Posts in category: Ендокринология

д-р Веселина Яначкова

Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.

Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват?
Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю.
Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм.
Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.

Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система?
Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.

Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например?
Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.

Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск?
Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.

Доколко важен е сънят?
Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.

Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми?
Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.

Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2?
Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.

Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е?
Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.

Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове?
Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.

През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е?
Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.

Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?

Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.

Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.

Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.

Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.

Съществуват два вида:
Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин
Таблетки, съдържащи само прогестин
Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти.
Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.

Съвременните хапчета са различни
Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.

Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Според ново изследване след заразяване с COVID-19 рискът от автоимунни и автовъзпалителни заболявания на съединителната тъкан като алопеция, болест на Крон, псориазис и витилиго е много по-висок.

Ваксинацията намалява риска, се казва в проучването от Южна Корея, което е публикувано в JAMA Network Open.

Изследователите са разгледали информация за повече от 350 000 пациенти с ваксина срещу COVID-19 в периода между октомври 2020 г. и декември 2021 г. Те са използвали и контролна група от повече от 6,1 милиона души. Средната възраст и в двете групи е била 52 години. Те са били равномерно разпределени между двата пола.

„Забележително е, че някои рискове от заболявания проявяват положителна връзка с тежестта на COVID-19“, пишат изследователите. „Предполагат се възможни асоциации на COVID-19 с автоимунни заболявания, тъй като SARS-CoV-2 изглежда нарушава автотолерантността и предизвиква автоимунни реакции чрез кръстосана реактивност, което може да доведе до развитие на автоимунни заболявания“, обясняват те.

Пациентите с COVID-19 са имали „значително по-висок риск“ от алопеция ареата, алопеция тоталис, васкулит, свързан с антинеутрофилни цитоплазмени антитела, болест на Крон и саркоидоза, съобщават от Центъра за изследване и политики в областта на инфекциозните болести към Университета в Минесота. „Рисковете от алопеция тоталис, псориазис, витилиго, васкулит, болест на Крон, улцерозен колит, ревматоиден артрит, болест на Стийл в зряла възраст, синдром на Сьогрен, анкилозиращ спондилит и саркоидоза са свързани с увеличаване на тежестта на COVID-19“, пише в тяхното становище.

„Констатациите ни предполагат, че автоимунни и автовъзпалителни нарушения на съединителната тъкан могат да се появят след инфекция с COVID-19“, отбелязват авторите на проучването, като подчертават потенциалните дългосрочни последици за здравето, свързани с COVID-19. Дългосрочното наблюдение на пациенти, които са прекарали COVID-19, трябва да включва оценка на такива нарушения, смятат те.
Някои ограничения на проучването включват предимно възрастната популация и това, че извадката се състои изцяло от азиатци, като по този начин се ограничава обобщаването на тези резултати за други етнически групи и юноши/деца, съобщава News Medical. Изследователите не са могли да определят дали някои лица са по-податливи на автоимунни заболявания от други.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Ако не се лекува, заболяването крие риск от развитие на тип 2 диабет, сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост, казва ендокринологът.

• Тютюнопушенето, дори и пасивното, е силен предиктор за инсулинова резистентност
• Приемът на „Оземпик“ трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса
• Има мъжки климактериум, средностатистически той настъпва след 40-годишна възраст
• Гените определят отговора на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на метаболизма
• Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот

Доц. Теодора Темелкова-Кюркчиева завършва Медицински университет – Пловдив със златен медал. Следват медицинско дипломиране в Дрезден, Германия; Следдипломна квалификация в Клиника по метаболитни болести към Медицинска академия „Carl Gustav Carus” в Дрезден, Германия; Защитена дисертация (доктор по медицина) в Медицинска академия – Дрезден; Специализация по липидни нарушения в Глазгоу, Великобритания; Специализация в Клиника по ангиология, General Hospital Vienna, Австрия; Защитена дисертация (доктор на медицинските науки) в Медицински факултет – Дрезден;

Придобита специалност по вътрешни болести, Дрезден; Придобита специалност по диабетология в Мюнхен, Германия; Специализация по ултразвукова съдова диагностика (доплер/дуплекс) в McMaster University в Канада; Придобита специалност ендокринолог в Дрезден, Германия; Придобито звание доцент по ендокринология; Придобита научна степен доктор на науките в България.

