Posts in category: Акушерство и гинекология

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

За детето:

1. Дихателни проблеми:
   • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
   • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
2. Сърдечни проблеми:
   • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
3. Мозъчни проблеми:
   • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
   • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
4. Храносмилателни проблеми:
   • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
5. Имунна система:
   • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
6. Дългосрочни проблеми:
   • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
   • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.

За майката:

1. Физически проблеми:
   • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
   • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
2. Емоционални и психологически проблеми:
   • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
   • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
3. Дългосрочни здравни проблеми:
   • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

1. Превенция:
   • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
   • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
2. Лечение на недоносени деца:
   • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
   • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.

Възраст 20/29 години
Пик на Фертилитета
Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.

Здравословни Фактори
Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.

Възраст 30/39 години
Постепенно Намаляване на Фертилитета
След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .

Повишен Риск от Генетични Аномалии
С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .

Важността на Здравословния Начин на Живот
Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.

Възраст 40/49 години
Заначително Намаляване на Фертилитета
Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат в перименопауза, което допълнително затруднява зачеването.

Повишен Риск от Усложнения
Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .

Подпомагани Репродуктивни Технологии
За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.

Възраст 50 и Над
Менопауза и Край на Репродуктивния Период
Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.

Здравословни Рискове
Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.

Заключение
Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:

1. Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
2. Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
3. Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
4. Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
5. Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
6. Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
7. Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
8. Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
9. Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
10. Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .

Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.

Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:

Физически симптоми:

1. Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
2. Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
3. Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
4. Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
5. Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
6. Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
7. Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
8. Проблеми с храносмилането: Запек или диария.

Емоционални и поведенчески симптоми:

1. Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
2. Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
3. Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
4. Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
5. Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
6. Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.

Лечение и управление:

• Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
• Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
• Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.

Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Гликозираният фиброниген е доказал своя потенциал да бъде прогностиен маркер за различни патологични отклонения по време на бременността, казва изтъкнатият специалист по фетална медицина

• Вече е доказано, че изследването на очната артерия може да даде предиктивност и да бъде добър скринингов метод за оценка на жените, които биха развили високо кръвно по време на бременността.

• Новите специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуковите апарати от висок клас, ще могат да позволяват много по-лесно и по-точно прецизиране на анатомични структури и верифициране на фетално тегло

с доближаване на точносттта на ултразвуковият образ почти до този на ядрено-магнитен резонанс. Счита се, че това е нова епоха във феталната медицина

• Цялостното геномно секвениране отваря нова ера в генетичната консултация.

• Екипи от САЩ, а някои и в Европа, като екипът в Барселона, полагат много усилия артефициалната утроба с артефициална плацента за бъде опция за семейства, които нямат възможност за реализирането на бременност вътреутробно.

ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА НАСОЧИМ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА, ДОЦ. ЧАВЕЕВА?
Все повече се говори за фетална медицина, но всъщ- ност трябва да се говори за майчино-фетална ме- дицина. Това е най-красивият период от живота на жената и е един разговор между зараждащия се живот – бебенцето, и майката. Те могат да бъдат в невероятен синхрон и бременността да протече по най-правилния начин. Или обратно – развиваща- та се бременност да донесе някакъв обратен ефект върху здравето на майката с развитието на редица заболявания, които могат да доведат до усложнения в нейното състояние. Затова смятам, че в днешно време трябва да насочим вниманието си към специ- алността „Майчино-фетална морфология“.

Като цяло майчино-феталната медицина е отделна наука, за която би трябвало да има допълнително обучение. То не би трябвало да е препоръчително, а напротив – задължително.

Разбира се, новостите, които се очертават във всеки един аспект от нашия живот, заемат голямо място по отношение на това какво можем да предложим на па- циентите, да имаме по-добър скрининг, по-добра пре- венция както за бебенцата, така и за техните майки.

КОИ СА НОВОСТИТЕ В ТАЗИ ОБЛАСТ?

През 2023 г. например все повече се говори за т. нар. изкуствен интелект. Много от софтерите на но- вото поколение ултразвукови машини, с които ние виждаме като през прозорче корема на майката и развитието на бебенцето, ни дават възможност да погледнем структури. Тези структури, благодарение на изкуствения интелект, могат да бъдат оценени в софтуерна програма и да ни дадат различни измер- вания и различна оценка. Това се счита, че е една нова епоха във феталната медицина.

Не само изкуственият интелект, но и различните биомаркери идват точно в 2023 г. като различни но- вости. Някои от тях, познати преди 10-15 г., но не толкова изследвани, днес вече намират своето прак- тично положение. Ще давам два примера. Един от най-новите маркери, за които ние, специалистите по майчино-фетална медицина говорим, е т.нар. глико- лизиран фибронектин. Това е биомаркер, който е до- казал в редица проучвания своя потенциал да бъде идентификатор или прогностичен фактор за различ- ни патологични отклонения. Всъщност фибронекти- нът сам по себе си може да се раздели на такъв, кой- то се намира в плазмата или серума. Намиращият се в серума е този, който може да бъде използван за оценка на риска от прееклампсия, предвид това, че се асоциира с процеси, свързани с възпаление или ремоделиране на малките съдове. Малките съдове са основните елементи в патогенезата на едно заболя- ване, като например прееклампсия.

