези състояния биха били иденти- фицирани, когато са в един по-ранен стадий.
За съжаление, доста по-често пред вратата на нашия кабинет идват родители, при които заболяването е установено, когато е в почти тежък стадий на изява. Това прави нашата работа „една идея много по-трудна“.
Разбира се, да консултираш опциите за ползата, за риска – все пак всяка една медицинска интервен- ция крие определен риск, който е в пряка зависи- мост с бебенцето – е нещо, което неминуемо е част от нашия контакт със семейството. Гледаме винаги да бъдем много позитивни, защото моят екип е много сплотен. Винаги взимаме синхронно и единно реше- нията и винаги имаме предварителен план как би протекла интервенцията, кой как трябва да заста- не в операционната, каква трябва да бъде неговата роля, за да можем да изчистим до минимум детай- лите. Целта е да предскажем, че бихме имали добър изход от провеждането на всяка една от интервен- циите, за която ни е потърсил пациентът. Благодарна съм на редица български жени, които са почукали на вратата на нашето отделение за консул- тация, за второ мнение и са се доверили на нашите общи усилия да проведем вътреутробна фетална хи- рургия. Сами разбирате, че това е все още като че ли новост за България, макар и не за Западна Ев- ропа. За да може семейството да ти повярва и за да можеш да имаш родителите на своя страна, тряб- ва да извървите пътя заедно. И това е стремежът ми като човек и като лекар – да бъда част от един много труден път, за да се стигне до най-красивото, което смятам, че изживявам в своята практика. А именно – когато след осъществена фетална хирур- гия, след раждане, идват родители с усмихнатото си дете или деца, с благодарността, че ние всичките – семейството и моят екип – сме направили възможно да има още още една детска усмивка. Това не може да бъде описано. То е нещото, което ни зарежда, мо- тивира. Независимо колко тежък е бил денят ни и колко тежки случаи са минали, само един-единствен пациент, който преминава, за да донесе щастливата новина на нашия екип, ни кара да си казваме, че всичко има смисъл. Нямат значение умората и по- някога рутината. Продължаваме напред, защото ние трябва да сме там за нашите пациенти.
КАК СЕ РАЗВИВА ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА?
Искам да насоча вниманието към развитието на майчино-феталната медицина в България. Радвам
се, че все повече колеги преминават през интензив- но обучение, за да могат да предложат надлежните установени три прегледа, които трябва да се извър- шат не от рутинен специалист акушер-гинеколог, а от специалист по майчино-фетална медицина.
Нека пак да ги повторя. 12-та г.с. или първи триместър – скрининг, който има за цел да определи риска от хромозомни заболявания, да оцени структурите на малкия фетус, риска за прееклампсия или ранно преждевременно раждане.
Втори триместър – скрининг, който има за цел да оцени анатомията на плода, да проведе отново скри- ниг за преждевременно раждане, за прееклампсия, да се установи позицията на плацентата, инсерция- та на пъпната връв.
За третия важен преглед, който се провежда рутин- но при специалист по майчино-фетална морфоло- гия, през последните години говорим, че трябва да се измести към края на трети триместър, а именно между 35-та и 37-ма г.с. Защо това се очерта като една световна тенденция? Защото този преглед е еквивалент на това как ние специалистите по май- чино-фетална медицина гарантираме изхода на бре- менносттта. Т.е. от една страна даваме преценка за адекватното тегло, адекватното състояние на бебен- цето чрез серия изследвания на фетални доплери от една страна, а от друга – правим изследване на маточните артерии или на функцията на плацента- та. Заедно с количеството на околоплодната течност можем да предскажем в 35-36-та седмица дали тази бременност има необходимост от по-специални гри- жи от колегите в родилна зала, дали това бебенце се нуждае от цезарово сечение или има всички шансо- ве за опит за нормално вагинално раждане.
КАКВИ ПРОМЕНИ ЩЕ ПРЕТЪРПИ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА ВЪВ ВРЕМЕТО? Всяка година ставаме свидетели на голям скок в тех- ническия прогрес. Посещавайки различни междуна- родни конгреси, мога да кажа, че новата тенденция като че ли се очертава в едни много специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуко- вите апарати от висок клас.
Те ще могат да позволяват много по-лесно и много по-точно прецизиране на анатомични структури, верифициране на фетално тегло с доближаване на точносттта на ултразвуковия образ почти до този на ядрено-магнитния резонанс.
Не могат да не вметна, че навлизането на редица нови генетични изследвания е голямо предизвика- телство към специалистите по майчино-фетална медицина. Преди 2-3 г. много популярните сред пациентите пренатални тестове чрез изследване на фетална ДНК в майчината кръв стояха като допъл- нителна сигурност. Много семейство, въпреки че ня- мат медицински индикации, ги избираха като до- пълнителна сигурност, за да знаят, че плодът не е афектиран от най-честите хромозомни заболявания или, в зависимост от панела, от някоя рядък генети- чен синдром. Това като че ли вече ще отшуми като
практика. Ако се върна в кариерата си 5-6 г. назад, сега консултацията ми е безкрайно много променена в това да предложа след провеждане на инвазивен тест като плацентоцентеза или амниоцентеза рутин- ния кариотип или рутинния микроцип. Сега гово- рим за цялостно геномно секвениране, което отва- ря цяла нова ера в генетичната консултация. Това отново показва, че майчино-феталната медицина е една мултидисциплинарна малка специалност, кото включва в себе си не само нас, специалисти- те по майчино-фетална медицина, но и специалисти генетици и други, които влизат като допълнително внасящи яснота и сигурност в проследяването на бременността. Така че новите биологични маркери, новите ултразвукови висококачествени софтуерни машини, както и новите генетични тестове, ще бъ- дат предизвикателството в следващите 5 години. Въ- ображението ми не е толкова голямо, за да надскочи някои неща, което вече чуваме в редица конгреси, като изкуствена плацента, износване на плода из- вън утробата на майката. Различни екипи от САЩ, вече и някои екипи в Европа, като този в Барселона, полагат много от усилията в експерименти това да бъде една опция за семейства, които нямат възмож- ност за реализирането на бременност вътреутробно. Целта е те да имат шанс за артефициална утроба с артефициална плацента.
КОИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ФЕТАЛНИЯ ХИРУРГ? Най-голямото предизвикателство е неизвестносттта, защото това е единствената специалност, в която хирургът не се е запознал предварително със своя пациент, не е изговорил с него плюсовете и минуси- те от провеждането на операцията. Няма възмож- ност колега анестезиолог да поговори как ще отнеме болката с провеждане на анестезия. Всичко това се случва през една бариера. Ние трябва да минем ку- хината на матката, да влезем в света на нашия ма- лък пациент и нашето първо запознанство е именно в деня на операцията. Във всяка една вътреутробна хирургия имаш право само на един-единствен опит, а целта на нашиая екип е да имаме синхрон в рабо- тата, за да доведем успешно до край интервенция- та, която сме започнали. Както споменахме, важно е да имаме начертан план в съзнанието си какъв да е подходът при всеки един случай. Разбира се, нищо в този свят не е идентично и не всеки предварите- лен план ще работи по начина, по който го срещаш
в действителност. Прониквайки със стетоскопа в кухината на матката, ние виждаме стетоскопския образ или нашия пациент за първи път и тогава взи- маме решение дали продължаваме по плана, който сме начертали или има обстоятелства, които ще ни накарат да предприемем нов ход.
