д-р-Златко-Димитров

д-р Златко Димитров – Очаква се 150 млн. души в Европа да са алергичноболни през 2050 г.

by Алергии и имунологияЗдравеЛайфстайлСтатииХайлайф

50-80% от причините са генетични, 20-50% се дължат на фактори на околната среда, казва алергологът.

ВИЗИТКА
Д-р Златко Димитров е завършил медицина в Медицински факултет на Тракийски Университет гр. Стара Загора през 2003г. Има придобити специалности по детски болести и по клинична алергология. Част е от екипа на Клиниката по детски болести на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София и детски център на ДКЦ Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Основател е на Art Clinic. Заместник-председател на Българското дружество по алергология.

Д-р Димитров, защо едни хора имат алергии, а други – не?


Този въпрос е комплексен, но основната причина са генетичните фактори, чието разнообразие пред последните години постоянно се увеличава. Всичко в крайна сметка започва от генетичната предразположеност на всеки един човек и, разбира се, от факторите на средата. Когато обаче говорим защо едни хора имат алергии, а други -не, трябва единствено да подчертаем значението на тези генетични фактори. Те са водещи в над 50 % до 80% от случаите.


Можем ли да предпазим децата си от алерги и алергични състояния?


Да. Ние имаме влияние върху този процес, макар и частично. Можем все пак да имуномоделираме и оттам да намалим риска за поява на алергични болести чрез факторите на средата. Например диетата и средата, в която се отглеждат децата, зависят в голяма степен от родителите. Доказано е, че определени храни, когато бъдат въведени рано в рациона и останат неотменна част от него, намаляват риска от алергични реакции с – обърнете внимание- 50%. Визирам плодовете и зеленчуците, рибата и ферментиралите млечни продукти, за които е доказано, че намаляват риска от алергични болести. Ние не можем да променим генетичната предразположеност, която получаваме от нашите родители, но с правилно поведение и правилен хранителен режим можем значително да намалим този риск.


Как деца под 2-годишна възраст получават алергии? Кои са причинителите и трудно ли се диагностицира алергия при бебета?


Алергиите се появяват и в ранна детска, и в кърмаческа възраст под 1 година. Причината е, че децата се раждат с определен генетичен риск, но след раждането се сблъскват с факторите на средата. Основната причина за поява на хранителна алергия са протеините на кравето мляко. Когато децата приемат съответната адаптирана формула, най-често се проявяват алергични реакции, които са различни типове – кожни, стомашно-чревно, по-рядко от страна на дихателната система. Още в кърмаческа и в ранна детска възраст децата имат експозиция към съответните алергии.


Децата израстват ли алергиите?


Да. Когато диагностицираме едно дете, трябва да дадем оптимистичен отговор. Ранното и адекватно поведение помага да се намали рискът за детето. Ако се спазва такова поведение и се елиминира съответният алергенр може с 80% вероятност да кажем, че детото ще изгради толеранс или ще израсте алергията си между 3 и 5-годишна възраст.


Ранната диагностика би ли повлияла по по-нататъшното лечение на дадена алергия при възрастен?


Несъмнено. Тук говорим за два вида профилактика – първична, при която не допускаме поява на дадена болест, и вторична, която намалява риска от усложнения. Ранната диагностика на алергичините болести намалява риска за последващи усложнения за пациентите. Какво имам пред вид? Давам пример с едно често разпространено заболяване каквото е алергичният ринит. Ако го дианостицираме своевременно и започнем лечение, което потиска имунологична реакция (наричаме това имунотерапия), ние по този начин намаляваме с цели 40 % риска за поява на едно усложнение като бронхиална астма. Така че отговорът е да, можем да повляяем.


Кои са най-тежките алергични състояния при деца, на които Вие сте ставал свидетел?


Най-тежката алергична реакция несъмнено е анафилаксията. Тя може да се предизвика както от хранителен, така и от медикаментозен алерген. При децата по честота води хранителната алергия. Анафилаксията протича с непосредствен риск не само заз дравето, но и на живота на детето. Тя се разделя на различни степени по тежест, но за ориентация на пациентите мога да кажа, че това е реакция, която засяга повече от две системи – примерно кожа, храносмилателна, дихателна, нервна система. Ако има засягане на повече от 2 от изброените системи, вече говорим за тежка алергична реакция, анафилаксия.


