0H4A6739-Edit-2

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА И НАЙ-ЧЕСТИТЕ
ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА

Д-р Мариана ЦАНКОВА
Aкушер-гинеколог

Снимка: google

Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.

КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ?
Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова,
но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?

Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода.
Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода
в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар
и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква
специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло-
кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента
възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и
единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.

Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.

Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много
силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след
раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.

Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови
сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.

Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3
съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА–КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА,ДИАГНОЗА, ПОВЕДЕНИЕ?

Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци-
ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното
пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.

Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.

Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в
областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.

Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.

В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.

Newsletter_200x265mm_GenicaNEWS_2024_Vol.3_1-1

ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА Д-Р МАРИЕЛА ХИТОВА- ТЕНДЕНЦИИ, СЪВЕТИ И ГРИЖИ

Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Д-р Мариела Хитова завършва медицина в Плевен и веднага след това придобива специалност по дерматология и венерология.
Работи последователно в Окръжен кожно-
венерологичен диспансер В. Търново, в Първа
градска болница – София и Областен диспансер за кожно-венерически заболявания без стационар София – град. От м.юли 2010г. до юли 2016г. е и управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София.
Има две квалификации по здравен мениджмънт и специалност по управление на здравеопазването.

Участва непрекъснато в национални и
международни научни прояви, има множество
курсове по практична дерматология и естетична медицина у нас и в чужбина. Притежава патент. Консултант на Intellect Pharma Plus за GUNA колаген, обучаващ лекар за ALMA laser systems и консултиращ дeрматолог на Vip Brother. Референтен лекар за лечение на пациенти с Psoriasis vulgaris със Stelara. Тя е лицензирана и сертифицирана за работа с всички продукти, медикаменти, апарти и методи, прилагани по специалността. Активен участник и иницаитор на социално значими мероприятия и активности, три последователни години е един от стоте „Лекари, на които вярваме“, носител на наградата на БДД.

КОИ СА НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ЗА СЛЪНЦЕЗАЩИТА?
Температурите продължават да се повишават глобално и едновременно с това се увеличават и изискванията към фотопротекторите – всички искат нанасянето да е бърза и лесна сутрешна рутина: да осигурява хибридна защита; да замества макияжа; да има активност и срещу синята светлина; да имат спрей за косата и стик за чантата… Затова и слънцезащитата се диференцира към различни състояния (розацея, акне, хиперпигментация, рак на кожата, стареене,чувствителност), има различни текстури (крем, лосион, олио, спрей) и е насочена към различни възрастови групи. Забелязвам, че почерняването е все повече популярно и поради тази причина се търсят оцветените кремове, както и тези за бързо почерняване, защото хората продължават да искат тен, но да е безопасен!
Това показва, че всички проведени кампании за превенция рака на кожата през последните годиниса имали смисъл.


Според Групата за проучване на околната среда към ЮНЕСКО само 25% от фотопротекторите са едновременно безопасни и ефективни. Химикалите и пластмасата оказват нарастващо влияние върху водата и живота в нея. Затова проучванията се на-
сочиха активно към природните източници. Използването на ектоин – молекула от микроорганизми по коралите,които живеят при висока UV радиация- е интересна възможност. Той е антиоксидант, с противовъзпалително и хидратиращо действие и пред-
пазва от стресорите на околната среда. Засега се прилага само в част от високия клас бяла козметика. Други изследвания са базирани на хромофорите, които абсорбират и неутрализират UVA/B лъчи и вече можем да ги намерим в някои продукти у нас.
Най-новото направление са т.нар. New gen filters. Такъв филтър трябва да е неиритиращ, фотостабилен,дълго продължаващ,с високо молекулно тегло и поради това – непенетриращ през кожата. Очакваме резултатите.

ИМА ЛИ РАЗЛИКА В СЛЪНЦЕЗАЩИТАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ
ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ?

Слънцезащитата трябва да е с нас целогодишно. Отдавна препоръката само за лятно използване отпадна. Снежното екраниране е дори по-силно от пясъчното! Промяната в околната среда се отрази върху правилата и сега ние препоръчваме SPF 15 за градски условия, 30 – при слънчево време и 50 – при активно слънцеизлагане. Разбира се, има разлика и в текстурата, като зимната трябва да е по-плътна,тъй като към увреждащите фактори се добавя и студеният вятър.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ КОЖНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ЕСЕНТА?

