Posts in category: Гастроентерология

Д-р Гергана Танева е част от отделението по Гастроентерология на МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – Плевен с отличие и придобива специалност през 2016 г. Осъществява диагностика и лечение на чернодробни заболявания, чернодробна цироза и усложненията й,
автоимунни чернодробни заболявания, вирусни хепатити, заболявания на горен и долен гастроинтестинален тракт, диагностична и терапевтична колоноскопия, гастроскопия и интервенционални процедури под ултразвуков контрол. Членува в Българско научно дружество по гастроентерология, Българска асоциация по ултразвук и Европейска асоциация по изучаване на черен дроб.

Д-Р ТАНЕВА, КАКВО БИ МОГЛО ДА НИ ПОДСКАЖЕ ИЛИ ДА НИ НАКАРА ДА ИМАМЕ СЪМНЕНИЯ ЗА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ (ГИТ)?

Заболяванията на гастроинтестиналния тракт обхващат широка група от симптоми, появата на които следва да бъде индикация за консултация със специалист и последващо диагностициране на заболяването. Най-честите оплаквания, насочващи за проблем с ГИТ, са: коремна болка, горно-диспептични оплаквания, промяна в ритъма на дефекация (със или без наличие на патологични примеси), подуване на корема, редукция на тегло, кървене и прочие. Много често и екстраинтестинални оплаквания могат да бъдат свързани с гастроинтестинално забо- ляване, а дори да бъдат и първата му изява.

Голяма част от заболяванията обаче могат да протичат безсимптомно или с нетипични оплаквания.

В тези случаи пациентите не търсят лекарска помощ или погрешно се насочват към друг специалист. Затова в МБАЛ „Света София“ много държим на индивидуалния, но мултидисциплинарен подход, когато имаме и най-малките подозрения.

КАКВИ СА МЕТОДИТЕ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ПОДОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Гастроентерологията е динамична и непрекъснато развиваща се специалност, с надграждане на използваните методики за диагностика и лечение на заболяванията. Разполагаме с голям набор от неинвазивни, миниинвазивни и инвазивни методи за
диагностика. Разбира се, те се допълват с провеждането на различен набор от параклинични изследвания – биохимични, имунологични, вирусологични, микробиологични и генетични.

Поставянето на диагнозата и последващото лечение много често са резултат от мултидисциплинарен подход, обединяващ и други специалности.

Диагностичният алгоритъм започва винаги с добре снета анамнеза и физикален статус, след което се определя последващия метод за диагностика.

КАК ДА НАМАЛИМ РИСКА ОТ ПОЯВА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?

Негативната тенденция за броя на онкологичните заболявания през последните 20 години се наблюдава и при гастроинтестиналните заболявания, със значително редуциране на възрастта на пациентите. Рисковете са също толкова високи, както при другите онкологични заболявания. Трудно бихме намалили рисковете за развитие на онкологично заболяване, особено когато то е свързано и с редица генетични фактори. Разбира се, воденето на здравословен начин на живот и редуциране на рискови фактори като алкохол, тютюнопушене,избягване на вредни храни, имат своето значение. В съвременния начин на живот спазването на всички тези препоръки е все по-трудно за пациентите. Смятам че най-съществена роля трябва да се отреди на профилактиката. Необходимо е тя да бъде задължителна, а не препоръчителна!

КАКВО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕМ ЗА ДИАГНОСТИКАТА НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?

Може да посочим следните най-често използвани методи в диагностиката на заболяванията на ГИТ. На първо място и абсолютно задължително е провежда-
нето на абдоминална ехография. Това е неинвазивен образен метод, напълно безопасен за пациента. Чрез тази методика изследваме коремните органи – черен дроб, жлъчен мехур, панкреас, бъбреци, слезка и други анатомични структури, разположени в абдомена. Ендоскопско изследване на дебелото черво (фиброколоноскопия) е златен стандарт при диагностициране на заболяванията на дебелото черво. При този метод чрез пряк визуален контакт се оглежда цялото дебело черво. Друг метод е ендоскопско изследване на хранопровода, стомаха и дуоденума (фиброгастроскопия). ЕUS едноскопска ехография
е комбинира едноскопия и ултразвук и се използва както за диагностично, така и за миниинвазивно поведение. Ендоскопска ретроградна холангиопан-креатография (ERCP) е комбиниран рентгенов и ендоскопски метод за изследване на жлъчни пътища и панкреас. Фиброскан е метод за неинвазивна оценка на чернодробна фиброза. Всеки една от изброените методики освен диагностична, може да бъде и терапевтична. Те са високоефективни при диагнозата на онкологичните заболявания, не само с произход от
гастроинтестиналния тракт.