КАКВО Е ВОДЕЩОТО, КОГАТО СЕ ПОЯВЯТ НЕПРЕДВИДЕНИ ИЗНЕНАДИ? Да вземеш адекватно решение, което по никакъв начин да не застрашава живота на майката и на плода и да доведе до добре извършена интервен- ция. По време на интервенцията може да се случат усложнения, които да те накарат отново да бъдеш хладнокръвен, да действаш своевременно и бързо, за да можеш да дадеш шанс самата процедура да бъде довършена и да имаш накрая жив плод.
Както всеки медик и хирург, вътреутробните хирурзи смятаме, че не е важно да се среже или да се оперира. Важно е да прецениш случаите, когато не трябва да оперираш.
Това е едно от най-големите предизвикателства – да знаеш правилата, за да можеш да прецениш докол- ко можеш да ги нарушиш и винаги крайният резл- тат трябва да е здравето на бебенцето и на майката. Никога един хирург не може да каже, че се чувства 100% уверен. Той винаги влиза с доза адреналин от това как ще протече операцията, но хладнокръви- ето, спокойствието и навременно взетите решения трябва да са водещи в това как трябва да се извър- ши една интервенция. Така вярвам аз.
КАК СЕ СЪОБЩАВА НА РОДИТЕЛИТЕ ЛОША НОВИНА? Предоставянето на информация на родителите след извършването на всеки един преглед в специал- ността „Медицина“ е задължително. За да можеш обаче да консултираш родителите, наистина трябва да си убеден в диагностичния аспект на изследва- нето, което си провел. Най-хубавите консултации са тези, които завършват с „Вашето бебе изглежда от- лично, няма никакви видими дефекти, прогнозата за бременността е отлична“. Но макар и в много ма- лък процент от случаите, сме изправени пред неле- ката задача да консултираме семейството за открит структурен дефект или потенциален риск от хромо- зомно или генетично заболяване. На първо място ние сме хора и трябва до някаква степен да бъдем и пси- холози. Всеки един човек е различен, носи различна чувствителност и всяко едно семейство трябва да бъде консултирано спрямо това каква е нагласата да приеме лошата новина. По време на специализа- цията ми по майчино-фетална медицина в Кралския колеж в Лондон едно от нещата, които не бях среща- ла по време на обечението си като млад лекар в Бъл- гария, бе именно това – как да поднесеш лошата но- вина. Незнам дали ще ми повярвате, но за нас бяха организирали група артисти, които играеха роята на семейства, които поучават лошата новина – тяхната реакция, тяхното поведение. Това беше една дейст- вителност, в която ние трябваше да проектираме на- шите думи, тембър на гласа, това дали ще докоснеш ръката на пациента. Всъщност, до някаква степен всички тези неща имат своето значение. Ако някой
не ти е показал, не те е обучил, ти нямаш правил- ната настройка как да консултираш своите пациен- ти. Разбира се, това е много индивидуален подход между нас лекарите, но съм дълбоко убедена, че аз лично в своята практика искам на първо място да почувствам пациента, неговата душевност, емоцио- налност. Да я възприема, да се поставя в неговите обувки и след това да продължа с консултацията си. Предвид това, че бременността е на двамата роди- тели, най-добрият случай, когато само майката при- съства на прегледа, е да поканим двамата родите- ли, за да може семейството да приеме новината и да има време да зададе своите въпроси. Ние не сме съдниците, които да очертаем тяхното решение да продължат или прекъснат бременността, а хората, които да подкрепят тяхното решение след коректно представена консултация и коректно оставено вре- ме те да вземат своето информирано решение. Все повече родители са настроени да се борят за своето дете, ако има обстоятелства, които предвещават на- личието на хирургия непосредствено след раждане- то или на някакъв етап през първите 5-6 месеца, до 1-та година след раждането на бебенцето. Това оз- начава, че ние трябва да въвлечем колеги от детска неонатология и детска хирургия, които допълват на- шата консултация, дават по-ясна представа на се- мейството какъв е пътят, който трябва да извървят. Мултидисциплинарният аспект в този случай играе отправна точка за това семейството да бъде окура- жено и да получи правилната медицинска грижа.
КАКВА Е РОЛЯТА НА АСОЦИАЦИЯТА ПО МАЙЧИНО-ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА? Асоциацията по майчино-фетална медицина е един от примерите за събиране на колеги акушер-гине- колози, специалисти по майчино-фетална медицина, детски хирурзи, ендокринолози и генетици на еже- годен интернационален медицински форум.
Смея да твърдя, че това е един от най- значимите конгреси в нашата специалност, предвид факта, че различни екипи дискутираме нашите научни постижения в областта и затрудненията, които изпитваме.
Взимаме синхронни решения какво може всеобщо да променим в страната като медицинска практика. От друга страна форумът е възможност да черпим опит от специалисти, които са поканени като гост-лектори от водещи европейски центрове. Предвид това, че в момента съм на поста председател на асоциацията, заедно с моите съмишленици насочваме вниманието си най-вече към младите лекари – специализантите в акушерството и гинекологията и завършващите ме- дицина български лекари. За да можеш да амбици- раш един млад лекар да остане в страната си и да бъде обучен в специалноста, която е близка до сър- цето му, трабва да му предоставиш възможност за инфраструктура, за достъпно обучение, за участие в научни форуми, дискусии, презентации.
ЗАЩОТО ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА Е ВАША СТРАСТ? Може би защото в последните години тя се превърна в моя начин на живот – във времето, в което съм в почивка и в което съм на работа, да извършам едно и
също. А именно в рутинната си практика да преглеж- дам пациенти, а във времето, когато мога да взема ежегодния си отпуск, да използвам възможността да пътувам. Съчетавам посещаването на различни фо- руми със срещи с добри приятели, които срещнах в хода на обучението си във Великобритания.
КАКВА Е МОТИВАЦИЯТА ВИ КАТО ЛЕКАР?