От друга страна нови ултразвукови белези навлизат в наша помощ за оценка на състояние, като напри- мер прееклампсия. Само да отворя скоба – това е състояние, което възниква по време на втората по- ловина на бременността, след 20-та г.с., и може да усложни както състоянието на майката, така и на плода. Вече е доказано, че изследването на очната

артерия – забележете, не говорим въобще за изслед- ване в областта на корема, бебенцето, матката – може да даде предиктивност и да бъде един добър скринингов метод за оценка на тези жени, които биха развили високо кръвно по време на бремен- ността. Всъщност това е новата асоциация с т.нар. генерална или периферна съдова резистентност. GPT Chat – това е новостта, с която се срещнахме няколко пъти тази година на редица международни форуми. Т.е. ъпдейта или обучението на нас, специа- листите, става вече в един друг аспект. Възможност- та да използваш тези нови технологии, където един софтуер на базата на GPT Chat ти дава възможност да имаш ъпдейт в 2022 г. на всичко ново, което е публикувано, улеснява много нашето самообучение и възможността да прехвърляме нови знания в мно- го кратък период в клиничната си практика. Това е първото интервю, в което обобщавам използването на биохимичен маркер, какъвто е гликолизираният фибронектин, използването на изкуствен интелект като метод за оценка на различни фетални структури в ултразвуковото изследване или допълнително ул- тразвуково изследване, което касае изцяло различна структура от бременната матка, а именно изследва- нето на артерия офталмика. Така че новостите като че ли излизат толкова бързо, че ние трябва да бъдем наистина много up-to-date или да следваме толкова бързо тренда на развитие, за да можем все по-бързо и все по-навреме да имплементираме техники, методи, лабораторни изследвания, с които да бъдем от полза както на майката, така и на бебенцето.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ СЛУЧАИ, КОИТО НАЛАГАТ ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ И КАКВА Е РОЛЯТА НА ВАШИЯ ЕКИП ПРИ ВЪТРЕУТРОБНАТА ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ?

Вътреутробната фетална хирургия е неделима част от майчино-феталната медицина поради факта, че някои състояния, които възникват по време на бре- менността и засягат едно бебенце или 2-3 бебенца, изискват наличието на специфична консултация от т.нар. фетален хирург. Предвид факта, че това е една по-тясна специалност, която изисква както до- пълнително обучение в диагнозата и много прецизна консултация за ползите и рисковете при провеждане на вътреутробна фетална хирургия, така и наличие- то на един мултидисциплинарен екип, аз се радвам, че въпросът към мен е насочен за това каква е роля- та на моя екип в този процес.

Най-честият спектър или най-честите заболявания, в който ние имаме ежемесечно фетална хирургия, са усложнения, касаещи многоплодната бременност.

Еднояйчните близнаци сами по себе си са уникално творение на природата – да създадеш два напълно едно еднакви индивида – но това уникално творение на природата само по себе си ги поставя пред един много труден вътреутробен път. Бременността може да се усложни с няколко състояния, които да нало- жат прилагането на вътреутробна фетална хирургия. Едно от тези състояния е фетофеталният трансфузи- онен синдром – тогава, когато имаме дисбаланс или неравномерно количество околоплодна течност в

сакчетата на двете близначета, които споделят една обща плацента. Първата такава вътреутробна опе- рация у нас беше извършена от нашия екип през 2014 г. Интервенцията в тези случаи изисква про- никването с един много фин – 3-милиметра – фе- тоскоп, който да визуализира на повърхността на плацентата съдове, свързващи двете фетални цир- кулации. Ние трябва да диференцираме тези съдове и да преценим кои от тях са водещите за възниква- нето на този фетофетален трансфузионен синдром. Използването на лазерна енергия за коагулация на тези съдове ни дава възможност да спрем този пато- огичен трансфер между двете фетални циркулации и да стопираме това болестно състояние.

Друга част от близнаците имат нееднакво развитие в своите тегла. Едното бебенце може да расте добре и отлично за съответната гестационна седмица, а другото да е около 25% по-малко в своя размер и да показва чрез ултраззвуково изследване, че изпитва някакъв вид фетално страдание. Тогава и само тога- ва ние трябва да дискутираме и да консултираме ро- дителите за опциите за провеждане на вътреутробна фетална хирургия.

Третият аспект от еднояйчните близнаци, който въз- никва на малко по-късен етап за разлика от първите две състояния, е т.нар. анемия- полицитемия зави- симост. Т.е. едното бебенце е анемично, а другото има концентрация на кръвта си. Това също до ня- каква степен е показание, когато влиза в прозоре- ца за безопасно извършване на фетална хирургия, тя да бъде предложена, за да може бременността да постигне един по-оптимален срок, в който да се предложи родоразрешение. Смея да твърдя, че въ- треутробна лазер коагулация на междублизначните анастомози е любимата за мен операция, предвид факта, че в рамките на ден-два-три виждаме как бавно и постепенно настъпва възстановяването на двете бебета от съпътстващото ги заболяване и дава- ме шанс на развитието на два нови живота.

Винаги оставам учудена от една вътреутробна интервенция, която като цяло заема може би не повече от 10-15 минути – това е вътреутробното кръвопреливане, където ефектът на вътреутробната интервенция е мигновен върху състоянието на бебенцето.

Това най-често се налага, когато имаме конфликт между антителата на кръвните групи на майката и на бебенцето – майката е с отрицателен резус фак- тор, а бебенцето – с положителен. Този конфликт се изразява в силна анемичност на плода, което е пока- зание да бъде предложена опцията за вътреутробна хемотрансфузия. Когато прелеем нова кръв на мал- кия фетус, виждаме как той започва да се чувства много по-добре още с изваждането на иглата от не- говата пъпна вена.

Диафрагмална херния – отново вроден струкурен дефект, който, ако покрие критериите да бъде много тежък вроден дефект, отново изисква консултация на родителите за провеждане на вътреутробна фе- тална хирургия.

