Posts in category: Бариетрична хирургия

Бихте ли ни обяснили предимствата при използването на хирургия “Да Винчи” пред традиционната такава?

„Да Винчи“ хирургията, или така наречената роботизирана хирургия, има много предимства. Първото е, че няма голям разрез, какъвто има при отворената хирургия. Имаме няколко малки отвора, по около 8 милиметра до един сантиметър, в съответната област на корема на пациента, така че няма разрез и травма. От друга страна, роботизираната хирургия позволява да работим под много голямо увеличение. Имаме десетократно оптично увеличение на образа и възможност до 40 пъти да увеличим образа с дигитално увеличение, така да се каже, дигитален Zoom. Т.е. гледаме от непосредствена близост в изключително големи подробности. Имаме много прецизни манипулатори, които управляваме, и инструментите са изключително прецизни и под контрола на хирурга. Всъщност това не е робот. Прилича на робот, защото ръцете се движат по познатия начин от образите на роботи, които всички имаме в съзнанието си. Машината не прави нищо сама, тя е строго управлявана от хирурга. Така, че друго предимство на цялата ендоскопска, тоест лапароскопска хирургия, е че в коремната кухина не влиза кислород и няма контакт на червата с кислород. Кислородната травма е една от причините за бавното възстановяване в следоперативния период при хората след отворена хирургия. Чрез роботизираната хирургия червата контактуват само с въглероден двуокис, което позволява на пациентите на следващия ден да се хранят. Ако операцията е била по-рано сутринта, следобед или вечерта имат възможност да пият вода.

Какви са специфичните операции и процедури, които могат да се правят най-често с помощта на тази хирургия?

По правило може да се прави абсолютно всякаква хирургия. Предполагам, че сте виждали клипове, в които хирурзи оперират банани или гроздови зърна. Началото на цялата история тръгва от идеята да се делегира машина за първична обработка на раните с телехирургия на бойното поле в една американска агенция за иновативни изследвания. След не много дълъг период от време тази идея се комбинира с идеята на лапароскопската хирургия и всъщност може да се направи абсолютно всичко – от отворена хирургия до хирургия на простатата. Простатата се намира на изключително тясно и неудобно място, трудно за достъп при отворена хирургия, и роботът ни дава възможност да можем да оперираме там, където иначе е много трудно. Така че простатната хирургия е една посока, а другата посока е бъбречната хирургия. Лично за мен роботът помага много повече при органосъхраняваща хирургия, тоест когато премахвам тумора, но запазвам бъбрека. Когато ни трябва прецизна хирургия в рисково място, там е мястото на роботизираната хирургия. Ползваме робота и при отстраняване на пикочния мехур за злокачествени заболявания и конструирането на нов резервоар от тънки черва. Тези хора се възстановяват много по-бързо.

Когато говорим за роботизирана хирургия, случвало ли се е да преминете по време на такава операция към отворена операция или това не се случва?
Всеки хирург, който ви каже, че не му се е случвало, значи просто не е направил достатъчно операции, които да доведат до конверсия. Така се нарича преминаването от роботизирана към отворена хирургия. Много рядко, мисля че един или два случая сме имали, когато се налага самата роботизирана процедура да се прекъсне и да продължим с отворена хирургия. Само така нескромно, но след около месец-два би трябвало да стигнем с нашия екип до операция номер 1000. Подчертава „наш“, защото тази хирургия не е на един герой с бляскав меч. Това е екипна хирургия, която без екип няма как да се случи.

Това преминаване безопасно ли е за пациента?

Тази конверсия се прави за безопасността на пациента. Тоест, ако се наложи да се излезе от роботизираната процедура и да се премине към отворена хирургия, най-често е заради състояние на често кървене, което не може да бъде овладяно с обичайните методи и възможностите на робота, или защото обемът на операцията е толкова голям, че е безсмислено е да се продължи с роботизирана хирургия. За щастие, в нашите случаи става въпрос за прекалено голям обем на това, което намираме при операцията. Не ни се е случвало да се налага да отваряме заради остро кървене, което е изключително драматична ситуация. Роботът се отстранява, местим го бързо настрани и действаме в спешен порядък. Случвало ни се е да оперираме повторно хора след рискова хирургия, за да овладеем някакво усложнение, но конверсията е възможна и тя винаги е в полза на пациента. Всичко, което правим, е в полза на пациента. Аз предупреждавам пациентите си преди всяка лапароскопска или ендоскопска операция, че ако се наложи, в името на тяхната сигурност ще извършим тази конверсия. Все по-рядко се случва това, но ако някой хирург каже, че не го е правил, значи просто не е направил достатъчно операции или е забравил някои от случаите си.