Смятам, че всеки един лекар се стреми да бъде най-добрият за своя пациент. За мен би било недо- пустимо да не бъда в крак с най-новите съвременни открития. За да съм от полза на моя пациент, тряб- ва да бъда безкрайно прецизна в своите прегледи, консултации и провеждането както на рутинните прегледи, така и на другия спектър – черешката на тортата – провеждането на вътреутробна хирургия. Личната ми мотивация в областта на феталната ме- дицина е да бъда най-добрият лекар за пациента, който е избрал мен. Мотивацията ми като препода- вател е да оставя отпечатък у всеки, който е минал през отделението, в което работя – всеки студент, който е слушал моя лекция, да бъде удовлетворен, да има адекватен стимул да упражнява професията си на високо ниво, с добра квалификация. Обучението на млади, нови кадри за мен се превърна в ос- новна водеща амбиция тук, в България. Аз получих обучението си в най-големия водещ център по май- чино-фетална медицина, при бащата на феталната мидицина. Никога няма да спирам да повтарям, че моят учител – проф. Кипрос Николаидес, остави си- лен отпечатък в съзнанието ми, че знанията трябва да се предават, обучението винаги трябва да е на- пълно безплатно и никога не трябва да връщаш ко- лега, който е почукал на вратата ти и иска да научи нещо. Така че наред с асоциацията по майчино-фе- тална медицина това е и личен мой мотив – тряб- ва да има обучение, за да има по-добра пренатална грижа, повече прегледани бебета, повече спасени бебета и повече детски усмивки. Искам да блогода- ря на своя екип, за който вече няколко пъти спо- менах. Безкрайни благодарности на д-р Васил Ка
лев, д-р Цветослав Василев, д-р Мариета Искилиева, д-р Росен Билчев и, разбира се, на моите акушерки Веси Коцева и Силвия Газинова. Един лидер никога не може да бъде лидер в своето отделение, ако няма най-блестащия екип. Аз съм безкрайно благодарна на моя екип, че сме силно ядро, което може да поеме предизвикателства на пациентите, на тези, които са ни оставени от колегите, от статуквото в страната, и да се бори и да върви напред ръка за ръка.
КОЕ Е НАЙ-ЯРКОТО ВИ ИЗЖИВЯВАНЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТ ПО ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА? Смятам, че този въпрос изисква само един-един- ствен отговор – благодаря на всеки един пациент, който ме избра за свой лекар, специалист по май- чино-фетална медицина по време на протичане на бременносттта. Всички пациенти, които са преми- нали през моя кабинет, се надявам да са си тръгна- ли с усмивка. За мен преживяването е ежеминутно, прекрачването на прага на всеки нов пациент носи нова надежда, че бебенцето е добре или предстои сп- равяне с тежка ситуация. Така че ежедневието ни е цветно, красиво. Новият живот е един нов път, по който всеки ден, при всеки един следващ преглед,
тръгваме с родите- лите. Няма най-ус- пешния случай, има най-радостните ро- дители, които са по- сетили моя кабинет, за което съм без- крайно благодарна.
КАКЪВ Е СЪВЕТЪТ ВИ КЪМ ЗАВЪРШВАЩИТЕ ЛЕКАРИ? Съветът ми към всеки един завърш- ващ лекар, който би искал да посвети остатъка от карие- рата си в областта на майчино-фетал- ната медицина, е, че трябва да я по- чувства като своя- та специалност. Да
знае, че всеки един ден, бидейки на работа, ще се чувства щастлив, защото вътрешният заряд на един лекар е задължителен за добрата работа в отделе- нието и добрата комуникация с пациентите. Всеки един млад лекар, който би искал да получи специа- лизация в областта на майчино-феталната медицина и не на последно място вътреутробна фетална хи- рургия, може да намери своето обучение както при нас, в България, така и в няколко водещи центъра в Западна Европа. Това, което обаче искрено съвет- вам младите лекари, е че връщането им в България е ключово за това да допринесем за по-добрата пре- натална грижа, за повече здрави бебета и майки. А асоциацията по майчино-фетална медицина и моят екип винаги ще бъдем насреща за всеки, който би искал да специализира или да посвети кариерата си на тази за мен най-прекрасна специалност.
С навлизането в т.нар. средна възраст е препоръчително жените да обмислят определени скрининове тестове, благодарение на които някои сериозни заболявания могат да бъдат открити в ранен стадий и лекувани.
Скрининг за рак на гърдата
Всички жени са изложени на риск от рак на гърдата. Вероятно за повечето хора е изненадващо, че най-големият рисков фактор за развитие на рак на гърдата е възрастта. За да се увеличи възможността за откриване на рака на гърдата в по-ранен стадий – когато шансът за успешно лечение е най-голям – е важно да се прави мамография. Не е ясно дали самопрегледът на гърдите в домашни условия е от полза, въпреки че немалко лекари го препоръчват.
За какво се прави мамография?
По време на мамографията се правят снимки на тъканта на гърдите, докато те са притиснати между рентгенови плочи. Изследването може да открие инвазивен рак, неинвазивен рак, както и предракови или високорискови промени в тъканта. Мамографията може да идентифицира малки образувания в гърдите и калцификати – често първи признак за ранен рак на гърдата – които са твърде малки, за да бъдат усетени с напипване.
Кога и колко често трябва да се прави?
През последните години се водят спорове относно най-добрия скринингов график за мамография. Понастоящем най-добрият съвет е след навършване на 40-годишна възраст да се обмислят профилактични мамографии. Жените, които са с висок риск от рак на гърдата, могат да започнат да се следят и по-рано. Тези, които са между 40 и 49 години трябва да говорят със своя лекар колко често да се преглеждат. След навършване на 50 г. е препоръчително да се прави мамография всяка година или поне веднъж на 2 години. След 75-годишна възраст личният лекар може да каже до кога да се продъжат скрининговите изследвания. В някои случаи в допълнение към мамографията могат да се използват и други методи за образна диагностика на гърдите.
Скрининг за рак на маточната шийка
При цитонамазката (Pap test) докторът поставя пластмасов или метален спекулум във влагалището, за да прегледа шийката на матката. След това с помощта на шпатула и мека четка внимателно изстъргва материал от шийката на матката и го изпраща в лаборатория за анализ. Този тест може да бъде придружен от скрининг за човешки папиломен вирус (HPV), който включва същия процес и може да бъде направен по едно и също време с цитонамазката. В развитите страни вместо конвенционалната цитонамазка се използзва течно-базирана цитология.
За какво се прави тестът?
С цитонамазката се откриват ракови и предракови изменения в шийката на матката. Скринингът за HPV се прави, за да се провери за наличие на високорисков щам на HPV. Почти всички случаи на рак на маточната шийка са свързани с излагането и наличието на високорисков щам на този вирус, който се предава по полов път.
Кога и колко често трябва да се прави?
Жените трябва да започнат да си правят цитонамазка от 21-годишна възраст. До навършването на 29 г. се препоръчва скринингът да се провежда на всеки три години, а след навършването на 30 г. да се прави комбинирано изследване – цитоназамка и HPV тест. В някои случаи HPV тестът може да се извърши самостоятелно.