Както ендоскопските, така и образните изследвания с голяма точност ни дават възможност да локализираме и диагностицираме заболяването, включително и да осигурим хистологичен субстрат чрез вземането на биопсия.

КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК И КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАКВО Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА ДАДЕНИЯ СЛУЧАЙ?

Определянето на подхода за лечение винаги е комплексен. Най-важно е поставянето на точната диагноза, определяне на стадия на туморното образувание, което да ни насочи към най-подходящата манипулация. Опциите са различни, разбира се спрямо локализацията на тумора – черен дроб, панкреас, стомах или дебело черво. Съвременната гастроентерология предлага различни инвазивни и миниивазивни методи за локално лечение като например:

– отстраняване на туморни образувания с бенигнен
и малигнен характер (в ранен стадии) на дебелото
черво и стомаха по ендоскопски път;

– третиране на тумори на черен дроб (първични и
метастатични);

– локално третиране на тумори на жлъчните пътища;

– провеждане на различни палиативни процедури
при пациенти с напреднали туморни образува-
ния, при които не е индицирано хирургично ле-
чение или следва да бъде проведено на следващ
етап.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПАЛИАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА НАПРЕДНАЛИТЕ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ ПРИ СЪОТВЕТНАТА ОРГАННА ЛОКАЛИЗАЦИЯ?

Разполагаме с различни възможности при необходимост от манипулации при напреднали туморни заболявания. Това са манипулации, които се извършват с цел подобряване функцията на дадения орган и подобряване качеството на живот на пациента, а не с цел
лечение.

При туморни образувания, локализирани в хранопровода, стомаха и червата извършваме
ендопротезиране под едноскопски контрол.

Например, при напреднал карцином на хранопровода, водещ до стесняване на лумена и невъзможност на пациентите да се хранят, се поствя специален стент, който да осигури
проходимост. Поставяме перкутанна гастростома при пациенти, при които е невъзможно да се хранят. Честа манипулация е и протезирането на жлъчните пътища в резултат локал-
но авансирал карцином на панкреаса или първичен тумор на жлъчните пътища. Друга
често провеждана в практиката палиативна процедура е поставяне на перитонеален дренаж в коремната кухина при пациенти с асцит.

КАКВА НАЙ-ЧЕСТО Е ПРОГНОЗАТА ПРИ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК?

Прогнозата се определя от стадия на заболяването. При откриването му в ранен стадии има всички шансове за пълно излекуване. Диагнозата рак отдавна не е присъда – казваме го често! Тук разбира се от огромно значение е и комплексното лечение
съвместно с онколог и хирург.

В КОЯ ВЪЗРАСТОВА ГРУПА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРОФИЛАКТИКА НА ГИТ?
При фамилно необременените пациенти профилактиката е хубаво да започне на 40-45 годишна възраст.

При пациенти с фамилна обремененост зa туморни образувания на ГИТ, профилактиката
е желателно да стартира 10-тина години по-рано от възрастта, на която родственика е развил туморното образувание.

ИМА ЛИ РЕДОВНИ СКРИНИНГОВИ ПРОГРАМИ ЗА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ТУМОРНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ГИТ?

Не, за съжаление. Провеждат се различни кампании от фондации, но все още задължителни скринингови програми у нас няма. С голяма социална значимост от туморните заболявания на ГИТ е колоректалния карцином. Заема едни от челните позиции по честота в света, както по смъртност, спрямо останалите онкологичните заболявания. Открит в ранен стадии, той е лечим с релативна 5 годишна преживяемост от над 90%.
България не разполага с организирана скринингова програма за ранно откриване на колоректален рак. Въвеждането на организирана скринингова програ-
ма за колоректален рак ще има огромна полза за редуциране на случаите на този рак, както и на смъртността, свързана с него.