Същото ли е и при възрастните или има и други опасни състояния?


При възрастните пациенти отново това е състоянието, което е свързано с непосредствен риск за живота, но при тях етиологичните фактори са различни. Там водещи са предимни медикаментодзите и ужилванията от насекоми. Хранителният алерген като причина за анафилаксия е по-чест в детската възраст.

В случай на тежка алергична реакция при деца какво е най-важно да знаят родителите?


На пациентите ни, за които смятаме, че имат риск от анафилаксия, изписваме медикаменти, които те трябва винаги да носят със себе си. Рискът се определя на базата на данните, които ни предоставят родителите и пациентът, както и от резултатите от изследванията.
Пациентите, преживели анафилаксия, трябва винаги да имат със себе си адреналин под формата на писалки или ампули и да го приложат веднага след като са изложени на съответния етиологичен фактор – например ужилване от насекоми или неволен прием на храна, за която се знае, че ще доведе до такъв тип реакция.


Кои деца са най-застрашени от възникване на алергично състояние?


Тези, за които има вече доказана сенсибилизация – това е състояние на откриване на специфични имуноглобулини Е в кръвта или на кожата чрез съответните тестове с убождане. Когато пациентът има такъв тип сенсибилизация, рискът той да развие този тип реакция е по-висок.


Какво е важно за знаят хората за хранителните непоносимости?


Диагностиката непрекъснато се развива, в резултат на което ние разполагаме с възможности за измерване не само на специфични IgE, но и на специфични IgG – антитела, които стоят в основата на тестовете за непоносимост. За да стане по-ясно на читателите, е необходимо да спомена, че непоносимостта е доста широко понятие всъщност. Когато говорим за непоносимост, ние не говорим само за измерване на определени показатели в кръвта, а това са широк тип състояния. Като пример мога да дам нещо, което е познато на широката публика – това е лактозната непоносимост. При това състояние имаме недостатък на ензим, който разгражда млечната захар и това води до симптом. Но там нямаме антитела, които да измерваме в кръвта, и то отново е непоносимост. Т.е. под хранителна непоносимост разбираме симптоми, които се появяват при прием на определена храна, като механизмите могат да бъдат различни. Интерпретирането на всеки резултат, включително IgG, трябва да бъде направено много внимателно. В алергологията има принципи, които трябва да бъдат спазени и те са, че полученият резултат винаги трябва да е клинично свързан. Ако пациентът получи резултат, който показва сенсибилизация към редица храни, и ние имаме съмнение, че той има клинични симптоми – непоносимост към тези храни, тогава трябва да бъдат направени следващите стъпки. Например, елиминация на съответния алерген, след това провокация. Може да се наложи повторна елиминация и провокация. Това е един път, който пациентът изминава заедно със своя лекуващ лекар преди да потвърдим, че той наистина има нужда от съответната диета за дългосрочен период.


Има ли препоръчителна скрининговата диагностика за хора без клинично изразени симптоми?


Това, което съществува като официални препоръки до момента е, че пациентите, които са здрави и нямат никакво съмнение за проблем със съответен хранителен алерген, не е необходимо да се подлагат на изследвания. Защото дори съществува риск тези изследвания да насочат в грешна посока, ако попадат в неквалифицирани ръце. Винаги трябва да има причина, за да се изследва един пациент. Изключвам случаите, в които правим онкологични и профилактични кръвни изследвания – това е вече друг въпрос.


Едно време беше рядкост да срещнеш човек с алергия, а сега изглежда, че хората масово страдат от тях? Каква е причината?