Като говорите за опит, какво обучение и опит са необходими на хирурга, за да работи с „Да Винчи“?
Самата компания „Интуитив“ в случая с робота „Да Винчи“, защото вече има и други роботизирани системи на пазара, има доста сериозни изисквания към хирурзите, които ще работят с него. Всъщност, преди да започнем да работим с робота „Да Винчи“, „Интуитив“ провежда обучение и всеки специалист получава сертификат от самата компания. Само специалността урология и дипломата по медицина не разрешават работа с този робот. Самата компания защитава пациентите, изисквайки минимално ниво на сръчност на операторите. Това са упражнения и тренировки, които продължават няколко месеца, в зависимост от това колко опит има един хирург преди това. Аз започнах своята работа като категорично отворен хирург и имам сръчност в отворената хирургия. В същото време с екипа ми бяхме натрупали доста голям опит в лапароскопията, правехме лапароскопска хирургия в продължение на около 5-6 години преди да започнем с „Да Винчи“ хирургия. Колко време трябва на един млад хирург, за да стане добър, ми е трудно да кажа. Може би година, може би две. За себе си мога да кажа, че започнах да се чувствам сигурен, доколкото един хирург може да се чувства сигурен в каквото и да било, след няколкостотната процедура с „Да Винчи“.

Кога е създаден роботът „Да Винчи“ и колко често се оптимизират процесите, които се извършват с него?
Скоро празнуваха 20 години, така че, ако не се лъжа, роботът е създаден около 2001 или 2002 година. При нас тази машина пристигна в началото на 2009 година, защото е много скъпа, а и самата операция с консумативите също е скъпа. Професор Горчев е първият мащабен роботизиран хирург, внесъл този апарат за целите на гинекологичната хирургия в гр. Плевен. Той е истински визионер и професионалист в работата си! Всъщност на 10-ти септември 2001 год., в деня преди нападението над кулите в Ню Йорк, е направена първата т. нар. „Линдберг хирургия“, при която болен пациент във Франция е опериран от хирург в Съединените щати. В момента 5G технологията позволява с много малко забавяне да се прави хирургия през огромни разстояния. Последното, което видях, беше на един мой близък приятел, роботизиран хирург от Испания. Той беше оперирал от Щатите в Китай на разстояние 13 хиляди километра с един нов модел робот. В същото време, вероятно ще има голям обем изкуствен интелект, софтуер и нови технологии, включени в тази машина. Така че вече има конкуренция на пазара. Нещата се развиват и вървят в доста сериозна посока.

В заключение, да кажем така: Вие сте в Софиямед, а аз съм в Германия и вие може да сте мой оператор.
Точно така. Това е иновация. Това може би е бъдещето, когато експертите не е необходимо да карат хората да пътуват стотици или хиляди километри, за да отидат при желания специалист-оператор.

Има ли пациенти, които не са подходящи за тази роботизирана хирургия?
Да. За съжаление, не е приложима при всички пациенти. Ще дам малък пример за неподходящи пациенти за тази хирургия. Ако даден пациент е имал перитонит и тежки коремни операции, резекция на черва, няма откъде да се влезе и просто не можем да достигнем до там. Това е основното. Другото е, че има хора с тежки придружаващи заболявания, които не позволяват. Колкото и да е миниинвазивна тази хирургия, тя все пак е мащабна и се прави с обща анестезия. Операцията продължава няколко часа, коремът се раздува с въздух. Колкото и да са съвременни системите и с напредването на опита на хирурга, може да работим на по-ниски налягания, но все пак повишаваме налягането в коремната кухина, което не за всички е безопасно.

Потенциално могат ли да възникнат усложнения при тази хирургия и какви са най-честите?
Може да има усложнения при всяка хирургична намеса, включително рязането на нокти и подстригването. Уменията на хирурга са от основно значение и никой от нас не е застрахован от каквито и да е усложнения. Ще Ви дам един пример, който обичам да давам на пациентите ми. Представете си един качествен кибрит, абсолютно качествено произведен със сто клечки в него. Можете ли да ми гарантирате, че ще запалите всичките 100 от първия път?

