Д-р Мариана ЦАНКОВА
Aкушер-гинеколог
Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.
КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ?
Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова,
но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?
Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода.
Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода
в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар
и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква
специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло-
кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента
възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и
единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.
Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.
Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много
силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след
раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.
Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови
сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.
Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.
КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3
съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.
ПЛАЦЕНТА АКРЕТА–КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА,ДИАГНОЗА, ПОВЕДЕНИЕ?
Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци-
ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното
пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.
Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.
Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в
областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.
Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.
В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.