Абсолютно правилно е да коментираме този въпрос. Споменахме, че всеки от нас се ражда с определена генетична информация и гените предопределят риска в 50 до 80% от случаите. 20 до 50% от тях обаче се дължат на външни фактори. Това, което ядем, дишаме, пием, средата, в която се намираме, неминуемо влияе за появата на алергичните болести. Много са хипотезите. Доказано е например, че определени фактори могат да повлияят митилирането на ДНК, т.е определени токсични фактори, радиацията дори могат да окажат влияние и това да промени първоначално кодираната генетична информация. Според една от много разпространените теории – хигиенната теория, човешкият вид вече живее в съвсем различни условия на изключителна чистота, стерилност. Аз имам пациенти, кото буквално се опитват да поддържат стерилна среда вкъщи. Това също пренасочва имунния отговор, т.е. той вече не се дразни от инфекции, бактерии, да не говорим за паразити, затова имунната система намира, фигуративно казано, отдушник в поява на TH2 отговора – алергичните заболявания. Разбира се, тази теория не изчерпва всичко, но също показва променения ни начин и може би донакъде допринася за отговора на въпроса защо сега, защо при тези условия, защо не по-рано.


Каква е правилната превенция и какво може да се направи, за да не стигат хората често до алергични състояния?


Задавате глобален въпрос, защото той може да бъде модулиран на местно, държавно и на световно ниво. Това, което можем да направим като родители и като пациенти за самите себе си, е да се храним правилно, изхождайки от приема на храни, които най-благоприятно въздействат върху чревната ни флора, модулират въпросния TH отговор, създават по-висок процент Т-регулаторни клетки, за които е доказано, че имат влияние за потискащия ефект срещу появата на алергични заболяваният.


На национално ниво това , което може да се направи, е разбира се намаляване на замърсяването. Всеки може да види въздуха, който диша в момента в София. Той не търпи коментар, по-различен от известния. Това е проблем за всички големи градове. Да не не забравяме, че населението живее предимно вече в големите градове. Така че въздействието върху въздуха, водата, добрият контрол за качество на продуктите е нещото, което може да се направи на национално ниво.


На световно ниво това е цялостна програма за подобряване на климата в дългосрочен аспект, за справяне със замърсяването, с вредните емисии чрез законови бази и регулиране. Също така изключително важно е поощряване на правилното поведение на хората в световен мащаб, тъй като алергичните болести засягат огромно количество хора. Само в Европа живеяг над 300 милиона. Като сметнем, че до 2050 г. ще бъдат засегнати около 50%, това означава, че след по-малко от 30 години ще говорим за 150 милиона алергичноболни само в Европа. А има възможности за намаляване на този риск.

IMG_5968

д-р Малена Герговска- Всеки втори българин страда от някаква форма на алергия

by Алергии и имунологияСтатии

Случаите на атопичен дерматит при малките деца е нараснал три път за последните 10 години, казва дерматологът

Д-р Малена Герговска, д.м., е специалист по дерматология и венерология. Завършила е Медицинския университет в София през 2007г., а през 2018г. защитава докторантура към катедра „Дерматология, Венерология и Алергология” към Медицински Университет – Плевен и придобива научна степен доктор. Две години по-късно получава и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт към Медицински университет – София. Има проведени специализации в чужбина, редица публикации в научни български и международни списания.

Работи в МЦ „Полимед”АД и дерматологична клиника “Евродерма” – София

Д-Р ГЕРГОВСКА, КОНТАКТНИТЕ АЛЕРГИИ СА ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕН ПРОБЛЕМ. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕ?

Хроничните алергични заболявания нарастват значително и фактите наистина го потвърждават. Очакванията са през 2025г. половината от европейското население да има алергични изяви, било от страна на белия дроб, на уши-нос-гърло или на кожата.

България е една от малкото страни в Европа, в която тестванията за алергии не са поети от НЗОК. В същото време всеки втори човек страда от някаква форма на алергия. Честотата непрекъснато расте, включително и формите на алергичните прояви. Особено сериозен е

проблемът при малките деца. При тях атопичният дерматит за 10г. е нараснал три пъти – от 8% на 20-30%, като по-често от него страдат децата с руси коси и сини очи, което специалистите обясняват с несъвършените бариерни функции на тяхната кожа. Причината е във все повечето алергени в заобикалящата ни среда, а най-важното в борбата с алергиите е избягването на контакта с алергена.