Те са единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, казва началникът на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“

ВИЗИТКА

Доц. д-р Константин Гроздев е началник на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“. Председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Член на Световната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания. Носител на наградата „Акад. д-р Асен Хаждиолов“ на Медицински университет – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Автор е на над 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Има над 1000 лапароскопски операци.

Доц. Гроздев, да обясним първо какво е бариатрична/метаболитна хирургия?

Бариатричната хирургия напоследък се нарича метаболитна, но всъщност значи едно и също нещо. Това е метод за лечение на затлъстяването – хронично заболяване, което има различни стадии. В най-тежките форми на това заболяване, когато пациентите са с т.нар. болестно затлъстяване, трябва да се прибегне до такъв вид хирургия. Това е спасението за тях.

Как, благодарение на Вашия екип, МБАЛ „Св. София“ стана едниственият у нас референтен център за бариатрична хирургия?

Това е най-голямата новина от последните месеци, която ме кара да се гордея много с екипа си и болницата, в която работя. Това е едно голямо признание от институция, която ни дава възможност да обучаваме специалисти от България и цял свят на лапароскопска хирургия и по-специално на този вид бариатрична хирургия. Изключително щастлив съм, че в бъдеще ще работим в тази посока.

Защо световният бранд Johnson & Johnson избра точно Вашия екип и реши на Вас да предоставя високоспециализирани медицински консумативи. Това с какво ще е полезно за пациентите?

Основното е критерият, на който отговаря болницата и съответно екипът. Ние залагаме главно на професионализма и опита, който имаме с този вид операции. Разбира се и на добрата колаборация, която имаме с Johnson & Johnson от доста години. Добре си партнираме и дойде време, когато вече трябваше да направим такъв център за пациентите. Разбира се, че колаборацията, която имаме с Johnson & Johnson и с такива международни центрове, ще е от полза за пациентите. Освен всичко има възможност да се прави обмен. Не е тайна, че цената на бариатричните операции не се поема от Здравната каса в България и в тази посока ще има облекчение за пациентите.

Вие къде сте се обучавал на този вид хирургия и колко пациенти до момента са минали през вашата болница?

Лапароскопската хирургия са безкръвните операции, както ги наричат, миниинвазивна хирургия. Ще станат повече от 10 г., откакто отидох в Европейското училище по лапароскопска хирургия в Брюксел, което също е един световен референтен център, подобен на нашия, и прекарах 2 г. от специализацията си. Там основната дейност от лапароскопската хирургия беше за лечение на пациенти със затлъстяване. Това е мястото, където се учих на бариатрична/метаболитна хирургия.

Метаболитната хирургия до колко е навлязла у нас?

От доста време се извършват тези операции. Това, което липсваше до скоро, и което успяхме да направим с другите колеги, е да създадем през 2020 г. дружество по такъв вид хирургия, на което аз съм председател. Обедихме усилията си в тази посока, за да може да разпространим и популяризираме този вид хирургия и да дадем максимално най-доброто на нашите пациенти. Така че може би правилният отговор на въпроса ви е, че отскоро това започна да се прави както трябва и както се прави навсякъде по света.

При какви показатели се препоръчват тези интервениции?

Показателите идват от вида затлъстяване. В определянето на това кой пациент е подходящ или не ние използваме индекс на телесна маса (ИТМ). Този индекс представлява отношението на ръста и килограмите на пациента. Пациенти с индекс на телесна маса над 35, а вече по съвременните препоръки, които са съвсем отскоро – дори и над 30, трябва да потърсят хирург и да се обсъди помощ с такъв вид операция. Грубо казано, един пациент с над 100 кг – 110-120 кг, вече трябва да се замисля за такава операция. Има и някои по-особени показания, които много малко хора знаят, а те всъщност са много разпространени в цял свят и влизат в стандартите на доста държави. Това е, че този вид операции лекуват и придружаващите заболявания на затлъстяването, а те са доста. Най-основното от тях е захарният диабет тип 2. Всъщност единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, е този вид хирургия. Затова тя вече по-скоро се нарича метаболитна – защото тези операции лекуват метаболизма на пациента, в частност захарния диабет като едно метаболитно заболяване.

