Monthly Archives: август 2024

д-р Галя Музикаджиева завършва МУ – Пловдив. Работи като лекар ординатор в клиника по урология, където печели конкурс за асистент. Притежава специалност „Урология“.
Автор и съавтор е на научни публикации и участва в множество конгреси и семинари. Сред професионалните й интереси са нефро- и уролитиазата, онкоурология, неврогенни разтройства в уринирането, спешни урологични състояния.
Професионалната й квалификация включва и ултразвукова диагностика, интервенционална ендоскопия, диагностична и оперативна лапароскопия, както и диагностични и терапевтични дейности под рентгенов контрол.

Д-р Музикаджиева, кои са най-честите урологични проблеми, с които се сблъсквате във Вашата практика?

Урологията е една от най-разнообразните медико-хирургични специалности и обхватът й от патологични процеси е изключително богат. Урологичният фокус поставя акцент върху етиологията, патогенезата и симптоматиката на заболяванията на пикочо-половата система при мъжете и пикочната система при жените и включва редица проблеми, засягащи и двата пола, без възрастови ограничения. В ежедневната си практика като уролог имам възможността да се сблъсквам с почти целия спектър от урологична патология, като вродени аномалии, засягащи бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата; възпалителни процеси (уроинфекции); бъбречно-каменната болест (БКБ); тумори на урогениталната система и други. При жените пациенти има допълнителни състояния, засягащи тазовото дъно и уринарната инконтиненция. При пациентите от мъжки пол се срещат заболявания, засягащи простатата, пениса и тестисите.
Особен дял представляват спешните урологични състояния, които изискват силна мисловна гъвкавост и своевременен, комплексен и интердисциплинарен подход по отношение на диагностиката и терапевтичните възможности и понякога са сериозно предизвикателство за всички нас.

Според наблюденията Ви мъжете или жените търсят по-навременна помощ?

Не искам да бъда пристрастна и да давам категоричен отговор на този въпрос. Изключително добро впечатление ми прави обаче, че през последните години все по-млади хора и от двата пола проявяват отговорно отношение към своето здраве и извършват профилактика, т.е. грижа за здравето си преди проявлението на конкретното заболяване.
Тук е и мястото да спомена за нашата активна роля като лекари и професионалисти – да бъдем част и да популяризираме разнообразни програми и различни кампании за превенция на широкоразпространените и тежки заболявания.

В крайна сметка основният смисъл на всичко това е да повишим здравната култура на хората в нашия живот и общност като ги информираме и насърчаваме да правят редовно профилактични прегледи, без да се притесняват да говорят за своите здравословни проблеми. За съжаление голяма част от заболяванията протичат безсимптомно и профилактиката е ключова за навременното диагностициране и лечение. Винаги, когато съм имала възможност съм апелирала към своите пациенти, че най-важна е превантивната грижа за тяхното здраве. Инвестицията в профилактика и превенция е с възвращаемост в пъти по-голяма от първоначалния разход и ползи, надхвърлящи очаквания резултат.

Колко опасни са уроинфекциите и кои са първите сигнали, че трябва да се потърси специалист?

Инфекциите на пикочната система или т.нар UTI са най-честият урологичен проблем. Могат да се развият или като първична инфекция или като основен симптом на друго заболяване. Уроинфекцията може да варира от лек цистит до животозастрашаващ уросепсис и може да бъде по-трудна за лечение поради свързани структурни и/или функционални аномалии на пикочо-половата система, резистентни микроорганизми или отслабена имунна защита на пациента.

Клинично уроинфекцията може да се характеризира с често уриниране, парене и болка по време на уриниране, спешен и неотложен повик със или без болка в долната част на корема и бъбреците, мътна и със силна миризма урина, в тежки случаи наличие на кръв в урината и фебрилитет. Внимателната и навременна урологична преценка е задължителна за правилната диагноза и своевременното лечение, както и за предотвратяването на сериозни и/или хронични усложнения.

Само бактерии ли могат да ги причиняват и защо тези инфекции са толкова упорити и рецидивират?

Инфекциите на пикочните пътища могат да бъдат причинени от грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми и някои гъбички.
Повечето от тези инфекции възникват при здрави млади пациенти, които имат симптоми на остър неусложнен бактериален цистит и очаквано реагират на емпиричната антибиотична терапия. При някои групи пациенти обаче има предразполагащи фактори и утежняващи състояния, които увеличават риска от рецидив на инфекцията или от неуспешна терапия. Рецидивираща е тази инфекция, при която има повече от два симптоматични епизода в рамките на 6 месеца или повече от три симптоматични епизода в рамките на 12 месеца. При по-млади жени такива потенциални фактори могат да бъдат: чести полови контакти, промени в бактериалната флора, анамнеза за инфекции в пикочните пътища в детството, фамилна анамнеза за инфекции на пикочните пътища.
При жени в пери- и постменопауза рисковите фактори включват: вулвовагинална атрофия, цистоцеле и голямо количество резидуална урина, уринарната инконтиненция.
Доказано е, че анамнезата за инфекции на пикочните пътища по време на пременопаузата увеличава риска от рецидив след менопауза. Важен фактор при жените в постменопауза е потенциалната роля , която естрогенният дефицит играе в развитието на бактериурията , поради връзката между естрогена , производството на гликоген и колонизацията от лактобацили, всички от които намаляват след менопауза.

При мъжете състояния като увеличена простата или друга субвезикална обструкция повишава риска от рецидив на UTI. Много важно е да се отбележи, че рисковите фактори за развитието на симптоматична инфекция на пикочните пътища при възрастни са различни от тези при млади пациенти поради свързаните с възрастта промени в имунната защита, излагането на назокомиални патогени и нарастващия брой съпътстващи заболявания. Съществен момент са и преходните състояния като бременност, които могат да предразположат към развитието на инфекция на пикочните пътища или да увеличат риска от сериозните последствия от нея, като развитието на пиелонефрит, преждевременно раждане или смърт на фетуса.

В тази връзка се изисква особено внимание и по-специален подход на тези групи пациенти, които се нуждаят от бърза и адекватна оценка и подходяща терапия, за да се избегне персистиране или рецидив на инфекцията и сериозните усложнения от нея.

Много жени след 40-годишна възраст започват да уринират често. Притеснително ли е това състояние и изисква ли консултация с лекар? Възможни ли са усложнения, ако не се обърне внимание?

Честото уриниране, известно като полакиурия, означава необходимост от уриниране по-често от обикновено за 24 часа. Разбира се всеки следва свой собствен ритъм, но като цяло уринирането от 6 до 8 пъти през целия ден се счита за нормално. По литературни данни приблизително около 30% от мъжете и 40% от жените го изпитват в някакъв момент от живота си, като шансовете за развитие на полакиурия се увеличават с възрастта. Честото уриниране не винаги е признак на здравословен проблем. Ако обаче се появи заедно с други симптоми, като парене и болезненост по време на уриниране, спешен и неотложен позив с или без неволно изпускане на урината, фебрилитет и други трябва да се търси активно връзката и с други здравословни състояния, като уроинфекция, синдром на свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит, диабет, бременност, рядко може да е тумор на пикочен мехур, а при мъжете – проблеми с простатата.

Високият прием на течности и употребата на диуретични храни и напитки като кафе, шоколад, цитрусови плодове и други могат да доведат до по-често уриниране. За щастие повечето случаи на често уриниране не представляват риск за здравето и в зависимост от причината и тежестта могат да бъдат лекувани ефективно. Възможни усложнения могат да бъдат разпространението на инфекцията и в други части на тялото с развитието на уросепсис, дехидратация и опасно висока кръвна захар при нелекуван диабет.

Как се диагностицира синдромът на свръхактивен пикочен мехур? Лечимо ли е това състояние и в какво се състои лечението?

Международното общество за континентност (International Confidence Society-ICS) определя свръхактивния пикочен мехур (СПМ) като клиничен синдром, характеризиращ се със спешност (неотложност) за уриниране със или без инконтиненция (изпускане) на урината, съчетан обикновено с полакиурия (над 8 уринирания за денонощие) и никтурия (често уриниране през нощта) при липса на уроинфекция и друга патология. Безспорен факт в момента е, че СПМ е урологично състояние, което често се наблюдава във всекидневната практика. Това е хронично състояние, което има огромно влияние върху качеството на живот както при мъже , така и при жени и засяга изпълнението на ежедневните дейности и социалните функции. За съжаление тази тема продължава да бъде табу за голяма част от населението. Всички литературни данни свидетелстват за широко разпространение на заболяването, а нивото и качеството на оказаната медицинска помощ за съжаление остават на не особено високо равнище. Това се обуславя от редица фактори, като ниска информираност, неудобство, срам и не на последно място фактът, че пациентите се стремят сами да се приспособят към възникващите трудности, променяйки понякога изцяло привичния си начин на живот, без да потърсят адекватна медицинска консултация и лечение.

Как се диагностицира синдромът на свръхактивен пикочен мехур?

СПМ се диагностицира чрез подробна анамнеза, клиничен преглед, който трябва да включва коремен преглед, дигитален ректален преглед на простатата при мъже и вагинален преглед при жени за установяване на генитален пролапс. Диагностиката включва стрес-тест на пикочен мехур, извършван чрез напълване на пикочен мехур и приканване на пациента да кашля, за да се установи колко урина изтича, както и уродинамични изследвания като урофлоуметрия, цистотононометрия, профилометрия, електромиография.
Другите методи за диагностика включват ултразвуково изследване, лабораторни, морфологични и биохимични изследвания. Данните от проучванията показват, че повечето хора вярват, че симптомите на СПМ са неизбежна и нормална част от остаряването, а не лечим медицински проблем.

А има ли лечение на СПМ?

Първата стъпка в лечението на СПМ е да се потърси професионална помощ. Лечението трябва да включва комбинация от медикаментозни и немедикаментозни методи. Нефармакологичното лечение (first line treatment) се счита за поведенческа терапия, особено след като не крие рискове и ефективността й е доказана в много случаи. Включва главно контрол над количеството и честотата на приеманите течности (6 до 8 чаши на ден) като се избягва приема на течности 2 часа преди лягане. Пациентите трябва да се опитат да премахнат или намалят храните и напитките, които дразнят пикочният мехур и предизвикват симптоми – такива са кофеин, алкохол, изкуствени подсладители, газирани напитки, пикантни храни. Тренирането на пикочният мехур е част от арсенала на нефармакологичното лечение с обещаващи резултати и помага на пациента да се научи как да отлага уринирането. То включва двойно уриниране, което е изчакване на няколко секунди и опит за уриниране отново, както и планирано уриниране – на редовни интервали. Удачно е пациентите да посещават тоалетната на всеки един или два часа през деня и да увеличат интервалите с 15-30 мин на всеки седем дни. Упражненията на Кегел също спомагат за тренировките на пикочния мехур. Поведенческата терапия също е сред методите и е минимално инвазивна, без странични ефекти и позволява комбиниране с другите методи на лечение. Разбира се, трябва да споменем и фармакологичното лечение (second line treatment). За целта основно се прилагат антихолинергични (наричани още антимускаринови) медикаменти, чиято основна цел е да се постигне известна релаксация на детрузорния мускул и да се смекчат симтомите на пациента.