Никелът продължава да е алерген номер 1 в целия свят, като и у нас свръхчувствителните към този метал са учудващо много – над 25%. Много трудно може да се избегне контакт с него – никелът е навсякъде около нас – в компютрите, часовниците, химикалките, бижутата, коланите, копчетата на дънките, гримовете, пиърсинга… Към него се добавят алергиите към сравнително новите гел и ши лакове за нокти, към

самите изкуствени нокти, към лепилото за изкуствени мигли, дори към помпичките на диабетиците, подаващи инсулин. Последното е съвсем нова световна тенденция, която силно тревожи медицинската общественост.

Виновник във всички тези случаи са акрилатите, които минават дори през латексовите ръкавици. Тези вещества предизвикват обриви по върховете на пръстите, сърбеж и оток около очите. Един от тези акрилати бе обявен за алерген номер 1 в САЩ през 2019г. Именно той се съдържа в пластмасата на инсулиновите помпи, които се слагат най-често на деца.

КОИ СА НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ У НАС АЛЕРГЕНИ, УСТАНОВЕНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10Г.?

Споменатият вече никел, след него се подреждат кобалт, хром, парфюми, боя за коса, колофон, акрилати. Към тях трябва да се добавят и текстилните бои, мокрите кърпички (заради консервантите), лепилата в обувките, временните татуировки (заради боите), някои лекарства – по-точно добавките в тях.

Причинителите на алергии са почти еднакви по света – сравнението между нас и САЩ например показва съвсем малка разлика. Там акрилатите са обявени за алерген още през 2012г., у нас – през 2018г., и това е обяснимо

– модата на гел лаковете дойде в страната по-късно. От нашата класация липсва и вещество, станало печално известно в чужбина като съдържащо се в масажни кресла, каквито в България просто не са внасяни…

Имаме и наш, български “принос”. Това е прополисът, наричан още клей – пчелният продукт, препоръчван в много домашни рецепти като чудодейно лечебно средство за всичко. От миналата година прополисът вече е включен в европейската класация на алергените на 22-ро място, измествайки от него растението иглика. (То вече е генно модифицирано и на практика не произвежда протеина, който е водел до алергични реакции). Предстои интересът към прополиса и причинените от него контактни алергии, да се засили.

ДО КОЛКО МЕДИЦИНСКИ ИЗДЪРЖАНО Е ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЕКЗЕМИТЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА СТРЕС?

Отдавна е установена връзка между стреса и екземата. Науката обяснява, че под въздействие на стреса се освобождават хормони, които засягат нашата имунна система. Едно от последните проучвания показва, че действието на намиращия се в човешкия организъм хормон глюкокортикоид, който се активизира по време на стрес, причинява или влошава кожни заболявания като акне, псориазис, екзема и др. В същото време, учените откриват, че блокирането на въпросния хормон води до наличие на по-здрава и изчистена кожа.

Нещата, които се случват в човешкия мозък, имат силно отношение към кожата и нейната заболеваемост. Когато сме подложени на стрес, механизмът за отбрана на тялото ни се задейства, освобождавайки

„стресовите хормони“. Често срещани признаци на стрес са раздразнена кожа, проявяваща се като невродермит, екземи, витилиго (загуба на пигментация) и понякога уртикария. Психологическите неразположения предизвикват и форма на копривна треска, наречена „адренергична уртикария“, както и възпалителни състояния като розацея, тъй като са свързани с нервните клетки, разположени по кожата на човек. Нещо повече – стресът и душевният дискомфорт могат да доведат и до тежка (но временна) загуба на коса и възпаления на скалпа.

