Posts in category: Анестезиология

Географското разположение, климата (средна температура 25 градуса целогодишно) и цялостните ранни мерки приети от френското правителство допринесоха, че бяхме на едно много ниско ниво на заболяемост. Бързото ваксиниране най вече също допринесе за това (75%).

Заетите реанимационни легла бяха средно 8-10 пациента през 2021 година а смъртността бе средно по 1 пациент на седмица.

Болничната помощ на Реунион е организирана изцяло като болничната помощ във Франция. Реунион е област от територията на Франция.

Като цяло е коренно различна от България. Много добра и силна организация на доболничната помощ, голяма роля играе домашния лекар и болничната която е в държавни болници и частни клиники. Тук се работи много по лесно от България, защото всичко е протоколирано. За най малката, като и за най опасната ситуация има протокол, който трябва да приложиш. Именно по това се преценя дали е действано адекватно в дадената ситуация. Ако си изпълнил протокола, не може да се търси вина за лекарска грешка. Естествено обратната страна

на добрата организация е, че трябват много пари. А тук не се жалят средства при изграждането и обзавеждането на клиниките и болниците.

Заплащането на специалистите по анестезиология е много по различно и в много по големи размери може би от цяла Европа с изключение на Швейцария и Люксембург. Тук всеки анестезиологичен акт има цена

и се заплаща от здравната каса. Така че работиш ли повече съответно получаваш много повече. Средно заплащане на анестезиолог в малка клиника 60-100 легла и1200 раждания е около 450000 евро годишно.

Към това се прилагат висок данък общ доход 45%и други такси за да достигне 50% облагане на доходите. Наример аз плащам 30 евро годишно на здравната каса. И въпреки това заплащането тук е в десетки пъти повече от заплащането на анестезиолога в България. Така че тук си изцяло концентриран в работата си и всичко останало от всекидневието ти е осигурено. У нас правих какви ли не глупости за да оцелееш ти и твоето семейство.

За съжаление хората у нас имат право да се страхуват да попаднат в реанимация. Мен също ме е страх. Ако условията и грижите са същите като от преди 15 години има защо. Тук реанимацията е на светлинни години и за всеки пациент се прилагат неимоверни усилия за да се стигне до благоприятен край. Аз лично в началото съм превеждал няколко тежки патиенти в реанимация с много скептицизъм, но винаги случаите завършваха с благоприятен край. Просто у нас тези пациенти биха загинали. По повод сегашната пандемия бих казал на нашите читатели ако не желаят да попадат в реанимация, най лесния и достъпен метод е да се ваксинират и да носят предпазни маски на закрито.

Болничната система е болния въпрос на България, който вече 20 години някои нежелаят да бъде решен!

Именно за това напуснах България. Не е силно да кажа, че като лекар анестезиолог се чувствувах като престъпник. Голяма корупция 80% от хирургичните специалности взимаха пари от болните, при нас нямаше прясна плазма, тромбоцити, фактори на кръвосъсирването, губехме пациенти защото нямахме условия за качествена работа и това е престъпление.

За да се промени здравната система трябва политическо решение, но и лекарите и мед. Сестри не трябва да стоят безучастни. Решението е да се вземе един модел (Франция или Германия) и да се приложи у нас, но явно, че после не могат да се вземат пари. Тук например е абсурд да се вземат пари или да се лъже както по клиничните пътеки в България.

Тук извършваш анестезиологичен акт кодираш го в компютъра (всичко е компютъризирано няма писане за нищо) и здравната каса ти заплаща без закъснение.Разликата между държавната болница и частна клиника е само в количествената работа. В частните клиники се работи много и качествено и съответно заплащането е много по добро. В държавните болници медицинския персонал е на заплати определени от държавата. Но в частна клиника може да се лекува всеки и без да заплаща ако няма допълнителна застраховка. Докато у нас недопустимото е че хората плащат луди пари независимо, че имат здравна застраховка.

Пациентите у нас заплащат и за лекарства също голям абсурд.