Оценявате ли дългосрочните резултати на пациентите и тяхната удовлетвореност от тази хирургия?
Дългосрочните резултати обичайно ги сравняваме с това, което знаем от преди. Резултатите от отворената хирургия не са по-лоши в немалко от случаите. Например, по отношение на запазването на ерекцията при мъжете при операция за отстраняване на простатата, категорично са по-добри при робот-асистираната хирургия, както и по отношение на контрола върху незадържането на урина. Що се отнася до качеството на живот, то е несравнимо по-добро, защото тези хора стават и се движат на следващия ден.

Те са единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, казва началникът на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“

ВИЗИТКА

Доц. д-р Константин Гроздев е началник на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“. Председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Член на Световната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания. Носител на наградата „Акад. д-р Асен Хаждиолов“ на Медицински университет – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Автор е на над 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Има над 1000 лапароскопски операци.

Доц. Гроздев, да обясним първо какво е бариатрична/метаболитна хирургия?

Бариатричната хирургия напоследък се нарича метаболитна, но всъщност значи едно и също нещо. Това е метод за лечение на затлъстяването – хронично заболяване, което има различни стадии. В най-тежките форми на това заболяване, когато пациентите са с т.нар. болестно затлъстяване, трябва да се прибегне до такъв вид хирургия. Това е спасението за тях.

Как, благодарение на Вашия екип, МБАЛ „Св. София“ стана едниственият у нас референтен център за бариатрична хирургия?

Това е най-голямата новина от последните месеци, която ме кара да се гордея много с екипа си и болницата, в която работя. Това е едно голямо признание от институция, която ни дава възможност да обучаваме специалисти от България и цял свят на лапароскопска хирургия и по-специално на този вид бариатрична хирургия. Изключително щастлив съм, че в бъдеще ще работим в тази посока.

Защо световният бранд Johnson & Johnson избра точно Вашия екип и реши на Вас да предоставя високоспециализирани медицински консумативи. Това с какво ще е полезно за пациентите?

Основното е критерият, на който отговаря болницата и съответно екипът. Ние залагаме главно на професионализма и опита, който имаме с този вид операции. Разбира се и на добрата колаборация, която имаме с Johnson & Johnson от доста години. Добре си партнираме и дойде време, когато вече трябваше да направим такъв център за пациентите. Разбира се, че колаборацията, която имаме с Johnson & Johnson и с такива международни центрове, ще е от полза за пациентите. Освен всичко има възможност да се прави обмен. Не е тайна, че цената на бариатричните операции не се поема от Здравната каса в България и в тази посока ще има облекчение за пациентите.

Вие къде сте се обучавал на този вид хирургия и колко пациенти до момента са минали през вашата болница?

Лапароскопската хирургия са безкръвните операции, както ги наричат, миниинвазивна хирургия. Ще станат повече от 10 г., откакто отидох в Европейското училище по лапароскопска хирургия в Брюксел, което също е един световен референтен център, подобен на нашия, и прекарах 2 г. от специализацията си. Там основната дейност от лапароскопската хирургия беше за лечение на пациенти със затлъстяване. Това е мястото, където се учих на бариатрична/метаболитна хирургия.

Метаболитната хирургия до колко е навлязла у нас?

От доста време се извършват тези операции. Това, което липсваше до скоро, и което успяхме да направим с другите колеги, е да създадем през 2020 г. дружество по такъв вид хирургия, на което аз съм председател. Обедихме усилията си в тази посока, за да може да разпространим и популяризираме този вид хирургия и да дадем максимално най-доброто на нашите пациенти. Така че може би правилният отговор на въпроса ви е, че отскоро това започна да се прави както трябва и както се прави навсякъде по света.

При какви показатели се препоръчват тези интервениции?