През есента започват да падат температурите и въздухът става сух както вътре, така и вън и водата изчезва от липидната бариера.Така клетките имат несъвършен търновър и започват да се наслояват. Появяват се или отново се връщат състояния като сухота, розацея, себореен дерматит, кератозис пиларис, екземи.

За да не се задълбочават оплакванията,препоръчвам да се посети дерматолог и да се предприемат съответните предпазни и подготвителни мерки за зимата.

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА АЛЕРГИИТЕ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ. КАК ДА ПОДХОДИМ?

Започва се с консултация в компетентна дерматологична клиника, където ще снемат подробна насочена анамнеза, ще имат капацитета да направят необходимите специфични изследвания (ЕвроДерма е единствена в страната, която прави най-разширената европейска стандартна серия за контактни алергени и има специфични серии при необходимост да се диференцират още повече резултатите), ще изготвят план за терапия и поведение, контролни прегледи и режим за поне 6 месеца. Упоритостта ще се отплати със сигурност.

КАКВИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА КОЖАТА?

Неминуемо с напредването на годините по кожата се увеличава дехидратацията, загубата на еластичност и оттам – появата на бръчки. При все по-застаряващите социални общества и все по-високите социални стандарти, психологичният ефект на ста-
реенето е отчетлив. Значение има и при наемане на работа, и при промотиране, и при конкуренцията на поколенията. Моите пациенти не искат афиширащи резки промени, но искат впечатляващ ефект, което е доста по-предизвикателно и изисква повече време.

В плана им препоръчвам апаратни процедури, ботокс, колагеностимулиране,хибридни филъри, мезотерапии.

Много важна е ранната превенция – редица наблюдения доказват, че който започва на 20-30 години поддръжката си, минимализира ефекта на стареенето на възраст 40- 60 Един точен анализ и план е най-успешният метод! Това, разбира се, не можеше да се дискутира преди 20 години – нямаше филъри, ботокс, енергийно базирани апарати и затова, може би, след още 20 години тази дискусия днес също ще бъде „изгубена във времето“ заради наличието на много по-ефективни, превантивни и индивидуализирани терапии. Вярвам, че ще се случи, защото медицинатане крачи, а лети към бъдещето.

КОИ ХРАНИ СА НАЙ- ДОБРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВА КОЖА?

Ако искате да сте здрави и искате да се грижите отвътре навън – погледнете храненето си! Категорична съм, а и не само аз, че добавките не могат да заместят балансираната диета. Някои добавки дори влошават кожни обриви: „Витамин B, високо съдържащите йод водорасли, белите протеини не са приятели на акнето и дерматита.

Добрата диета определено трябва да достави „Витамините A, C, D, E, цинк, селен, омега-3-мастни киселини и антиоксиданти. Намаляването употребата на бяла захар, консервирани, сатурирани и обработени храни, junk food е от особено голямо значение.

Известна е функцията на колагена, който съставя 80% от сухото тегло на кожата. Мнението на изследователите от Харвард е, че няма достатъчно доказателства и методи за влиянието на приема (хапчета или напитки) на колаген върху кожа, коса, нокти. Затова най-добре е набавянето с хранителния режим: костен бульон, пиле с кожа, сардини, животин-
ски субпродукти, дори дъвка с желатин.

Друг пример: вит C го няма в тялото ни, но купичка с ягоди доставя 100% от дневните нуж-
ди, а с малини или боровинки – 35%. Т.е никак не е трудно да го набавим без хапчета.

Най-важно е качеството на храната!

Чистите и здравословни източници са невероятно богатство и много хора, освен че ги търсят, започнаха и да произвеждат или да наемат някого да отглежда за тяхната консумация.

ВЛИЯЯТ ЛИ ОПРЕДЕЛЕНИ ДИЕТИ НА ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА?