С Вашия екип извършвате няколко вида операции. Разкажете ни за тях?

Има няколко операции, които са приети като стандарт в света, ние също ги предлагаме. Първото, което е важно и трябва да се знае, е че това са, пак повтарям, безкръвни операции, т.е. максимално щадящи за пациента. Правят се няколко дупчици на коремната стена от порядъка на 1 см, не се прави голям разрез, и техниките основно са надлъжна 2/3 резекция на стомаха, която е придобила повече популярност като банан или ръкав. Другата голяма група са стомашните байпаси, които също имат няколко разновидности.

Какво представлява вертикалната стомашна резекция и кога се препоръчва този тип операция?

Това всъщност е този тип ръкав или банан, за който споменах – операция, при която 2/3 от стомаха надлъжно се прерязват и се отстраняват от организма. При тази операция пациентът остава с по-малък стомах, с вместимост някъде около 150 мл. Какъв е ефектът от нея? Първо, по-малкият стомах не позволява на пациента да се храни с огромни количества, а точно с толкова, колкото му е необходимо. Второ, в основата на лечението е метаболизмът, който страда при тези хора. Метаболитният ефект е, че в остранения стомах се намират едни клетки, които отделят хормона грелин. Това е хормон, който е отговорен за апетита и чувството за ситост у тези пациенти и участва в различни нервно-хормонални регулации, които контролират метаболизма.

Индикациите са строго индивидуални, не може точно да се обобщи за кой човек коя операция е показана. По-скоро подходът към всеки пациент трябва да е индивидуален. Той зависи от много фактори и от широк екип от специалисти, които преди това преглеждат пациента и определят точно кой вид операция ще е най-подходящ. Хирургът има водещо място в този екип.

А какво представлява стомашният байпас и кога се прави той?

Стомашният байпас е другата голяма група операции. При тази операция стомахът отново се прерязва, става още по-малък на размер – около 25-30 мл, но тази част, която се прерязва, не се отстранява от организма както при надлъжната 2/3 резекция. Тя си остава в нормално положение, но храната не преминава през другия стомах. Наименованието байпас идва от там, че се байпасира преминаването на храната през гастроинтестиналния тракт, заобикалят се дванадесетопръстника и част от тънките черва. Тук, освен по-малкия стомах, като механизъм за действие имаме и невъзможност за усвояване на част от вредните съставки на храната, които се приемат – основно някои въглехидрати и мазнини. А метаболитният ефект се получава от това, че заради това заобикаляне на пътя на храната, всъщност се променя секрецията на различни хормони и пептиди, които се отделят от тънките черва и които също участват в регулацията на метаболизма. Много съвременни медикаменти, които са за лечение на захарния диабет, са насочени именно към регулация на тези пептиди. С една такава операция ние това го получаваме наготово, все едно сме приели всички възможни медикаменти за лечение на този вид заболяване.

Преди бяха актуалните стомашните пръстени. Те част ли са от бариатричната хирургия и поставят ли се още?

Точно така, има такава популярна практика, вкючително и в България. Тя започва някъде в 90-те години, когато навлизат и безкръвните операции. Тогава започват да се поставят стомашни пръстени – на вид и на обясненение една доста проста интервенция, при която се поставя чуждо тяло във вид на пръстен около стомаха, в горната му част. Идеята на този пръстен е да стесни стомаха и да не позволява да се ядат големи количества храна. Тази операция е все още позволена и регламентирана, но е с доста странични ефекти, защото е с чуждо тяло. Този пръстен създава доста проблеми в годините, той може да предизвика перфорация на стомаха, да мигрира в гръдния кош, създават се после проблеми с рефлуксна болест. Описани са още доста проблеми при такива пациенти. Един от принципите на бариатричната хирургия, освен всичко останало, е задоволителен ефект в дългосрочен план – пациентът да редуцира теглото и да се излекува от придружаващите му заболявания, но да ги задържи за дълъг период от време. Т.е. човек цял живот да бъде здрав и в добро състояние. Тези пръстени не дават това. Натрупаният опит от 20-30 г. показа, че в годините такива хора свикват с този пръстен, започват да го излъгват, стомахът се разширява над него и те започват да качват наново килограми. Тоест, наред с рисковете, които тази операция крие, има всъщност и незадоволителни ефекти в дългосрочен план. Позволено е все още да се извършва, но само в държави, където здравната система е толкова добра, че може да проследява такива хора много стриктно, без да ги поставя в някакъв риск в дългосрочен план.