Показателите идват от вида затлъстяване. В определянето на това кой пациент е подходящ или не ние използваме индекс на телесна маса (ИТМ). Този индекс представлява отношението на ръста и килограмите на пациента. Пациенти с индекс на телесна маса над 35, а вече по съвременните препоръки, които са съвсем отскоро – дори и над 30, трябва да потърсят хирург и да се обсъди помощ с такъв вид операция. Грубо казано, един пациент с над 100 кг – 110-120 кг, вече трябва да се замисля за такава операция. Има и някои по-особени показания, които много малко хора знаят, а те всъщност са много разпространени в цял свят и влизат в стандартите на доста държави. Това е, че този вид операции лекуват и придружаващите заболявания на затлъстяването, а те са доста. Най-основното от тях е захарният диабет тип 2. Всъщност единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, е този вид хирургия. Затова тя вече по-скоро се нарича метаболитна – защото тези операции лекуват метаболизма на пациента, в частност захарния диабет като едно метаболитно заболяване.

С Вашия екип извършвате няколко вида операции. Разкажете ни за тях?

Има няколко операции, които са приети като стандарт в света, ние също ги предлагаме. Първото, което е важно и трябва да се знае, е че това са, пак повтарям, безкръвни операции, т.е. максимално щадящи за пациента. Правят се няколко дупчици на коремната стена от порядъка на 1 см, не се прави голям разрез, и техниките основно са надлъжна 2/3 резекция на стомаха, която е придобила повече популярност като банан или ръкав. Другата голяма група са стомашните байпаси, които също имат няколко разновидности.

Какво представлява вертикалната стомашна резекция и кога се препоръчва този тип операция?

Това всъщност е този тип ръкав или банан, за който споменах – операция, при която 2/3 от стомаха надлъжно се прерязват и се отстраняват от организма. При тази операция пациентът остава с по-малък стомах, с вместимост някъде около 150 мл. Какъв е ефектът от нея? Първо, по-малкият стомах не позволява на пациента да се храни с огромни количества, а точно с толкова, колкото му е необходимо. Второ, в основата на лечението е метаболизмът, който страда при тези хора. Метаболитният ефект е, че в остранения стомах се намират едни клетки, които отделят хормона грелин. Това е хормон, който е отговорен за апетита и чувството за ситост у тези пациенти и участва в различни нервно-хормонални регулации, които контролират метаболизма.

Индикациите са строго индивидуални, не може точно да се обобщи за кой човек коя операция е показана. По-скоро подходът към всеки пациент трябва да е индивидуален. Той зависи от много фактори и от широк екип от специалисти, които преди това преглеждат пациента и определят точно кой вид операция ще е най-подходящ. Хирургът има водещо място в този екип.

А какво представлява стомашният байпас и кога се прави той?

Стомашният байпас е другата голяма група операции. При тази операция стомахът отново се прерязва, става още по-малък на размер – около 25-30 мл, но тази част, която се прерязва, не се отстранява от организма както при надлъжната 2/3 резекция. Тя си остава в нормално положение, но храната не преминава през другия стомах. Наименованието байпас идва от там, че се байпасира преминаването на храната през гастроинтестиналния тракт, заобикалят се дванадесетопръстника и част от тънките черва. Тук, освен по-малкия стомах, като механизъм за действие имаме и невъзможност за усвояване на част от вредните съставки на храната, които се приемат – основно някои въглехидрати и мазнини. А метаболитният ефект се получава от това, че заради това заобикаляне на пътя на храната, всъщност се променя секрецията на различни хормони и пептиди, които се отделят от тънките черва и които също участват в регулацията на метаболизма. Много съвременни медикаменти, които са за лечение на захарния диабет, са насочени именно към регулация на тези пептиди. С една такава операция ние това го получаваме наготово, все едно сме приели всички възможни медикаменти за лечение на този вид заболяване.

Преди бяха актуалните стомашните пръстени. Те част ли са от бариатричната хирургия и поставят ли се още?

Точно така, има такава популярна практика, вкючително и в България. Тя започва някъде в 90-те години, когато навлизат и безкръвните операции. Тогава започват да се поставят стомашни пръстени – на вид и на обясненение една доста проста интервенция, при която се поставя чуждо тяло във вид на пръстен около стомаха, в горната му част. Идеята на този пръстен е да стесни стомаха и да не позволява да се ядат големи количества храна. Тази операция е все още позволена и регламентирана, но е с доста странични ефекти, защото е с чуждо тяло. Този пръстен създава доста проблеми в годините, той може да предизвика перфорация на стомаха, да мигрира в гръдния кош, създават се после проблеми с рефлуксна болест. Описани са още доста проблеми при такива пациенти. Един от принципите на бариатричната хирургия, освен всичко останало, е задоволителен ефект в дългосрочен план – пациентът да редуцира теглото и да се излекува от придружаващите му заболявания, но да ги задържи за дълъг период от време. Т.е. човек цял живот да бъде здрав и в добро състояние. Тези пръстени не дават това. Натрупаният опит от 20-30 г. показа, че в годините такива хора свикват с този пръстен, започват да го излъгват, стомахът се разширява над него и те започват да качват наново килограми. Тоест, наред с рисковете, които тази операция крие, има всъщност и незадоволителни ефекти в дългосрочен план. Позволено е все още да се извършва, но само в държави, където здравната система е толкова добра, че може да проследява такива хора много стриктно, без да ги поставя в някакъв риск в дългосрочен план.