Друга част от заболяванията на кожата обхващат дерматози, при които болестният процес се отключва от силни психотични фактори. Такова заболяване е атопичният дерматит. Това е хронично-рецидивираща сърбяща дерматоза, проявяваща се при някои индивиди още в детска възраст, с клинична картина на дерматит по лицето и гънките, понякога асоциирана с атопичен ринит, конюнктивит или астма. Стресът предхожда появата на заболяването при около 70% от пациентите, като при почти всички води до влошаване на състоянието. От друга страна психотичните прояви се развиват паралелно с кожните. Изразяват се в безпокойство, раздразнителност, избухливост и склонност към чести конфликти, намалена концентрация и неспособност за продължително задържане на вниманието. Често в основата на тези прояви е връзката майка-дете, което се потвърждава от подобрението на кожното заболяване на детето след проведена психотерапия на майката. Акнето е често срещана дерматоза,

засягаща двата пола предимно през пубертета. Засягат се космено-мастните фоликули по лицето и по-рядко гърба и гърдите. Един от факторите за влошаване на заболяването е психичният стрес.

Стресът може да предизвика вредни навици, известни в психологията като „фокусирани върху тялото повтарящи се поведения“, като дърпане на косата и миглите, или щипане на кожата на определени места по ръцете. Тези пристрастяващи навици освобождават допамин (един

от хормоните на щастието) и от една страна се приема, че облекчават стреса в краткосрочен план, но очевидно – от друга – вредят на кожата в дългосрочен план.

СПОРЕД СТАТИСТИКАТА В СВЕТОВЕН МАЩАБ ЗАЧЕСТЯВАТ СЛУЧАИТЕ НА МЕЛАНОМ. КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ?

Доказано е, че честотата на малигнения меланом нараства драматично в последните 30г. Всяка година в света се разболяват над 100 000 души от злокачествен меланом, който причинява най-голям процент смъртност от всички кожни тумори.

Най-злокачественият тумор в човешката патология – меланома малигнум (злокачественият меланом), може да бъде излекуван окончателно при една правилна и

навременна профилактика. Ако е изпуснат обаче, може да доведе до много тежки последствия, включително й до летален изход. Профилактиката е най-важна и първа стъпка в окончателното овладяване на това заболяване, независимо че има нови лекарства срещу злокачествения меланом.

За съжаление все още нямаме конкретна статистика за България. Цифрите и прогнозната статистика в световен мащаб са доста стряскащи, а процентът на смъртните случаи, вследствие на злокачествен меланом, постоянно нараства, като това не подминава и нашата страна.

КОИ СА РИСКОВИТЕ ГРУПИ И КОЙ СЕ РАЗБОЛЯВА НАЙ-ЧЕСТО?

Меланома малигнум е 20 пъти по-чест при хората с бялата кожа, отколкото при тези с черната кожа. Рискът да се разболееш от меланом е 2,5% при белите кожи (1 на 40 човека), 0,1% – при чернокожите и 0,5% при латиноамериканците.

Относно възрастовите групи, има пик на заболяването в късна възраст – около 63 и 65г., но за съжаление другият пик е в много млада възраст – между 20 и 30г. При мъжете и жените има разлика в локализациите – най- честото разположение на меланома. При мъжете трябва задължително

да се наблюдават бенките и тъмните петна по гърба и гърдите (38% от меланома е разположен на гърба и гърдите), следват главата и шията с 22% – това са данни от световната статистика. При жените основно е необходимо да се оглеждат краката – най-често меланомът (42%) е разположен по долните крайници, след което следват ръцете.

Често хората подценяват риска и причините за меланом, затова винаги обръщаме внимание на фактори, като UV светлината и озоновата дупка, като проучванията от последните години сочат две главни насоки, в които UV лъчите увеличават риска от меланом.

Първата е ранното, интензивно и неконтролирано излагане на децата и младежите на слънце. Не бива да се допускат слънчеви изгаряния, особено в детска възраст, защото преведено на научен език означава,

че може да се увреди ДНК в меланоцитите и в по-късна възраст това да доведе до пръвръщането им в меланомни клетки.

Втората насока идва като данни от Европейската академия по дерматология (ЕАД). Основният акцент в публикациите в сп. „Америка джърнъл“ и в сп. Epidemiology, както и много други сочат, че рискът от меланома малигнум се увеличава с нарастване на броя на сесиите

в солариума, особено ако се прекалява със солариум в млада възраст и по-рано от 30 години. Не говорим за еднократни процедури, за разкрасяване за конкретен повод, а става въпрос за много сесии, за непрекъснат стремеж да си с тен през цялата година.