Обратимата денервация чрез инжектиране на ботокс в пикочния мехур, приложен ендоскопски в стената на мехура, инхибират мускулните контракции и подтискат активността му. Лечението обикновено е ефективно за 6-12месеца, но процедурата може да се повтори. Недостатъците на това лечение са неговия временен характер и риск от ятрогенна задръжка на урина. Друга съвременна форма на лечение с обещаващи резултати е т.нар. нервна стимулация – невромодулационна терапия, при която устройство, подобно на пейсмейкър в сърцето доставя електрически импулси към нервите, минаващи към пикочния мехур, контролирайки неговите контракции.

Друг проблем е уринарната инконтиненция и като че ли масово се смята, че тя засяга предимно жените и то в периода около и след менопауза. Правилно ли е това схващане?
Незадържането на урината е много често срещан проблем в съвременната медицина. Значимостта му все повече нараства във връзка с нарастващата продължителност на живота. Заболяването се среща и при двата пола, но е в пъти по-често срещано при жени, отколкото при мъже. Честотата в световната популация на жени според множество проучвания показва, че процентът на уринарна инконтиненция нараства с възрастта: в около 20-30% се среща сред младите жени, 30-40% сред жените на средна възраст и до 50% сред жените в менопауза. Полът е сред рисковите фактори, които предразполагат това състояние – по-често възниква при жените, при мъжете е вследствие на появилата се бенигнена простатна хиперплазия или друга субвезикална обструкция и наличието на голямо количество резидуална урина.
Наследствеността играе съществена роля при роднини от първа линия, както и наднормено тегло на пациентите. Хирургични интервенции в малкия таз също може да са фактор.
Добре известен рисков фактор е и възрастта. Физиологичните промени като намален капацитет на пикочния мехур и промени в мускулния тонус, както и анатомични нарушения като пролапс на тазови органи също благоприятстват развитието й. При жените в менопауза, поради дефицит на естроген, разпространението на симптомите е по-високо, както заключават множество проучвания.

Лекува ли се уринарната инконтиненция и как?

Ние уролозите сме тук за нашите пациенти и се занимаваме понякога с изключително чувствителни и неудобни теми. Уринарната инконтиненция може да бъде неудобство в най-добрия случай и изтощително състояние в най-лошия. Проучванията за въздействието на уринарната инконтиненция показват занижени нива на социални и лични дейности и повишен психологичен стрес. За съжаление и понастоящем повечето от пациентите сами се справят с този проблем и късно се обръщат за помощ към лекари. А това е състояние, което заслужава професионално отношение и лечение. След поставянето на диагнозата и определянето на причината за уринарната инконтиненция има спектър от възможности за лечение, достъпни за пациентите и практикуващите лекари, които да бъдат обсъдени и приложени в поетапен подход.
Съвременните диагностични методи установяват, че при над 60% от страдащите от уринарна инконтиненция причината е във възникването на детрузорна хиперефлексия или т.нар СПМ.

При т. нар стрес инконтиненцията се получава изпускане на урина при повишаване на налягането в коремната кухина при определени физически усилия като кихане, кашляне, вдигане на тежки предмети, чиито причини за развитие е слабост на съединителната тъкан и мускулатурата на тазовото дъно. При физиологични условия тези структури осигуряват поддържането на уретрата в нормална позиция и затваряне на лумена и извън периодите на микция. Когато се наблюдават нарушения в нормалния интегритет на тазовите тъкани (например след менопауза или гинекологични операции) се нарушава и нормалната функция на уретрата и настъпва инконтиненция. Ето защо се прилагат различни оперативни методики, чиято основна цел е да възстановят нормалната анатомия и физиология на уретрата и пикочния мехур. „Златен стандарт“ в момента с т. нар. слингови методи. При тях се използва платно с лентовидна форма от биосъвместим материал, което чрез кратка оперативна интервенция се имплантира под уретрата и замества функцията на нормалния поддържащ апарат и позволява на уретрата да се отваря само тогава, когато е необходимо.

Много важно е да се подчертае, че успехът от лечението в голяма степен зависи и от желанието на самия болен. Комбинацията от изброените методи позволява да се постигнат бързи и ефективни резултати, респективно да се сведат до минимум рецидивите и да се подобри качеството на живот на такива пациенти.

Друго състояние, което обикновено засяга жените е циститът. Защо той често се превръща в хроничен и като че ли няма отърване от него?

Циститът заема около 90% от всички инфекции на пикочните пътища и рецидивира при 20-30% от жените в рамките на 3-4 месеца, което води до повишена консумация на антибиотици и влошаване качеството на живот.

Понякога рецидивите се дължат на персистиращ фокус на инфекцията, но в повечето случаи се смята, че представляват повторна инфекция. Рецидивът се определя клинично като рецидив, ако е причинен от същия бактериален вид, който е причинил първоначалната инфекция и се появи в рамките на две седмици след лечението. Инфекцията се счита за повторна, ако настъпи повече от две седмици след лечението на първоначалната инфекция.
Циститът представлява здравен проблем, засягащ всички възрасти и двата пола, макар и не еднакво. Жените и момичетата във фертилна възраст са изложени на повишен риск от възпаление в сравнение с мъжете.

Женската уретра е податлива на колонизация с уропатогени, тъй като е къса и широка, заобиколена е от влажната лигавица на вагиналния интроитус и е в непосредствена близост до перианалната област. С тази анатомична особеност се обяснява по-високата честота на инфекциите при жени от различни възрастови групи.

Много от хората в даден момент от живота си са имали инфекция на пикочните пътища или пристъп на цистит. Въпреки това ако проблемът е постоянен той често поражда въпросите „ Защо аз?“ , „Защо продължавам да получавам цистит?“, „ Къде е причината?“
Всъщност установяването на причината е важна първа стъпка в контрола върху състоянието.

Най-често срещаните причини за хронифицирането на цистита са неуспешни опити за лечението на остър цистит, резистентността към антибиотици или неправилното им използване, като незавършване на курса на лечение може да бъде отчасти или основна първопричина. Тъй като антибиотичната резистентност по света се увеличава, броят на резистентните към антибиотици инфекции също ще се увеличи и проблемът с хроничните уроинфекции неизбежно ще се задълбочи. Интерстициален или неинфекциозен цистит, както и други съпътстващи заболявания като нефролитиаза, диабет и болести предавани по полов път, които да нарушат структурата или функцията на пикочните пътища също може да са причина за хронифициране. Също и хормонални колебания, които да окажат значително влияние върху лигавиците , които покриват пикочните пътища.

Не малко жени с цистит пробват самолечение с добавки на билкова основа. С тях може ли да се излекува състоянието?

Лечението на инфекциите на пикочните пътища и в частност на цистита е мултимодално. Препоръчва се пациентът и лекарят да участват съвместно в процеса на вземане на решение, който включва обсъждане на рисковете и ползите от всички възможности за лечение, съобразени индивидуално с всеки пациент. Антимикробните средства остават основна и първа линия на терапия, съобразени с антимикробната чувствителност, в оптимална доза и продължителност на лечението.

Лечението с фитопрепарати трябва да се стартита максимално бързо за овладяване на острата симптоматика и до получаване на резултатите от микробиологичните изследвания. Те се препоръчват и за дългосрочна профилактика, но в никакъв случай не могат да заместят основното лечение.
Дългосрочната терапия обаче трябва да бъде насочена към вземане на мерки за предотвратяване на рецидивите. Това определя необходимостта от засилване на здравното образование сред населението, както и необходимостта от информиране относно потенциалните причини за развитието, рецидива и вероятните усложнения от бактериалния цистит и възможностите за неговата превенция.

Страдат ли от уринарни инфекции децата, какви са причините за появата им, какви са симптомите, как става диагностицирането и какво е лечението им?

Инфекциите на пикочните пътища са чести при деца и изискват подходяща диагностична оценка, лечение и проследяване. Повтарящите се UTI са често срещани при деца с подлежащи вродени пикочо-полови аномалии, които всъщност са обект на урологичната специалност. Причинителите могат да бъдат бактерии и гъбички ( включително и дрожди), които проникват в пикочните пътища по възходящ (уретра или пикочен мехур) или хематогенен (кръвен) път. Гъбичните инфекции на пикочните пътища са чести при имуносупресирани деца, при тези с постоянни катетри и при тези с продължителна експозиция на антибиотици.

Подобно на гъбичните, вирусните инфекции на пикочните пътища се появяват при имунокомпрометирани пациенти, при които нормално латентните вируси са активирани -най-често след трансплантация или свързана с онкологията имуносупресия.
Децата, особено кърмачетата, могат да имат неспецифични симптоми като фебрилитет, отказ от хранене, дехидратация. По-големите деца могат да се оплакват от неотложни, чести, болезнени позиви за уриниране и болка в корема.

Основната диагностична оценка трябва да включва достатъчно изследвания, за да се изключат аномалии на пикочните пътища, но също така трябва да бъде възможно най-минимално инвазивна. За радост по-голямата част от жените в развитите страни се подлагат на пренатален ултразвук за изследване на анатомията и цялостното развитие на плода. Той рутинно открива вродени аномалии на бъбреците и пикочните пътища.
Независимо от всичко, скрининг с ултразвук на бъбреци и пикочен мехур се препоръчва да се извърши още на шест месечна възраст след раждането , за да се изключат конгенитална хидронефроза, VUR (везико-уретеро-ренален рефлукс), уретероцеле, уролитиаза, неврогенен пикочен мехур и други.

По отношение на лечението, урологията като хирургична специалност и в частност детската урология се доказаха като една от най-иновативните и най-бързо развиващите се, с приложението на минимално-инвазивни, роботоризирани и лапароскопски подходи, лазерно-асистирани операции и други техники, насочени към обхвата от урологична патология.