Реших да напусна България в края на 1997 година.Спомням си един ден се събудих и видях, че заплатата ми е станала 50 евро. Единствения начин който ми дойде на ум беше Френския легион. Трябваше да взема френски паспорт, който след това ми даваше повече възможности. Бях отличен спортист (бягане на дълги разстояния) и също обичах армията и така след 6 месеца изпитателен период, непосилни физически и психически натоварвания преходи нощно време по 20 км.

Без достатъчно храна (храната се изхвърляше пред очите ни, вечер бъркахме в боклука да намерим малко хляб) бях разпределен в 2REP.

Най фрапиращия случай от медецинската практика в легиона е когато бях на медицинско обслужване при скокове на френските елитни командоси GIGN. Много е впечатляващо е когато скачат ог 4000 метра и трябва да се приземят на 200 квадратни метра площ и останалото е скали. Един от командосите не се приземи добре и получи отворена фрактура на глезена. Нямах кой знае какво в чантата, имах Кетамин, (венозен анестетик) приспах го бързо за да не чувствува болките и го транспортирахме веднага до болницата в Бастия.

Да бъдеш на мисия в легиона е едно неимоверно голямо физическо и психическо натоварване. На мисия в ЧАД например котата температурата на сянка е 45 градуса изпивах по 8 литра вода, а вечер в Северна Сахара близо до границата с Либия когато температурата падаше до 0 градуса замръзвах. Това изисква огромни физически и психически усилия. Когато завърших договора си с легиона, бях сигурен, че няма непостижима нещо в живота. В легиона ти показват, че няма непреодолими неща, с много воля всичко се постига. На нещо което виждаш, че е бяло и ти казват, че е черно, след известно време със силата на психиката наистина виждаш, че това е черно! С други думи няма непостижими неща, с голямо желание и упоритост всичко се постига.

Неволята не помага,трябва да вярваш в себеси!

Отделенията за интензивна терапия във Франция са отделно от реанимация. В реанимация попадат пациенти за които опасността от летален изход е моментална, в следващите минути и часове.А отделенията за интензивни грижи са до залите за събуждане на пациенти и до кардиологичните отделения.

При избора на респираторна терапия трябва да се изясни видът на дихателната недостатъчност вентилаторна,паренхиматозна или смесена.

При вентилаторна недостатъчност е нарушена елиминацията на въглеродния двуокис тоест алвеоларната вентилация. При паренхиматозната недостатъчност е налице увреждане на алвеолаокислородната мембрана. Нарушена е оксигенацията например при Ковид болни. За предпочитане е при вентилаторна недостатъчност (налично но неадекватно спонтанно дишане) спонтанното дишане да се запази и да се подпомага с подходящи методи. Тук това се прилага при Ковид болните ранна хоспитализация и предотвратяването на попадането в реанимация. Това се осъществява с кислородотерапия, непрекъснато позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР), бифазно позитивно налягане в дихателните пътища (ВIPAP), aсистиране на спонтанното дишане и интермитентна механична вентилация и мандаторен минутен дихателен обем.

При липса на ефект се препоръчва пациента да бъде включен на контролирана вентилация. Критерия за интубация са преди всичко нарушения в кръвно газовия обмен (ниски парциални налягания на кислорода в кръвта и високи парциални налягания на въглеродния двуокис в кръвта). А от клиничните критерии са повърхностно и ускорено дишане на болния, периферна цианоза, болния придобива сиво виолетова оцветка на пръстите и следваща десатурация под 90%. Критериите за извеждане са също комплексни, но може да кажа добра оксигенация при спонтанно дишане без добавка на кислород (сатурация над 93%) Рпи положително развитие на състоянието на пациента се правят опити за ехтубацея и ако болният понася добре, се поставя на кислород известно време.

Ако един патиент не поддържа адекватно артериално налягане, първото и най важно нещо е да се открият причините. Например остра кръвозагуба (хеморагичен шок), проблеми със сърдечната функция (кардиогеничен шок), и редкия но много опасен алергичен шок (например при увод в анестезия при употребата на мускулни релаксанти). Съответно на случая се предприемат реанимационни действия, които също са протоколирани и задължителни.

По повод на домашното лечение с антибиотици мога да кажа, че това е просто недопустимо!