Какво представлява абдоминопластиката и кога се налага тя?

След бариатрична/метаболитна хирургия пациентите редуцират доста килограми. В рамките на 2 години те могат да редуцират, в зависимост от това от какво тегло тръгват, над 100 кг. Имам пациенти, които са с редукция даже и до 150-160 кг. , тъй като съм оперирал и хора, които са над 200, почти 300 кг. След една такава редукция на тегло остава излишна кожа, която е преразтегната и е основно в областта на корема. След 2 г., когато се стабилизира теглото на тези пациенти, тази кожа създава козметични проблеми и притеснява пациентите. Затова като козметична операция се препоръчва абдоминопластиката, при която се изрязва този вид излишна кожа. Между другото такава излишна кожа се получава и в областта на седалището, бедрата, мишниците и гърдите, т.е. има и друг вид процедури, които естествено са възможни да се извършват при нас. Работим и с пластични хирурзи, които също са част от нашия екип, но бариатричната/метаболитна хирургия не е пластична хирургия. Тези допълнителни процедури, които се явяват след време след такава операция, са в областта на естетичната хирургия.
Добре е, че при вас може да предложите комплексно обслужване на пациента.
Да, това е много важно условие изобщо за навсякъде, където се развива такъв тип хирургия. Важно е съответният център да предложи комплексно обслужване на тези хора – от проследяването, до операцията – бариатричната и козметичната. Всичко трябва да бъде на едно място.

През какви специалисти и през какви изследвания трябва да премине един пациент, на когото предстои да се направи бариатрична операция?

Важно е да се знае, че пациентите със затлъстяване, носейки болестността на този проблем, се нуждаят от доста изследвания и подготовка преди операциите. Грешно е битуващото мнение на хората, че едва ли не тези операции са много прости, тъй като те наистина са безкръвни. Пациентът влиза и казва „Утре може ли да ме оперираш?“. Това няма как да се случи, защото аз трябва да съм сигурен, че този пациент е здрав от горе до долу или ако има някакъв проблем, това предварително трябва да се коригира. Затова трябва да бъдат направени широк кръг от изследвания и консултации при различни специалисти – консултация с диетолог, гастроентеролог, психолог, ендокринолог. Причината е, че доста от тези пациенти имат придружаващи заболявания като диабет, проблеми с липидния профил, високо кръвно. Трябва да ги види каридолог, да се направят съответните изследвания на сърцето, на белия дроб. Изглежда много, но когато се прави на място, където това е рутиннно, изследванията могат да станат в рамките на няколко дни. Пациентите не трябва да подценяват това нещо. Задължително е да се подлагат на такива изследвания преди интервенциите, а не просто да отиват някъде – дори и в чужбина. Има такава практика с пациенти – отиват като на медицински туризъм, правят си тази операция без никакви предварителни изследвания. След това нещата ставата доста сложни.

Какъв е периодът на въстановяване след една такава хирургична интервенция?

Възстановяването е доста бързо, както е с повечето лапароскопски операции. На практика след оперативната интервенция пациентът вечерта се е изправил на крака, може да ходи, да се самообслужва. В рамките на следващите дни започва захранване, което е много важно, защото това са интервенции върху стомаха. Спазва се строга диета – от постепенно захранване с течности към кашава храна. Болничният престой е в рамките на 2-3 дни, след което всеки пациент, самообслужвайки се, може да се справи с тази диета.

Ако не се лъжа, ние сме единствената страна в ЕС, в която този вид интервенция не се подпомага от държавата. Има ли изгледи това да се промени?