Доц. д-р Георги Велев, д.м. е главен административен лекар на Клиника по хирургия към МБАЛ“ Света София“. Той е хирург с близо 40 г. професионален опит във всички области на коремната хирургия с редица специализации в чужбина. Основните му научни интереси са в областта на колоректалната и стомашната хирургия, извършва и едни от първите лапароскопски операции в България. Носител на наградата “Проф. Д-р Парашкев Стоянов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване. Завършил е Медицински университет – София. Защитава дисертация “Индивидуализиран подход в оперативното лечение на рака на колона и рака на ректума – близки и далечни резултати от 422 оперирани болни за 15-годишен период”. Преминава през всички нива на преподавателската кариера в МУ, София – от асистент, през старши и главен асистент, до доцент. Обучава медицински сестри, студенти, лекари и хирурзи, ръководи редица специализанти. Има придобита квалификация и по “Здравен мениджмънт”.

Доц. Велев, колоректалният рак е третият най-разпространен рак в света. Какво е положението в България?

България не се различава от другите страни в Европа и честотата на заболяването е висока. Затова и операциите на дебелото черво са най-честите, които извършвам. Бързам да кажа обаче, че колоректалният рак вече се лекува, особено с развитието на хирургията и с появата на все по-добри медикаменти, които използват онколозите.

Продължават ли българските пациенти да търсят специалист, когато заболяването вече е в напреднал стадий?

Ето това си остава проблем. Заболяването наистина е лечимо, но ако се хване в по-ранен стадий. Затова призовавам хората да ходят на профилактични прегледи, да правят колоноскопия веднъж на 5 г. и при най-малките оплаквания да търсят консултация с хирург и гастроентеролог. За съжаление българите се страхуват повече да ходят на лекар, което забавя диагнозата.

До колко превенцията може да помогне и какви са скрининговите и профилактични изследвания, които трябва да се правят?

Превенцията е много важна. Начинът на живот и храненето са в основата на превенцията. Не трябва да се подценява тютюнопушенето като основен рисков фактор за всеки вид рак, както и затлъстяването. Редукцията на тегло профилактира развитието на рак, а също така приемът на вит Д и на аспирин. Колоноскопията си остава основният метод за диагностика, но за хората, които се притесняват от това изследване има вариант за скрининг чрез виртуална колоноскопия или изследване на фекалиите за окултно кървене. Най-алармиращият симптом е наличието на видима кръв при изхождане.

На каква възраст трябва да започне скринингът?

Зависи от фамилната предразположеност на хората. Тези, които имат родственици със злокачествени заболявания, е добре още след 40 години да започнат. Обикновено е след 50 годишна възраст. В последните години има тенденция за подмладяване на възрастта на рака на дебелото черво и ректума, така че тези възрастови граници ще станат още по-ниски.

Кои са предраковите състояния, които могат да доведат на колоректален рак и как се третират?

Най-чести са доброкачествените полипи, които в някакъв момент могат да преминат в рак. Установяват се чрез колоноскопия и съответно могат да се отстранят по време на изследването. Много рядко, при някои големи полипи, се налага операция. Предракови състояния са и неспецифичните възпаления да дебелото черво като болест на Крон и улцерозен колит. Такива пациенти трябва цял живот да се проследяват.

Какви са изследванията, с които се диагностицира колоректален рак?

Както споменах вече колоноскопията е основният метод за диагноза. По време на нея се взима материал от тумора, който да се изследва хистологично. След поставяне на диагнозата трябва да се определи стадият на заболяването, което става чрез скенер. При рак на ректума се прилага и ядрено-магнитен резонанс. В някои случаи се налага PET скенер, който дава целотелесен образ на злокачествените клетки под формата на светене и може да хване и малки далечни разсейки. Много добре познатите вече туморни маркери, които се установяват чрез взимане на кръв, също намират приложение, но не може само по тях да се постави диагнозата, а по-скоро имат прогностична стойност и служат за проследяване на състоянието след проведено лечение. Вече е задължително и провеждане на различни генетични изследвания с цел персонализиране на терапията.

Какви са възможностите за хирургично лечение?

Хирургията е основният метод за лечение на колоректалния рак. Тя включва изрязване на част от дебелото черво с тумора в определени онкологични граници и в здраво. Най-същественият момент при операцията е отстраняването и на околните на тумора лимфни възли. Много е важно да се спазват определи правила на работа, за да не се позволи разпространение на процеса. Такива операция е редно да се извършват само от опитни хирурзи, които имат определената квалификация за това.

Вие сте един от първите лекари, извършили лапароскопски операции в България. Колко напреднали са към днешна дата технологиите по отношение на лечението на колоректалния рак?

Работя като хирург вече повече от 40 г. Имал съм възможността да бъда част от всички етапи на развитие на хирургията в България за този период. Смятам, че най-големият скок за хирургията е появата на лапароскопските операции през 90-те години на XX век. Разликата с преди години е огромна. Едно време не можехме да си помислим изобщо, че пациент с рак на дебелото черво или ректума, ще може да бъде изписан на 2-ри ден след операцията и ще може да възстанови нормалния си живот почти веднага. Това сега е възможно благодарение на лапароскопските операции. Те позволиха и подобряване на техниките и на онкологичната издържаност на операциите въобще. Затова са и “златен стандарт” при лечението на рака на дебелото черво и ректума с доказани предимства пред класическите операции с големите разрези. Другото голямо направление, което се развива пред очите ми и което е в голяма помощ на хирургията, е генетиката. В съчетание и с напредъка във фармаиндустрията и появата на все по-модерни медикаменти, генетиката вече ни дава възможност да персонализираме лечението на рака. Съвместната работа на хирурзи и онколози е крайъгълният камък в лечението на рака. Нещо, което имаме на много високо ниво в МБАЛ “Света София” и което ни нарежда до водещите онкологични центрове в света.

Доколко използвана е у нас роботизираната хирургия? Какви са предимствата от нейното приложение във Вашата сфера?

Вижте, най-важното нещо за пациента с онкологично заболяване, е да бъде лекуван правилно и да бъде здрав. Това от хирургична гледна точка означава да бъде извършена онкологично издържана операция с отстраняване на тумора в съответните граници, с адекватната лимфна дисекция, без да се допусне разпространяване на процеса. Който хирург, както иска и може да го направи – с голям разрез, с малък разрез, лапароскопски, с робот, да го прави, но трябва да го направи без компромис с онкологичната издържаност. След това обаче идват и други съображения, други изисквания от страна на пациента. Лапароскопските операции са “златен стандарт” в лечението на колоректалния рак, защото са онкологично издържани, когато се правят от хирург, който може да ги извърши така, но и защото дават голямо предимство за пациентите като по-малко болка, по-бързо възстановяване, по-малко усложнения в сравнение с класическите операции. Роботизираната хирургия е всъщност лапароскопска хирургия, но с подобрения и повече удобства за хирурга, а не за пациента. Времето ще покаже дали тя ще намери място в коремната хирургия, но до този момент тя е “златен стандарт” само в урологията при извършване на простатектомии и рядко в гинекологията при някои операции.

Ранната диагноза позволява ли пълно възстановяване при колоректален карцином?
Изключително важна е ранната диагноза! Началните стадии се лекуват и то само с правилно направена операция. При напредналите заболявания все още има случаи на ненужно извършени операции и на неправилно проведени предоперативни изследвания, което не трябва да се допуска. Там лечението е съчетание от хирургия, химиотерапия и лъчетерапия, но кое кога да се проведе се определя от мултидисциплинарен екип – т.нар. онкологична комисия.

За финал, какво бихте посъветвали пациентите с колоректален рак?
Първо, да не губят надежда в битката с рака, защото лечението може и да е дълго, и сериозно, но заболяването се лекува. Второ, да търсят специализирана помощ и лечебно заведение, което предлага адекватна диагностика, изпълнена от гастроентерология и образни изследвания, хирург с опит в лапароскопските операции и добра онкология.

3D мамографията или дигиталната томосинтеза се различава от стандартната мамография, която предлага 2D картина. Тя помага на лекарите да направят обстоен скрининг за рак на гърдата, включително при хора без забележими признаци или симптоми на заболяването. Тази техника може да бъде от особено важно значение за някои пациенти, като например тези с плътна тъкан на гърдата. Точните изображения са от решаващо значение, тъй като ракът на гърдата е често срещан. По данни на Американското дружество за борба с рака 1 от 8 жени може да развие заболяването.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА 3D МАМОГРАФИЯТА?

3D мамографията е подобна на традиционната мамография. Тези мамографии са образни изследвания, които здравните специалисти използват за проверка за евентуални заболявания на гърдата, като например рак на гърдата. Стандартната 2D мамография създава плоско изображение на гърдата, докато 3D мамографията създава триизмерно изображение. Апаратът за мамография изпраща малки рентгенови сигнали през тъканта на гърдата под различни ъгли. След това той обединява всички изображения в едно 3D изображение. Окончателната 3D снимка дава пълна, подробна представа за гърдата. Лека-
рите могат да я използват, за да открият признаци на атипични образувания или рак. Лекарите може да препоръчат 3D мамография, за да изследват образувания, които са характерни за рак, или за да се установи причината за симптомите, които човек
може да изпитва. Използването на 3D мамография може да даде на лекарите и на пациентите повече увереност и сигурност при поставянето на диагнозата и при всички необходими последващи действия.

СРАВНЕНИЕ С ТРАДИЦИОННАТА МАМОГРАФИЯ

Традиционните 2D мамографии понастоящем са браншовият стандарт за визуализиране на тъканта на гърдата и един от най-добрите методи за скрининг за рак на гърдата. По време на 2D мамография медицинското лице компресира тъканта на гърдата, за да я направи възможно най-равномерна. След това апаратът създава прости рентгенови изображения на тъканта отстрани и отгоре надолу. При 3D мамографията процесът е подобен, с тази разлика, че медицинското лице прави множество рентгенови снимки на гърдата от много различни ъгли. След това компилира тези изображения, за да създаде пълно цифрово представяне на гърдата. Процесът позволява на лекарите да разгледат малки, отделни участъци от тъканта на гърдата. Това ниво на детайлност може да помогне на специалистите да открият по-точно някои форми на атипичен растеж
в тъканта.

КОЙ СЕ НУЖДАЕ ОТ 3D МАМОГРАФИЯ?