Във Франция е почти невъзможно, да намериш антибиотици без медицинско предписание. Обратно у нас в България от аптеката можеше да купиш свободно антибиотици, а това подтиква хората у нас по различни причини (най вече незнание) да предприемат самолечение. Моето мнение е, че антибиотиците засега не могат да станат бич за нашето време, ако се използуват по предназначение.

По време на моята анестезиологична практика съм имал три случая на доказан анафилактичен шок, със сърдечен арест. Това са драматични състояния при които само бързата и адекватна реакция на анестезиологични екип дават шансове на пациента да излезе от това състояние. За съжаление един от пациентите завърши с фатален край въпреки взетите мерки. Аз съм горд с тези два случая, които са изключителна рядкост. Колегите анестезиолози могат да го потвърдят, това са случай с които никой не желае да се среща.

Да ви кажа честно избрах съвсем случайно тази специалност.Навремето за да започнеш дадена специализация, трябваше сам да си намериш място, често ставаше с фиктивен конкурс, с познанства и т.н. Моето голямо желание беше да стана общ хирург и бях започнал работа в болницата в град Раднево. Съвсем случайно Д-р Барова шеф на отделението по анестезиология и реанимация при онко диспансера в град Стара Загора ме покани да започна там. И така благодарение на една голяма жена лекар започна моята хубава одисея.Обикнах тази специалност и не бих я сменил за нищо.

Стара Загора естествено ми липсва, приятелите, парка Аязмото, и най вече дъщеря ми, която също е лекар дерматолог. Нищо не може да замени според мен една малка разходка в парка Аязмото. Този парк има нещо феноменално, с голям разпускащ ефект за мен, зарежда ме с енергия и винаги ще се връщам на това място.

На читателите на вашето великолепно издание ще пожелая да се обичат и да вярват в бъдещето си! Ако има вяра, надежда и любов в него живота процъфтява!

Още веднъж Обичайте се! Благодаря Стефан Колев.

До скоро непозната, днес много актуална. – интервю с д-р Мария Гълъбова

В последната година Вашата професия стана много популярна. Трябваше ли да се случи световна пандемия, за да разберем какво представлява специалността анестезиология и интензивно лечение ?

Може да се каже, че нашата специалност беше енигма години наред. Това е така, защото за разлика от видимия краен резултат от оперативната интервенция, работата на анестезиолога остава невидима. По време на операция анестезиологът е обикновено „човек зад паравана“ и до скоро се знаеше малко за естеството на нашата работа. Казват, че работата на анестезиолога е като тази на пилота – уводът, т.е. приспиването на пациента е като при излитане, необходими са специфични умения и висока концентрация, спазване на всички протоколи по „ чекиране“ на анестезиологичния апарат, мониторите, ларингоскопите, медикаментите и консумативите.
Времето на полета е време на анестезията – поемане на контрол над дишането и сърдечната дейност, осигуряване на необходимото ниво на обезболяване, релаксация на мускулатурата и готовност да се реагира адекватно на всяко настъпило отклонение в жизнените показатели. Накрая е кацането, или събуждането на пациента. Тогава връщаме възможността да диша сам, да е със стабилни сърдечно-съдови параметри, обезболен и в съзнание.

В началото на пандемията Ковид 19 започна да се говори за състоянието на отделенията по интензивно лечение и много хора тогава разбраха, че анестезиолозите са тези, които работят в тях и лекуват най-тежко болните. Какви са възможностите на българските отделения по анестезиология и интензивно лечение?
Те са различни според нивото на компетентност, на което отговарят. Най-високо ниво има в Университетските и големите Областни болници, които разполагат освен с добре оборудвани с апаратура отделения, така също и с повече специалисти и специализанти, които осигуряват непракъснато наблюдение, възможности за терапевтично и високотехнологично апаратно поддържане на жизнените функции. В по-малките болници, особено в Общинските многопрофилни болници, възможностите за качествено интензивно лечение са по-ограничени, от една страна от остарялата и недостатъчна апаратура, от друга страна от недостига на анестезиолози със специалност. Повечето от работещите там специалисти са пенсионери, същото се отнася и за медицинските сестри.

Често преди операция хората имат притеснение, че може да не се събудят от анестезия.Какъв е рискът при съвременните методи на анестезия? Каква е ролята на преданестезиологичната консултация и какво включва тя?