Какво представлява абдоминопластиката и кога се налага тя?

След бариатрична/метаболитна хирургия пациентите редуцират доста килограми. В рамките на 2 години те могат да редуцират, в зависимост от това от какво тегло тръгват, над 100 кг. Имам пациенти, които са с редукция даже и до 150-160 кг. , тъй като съм оперирал и хора, които са над 200, почти 300 кг. След една такава редукция на тегло остава излишна кожа, която е преразтегната и е основно в областта на корема. След 2 г., когато се стабилизира теглото на тези пациенти, тази кожа създава козметични проблеми и притеснява пациентите. Затова като козметична операция се препоръчва абдоминопластиката, при която се изрязва този вид излишна кожа. Между другото такава излишна кожа се получава и в областта на седалището, бедрата, мишниците и гърдите, т.е. има и друг вид процедури, които естествено са възможни да се извършват при нас. Работим и с пластични хирурзи, които също са част от нашия екип, но бариатричната/метаболитна хирургия не е пластична хирургия. Тези допълнителни процедури, които се явяват след време след такава операция, са в областта на естетичната хирургия.
Добре е, че при вас може да предложите комплексно обслужване на пациента.
Да, това е много важно условие изобщо за навсякъде, където се развива такъв тип хирургия. Важно е съответният център да предложи комплексно обслужване на тези хора – от проследяването, до операцията – бариатричната и козметичната. Всичко трябва да бъде на едно място.

През какви специалисти и през какви изследвания трябва да премине един пациент, на когото предстои да се направи бариатрична операция?

Важно е да се знае, че пациентите със затлъстяване, носейки болестността на този проблем, се нуждаят от доста изследвания и подготовка преди операциите. Грешно е битуващото мнение на хората, че едва ли не тези операции са много прости, тъй като те наистина са безкръвни. Пациентът влиза и казва „Утре може ли да ме оперираш?“. Това няма как да се случи, защото аз трябва да съм сигурен, че този пациент е здрав от горе до долу или ако има някакъв проблем, това предварително трябва да се коригира. Затова трябва да бъдат направени широк кръг от изследвания и консултации при различни специалисти – консултация с диетолог, гастроентеролог, психолог, ендокринолог. Причината е, че доста от тези пациенти имат придружаващи заболявания като диабет, проблеми с липидния профил, високо кръвно. Трябва да ги види каридолог, да се направят съответните изследвания на сърцето, на белия дроб. Изглежда много, но когато се прави на място, където това е рутиннно, изследванията могат да станат в рамките на няколко дни. Пациентите не трябва да подценяват това нещо. Задължително е да се подлагат на такива изследвания преди интервенциите, а не просто да отиват някъде – дори и в чужбина. Има такава практика с пациенти – отиват като на медицински туризъм, правят си тази операция без никакви предварителни изследвания. След това нещата ставата доста сложни.

Какъв е периодът на въстановяване след една такава хирургична интервенция?

Възстановяването е доста бързо, както е с повечето лапароскопски операции. На практика след оперативната интервенция пациентът вечерта се е изправил на крака, може да ходи, да се самообслужва. В рамките на следващите дни започва захранване, което е много важно, защото това са интервенции върху стомаха. Спазва се строга диета – от постепенно захранване с течности към кашава храна. Болничният престой е в рамките на 2-3 дни, след което всеки пациент, самообслужвайки се, може да се справи с тази диета.

Ако не се лъжа, ние сме единствената страна в ЕС, в която този вид интервенция не се подпомага от държавата. Има ли изгледи това да се промени?

Това всъщност е големият проблем за българските пациенти, тъй като затлъстяването е една пандемия. Честотата на затлъстяването стремглаво многократно се увеличава в последните години и България не прави изключение от тази световна тенденция. Дори честотата на детското затлъстяване у нас е доста висока, намираме се на едно от челните места в Европейския съюз. Тези пациенти се увеличават, за тях в нашата страна няма адекватна помощ от държавата, а операциите са скъпи и се финансират от пациентите. Това е едно от направленията, по които работим с моя екип в МБАЛ „Света София“ и в Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Опитваме се да направим така, че тези операции да се поемат от касата, да не ги плаща пациентът или поне да плаща частично.