При жени, които са претърпели тотална хистеректомия – която включва отстраняване на шийката на матката – за нераково заболяване, рутинните цитонамазки не са необходими. Те не се наложителни и след навършване на 65 години, ако резултатите от цитанамзките и HPV тестовете през последните 10 години са били добри и няма висок риск от развитие на рак на маточната шийка.
Редовните цитонамазки са особено важни, ако жената пуши, имала е полово предавана инфекция или многобройни сексуални партньори, както и ако има анамнеза за рак на маточната шийка, влагалището или вулвата. В повишен риск се смятат и дамите с потисната имунна система или които са били изложени на синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES) преди раждането си. Те също трябва да се изледват регулярно.
Въпреки че не е известно лечение за HPV инфекцията, измененията на шийката на матката, които са резултат от нея, могат да бъдат лекувани. За щастие, при повечето жени HPV инфекцията се изчиства сама в рамките на 1 до 2 години.
Скрининг за колоректален рак
При този скринингов преглед могат да се използват различни тестове. Възможно е да бъде направен само един или комбинация от следните:
Колоноскопия. При този прегед в ректума се вкарва дълга, гъвкава тръба (колоноскоп), която позволява на лекаря да прегледа цялата дължина на дебелото черво. Това се счита за златен стандарт за скрининг за рак на дебелото черво.
Виртуална колоноскопия. При това изследване се използва компютърна томография (КТ), за да се получат напречни изображения на коремните органи.
Гъвкава сигмоидоскопия. Подобно на колоноскопията, в ректума се вкарва тънка тръбичка. При това изследване обаче се оценява само долната част на дебелото черво (сигмовидното черво).
Тест за окултна кръв в изпражненията или имунохимичен тест за изпражненията. При тези тестове проба от изпражненията се изследва в лаборатория за скрита (окултна) кръв.
ДНК тест на фецес. При този тест се използва проба от фецес, за да се търсят ДНК промени в клетките, които могат да показват наличие на рак на дебелото черво или предракови състояния. Той също така проверява за признаци на кръв в изпражненията.
За какво се прави тестът?
За откриване на рак и предракови образувания (полипи) по вътрешната стена на дебелото черво, които могат да се превърнат в ракови. Много хора се притесняват да се подложат на скрининг за рак на дебелото черво поради страх, срам, стеснение или дискомфорт. Този скрининг обаче може да спаси живот, като открие и отстрани предраковите полипи и по този начин предотврати появата на този често срещан рак. Ранното откриване на рака също може да бъде животоспасяващо.
Кога и колко често трябва да се прави?
Жените със среден риск от развитие на колоректален рак могат да започнат скринингови изследвания още на 45 години. Честотата на скрининга ще зависи от вида на теста, който се прави. Лекуващият лекар може да препоръча най-подходящите тестове в зависимост от здравословното състояние на своята пациентка. При жените в повишен риск тези изследвания може да започнат по-рано и да се провеждат по-често.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.
Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.
Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.
Съществуват два вида: Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин Таблетки, съдържащи само прогестин Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти. Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.
Съвременните хапчета са различни Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.
Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Голяма част от хората са късогледи, като броят им през последните години бързо нараства, особено при децата. Експертите не са сигурни защо, но смятат, че това има силна връзка с все по-честото гледане отблизо и прекарването на повече време пред екрана. Центърът за контрол на заболяванията (CDC) изчислява, че децата на възраст 8-10 години прекарват по 6 часа на ден в гледане на електронни устройства, включително телевизори, телефони или таблети и видеоигри.
Веднъж започнало, късогледството прогресира бързо и не може да бъде излекувано. Добрата новина е, че има стъпки, които родителите могат да предприемат, за да забавят прогресирането на късогледството на детето си и да защитят зрението му в бъдеще.
Защо късогледството при децата е повод за безпокойство? Късогледството не е животозастрашаващо, но това не означава, че родителите трябва да го пренебрегват. Ако не се контролира, то може силно да прогресира и това да доведе до сериозни заболявания, застрашаващи зрението в зряла възраст, включително: Отлепване на ретината Катаракта Глаукома Кривогледство Обикновено късогледството започва в детството. Веднъж възникнало, то може да прогресира със скорост от 0,50 диоптъра годишно. (Диоптърът е единицата, с която се измерва силата на предписанията за контактни лещи и очила).
Методи за забавяне на прогресията на късогледството Очилата са най-предписваното лечение за късогледство. Тези стъкла ще коригират грешката във фокусирането, която причинява състоянието, но няма да забавят прогресирането му. Има обаче начини това да бъде направено. По-долу са изброени някои от терапиите, които са доказали своята ефективност:
Капки с ниска доза атропин: Тези капки обикновено се поставят преди лягане в продължение на 2 или 3 години на деца, които са на възраст между 5 и 18 години. Лекарите не са сигурни как точно действат, но смятат, че те помагат да се спре издължаването на очната ябълка, което причинява късогледство. Някои офталмолози съобщават, че при до 90 % от децата, които използват капките, скоростта на развитие на късогледството се забавя наполовина. Страничните ефекти включват сърбеж и зачервяване около окото.
Ортокератологични контактни лещи: Тези специални контактни лещи се носят през нощта. Те подравняват предната повърхност на окото, или роговицата, за ясно виждане през деня. Ефектът е само временен: Ако се спре носенето на тези лещи, роговицата възвръща първоначалната си форма. Късогледството ще се върне в рамките на няколко дни, но ако лещите са били носени достатъчно дълго, то няма да е толкова силно. Ортокератологичните лещите са по-трудни за поставяне от обикновените. Съществува и по-голяма вероятност от инфекция и ще трябва по-често да се посещава очен лекар за прегледи.
Контактни лещи с периферно разфокусиране: Децата на възраст от 6 до 12 години могат да имат полза от този специален вид мултифокални контактни лещи. Те имат различни зони на фокус, за да изострят зрението надалеч, докато разфокусират периферното (страничното) зрение. Това помага за забавяне на късогледството. Тези лещи не действат при всички деца, но изглежда, че особено помагат на малчугани, чиито родители също имат късогледство, което се влошава. Както при всички контактни лещи, винаги съществува риск от инфекция на роговицата.
Зрителна терапия: Това е програма от упражнения, разработена за деца. При нея се използват помощни средства като филтри, призми и компютърни игри, за да се помогне на очите и мозъка им да работят по-добре заедно. Тя може да тренира очите да настройват по-добре фокуса между близки и далечни обекти, което да помогне за забавяне на напредването на късогледството. Зрителната терапия може да допринесе за облекчаване на умората на очите и главоболието, които често съпътстват късогледството, и да улесни зрителни задачи като четенето.