Лекарите могат да препоръчат 3D мамография, за да изследват неочаквани образувания или за да се установи източникът на симптомите, които човек може да има. Американското дружество на гръдните хирурзи препоръчва на всички жени над 40-годишна възраст да
се подлагат на годишен 3D мамографски скрининг на гърдите. От там добавят, че жените с по-висок от средния риск от рак на гърдата трябва да се подлагат на ежегодни прегледи от 35-годишна възраст нататък. Извършването на 3D мамография може да бъде особено полезно за тези с плътна тъкан на гърдата. Това е така, защото плътната тъкан може
да направи изображенията от 2D мамографията по-мъгляви или неясни. Злокачествените образувания и признаците на тумори изглеждат плътни и бели на рентгеновото изображение. Плътната тъкан на гърдата също може да изглежда бяла, което може
да затъмни всякакви признаци на необичаен растеж. Тъй като при 3D мамографиите се използват много изображения на различни слоеве на тъканта, за лекаря е по-лесно да открие неочаквани образувания дори в плътна тъкан на гърдата. Хората с нетипични
симптоми или признаци на заболяване на гърдата също могат да се нуждаят от 3D мамография. Освен това 3D мамографиите могат да намалят необходимостта от последващи образни изследвания.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ?

Лекарите може да имат някои препоръки за дните, предшестващи мамографията. Например, те могат да препоръчат на пациентките да насрочат изследването непосредствено след менструалния си цикъл, тъй като по това време тъканта на гърдите може да е по-малко чувствителна. Може също така да се наложи да се избягва носенето на парфюми или дезодоранти в деня на мамографията, тъй като някои от тези продукти могат да попречат на процедурата. Освен това пациентките трябва да информират медицинския специалист за всички лекарства или хормони, които приемат. Те трябва да съобщят и за всички предишни операции или евентуална бременност. Процедурата на 3D мамографията е подобна на тази на стандартната мамография. Пациентът трябва да се съблече от кръста нагоре и да свали всички бижута. Медицинското лице поставя гърдата на пациента върху една компресираща плоча на апарата и използва втора плоча, за да изравни тъканта на
гърдата и да създаде еднаква дебелина по цялата повърхност. 3D мамографският апарат прави много рентгенови снимки от различни ъгли. По принцип рентгенът може да направи 11 изображения за 7 секунди. След това компютърът обработва изображенията, за да формира ясен 3D образ. Цялата процедура може да отнеме около 30 минути. Хората може да изпитат известен временен дискомфорт от натиска върху гърдите, когато са под компресионната плоча.

РЕЗУЛТАТИ

Лекарите търсят в изображенията признаци на атипичен растеж, калциране или бучки в тъканта на гърдата. Ако мамографията показва потенциален здравословен проблем, може да се наложат допълни- телни изследвания.

СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ СЛЕД НЕОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Ако мамографията покаже нетипичен резултат, пациентът може да се нуждае от допълнителни прегледи, за да се диагностицира проблемът. Въпреки това, нетипичните резултати не означават, че човек има рак на гърдата. Може да се наложи лекарите
да изследват по-подробно определена област или да проучат евентуални кисти, образувания или калцификати, които представляват отлагания на калций. Последващият преглед може да включва едно или повече от следните изследвания: друга мамография, ултразвук, ядрено-магнитен резонанс. Ако резултатите не показват нищо обезпокоително, хората може да не се нуждаят от допълнителни изследвания до следващия си рутинен преглед. Ако допълнителните изследвания покажат някакви нетипични индикации, може да се наложи биопсия за потвърждаване на резултатите. Биопсията представлява тъканна проба, която лекарите изследват под микроскоп, за да проверят дали има ракови клетки.

ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

3D мамографията има за цел да открие заболяване чрез скрининг на тъканта на гърдата за възможни аномалии. Тя също така помага на здравните специалисти да диагностицират заболявания на гърдата. 3D мамографията може да има по-висок процент на откриване на заболяване от стандартните 2D мамографии и може да намали необходимостта от последващи образни изследвания. Последващият преглед може да включва едно или повече от следните изследвания: друга мамография; ултразвук; ядрено-магнитен резонанс. Ако резултатите не показват нищо обезпокоително, не се налагат допълнителни изследвания до следващия рутинен преглед. Ако допълнителните изследвания покажат някакви нетипични индикации, може да се наложи биопсия за потвърждаване на резултатите. Биопсията представлява тъканна проба, която лекарите изследват под микроскоп, за да проверят дали има ракови клетки. 3D мамографията се препоръчва като скринингов или диагностичен тест за заболяване на гърдата. Скрининговата мамография помага за ранното откриване на рак на гърдата, когато няма симптоми. Тя е годишен, рутинен тест за жени над 40-годишна възраст или такива с по-висок риск от рак на гърдата. Диагностичната мамография помага за диагностициране на заболяването, ако пациентът има някакви нетипични признаци или симптоми, като бучка или секрет от зърното.

РИСКОВЕ

3D мамографията крие минимален риск, а ползите от нея обикновено надвишават евентуалните рискове. Радиационната доза при 3D мамография може да варира, но е възможно да е малко по-висока от тази при 2D мамографията. Въпреки това тези дози
все още са в рамките на одобрените от американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) нива на безопасност. Мамографиите може да дадат фалшиво положителен резултат, което означава, че е възможно да покажат аномалия, когато няма заболяване. Въпреки това 3D мамографията за скрининг и диагностика намалява вероятността от фалшиво положителни резултати. Нито един образен тест не е съвършен и винаги има вероятност мамографията да не успее да открие заболяване, особено в области, които са трудни за заснемане. Това се нарича фалшиво отрицателен резултат. Всички форми на мамография могат да бъдат неудобни. Въпреки това 3D мамографията може да причини по-малък дискомфорт, тъй като при нея се използва само минимален натиск за поддържане на гърдата на място по време на теста.

НАКРАТКО
Мамографиите, използващи 3D технология, са сравнително нови, но много здравни заведения
ги възприемат. Процесът е подобен на този при стандартната мамография, но 3D мамографиите предлагат по-пълно изображение на тъканта на гърдата, отколкото 2D мамографиите. Това позволява по-лесно да се видят неочаквани образувания и други проблеми в гърдите. Лекарите препоръчват всички, които се нуждаят от мамография, да се подлагат на 3D мамография, когато това е възможно. Провеждането на тези прегледи е от особено важно значение за хората с плътна тъкан на гърдата.

д-р Васил Василев завършва медицина в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ и специализира Образна диагностика в МБАЛ “Света София”.

КАКВИ СА НАЙ-НОВИТЕ МЕТОДИ В ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА НА ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАКВИ СА ТЕХНИТЕ ПРЕДИМСТВА?

Последния тголям скок в образната диагностика е от преди малко повече от 50 години със създаването на компютърния томограф и малко след това магнитния резонанс. От тогава се наблюдава едно непрестанно усъвършенстване на тези две модалности на образната диагностика, което продължава и до днес. Иновациите и подобренията на двата вида апаратура са както хардуерни, така и софтуерни. За предимствата на двете модалности може да се каже много, погледнато от аспекта на всяка една клинична специалност, но основното е изобразяването на „невидимите“ преди това тъкани и структури, и тяхното оценяване. Например след въвеждане на рентгенографията в медицината, всички са били изумени, че не могат да видят мозъка на рентгенова снимка, а виждат само костите на черепа и сенки на меките тъкани на лицето. Иновации, разбира се, има и при рентгеновото
и ехографското изследване, като тези модалности стават все по-чувствителни за широк спектър от болестни промени.

КОИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАКВИ СА КРИТЕРИИТЕ ЗА ИЗБОР НА НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯ МЕТОД ЗА ДИАГНОСТИКА?

Няма универсален метод за диагностика на различните заболявания и много често се налага комбинация от методи на образната диагностика за прецизиране на даден патологичен процес. Лекуващият лекар, запознат конкретно с конкретния случай на всеки пациент, може да го насочи за подходящото за изследване, като то може да е различно от това на
друг пациент със същите или подобни оплаквания. От друга страна лекарят образен диагностик преценява детайлите как да се проведе изследването, обработва и анализира образите и може да дава насоки за допълнителни изследвания или консултации.
Тук говорим за т.нар. индивидуализирана медицина, която е основен стремеж в съвремието. Имат значение миналите и придружаващите заболявания на даден пациент, както и резултатите от физикалните изследвания и клиничния преглед.

КАКВИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ОБРАЗНАТА ДИАГНОСТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Онкологичните заболявания са немалка част от нашата работа. Тяхната превенция, диагностика, стадиране, проследяване по време на лечение и след приключването му, са обект на образната диагностика и от нея зависи в голяма степен начинът на
лечение при онкоболните пациенти. Част от ново въведенията конкретно при онкологичните заболявания са предимно софтуерни и са в помощ при разчитането на образите, измерването на размери и обеми с точност, съставянето на графика на проме-
ните, които „търпи“ заболяването в хода на лечението. От друга страна в онкорентгенологията на световно ниво непрекъснато се работи за подобряване
на стандартите за проследяване и стадиране с цел възможно най-оптимизиран и индивидуален подход към всеки пациент.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ПРИ ИЗЛАГАНЕТО НА РЕНТГЕНОВИ ЛЪЧИ В ОБРАЗНАТА ДИАГНОСТИКА
С МАГНИТНО РЕЗОНАНСНА И КОМПЮТЪРНА ТОМОГРАФИЯ?

Важно уточнение тук е, че при магнитно резонансната образна диагностика няма никакво рентгеново облъчване, тъй като методът се основава на физичното явление ядрено-магнитен резонанс. С други думи, отчитат се настъпващите промени на атомите
в човешкото тяло при тяхното взаимодействие със силно магнитно поле и радиовълни.
При магнитно – резонансната томография недостатъците са относителни и най-общо се изразяват в по-голямото техническо време за изпълнение на изследването, клаустрофобични пристъпи от страна на някои пациенти, както и извършване на изследване при наложени метални протези, стентове и пейсмейкъри, въпреки че съвременните материали, от които се изработват последно споменатите позво-
ляват такъв вид изследване.

Компютърната томография е вид рентгеново изследване, което използва рентгенови лъчи за получаване на множество рентгенови образи, които се обработват от компютър и се кодират пространствено, за получаване на образ в трите основни равнини.