Има над 150 научни публикации, от които 4 в престижното медицинско издание The Lancet, с общ импакт фактор над 350. Участва в конгреси по метаболитен синдром, сърдечносъдобиви болести и диабет в Германия, Великобритания, Франция, Австрия, Ивейцария, Финландия, Швеция, Мексико, Китай, Египет, Португалия, Индонезия, Куба, Южна Африка, Япония.
От 2009 до 2013 г. доц. Темелкова е вицепрезидент на Централневропейската Диабетна Федерация. От 2005 г. досега е медицински директор и ендокринолог в медицински център „Роберт Кох” София.

ДОЦ. ТЕМЕЛКОВА, КАК Е ВЪЗМОЖНО ЕДИН ЧОВЕК ДА УСПЕЕ ДА УЧИ И ДА РАБОТИ ТОЛКОВА МНОГО? КАК ГО ПОСТИГАТЕ, КАКВО ВИ МОТИВИРА?

Хората сме такива, каквито сме. Аз специално цял живот съм обичала предизвикателствата. Обичам да си задавам въпроси, да търся активно отговорите им. Обичам да планувам, да проектирам, да бъда ангажирана. Не заобикалям препятствията.

Вярно е, че такъв начин на живот много консумира, понякога си направо изтощен. Удовлетворението, което изпитвам след успешно приключване на проект и радостта от успеха е това, което ме е карало отново да търся нещо ново и интересно. Тук трябва да кажа, че аз започнах моята кариера при много благоприятно стечение на обстоятелствата.

В началото на аспирантурата бях в Източна Германия. По онова време за младите хора имаше две Германии с непреодолима граница от Източна към Западна. Точно тогава тази граница беше премахната. Това стана изведнъж, много бързо и неочаквано, и отключи феноменално променяне на цялата обстановка, в която работихме и жеехме. Цялото общество беше обзето от едно опиянение, от еуфория. При нас в Източна Германия дойдоха диагностични апарати, които бяха последна дума на модата. Идваха специалисти от Западна Германия и други страни, които ни обучаваха как да работим, как да се справяме с тях. Нас ни изпращаха на Запад, за да се учим от най-добрите специалисти в Германия. Имаше страхотно ниво на медицината и на медицинската наука. Мен лично, понеже бях завършила английска гимназия в Пловдив, ме изпращаха и във Великобритания и други страни.

Бих казала, че тази обстановка породи възможността човек да желае да дава всичко, на което е способен. Аз съм започвала работа в 7:30 ч. сутринта и не съм си тръгвала преди 6-7 часа вечерта, но бях много щастлива.

ИМАЛА СТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КАРИЕРА В ГЕРМАНИЯ. ЗАЩО СЕ ВЪРНАХТЕ В БЪЛГАРИЯ?

Откровено казано, и на мен ми се иска да намеря истинския отговор на този въпрос. Много пъти са ме питали и съм отговаряла по различен начин. Може би нещата са много комплексни. От една страна – родителите на съпруга ми, а и моите. Аз за съжаление много рано изгубих баща си, в началото на следването ми. Той беше един прекрасен човек и много талантлив хирург – доцент във ВМИ-Пловдив. Но майка ми беше в България. В ума ти винаги е мисълта какво ще стане с тези хора, когато остареят, а ние сме далече. За мен и съпруга ми семейството е изключително важно нещо.

От друга страна, еуфорията, която беше обхванала Източна Германия след обединението, имаше много силно въздействие върху мен. Аз бях невероятен фантазьор, непоправим оптимист и смятах, че тези промени много бързо ще се предадат на изток, ще станем едно голямо сплотено и задружно европейско семейство, няма да има конфикти Изток – Запад и в България ще стане преобразяването, което преживяхме в Източна Германия. На мен и на съпруга ми ни се струваше съвсем естествено един ден да върнем всичко, което сме научили, в страната, от която сме тръгнали.