Как очният лекар проследява напредването на късогледството? Грижата за зрението на детето трябва да започне отрано. Експертите препоръчват първият очен преглед да се проведе на около 6-месечна възраст и да се направят последващи прегледи, когато то стане на 2-3 години и точно преди да започне училище. Дори да е направен преглед на зрението при педиатъра или в училище, трябва да се посети детски офталмолог за обстоен преглед, за да се провери за всички проблеми, които могат да засегнат децата.
Ако специалистът диагностицира късогледство, той ще проследява напредъка му с редовни прегледи. За тази цел ще проверява промяната в рефракцията на очите при всяко посещение. Рефракцията измерва силата на стъклата или контактните лещи, необходими за ясно зрение.
Освен това лекарят ще прегледа осевата дължина на очите. Колкото по-голяма е аксиалната дължина, толкова по-миопично е окото. Офталмологът ще използва тези измервания, за да установи дали терапиите действат или е необходима корекция. Съвети, свързани с начина на живот, за забавяне на прогресията на късогледството Родителите могат да помогнат на децата си да намалят прогресирането на късогледството, като насърчават следните практически решения: Играйте навън на естествена светлина. Изследванията показват, че децата, които прекарват повече от 90 минути навън на ден, забавят прогресирането на късогледството. Очите могат да си отдъхнат, когато те наблюдават неща на по-далечно разстояние.
Използвайте добро осветление. Работата при добро осветление може да намали умората на очите.
Ограничете времето пред екрана. Добре е детето да почива от дигиталните устройства, за да се забави развитието на късогледството. Родителите могат да подпомогнат този процес, като направят следното: Проследяват колко време детето им прекарва пред цифрови устройства, за да намалят броя на часовете пред телефона, компютъра или таблета. Създадат „зона без телефони“ в къщата, например на масата за вечеря или по време на семейното гледане на телевизия.
Поставят разумни очаквания. Вместо веднага да съкратят наполовина времето, прекарано пред екрана, е добре да работят с децата, за да определят заедно ясни цели за намаляването му с течение на времето. Правят нещо заедно с децата. Препоръчително е всеки ден да се прекарва известно време в разговори или забавни занимания с тях, като изрично се изисква това време да е „без устройства“. Това е добър начин за постигане на целта да се прекарва повече време навън.
Добре е родителите да научат децата да използват правилото 20-20-20. Американската академия по офталмология препоръчва да се спазва просто правило за намаляване на умората на очите: На всеки 20 минути погледът да се фокусира върху обект, който е на разстояние поне 20 метра, за поне 20 секунди. Знаете ли, че…?
Късогледството обикновено спира да прогресира в края на тийнейджърските години или в началото на 20-те години. Това прави детството критично време за забавяне на прогресията му.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Грижата за човек, който страда от някакво заболяване, може да е стресиращо преживяване. Хората, които гледат дете с мускулна дистрофия на Дюшен (МДД) обаче са изправени пред някои специфични предизвикателства.
Емоционално претоварване Мускултата дистрофия на Дюшен е генетично заболяване. За много родители поставянето на диагноза на детето им поражда чувство за вина. Възможно е да се чувстват съкрушени, знаейки, че то трябва да живее с нелечимо заболяване, което с времето ще се влошава.
Всеки човек е различен, но депресията и тревожността са често срещани сред хората, полагащи грижи за деца с МДД. Възможно е те да преминат и през редица други емоции, като например: Шок или объркване Страх за бъдещето на детето Болка, че детето няма да се оправи Несигурност за това как МДД ще се отрази на цялото семейство Безпомощност или срам, че не могат да се справят с изискванията за полагане на грижи Полагането на тези специфични грижи може също така да доведе до: Стрес, че трябва да се грижат за детето си, като същевременно се налага да посрещат други нужди в живота си -Притеснение, че няма да имат достатъчно средства, за да плащат за грижите Гняв, че не могат да получат достатъчно помощ Постоянна умствена или физическа умора, която не се подобрява с почивка Възможно е също така да се изпитва желание да се избягва говоренето за МДД в присъствието на детето. Ако обаче темата се превърне в табу и изобщо не се обсъжда, това вероятно само ще доведе до увеличаване на стреса. Нещо повече, много деца искат да обсъдят как се чувстват по отношение на променящото се тяло. Екипът, който се грижи за детето, може да помогне на родителите. Лекар или друг специалист може да разговаря с малкия пациент насаме или в присъствието на майката и бащата. Не е изключено да се окаже, че самото дете и родителите се чувстват по-спокойни, когато могат да говорят открито за физическите и емоционалните симптоми, свързани с МДД.
Справяне с разходите при МДД Може да се наложи единият родител да напусне работата си или да прекарва по-малко часове на работа, за да може да се грижи за детето си. Освен че ще намалеят доходите, може да се наложи да се покриват и високи разходи за здравни грижи. С напредването на заболяването ще се наложи закупуването на адаптивно оборудване, което може да е скъпо.
Някои неща, които може да са необходими, са: Инвалидна количка Кола, която е достъпен за инвалидна колична Рампи или асансьори Други промени в дома Медицинско оборудване като тръби за хранене или специани легла Недостигът на време и пари засилва стреса на много от хората, полагащи грижи за болни от мускулна дистрофия на Дюшен. Определяне на ролята на лице, полагащо грижи В зависимост от симптомите на детето, родителят може да е на разположение 24 часа в денонощието. Дори тогава той може да смята, че би трябвало да прави повече. Има обаче много начини за намаляване на натоварването като болногледач, като едновременно с това здравето на детето се поставя на първо място. Нормално е човек да не може сам да определи границите. Затова е препоръчително да се насрочи консултация на четири очи с лекуващия лекар. Това дава възможност да се повдигнат трудни въпроси, които един родител обикновено не би искал да зададе пред детето си. Специалистът може да бъде попитан кои дейности са безопасни и кои могат да навредят на подвижността или здравето на малкия пациент. Може да му бъде зазаден въпрос и как детето би могло да получи специална помощ в училище по съществуващите програми?
Важно е родителят да знае, че не е необходимо да се справя сам с всички грижи за детето си. Членове на семейството, приятели, съседи и други близки хора вероятно биха искали да се включат. Когато някой предложи помощ, важно е грижещият се за болното дете да каже от какво се нуждае.
Специалистите съветват да се води текущ списък с нещата, за които родителят не би имал нещо против да му се помогне, като например: Работа в двора Пазаруване на хранителни стоки Водене на децата до извънкласни занимания и взиманато им обратно Приготвяне на вечеря веднъж седмично Играене на видеоигри или прекарване на време с детето Екипът, предоставящ грижи за детето, може да обясни и на колко часа заместваща грижа седмично има право родителят по различни програми. Това са краткосрочни посещения от доброволци или медицински персонал в помощ на грижещия за болно от МДД родител. Те дават възможност на неплатените болногледачи да си починат за няколко часа до 24 часа на ден. Лекарят или социалният работник на детето може да обясни повече за това как работи тази услуга.