Говорите със страст за работата си. Как всъщност избрахте да специализирате хуриругия?

Това е един от любимите ми въпроси, защото много често се задава. Отговорът му е простичък – по време на следването се замислих, че ми се занимава с нещо, което да ми позволява да съм по-активен, все да има някакъв екшън около мен. Не съм си представял да бъда лекар, който само да преглежда – да седи на едно бюро и да пише рецепти. А и самата хирургия много ми хареса по време на следването. Така се запалих. Записах се на един кръжок, който имаше по това време в университета, и така постепенно започнах в тази посока.

Доц. д-р Константин Гроздев, дм е началник на Отделението по хирургия в МБАЛ „Света София“.
Той е председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия и е член на Международната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания.

Носител е на наградата “Акад. Д-р Асен Хаждиолов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Завършва Медицински университет – София. Специализира в Европейското училище по лапароскопска хирургия на Университетска болница Saint- Pierre, Брюксел, Белгия. Притежава магистратура по здравен мениджмънт. Защитава дисертация на тема „Съвременни миниинвазивни техникив лапароскопската хирургия – предимства и недостатъци”. Избран е за “Доцент” от МУ – София. Автор на повече от 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Редактор на монографичния труд “Мултидисциплинарен подход в бариатричната/ метаболитната хирургия”.Има повече от 1000 лапароскопски операци.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СВЕТЪТ НЕ СПИРА ДА ГОВОРИ ЗА COVID-ПАНДЕМИЯТА, А КАТО ЧЕ ЛИ НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО, КОЕТО НЕ СПИРА ДА УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА СИ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. КАКВИ СА ДАННИТЕ?

Затлъстяването е пандемия – сериозен световен проблем. През 1997 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява затлъстяването за пандемия, като го нарежда до тютюнопу- шенето като двете основни предотвратими причини, увреж- дащи здравето на хората и водещи до намаляване продължи- телността на живот. По данни на СЗО хората с наднормено тегло днес са три пъти повече, отколкото през 1997 г. В на- чалото на COVID-пандемията ние от Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия алармирахме обще- ството за нарастващата опасност от затлъстяване с отворено писмо до медиите. Предупредихме, че то е основен рисков фактор за развитие на COVID-инфекция, както и обратно- то, че COVID-пандемията може да доведе до заседнал начин на живот, неправилно хранене, стрес и съответно до повече хора със затлъстяване. Никой не обърна внимание и не проя- ви загриженост тогава, и днес статистиката потвърди наши- те опасения – пациентите със затлъстяване са с много по-ло- шо протичане на инфекцията, по-голям риск от усложнения и нужда от респиратори, и с по-висока смъртност. Всичко това се случва на фона на увеличаване на общата честотата на затлъстяването. Нужни са спешни мерки!

А КАКВА Е ПРИЧИНАТА? ЗАЩО ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРО- ДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ?

Затлъстяването е сериозно, рисково заболяване, със слож- но хронично протичане, което се определя от разнообразни фактори – наследствени, генетични, начин на хранене, фи- зическа активност, стрес и др. То не е просто като да ня- маш воля за здравословен начин на живот. Това е и една от причините повечето хора, включително и специалистите, да го подценяват като проблем. Затлъстяването е резултат на неправилен метаболизъм. То е като рак на метаболизма и като всеки рак има своите стадии на развитие. При най-ле- ките форми пациентите имат само леко повишено тегло и обиковено се поддават на лечение, без да има прогресия на заболяването. В тежките случаи, когато не се лекуват, паци- ентите вече са със свръхзатлъстяване (повече от 150-200 кг), захарен диабет тип 2, високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, омазняване на черния дроб и редица други прояви на увредения метаболизъм. Но и тук има решения.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО? МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ НЯКАКВА СПЕЦИФИЧНА ДИЕТА?
Само с диета не става! Най-важни са профилактиката и мул- тидисциплинарния подход. Разбира се, най-доброто лечение е профилактиката. Тя започва още с вътреутробното раз- витие. През този период е важно как се храни бременната жена. Следва кърменето – то е задължително. При кърмене до 6-тия месец значително се намалява рискът от развитие на затлъстяване у детето. Но най-важно е възпитанието на подрастващите. За съжаление, България се намира на едно от челните места в ЕС по детско затлъстяване. Не въведем ли бързо обучителни и скринингови програми при децата, които да са насочени към здравословен начин на живот и навици, правилно хранене и ранна диагностика, борбата със затлъстяването ще става все по-трудна.