В ежедневието си всеки един от нас е изложен на т.нар. „фонова радиация“ от околната среда и много фактори съдействат за увеличаването й. Например, един трансатлантически полет е равен на около 2,5 рентгенови снимки на бял дроб. Действието на йонизиращите лъчи звучи плашещо на теория – вероятност за развитие на злокачествено заболяване,
генетични нарушения, кожна увреда, катаракта, инфертилитет, но дозите необходими за тях са много по-големи от тези, с които работим в образната диагностика. Дозата на един скенер на лумабални прешлени например е около 1,4 mSv, което е 1000 пъти по-ниска от необходимата за развитие на остра лъчева болест. Съвременната апаратура и протоколи
на работа в радиологията се стремят към минимална доза облъчване, с която да извлечем максимална информация от изследването. Разбира се, преценява се отношението полза/риск за всяко изследване с лъчево натоварване, така че да се избегнат нежелани ефекти. Все повече иновации в постпроцесинга, включително изкуствения интелект вграден в
най-новите апарати, предоставят възможността за по-добри образи с по-малка доза облъчване. Друг момент при компютърната томография е нуждата от използване на контрастна материя. Ние разчитаме на инжектираната в съдовата система контрастна материя да повиши контраста между различните тъкани и да покаже динамиката на кон-
трастиране (изпълване с кръв) при даден патологичен процес. Понякога обаче тя предизвиква алергични реакции, които в редки случаи могат да бъдат и животозастрашаващи. Необходимо е пациенти с известни алергии, особено към йод, да информират лекуващия лекар преди провеждането на изследването. В повечето случаи предварителна подготовка, понякога под контрола на алерголог, успяват да преодолеят тази пречка, което е особено важно при тежко болни и онкологични пациенти.

ИМА ЛИ ВАЖНИ ПАРАМЕТРИ, КОИТО ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ ПРЕДВИД ПРИ
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ОБРАЗНИТЕ РЕЗУЛТАТИ?

Важно при интерпретацията на образните изследвания е да имаме клинична информация за настоящи оплаквания и минали заболявания на конкретния пациент от колегите клиницисти – с каква цел е назначено съответното образно изследване и каква информация очакват да получат те от него. Информацията може да бъде минимална (например – коремна болка вдясно), но да е достатъчна за насочването ни в определена посока и съответно скъсяването на времето за диагностика.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е РАЗЛИЧНИ ЛЕКАРИ ДА ИМАТ РАЗЛИЧНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПРИ ЕДИН И СЪЩ
ОБРАЗЕН РЕЗУЛТАТ? НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?

Разлики между мненията и подхода на различни лекари са възможни и чести във всички специалности, включително спорове се водят и в научните среди. По тази причина се провеждат непрекъснати симпозиуми и конгреси с цел споделяне на опит и достигане на консенсус за критериите за различните диагнози и стандартизация на езика, на кой-
то говорим. Ползването на международни системи – например BIRADS за класификация на находките при изследване на млечни жлези, спомагат за преодоляване на такива различия. Добрата комуникация с клинициста и пациента също е от решаващо значение – една и съща находка би могла да има различно обяснение в различен клиничен контекст.

Стремим се да избягваме и хипердиагностиката, но понякога допълнителни изследвания и консултации биват назначавани, за да не бъде пропусната патология, неясна находка с по-сериозна прогноза.

За добрия резултат от работата на рентгенолога се изисква време, внимание и търпение, които от своя страна зависят от добрата екипна работа вътре в отделението и между специалистите, както и организираният режим на труд и почивка.

ПРАВИ ЛИ СА НЯКОИ ПАЦИЕНТИ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ОТ ОБЛЪЧВАНЕ/РАДИАЦИЯ И ПОРАДИ ТОВА ДА ИЗБЯГВАТ ОБРАЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ? КОЛКО ЧЕСТО СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ И КАКВИ СА ЛИМИТИТЕ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ?

В днешно време дори „облъчващите“ модалности, са безопасни. За категорични лимити не може да се говори със сигурност. Важна е преценката на ситуацията и ползата от изследването, спрямо неговия риск. По клинични показания е допустимо и честото изследване с облъчващи модалности. От друга страна, особен случай са профи-
лактичните изследвания и изследванията на пациентите без симптоми – в тези си-
туации е препоръчително да се използват необлъчващи модалности, а при използване на йонизиращо лъчение – единствено след информираното съгласие на изследвания /настойника му.

В КОИ СЛУЧАИ ПАЦИЕНТ СЕ НАСОЧВА КЪМ ПОЗИТРОННА ЕМИСИОННА ТОМОГРАФИЯ PET/CT
SCAN?

Това е една от модалностите на нуклеарната медици- на. Отново диагностично подразделение на медицината, но с друга насоченост. Конкретната модалност
е хибридна и допълва компютърната томография. Тя отразява метаболитната активност на „спорни“ за образната диагностика лезии, с неопластичен или възпалителен характер. Основно се използва в онкологията, поради факта, че туморните клетки и съответно самите тумори имат по-висока метаболитна активност, спрямо нормалните. Тази модалност е важна при потвърждаването на малки или суспектни за малигнени лезии. PET/CT ползва и някои специфични маркери, отдиференциращи лезии с различен произход, което не е възможно при КТ изследването. Такъв пример е галий PSMA, който е специфичен за простатен карцином и има роля при определяне на лечението на пациента. Не на последно място PET/CT следи метаболитния отговор към дадена терапия и допълва информацията от морфологичните КТ или МР изследвания за резултата от различните лекарства в онкологията.

ИМА ЛИ И КАКВИ СА ОГРАНИЧЕНИЯТА ПРЕД НЯКОИ ПАЦИЕНТИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ
ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ОБРАЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ?

При съвременната апаратура, с която разполагаме, все по-рядко се срещаме с подобни ограничения. Уредите на образната диагностика са конструирани с достатъчно здрави маси, широки отвори и е възможна висока мощност на дозата, за да могат изследванията да бъдат достатъчно информативни. Устройства като пейсмейкъри в миналото бяха
пречка за провеждането на магнитно-резонансно изследване, но технологичният прогрес позволи създаването на съвместими със силното магнитно поле пейсмейкъри. Разбира се, след консултация с кардиолог – електрофизиолог/ритмолог и по клинични
показания.

СЪВСЕМ СКОРО ОБНОВИХТЕ ОБОРУДВАНЕТО В ОТДЕЛЕНИЕТО ПО ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА НА
МБАЛ „СВЕТА СОФИЯ“ – КАКВО Е РАЗЛИЧНОТО И КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА ЗА ПАЦИЕНТИТЕ?

Разликите и предимствата между новия и стария ни компютърен томограф са: бързината на провеждането на изследванията, по-малкото лъчево натоварване, по-тънките срезове
(и съответното детайлно представяне на органа на интерес), възможностите за реконструкции във всички равнини. Новият компютърен томограф дава възможност за полу-
чаване на образи с висока разделителна способност и дебелина на среза до 0.6
мм. във всички равнини, при използване на ниски дози йонизиращи лъчения и
намален “електронен шум” на образа. Със съвременните софтуери, както и мобилната станция на апарата, се осъществява прецизен мениджмънт на пациентите и оптимизация на времето за извършване на изследванията. Siemens Somatom Go. Top използва изкуствен интелект за планиране на изследването и задаване на параметрите на скениране, като по този начин свежда до минимум лъчевото натоварване на пациента, без да се компрометира качеството на образа. Видеонаблюдението и дистанционната комуникация с пациентите по време на изследването, както и ниският шум на апарата при режим на работа, да-
ват възможност за постоянна връзка пациент-рентгенов лаборант. Специална технология за филтриране на артефакти от изкуствени стави, импланти и пейсмейкъри позволява оглед и оценка на структурите с минимални “отблясъци” от чуждите тела.

Д-р Николова е биолог, защитил дисертация на тема Мъжки идиопатичен инфертилитет. Работи в областта на изследване на мъжкото репродуктивно здраве повече от 25 години. Специализирала е във водещи Андрологични лаборатории: Кливланд , щата Охайо, под ръководството на проф. Аshok Agarwal , PhD
Каролинска Университет, Стокхолм, под ръководството на проф. Dr. Lars Björndahl, MD, PhD,
преминава курс BSA , Андрологична лаборатория към Геника получава акредитация и е
включена към мрежата на Външен лабораторен контрол.
Съавтор е на книгата Андрологична лаборатория.
Има участия в редица международни конгреси, има публикации в наши и международни
специализирани списания.

САМО ПРИ ПРОБЛЕМИ С ФЕРТИЛИТЕТА ЛИ СЕ НАЗНАЧАВА СПЕРМАЛЕН АНАЛИЗ?

Водещата причина за изследване на оплодителната способност при мъжа е желанието на двойката да имат дете. Оплодителният потенциал при мъжете е функция на половата, ендокринната и съдовата сис- теми. Ето защо спермалният анализ се изисква при
някои нарушения като: Възпалителни процеси на половата система; Намалена сексуална функция; При някои заболявания като диабет, затлъстяване; При мъже след лъче или химиотерапия при лечение на рак. Също така при клинично доказано варикоцеле когато мъжа се оплаква от тежест и дискомфорт на тестикуларната тъкан.

КОИ ПАРАМЕТРИ СЕ ИЗСЛЕДВАТ?

Спермалният анализ включва: обем, концентрация, общ брой, степени подвижност, които са степен а бързо прогресиращо подвижни, при които скоростт на движение е > от 25 микрометра в секунда; степен в слабо прогресиращо подвижни. Тяхната скорост на придвижване е между 5 и 25 микрометра в секунда; непрогресиращо подвижни, степен с и неподвижни, степен Д.С оглед отдиференцирането на неподвижни от мъртви сперматозоиди се изследва виталитета. Следва определяне на сперматозоидната морфология, както и сперматозоидните дефекти: главични, дефекти на шийка/средно парче, опашни дефекти и цитоплазматични остатъци. Изчислява се tzi, отчита се броят на левкоцитите и клетките на сперматогенезата. Всички параметри трябва да бъдат анализирани като се следват стандартизирани лабораторни методи, да се спазват етапите и последователността на провеждане на спермалния анализ, като се има
предвид че никой параметър не е определящ и правилната интерпретация е от съществено значение за насока към съответен специалист, при нужда провеждане на допълнителни изследвания, назначаване на лечение с цел повишаване фракцията оплождащи сперматозоиди. За целта е важно да се следва добрата лабораторна практика и да се използват стандартизирани лабораторни методи.

ИМА ЛИ СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕСТА И АКО ИМА ТАКИВА ЗАЩО СЕ НАЛАГАТ ТЕ?

Мъжът трябва да е спазил между 3 до 7 дни полово въздържание и неупотреба на алкохол, да бъде в добро общо здраве, и без прием на антибиотици. Половото въздържание се изисква тъй като се смята че преди 3-тия ден клетките не са съзряли, а след 7-мия стареят. Спермалният анализ не е спешно изследване и състояние на фебрилност, или друго не-
разположение би дало отражение на резултата.

КОИ СА ФАКТОРИТЕ, КОИТА ПОВЛИЯВАТ НА МЪЖКИЯ ФЕРТИЛИТЕТ?

Върху оплодителната способност неблагоприятно влияние могат да окажат инфекции на половите пътища, ендокринни нарушения, имунологични фактори, генетични нарушения, органични и хронични заболявания, химиотерапия, прием на лекарства, анаболни субстанции.
Външни фактори също могат да окажат влияние върху оплодителния потенциал на мъжа, като замърсена околна среда, лоши навици като прекомерно тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на редовен сън, нередовното хранене и прием на т.Нар. Бързи храни.