Намиране на време за себе си Много родители поставят своите нужди след тези на децата си. Като хора, които се грижат за дете, е важно да намерят начин да се отпуснат и да се заредят с енергия. Специалистите съветват те да правят всичко, което помага на ума и тялото им да се почувстват освежени. „Може би искате да излезете навън на добра вечеря, да гледате забавен филм или да потичате сутрин, преди детето ви да се събуди“, казват те. Въпреки че грижата за себе си е различна за всеки, проучванията показват, че хората, които се адаптират добре към предизвикателствата на живота, са склонни да участват в „дейности за изграждане на резерви“. Това са неща, които използват повече от една част на мозъка.
Някои примери са: Упражнения или движение Четене Творчески хобита Духовни практики Независимо дали става дума за 15 минути или за няколко часа, силно препоръчително е да се използва по-широката мрежа за подкрепа, когато грижещият се дете с мускулна атрофия на Дюшен има нужда от време и пространство за разтоварване. Грижа за емоционалното и психическото здраве Медицинският екип, който се грижи за детето, би могъл да препоръча на родителите към кого да се обърнат за подкрепа. Това може да е социален работник, психолог или консултант. С помощта на тези здравни специалисти родителите могат да преминат по-леко през трудните моменти, свързани с МДД и да бъдат по-подготвени за предизвикателствата, които родителят и детето могат да очакват. Това, което би могло да е от полза за лицата, полагащи грижи за болни от МДД, са: Антидепресанти Брачни и семейни консултации Консултации по въпросите на скръбта Поведенческа терапия Много от лицата, полагащи грижи, проявяват признаци на бърнаут, тревожност и депресия. Възможно е да не могат сами да преценят дали това им се случва. Те трябва да говорят с лекар, ако всеки ден в продължение на две седмици имат следните симптоми: Тъга или безнадеждност, които не изчезват Проблеми с контролирането на гнева или разочарованието Загуба на интерес към неща, които преди са им доставяли удоволствие Прекалено много или недостатъчно сън Продължително безпокойство Физическа болка, за която няма обяснение
Не е необходимо грижещият се за дете с МДД сам да се справя със стреса, свързан с полагането на грижи. Той би могъл да се обърне за подкрепа към близките си, лекаря, социалния работник или други членове на екипа за грижи за детето. От полза може да е и включването в групи на родители на деца с МДД.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Признаването на жизненоважната връзка между здравето на дебелото черво и храненето никога не е било по-важно, като се има предвид ескалиращото разпространение на колоректалните заболявания в западните общества. Според д-р Синди Кин, колоректален хирург в Станфорд, много от тези заболявания са предотвратими и са свързани с начина на хранене, който развиваме в началото на живота си.
„Много хора в САЩ още от детството се хранят с продукти с ниско съдържание на фибри и с високо съдържание на провокиращи възпаления вещества, което води до дисбиоза на микробиома, както и до действителни структурни промени в стомашно-чревния тракт“, казва д-р Кин. „С течение на времето това причинява многобройни колоректални заболявания, някои от които са необратими и изискват операция“, допълва тя.
Едно от специфичните състояния, чието разпространение значително се е увеличило през последните 50 години, е дивертикулозата, която се характеризира с образуването на необратими джобчета в дебелото черво. Това състояние засяга приблизително един на всеки трима души на възраст 50-59 години и почти всички над 90-годишна възраст в САЩ.
Дивертикулозата сама по себе си не предизвиква симптоми и повечето пациенти научават за тях едва когато им бъде направена колоноскопия. Въпреки това всеки, който има тези дивертикулни джобчета, е изложен на риск от развитие на дивертикулит – болезнено заболяване, предизвикано от перфорации в един или повече дивертикули. В зависимост от размера на перфорацията дивертикулитът може да бъде с различна тежест – от лека до тежка и животозастрашаваща. Малка перфорация с размер на глава на карфица, която се самозапечатва бързо, може да причини малка болка и възпаление. Те могат да се лекуват с перорални антибиотици. От друга страна, по-голяма перфорация, която пропуска въздух и изпражнения в околната коремна кухина, може да разболее някого до такава степен, че да се наложи спешна операция.
„Три до пет милиона души годишно в САЩ се лекуват от дивертикулит. Една част от тези хора се нуждаят от операция, което прави дивертикулита една от най-честите причини за операция на дебелото черво“, отбелязва д-р Кин. Нарастващото разпространение на дивертикулита в САЩ Дивертикулозата става известен проблем в САЩ в началото на 1900 г., което съвпада с големите технологични постижения, като торове, консерванти и фабрично земеделие. Тези постижения предизвикват значителни промени в американския хранителен режим. Редовната консумация на пълноценни храни с високо съдържание на фибри и пресни фермерски продукти е заменена с преработени храни, лишени от основни хранителни вещества. Хранителните режими също така стават все по-наситени с месо, мазнини и захари, като заместват плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни. Тъй като храненето следва тази тенденция и става все „по-западно“, случаите на дивертикулит значително се увеличават.
Това специфично за САЩ увеличение на броя на дивертикулитите е в рязък контраст с почти незначителната честота, установена в региони по света, където храненето е богато на фибри. В азиатските страни, където начинът на хранене все повече се влияе от западната култура, през последните 30 години се наблюдава нарастване на честотата на дивертикулита. „Дивертикулитът е почти изцяло заболяване на нашата западна диета, бедна на фибри и богата на ултрапреработени храни и наситени мазнини“, казва д-р Кин.
Какво да се консумира (и какво да не се консумира), за да се намали рискът от дивертикулит? Фибри Хранителните влакна, намиращи се под различни форми в зеленчуците, бобовите растения и пълнозърнестите храни, играят решаваща роля за поддържането на меки и лесно отделящи се изпражнения. Обратно, хранителните режими, в които липсват фибри, често водят до твърди изпражнения с по-малък размер и запек, което принуждава дебелото черво да работи допълнително, за да ги премести.
Дългогодишното поддържане на високо налягане в дебелото черво се смята за основна причина за дивертикулоза – наличие на джобчета в стената на дебелото черво. Тези джобчета или дивертикули се образуват, когато дебелото черво се притиска толкова силно, че изтласква част от собствената си стена. Дивертикулите са по-слаби от останалата част от стената на дебелото черво и са по-склонни към кървене и перфорации. Изследванията последователно показват, че хранителните режими, богати на фибри, са силно свързани с намален риск от развитие на дивертикулна болест. В продължение на много години беше широко разпространена препоръката за хората с дивертикуларна болест да избягват ядки, семена и пуканки поради предполагаемия риск тези храни да попаднат в дивертикуларните отвори. Изследванията обаче показват, че това не е така и че консумацията на тези храни всъщност може да намали риска от развитие на дивертикуларна болест поради съдържанието на фибри в тях. „През всичките ми години, в които оперирам дивертикулити, никога не съм виждала парченца от пуканки или слънчогледови семки да излизат от дивертикула и да причиняват перфорация, но пациентите продължават да избягват тези богати на фибри храни поради този устойчив мит за храненето“, казва д-р Кин.