Има и известна наследственост по отношение на разболяване от злокачествен рак на кожата. Според практиката само 21% от всички пациенти, които развиват меланом, имат някакво генетично

предразположение. Хора, които имат близък с меланом в семейството си, трябва действително да се проверяват периодично – да оглеждат бенките и тъмните петна по тялото много старателно и на 6 месеца при дерматолог.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И РАННА ДИАГНОСТИКА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ КОЖНИ ОБРАЗУВАНИЯ? ВАШИЯТ СЪВЕТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ?

Родителите трябва да знаят как да пазят децата си от слънцето, да нанасят фотозащитата, когато го извеждат на открито в подходящите часове. Хората е необходимо да слагат достатъчно фотозащита – на всеки 2-3 часа с висок фактор. Трябва да се помни, че фотозащитата започва да действа около половин час, след като е нанесена на кожата и действието й трае до 2-3 часа.

От особено важно значение е и колко пъти трябва да се проверяват бенките. Според Световната здравна организация и според Европейската академия по дерматология един път месечно трябва да оглеждаме бенките и тъмните петна по тялото си. Ако забележим нещо нетипично, тогава се ходи при специалист дерматолог и сътветно за дерматоскопия.

Разглеждайки всички бенки и пигментации по кожата си, трябва да забележим това, което е по-различно, с по-необикновена форма, с разрошени краища – пигмент, който не наподобява на останалите ни бенки и тъмни петна по тялото. Тогава трябва да се отиде при дерматолог.

Много е важно ABCD правилото, което е важно за всички:

•А е асиметрия на тъмното петно, която веднага трябва да ни отведе при дерматолог; •В е border – това са границите, които ако са пуснали пипалца, ако се неравномерни, ако са накъдрени, са сигнал за опасност; •С идва от color – това е цветът, който не трябва да е с повече от два различни нюанси и във всеки случай дерматологът трябва да прецени състоянието му; •D е диаметърът – тъмно петно или бенка, която нараства, трябва веднага да се види от специалист. Еволюцията на бенката или елевацията (ако тръгне да се надига едно петно) са сигнал, че е потребно веднага да посетим лекарския кабинет.

Извън ABCD правилото всяка рана, която не зараства, всеки пигмент, който е излязъл извън бенката, всяка червенина или оток около бенката, всеки продължаващ сърбеж, болка или уплътняване в областта на едно пигментно петно, всяка промяна в повърхността и поява на кървене или възелче в петното са опасен сигнал за тревога.

shutterstock_736192258

ВРАГЪТ В НАС ХИСТАМИНОВА НЕПОНОСИМОСТ

by Алергии и имунологияСтатии

Храните, които ни разболяват

КАКВО Е ХИСТАМИН?

Хистаминът се среща естествено в човешкия организъм и има важна роля за редица процеси. Той изпраща различни сигнали до мозъка, задейства отделянето на стомашна киселина за подпомагане на храносмилането. Освобождава се след нараняване или алергична реакция като част от имунния отговор на организма. Когато нивата на хистамин станат прекалено високи или той не се разгражда правилно, това започва да се отразява на нормалните жизнени функции. В едни случаи симптоми се проявяват при недостиг или липса на диаминооксидаза (ДАО). В други – след прекаляване с храни, които съдържат или провокират синтеза на хистамин, въпреки че активността на ДАО ензима е нормална.

Главоболие или мигрена, хрема или запушен нос, необяснима умора, стомашно-чревни оплаквания, нередовен месечен цикъл, световъртеж, повръщане, обриви…. Това са само част от симптомите, които е възможно да сигнализират за хистаминова непоносимост на организма. При по-тежките случаи на непоносимост може да се наблюдават отоци, високо кръвно налягане, аритмия, чувство за тревожност, трудно регулиране на телесната температура, световъртеж.


