Female,Uterus,And,Ovaries,Abstract,Transparent,Design

РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ

Ранният рак на яйчниците често е безсимптомен. Когато се развият симптоми, те могат да бъдат неясни или да имитират разстроен стомах, така че ракът на яйчниците често остава неоткрит, докато не се разпространи в корема. В този напреднал стадий ракът на яйчниците се лекува по-трудно.
 
Повече от 19 000 жени ще бъдат диагностицирани с рак на яйчниците тази година в САЩ, според Американското общество за борба с рака. Въпреки че ракът на яйчниците не е често срещан, той е причина за повече смъртни случаи от всеки друг рак на женската репродуктивна система. Някои хора имат по-висок риск от рак на яйчниците, тъй като са наследили мутация в рисков ген от техните родители, която повишава риска от рак.
 
Около 20%–25% от случаите на рак на яйчниците са генетично обусловени. Можете да си направите кръвен тест, за да разберете дали сте носители на мутация в някои от тези гени, която повишава риска от развитие на рак на яйчниците.
 
Колко са гените, метации в които повишават риска?
 
Националната всеобхватна мрежа за борба с рака определя поне 11 гени, мутации в които повишават риска от развитие на рак на яйчниците:
 
BRCA1, BRCA2, BRIP1, MLH1, MSH2, MSH6, PMS2, EPCAM, PALB2, RAD51C и RAD51D.
 
Мутации във всеки един от тези 11 гени носи обуславят различен риск от развитие на рак на яйчниците през целия живот. В зависимост от гена и типа на мутацията този риск варира от 3% до 45%. Важно е да се знаете, че наличието на мутация в даден рисков ген,не означава,задължително, че ще се развие рак на яйчниците.
Повечето случаи на рак на яйчниците не са унаследени. Те са резултат от случайни генетични промени, които се натрупват през целия живот. Всеки натрупва тези генетични промени в хода на жизнения си път, което е една от причините повечето видове рак да се развиват по-късно в живота с напредване на възрастта на човека.
Повечето жени, диагностицирани с рак на яйчниците, независимо дали произходът на рака им е генетично обусловен от мутация, с която са родени, или е резултат от генетична промяна, настъпила по-късно в живота, са на възраст над 55 години.

Кой трябва да обмисли генетично изследване за рак на яйчниците?
Не всеки трябва да се тества. Когато заболяванията са с висока честота, здравните специалисти препоръчват редовен скрининг на всички.
 
Например, рискът за една жена да развие рак на гърдата е 1 към 8, така че здравните специалисти препоръчват на всички жени да се изследват профилактично чрез мамография всяка година, като се започне от 40-годишна възраст.
 
Рискът за една жена да се разболее от рак на яйчниците е 1 на 78, така че рутинният скрининг за повечето жени е ненужен.
 
Професионалистите по здравни грижи препоръчват генетично изследване за рак на яйчниците в следните конкретни случаи:
 
Ако сте диагностицирани вече с такъв или друг вид рак.
 
Ако някой от вашите роднини от първа линия, като родители, братя и сестри или деца, установи, че има генетична обремененост, която повишава риска от рак.
 
Ако някой от вашите роднини от първа линия е диагностициран с рак на яйчниците.
 
Ако имате роднина с мутация в рисков ген за рак на яйчниците, но сте под 18 години, здравните специалисти препоръчват да изчакате преди да се подложите на генетичен тест, докато навършите поне 18 години, за да можете да вземете адекватно информирано решение. Повечето случаи на наследствен и придобит рак на яйчниците не се развиват при жени под 40 години.

Какви са ползите от това да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак?
Можете да предприемете малки стъпки, за да намалите общия риск от развитие на рак. Промените в начина на живот, включително увеличаване на приема на плодове и зеленчуци, добавяне на упражнения и намаляване на консумацията на алкохол, могат да намалят риска от няколко вида рак.
 
Други фактори, които могат да намалят риска за развитие на рак на яйчниците, са употребата на орални контрацептиви, кърмене или раждане на деца. Познанията как да се противодейства на рисковите фактори могат да намалят риска от развитие на рак на яйчниците и да помогнат да се направи информиран избор.


В някои високо-рискови случаи е възможно да се избере превантивна операция. Ако сте изложени на по-висок риск от развитие на рак на яйчниците, гможете да се обърнете към вашия медицински специалист и генетичен консултант за предприемане на превантивни стъпки за намаляване на риска. Хирургията за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби може да се препоръча на жени с висок риск, след като имат деца.

Какви са недостатъците да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак?
Недостатъците да знаете, че сте потенциално рискови за развитие на рак са:
Страх и безпокойство
Понякога знанието, че сте изложени на по-висок риск от развитие на заболяване, може да причини психологически стрес. Разговорът с генетичен консултант или присъединяването към група за подкрепа на хора в подобна ситуация може да облекчи страха и да намали вредите.
Чувство на натиск за вземане на решения относно репродукция
Младите жени, които все още не са решили дали искат да имат деца, може могат да се почувстват притиснати да вземат решения за репродукция по-рано, отколкото биха го направили, ако не познаваха този риск.Хората имат 50% риск да предадат генетичното предразположение, свързано с рака, на потомството си. Бъдещата майка би могла да се притеснява и да се обвинява от високия риск за предаване на мутантния раков ген на детето си, правейки решенията за репродукция още по-стресиращи.
Жените, които имат наследствен риск от развитие на рак на яйчниците, не бива да бързат да премахнат яйчниците си, ако плануват да имат деца по естествен път. Препоръчва се отговорно да се подходи към създаването на поколение по естествен път, когато това се вписва в житейските планове на индивида. Не трябва да се забравя е, че дори ако е установено генетично предразположение, което повишава риска от рак на яйчниците, този рак рядко се развива преди 40 годишна възраст.

В случай че се установи наследствено предразположение,  което повишава риска от рак?

Тогава се препоръчва следното:
Да се сподели здравната история.
В случай на установено наследствено предразположение за рак на яйчниците, се препоръчва на всички роднини от първа линия да се срещнат с генетичен консултант, за да обсъдят необходимостта от генетично тестване за себе си. Споделянето на здравната история със семейството може да помогне на родствениците и техните деца да направят информиран избор.