Дневеният прием на фибри, който тя препоръчва, е 30-35 грама за жените и 35-40 грама за мъжете. Въпреки че има многобройни добавки с фибри, които помагат за постигането на тази дневна цел, д-р Кин съветва да се набавят фибри от хранителни източници. Причината е, че продуктите, които естествено съдържат фибри, предлагат множество предимства, които се простират отвъд здравето на храносмилателната система, като например понижаване на холестерола и регулиране на теглото, за да се намали рискът от сърдечни заболявания, инсулт, диабет и други хронични заболявания.
„Ако организмът ви не е свикнал с храна с високо съдържание на фибри, постепенно добавяйте фибри в ежедневните си хранения, за да позволите на тялото си да се адаптира в продължение на няколко седмици“, предупреждава д-р Кин. „При повечето хора газообразуването, което може да се появи при прием на повече фибри, ще се подобри доста бързо, така че не се отказвайте! Малко газове в началото за сметка на цял живот здраве на дебелото черво е малка цена, която трябва да се плати“, подчертава тя.
Преработени храни В преработените храни често липсват основните диетични фибри, които естествено се съдържат в пълноценните непреработени продукти. Освен това прекомерната консумация на рафинирани захари и наситени мазнини в преработените храни се свързва с редица неблагоприятни последици за здравето, включително промени в състава на чревната микрофлора и повишен риск от възпаления в стомашно-чревния тракт. Тези фактори могат допълнително да засилят риска от развитие на дивертикуларна болест.
Червени меса Хранителните режими с високо съдържание на червено месо са свързани с дивертикулит, като мащабно проучване установява, че рискът се увеличава с 18% за всяка допълнителна порция преработено червено месо. Тази храна се свързва с възпаление на няколко вътрешни органа, а прекомерната ѝ консумация с течение на времето има многобройни последици за здравето, включително влошаване на състоянието на дебелото черво.
За да се предотвратят дивертикулитът и няколко други заболявания на дебелото черво, д-р Кин горещо препоръчва „възприемането на пълноценна растителна диета заради изключителната комбинация от високо съдържание на фибри и богати на хранителни вещества антиоксидантни свойства“.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Разходка. Четене на книга. Сядане навън. Просто изправяне и разтягане. Според експертите това са все дейности, които може да се извършват по време на почивка през работния ден.
„Няма едно златно правило за това коя е най-добрата почивка. Просто искаме да сме сигурни, че се откъсваме от работата си или от ученето си“, казва Катрин Кунс пред радио CBC, която от години се занимава с програми за психичното здраве на работното място. „Дори и да е петминутна разходка из квартала, това може да повиши и подобри настроението“, обяснява тя.
В култура, която често дава предимство на производителността пред психическото благополучие, понякога е трудно хората да отделят време за кратък отдих, но експертите смятат, че тази пауза, ако е осъществена правилно, е от ключово значение за запазване на здравето и добрата работна атмосфера.
Степента, в която почивката може да помогне, зависи от няколко фактора, казва Дуйгу Биричик Гюлсерен, доцент в Училището по управление на човешките ресурси към Университета в Йорк. Гюлсерен е част от екип, който през 2022 г. публикува систематичен преглед на влиянието на почивките на работното място върху трудовото представяне и благосъстоянието.
„Важно е да се знае, че не всички работни почивки са еднакви“, казва Гюлсерен. Тя и и нейният екип установяват, че начинът, по който се изкарва времето за отдих, може да бъде също толкова важен, колкото и дейността, която се извършва, или продължителността за осъществяването ѝ. „Много е важно дали сте в състояние да се откъснете от работата, дали сте в състояние да се отпуснете“, обяснява тя. „Правенето на по-чести почивки през деня е по-ефективно за нашето благосъстояние, отколкото една дълга. На всеки час до час и половина наистина се нуждаем от 10 или 15-минутна почивка“, казва Кунс.
Най-важното според нея е да се прави нещо, което е различно от работните задачи. Това може да е дейност за релакс – медитация, разтягане, четене на книга, гледане на телевизия – или нещо, което зарежда – упражнения, разговор с колега или домакинска работа, ако човек работи от вкъщи.
Ползите от природата Някои от най-значимите заключения в доклада на Гюлсерен показват, че прекарването на време сред природата по време на почивката може да повиши благосъстоянието. Зад тази идея стои нещо, наречено теория за възстановяване на вниманието. Според нея, когато човек е сред природата, той неволно сканира околната среда, което откъсва мозъка от мисленето, свързано със задачите, и успокоява.
Избягване на социалните медии „За да си починете ефективно, се откъснете от екрана – и по-специално от социалните медии“, казват експертите. „Проверката на новините и социалните медии понякога може да ни даде бърз допаминов заряд, но в крайна сметка не ни кара да се чувстваме презаредени“, отбелязва Кунс.
Проучването на Гюлсерен открива същите доказателства за преглеждането на социалните медии по време на работна почивка. „Това може да бъде емоционално натоварващо и изтощително за служителите“, твърди тя. Опитайте се да бъдете активни
Важно е да се опитате да вмъкнете малко физическа активност в почивката си, казва Лий Вандерлу, научен директор в ParticipAction. „Можете да направите няколко лицеви опори на стената, няколко клека. Малките неща не изискват оборудване, нито много място“, обяснява тя. И добавя, че отиването на крака при колега, за да му се зададе лично въпрос, също помага. „Тези видове активни почивки имат множество предимства, както физически, така и психологически“, казва Катлийн Мартин Джинис, професор в Катедрата по медицина и Училището по здравни и физически науки в UBC. „Знаем, че обикновеното ставане и прекъсването на времето, прекарано в седнало положение в работата, може да намали риска от депресия и тревожност“, твърди тя. Физическата активност – независимо дали на работа или по друго време на деня – може също така да понижи кръвното налягане, да намали риска от диабет тип 2 и да увеличи здравината на костите и равновесието, казват експертите.
„Работните места също така предлагат възможност да бъдете активни заедно с колегите си, което може да създаде както отговорност, така и по-силно чувство за връзка“, казва Вандерлоо. „Знаейки, че има някой друг, с когото да го правите, ви насърчава да действате. Казвате си: „Трябва да го направя. Трябва да се появя заради този човек. И в крайна сметка се оказва, че неволно се появяваш за себе си“, допълва тя.
Подготовка за успех Експертите са единодушни – най-добрият начин човек да е сигурен, че ще си вземете ефективна почивка, е да си направи план. „Това може да означава да запише в календара си: на всеки час и половина – 10-минутна почивка“, казва Кунс. „Настройте аларма на телефона си или на фитнес тракера си, за да ви напомня да станете и да се разтегнете или да се разходите за кратко“, допълва Мартин Джинис. „Опитайте се да не участвате в срещи, които се провеждат една след друга, или съкратете срещите, ако е възможно. Ако работите от вкъщи, планирайте, като разпънете постелката си за йога предварително или поставите обувките си до вратата за бърза разходка“, препоръчва Кунс.