Какво означава хистаминова непоносимост?
Хистаминът е вещество от групата на така наречените биогенни амини, което се съдържа в много храни. Хистаминът притежава важни биологични функции: стимулира функцията на стомашната лигавица, регулира гладкомускулното съкращение, участва в процесите на възпаление, вазодилатацията и производството на цитокини. Приетият с храната хистамин е необходимо да бъде разграден от синтезиращия се в червата ензим диаминоксидаза (ДАО). При дефицит на ДАО неразграденият хистамин ненужно се усвоява, причинявайки съответните симптоми.
Симптомите от гастроинтестиналния тракт може да са диария, синдром на раздразненото черво (IBS), хроничен запек, газове, стомашни болки, повръщане.
Симптомите, които засягат главата са главоболие, подобно на мигрена и оток на Квинке.
Дихателни проблеми, които може да се прояват са астма, запушен нос и сълзене от очите.
Кожните оплаквания включват зачервяване на лицето и/или гърдите (много често срещан симптом), обриви, екземи, уртикария, акне.
При жените е възможно да се наблюдава болезнена менструация. Симптомите изчезват по време на бременност и се завръщат след раждането.
Други симптоми може да са хрипове, разстройства на съня, аритмия, промени в настроенията – от отпадналост до раздразнителност и агресия.
От хистаминова непоносимост са засегнати около 1-3% от населението в Европа. Доказва се при близо 80% от хората, страдащи от изброените симптоми.
Изненадващо голям брой храни са естествено богати на хистамин или натрупват високи нива на хистамин по време на зреене или съхранение. Други играят ролята на така наречените „хистамин либератори“ – те не само съдържат хистамин, но и повишават отделянето му в червата или потискат чревната ДАО активност.


Кои храни и напитки трябва да се ограничат?
Храните, с които трябва да се внимава са замразените меса, месни консерви, сушени, мариновани, пушени или други предварително приготвени меса, като колбаси, шунка, бекон, кайма, животински вътрешности (особено черен дроб). Важно е да се знае, че съдържанието на хистамин нараства със степента на раздробяване на месата. Рибните консерви, осолените, сушени, пушени или мариновани риби и морски дарове също съдържат хистамин, като количеството е по-високо при някои видове – риба тон, скумрия, херинга, сардини, аншоа, скариди, миди.

В групата на храните с богато съдържание на хистамин са още яйцата, зрелите сирена, като твърдо или полутвърдо бяло сирене, топено сирене, синьо сирене, фондю, Гауда и др. Там се нареждат също зърнените и бобовите култури, орехите, кашуто и др. ядки, шоколадовите бонбони и други продукти на основата на какао. Към групата принадлежат още цитрусовите плодове, изкуствени оцветители и консерванти, киселото зеле, спанакът, доматите (включително кетчуп и доматен сок), патладжанът, авокадото, бананите, маслините, маринованите зеленчуци и гъбите.
Важно е да се ограничи алкохолната консумация, особено приемът на червено вино.Комбинираната употреба на храни с високо съдържание на хистамин може да доведе до особено изразени или тежки симптоми. Примери за това са сирена и червено вино, пица (мая, сирене, домати, салам, спанак), рибни плата и вино и други.
Форми на хистаминова непоносимост
При ниски нива на ДАО и високи нива на хистамин най-често става въпрос за първична хистаминова непоносимост. Състоянието се дължи на генетични варианти в гена, кодиращ ДАО ензима, които значително намаляват ензимната активност. Тези генетични варианти се идентифицират с ДНК тест.
Хистаминовата непоносимост може да е също така вторична или придобита. Нерядко причина за нея стават възпалителни или дегенеративни заболявания на червата, тъй като над 90% от ДАО се образува в епитела на червата.
Има и определени медикаменти, които блокират ДАО – това са някои антибиотици, антидепресанти, муколитици и др. Алкохолът също понякога води до намалена активност на ензима.


Как се диагностицира?
Лаборатория „Геника“ предлага пълния набор от изследвания за диагностика на първичните или вторични форми на хистаминов интолеранс, а именно: измерване на нивата на хистамин в кръв или фецес, ДАО активност в кръв, ДНК тест за варианти в гена за ДАО, както и в гена HNMT, отговорен за разграждането на вътреклетъчния хистамин.