Направете подходящ скрининг за вас и вашите близки.
Говорете с вашия медицински специалист относно добавянето на рутинен скрининг за рак, който да подпомогне здравната профилактика в дългосрочен план.
Обмислете внимателно ситуацията си и предоставената информация от специалистите.
Препоръките на генетичните консултанти са персонализирани въз основа на възрастта на жената, специфичен раков ген и типът на установената генна мутация, статус на детеродна възраст и продължаващо лечение на рак онкологичното заболяване. Ако се препоръчва операция за намаляване на риска, консултантът следва насоките на Националната мрежа за борба с рака, за да определи на каква възраст жената трябва да се подложи на операция за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби. Ако искате да обсъдите вашите възможности за репродукция, генетичен консултант може да ви насочи към екип по репродуктивна ендокринология и асистирана репродукция.
Управлявайте риска!
Не забравяйте, че наличието на наследствено предразположение, което повишава риска от развитие на рак на яйчниците, не означава задължително, че ще развиете такъв рак. Генетичното изследване е инструмент за разбиране на рисковете за вашето здраве. Познанието за повишен риск от развитие на рак на яйчниците, може да помогне за своевременна и надеждна профилактика.

Doctor,Checking,A,Child,Patient',S,Ears

Заглъхване на ушите поради дисфункция на Евстахиевата тръба

Ако детето ви е имало повтарящи се, дълготрайни ушни инфекции или непрекъснато натрупване на течност след изчистване на инфекцията, лекарят на детето ви може да предложи ушни тръбички.

Дисфункция на Евстахиевата тръба се появява, когато лигавицата е набъбнала или тръбата не се отваря достатъчно, за да се осигури преминаване на въздуха към средното ухо.

Причини за дисфункция на Евстахиевите тръби

Натрупване на ушна кал е една от най-честите причини за заглъхване на ушите и отслабване на слуха.

Portrait,Of,Surprised,Cute,Little,Toddler,Girl,Child,Over,Pink

Съвети за подпомагане на децата да се справят със стреса

Последните няколко години накараха семействата навсякъде да се научат да живеят с нови видове стрес. Пандемията създаде непредсказуемо влакче от емоции, които повечето от нас никога не са изпитвали, което прави сега важен момент да обърнем внимание на това как нашите деца се справят със стреса.

Емоционални изблици или повишена раздразнителност:

Ако децата ви се държат по различен начин от обикновено, това може да е стрес. Чувствата на гняв и раздразнителност стават по-интензивни, когато светът им се промени.

Проблеми със съня

Притесненията и страховете често излизат наяве в най-лошия момент – преди лягане! Децата, които са подложени на стрес, може да имат трудности да заспят или да сънуват кошмари, след като заспят.

Отдръпване от другите

Понякога всички искаме да избягаме. Въпреки това, когато децата рязко увеличат времето си сами или спрат да общуват с приятели, това може да е признак на стрес.

Не се справя с училището

Естествено е понякога да се справяте по-добре или по-зле в училище, но ако забележите значителни промени в училищните постижения на децата си, това може да се дължи на стрес.

Чести главоболия или стомашни болки

Допълнителният стрес означава допълнителни хормони, които могат да предизвикат спазми, главоболие и разстроен стомах.

Как можете да помогнете

Важно е да разберете, че няма начин напълно да премахнете стреса от живота на децата си – опитът да го направите само ще увеличи стреса в живота ви! Въпреки това има начини, по които можете да предотвратите отрицателното въздействие на твърде много стрес върху децата ви:

Създайте и поддържайте рутини

Рутините осигуряват на децата надеждна структура и подкрепа. Установяването на последователна вечер за семейна вечеря или други дейности дава на всеки нещо, което да очаква с нетърпение.

Насърчавайте връщането към предишни дейности

Пандемията ни принуди всички да намерим нови начини да се радваме на живота. За щастие, вече е възможно да се върнем към някои от любимите ни дейности преди пандемията. В зависимост от вашата ситуация и местните здравни препоръки, сега може да е добър момент да започнете да насърчавате децата да се върнат към някои от любимите си забавления.

Намерете хумор в ежедневието

Забелязвали ли сте някога всичко, от което се нуждаете, е добър смях? Насърчаването на децата ви да намерят хумор в живота, като гледат комедии, разказват вицове или играят игри заедно, може да извлече моменти на радост и да облекчи стреса.

Играйте като семейство

Движението е лекарство и това е вярно и когато става въпрос за лечение на стрес.

Управлявайте собственото си психично здраве:

Родителството е трудно, независимо от всичко!Така че не забравяйте да предприемете стъпки, за да запазите прегарянето и стреса в живота си.

image002

Имат ли роля оралните бактерии за ХИПЕРТОНИЯТА

•Според СЗО над 1, 3 милиарда души са били с хипертония през 2020 г.

•При всеки 1 на 4 мъже и 1 на 5 жени се наблюдава повишено кръвно налягане – хипертония. •Според данни от 2019 г. 40% от хората в България контролират кръвното си налягане. 

•Хората с хипертония са с повишен риск от инсулт и сърдечни заболявания.

•Изследователите, участвали в ново проучване, са открили връзка между някои видове орални бактерии и риска от хипертония при жени, които са преживели менопауза.

•Учените свързват определени бактерии както с изходното кръвно налягане, така и с риска от развитие на хипертония.

Изследването е публикувано в Journal of the American Heart Association. Авторите смятат, че има основание за допълнителни изследвания, за да се определи дали тази връзка между оралните бактерии и хипертонията е причинно-следствена.

ХИПЕРТОНИЯ И МИКРОБИОМ

Кръвното налягане е налягането на кръвта, която се притиска към стената на артериите. Нормално е кръвното налягане да се повишава и понижава през деня, но ако остане повишено, може да причини здравословни проблеми.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) подчертават, че човек с хипертония е по-склонен да получи инсулт или да развие сърдечно заболяване. Приблизително 47% от възрастните хора в САЩ и около 40% в България имат хипертония, като състоянието засяга най-вече възрастните хора и жените.

Изследователите отбелязват, че въпреки наличието на основани на доказателства подходи за превенция и намаляване на хипертонията, тя все още е много разпространена. Поради това продължават изследванията, за да се разбере защо хората я развиват и какъв е начинът за справянето с нея.

Ученисаустановили,чевръзката между микробиомаирискаот хипертония заслужавадопълнителнопроучване.