Това всъщност е големият проблем за българските пациенти, тъй като затлъстяването е една пандемия. Честотата на затлъстяването стремглаво многократно се увеличава в последните години и България не прави изключение от тази световна тенденция. Дори честотата на детското затлъстяване у нас е доста висока, намираме се на едно от челните места в Европейския съюз. Тези пациенти се увеличават, за тях в нашата страна няма адекватна помощ от държавата, а операциите са скъпи и се финансират от пациентите. Това е едно от направленията, по които работим с моя екип в МБАЛ „Света София“ и в Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Опитваме се да направим така, че тези операции да се поемат от касата, да не ги плаща пациентът или поне да плаща частично.

Говорите със страст за работата си. Как всъщност избрахте да специализирате хуриругия?

Това е един от любимите ми въпроси, защото много често се задава. Отговорът му е простичък – по време на следването се замислих, че ми се занимава с нещо, което да ми позволява да съм по-активен, все да има някакъв екшън около мен. Не съм си представял да бъда лекар, който само да преглежда – да седи на едно бюро и да пише рецепти. А и самата хирургия много ми хареса по време на следването. Така се запалих. Записах се на един кръжок, който имаше по това време в университета, и така постепенно започнах в тази посока.

Доц. д-р Константин Гроздев, дм е началник на Отделението по хирургия в МБАЛ „Света София“.
Той е председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия и е член на Международната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания.

Носител е на наградата “Акад. Д-р Асен Хаждиолов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Завършва Медицински университет – София. Специализира в Европейското училище по лапароскопска хирургия на Университетска болница Saint- Pierre, Брюксел, Белгия. Притежава магистратура по здравен мениджмънт. Защитава дисертация на тема „Съвременни миниинвазивни техникив лапароскопската хирургия – предимства и недостатъци”. Избран е за “Доцент” от МУ – София. Автор на повече от 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Редактор на монографичния труд “Мултидисциплинарен подход в бариатричната/ метаболитната хирургия”.Има повече от 1000 лапароскопски операци.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СВЕТЪТ НЕ СПИРА ДА ГОВОРИ ЗА COVID-ПАНДЕМИЯТА, А КАТО ЧЕ ЛИ НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО, КОЕТО НЕ СПИРА ДА УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА СИ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. КАКВИ СА ДАННИТЕ?

Затлъстяването е пандемия – сериозен световен проблем. През 1997 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява затлъстяването за пандемия, като го нарежда до тютюнопу- шенето като двете основни предотвратими причини, увреж- дащи здравето на хората и водещи до намаляване продължи- телността на живот. По данни на СЗО хората с наднормено тегло днес са три пъти повече, отколкото през 1997 г. В на- чалото на COVID-пандемията ние от Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия алармирахме обще- ството за нарастващата опасност от затлъстяване с отворено писмо до медиите. Предупредихме, че то е основен рисков фактор за развитие на COVID-инфекция, както и обратно- то, че COVID-пандемията може да доведе до заседнал начин на живот, неправилно хранене, стрес и съответно до повече хора със затлъстяване. Никой не обърна внимание и не проя- ви загриженост тогава, и днес статистиката потвърди наши- те опасения – пациентите със затлъстяване са с много по-ло- шо протичане на инфекцията, по-голям риск от усложнения и нужда от респиратори, и с по-висока смъртност. Всичко това се случва на фона на увеличаване на общата честотата на затлъстяването. Нужни са спешни мерки!

А КАКВА Е ПРИЧИНАТА? ЗАЩО ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРО- ДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ?

Затлъстяването е сериозно, рисково заболяване, със слож- но хронично протичане, което се определя от разнообразни фактори – наследствени, генетични, начин на хранене, фи- зическа активност, стрес и др. То не е просто като да ня- маш воля за здравословен начин на живот. Това е и една от причините повечето хора, включително и специалистите, да го подценяват като проблем. Затлъстяването е резултат на неправилен метаболизъм. То е като рак на метаболизма и като всеки рак има своите стадии на развитие. При най-ле- ките форми пациентите имат само леко повишено тегло и обиковено се поддават на лечение, без да има прогресия на заболяването. В тежките случаи, когато не се лекуват, паци- ентите вече са със свръхзатлъстяване (повече от 150-200 кг), захарен диабет тип 2, високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, омазняване на черния дроб и редица други прояви на увредения метаболизъм. Но и тук има решения.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО? МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ НЯКАКВА СПЕЦИФИЧНА ДИЕТА?
Само с диета не става! Най-важни са профилактиката и мул- тидисциплинарния подход. Разбира се, най-доброто лечение е профилактиката. Тя започва още с вътреутробното раз- витие. През този период е важно как се храни бременната жена. Следва кърменето – то е задължително. При кърмене до 6-тия месец значително се намалява рискът от развитие на затлъстяване у детето. Но най-важно е възпитанието на подрастващите. За съжаление, България се намира на едно от челните места в ЕС по детско затлъстяване. Не въведем ли бързо обучителни и скринингови програми при децата, които да са насочени към здравословен начин на живот и навици, правилно хранене и ранна диагностика, борбата със затлъстяването ще става все по-трудна.