За диетите трябва да се знае, че няма универселна такава, която да помага на всички хора. Няма как и да е иначе, тъй като всеки човек е различен, има различно ежедневие, раз- лични навици, различни вкусови възприятия, различен ме- таболизъм. Именно тук идва мултидисциплинарният подход. Необходим е екип от специалисти, вклюващ специалист по хранене, психолог, специалист по физическа активност, ен- докринолог и хирург, които да решат индивидуално за всеки пациент какъв вид лечение би бил най-подходящ за него – хранителен режим, психотерапия, спорт, медикаменти или хирургия. Най-често лечението е комбинация от няколко ме- тода. И това прави затлъстяването лечимо и отслабването възможно и трайно.

КАКВО Е МЯСТОТО НА ХИРУРГА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО? МОЖЕ БИ В ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗЛИШНИТЕ МАЗНИНИ?
Хирургията за лечение на затлъстяването се нарича бари- атрична хирургия и няма нищо общо с отстраняване на маз- нини, липосукция или каквато и да е друга козметична опе- рация.

Хирургът има основна роля, както и всеки лекар, най-мал- кото в това да разяснява това. Бариатричната хирургия и подлагането на такава операция не е толкова просто за па- циента като това да отиде в съседна държава и да си на- прави операция за увеличаване на бюста или коригиране на носа. И в хирургията на това заболяване има тънкости, кои- то трябва да се познават. Опитът на хирурга заема водеща роля.

КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА БАРИАТРИЧНАТА ОПЕРАЦИЯ?
Бариатричната хирургия, въпреки че се извършва лапаро- скопски (т.нар. безкръвни операции), е сложна хирургия, при която се отстранява част от стомаха и се променя пъ- тят на храната през стомашно-чревния тракт. Това довежда до различни невро-хормонални промени и до подобряване на метаболизма. Затова и този вид хирургия се нарича още метаболитна и на практика лекува същността на затлъстя- ването. Основен метод на лечение е при тежките форми на заболяването и изисква специализирана подготовка и дълго- срочно проследяване.

ИЗВЪРШВАТ ЛИ СЕ В БЪЛГАРИЯ БАРИАТРИЧНИ ОПЕРАЦИИ?
Разбира се! Занимавам се с този проблем вече 10 години и оперирам пациенти със затлъстяване в България от 2016 г. Важно е и, че България е член на Международната феде- рация за хирургия на затлъстяването и метаболитните раз- стройства. Именно и заради това пациенти, които са опери- рани в чужбина и са получили усложнение, търсят нашата помощ. Изградили сме доверие с колегите извън България. Все още обаче държавата не поема цената за тези операции и е парадоксално, че българските пациенти са принудени сами да си заплащат за лечение, което подобрява качеството и продължителността на живота им и намалява бъдещите разходи за здраве при всеки опериран болен. Друг важен проблем е стигматизацията на затлъстяването и липсата на правилна информация за бариатричната хирургия. Това се наблюдава в голяма част и от другите държави, и за това отговорност носят както медицинските специалисти, така и медиите. Заради това в световен мащаб до операция да дос- тигат едва 1-3% от нуждаещите се.

ЗА ФИНАЛ, КАКВИ ПРЕПОРЪКИ БИХТЕ ДАЛИ НА ХОРАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Първо да знаят, че има решение за тях, независимо от кило- грамите. И второ – да не бъдат безотговорни към здравето си и да не подценяват нуждата от правилен хранителен режим и достатъчна физическа активност седмично. Най-важното е при наличие на наднормено тегло задължително да потър- сят специалист.