Лесно е човек да попадне в капана на това да не вярва, че няколко кратки минути ще имат значение, но нещата не стоят така, казват експертите. „Науката показва, че прекъсването на седенето в неподвижно състояние всъщност е много важно от физиологична гледна точка за нашето здраве“, казва Мартин Джинис.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Учените призовават за засилени усилия за отказване от тютюнопушенето и прегледи на белите дробове сред жените на млада и средна възраст, след като нов анализ показа, че вероятността те да бъдат диагностицирани с рак на белия дроб е нарастваща в сравнение с мъжете.
Тенденцията се наблюдава през последните години. Новият доклад на изследователите от Американското дружество за борба с рака сочи, че освен че жените на възраст от 30 до 50 години са по-склонни от мъжете да развият рак на белия дроб, сега представителките на нежния пол на възраст от 50 до 54 години също се диагностицират по-често в сравнение с мъжете на същата възраст.
Като цяло, през последните две десетилетия броят на случаите на рак на белия дроб и при двата пола е продължил общата си тенденция на намаляване, но спадът е бил по-рязък при мъжете, отколкото при жените, показва анализът. Проучването включва здравни данни за около половината от населението на САЩ от 2000 до 2019 г.
Изследователите са озадачени от различния темп на намаляване на броя на пушачите от двата пола, тъй като жените не пушат толкова често, колкото мъжете. По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) през 2021 г. в САЩ са пушили 13 % от мъжете и 10 % от жените.
Ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак в Щатите. По данни на американския Национален институт по рака през 2023 г. в страната е имало около 238 000 нови случая на рак на белия дроб и 127 000 смъртни случая. Около 75% от хората, диагностицирани с рак на белия дроб, не доживяват дори пет години след поставянето на диагнозата.
„Тези констатации са много обезпокоителни“, казва в изявление водещият автор Ахмедин Джемал, старши вицепрезидент по наблюдението и равенството в здравеопазването в Американското дружество за борба с рака. „Не знаем защо честотата на заболеваемост от рак на белия дроб сред хората на по-млада и средна възраст сега е по-висока при жените, отколкото при мъжете, което обръща историческия модел. Разпространението на тютюнопушенето – основният рисков фактор за рак на белия дроб в САЩ – не е по-високо при по-младите жени, отколкото при по-младите мъже, както е при други установени рискови фактори, като например професионалните експозиции“, обяснява той.
Според федералните насоки хората на възраст от 50 до 80 години, които са пушили по една кутия цигари дневно в продължение на 20 години (или по две кутии дневно в продължение на 10 години), трябва да се изследват ежегодно за рак на белия дроб, ако все още пушат или ако са се отказали от цигарите през последните 15 години. Скринингът може да бъде преустановен, след като лицето не е пушило в продължение на 15 години или развие здравословен проблем, който значително ограничава продължителността на живота или възможността или желанието за извършване на белодробна операция.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Ракът на простатата е втората водеща причина за ракови заболявания сред мъжете в САЩ. Въпреки че е широко разпространено, това заболяване често е лечимо, особено ако се открие в най-ранен стадий. Проблемът обаче е, че повечето мъже не изпитват симптоми, докато болестта не напредне.
Ето защо редовните прегледи за рак на простатата са толкова важни: те са най-добрият начин за откриване и овладяване на заболяването в ранен стадий. Как се прави скрининг за рак на простатата?
Днес основният начин за проверка за признаци на рак на простатата при мъжете е чрез кръвен тест за простатноспецифичен антиген (PSA).
Какво представлява кръвният тест за простатноспецифичен антиген? Този скринингов тест за рак на простатата измерва нивото на PSA в кръвта. PSA е протеин, произвеждан от клетките на простатната жлеза. Макар че PSA се съдържа предимно в семенната течност, малко количество от него се открива и в кръвта. С повишаването на нивото на PSA се увеличава и вероятността от поява на рак. Важно е обаче да се знае, че по-високото ниво на PSA не означава непременно наличие на рак. Няколко фактора, като възраст, размер на простатата, сексуална активност и възпаление, могат да повлияят на нивата на PSA при мъжете.
Как се диагностицира ракът на простатата? Ако е направен тест за PSA и резултатите показват, че нивата са високи, може да се наложи биопсия на простатата, за да се установи причината. При биопсията се вземат тъканни проби от простатната жлеза. След това тези проби се изпращат в лаборатория за изследване, за да се установи дали в тях има ракови клетки.
Важно е да се знае, че няма универсален процес, който да е подходящ за всички. В случай че има съмнение за рак, пациентът и лекарят работят заедно, за да определят как е най-добре да се подходи в зависимост от конкретната ситуация. Може да бъде решено да се предприеме активно наблюдение за определен период от време. Активното наблюдение включва внимателно проследяване, но не и лечение, докато изследванията не покажат промяна в състоянието.
Каква е възрастта за започване на скрининг за рак на простатата? Тестовете за PSA за рак на простатата често започват на 45-годишна възраст за афроамериканците и на 55-годишна възраст за повечето други мъже. При наличие на рискови фактори, като фамилна анамнеза за рак или затлъстяване, личният лекар може да предложи скринингът да започне по-рано. Той може също така да препоръча на пациента да се обърне към уролог – лекар, който е специализиран в диагностицирането и лечението на заболявания на мъжката репродуктивна система. Въпреки това решението за провеждане на тест за PSA е индивидуално. Трябва да се вземат предвид възрастта, общото здравословно състояние, предпочитанията на пациента и потенциалните рискове и ползи от теста. Важното е поне да се обсъди с лекаря изследването на PSA при следващия профилактичен преглед.
Колко често се правят тестове за PSA? Ако пациентът и неговият лекар решат да продължат със скрининга, времето между бъдещите прегледи ще зависи от резултатите от кръвния тест за PSA. Мъжете с по-високи нива на PSA трябва да се изследват ежегодно. Тези с по-ниски нива може да се наложи да се тестват само на всеки две години.
Какви са рисковете от скрининговите изследвания за рак на простатата? Тъй като ракът на простатата често е толкова бавно развиващо се заболяване, възможно е, дори и да бъде открит, той да не повлияе на продължителността или качеството на живота.
Фалшиво положителните резултати също могат да представляват проблем. Възможно е нивата на PSA да са високи, въпреки че няма рак и в резултат скринингът да доведе до неясни резултати и в крайна сметка ненужни последващи изследвания. По тази причина е важно пациентът да се консултира с лекуващия лекар дали скринингът за рак на простата е подходящ за него.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