Друг случай – поставянето на шънт, когато имаме бели дробове, които са компресирани от акумулира- щата се лимфа или събрала се течност около белия

дроб, непозволяваща на плода да извършва вътре- утробно физиологичните си гълтателни движения. Това съпътства развието на фетален хидрокс или акумулиране на течност в други фетални части и то също е обсег за фетална хирургия.

Много е трудно, защото обикновено пациентите, които са насочени към нашия екип за провеждането на някои от тези вътреутробни фетални интервен- ции, идват с последна надежда. Ние сме последни в листата да дадем опция за живот на тяхното бебе или техните бебенца. Ако има правилен скрининг, надлежна женска консултация, регулярни прегледи при акушер-гинеколози или провеждане на рутин- ните прегледи при специалисти по майчино-фетална медицина, може тези състояния биха били иденти- фицирани, когато са в един по-ранен стадий.

За съжаление, доста по-често пред вратата на нашия кабинет идват родители, при които заболяването е установено, когато е в почти тежък стадий на изява. Това прави нашата работа „една идея много по-трудна“.

Разбира се, да консултираш опциите за ползата, за риска – все пак всяка една медицинска интервен- ция крие определен риск, който е в пряка зависи- мост с бебенцето – е нещо, което неминуемо е част от нашия контакт със семейството. Гледаме винаги да бъдем много позитивни, защото моят екип е много сплотен. Винаги взимаме синхронно и единно реше- нията и винаги имаме предварителен план как би протекла интервенцията, кой как трябва да заста- не в операционната, каква трябва да бъде неговата роля, за да можем да изчистим до минимум детай- лите. Целта е да предскажем, че бихме имали добър изход от провеждането на всяка една от интервен- циите, за която ни е потърсил пациентът. Благодарна съм на редица български жени, които са почукали на вратата на нашето отделение за консул- тация, за второ мнение и са се доверили на нашите общи усилия да проведем вътреутробна фетална хи- рургия. Сами разбирате, че това е все още като че ли новост за България, макар и не за Западна Ев- ропа. За да може семейството да ти повярва и за да можеш да имаш родителите на своя страна, тряб- ва да извървите пътя заедно. И това е стремежът ми като човек и като лекар – да бъда част от един много труден път, за да се стигне до най-красивото, което смятам, че изживявам в своята практика. А именно – когато след осъществена фетална хирур- гия, след раждане, идват родители с усмихнатото си дете или деца, с благодарността, че ние всичките – семейството и моят екип – сме направили възможно да има още още една детска усмивка. Това не може да бъде описано. То е нещото, което ни зарежда, мо- тивира. Независимо колко тежък е бил денят ни и колко тежки случаи са минали, само един-единствен пациент, който преминава, за да донесе щастливата новина на нашия екип, ни кара да си казваме, че всичко има смисъл. Нямат значение умората и по- някога рутината. Продължаваме напред, защото ние трябва да сме там за нашите пациенти.

КАК СЕ РАЗВИВА ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА?

Искам да насоча вниманието към развитието на майчино-феталната медицина в България. Радвам

се, че все повече колеги преминават през интензив- но обучение, за да могат да предложат надлежните установени три прегледа, които трябва да се извър- шат не от рутинен специалист акушер-гинеколог, а от специалист по майчино-фетална медицина.

Нека пак да ги повторя. 12-та г.с.
или първи триместър – скрининг, който има за цел да определи риска от хромозомни заболявания, да оцени структурите на малкия фетус, риска за прееклампсия или ранно преждевременно раждане.

Втори триместър – скрининг, който има за цел да оцени анатомията на плода, да проведе отново скри- ниг за преждевременно раждане, за прееклампсия, да се установи позицията на плацентата, инсерция- та на пъпната връв.

За третия важен преглед, който се провежда рутин- но при специалист по майчино-фетална морфоло- гия, през последните години говорим, че трябва да се измести към края на трети триместър, а именно между 35-та и 37-ма г.с. Защо това се очерта като една световна тенденция? Защото този преглед е еквивалент на това как ние специалистите по май- чино-фетална медицина гарантираме изхода на бре- менносттта. Т.е. от една страна даваме преценка за адекватното тегло, адекватното състояние на бебен- цето чрез серия изследвания на фетални доплери от една страна, а от друга – правим изследване на маточните артерии или на функцията на плацента- та. Заедно с количеството на околоплодната течност можем да предскажем в 35-36-та седмица дали тази бременност има необходимост от по-специални гри- жи от колегите в родилна зала, дали това бебенце се нуждае от цезарово сечение или има всички шансо- ве за опит за нормално вагинално раждане.

КАКВИ ПРОМЕНИ ЩЕ ПРЕТЪРПИ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА ВЪВ ВРЕМЕТО?
Всяка година ставаме свидетели на голям скок в тех- ническия прогрес. Посещавайки различни междуна- родни конгреси, мога да кажа, че новата тенденция като че ли се очертава в едни много специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуко- вите апарати от висок клас.

Те ще могат да позволяват много по-лесно и много по-точно прецизиране на анатомични структури, верифициране на фетално тегло с доближаване на точносттта на ултразвуковия образ почти до този на ядрено-магнитния резонанс.