КАК СЕ СТИГНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „РОБЕРТ КОХ“ В СОФИЯ И В КАКВО Е СПЕЦИАЛИЗИРАН ТОЙ?

Незнам точно кога за първи път сме говорили за създаването на този център, това стана някак си постепенно. Имаше разговори между мен, съпруга ми, немски и други колеги за създаването на център, в който да правим същото, на каквото сме били учени в Германия.

Специализирани сме вътрешни болести, сърцевината е ендикринология, кардиология, гастроентерология – тези проблеми са силно свързани. Това е основното, но нашият център е малък, ние не сме бизнесмени, не сме администратори. Искахме в него да упражняваме това, което сме научили и усвоили.

ВИЕ СТЕ ИЗТЪКНАТ ЕКСПЕРТ В ОБЛАСТТА НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ. ДА ОБЯСНИМ ПЪРВО КАКВО Е МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ОТ КЪДЕ ДОЙДЕ ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ВИ ИНТЕРЕС КЪМ ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?

Метаболитният синдром е съвкупност от метаболитни нарушения, при които при наличност на определена генетична диспозиция, в условията на хроничен стрес и при нездравословен начин на живост – застоял, с липса на двигателна активност, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и, изключително важно – при консумация на високолорийни храни, се стига до нарушена чувствителност на тъканите към инсулина.

Развива се така наречената инсулинова резистентност. Когато това стане, кръвната захар и кръвното налягане се повишават, възникват нарушения в обмяната на липидите с увеличаване на триглицеридите, намаляване на добрия холестерол. Един от основните компоненти на метаболитния синдром е затлъстяването, особено мъжият тип. Андроидният тип затлъстяване е с увеличаване на обиколката на талията.

КОЛКО СИЛНИ СА ГЕНЕТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ? МОЖЕ ЛИ РАЗВИТИЕТО МУ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНО, АКО ГЕНЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПОКАЖЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ?

Би могло. Всъщност генетичната диспозиция е отговорна приблизително 25% за възникване на метаболитния синдром. Гените определят също нашия отговор на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на нашия метаболизъм.

Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот. Така че гените са изключително важни. От друга страна, начинът на живот, двигателната активност, правилното хранене, калорийната рестрикция са изключително важни неща. Когато човек съумее да живее здравословно, което никак не е лесно, тогава би могъл да парира изявата на наличните неблагоприятни гени, които носи.

Тук не става въпрос за един конкретен ген, който детерминира развитието на метаболитния синдорм, а за съвкупност от множество единични нуклеотидни полиморфизми, които обуславят изявата на определен компонент на метаболитния синдорм.

СПОМЕНАХТЕ, ЧЕ ГЕНЕТИЧНАТА ДИСПОЗИЦИЯ Е ОТГОВОРНА ПРИБЛИЗИТЕЛНО 25% ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ. В КАКВИ ПРОЦЕНТИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ СТРЕСОВОТО НАТОВАРВАНЕ?

За стресовото натоварване ми е трудно да дам процент, не мога да цитирам нещо от литературата. Психосоциалният стрес действа по два начина.

Директен – влияние върху невроендокринната система.

Индиректен – чрез провокиране на нездравословен начин на живот. Нещата са много силно свързани и е трудно да се каже до каква степен влияе.

Стресът сам по себе си не е фактор, който може да бъде отделен. Няма нужда да коментираме, че ако човек е пушач, той не може да спре цигарите, когато е в стрес. Ако е спрял, може
да започне отново. Ако пуши, ще пуши повече. Ако обича алкохол, може би ще пие повече. Ако трябва да спортува, по-трудно ще намери времето и мотивацията за двигателната активност и по-трудно ще спазва диетата. От друга страна пък стресът влияе и директно върху невроендокринната система, както споменах. Когато ние хронично сме експонирани на психосоциалния стрес, става нарушаване на баланса между симпатикотонуса и парасимпатикуса – това са двата дяла на вегетативната нервна система. Става изместване към доминиране на симпатико тонуса, т.е. повишена сърдечна честота, евентуално ритъмни нарушения, покачване на кръвното налягане.