СИМПТОМ ИЛИ ДИАГНОЗА Е АБНОРМАЛНИЯ СПЕРМАЛЕН АНАЛИЗ?

Мъжът в репродуктивна възраст обикновенно е практически и сексуално здрав и нарушеното репродуктивното здраве няма симтоматика до момента когато двойката реши да има дете и след няколко месечни опити на мъжа му се назначава спермален
анализ. При влошени спермални параметри той се насочва към специалист и след преглед и анамнеза клинициста може да постави диагноза. Затова стремежът към точност, качество и правилна интерпретация от страна на на лабораторния анализатор трябва да бъдат като инструмент при поставяне на диагноза от страна на уролога, андролога ендокринолога и др. Клиницисти.

ВЕЧЕ Е ФАКТ 6-ТОТО ИЗДАНИЕ НА СЗО. КАКАВИ СА НОВОСТИТЕ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ВЕРОЯТНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ ПРИ МЪЖА?

Ключовите промени в 6-тото ръководство на сзо са: прилагане на swot анализ: силни и слаби страни, възможности и заплахи. Въведени и валидирани са протоколите за ДНК фрагментация, оксидативен стрес, като същевременно е премахнат раздела за сперматозоидо-цервикално мукусни взаимоотноше- ния. Важен акцент в 6-тото ръководство и изоставянето на референтните стойности и вместо тях се въз-
приема понятието граници за вземане на решение. Напълно споделям мнението на проф. Ларс бьорндал и др колективи, които изразяват загриженост относно понижаването на референтните диапазони на някои параметри и отказ от медицински преглед в някои случаи. Това касае голяма част от инфертилните двойки, където мъжкият фактор се неглежира, т.Е. Остава без преглед и лечение, а както знаем сперматогенезата е динамичен процес и от образуването на сперматозоида до достигането му до еякулата са необходими теоритично между 68 до 74 дни. Това е възможност при лечение на неблагоприятния фак-
тор в рамките на 3 месеца да се увеличи фракцията оплождащи сперматозоиди. От друга страна изоставянето на референтните стойности би затруднило клиницистите в реалната практика, както всяко лабораторно изследване така и спермалния анализ трябва да подпомага диагностиката и правилното лечение.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ СЪВРЕМЕННИЯ МЪЖ?

Мъжът в репродуктивна възраст обикновено се стреми към реализация и израстване в кариерата, но не трябва да пренебрегва влиянието на стреса, прекомерното седене пред компютърните устройства, недостатъчният сън, както и лошите навици като тютюнопушене, прекомерна и редовна употреба на алкохол и като цяло начина на живот.
Както за общото му физическо и психическо здраве, така и грижата за репродуктивно здраве изискват баланс между работа, почивка, спортни и други занимания, за да може организма да се справи с все по – забързаното ежедневие.

УСТРОЙСТВО НА СПЕРМАТОЗОИДА
Андрологичният сектор към лаборатория
Геника е акредитирана, подлежаща
на вътрешен и външен лабораторен
контрол лаборатория, която прилага
стандартизирани методи. Екипът който
извършва изследването е с дългогодишен
стаж и опит, има редица международни
специализации, въвежда нови методи с
цел подпомагане диагнозата и лечението

Проф. д-р Хайнц Рьотингер е световнопризнат специалист в минимално инвазивната ортопедична хирургия. Той е дългогодишен ръководител на водещи ортопедични клиники в Германия и Бахрейн. През 2004 г. проф. Рьотингер патентова собствен метод за ендопротезиране на тазобедрената става. Тази процедура предизвика огромен интерес в ортопедичната общност и наложи нови стандарти в артропластиката на тазобедренатата става. Благодарение на дългогодишното сътрудничество на проф. Рьотингер с отделенията по ортопедия в „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас, стотици българи получиха достъп до най-модерните методи на лечение при ставните, коленните операции и ендопротезирането.

ПРОФ. РЬОТИНГЕР, КАКВО ВИ ДОВЕДЕ В БЪЛГАРИЯ?

От години работя с екипите на проф. Аспарухов и д-р Братоев от клиниката по ортопедия и травматология в Плевен и Бургас. Академичните контакти с водещите лекари тук през годините прераснаха и в приятелски. Познавам възможностите им и знам, че те имат много знания и умения и са блестящи в професията си.

ВИЕ СТЕ СПЕЦИАЛИСТ ПО ОРТОПЕДИЯ СЪС СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ, РАБОТИЛИ СТЕ В ЕДНИ
ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ КЛИНИКИ В ГЕРМАНИЯ И ПО СВЕТА. ЗАЩО ИЗБРАХТЕ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“?

Медицината, и в частност ортопедията, не спира да се развива. Постоянно се стремим към все по-добри резултати за нашите пациенти, по-щадящи и краткотрайни интервенции, по-лесен и по-широк достъп до модерно ортопедично лечение. Ценя високият академичен стандарт на българските лекари и постоянното желание да вървят напред.
Когато за първи път посетих „Сърце и Мозък“, бях истински впечатлен – не бях виждал болници от такъв калибър в България. „Методът на Рьотингер“ е миниинвазивен
метод, който щади меките тъкани и не уврежда мускулите. Той дава възможност
за по-бързо възстановяване на пациентите, буквално за часове. опитен специалист с доказана компетентност, който може да предложи подходящата първична или реви-
зионна операция.

„Методът на Рьотингер“ е миниинвазивен метод, който щади меките тъкани и не
уврежда мускулите. Той дава възможност за по-бързо възстановяване на пациентите,
буквално за часове.

КАКВИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИТЕСНЕНИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕДИ ОРТОПЕДИЧНА ОПЕРАЦИЯ?

Всяка предстояща операция е свързана с известнопритеснение и това е напълно нормално. Повечето ортопедични операции не обезпечават жизненоважни функции на органите, т.е. не се извършват поспешност. Затова пациентите нерядко ги отлагат във времето – решават, че могат да живеят с някои болки или физически ограничения. Доказано е, че подходящата ортопедична операция може да предостави много по-добро качество на живот. За
целта е необходимо пациентите да се консултират с опитен специалист с доказана компетентност, който може да предложи подходящата първична или ревизионна операция.

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ОРТОПЕДИЯ, РЕХАБИЛИТАЦИЯТА СЪЩО Е ОТ ОСОБЕНО
ЗНАЧЕНИЕ…?

Напълно вярно. За да съкратим периода на ограничена подвижност, когато е подходящо, прилагаме консервативно (неоперативно) лечение преди операцията. В „Сърце и Мозък“ пациентите получават рехабилитация с индивидуален план на лечение – след мускулно скелетна операция този процес е от ключово значение.

МОЛЯ, ОБОБЩЕТЕ КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ОРТОПЕДИЧНИТЕ ОПЕРАЦИИ В „СЪРЦЕ И
МОЗЪК“?

Тук чрез изградените стандартно оперативни процедури и системи процесите вървят бързо и гладко, няма излишно протакане Отлични специалисти с най-висока международ-
но призната експертиза, които подхождат с внимание към всеки един пациент (персонализиранолечение).Най-модерно техническо оборудване по отноше-
ние на диагностиката и терапията. Осигурява максимална синергия между взаимно
подкрепящите се специалности, необходими в отделните случаи на лечение (напр. вътрешни болести, образна диагностика, кардиология, неврология, физиотерапия, интензивно отделение и др.)

Прегледите се извършват само след предварително записване онлайн или на телефон: 02 9631298. Повече информация можете да намерите във Фейсбук страницата на МЦ „Сърце и Мозък“ или на www.cardiacinstitute.bg.

Д-р Вероника Василева се дипломира през 2019 с отличие като лекар по дентална медицина в
Медицински университет – гр. София. Още докато е студент, през 2015 г. става част от екипа на д-р Дамянов в Дентална Клиника Дамянов. Нейният хъс за развитие и усъвършенстване не спират дотук и тя печели конкурс и заема длъжността асистент в Катедрата по „Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия“ на ФДМ – гр. София, където по-късно завършва и своето допълнително три годишно следдипломно обучение и надгражда до специалист по „Орална хирургия“.

Към днешна дата е успешен лекар по „Орална хирургия“ в Дентална Клиника Дамянов, където
има възможност да практикува имплантология и пародонтално лечение на високо иновативно и професионално ниво. Тя вярва, че непрекъснатото усъвършенстване в професията е ключът към успеха, затова голяма част от времето си отделя за курсове на водещи специалисти в България, Хърватия, Италия, Испания и Белгия. През 2022 участва като лектор в The University of Campania Luigi Vanvitelli в Неапол, Италия в семинар на тема „Микроендодонтска хирургия“. Миналата година печели награда на публиката с първо място в конкурс за млади имплантолози „Нови хоризонти“ и Трето място в конкурса „Усмивка на
годината“ в категория „Микро ендодонтска хирургия“. Трябва да знаете за д-р Василева е пътешественик по душа и през свободното си време опознава нови кътчета в България и в чужбина. Обича баскетбола и до ден днешен, въпреки че спира своята десет годишна професионална спортна кариера преди години. Д-р Василева е оптимист, търсещ винаги баланса в живота, като една истинска везна. От нея ще разберете повече и за здравето на вашите венци, повече за минимално инвазивните техники при екстракция на мъдреци и мукогингивална естетична хирургия около зъби и импланти, пародонтология и имплантология.

Д-Р ВАСИЛЕВА, КАК ЕДНА БАСКЕТБОЛИСТКА СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ МЛАДИ ЗЪБОЛЕКАРИ, НОСИТЕЛ НА РЕДИЦА НАГРАДИ?

Аз съм родена в Самоков, а там баскетболът е на почит, имайки страхотна детско-юношеска школа. Баскетболът не е спортът, който първо срещнах, но е спортът, който заобичах и така в тренировки минаха почти 13 години. Моя детска мечта беше
да стана зъболекар, да помагам на хората като създавам здрави и красиви усмивки. Следвайки тази моя детска мечта кандидатствах и ме приеха да уча биология в Национална природоматематическа гимназия в София. В следващите почти 5 години беше
изключително трудно да тренирам индивидуално, да се прибирам за тренировки с отбора и да се подготвям за училищните предмети отлично, защото имах високи критерии за себе си. Но дисциплината, научена от спорта, ми помогна и не се отказах, а постигнах целите си и в двете сфери. Вече дойде моментът, в който трябваше да избирам – стоматологията или професионалният спорт, и тогава избрах да следвам детската си мечта. Днес не съжалявам, защото обожавам професията си и часовете на работа не ги усещам като задължение, затова и не мога да си представя да работя нещо друго. Баскетболът
все още е в моя живот -имам много приятели в тези среди, продължавам да гледам европейски лиги и първенства,и подкрепям моя Рилски спортист.