Не могат да не вметна, че навлизането на редица нови генетични изследвания е голямо предизвика- телство към специалистите по майчино-фетална медицина. Преди 2-3 г. много популярните сред пациентите пренатални тестове чрез изследване на фетална ДНК в майчината кръв стояха като допъл- нителна сигурност. Много семейство, въпреки че ня- мат медицински индикации, ги избираха като до- пълнителна сигурност, за да знаят, че плодът не е афектиран от най-честите хромозомни заболявания или, в зависимост от панела, от някоя рядък генети- чен синдром. Това като че ли вече ще отшуми като

практика. Ако се върна в кариерата си 5-6 г. назад, сега консултацията ми е безкрайно много променена в това да предложа след провеждане на инвазивен тест като плацентоцентеза или амниоцентеза рутин- ния кариотип или рутинния микроцип. Сега гово- рим за цялостно геномно секвениране, което отва- ря цяла нова ера в генетичната консултация. Това отново показва, че майчино-феталната медицина е една мултидисциплинарна малка специалност, кото включва в себе си не само нас, специалисти- те по майчино-фетална медицина, но и специалисти генетици и други, които влизат като допълнително внасящи яснота и сигурност в проследяването на бременността. Така че новите биологични маркери, новите ултразвукови висококачествени софтуерни машини, както и новите генетични тестове, ще бъ- дат предизвикателството в следващите 5 години. Въ- ображението ми не е толкова голямо, за да надскочи някои неща, което вече чуваме в редица конгреси, като изкуствена плацента, износване на плода из- вън утробата на майката. Различни екипи от САЩ, вече и някои екипи в Европа, като този в Барселона, полагат много от усилията в експерименти това да бъде една опция за семейства, които нямат възмож- ност за реализирането на бременност вътреутробно. Целта е те да имат шанс за артефициална утроба с артефициална плацента.

КОИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ФЕТАЛНИЯ ХИРУРГ?
Най-голямото предизвикателство е неизвестносттта, защото това е единствената специалност, в която хирургът не се е запознал предварително със своя пациент, не е изговорил с него плюсовете и минуси- те от провеждането на операцията. Няма възмож- ност колега анестезиолог да поговори как ще отнеме болката с провеждане на анестезия. Всичко това се случва през една бариера. Ние трябва да минем ку- хината на матката, да влезем в света на нашия ма- лък пациент и нашето първо запознанство е именно в деня на операцията. Във всяка една вътреутробна хирургия имаш право само на един-единствен опит, а целта на нашиая екип е да имаме синхрон в рабо- тата, за да доведем успешно до край интервенция- та, която сме започнали. Както споменахме, важно е да имаме начертан план в съзнанието си какъв да е подходът при всеки един случай. Разбира се, нищо в този свят не е идентично и не всеки предварите- лен план ще работи по начина, по който го срещаш

в действителност. Прониквайки със стетоскопа в кухината на матката, ние виждаме стетоскопския образ или нашия пациент за първи път и тогава взи- маме решение дали продължаваме по плана, който сме начертали или има обстоятелства, които ще ни накарат да предприемем нов ход.

КАКВО Е ВОДЕЩОТО, КОГАТО СЕ ПОЯВЯТ НЕПРЕДВИДЕНИ ИЗНЕНАДИ?
Да вземеш адекватно решение, което по никакъв начин да не застрашава живота на майката и на плода и да доведе до добре извършена интервен- ция. По време на интервенцията може да се случат усложнения, които да те накарат отново да бъдеш хладнокръвен, да действаш своевременно и бързо, за да можеш да дадеш шанс самата процедура да бъде довършена и да имаш накрая жив плод.

Както всеки медик и хирург, вътреутробните хирурзи смятаме, че не е важно да се среже или да се оперира. Важно е да прецениш случаите, когато не трябва да оперираш.

Това е едно от най-големите предизвикателства – да знаеш правилата, за да можеш да прецениш докол- ко можеш да ги нарушиш и винаги крайният резл- тат трябва да е здравето на бебенцето и на майката. Никога един хирург не може да каже, че се чувства 100% уверен. Той винаги влиза с доза адреналин от това как ще протече операцията, но хладнокръви- ето, спокойствието и навременно взетите решения трябва да са водещи в това как трябва да се извър- ши една интервенция. Така вярвам аз.

КАК СЕ СЪОБЩАВА НА РОДИТЕЛИТЕ ЛОША НОВИНА?
Предоставянето на информация на родителите след извършването на всеки един преглед в специал- ността „Медицина“ е задължително. За да можеш обаче да консултираш родителите, наистина трябва да си убеден в диагностичния аспект на изследва- нето, което си провел. Най-хубавите консултации са тези, които завършват с „Вашето бебе изглежда от- лично, няма никакви видими дефекти, прогнозата за бременността е отлична“. Но макар и в много ма- лък процент от случаите, сме изправени пред неле- ката задача да консултираме семейството за открит структурен дефект или потенциален риск от хромо- зомно или генетично заболяване. На първо място ние сме хора и трябва до някаква степен да бъдем и пси- холози. Всеки един човек е различен, носи различна чувствителност и всяко едно семейство трябва да бъде консултирано спрямо това каква е нагласата да приеме лошата новина. По време на специализа- цията ми по майчино-фетална медицина в Кралския колеж в Лондон едно от нещата, които не бях среща- ла по време на обечението си като млад лекар в Бъл- гария, бе именно това – как да поднесеш лошата но- вина. Незнам дали ще ми повярвате, но за нас бяха организирали група артисти, които играеха роята на семейства, които поучават лошата новина – тяхната реакция, тяхното поведение. Това беше една дейст- вителност, в която ние трябваше да проектираме на- шите думи, тембър на гласа, това дали ще докоснеш ръката на пациента. Всъщност, до някаква степен всички тези неща имат своето значение. Ако някой