Микробиомът е съвкупност от микроби – предимно бактерии – които живеят във и върху тялото на човека. Учените откриват все повече доказателства, че микробиомът играе роля за поддържането на добро здраве.

Съществуват някои доказателства, че чревният микробиом на даден човек влияе върху риска от хипертония. В последното проучване обаче изследователите са се фокусирали върху микробиома на устната кухина и връзката му с риска от хипертония.

НАД 1000 УЧАСТНИЦИ

Изследователите са използвали резултатите от проучване, озаглавено Buffalo Osteoporosis and Periodontal Disease Study. Те са разгледали данните на 1215 жени, които са преживели менопауза. При включването си в проучването, което е било в периода 1997 и 2001 г., участничките са били средна възраст 63 години. При записването им в изследването учените са взели проби от оралните им бактерии под

линията на венците и са измерили кръвното им налягане. Те също така снели медицинската история на жените и записали всички лекарства, които са приемали.

В началото на проучването 40% от участничките са приемали лекарства за хипертония. Около половината от участничките не са имали хипертония или не са получавали лечение за това състояние. В периода на 10-годишно проследвяне обаче те са получили диагноза и лечение за хипертония.

ВРЪЗКА МЕЖДУ БАКТЕРИИТЕ И ХИПЕРТОНИЯТА

След като анализирали пробите от орални бактерии, изследователите идентифицирали 10 вида, които свързват с по-голям риск от хипертония, вариращ от 10% до 16% увеличение.

Изследователите открили и връзка между пет бактерии и 9-18% по- нисък риск от хипертония.

С изключение на две бактерии, тези констатации се запазили дори когато изследователите взели предвид възрастта и други смущаващи фактори, свързани с начина на живот и клиничните фактори.

Проф. д-р Майкъл ЛаМонт, професор-изследовател в катедрата по епидемиология и екологично здраве в Университета в Бъфало, Ню Йорк, който е автор-кореспондент на проучването, заявява, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере какво може да обясни връзката между специфичните орални бактерии и повишения риск от хипертония при по-възрастните жени.

„Точните механизми, чрез които определени бактерии в устната кухина могат да повлияят на кръвното налягане – за добро или за лошо – не са напълно ясни“, казва той. „Предполагаме, че способността на някои орални бактерии да превръщат нитратите от храната в нитрити, които след това се превръщат в червата в азотен оксид – мощно химично вещество, отговорно за артериалната релаксация и дилатация – е една от вероятните възможности“, допълва ученият.

„Същотаказнаем,чебактериитевустнатакухина могатдаизлязатотустатаидасепренесатчрез кръвообращениетовдругичастинатялото“, обяснявапрофесорЛаМонт.

„Едно такова място, на което са открити орални бактерии, е в артериалната стена, капсулирани в атеросклеротични плаки. Атеросклерозата води до втвърдяване на артериите, което от своя страна повишава кръвното налягане. Така че е възможно да има връзка между оралните бактерии и артериалната атеросклероза“, казва още проф. ЛаМонт.

„Разбира се, винаги има вероятност да става дума за случайно откритие. Ще бъде важно да разберем дали други проучвания, разглеждащи този въпрос, ще открият последователни или различни резултати“, казва професорът.

От Американската стоматологична асоциация (ADA) също подчертават, че връзката между определени орални бактерии и хипертонията не означава непременно причинно-следствена връзка. „Това, че две неща са свързани, не означава, че едното причинява другото. Това проучване не предоставя актуална информация за това дали управлението на микроорганизмите би повлияло на риска от развитие на хипертония при дадено лице. То обаче подсказва, че може да има промяна в микроорганизмите в оралния микробиом, след като човек развие хипертония и приема предписани лекарства за контрол на кръвното налягане“, заявават от там.

За да се поддържа здравословен орален микробиом, ADA препоръчва на хората: -да мият зъбите си два пъти дневно с флуоридна паста за зъби -ежедневно да използват конец за зъби -да се хранят здравословно, като ограничават сладките напитки и закуски -редовно да се консултират със зъболекар за профилактика и лечение на орални заболявания

За да се определи причинно-следствената връзка, изследователите ще трябва да проведат рандомизирано клинично проучване. Според

професор ЛаМонт такова проучване ще бъде от решаващо значение, за да се разбере дали резултатите на неговия екип отразяват причинно- следствена връзка или само асоциация.

image-28

д-р Стефан Колев- Реунион дълго време беше заобиколен от COVID-19

д-р Стефан Колев в работна среда

Географското разположение, климата (средна температура 25 градуса целогодишно) и цялостните ранни мерки приети от френското правителство допринесоха, че бяхме на едно много ниско ниво на заболяемост. Бързото ваксиниране най вече също допринесе за това (75%).

Заетите реанимационни легла бяха средно 8-10 пациента през 2021 година а смъртността бе средно по 1 пациент на седмица.

Болничната помощ на Реунион е организирана изцяло като болничната помощ във Франция. Реунион е област от територията на Франция.

Като цяло е коренно различна от България. Много добра и силна организация на доболничната помощ, голяма роля играе домашния лекар и болничната която е в държавни болници и частни клиники. Тук се работи много по лесно от България, защото всичко е протоколирано. За най малката, като и за най опасната ситуация има протокол, който трябва да приложиш. Именно по това се преценя дали е действано адекватно в дадената ситуация. Ако си изпълнил протокола, не може да се търси вина за лекарска грешка. Естествено обратната страна

на добрата организация е, че трябват много пари. А тук не се жалят средства при изграждането и обзавеждането на клиниките и болниците.

Заплащането на специалистите по анестезиология е много по различно и в много по големи размери може би от цяла Европа с изключение на Швейцария и Люксембург. Тук всеки анестезиологичен акт има цена

и се заплаща от здравната каса. Така че работиш ли повече съответно получаваш много повече. Средно заплащане на анестезиолог в малка клиника 60-100 легла и1200 раждания е около 450000 евро годишно.

Към това се прилагат висок данък общ доход 45%и други такси за да достигне 50% облагане на доходите. Наример аз плащам 30 евро годишно на здравната каса. И въпреки това заплащането тук е в десетки пъти повече от заплащането на анестезиолога в България. Така че тук си изцяло концентриран в работата си и всичко останало от всекидневието ти е осигурено. У нас правих какви ли не глупости за да оцелееш ти и твоето семейство.