Предлагането на диети е много модерно, агресивно, лесно и оттам –безразборно и невинаги компетентно. Имам пациенти, които пробват и сменят диетичния си план хаотично и без ефект, но упорито продължават да експериментират върху себе си. Популярната Веган дие-
та за пръв път е представена в Англия 1944 год,но данни за нея има още 2000 пр.Хр. в Индия. Тя е една антиинфламаторна диета и подобрява атопичния дерматит, въздействайки върху микробиома, акнето, псориазиса,хидраденита. Но от хранителния дефицит на вит А през бремеността се наблюдава кератомалация, на вит B2 (рибофлавин) – хипогликемия на бебето, а от липсата на протеини-квашиоркор, защото често майките заместват кравето мляко със соево. Определено съществува риск за новороденото.

Задължително при тази диета е да се добавят желязо, калций, колаген.

Кетодиетата е друго направление. Описана е първоначално в клиника Мейо 1924 год. за лечение на деца с епилепсия. Тя е ниско въглехидратна, стимулира производството на колаген, намалява оксидативния стрес,подобрява акнето, сухотата на кожата, но: по кожата се появява кето раш или пруриго пигментоза,често води до бъбречни проблеми, обменни нарушения, има отражение върху новороденото – намалява теглото и IQ тестът е доста нисък, откриват се аномалии в сърдечния ритъм.

Далеч по-просто и безопасно е да имате здравословна диета с баланс, подходящ за вас направете изследвания за храни, консултирайте се с компетентен лекар, самонаблюдавайте се- това е схемата ви.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ХИДРАТАЦИЯТА И КОЛКО ВОДА ТРЯБВА ДА ПИЕМ ЕЖЕДНЕВНО?

Истина е, че добрата хидратация благоприятстван кожата да бъде гладка и да сияе. В същото време повишава еластичността, намалява и тушира евентуалните бръчки, сухотата, сърбежа,зачервяването, залющването, грубата кожа, възпаленията и лишеи-
те. Сред видимите и с просто око дефекти вследствие нарушен хидробаланс на организма са накъсани краища на косата, изтънен косъм, чупливи и разслоени нокти. 64% е водата в тялото и съществува един постулат, че трябва да пием по 8 чаши на ден. Това иде от една книга от 1974 година на д-р Фредерик Стеър, американски нутриционист, където в края се упоменава между другото това число, но там не е посочена единствено водата като течност, а се допускат различни форми и източници (напр. бира, плодове).
Обаче, изваден от контекста, изразът „8 чаши вода на ден“ ей така става вселенски закон по недоразумение. Вода от къде, какви чаши, за кой климатичен пояс, при какъв начин на живот (спорт, диети, килограми, заболявания) – няма уточнения, няма отговори.

За пиене се препоръчва нискоминерализирана и алкална вода с pH над 6,5. Слушайте тялото
си! Не прекалявайте насила– ще се появи хипонатриемия, ще се увредят сърце и бъбреци. Трябва да пиете колкото ви се пие и когато ви се пие с удоволствие.

КАКВИ СА СЪВЕТИТЕ ВИ КЪМ АУДИТОРИЯТА?
Три основни постулата в рутината: почистване, хидратация, фотозащита. И много усмивки!

Abdomen,Pain,,Period,And,Black,Woman,In,Bed,With,Abdominal

„Битката на Марина: Живот с ендометриоза и пътят към себе си“

GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Снимка: Shutterstock

Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.

Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.

Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.

Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.

Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.

С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.

Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.

Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.

Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.

Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Предразположение към ендометриоза:

Perimenopause,And,Menopause,Concept.,Documents,About,Hormones.

Перименопауза: Симптоми, Диагностика, Лечение и Превенция

Снимка: shutterstock

Въведение

Перименопаузата е естествен период в живота на жената, който предшества менопаузата и се характеризира със значителни хормонални промени. Този преходен етап може да предизвика различни физически и емоционални симптоми, които могат да бъдат предизвикателство за много жени. Разбирането на перименопаузата, нейната диагностика и наличните възможности за лечение и превенция е важно за поддържане на качеството на живота през този период.

Какво е перименопауза

Перименопаузата е периодът, който започва няколко години преди менопаузата и продължава до една година след последната менструация. Обикновено започва около 40-годишна възраст, но може да започне и по-рано или по-късно. През този период яйчниците постепенно намаляват производството на естроген и прогестерон, което води до нередовни менструални цикли и различни симптоми като горещи вълни, нощни изпотявания, променливо настроение и други.

Диагностика на перименопауза

Диагностицирането на перименопаузата обикновено се основава на клиничните симптоми и историята на пациентката. Лекарят може да извърши различни тестове, за да изключи други потенциални причини за симптомите и да потвърди диагнозата.