не ти е показал, не те е обучил, ти нямаш правил- ната настройка как да консултираш своите пациен- ти. Разбира се, това е много индивидуален подход между нас лекарите, но съм дълбоко убедена, че аз лично в своята практика искам на първо място да почувствам пациента, неговата душевност, емоцио- налност. Да я възприема, да се поставя в неговите обувки и след това да продължа с консултацията си. Предвид това, че бременността е на двамата роди- тели, най-добрият случай, когато само майката при- съства на прегледа, е да поканим двамата родите- ли, за да може семейството да приеме новината и да има време да зададе своите въпроси. Ние не сме съдниците, които да очертаем тяхното решение да продължат или прекъснат бременността, а хората, които да подкрепят тяхното решение след коректно представена консултация и коректно оставено вре- ме те да вземат своето информирано решение. Все повече родители са настроени да се борят за своето дете, ако има обстоятелства, които предвещават на- личието на хирургия непосредствено след раждане- то или на някакъв етап през първите 5-6 месеца, до 1-та година след раждането на бебенцето. Това оз- начава, че ние трябва да въвлечем колеги от детска неонатология и детска хирургия, които допълват на- шата консултация, дават по-ясна представа на се- мейството какъв е пътят, който трябва да извървят. Мултидисциплинарният аспект в този случай играе отправна точка за това семейството да бъде окура- жено и да получи правилната медицинска грижа.

КАКВА Е РОЛЯТА НА АСОЦИАЦИЯТА ПО МАЙЧИНО-ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА?
Асоциацията по майчино-фетална медицина е един от примерите за събиране на колеги акушер-гине- колози, специалисти по майчино-фетална медицина, детски хирурзи, ендокринолози и генетици на еже- годен интернационален медицински форум.

Смея да твърдя, че това е един от най- значимите конгреси в нашата специалност, предвид факта, че различни екипи дискутираме нашите научни постижения в областта и затрудненията, които изпитваме.

Взимаме синхронни решения какво може всеобщо да променим в страната като медицинска практика. От друга страна форумът е възможност да черпим опит от специалисти, които са поканени като гост-лектори от водещи европейски центрове. Предвид това, че в момента съм на поста председател на асоциацията, заедно с моите съмишленици насочваме вниманието си най-вече към младите лекари – специализантите в акушерството и гинекологията и завършващите ме- дицина български лекари. За да можеш да амбици- раш един млад лекар да остане в страната си и да бъде обучен в специалноста, която е близка до сър- цето му, трабва да му предоставиш възможност за инфраструктура, за достъпно обучение, за участие в научни форуми, дискусии, презентации.

ЗАЩОТО ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА Е ВАША СТРАСТ?
Може би защото в последните години тя се превърна в моя начин на живот – във времето, в което съм в почивка и в което съм на работа, да извършам едно и

също. А именно в рутинната си практика да преглеж- дам пациенти, а във времето, когато мога да взема ежегодния си отпуск, да използвам възможността да пътувам. Съчетавам посещаването на различни фо- руми със срещи с добри приятели, които срещнах в хода на обучението си във Великобритания.

КАКВА Е МОТИВАЦИЯТА ВИ КАТО ЛЕКАР?

Смятам, че всеки един лекар се стреми да бъде най-добрият за своя пациент. За мен би било недо- пустимо да не бъда в крак с най-новите съвременни открития. За да съм от полза на моя пациент, тряб- ва да бъда безкрайно прецизна в своите прегледи, консултации и провеждането както на рутинните прегледи, така и на другия спектър – черешката на тортата – провеждането на вътреутробна хирургия. Личната ми мотивация в областта на феталната ме- дицина е да бъда най-добрият лекар за пациента, който е избрал мен. Мотивацията ми като препода- вател е да оставя отпечатък у всеки, който е минал през отделението, в което работя – всеки студент, който е слушал моя лекция, да бъде удовлетворен, да има адекватен стимул да упражнява професията си на високо ниво, с добра квалификация. Обучението на млади, нови кадри за мен се превърна в ос- новна водеща амбиция тук, в България. Аз получих обучението си в най-големия водещ център по май- чино-фетална медицина, при бащата на феталната мидицина. Никога няма да спирам да повтарям, че моят учител – проф. Кипрос Николаидес, остави си- лен отпечатък в съзнанието ми, че знанията трябва да се предават, обучението винаги трябва да е на- пълно безплатно и никога не трябва да връщаш ко- лега, който е почукал на вратата ти и иска да научи нещо. Така че наред с асоциацията по майчино-фе- тална медицина това е и личен мой мотив – тряб- ва да има обучение, за да има по-добра пренатална грижа, повече прегледани бебета, повече спасени бебета и повече детски усмивки. Искам да блогода- ря на своя екип, за който вече няколко пъти спо- менах. Безкрайни благодарности на д-р Васил Ка

лев, д-р Цветослав Василев, д-р Мариета Искилиева, д-р Росен Билчев и, разбира се, на моите акушерки Веси Коцева и Силвия Газинова. Един лидер никога не може да бъде лидер в своето отделение, ако няма най-блестащия екип. Аз съм безкрайно благодарна на моя екип, че сме силно ядро, което може да поеме предизвикателства на пациентите, на тези, които са ни оставени от колегите, от статуквото в страната, и да се бори и да върви напред ръка за ръка.