За съжаление хората у нас имат право да се страхуват да попаднат в реанимация. Мен също ме е страх. Ако условията и грижите са същите като от преди 15 години има защо. Тук реанимацията е на светлинни години и за всеки пациент се прилагат неимоверни усилия за да се стигне до благоприятен край. Аз лично в началото съм превеждал няколко тежки патиенти в реанимация с много скептицизъм, но винаги случаите завършваха с благоприятен край. Просто у нас тези пациенти биха загинали. По повод сегашната пандемия бих казал на нашите читатели ако не желаят да попадат в реанимация, най лесния и достъпен метод е да се ваксинират и да носят предпазни маски на закрито.

Болничната система е болния въпрос на България, който вече 20 години някои нежелаят да бъде решен!

Именно за това напуснах България. Не е силно да кажа, че като лекар анестезиолог се чувствувах като престъпник. Голяма корупция 80% от хирургичните специалности взимаха пари от болните, при нас нямаше прясна плазма, тромбоцити, фактори на кръвосъсирването, губехме пациенти защото нямахме условия за качествена работа и това е престъпление.

За да се промени здравната система трябва политическо решение, но и лекарите и мед. Сестри не трябва да стоят безучастни. Решението е да се вземе един модел (Франция или Германия) и да се приложи у нас, но явно, че после не могат да се вземат пари. Тук например е абсурд да се вземат пари или да се лъже както по клиничните пътеки в България.

Тук извършваш анестезиологичен акт кодираш го в компютъра (всичко е компютъризирано няма писане за нищо) и здравната каса ти заплаща без закъснение.Разликата между държавната болница и частна клиника е само в количествената работа. В частните клиники се работи много и качествено и съответно заплащането е много по добро. В държавните болници медицинския персонал е на заплати определени от държавата. Но в частна клиника може да се лекува всеки и без да заплаща ако няма допълнителна застраховка. Докато у нас недопустимото е че хората плащат луди пари независимо, че имат здравна застраховка.

Пациентите у нас заплащат и за лекарства също голям абсурд.

Реших да напусна България в края на 1997 година.Спомням си един ден се събудих и видях, че заплатата ми е станала 50 евро. Единствения начин който ми дойде на ум беше Френския легион. Трябваше да взема френски паспорт, който след това ми даваше повече възможности. Бях отличен спортист (бягане на дълги разстояния) и също обичах армията и така след 6 месеца изпитателен период, непосилни физически и психически натоварвания преходи нощно време по 20 км.

Без достатъчно храна (храната се изхвърляше пред очите ни, вечер бъркахме в боклука да намерим малко хляб) бях разпределен в 2REP.

Най фрапиращия случай от медецинската практика в легиона е когато бях на медицинско обслужване при скокове на френските елитни командоси GIGN. Много е впечатляващо е когато скачат ог 4000 метра и трябва да се приземят на 200 квадратни метра площ и останалото е скали. Един от командосите не се приземи добре и получи отворена фрактура на глезена. Нямах кой знае какво в чантата, имах Кетамин, (венозен анестетик) приспах го бързо за да не чувствува болките и го транспортирахме веднага до болницата в Бастия.

Да бъдеш на мисия в легиона е едно неимоверно голямо физическо и психическо натоварване. На мисия в ЧАД например котата температурата на сянка е 45 градуса изпивах по 8 литра вода, а вечер в Северна Сахара близо до границата с Либия когато температурата падаше до 0 градуса замръзвах. Това изисква огромни физически и психически усилия. Когато завърших договора си с легиона, бях сигурен, че няма непостижима нещо в живота. В легиона ти показват, че няма непреодолими неща, с много воля всичко се постига. На нещо което виждаш, че е бяло и ти казват, че е черно, след известно време със силата на психиката наистина виждаш, че това е черно! С други думи няма непостижими неща, с голямо желание и упоритост всичко се постига.

Неволята не помага,трябва да вярваш в себеси!

Отделенията за интензивна терапия във Франция са отделно от реанимация. В реанимация попадат пациенти за които опасността от летален изход е моментална, в следващите минути и часове.А отделенията за интензивни грижи са до залите за събуждане на пациенти и до кардиологичните отделения.

При избора на респираторна терапия трябва да се изясни видът на дихателната недостатъчност вентилаторна,паренхиматозна или смесена.

При вентилаторна недостатъчност е нарушена елиминацията на въглеродния двуокис тоест алвеоларната вентилация. При паренхиматозната недостатъчност е налице увреждане на алвеолаокислородната мембрана. Нарушена е оксигенацията например при Ковид болни. За предпочитане е при вентилаторна недостатъчност (налично но неадекватно спонтанно дишане) спонтанното дишане да се запази и да се подпомага с подходящи методи. Тук това се прилага при Ковид болните ранна хоспитализация и предотвратяването на попадането в реанимация. Това се осъществява с кислородотерапия, непрекъснато позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР), бифазно позитивно налягане в дихателните пътища (ВIPAP), aсистиране на спонтанното дишане и интермитентна механична вентилация и мандаторен минутен дихателен обем.

При липса на ефект се препоръчва пациента да бъде включен на контролирана вентилация. Критерия за интубация са преди всичко нарушения в кръвно газовия обмен (ниски парциални налягания на кислорода в кръвта и високи парциални налягания на въглеродния двуокис в кръвта). А от клиничните критерии са повърхностно и ускорено дишане на болния, периферна цианоза, болния придобива сиво виолетова оцветка на пръстите и следваща десатурация под 90%. Критериите за извеждане са също комплексни, но може да кажа добра оксигенация при спонтанно дишане без добавка на кислород (сатурация над 93%) Рпи положително развитие на състоянието на пациента се правят опити за ехтубацея и ако болният понася добре, се поставя на кислород известно време.

Ако един патиент не поддържа адекватно артериално налягане, първото и най важно нещо е да се открият причините. Например остра кръвозагуба (хеморагичен шок), проблеми със сърдечната функция (кардиогеничен шок), и редкия но много опасен алергичен шок (например при увод в анестезия при употребата на мускулни релаксанти). Съответно на случая се предприемат реанимационни действия, които също са протоколирани и задължителни.

По повод на домашното лечение с антибиотици мога да кажа, че това е просто недопустимо!