За диетите трябва да се знае, че няма универселна такава, която да помага на всички хора. Няма как и да е иначе, тъй като всеки човек е различен, има различно ежедневие, раз- лични навици, различни вкусови възприятия, различен ме- таболизъм. Именно тук идва мултидисциплинарният подход. Необходим е екип от специалисти, вклюващ специалист по хранене, психолог, специалист по физическа активност, ен- докринолог и хирург, които да решат индивидуално за всеки пациент какъв вид лечение би бил най-подходящ за него – хранителен режим, психотерапия, спорт, медикаменти или хирургия. Най-често лечението е комбинация от няколко ме- тода. И това прави затлъстяването лечимо и отслабването възможно и трайно.

КАКВО Е МЯСТОТО НА ХИРУРГА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО? МОЖЕ БИ В ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗЛИШНИТЕ МАЗНИНИ?
Хирургията за лечение на затлъстяването се нарича бари- атрична хирургия и няма нищо общо с отстраняване на маз- нини, липосукция или каквато и да е друга козметична опе- рация.

Хирургът има основна роля, както и всеки лекар, най-мал- кото в това да разяснява това. Бариатричната хирургия и подлагането на такава операция не е толкова просто за па- циента като това да отиде в съседна държава и да си на- прави операция за увеличаване на бюста или коригиране на носа. И в хирургията на това заболяване има тънкости, кои- то трябва да се познават. Опитът на хирурга заема водеща роля.

КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА БАРИАТРИЧНАТА ОПЕРАЦИЯ?
Бариатричната хирургия, въпреки че се извършва лапаро- скопски (т.нар. безкръвни операции), е сложна хирургия, при която се отстранява част от стомаха и се променя пъ- тят на храната през стомашно-чревния тракт. Това довежда до различни невро-хормонални промени и до подобряване на метаболизма. Затова и този вид хирургия се нарича още метаболитна и на практика лекува същността на затлъстя- ването. Основен метод на лечение е при тежките форми на заболяването и изисква специализирана подготовка и дълго- срочно проследяване.

ИЗВЪРШВАТ ЛИ СЕ В БЪЛГАРИЯ БАРИАТРИЧНИ ОПЕРАЦИИ?
Разбира се! Занимавам се с този проблем вече 10 години и оперирам пациенти със затлъстяване в България от 2016 г. Важно е и, че България е член на Международната феде- рация за хирургия на затлъстяването и метаболитните раз- стройства. Именно и заради това пациенти, които са опери- рани в чужбина и са получили усложнение, търсят нашата помощ. Изградили сме доверие с колегите извън България. Все още обаче държавата не поема цената за тези операции и е парадоксално, че българските пациенти са принудени сами да си заплащат за лечение, което подобрява качеството и продължителността на живота им и намалява бъдещите разходи за здраве при всеки опериран болен. Друг важен проблем е стигматизацията на затлъстяването и липсата на правилна информация за бариатричната хирургия. Това се наблюдава в голяма част и от другите държави, и за това отговорност носят както медицинските специалисти, така и медиите. Заради това в световен мащаб до операция да дос- тигат едва 1-3% от нуждаещите се.

ЗА ФИНАЛ, КАКВИ ПРЕПОРЪКИ БИХТЕ ДАЛИ НА ХОРАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Първо да знаят, че има решение за тях, независимо от кило- грамите. И второ – да не бъдат безотговорни към здравето си и да не подценяват нуждата от правилен хранителен режим и достатъчна физическа активност седмично. Най-важното е при наличие на наднормено тегло задължително да потър- сят специалист.