КОЕ Е НАЙ-ЯРКОТО ВИ ИЗЖИВЯВАНЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТ ПО ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА?
Смятам, че този въпрос изисква само един-един- ствен отговор – благодаря на всеки един пациент, който ме избра за свой лекар, специалист по май- чино-фетална медицина по време на протичане на бременносттта. Всички пациенти, които са преми- нали през моя кабинет, се надявам да са си тръгна- ли с усмивка. За мен преживяването е ежеминутно, прекрачването на прага на всеки нов пациент носи нова надежда, че бебенцето е добре или предстои сп- равяне с тежка ситуация. Така че ежедневието ни е цветно, красиво. Новият живот е един нов път, по който всеки ден, при всеки един следващ преглед,

тръгваме с родите- лите. Няма най-ус- пешния случай, има най-радостните ро- дители, които са по- сетили моя кабинет, за което съм без- крайно благодарна.

КАКЪВ Е
СЪВЕТЪТ ВИ КЪМ ЗАВЪРШВАЩИТЕ ЛЕКАРИ?
Съветът ми към всеки един завърш- ващ лекар, който би искал да посвети остатъка от карие- рата си в областта на майчино-фетал- ната медицина, е, че трябва да я по- чувства като своя- та специалност. Да

знае, че всеки един ден, бидейки на работа, ще се чувства щастлив, защото вътрешният заряд на един лекар е задължителен за добрата работа в отделе- нието и добрата комуникация с пациентите. Всеки един млад лекар, който би искал да получи специа- лизация в областта на майчино-феталната медицина и не на последно място вътреутробна фетална хи- рургия, може да намери своето обучение както при нас, в България, така и в няколко водещи центъра в Западна Европа. Това, което обаче искрено съвет- вам младите лекари, е че връщането им в България е ключово за това да допринесем за по-добрата пре- натална грижа, за повече здрави бебета и майки. А асоциацията по майчино-фетална медицина и моят екип винаги ще бъдем насреща за всеки, който би искал да специализира или да посвети кариерата си на тази за мен най-прекрасна специалност.

Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.

Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.

Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.

Съществуват два вида:
Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин
Таблетки, съдържащи само прогестин
Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти.
Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.

Съвременните хапчета са различни
Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.

Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Здравните власти на САЩ искат от доставчиците на здравни услуги в страната да обмислят предписването на често срещан антибиотик на хомосексуални и бисексуални мъже, който да се използва като „сутрешно хапче“ за предпазване от често срещани болести, предавани по полов път.

Напоследък броят на полово предаваните болести се е повишил до рекордни нива, а в проекта на препоръки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) се предлага използването на доксициклин, „тъй като той има доказана полза за намаляване на инфекциите с хламидия, гонорея и сифилис и представлява нов подход за справяне с превенцията на полово предаваните болести при популации с повишен риск от тези инфекции“.

Доксициклинът е евтин антибиотик, който се използва от повече от 40 години, включително за лечение на акне, хламидия и петниста треска в Скалистите планини.
Проучване, публикувано през април в The New England Journal of Medicine, показва, че употребата на доксициклин намалява с две трети вероятността мъже, които имат секскуални контакти с мъже, да бъдат диагностицирани гонорея, хламидия или сифилис.
В медицинските среди този вид употреба на лекарства е известна като постекспозиционна профилактика.

„Постекспозиционната профилактика включва прием на лекарство за предотвратяване на инфекция след евентуално излагане на риск и е често срещана стратегия за превенция на ХИВ и други инфекции“, се казва в предложението на CDC.

След публикуването на проучването през април Калифорнийският департамент по обществено здраве препоръча превантивното лечение да се използва от „всички небременни лица“, като отбеляза, че то може да се приема ефективно „в рамките на 72 часа след орален, анален или вагинален секс без презерватив“.
Коментари относно предложението на CDC могат да се правят онлайн до 16 ноември.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Влошеното качество на яйцеклетките при по-възрастните гризачи може да бъде променено с помощта на хранителна добавка, твърдят учени. Според тях откритието може да помогне за лечение на хора с проблеми с фертилитета

Намаляването на плодовитостта при по-възрастни мишки е било преодоляно чрез даване на съединение, което вече се съдържа в повечето живи клетки. Процесът също така ги стимулирал да създават по-големи потомства. Откритията, публикувани в списание Nature, предлагат насоки, които биха могли да подпомогнат разработването на лечения за хора с проблеми с фертилитета.

Шансовете за забременяване – по естествен път или с помощта на помощни технологии като ин витро оплождане (IVF) – стават все по-малки с възрастта. Това може да се обясни с репродуктивните клетки в яйчниците, наречени яйцеклетки, които се влошават и намаляват като брой през целия живот.

Молекула, наречена спермидин – изолирана за първи път от сперматозоиди, но вече известна с функциите си в много видове клетки – е доказала, че удължава живота при дрожди, мухи, червеи и човешки имунни клетки. Повишеният прием на спермидин с храната е свързан и с намаляване на свързаните с възрастта проблеми при лабораторни животни, включително сърдечносъдови заболявания при мишки и когнитивен упадък при плодови мушици. Въздействието му върху стареещите яйцеклетки обаче е неясно.
„Последното проучване разкрива потенциала на молекулата за справяне с основните пречки в репродуктивната медицина“, казва Алекс Поляков, специалист по репродуктивна медицина в университета в Мелбърн, Австралия. „Това изследване безспорно е новаторско“, отбелязва той.

Млади и стари
За целите на изследването Бо Сюн, репродуктивен биолог в Нанджинския земеделски университет в Китай, и колегите му са сравнили проби от яйчникова тъкан от млади мишки и мишки на средна възраст и установили, че по-възрастните мишки имали много по-малко спермидин в яйчниците си. По-възрастните мишки са имали и по-некачествени яйцеклетки и повече дегенерирали фоликули – структури в яйчниците, които задържат яйцеклетките и ги освобождават по време на овулацията.
Проучвайки дали тези наблюдения са свързани, изследователите инжектирали някои от по-възрастните мишки със спермидин и сравнили яйцеклетките им с тези на контролните мишки. Ооцитите на мишките, на които е бил инжектиран спермидин, се развивали по-бързо и имали по-малко дефекти, отколкото тези на нетретираните застаряващи мишки.