Клинични симптоми

Някои от най-честите симптоми на перименопаузата включват:

  • Нередовни менструации
  • Горещи вълни и нощни изпотявания
  • Променливо настроение и раздразнителност
  • Сухота на влагалището
  • Намалено либидо
  • Проблеми със съня
  • Умора
  • Загуба на костна маса
Снимка: shutterstock

Диагностични тестове

Въпреки че клиничните симптоми са основният начин за диагностициране на перименопаузата, лекарят може да назначи и следните тестове за потвърждение:

  • Фоликулостимулиращ хормон (FSH): Нивата на FSH обикновено се повишават по време на перименопаузата, което показва намалена функция на яйчниците.
  • Естрадиол: Тест за измерване на нивата на естрадиол, основен естроген в тялото, които обикновено намаляват по време на перименопаузата.
  • Тироидни хормони: Изследвания за изключване на проблеми с щитовидната жлеза, които могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на перименопаузата.
  • Липиден профил и тест за костна плътност: За оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза, които могат да се увеличат по време на перименопаузата.

Лечение на перименопаузата

Лечението на перименопаузата има за цел да облекчи симптомите и да подобри качеството на живота на жената. Вариантите за лечение включват медикаментозна терапия, хормонална заместителна терапия (ХЗТ) и промени в начина на живот.

Медикаментозна терапия

  • Антидепресанти: Някои антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), могат да помогнат за облекчаване на горещите вълни и промени в настроението.
  • Калций и витамин D: Допълненията с калций и витамин D са важни за поддържане на костната плътност и намаляване на риска от остеопороза.

Хормонална заместителна терапия (ХЗТ)

ХЗТ включва прием на естроген и прогестерон за облекчаване на симптомите на перименопаузата и предотвратяване на загубата на костна маса. Въпреки че ХЗТ може да бъде ефективна, тя също така носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и тромбоемболични събития. Затова е важно да се консултирате с лекар, за да оцените ползите и рисковете от тази терапия.

Промени в начина на живот

  • Диета: Балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти, може да помогне за облекчаване на симптомите и поддържане на здравето.
  • Физическа активност: Редовната физическа активност, като ходене, плуване и йога, може да помогне за подобряване на настроението, съня и общото благополучие.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса, като медитация, дълбоко дишане и терапия, могат да помогнат за облекчаване на промените в настроението и тревожността.

Превенция на симптомите на перименопауза

Въпреки че перименопаузата е естествен процес и не може да бъде предотвратена, има мерки, които могат да помогнат за минимизиране на симптомите и поддържане на здравето през този период.

Здравословен начин на живот

  • Поддържане на здравословно тегло: Излишните килограми могат да увеличат риска от горещи вълни и други симптоми на перименопаузата.
  • Избягване на тютюнопушенето и алкохола: Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да влошат симптомите на перименопаузата и да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания.
  • Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при лекаря и профилактичните изследвания могат да помогнат за ранното откриване и управление на здравословни проблеми, свързани с перименопаузата.

Поддържане на менталното здраве

  • Социална подкрепа: Общуването с приятели и семейство може да помогне за справяне със стреса и емоционалните промени.
  • Професионална помощ: При нужда, консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за справяне с промените в настроението и тревожността.

Заключение

Перименопаузата е важен етап в живота на всяка жена, свързан с хормонални промени и различни физически и емоционални симптоми. Разбирането на този период, както и наличните методи за диагностика, лечение и превенция, може да помогне на жените да преминат през него по-лесно и да поддържат добро качество на живот. Редовните медицински консултации и здравословният начин на живот са ключови фактори за успешно справяне с перименопаузата.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Smiling girl with down syndrome is uses a laptop with her teacher at library. Education for disabled children concept

Синдром на Даун и най-честите тризомии

Въведение

Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.

Снимка: Личен архив

Синдром на Даун (Тризомия 21)

Какво представлява

Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.

Превенция

Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.

Синдром на Едуардс (Тризомия 18)

Какво представлява

Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.

Превенция

Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.

Синдром на Патау (Тризомия 13)

Какво представлява

Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.

Превенция

Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.

Статистически данни за тризомиите

Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:

  1. Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
  2. Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
  3. Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.

Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.

Генетично консултиране и пренатални изследвания

Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:

  • Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
  • Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
  • Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
  • Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
  • Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY

Заключение

Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Young,Woman,Touching,Flat,Belly,Expecting,Baby,And,Enjoying,First

УСЛОЖНЕНИЯ в различните ЕТАПИ на БРЕМЕНОСТТА

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Снимка: shutterstock

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Снимка: shutterstock

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

Снимка: shutterstock

За детето:

  1. Дихателни проблеми:
    • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
    • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
  2. Сърдечни проблеми:
    • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
  3. Мозъчни проблеми:
    • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
    • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
  4. Храносмилателни проблеми:
    • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
  5. Имунна система:
    • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
  6. Дългосрочни проблеми:
    • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
    • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.
Снимка: shutterstock

За майката:

  1. Физически проблеми:
    • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
    • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
  2. Емоционални и психологически проблеми:
    • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
    • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
  3. Дългосрочни здравни проблеми:
    • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

  1. Превенция:
    • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
    • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
  2. Лечение на недоносени деца:
    • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
    • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Снимка:shutterstock

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Infertility

Репродуктивните Способности на Жените През Различните Възрастови Декади

Снимка: Личен архив

Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.

Възраст 20/29 години
Пик на Фертилитета
Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.


Здравословни Фактори
Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.

Възраст 30/39 години
Постепенно Намаляване на Фертилитета
След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .


Повишен Риск от Генетични Аномалии

С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .


Важността на Здравословния Начин на Живот
Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.

Снимка: shutterstock

Възраст 40/49 години
Заначително Намаляване на Фертилитета
Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат в перименопауза, което допълнително затруднява зачеването.


Повишен Риск от Усложнения
Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .


Подпомагани Репродуктивни Технологии
За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.


Възраст 50 и Над
Менопауза и Край на Репродуктивния Период
Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.


Здравословни Рискове
Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.


Заключение
Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Displeased,Woman,Suffers,Diarrhea,Stomachache,Menstrual,Period,Cramp,Holds,Pills

Десет интересни факта за менструалният цикъл при жените

Снимка: shutterstock

Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:

  1. Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
  2. Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
  3. Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
  4. Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
  5. Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
  6. Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
  7. Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
  8. Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
  9. Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
  10. Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .

Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.

Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:

Физически симптоми:

  1. Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
  2. Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
  3. Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
  4. Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
  5. Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
  6. Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
  7. Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
  8. Проблеми с храносмилането: Запек или диария.

Емоционални и поведенчески симптоми:

  1. Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
  2. Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
  3. Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
  4. Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
  5. Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
  6. Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.

Лечение и управление:

  • Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
  • Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.

Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

sddefault

ХОРМОНАЛЕН ДИСБАЛАНС
И СПРАВЯНЕТО С ТЕЗИ СЪСТОЯНИЯ

д-р Веселина Яначкова

Снимка: Личен архив

Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.

Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват?
Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю.
Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм.
Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.

Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система?
Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.

Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например?
Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.

Снимка: Личен архив

Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск?
Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.

Доколко важен е сънят?
Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.

Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми?
Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.

Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2?
Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.

Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е?
Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.


Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове?
Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.

През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е?
Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.

Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?

Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.

parva-robotizirana-operatsiya-na-prof-kaloyan-davidov-i-ekip-v-umbal-sofiyamed-cover-1

РОБОТИЗИРАНА ХИРУРГИЯ проф. Калоян Давидов

Снимка: Личен архив

Бихте ли ни обяснили предимствата при използването на хирургия “Да Винчи” пред традиционната такава?

„Да Винчи“ хирургията, или така наречената роботизирана хирургия, има много предимства. Първото е, че няма голям разрез, какъвто има при отворената хирургия. Имаме няколко малки отвора, по около 8 милиметра до един сантиметър, в съответната област на корема на пациента, така че няма разрез и травма. От друга страна, роботизираната хирургия позволява да работим под много голямо увеличение. Имаме десетократно оптично увеличение на образа и възможност до 40 пъти да увеличим образа с дигитално увеличение, така да се каже, дигитален Zoom. Т.е. гледаме от непосредствена близост в изключително големи подробности. Имаме много прецизни манипулатори, които управляваме, и инструментите са изключително прецизни и под контрола на хирурга. Всъщност това не е робот. Прилича на робот, защото ръцете се движат по познатия начин от образите на роботи, които всички имаме в съзнанието си. Машината не прави нищо сама, тя е строго управлявана от хирурга. Така, че друго предимство на цялата ендоскопска, тоест лапароскопска хирургия, е че в коремната кухина не влиза кислород и няма контакт на червата с кислород. Кислородната травма е една от причините за бавното възстановяване в следоперативния период при хората след отворена хирургия. Чрез роботизираната хирургия червата контактуват само с въглероден двуокис, което позволява на пациентите на следващия ден да се хранят. Ако операцията е била по-рано сутринта, следобед или вечерта имат възможност да пият вода.