От друга страна също при стрес се изръсват хормоните на стреса, какъвто е кортизолът. Кортизолът е антагонист на инсулина. С други думи, когато има кортизол, има предразположение за отлагане на мастна тъкан и то там, където метаболитно това е неблагоприятно – в коремната област, между вътрешните органи. Освен това кортизолът е свързан с покачване на кръвната захар, на кръвното налягане. Има и други начини – с повлияване на хипоталамо-хипофизната, надбъбречната ос. Когато това стане, вече по друг допълнителен комплиментиращ механизъм се стига също до нарушена чувствителност на нашите тъкани към инсулин и развитие на инсулинова резистентност.

КОЙ ПОЛ Е ПО-ЗАСТРАШЕН ОТ ОТКЛЮЧВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ЗАЩО?

Откакто се помня, във всички публикации от европейското пространство, САЩ и Канада, се сочи, че мъжкият пол винаги е много по-силно засегнат от жените. Това е на възраст до 45 години. Оттам нататък нещата се променят и честотата на метаболитния синдром се изравнява. Смята се, че това до голяма степен се дължи на протекцията, която женските полови хормони играят, т.е. докато при жените половите хормони са високи като ниво, те имат брагоприятно влияние върху тъканите. Когато това се промени, нещата по отношение на чувствителност към инсулина се променят.

Метаболитният синдром зачестява от много време насам – и при мъже, и при жени. Това, което се наблюдава напоследък, е, че зачестяването става все по-драстично точно при жени и то при млади жени. Може да се спекулира дали след 5 или 10 години честотата при млади жени и мъже няма да се изравни. Тепърва трябва да се търси обяснение защо това се случва и до какво ще доведе.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ОТ МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ, АКО ТОЙ НЕ СЕ ЛЕКУВА?

Много неприятни.

Ако не се лекува, на първо място е развитие на тип 2 захарен диабет.

Това е прогресиращо заболяване, което, когато се развие, обременява всички органи в човешкото тяло. Тогава, когато се засегнат малките съдове, например в очното дъно, в ретината, може да се увреди зрението. Когато се засегнат малките съдчета на периферните нерви, се увреждат периферните нерви и се стига до диабетна полиневропатия със силно нарушение на качеството на живот на засегнатите. Освен това, когато се засегнат гломерулите в бъбреците, а това става при 30% от диабетиците, се стига до хронично бъбречно заболяване.

Ако то прогресира – до бъбречна недостатъчност и респективно до необходимост от лечение с диализа. Това, което всъщност най-често убива хора с диабет, е засягането на големите съдове – на артериите, на сърдечните съдове – коронарите, на мозъчните съдове. Също така евентуално сърдечният инфаркт или пък мозъчният инсулт. Това са нещата. Да кажа обаче, че дори и без да се развие тип 2 диабет, самият метаболитен синдром е свързан с повишена сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост.

КОЕ Е НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ХОРАТА МОГАТ ДА НАПРАВЯТ С ЦЕЛ ПРЕВЕНЦИЯ? КАК МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ ДАЛИ СА В РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ?

Най-важното е здравословният начин на живот. Движението и правилното хранене с калорийни рестрикции, избягването на висококалорийни храни, т.е. на сладко, на мазно, на псевдохрани като чипс, на тютюнопуше, са основните неща. Тютюнопушенето, дори и пасивното, е страхотен предиктор за инсулинова резистентност.

С други думи здравната култура е изключително важна.

Мисля, че хората със здравна култура са внимателни по отношение на теглото си, но това, което е важно да се знае, е обиколката на талията. Обиколката на талията е параметър, който веднага показва, че човек върви в грешна посока, нещо не прави правилно. Ако това се забележи, следва да се пуснат лабораторни изследвания.

КОИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ?