Във Франция е почти невъзможно, да намериш антибиотици без медицинско предписание. Обратно у нас в България от аптеката можеше да купиш свободно антибиотици, а това подтиква хората у нас по различни причини (най вече незнание) да предприемат самолечение. Моето мнение е, че антибиотиците засега не могат да станат бич за нашето време, ако се използуват по предназначение.

По време на моята анестезиологична практика съм имал три случая на доказан анафилактичен шок, със сърдечен арест. Това са драматични състояния при които само бързата и адекватна реакция на анестезиологични екип дават шансове на пациента да излезе от това състояние. За съжаление един от пациентите завърши с фатален край въпреки взетите мерки. Аз съм горд с тези два случая, които са изключителна рядкост. Колегите анестезиолози могат да го потвърдят, това са случай с които никой не желае да се среща.

Да ви кажа честно избрах съвсем случайно тази специалност.Навремето за да започнеш дадена специализация, трябваше сам да си намериш място, често ставаше с фиктивен конкурс, с познанства и т.н. Моето голямо желание беше да стана общ хирург и бях започнал работа в болницата в град Раднево. Съвсем случайно Д-р Барова шеф на отделението по анестезиология и реанимация при онко диспансера в град Стара Загора ме покани да започна там. И така благодарение на една голяма жена лекар започна моята хубава одисея.Обикнах тази специалност и не бих я сменил за нищо.

Стара Загора естествено ми липсва, приятелите, парка Аязмото, и най вече дъщеря ми, която също е лекар дерматолог. Нищо не може да замени според мен една малка разходка в парка Аязмото. Този парк има нещо феноменално, с голям разпускащ ефект за мен, зарежда ме с енергия и винаги ще се връщам на това място.

На читателите на вашето великолепно издание ще пожелая да се обичат и да вярват в бъдещето си! Ако има вяра, надежда и любов в него живота процъфтява!

Още веднъж Обичайте се! Благодаря Стефан Колев.

image-3

Д-р Александър Кобаков- Вродената тромбофилия не е страшна диагноза

Д-р Александър Кобаков е завършил Медицински Университет София. Той е сред първите специализанти по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и се гордее, че вече 10 години е в екипа на доц. Валентина Мазнейкова, която е и ръководител на специализацията му.

Д-р Кобаков е дългогодишен член и заслужил деятел на БЧК. Oбразуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.

Д-Р КОБАКОВ, КАКВО ВИ НАКАРА ДА ИЗБЕРЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТТА„АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“?

Първо, бих искал да изразя своята благодарност към Genica News за любезната покана да поговорим за съвременните пренатални грижи по отношение на майката и плода в България.

Изборът ми да специализирам акушерство и гинекология е сантиментален. Все още помня емоцията, която изпитах, когато за първи път видях как се появява новият живот. Да си акушер-гинеколог е огромно предизвикателство поради факта, че носиш отговорност за два живота. А за една жена моментът, в който става майка, е може би най-специалният в живота й. И е свързан както с физическата болка, така и с най-голямото щастие и любов, които може да изпита. Точно това усещане и емоция ме привлякоха и продължават да ме привличат по същия начин и днес. Мисля, че пациентките ми усещат любовта, с която се грижа за тях.

ДА СТЕ ВАЖЕН УЧАСТНИК В ГРИЖАТА КЪМ БЪДЕЩАТА МАЙКА Е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ И ПОСВЕЩЕНИЕ. ОТКЪДЕ ЧЕРПИТЕ ВДЪХНОВЕНИЕ И ЕНЕРГИЯ?

Когато човек намери своето призвание в живота и успява да е вдъхновен всеки нов ден, е много лесно. Но това е невъзможно без сплотен, компетентен и грижовен екип, с който да посрещаш и хубавото, и лошото в професията. Вдъхновение е да имаш възможността и да практикуваш със съвременна диагностична апаратура при модерни условия на труд. И не на последно място е удовлетворението, което изпитвам от това да помагам на другите, което в нашата професия е на финала да има живи и здрави майка и бебе.

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА ПРОБЛЕМНИТЕ БРЕМЕННОСТИ И ДОРИ ТРУДНОСТИТЕ ПРИ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ. КАКВИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ДВОЙКАТА С ЦЕЛ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА УРОГЕНИТАЛНИ ИНФЕКЦИИ?

Жените трябва да провеждат всяка година профилактичен гинекологичен преглед. Когато резултатите от него са отлични и семейството планира бременност, препоръчваме прием на фолиева киселина, поне три месеца преди забременяване. Редно е да се провери функцията и на щитовидната жлеза. Поради по-големия риск от спонтанни аборти при съпътстващи инфекции с уреаплазма, микоплазма и хламидия, които протичат безсимптомно при жената, е добре да се проведе ДНК диагностика за същите на проба от маточната шийка.

ВСЕ ПО-АКТУАЛНА СТАВА ТЕМАТА ЗА ВРОДЕНИТЕ ТРОМБОФИЛИИ И ВРЪЗКАТА ИМ С РЕПРОДУКТИВНИТЕ НЕСПОЛУКИ. КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ТРОМБОФИЛИЯТА?

Тромбофилията е вродено генетично заболяване, което се проявява с повишено образуване на тромби. Факторите на кръвосъсирване са много. Известни са и разнообразни мутациите в гените, кодиращи информацията за коагулацията на кръвта в човешкото тяло. При бременност със съпътстваща тромбофилия се наблюдава образуване на тромби в малките съдове на матката. Това води до нарушаване на притока на кислород и хранителни вещества към плодния сак, което може да доведе до спонтанен аборт или бъдещи плацентарни нарушения. В медицинската практика вродената тромбофилия се установява или след реализирана репродуктивна несполука, или анамнестично. Профилактично изследване стандартно не се прави, с изключение на случаите с доказана фамилна обремененост за образуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.

ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ ПОКАЗАНИЯ, КОИТО ДА НАСОЧВАТ НАБЛЮДАВАЩИЯ БРЕМЕННОСТТА СПЕЦИАЛИСТ КЪМ НАЗНАЧАВАНЕ НА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?