Какви са специфичните операции и процедури, които могат да се правят най-често с помощта на тази хирургия?

По правило може да се прави абсолютно всякаква хирургия. Предполагам, че сте виждали клипове, в които хирурзи оперират банани или гроздови зърна. Началото на цялата история тръгва от идеята да се делегира машина за първична обработка на раните с телехирургия на бойното поле в една американска агенция за иновативни изследвания. След не много дълъг период от време тази идея се комбинира с идеята на лапароскопската хирургия и всъщност може да се направи абсолютно всичко – от отворена хирургия до хирургия на простатата. Простатата се намира на изключително тясно и неудобно място, трудно за достъп при отворена хирургия, и роботът ни дава възможност да можем да оперираме там, където иначе е много трудно. Така че простатната хирургия е една посока, а другата посока е бъбречната хирургия. Лично за мен роботът помага много повече при органосъхраняваща хирургия, тоест когато премахвам тумора, но запазвам бъбрека. Когато ни трябва прецизна хирургия в рисково място, там е мястото на роботизираната хирургия. Ползваме робота и при отстраняване на пикочния мехур за злокачествени заболявания и конструирането на нов резервоар от тънки черва. Тези хора се възстановяват много по-бързо.

Снимка: Личен архив, болница София Мед

Когато говорим за роботизирана хирургия, случвало ли се е да преминете по време на такава операция към отворена операция или това не се случва?
Всеки хирург, който ви каже, че не му се е случвало, значи просто не е направил достатъчно операции, които да доведат до конверсия. Така се нарича преминаването от роботизирана към отворена хирургия. Много рядко, мисля че един или два случая сме имали, когато се налага самата роботизирана процедура да се прекъсне и да продължим с отворена хирургия. Само така нескромно, но след около месец-два би трябвало да стигнем с нашия екип до операция номер 1000. Подчертава „наш“, защото тази хирургия не е на един герой с бляскав меч. Това е екипна хирургия, която без екип няма как да се случи.

Това преминаване безопасно ли е за пациента?


Тази конверсия се прави за безопасността на пациента. Тоест, ако се наложи да се излезе от роботизираната процедура и да се премине към отворена хирургия, най-често е заради състояние на често кървене, което не може да бъде овладяно с обичайните методи и възможностите на робота, или защото обемът на операцията е толкова голям, че е безсмислено е да се продължи с роботизирана хирургия. За щастие, в нашите случаи става въпрос за прекалено голям обем на това, което намираме при операцията. Не ни се е случвало да се налага да отваряме заради остро кървене, което е изключително драматична ситуация. Роботът се отстранява, местим го бързо настрани и действаме в спешен порядък. Случвало ни се е да оперираме повторно хора след рискова хирургия, за да овладеем някакво усложнение, но конверсията е възможна и тя винаги е в полза на пациента. Всичко, което правим, е в полза на пациента. Аз предупреждавам пациентите си преди всяка лапароскопска или ендоскопска операция, че ако се наложи, в името на тяхната сигурност ще извършим тази конверсия. Все по-рядко се случва това, но ако някой хирург каже, че не го е правил, значи просто не е направил достатъчно операции или е забравил някои от случаите си.