Първо да кажа, че аз цял живот съм се занивамала с метаболитен синдром и винаги на някакъв етап е имало последно постижение в лечението. Въпреки това, и до момента първото средство за борба с метаболитния синдром и за неговата превенция си остава движението и правилното хранене. Спомням си как в края на 90-те години всички в научните ендокринологични среди бяхме в огромен възторг от излизането на група медикаменти – инсулин сензитайзери. Смятахме, че сме ударили инсулиновата резистентност в сърцето и че въпросите са решени. Само година или две по-късно основният препарат беше спрян от производство поради смъртни случаи от токсично увреждане на черния дроб. Другите два препарата също изчезнаха постепенно, отново поради странични ефекти. Така че е много важно не само какъв е ефектът на един медикамент, а и да се види в дългосрочен план какви ще бъдат последиците.

След това пояснение да отбележа, че носителите на надеждата сега са групата на така наречените GLP1 агонисти. Към момента са налични 5-6 медикамента. Аз лично имам голям опит с „Дулаглутид“. Това е прекрасен медикамент, който беше създаден за лечение на тип 2 диабет, но се оказа, че влияе благоприятно на всички компоненти на метаболитния синдром – отслабва се, повлиява се много позитивно, т.е. сваля се сърдечносъдовата, мозъчносъдовата смъртност. Добро влияние има върху бъбречната функция, при диабетиците. Имаме много силни публикации точно по тази тема – 4 в The Lancet. В интерес на истината обаче трябва да кажа, че имаме и по-добро лекарство от „Дулаглутид“. Напремер „Семаглутид“, който в България нашумя под името „Оземпик“. Това са тези инжекции, които се прилагат веднъж седмично. Те имат уникално въздействие – безпрецедентно сваляне на килограми. Това е медикамент, при който се постига сваляне на килограми, съпоставимо с бариатричната хирургия. И още една стъпка напред – съчетанието на един GLP1 агонист с т.нар. глюкозозависим инсулинотропен полипептид, т.е. двете вещества в едно лекарство – т.нар. „Тирзепатид“, пък води до още по-изразено сваляне на килограми, повлияване и на коремната обиколка и оттам сваляне на кръвна захар, на кръвно налягане. Това са големите надежди в момента. Разбира се, трябва да се види какво ще се случи в дългосрочен план с тези лекараства.

НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ ДНЕС МНОГО ЗДРАВИ ХОРА ПРИБЯГВАТ ДО ТЕЗИ ПРЕПАРАТИ, ЗА ДА НАМАЛЯТ СВОЕТО ТЕГЛО. ТОВА ЗДРАВОСЛОВНО ЛИ Е ЗА ТЯХ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ?

В никакъв случай не бива да се прилагат без лекарски контрол. „Оземпик“ е медикамент, който беше замислен за лечение на диабет тип 2, оказва се, че е подходящ за лечение и на затлъстяване. В някои страни е допуснат за лечение на затлъстяване при недиабетици, в Европа се работи по въпроса. Това обаче трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса. Например върху амилаза, върху липаза. Аз лично съм наблюдавала пациенти, при които е имало засягане на панкреаса. Тоест, това не са медикаменти, с които може с лека ръка да се възползват, в никакъв случай.

АВТОР СТЕ НА КНИГАТА „ДЪЛГА МЛАДОСТ ИЛИ РАННА СТАРОСТ. ИЗБЕРЕТЕ САМИ“. НАИСТИНА ЛИ ТОВА ЗАВИСИ ОТ ИЗБОРА НА ВСЕКИ ЧОВЕК?