При съвременните възможности за анестезия с комбинация от широк набор медикаменти и добра техническа обезпеченост с модерна апаратура, Рисковете от страна на самата анестезия са сведени до минимум. Това разбира се е възможно при адекватна предоперативна подготовка, включваща широк набор от изследвания и консултации, една от които е преданестезиологичната консултация.
Тя е задължителна и включва преглед на пациента, попълване на въпросник за: придружаващи заболявания, приемане на медикаменти, наличие на алергии, предишни операции и анестезии и евентуални усложнения при тях.
Преглеждат се всички направени изследвания и при необходимост се назначават допълнителни, както и се провеждат консултации с други специалисти – кардиолог, ендокринолог, алерголог и др. Всичко това се прави, за да бъде така подготвен пациента , че анестезията и операцията да преминат гладко и без усложнения. Ролята на анестезиолога е да обясни целия предоперативен процес и да успокои пациента така, че той да не изпитва страх и съмнение относно добрия изход от операцията и анестезията.

Когато пациентът има алергии,по-рискована ли е анестезията и необходимма ли е специална подготовка?

Алергиите са голямо предизвикателство за анестезиолога, а напоследък все по-често има пациенти с анамнеза за алергични прояви. Когато предстои планова операция, пациентът се тестува за алергия към най-често употребяваните анестетици и при положителен резултат към някой от тях, той се изключва от употреба в анестезията. Прави се консултация с алерголог и се назначава няколкодневна подготовка с противоалергични медикаменти. Преди анестезията също се прави премедикация. Когато се налага спешна и неотложна операция, няма необходимото време за тестуване и отчитане на резултата.Тогава се прилага венозно противоалергична премедикация. При поява на алерични реакции без анамнеза за предишни алергии, се реагира веднага с целия набор противоалергични средства, включително кортикостероиди до овладяване на състоянието и при необходимост се провежда по-дълга терапия в отделение по интензивно лечение.

Какви са видовете анестезия ? Вие имате опит и в т.н. Амбулаторна анестезия. Какво е различното при нея?

Най-общо анестезията е обща или регионална.
Общата анестезия включва : Ендотрахеална анестезия, която е комбинирана инхалационна и венозна, Масково-венозна анестезия, която също е комбинирана и Тотална венозна анестезия.
Регионалната анестезия включва спинална и епидурална анестезия, както периферни нервни блокади. Изборът на вида анестезия се прави от анестезиолога според вида и обема на оперативната интервенция и е съобразена със състоянието на пациента.
Когато има варианти за избор се допуска пациентът да избере предпочитаната от него анестезия .

В последното десетилетие се създадоха съвременни медицински центрове за т.н. Еднодневна хирургия, където се извършват операции , ендоскопски изследвания и някои манипулации, изискаващи анестезия. За анестезиолозите работата в амбулаторни условия е предизвикателство, защото се извършва не в обичайната за тях среда – операционната зала .

Въпреки това трябва да са налице всички условия за работа с обща анестезия – източник за подаване на кослород, апаратура, набор за интубация и изкуствена вентилация, всички необходими медикаменти за анестезия и спешен шкаф за овладяване на евентуални усложнения. Пациентите постъпват в деня на интервенцията предварително подготвени с изследвания и консултации, инструктирани са да не приемат храна и течности .
Обикновено се прилага венозна анестезия. След събуждането, пациентът остава известно време за наблюдение и по преценка на анестезиолога може да напусне лечебното заведение, задължително с придружител.

Има ли интерес от младите лекари да специализират Анестезиология и интензивно лечение?

Години наред нямаше много желаещи да специализират анестезиология, защото е тежка, сложна и не особено привлекателна специалност. Така се стигна до голям дефицит на специалисти, особено след като много колеги избраха да работят в чужбина. Голяма част от работещите сега са в пенсионна възраст или вече пансионирани. Така, че системата изпитва нужда от млади специалисти по анестезиология и интензивно лечение.
Нямам точна информация какъв е интересът на младите лекари към нашата специалност, но ми прави впечатление в настоящата извънредна ситуация, че има доста стажанти, които работят като доброволци в интензивни отделения и заявяват желание да специализират анестезиология като се дипломират.