Специалистите винаги започваме с подробно снемане на анамнеза от всяка бременна жена, която да ни ориентира за това какви рискове може да има за конкретната бременност. Данните за роднина, прекарал съдов инцидент, предшестващи спонтанни аборти в ранни срокове

на бременността, предшестваща бременност, усложнена с проява на прееклампсия, ни насочат към назначаването на допълнителни изследвания извън стандартния пакет. ДНК диагностиката за вродени тромбофилии вече е достъпна за всеки пациент чрез рутинно вземане на венозна кръв, а резултатът е готов в кратък срок.

КАКВИ СА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ПОДХОДИ ПРИ СЛУЧАИТЕ С ЛАБОРАТОРНО ДОКАЗАНА ТРОМБОФИЛИЯ?

Добрият терапевтичен резултат изисква екипен подход за лечението на бременни пациентки с тромбофилия. Той включва съвместната работа на екип от специалисти по акушерство, хематология, медицинска генетика и клинична лаборатория. Редно е терапията с антикоагуланти, антиагреганти, хранителни добавки, повлияващи кръвосъсирването, да бъде назначена от хематолог. Терапевтичният отговор се проследява и от лекар по клинична лаборатория. В хода на бременността акушер- гинекологът следи развитието и растежа на плода, както и утеро- плацентарния кръвоток чрез Доплеров анализ.

КОИ СА СПОСОБИТЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ТЕРАПИЯ НА ВРОДЕНИТЕ ТРОМБОФИЛИИ? ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ КРЪВНИ И ЕХОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ?

Серийните ултразвукови прегледи на плода в хода на бременността ни дават възможност да проследим темпа на растеж и развитие на плода. Чрез Доплерова велосиметрия на кръвотока в маточните съдове и съдовете на плода получаваме информация за състоянието на бебето. Системното проследяване на хемостазните показатели определя нуждата от промяна в дозировката и прекратяването или удължаването на терапията в хода на бременността.

МНОГО БЪДЕЩИ МАЙКИ ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА ПРОВЕДАТ НЕИНВАЗИВЕН ПРЕНАТАЛЕН ТЕСТ. ДОКОЛКО СМЯТАТЕ ЗА ОСНОВАТЕЛЕН ТОЗИ РАЗХОД, ПРИ КАКВИ СЛУЧАИ СЕ ПРЕПОРЪЧВА И КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ДАВА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?

В практиката всеки лекар трябва да се води от индивидуалния подход към пациента и да може да отсее високорисковите от нискорисковите бременни, за да назначи неинвазивен пренатален тест (НИПТ) при тези, които имат нуждата от него. Например, при майки с предшестваща генетична аномалия на плода, фамилна обремененост на член на семейството с генетично заболяване или възраст на бременната над 35 години е добре тестът да бъде предложен. Ранният биохимичен скрининг в първи триместър може да изиграе решаваща роля за назначаването на НИПТ при средно и високорисковите пациенти. Информацията от НИПТ ни дава до 99% сигурност и точност на резултата. Той може да ни насочи към инвазивно изследване на плода и/или към последващо прекъсване на бременността по медицински показания.

КАКВО ЩЕ ОСТАВИТЕ КАТО ПОСЛАНИЕ НА ВАШИТЕ ПАЦИЕНТКИ В СТРЕМЕЖА ИМ ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ПРАВИЛНО ЗА ЕДНА ПРЕДСТОЯЩА БРЕМЕННОСТ?

Рецепта за правилен живот нямам, но съм сигурен че най-добрата подготовка за предстоящата бременност е тя да бъде направена с любов. Както и най-важното за едно дете е да е обградено с любов и грижа впоследствие. Като препоръка и съвет призовавам за ежегодна профилактика и консултация със специалисти, за да сме сигурни, че бъдещата майка е в отлично здраве.

image-56

Проф. Вихра Миланова- Пандемията от COVID-19 предизвика страхове, които оказват влияние върху ежедневието

Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Всеки опит за противопоставяне спрямо

тях води до повишаване на нивото на тревожност, казва началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“

Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Ръководи Катедра по психиатрия към МУ – София. Национален консултант е по психиатрия. Придобива специалност по психиатрия през 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация, а през 2006 г. – докторска. От 2007 г. е професор по психиатрия. Специализирала е обща медицина във Великобритания, извънболнична психиатрия в Атина, невропсихиатрична генетика в Тринити колидж, Дъблин. Изследователската Й дейност е в областта на клиничната практика, диагностика и лечение на психичните заболявания, невропсихиатрична генетика.

ПРОФ. МИЛАНОВА, КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА?

Спазването на препоръки и ограничения, целящи намаляването на разпространението на заболяването, не се приемат еднозначно от цялото общество. Необходимостта от изолацията може да постави на изпитание общуването между членовете на семейството, приятелите, професионалната среда и други.

ЕДИН ОТ ФЕНОМЕНИТЕ, КОИТО НЕИЗМЕННО СЪПЪТСТВАТ ПАНДЕМИЯТА, Е АНТИВАКСЪРСТВОТО. КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ ГЕНЕЗИС И КАК СЕ ОТРАЗЯВА ТОЙ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?

Темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение, съпътства пандемията. Последователите на конспиративните теории търсят обяснение за тези въпроси в

източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва.

А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати

и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО,

Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.

Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището.

Заедно с това – от лекарите, от медиците.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти.

НАУКАТА СЕ ОСНОВАВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Откакто е избухнала пандемията много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.

Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и

поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направяте и близките им.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПСИХИЧНИ ПРОЯВИ, СЪПРОВОЖДАЩИ СПАЗВАНЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЯТА?

Пандемията предизвика различни страхове (от заразяване, загуба на работа, намалени финансови постъпления, ограничения в

пътуванията, общуването с другите), които са изводими от ситуацията, като тези страхове оказват влияние върху дейности от ежедневието.

Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Натрапливите мисли често са мъчителни и опитите за противопоставянето спрямо тях са безуспешни. Натрапливи действия и ритуали са начин да бъде предотвратено събитието, което може лично или да „застраши” околните. За да намалят риска от заразяване, страдащите могат, значително над препоръчаното от експертите, да започнат да мият ръцете, да дезинфекцират и др. От друга страна остава трайната тенденция, която се проявява в съмнение дали дезинфекцията е достатъчна и правилно извършена. Ритуалните действия са най-често символичен опит да бъде предотвратена опасността. Всеки опит за противопоставяне на натрапливите мисли и действия води до повишаване на нивото на тревожност.