Не напълно, но до много голяма степен. Тук трябва да кажа какво разбиране влагам в думата младост. Не става въпрос толкова за козметичния, колкото за здравния аспект на понятието – да бъдем в кондиция здравословно и психически, да имаме тонуса и в напреднала възраст да живеем така, както сме живели на 20 години. Това означава да можем да караме колело, да караме ски, да танцуваме и над 80 г. да правим това, което сме обичали да правим. Както например една Лили Иванова, която на над 80 години ще излезе на сцената и ще пее лайф в продължение на часове. Или като моя любим комедиен артист Диди Халер, който на 87 г. излиза със звезди на манежа и се качва на дяволското колело. Това са, разбира се, феноменални постижения, които ни вдъхновяват, иска ни се да бъдем като тях. Ако обаче разговаряме с такъв тип хора, ще разберем, че те са направили избор за такъв начин на живот преди години. С други думи, не е достатъчно просто да го поискаме. Трябва да го пожелаем до такава степен, че наистина да водим този съзнателен начин на живот, който да ни позволи и в напреднали години да живеем така, както сме живели като млади. Разбира се, ако нямаме нещастието да ни се случи някаква злополука или друго заболяване, което да ни принуди да имаме ограничена двигателна активност. В този смисъл ние много можем да повлияем върху дългата си младост.

ЧИСТО НАУЧНО С КАКВО Е СВЪРЗАНО СТАРЕЕНЕТО?

Това е огромна тема, за която можем да говорим с часове. Да ви
кажа, че преди няколко години СЗО за първи път включи стареенето
в класификацията за човешки заболявания и се работи още по- интензивно по тази тема. Накратко, става въпрос за нестабилност на нашия геном. В края на хромозомите – това са носителите на генетичния материал, има така наречените теломери. Това са крайните участъци на хромозомите. При всяко клетъчно делене тези теломери биват леко скъсени. Ние знаем, че сме съвкупност от клетки. Клетките на кожата живеят няколко седмици, белите кръвни клетки или левкоцитите живеят около една година, клетките в дебелото черво живеят само няколко дни. Т.е. те се възпроизвеждат.

След всеки цикъл на клетъчно възпроизвеждане тези теломери се скъсяват. Тоест ние не можем до безкрай да се възстановяваме чрез това клетъчно деление и в един момент клетките не могат да се делят. Тогава тези теломери не могат да защитават генетичния ни материал от вредното влияние на определени въздействия. Възникват мутации, клетката остарява и настъпва една програмирана клетъчна смърт. Освен това, много е важна така наречената митохондриална дисфункция. Митохондриите са органели в клетката, които са образно казано нашите електроцентрали или енергийните източници. Тези митохондрии са много важни за функционирането на клетките. Когато клетката остарява, те не могат да я снабдят с достатъчно енергия и тя не може да изпълнява това, за което е било предназначена. Това са всъщност два или три от основните моменти, които се наблюдават при стареенето, но не сме генетици все пак.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОЛОВИТЕ ХОРМОНИ И СТАРЕЕНЕТО?

Много силна. Аз споменах накратко за женските полови хормони например, за тяхната протективна роля от инсулинова резистентност. На практика възникне ли инсулинова резистентност, ние остаряваме. С отпадане на цикъла при жените става много рязко спадане на женските полови хормони. Тогава, редом с промените при менопаузата, които са много известни – промяна в настроението, депресивни настроения, раздразнителност, изпотяване, горещи вълни и т.н., се наблюдава видимо повлияване на кожата, например. Естрогените предразполагат към подкожно разполагане на мастна тъкан, което обуслявя младежкия, свежия вид на кожата. Когато това се промени, кожата изтънява, губи еластичност, първо започва образуване на фини линии, след това бръчки. Кожата също така става много уязвима на вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, започват пигментирания, които вече са проява на възраст. Това е, което виждаме. Едно от нещата, които не виждаме, са костите. Те са много силно зависими от половите хормони и спадът на половите хормони води до деминерализация, т.е. до намаляване на минералната плътност на костите. С времето
това може да доведе до остеопороза. Споменах също за нарушената чувствителност към инсулина.

МНОГО СЕ ПИШЕ ЗА МЕНОПАУЗАТА И ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЖЕНАТА. ОТ МЕДИЦИНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА ЛИ КЛИМАКТЕРИУМ И ПРИ МЪЖЕТЕ И В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ТОЙ?