Мишките, на които е давана добавката, имали и повече фоликули – показател, който често се използва при хората за оценка на броя и качеството на яйцеклетките. Това предполага, че спермидинът забавя дегенерацията на фоликулите с възрастта. Дори когато изследователите са доставили спермидин в питейна вода вместо с инжекция, той пак е обърнал признаците на стареене на яйцеклетките.
Повишаването на спермидина също така подобрило успеваемостта на образуването на бластоцисти – оплодени топчета от делящи се клетки, които се превръщат в ембриони. Освен това застаряващите мишки, които са получили съединението и след това са заченали по естествен път, са произвели приблизително два пъти повече малки на котило в сравнение с контролните застаряващи мишки.

Изчистване на клетките
След това Сюн и екипът му изследвали механизма на действие на спермидина. Отбелязвайки, че яйцеклетките на нетретирани мишки не са изчистили увредените митохондрии (компонентите, произвеждащи енергия в клетките) толкова ефективно, колкото по-младите яйцеклетки, те секвенирали РНК на клетките. Установили, че гените, свързани с производството на клетъчна енергия и процесите, които изчистват клетъчните отпадъци, имат различни модели на експресия при млади и по-възрастни мишки, както и при мишки, които са приемали спермидин.
При обогатените със спермидин мишки яйцеклетките възстановили способността си да изчистват разрушените компоненти. Съединението изглежда също така е засилило функцията на здравите митохондрии при застаряващите мишки. Ефектът е бил подобен и при застаряващи свински яйцеклетки, поставени в лабораторен съд, които са били подложени на стрес, което подсказва, че механизмът на действие на спермидина може да е последователен при различните видове. „Въпреки че знаехме за антиейджинг свойствата на спермидина, все пак бяхме изненадани от забележителните му ефекти“, казва Сюн.

Когато изследователите третирали лабораторно култивирани яйцеклетки с молекула, която потиска процеса на изчистване на митохондриите, те установили, че дозираните със спермидин клетки съзряват много по-бавно от тези, които не са третирани с нищо, което допълнително подсказва, че съединението влияе на процеса на изчистване на клетките, за да постигне своя антиейджинг ефект.

Лечение на безплодието
„Резултатите подсказват, че спермидинът би могъл да бъде обещаващо средство за подобряване на плодовитостта“, казва Сяопенг Ху, репродуктивен биолог в Шанхайския университет „Дзяо Тонг“ в Китай. Преди обаче той да се появи в клиниките, изследователите трябва да проучат неговата безопасност, странични ефекти и как различните дози влияят върху други процеси в организма, като например функцията на клетките и органите, посочва той.

Джереми Томпсън, репродуктивен биолог от Университета в Аделаида, Австралия, е съгласен с него. „Истинското доказателство ще бъде, когато се стигне до добре планирани и проведени клинични изпитвания“, подчертава той.
Следващата стъпка на Сюн и неговия екип е да тестват в лабораторни условия потенциала на спермидина за повишаване на плодовитостта на човешките яйцеклетки, като изследват безопасните и ефективни дози. Правилното определяне на дозата е важно, тъй като проучването показва също, че прекомерните количества спермидин водят до по-лошо качество на яйцеклетките при мишки. „Нуждаем се от прецизни клинични изпитвания, за да отговорим на тези опасения, преди спермидинът да може да се прилага за повишаване на плодовитостта при хората“, казва той.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.

Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.

Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.

Съществуват два вида:
Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин
Таблетки, съдържащи само прогестин
Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти.
Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.

Съвременните хапчета са различни
Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.

Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния Kings College Hospital в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет – Пловдив. В практиката си извършва консултации и проследяване на бременност, скрининг за хромозомни и генетични аномалии, фетална морфология, ранна профилактика на усложнения на бременността и др. Д-р Стоилов е лектор и участник в множество български и международни научни форуми. Ежегодно се включва в различни благотворителни кампании като “Повече българчета за България!“, „Направи го сега“ и др., и организира собствени инициативи.

Повече информация прочетете на: www.pregnancy.bg

КОГА ТРЯБВА ДА Е ПЪРВАТА ЕХОГРАФИЯ ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА И КАКВО ТРЯБВА ДА ОЧАКВА БРЕМЕННАТА ЖЕНА?

Много от жените правят 1, 2 или 3 теста за бременност, при много малко закъснение, и веднага посещават гинеколог. В първите дни от закъснението е много трудно, дори невъзможно, да се визуализира плоден сак. Ето защо аз препоръчвам първият преглед да е поне след 2-3 седмици от очакваната менструация, но само и единствено ако до този момент жената няма оплаквания. При наличие на кървене и/или болка е редно да търси незабавно медицинска помощ.

Първият преглед има за цел да установи дали има бременност изобщо, да локализира бременността – в маточната кухина или извънматочна, да установи структурите за съответния срок, наличието на ембрион, броя им, евентуално наличие на сърдечна дейност. В зависимост резултатите от този преглед може да плануваме още една или няколко визити преди края на първи триместър, когато ще правим най-важния преглед на бременността – скрининг в първи триместър.