Като говорите за опит, какво обучение и опит са необходими на хирурга, за да работи с „Да Винчи“?
Самата компания „Интуитив“ в случая с робота „Да Винчи“, защото вече има и други роботизирани системи на пазара, има доста сериозни изисквания към хирурзите, които ще работят с него. Всъщност, преди да започнем да работим с робота „Да Винчи“, „Интуитив“ провежда обучение и всеки специалист получава сертификат от самата компания. Само специалността урология и дипломата по медицина не разрешават работа с този робот. Самата компания защитава пациентите, изисквайки минимално ниво на сръчност на операторите. Това са упражнения и тренировки, които продължават няколко месеца, в зависимост от това колко опит има един хирург преди това. Аз започнах своята работа като категорично отворен хирург и имам сръчност в отворената хирургия. В същото време с екипа ми бяхме натрупали доста голям опит в лапароскопията, правехме лапароскопска хирургия в продължение на около 5-6 години преди да започнем с „Да Винчи“ хирургия. Колко време трябва на един млад хирург, за да стане добър, ми е трудно да кажа. Може би година, може би две. За себе си мога да кажа, че започнах да се чувствам сигурен, доколкото един хирург може да се чувства сигурен в каквото и да било, след няколкостотната процедура с „Да Винчи“.

Кога е създаден роботът „Да Винчи“ и колко често се оптимизират процесите, които се извършват с него?
Скоро празнуваха 20 години, така че, ако не се лъжа, роботът е създаден около 2001 или 2002 година. При нас тази машина пристигна в началото на 2009 година, защото е много скъпа, а и самата операция с консумативите също е скъпа. Професор Горчев е първият мащабен роботизиран хирург, внесъл този апарат за целите на гинекологичната хирургия в гр. Плевен. Той е истински визионер и професионалист в работата си! Всъщност на 10-ти септември 2001 год., в деня преди нападението над кулите в Ню Йорк, е направена първата т. нар. „Линдберг хирургия“, при която болен пациент във Франция е опериран от хирург в Съединените щати. В момента 5G технологията позволява с много малко забавяне да се прави хирургия през огромни разстояния. Последното, което видях, беше на един мой близък приятел, роботизиран хирург от Испания. Той беше оперирал от Щатите в Китай на разстояние 13 хиляди километра с един нов модел робот. В същото време, вероятно ще има голям обем изкуствен интелект, софтуер и нови технологии, включени в тази машина. Така че вече има конкуренция на пазара. Нещата се развиват и вървят в доста сериозна посока.

Снимка: Личен архив, болница София Мед

В заключение, да кажем така: Вие сте в Софиямед, а аз съм в Германия и вие може да сте мой оператор.
Точно така. Това е иновация. Това може би е бъдещето, когато експертите не е необходимо да карат хората да пътуват стотици или хиляди километри, за да отидат при желания специалист-оператор.

Има ли пациенти, които не са подходящи за тази роботизирана хирургия?
Да. За съжаление, не е приложима при всички пациенти. Ще дам малък пример за неподходящи пациенти за тази хирургия. Ако даден пациент е имал перитонит и тежки коремни операции, резекция на черва, няма откъде да се влезе и просто не можем да достигнем до там. Това е основното. Другото е, че има хора с тежки придружаващи заболявания, които не позволяват. Колкото и да е миниинвазивна тази хирургия, тя все пак е мащабна и се прави с обща анестезия. Операцията продължава няколко часа, коремът се раздува с въздух. Колкото и да са съвременни системите и с напредването на опита на хирурга, може да работим на по-ниски налягания, но все пак повишаваме налягането в коремната кухина, което не за всички е безопасно.

Потенциално могат ли да възникнат усложнения при тази хирургия и какви са най-честите?
Може да има усложнения при всяка хирургична намеса, включително рязането на нокти и подстригването. Уменията на хирурга са от основно значение и никой от нас не е застрахован от каквито и да е усложнения. Ще Ви дам един пример, който обичам да давам на пациентите ми. Представете си един качествен кибрит, абсолютно качествено произведен със сто клечки в него. Можете ли да ми гарантирате, че ще запалите всичките 100 от първия път?

Оценявате ли дългосрочните резултати на пациентите и тяхната удовлетвореност от тази хирургия?
Дългосрочните резултати обичайно ги сравняваме с това, което знаем от преди. Резултатите от отворената хирургия не са по-лоши в немалко от случаите. Например, по отношение на запазването на ерекцията при мъжете при операция за отстраняване на простатата, категорично са по-добри при робот-асистираната хирургия, както и по отношение на контрола върху незадържането на урина. Що се отнася до качеството на живот, то е несравнимо по-добро, защото тези хора стават и се движат на следващия ден.

Снимка: Личен архив, болница София Мед