Има. Говори се за така наречения мъжки климактериум, някои употребяват и понятието андропауза в аналог на менопауза. При мъжете обаче, за разлика от жените, където всичко става в рамките на сравнително кратко време, тези промени настъпват доста по-

постепененно във времето. Затова при тях тези симптоми не са така тягостни, те не възникват така внезапно, както при жените. Климактериумът при мъжете започва около 40-тата година, това е средностатистически. Оттам започва постепенен спад на нивото на тестостерона. Изследвания в европейското пространство при мъже на над 55-годишна възраст показват, че всъщност всеки трети е засегнат от мъжкия климактериум, с подобни оплаквания както при жените – раздразнителност, изпотяване, евентуално безсъние, нарушена памет, нарушена концентрация и нещо, което е много важно – с нарушено либидо и с еректилна дисфункция.

ИМА ЛИ ЗАМЕСТИТЕЛНО ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ МЪЖЕТЕ В КЛИМАКТЕРИУМ, КАКТО ИМА И ПРИ ЖЕНИТЕ?

Има и се прилагаше много активно през 90-те години. Преди 2002 г. го нямаше това негативно отношение на обществеността и на медиците към хормоналнозаместителното лечение. Аз съм работила с хормонално заместване при мъже, които имат изразени симптоми, които пречат, нарушават качеството на живот и в същото време при повторни лабораторни изследвания се вижда, че нивото на тестостерона е ниско. Спомням си, че при мъжете, които се лекуваха тогава, психическото здраве и физическата кондиция се подобряваха наистина много добре. При прием на тестостерон, дали под формата на гел, лепенки или инжекционно, нараства мускулната сила. Той влияе много добре върху мускулите, не само върху психиката.

Тестостеронът е много важен фактор за хемопоезата, кръвотворенето
и мъжете с ниски нива много често може да имат анемия. Когато се приложи този хормон, тази анемия се излекува, пациентите се чувстват много пълноценни и подмладени. Попитахте как е сега. Във връзка с това, което се случи с резултатите при хормоналнозаместителна терапия при жените, излязоха негативни резултати.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА КОЯ Е ЗАМЕСТИТЕЛНАТА ХОРМОНАЛНОЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ ПРИ ЖЕНИТЕ?

До 2002 г., без да преувеличавам, всяка жена в менопауза, поне в Германия, имаше хормоналнозаместително лечение. През 2002 г., излезе едно голямо американското проучване и се видя, че при тази терапия ракът на гърдата, сърдечносъдовата смъртност и мозъчната смъртност са по-чести. Оказа се, че два пъти по-чести са венозните тромбози и белодробните емболии. И изведнъж се прекъсна прилагането, препоръчването и интереса както на пациентите, така и на ендокринолозите. Имаше дълъг период, в който на никого не се даваше хормоналнозаместително лечение. След това започнаха нови проучвания и анализи.

Правилното е хормоналнозаместителните лечения нито да се прилагат масово и безкритично на всеки, нито пък да се лишават всички жени. С други думи, когато нямаш рисковите фактори за сърдечносъдова болест, за мозъчносъдова болест, за рак на гърдата, за венозна тромбоза, но в същото време имаш силно понижено качество на живот по време на менопауза, тогава може да се проведе такава терапия. Оптималният срок е 2-3 години, като това трябва да става при много строг контрол на гърдата – с предварителна мамография, с по-често наблюдение на гърдите, отколкото, ако не се прилага такава терапия. Това лечение дава много добри резултати и по отношение на превенция на бъдеща остеопороза.

ИМАТЕ ЛИ НАБЛЮДЕНИЕ ДАЛИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 Г. СТАРЕЕНЕТО ПОДМЛАДЯВА СВОЯТА ВЪЗРАСТ?

Не, но ако човек не полага никакви грижи за себе си, живее нездравословно, може да започне да старее и по-рано. За съжаление, метаболитният синдром и тип 2 диабет се наблюдават дори и в ученическа възраст. Има нещо, което изнедва и медицинските среди – някои хора започват да стареят по-рано. Ще ви дам пример. Има случаи на 20-годишни хора, загинали в автомобилна катастрофа, които се оказват с остарели кръвоносни съдове.