Прегледът, който извършваме в 11-13 гестационна седмица (г.с.) е скрининг в първи триместър. От историческа гледна точна, той се извършва от ’90 години на миналия век и е известен като „преглед за синдром на Даун” или нухал скан ( nuchal scan). Първоначално е
бил най-ранният и надежден метод за оценка на риска от генетични аномалии и най-вече за синдром на Даун (тризомия 21). Установява се обаче, че в този срок и чрез добавяне на допълнителни маркери, може да открием мнозинството от плодовете с тризомия 21. Освен това,
чрез измерването на нухалната гънка, ни помага да открием сърдечни аномалии, аномалии на лицето, главата мозъка, дефекти на невралната тръба и т.н.. След години задълбочени проучвания се добавят още и още важни компоненти към комбинирания скрининг за Даун синдром.

В настоящия момент комбинираният скриниг в първи триместър има няколко важни момента:

• Скрининг за най-честите ануплоидии ( синдром на Даун, Едуардс и Патау)
• Скрининг за прееклампсия
• Скрининг за структурни аномалии на плода
• Датиране на бременността
• Скрининг за гестационен диабет
  

Скринингът за анеуплоидии е все още водещата причина сред бременните да провеждат изследването. Това безспорно е много важна част, но искам да направя няколко уточнения. Скрининг за синдром на Даун има 90-95% точност за установяване на засегнатите плодове, т.е. не може да засече всички. На 2-3-5 от 100 жени има установен ВИСОК РИСК да носят плод с този синдром, без плодът да е засегнат. Това е фалшиво положителна честота. Риск за определен синдром или развитие на състояние не означава болест. Това е метод да отделим хората с по-висок шанс да имат търсеното заболяване. На тази група хора се предлагат допълнителни изследвания с по-висока точност или диагностични изследвания. За тези изследвания ще поговорим след малко. Не винаги може да се започне от най-точните изследвания поради себестойността им или рисковете, които имат.

Синдром на Едуардс и Патау най-често са с множество структурни дефекти, сред които аномалии на мозък, сърце, крайници, коремна стена и т.н., което ги прави лесни за разпознаване още в 12-13г.с., но от квалифициран специалист. За съжаление, дори преди по-малко от седмица имах пациентка, която е била на преглед в 12г.с. и не са открити груби аномалии на плода и то само защото пациентите нямат представа, че за извършването на високоспециализираните прегледи се изисква квалификация. Държавата и институциите не са създали регламенти и списък на квалифицираните специалист, за което е крайно време!

Да се върна на темата, след това кратко отклонение. Едно от най- честите и тежки усложнения на бременността е прееклампсията. Ако се разгърне цялата клинична картина, тя е свързана с високо кръвно налягане при бременната, както и със силно нарушаване на функциите на всички органи и системи. Прееклампсията е сред най-честите причини за смърт и заболяемост в краткосрочен и дългосрочен план за майката и новороденото. Изследването в 11-13г.с. ни позволява да открием 9 от 10 жени, които ще я развият. Много по-важното е, че може да предотвратим това усложнение при 2/3 от жените, които ще развият прееклампсия.

С напредването на технологиите, ръка с ръка с науката, може да открием множество аномалии на плода още докато е 5см., както и на плацентата и пъпната връв. Това ни дава възможност за различни изследвания, проследяване и прогнозиране на състоянието на бременната. Както в повечето сфери на медицината, но още повече в акушерството, ние сме притиснати от времето – бременността трае 40г.с. или 280 дни. Колкото по-рано знаем, че няма аномалии, за да сме спокойни или пък открием такава, толкова повече време за изследвания и решение имаме. Ясно е, че не всички аномалии могат да се установят през бременността, още по-малко в ранните срокове.

Изключително важно е да определим срока на бременността и още от началото да знаем дали плодът се развива спрямо очакванията, както и да следим неговото развитие с напредване на бременността. Малък или голям плод може да е свързан с различни отклонения, но в повечето от случаите се касае за грешка в датирането (която е редно да се избягва). Също така определянето на термина има значение за момента на раждането – доносена бременност, преждевременно раждане или преносена бременност.

Гестационният диабет е състояние по време на бременността, което крие рискове и последствия за бременната и новороденото, но може да не бъде разпознат лесно. Чрез ранното му лечението може да предотвратим част или всички последствия от диабета, така че навременното откриване на завишена кръвна захар е много важно.

КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА СКРИНИНГ НА ГЕНЕТИЧНИ АНОМАЛИИ И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЯКА БРЕМЕННА ЗА ТОЗИ ВИД СКРИНИНГ?

Скрининг за анеуплоидии може да се направи най-рано в 10г.с.
с неинвазивен пренатален тест (НИПТ), но е препоръчително това изследване да се направи след скрининг в първи триместър, за който говорихме досега. Скринингът в първи триместър е незаменим по своята същност и всеобхватност. Грешно разпространено е, че НИПТ го замества.

НИПТ е изследване само за откриване на генетични аномалии като синдром на Даун, Едуардс и Патау. Да, това е брилянтен тест за тези синдроми, но само за тях. Чрез тестът не се извършва изследване за прееклампсия, за гестационен диабет, за множество дефекти на плода, както и не служи за определяне на коректния срок на бременността. НИПТ е страхотно допълнение към скрининга в първи триместър.

НИПТ е изследване, което се базира само на кръвна проба, при което търсим частици от ДНК-то на плода в майчината кръв. Скрининг в първи триместър е комбинирано изследване, което изисква събиране много голямо количество информация от майката, кръвното й налягане,кръвни изследвания и ехография.

Към диагностичните методи за генетични аномалии спадат хорионбиопсия и амниоцентеза, на които се спирам по-подробно в следващия абзац.