При фобиите тревожността се провокира от точно определена ситуации, като се правят

опити за тяхното избягване или пребиваването в тях се понася със страх.

Има вероятност притеснението да бъде фокусирано върху проявата на отделни симптоми – сърцебиене, „прилошаване”, загуба на контрол над ситуацията и други. Възможно е дори само мисълта за съответната ситуация да бъде съпроводена с повишаване на нивото на тревожността. Сред част от обществото се отчита тревожна тенденция – страх от заразяване при напускане от дома, посещение на различни места, пътуване с обществен транспорт, която от своя страна може да провокира вербална агресия и липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки. Пандемията от COVID-19 стана повод да назовем страха с термина „коронафобия”.

Приемането на новата ситуация – пандемията от COVID-19, е не само емоционален, но от друга страна – интелектуален процес.

Преживяването на тревога може да бъде нормална реакция когато се търсят възможности за справяне и може да включва: търсене на достоверна информация от медицински специалисти – експерти в областта, провеждането на информиран избор като част от възможностите за справяне с пандемията от COVID-19, ваксинация и други.

Възможно е тревогата постепенно да стане постоянна, както и да доведе до значителни ограничения – до степен да наруши цялостното функциониране, непълноценен и невъзстановяващ нощен сън и други. Трудностите за справяне с тревожността могат да доведат до прояви на дезадаптивно поведение – злоупотреба с алкохол, различни наркотични вещества, медикаменти и други. Тяхната регулярна употреба причинява развитието на зависимости и всеки опит да бъде преустановен приема води до силно изразена тревожност и абстиненция. При развитието на зависимост се отчитат силно желание за прием на веществото, затруднен контрол върху приема, продължителна употреба, въпреки наличието на вредни последици за здравето и др.

Отчитат се и други тревожни тенденции, които са свързани с прием на по-големи количества хранителни вещества и промени в телесното тегло, които могат да станат предпоставка за развитието на метаболитен синдром. Приемът на храна в случая може да бъде разглеждан като начин са справяне с негативните емоционални преживявания, съпътстващи пандемията от COVID-19.

Преживяването на несигурност поради непрекъснатата динамика в ситуацията, както и усещането за безнадеждност са в основата на депресивната симптоматика: потиснато настроение, намалена самооценката, ограничена до липсваща енергия, спад на активността, способността за изживяване на удоволствие, от друга страна значително се ограничават интересите и се наблюдават нарушения в концентрацията, прояви на силна умора, дори и при най-малкото усилие. Настъпват промени в съня и апетита. Възможни са и суицидни мисли и намерения, които предизвикват значим субективен дисстрес и налагат провеждането на стационарно психиатрично лечение.

За част от хората пандемията от COVID-19 доведе до значима житейска промяна, която причинява дисстрес, както и неадаптивни реакции, които пречат на успешните механизми за справяне и водят до нарушаване на социалното функциониране.

Съществува индивидуално предразположение или уязвимост спрямо дисстреса, като проявите са разнообразни и могат да бъдат потиснато настроение, тревожност и безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на животавнастоящата ситуация, както и в леки трудности в изпълнението на обичайни ежедневни задължения.

При отделни случаи се наблюдава прекалена и трайно изразена загриженост за здравето спрямо нормални и обичайно срещани явления, които се интерпретират като абнормни и предизвикат дистрес. Вниманието е насочено към опредени органи или системи от тялото, като при прегледа не се установява наличието на заболяване.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК САМ ДА ПРЕОДОЛЕЕ СИМПТОМИТЕ ИЛИ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА СЕ ПОТЪРСИ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОМОЩ?

COVID-19 е още един повод да се насочи вниманието към стигмата и нейните сериозни последици, които включват гняв, прояви на нетолерантност, страх и дискриминация.

Стигматаможеданакарахоратадасечувстват изолираниидориизоставени,когатохората, включителнотехнитеприятели,гиизбягват порадистрахданесе разболеят.

Пандемията от COVID-19 е съпроводена с поредица от предизвикателства, които могат да бъдат извън възможностите за самостоятелно справяне, като търсенето на специализирана

професионална помощ е също част от преодоляването на стигмата.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХОВЕТЕ?

Психичното здраве може да бъде съхранено чрез осигуряване на добър сън, редовна физическа активност, здравословно и пълноценно хранене, ограничаване на времето, прекарано пред екрана на различни електронни устройства, отделяне на време за изпълнение на различни релаксиращи техники, придържане към обичайния дневен график, занимание с дейности, които носят приятни преживявания, поставяне на акцент върху постигнатите и положителните неща в живота, поставянето на приоритети, общуване с други хора, като се използват възможностите и на технологиите, укрепване взаимоотношения и споделяне личния опит за справяне със ситуацията и др.

Погледнете на пандемията от COVID-19 като възможност да полагате пълноценни грижи за себе си – своето психично и телесно здраве, както и време за преоценка на приоритетните задачи и постигнатото в живота.

Нашето най-голямо богатство са животът и здравето.

Техният най-добър защитник е науката.

Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат.

КОИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ПРЕБОЛЕДУВАЛИТЕ COVID-19?
Преболедувалите от COVID-19 сравнително често споделят следните симптоми: намалена концентрация, като това нарушение може да бъде преходно или да бъде налично за по- продължителен период от време, изразено усещане за психична умора при изпълнение на умствени задачи, нарушения в съня, депресивни прояви, тревожно или паническо разстройство.
Нарушенията в съня са сравнително често срещани, като те са неспецифична проява на психично или соматично разстройство. При безсънието имаме намалена продължителност на съня и то включва трудно заспиване, пробуждане по време на сън или ранно събуждане сутрин.
Паническото разстройство се проявява със следните соматични оплаквания: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване и нереалност, загуба на контрол и страх от смъртта. Именно наличието на повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника) са непредсказуеми, което още повече засилва тревогата при страдащите. Друго много често срещано състояние е генерализирана тревожност, при която тревожността е постоянна и не се ограничава до някакви конкретни ситуации. Най-често споделяните симптоми са: чувство на постоянна нервност, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене и други. Често при генерализираната тревожност може да се срещат страхове по отношение на здравословното състояние на членове от разширеното семейство.
petya-chaveeva-3

Вътреутробния живот е най-вълнуващата част от специалността акушерство и гинекология

Д-р Чавеева, разкажете ни за призванието да бъдеш лекар на още нероден пациент.