ЗАЕДНО С КЛИНИКАТА, В КОЯТО РАБОТИТЕ, СТЕ ИНИЦИИРАНИ БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ. КАКВО ВИ ПРОВОКИРА ДА ГО НАПРАВИТЕ?

Едно от новите начинания на Дентална клиника Дамянов е свързано с подрастващите, с бъдещето на нашата страна, а именно проектът ни „Здраво бъдеще“, който тече с пълна сила.Нашето поколение и това на родителите ни имат изключителни проблеми в денталното здраве. Нашата мисия е децата ни да нямат нашите проблеми. Екипът ни предлага безплатни ортодонтски прегледи 2 пъти в годината на учници от някои софийски училища, с които работим. Всички ние започваме живота си без кариеси и с достатъчно грижи, това може да се запази във времето. За съжаление обаче това не важи за ортодонтските аномалии – малоклузии. Избираме училищата, чиито ученици са можещи,
знаещи и дърпат обществото напред, така вярваме, че ги поощряваме за усилията им. Така ще бъдат по информирани за значимостта на профилактиката и доброто дентално здраве.
Денталното здраве на децата ни е ключът към високто самочувствие. В комбинация с доброто образование би довело до по-добър живот. Ние предлагаме безплатен обстоен преглед, професионално мнение и съвети относно ортодонтското здраве на децата. Разговор с родителя и детето относно оптимизиране на оралната хигиена у дома,
отстраняване на вреден навик ако има такъв и решение на денталния и/или ортодонтски проблем. Нашата мисия е по-добро бъдеще чрез по-добро здраве на децата ни.

ГРИЖАТ ЛИ СЕ МЛАДИТЕ ЗА ОРАЛНОТО СИ ЗДРАВЕ?

Тийнеджърите са специфична група пациенти, при които трябва да намираме правилния език и способи, за да можем да ги мотивираме по правилния начин да изпълняват ефективна орална хигиена и те да се грижат за зъбите си, защото за жалост те пренебрегват оралното здраве. Но пък ако говорим за пациентската група 25-35годишни, които все още ги смятам за млади (смее се), има промяна в приоритетите. При тях информираността е по-голяма и знаейки за значимостта на профилактиката и за това, че денталното здраве е пряко свързано с общото здраве те посещават по-често забълекар. Идвайки до зъболекарския кабинет също е грижа за оралното си здраве, вече в кабинета е наша отговорност на специалиста да диагностицира правилно, да лекува добре и да обучава пациента как ефективно да се грижи за усмивката си, така че да има по-малко
нужда от зъболекарска помощ.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ГРЕШКИ, КОИТО ДОПУСКАТ?
При децата до 10-годишна възраст родителят трябва да контролира тяхното миене на зъби. Разбирам, че в периода на отрицание около 2-3годишна възраст и периодът около 7-мата година, когато искат да са напълно самостоятелни, са изключително трудни моменти, но не трябва родителите да се отказват, защото зъбният кариес при децата се развива доста по- бързо и води до усложнения. Когато детето започне да пише слято и фината моторика е развита, то тогава то може да мие зъбите само. Миенето на зъби при децата започва от първият поникнал зъб. Задължително трябва да се избира правилната големина четка за съответната възраст на детето. Това, както и дозираният натиск, когато родителят измива зъбите на детето за финал, са ключови, защото в противен случай детето ще свързва този навик с болка и дискомфорт. Първото посещение при зъболекар на децата не трябва да бъде по спешност. Препоръчвам това да стане, когато детето е около година или 6 месеца след като е пробил първият зъб. Нека да бъде съчетано със стоматологичен преглед на родителя – така под формата на игра детето ще седне на стола, ще се запознае с атмосферата, ще привикне с това, че ходенето на зъболекар е
приятно и не е свързано с неприятни усещания. Ако изпуснем този момент и първото посещение на детето е свързано с пулпитна болка или с подуване от някой зъб, то тогава трудно се печели доверието на детето и страхът от зъбна болка е голям, дори често
остава за цял живот.

А ВЪЗРАСТНИТЕ – ПО-СТРИКТНИ ЛИ СА КЪМ ОРАЛНАТА СИ ХИГИЕНА?

Не мога да отговоря на тези въпрос еднозначно, зависи от човека и неговите личностни качества. При възрастните понякога има условия, които затрудняват стандартната орална хигиена – струпани зъби, мостове, оголени зъби и други. При всяко едно от
тях има спомагателни техники, които да осигурят здрави зъби и венци.

КОИ СА ТРИТЕ, АКО МОЖЕМ ДА ГИ СВЕДЕМ ДО ТРИ, НАЙ-ЛЕСНИ СТЪПКИ ЗА ПРАВИЛНА ОРАЛНА ГРИЖА?

Чрез ефективно миене на зъби и измитащи движения от розово (венец) към бяло (зъб) очистваме зъбните повърхности от полепнали по тях хранителни остатъци и микроорганизми. Пастата за зъби допълнително балансира pH в устната кухина. Така вър-
ху вече чистите зъбни повърхности слюнката може да действа и да приложи своете реминерализиращо действие. Слюнката е течната среда в устната кухина. Тя е нещо много съвършено и нейните функции – защитна, имунна, реминерализираща и др са от изключителна важност за оралното здраве. Та как да стимулиране слюнката и нейното действие:

1. Да приемаме достатъчно вода и да се хидратира-
   ме добре отвътре
2.  Да се храним с по- твърда храна, така повреме на
   нейното дъвчене ние очистваме зъбните повърх-
   ности допълнително и стимулираме слюнчените
   жлези да отделят по-голям количество слюнка
3.  Балансирана хранителна диета спрямо трите
   макронутринта

КОИ СА МИТОВЕТЕ ЗА ТОВА КАК МОЖЕМ ДА „ЛЕКУВАМЕ“ САМИ ЗЪБИТЕ СИ ВКЪЩИ?

Мит е, че миенето на зъби със сода за хляб ще ги избели. Напротив – содата е с абразивна структура и тя изтрива повърхностния емайл на зъба и това води до експониране на дентин при усмивка, който е по- жълт на цвят. В допълнение зъбите стават по-чувствителни и болезнени. Нека оставим содата за хляб в кулинарията. Изплакването със зехтин не води до по-малко образуване на зъбен камък, само конецът за зъби го прави. Жабуренето с ракия срещу зъбна болка е нещо, което чувам от пациентите. Това е моментно облекчение, защото високата концентрация алкохол действа върху крайните нервни окончания, но неблагоприятният ефект върху устната лигавица е дълготраен и високо рисков за онкологични заболявания.

КАКВО НЕ ЗНАЕ, А ТРЯБВА ДА ЗНАЕ БЪЛГАРИНА ЗА ОРАЛНАТА СИ ГРИЖА?

Всеки трябва да знае, че ако използва само четка и паста за зъби, то той мие зъбите си само на 60%. За да измием добре нашите зъби, трябва да използваме допълнително средство за очистване на зъбната плака от междузъбното пространство, а именно конец за зъби. При възрастните зъбите често имат плътен контакт с предно- и задностоящия зъб, точно там се задържат тези останали 40% от зъбната плака и ако не почистим с конец за зъби тази зона, по тези повърхности ще се развият кариеси.

ПО-ДИСЦИПЛИНИРАНИ ИЛИ ПО-НЕДИСЦИПЛИНИРАНИ СМЕ КАТО НАЦИЯ В СРАВНЕНИЕ С ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ЕВРОПА?

Самодисциплината не е най-силното качество на българина. Всеки от нас трябва да работи в насока към нейното подобряване. Знаейки това и като хирург в практиката си не оставям следоперативния период изцяло в ръцете на пациента, а следя оздравителния процес чрез чести контролни посещения. Също така в клиниката момичетата на рецепция звънят на пациента на всеки 6 месеца да го подсетят, че е време за профилактичен преглед и по- чистване на зъбен камък. Така показваме нашата загриженост и отговорност към здравето на пациента. Вярвам, че се оценява от тях, особено в това забързано ежедневие.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ СЪВЕТА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРА УСТНА И ОРАЛНА ХИГИЕНА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ.

Мийте зъбите си два пъти на ден по 2 минути. Нека да бъде сутрин и вечер 30минути след хранене по възможност. Веднага след хранене PH в устната кухина е киселинно и ако добавим агресивно четкане с абразивни пасти, то може да увредим зъбите си. Съветвам да се изчака pH-то да се нормализира чрез физиологичните процеси в устата и след това да измием зъбите си. Ако използвате вода за уста за ежедневна употреба, то прочетете етикета, тя трябва да бъде без алкохол, за да не изсушава лигавиците.

„НЕОБХОДИМ Е НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА БОРБА С ИНСУЛТА“ ДОЦ. РОСЕН КАЛПАЧКИ: СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ИНСУЛТА СЕ ПРИЛАГА САМО В ПЪРВИТЕ 4 ЧАСА

Доцент д-р Росен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж.
Преподавател по обща медицина, неврология, невропсихология,
медицинска етика и гериатрия на студенти по логопедия,
кинезитерапия, здравни грижи и социални дейности в Югозападния университет в Благоевград и на студенти по медицина в Медицинския университет в София. Член е на
Българското дружество по неврология, на Европейската организация по инсулт, Европейската Академия по неврология, Българската асоциация по обществено здраве и други български и международни научни организации, секретар е на Българското
дружество по епилепсия, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт. Автор е на три монографии, съавтор на три книги в областта на неврологията и общественото здраве, на две издания на учебник за специалисти по спешна медицина и над 100 публикации в български и международни медицински списания.
В момента е Началник на Клиниката по нервни болести в болница “Света Анна” в София, създател иръководител най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България.

ДОЦ. КАЛПАЧКИ, БИХТЕ ЛИ ОБЯСНИЛИ КАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ИНСУЛТЪТ И КАКВИ ВИДОВЕ
МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Инсултът е съдово заболяване, при което боледуват съдовете на мозъка, които по някакъв начин увреждайки се, причиняват загуба на най-важното за мозъка, а именно неговата енергия. При това състояние една част от мозъка локално не получава кръв и кислород. Това става по два различни начина, два противоположни, но все пак водещи до едно и също нещо. При единия случай, който е по-чест, става дума за запушване на кръвоносен съд от съсирек или тромб и по този начин тази част, която се кръвоснабдява от този кръвоносен съд, остава на сухо. При другия вариант става разкъсване на кръвоносен съд, което е видимо в мозъка и го наричаме кръвоизлив. И в двата случая определен дял на мозъка, към който трябва да отиде кръв, остава без кръв. И в двата случая става дума за локална, ограничена, но почти винаги сигурна смърт на тази част от мозъка.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ИНСУЛТ И КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ
ПАЦИЕНТИТЕ ИЛИ ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ?