От друга страна обаче хората, които полагат грижи за себе си, могат по-дълго време да бъдат млади и пълноценни. Аз съм много силен привърженик на здравословния начин на живот.

Знам, че това е много трудно. Много по-лесно е човек да вземе лекарства, но това е като ходене с патерица – то помага само донякъде. На практика това е и съветът ми към хората с метаболитен синдром или с наченки на метаболитен синдром, които идват при мен – цялостно преосмисляне на начина на живот. Нужно е силно ангажирано преосмисляне на ежедневната ни рутина, за да можем да вградим движение – 10 000 крачки на ден са без дискусия, това е абсолютно задължително. Освен това 30 минути на ден движение, което да ни доведе до учестен пулс. Калорийната рестрикция всъщност е нещо, с което и при низши организми, но не само, са доказани различни начини за увеличаване на продължителността на живота. При хора като че ли единственото калорийната рестрикция и движението засега са фактори, които са с доказана успеваемост в удължаване на живота.

За България и много места по света  лятното часово време започва 
последната неделя на март, когато часовниците се преместват с един час 
напред.

Сънят е важна основа за всички наши ежедневни навици и решения. 
Получаването на достатъчно качествена почивка всяка вечер е от 
съществено значение за оптимално здраве. Непълноценният сън под седем 
часа  на нощ се свързва с  наддаване на тегло, диабет, високо кръвно 
налягане, инсулт и депресия. Липсата на сън също може да повлияе на  
имунната ви система  и  здравето на сърцето.

Изместването на времето – дори с един час –  може да повлияе на съня ви. 
Подобно на ефектите от смяната на часовия пояс, настройването на 
часовника с един час напред за лятно часово време може да внесе смут в 
тялото, тъй като вътрешният ви часовник продължава да тиктака, 
независимо от часовата зона или лятното часово време. Този вътрешен 
часовник или циркадният ритъм, се влияе от излагането на слънчева 
светлина, наред с други фактори.

Независимо дали поради корекции на лятното часово време или пътуване 
през различни часови зони, ето четири неща, които можете да направите, 
за да се подготвите за промени в съня:

Регулирайте вътрешния си часовник постепенно.

Ако знаете, че предстои промяна на времето, коригирайте времето си за 
сън и събуждане на малки стъпки, така че тялото ви да може да премине 
постепенно. Променете времето за лягане и събуждане на стъпки от 15 до 
30 минути.

Планирайте напред.

Ако пътувате до различна часова зона, пристигнете на местоназначението 
си по-рано, за да имате време да се адаптирате и да се подготвите за 
добър нощен сън. Може би дори кратка дрямка преди предстоящите събития 
ще ви позволи да се адаптирате към графика, без да прекъсвате добрия 
нощен сън.

Излагайте се на слънце.

Слънчевата светлина влияе на циркадния ритъм на тялото ви. За да 
поддържате моделите на сън, прекарайте известно време на слънчева 
светлина след събуждане или по-късно през деня, в зависимост от 
посоката, в която пътувате. Сутрешната светлина обикновено може да ви 
помогне да се приспособите към по-ранна часова зона – когато пътувате на 
изток. А вечерната светлина ви помага да се адаптирате към по-късна 
часова зона – когато пътувате на запад.

Използвайте етерични масла.

Етеричните масла, извлечени от растения, често се използват в 
ароматерапията. Проучванията показват, че етеричните масла могат да 
намалят чувството на тревожност и да създадат усещане за спокойствие. 
Тези масла могат да ви помогнат да се унесете по-лесно: лавандула, 
жасмин, лайка, бергамот, роза, градински чай, нероли, сандалово дърво, 
иланг-иланг и ванилия. Обичайните начини за използване на етерични масла 
са с въздушен дифузер или като нанесете няколко капки върху памучна 
топка или кърпичка, която пъхнете в калъфката на възглавницата. Маските 
за сън и възглавниците, наситени с аромати на етерични масла, също могат 
да ви помогнат да се отпуснете и да си починете.

Източник: Mayo clinic By Laurel Kelly