Инсултът е заболяване, което трябва да се диагностицира в болнични условия и то от опитен екип. Това не е болест, за която трябва да предполагаме, за която трябва да търсим втора или трета консултация. Инсултът се диагностицира в болница, с апаратура и специалисти, но изключително важно е времето, в което трябва да реагираме, защото при
това заболяване говорим за мозъчна смърт. Трябва да можем доста бързо да реагираме, още в първите секунди или минути да знаем, че пациентът може би получава инсулт. Първите симптоми са общоизвестни за медицинската общност. Нещо повече, през последните години те все повече се окрупняват и реално сме стигнали до един консенсус, че става дума за три основни симптома, които ако се случат внезапно в един човек, почти със сигурност сме познали, че става дума за инсулт. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна на говора или внезапна слабост в една от двете ръце. Инсултът може да
започне и по друг начин, но по-скоро тези три покриват голямата част от получените инсулти.

ПАЦИЕНТЪТ РАЗБИРА ЛИ САМ ПРИ ПЪРВИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ ПО-СКОРО БЛИЗКИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО ЗАБЕЛЯЗВАТ ТЕЗИ ПРОМЕНИ?

Това е изключително важно. Инсултът е истинско социално значимо заболяване, първо за това че то засяга много хора, второ за това че засяга техния живот и здравен статус (т.е. инвалидизация), но и за това че обществото като цяло е въвлечено в проблема инсулт. Не само в последиците, а и в откриването на инсулт. Точно поради причината, че първите
симптоми трудно се усещат от самия болен. Аналогията е със сърдечния инфаркт, при който също има запушване на кръвоносен съд. При това състояние също започва да страда сърдечния мускул, но някак си природата е измислила при него да има феномена
на болката. Рядко можем да объркаме сърдечните проблеми и респективно това рядко оставя пациент с инфаркт сам в дома си. Докато симптомите, особено първоначално при инсулт, са такива, че по-скоро околните забелязват промяната, а не самият пациент. За да видите изкривяването на лицето си, трябва да сте пред огледалото. Като разбира се, говорим за внезапно изкривяване, а не видях, че лицето ми е изкривено от вчера. Това не върши работа! При симптома със слабостта в ръката, ако в този момент
не държим нещо и то да е деликатно, да има риск да го изпуснем и да се счупи, също няма да го усетим. Ами какво да кажем за говора, разбира се ако говорите колкото мен и говорите непрекъснато, но има други хора които не са така разговорливи. Особено ако сме сами, ако е човек който живее сам или в даден момент е без комуникация, може да бъде
пропуснат. Да, в този момент, ако му се обадят по телефона ще разбере, но понякога това не се разбира. Затова тези симптоми трябва да станат ясни на здравите хора, на младите хора, които да могат да намират тези симптоми, недай си Боже, в техните близки.

ДО КОЛКО Е ИНФОРМИРАНО ОБЩЕСТВОТО ПО ТАЗИ ТЕМАТИКА? ДО КОЛКО СМЕ БУДНИ
ДА ЗНАЕМ ВСИЧКО ТОВА И ДА ПОМОГНЕМ НА БЛИЖНИЯ?

Българското общество, въпреки че се събужда, мисля, че все още е далече от това, което би трябвало един човек от 21-ви век да знае за инсулта. Има региони в света, в които заболеваемостта от инсулт и смъртността е намаляла. Ние сме почти неотменни отрицателни лидери в това отношение през последните двадесет години. Една от причините е, че нашето общество не е подготвено. Реално има доста митове в това отно-
шение: Инсултът е болест на старите хора. Инсултът е нещо, което е фатално. Веднъж ако се случи, няма лечение. Инсултът е нещо, което може да ти мине. Цитирам: “Аз познавам хора с три инсулта и си ходят на работа”. Това са грешни послания. Българското обще са заболявания, но още тук искам да споделя, че например над 30% от глобалния риск от инсулт напоследък се отдава на замърсения въздух. Това не трябва да се пренебрегва като неизменяем рисков фактор. Неслучайно дълголетниците са високо в планината.
По отношение на заболяванията, които можем да контролираме, за да намалим риска си от инсулт, със сигурност трябва да споменем артериалната хипертония, която сама по себе си надвишава риска от всички други болести. Ако трябва да запомните едно заболяване, с което може да намалите риска от инсулт, просто лекувайте високото си кръвно. Лекувайте го постоянно, лекувайте го неотменно, продължавайте да го лекувате дори когато се нормализира, защото то е нормално благодарение на лечението, а не защото ви е минало. Един пациент с артериална хипертония има нужда от лечение до края на живота
си. Иначе трябва да споменем захарния диабет и някои сърдечни заболявания. Една значима част, почти една трета от риска за инсулт, дължим на сърдечните си болести, диабета, високия лош холестерол и други. Глобално артериалната хипертония надвишава, като
тежест, всички други взети заедно.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ, ЧЕ ХОРА С ПОВИШЕНИ НИВА НА ХОМОЦИСТЕИН И
ВИСОКО „CRP“ СА ЗАСТРАШЕНИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНСУЛТ.

Между другото, хомоцистеинът, особено високият и обвързан с недостатък на фолати, е известен рисков фактор за инсулти. Добрата новина е, че това не е много чест рисков фактор глобално погледнато. Не трябва да бъде пренебрегван, особено при хора, за
които сме свикнали да казваме, че инсултът е необичаен в млада възраст и при пациенти, които нямат другите обичайни рискови фактори. Ние вече доста рутинно започваме да търсим и този рисков фактор. Корекцията обещава добра вторична профилакти-
ка. Жалкото е, че няма достатъчно данни и доста трудно се откриват такива пациенти, при които да бъде направена първична профилактика. И доколко бихте лекували заместително един човек, който не е получавал до момента инсулт, няма никакви други
съдови рискови фактори и вие трябва да го лекувате само заради една лабораторна данна, която показва отклонение. Тук данните не са достатъчни. Ако обаче се случи инсулт и няма друго обяснение, тези хора подлежат на профилактика и тя е успешна.

КАКЪВ НАПРЕДЪК Е ПОСТИГНАТ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ИНСУЛТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ?

Инсултът определено вече се зачислява към лечимите заболявания. Може би не напълно излечими, но лечими. Това, за щастие, общо взето корелира с нашия век. Има сериозен напредък в лечението на инсулти, защото, както вече споменах, повечето инсулти се дължат на образуване на съсирек в кръвоносния съд. Вече има методи за премахване на тези
съсиреци, а благодарение на това възстановяваме кръвообращението и подпомагаме така, че тази част от мозъка да не умре. Това лечение, въпреки че за нас още е в рубриката “Революционно”, е стандартно съвременно лечение на инсулт. Това са методи,
които се опитваме да въвеждаме в нашия център и в България все по-успешно.

КОЕ Е ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ НА ПАЦИЕНТ С ИНСУЛТ?

И двата вида съвременно лечение могат да се прилагат само в определен времеви интервал, защото след определено часове нататък, дори да отпушите напълно кръвотока, той ще намери едно поле, което е станало жертва. Тоест инсултът ще се е състоял.
Златното време за лечение е приблизително три до четири часа от началото на инсулта. И малко повече, ако разполагаме с иновативното лечение, наречено тромбектомия, но и там времевият интервал е пет до шест часа. Имайте предвид, че тези интервали включват всичко, включително и времето, в което пациентът влиза в болницата и започването на лечението. Всичко това трябва да е включено в сметката.

С КОИ ДРУГИ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ СИ ПАРТНИРАТЕ, ДОКАТО ПАЦИЕНТЪТ СЕ ЛЕКУВА ОТ ИНСУЛТ?

Вижте, и най-добрият и мотивиран невролог не може да лекува инсулт сам. Инсултът е болест, която е със спешен характер. Едно от най-спешните състояния в медицината. На невролога му трябва образен диагностик още на входа на болничното заведение, за да се направи спешно скенер. Трябва да имаме специалист по клинична лаборатория, който да извърши необходимите изследвания. Реаниматор, който да помогне да запазим жизнените функции. Много често ни трябва и неврохирург, който да извърши специализираното лечение, наречено “тромбектомия”. Да не говорим за последващото лечение, което
започва след два-три часа след процедурите. Тогава задължително започваме още през първите часове да лекуваме заедно със специалист по интензивни грижи, рехабилитатор, кардиолози и ендокринолози. Екипът на център за инсулт включва един много голям спектър от специалисти, където водещото място има специалистът невролог.

В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ СЛЕД КОЛКО ВРЕМЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ЧОВЕК, ПРЕТЪРПЯЛ ИНСУЛТ?

Съвременното лечение не променя особено значимо процента на смъртност. Инсултът, независимо кога се случва и как се лекува, има един немалък процент на смъртност. Това е едно от най-смъртоносните заболявания на човечеството по целия свят, независимо от
лечението. Огромният плюс на съвременното лечение е, че намалява до три пъти инвалидността. Тоест три пъти повече хора си тръгват на крака, три пъти повече хора са с по-лека степен на инвалидност и три пъти повече хора се възстановяват по-бързо. Обикновено възстановяването от инсулт е няколко месеца, когато говорим за умерената степен. Има и хора, които не успяват да се възстановят от инсулт. Възстановяването
изисква сериозно търпение. Това са месеци, в които трябва да се включи друг отбор около пациента. Самият пациент трябва да бъде мотивиран също да прави това лечение. Реално сумарно резултатът от възстанояването е продукт на общи усилия.

КВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА ПОКАЖАТ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЯ ЗА ТРОМБОФИЛИЯ, НАПРИМЕР, ВЛИЯЯТ НА ПРОФИЛАКТИКАТА НА СЪДОВИ ИНЦИДЕНТИ?

Има рискови фактори, които са добре описани. С достъпността и напредъка в генетичните изследвания, те все по-често ни осветяват за истинската причина за инсулта. Може да се окаже, че тези рискови фактори не са толкова редки, колкото ни се струва. Според мен на този етап, включително и законодателно, донякъде и от морално-етична гледна точка,
нашето общество не е узряло за масов скрининг по отношение на първична профилактика. Като вторична профилактика генетичните тестове са препоръчани от нашия екип много активно.