Вътреутробният живот е най-вълнуващата част от специалността акушерство и гинекология. Това са пациентите, които ние не може да изследваме чрез познатите на нас лекарите методи, т.е. да се срещнем с пациента, да го докоснем и да го попитаме : как си, боли ли те, имаш ли оплаквания и последователно да го лекуваме с познатите ни метод: приеми това лекарство, ще превържа раната ти или подготви се за операция, тя ще ти помогне……….

Това вълшебство да бъдеш лекар на още неродения живот, на пациент, с който не може да говориш, който не може да докоснеш е предизвикателство за всеки от нас, специалистите по фетална медицина.

Ние се запознаваме с пациенти си още в началото на тяхното развитие, най-често в първи триместър на бременността. Това е първата визита на семейството в кабинета по майчино-фетална медицина.

Феталната морфология е част от скрининга за вродени аномалии на плода, който се прави с помощта на ехографските прегледи по време на бременност. Какво знаем за нея и доколко е важна тя за бременната жена?

Как осъществяваме този толкова важен преглед:  първо прецизно и щателно разпитваме всяка бъдеща майка  за редица демографски и медицински характеристики, последващо от детайлен ултразвуков преглед на плода (измерване на нухалната транслуценция, оценка на назалната кост, кръвотока преминаващ през трикуспидалната клапа и дуктус венозус) и маточното кръвообращение, т.е. Доплер велосиметрия на артерии утерини и трето вземане на кръв в лабораторията, където се изследват три основни хормона (free ß-hCG,  PAPP A, PLGF). На базата на комбинация от всички тези параметри специален софтуеър дава възможност да се определи индивидуален риск за хромозоми заболявания като Даун синдром (тризомия 21), синдромите Едуардс и  Патау (тризомия 18 и тризомия 13) и още в същата визита се изчислява и рискът за развитие на прееклампсия.

Какъв е процента на вродени дефекти у новородените?

За да мога да подчертая важните елементи за всяка бременна жена, ще започна, че вродените дефекти на новородените се изчисляват на около 5-6%, това са структурни дефекти на органи/системи  или подлежащи  сериозни генетични/или хромозомни заболявания.

За щастие в по-голямата част от прегледите ние оценяваме здрави бебета. Това е общата цел на нас лекарите специалисти по майчино-фетална медицина и бременните жени в България.

д-р Петя Чавеева – снимка Валери Захов

Кога можем да направим първото посещение при специалист по фетална морфология? Защо е важно това изследване?

Първият преглед при специалист по майчино-фетална медицина е първи триместър на бременността: 11.0—13+6 гестационни седмици. Този прозорец е изключително важен за първият голям преглед, които предстои на семейството. Много често пациентите ни казват: “аз идвам за скрининг или аз идвам за оценка на Даун синдром, или аз идвам за ранна фетална морфология”.  Много различни понятия събира в себе си този преглед. Използваният термин от нас специалистите е Pърви триместър комбиниран скрининг тест,  както виждате не подчертавам само  хромозомни заболявания. Ако скрининг тестът в 11.0—13+6 гестационни седмици е бил припознат като  основен скрининг тест за оценка само на Даун синдром  в 90-те години на миналия век, то днес на прага на 2021 г. използване този скрининг тест в доста по-широк диапазон, не само за оценка на хромозомни заболявания като Даун синдром, но и за оценка на развиващата се анатомия на плода, оценка на плацентата и нейната функция и оценка на състоянието на майката също така. Понятието първи триместър комбиниран скрининг дава възможност първо да изчислим специфичен риск за хромозомни заболявания, второ да оценим развитието на плода по органи и системи за този ранен срок и трето да определим специфичен риск за всяка майка дали потенциално би развила високо кръвно по време на бременността, т.н. прееклампсия.

Достоверността на изследването за установяване на вродени аномалии, може ли да се приеме за 100%?

Чувствителността на този тест е висока, знаем, че в 90-95% тестът дава достоверна информация, което и го превръща в най-достъпния тест като метод на скрининг. Защо е важно това изследване? Защото Даун синдром е най-честата хромозомна аномалия с честота около 1:500 и е общо възприето търсенето на тази тризомия да е на популационен принцип. Все пак нека да не забравяме, че високото кръвно по време на бременност е също толкова опасно както за майката, така и за плода и честотата да възникне е около 3-5% от всички бременности.   

Усилията ни трябва да са насочени да открием бременности със заподозрян проблем и да предложим конкретно поведение. Дали ще предпишем аспирин от 150 мг. за профилактика на прееклампсия или ще предложим допълнителни тестове е специфичен за всеки случай.

Не мога да не спомена, че  днес има много неинвазивни скрининг тестове, използвайки метода на изследване на фетална ДНК в майчината кръв,  предлагани от различни компании с цел скрининг тест за хромозомни заболявания и не само. Трябва да отбележа обаче, че прилагането на тези тестове би било подходящо да се направи след преглед при специалист по фетална медицина за да може първо бременната жена да получи необходимата за нея и семейството й информация за тези тестове, които вярвам, че са от изключително значение за скрининга за Даун синдром, но също така не мога да не отбележа, че имат своите ограничения в редица аспекти, например при двуплодна бременност или бременност с т.н. феномен на “изчезващият близнак”, където един от близнаците спира своето развитие.Важно е да подчертая, че семействата трябва да получават информация, преглед и консултация и да вземат своето информирано решение за това кой тест е най-подходящ за индивидуалния случай.

Кои са тестовете, които спомагат и допълват феталната морфология?

Тестовете, които ни помагат да докажем, че плодът не страда от заболяване са инвазивните тестове, плацентоцентеза в първи триместър и амниоцентеза след 16 г.с. на бременността. Тези тестове, винаги трябва прецизно да се предлагат на семейството. Извършването им трябва да се осъществява в специализирани лечебни заведение, където има обучени специалисти за провеждането на процедурата по пробовземане, което намалява рисковете от проведена процедура за загуба на бременността до 0.5%.

След първичния преглед по фетална морфология, необходимо ли е провеждането на допълнителни такива? Кои фетални органи имаме възможност да проследим при феталната морфология?

Следващият преглед при специалист по майчино-феталана медицина е прегледът за оценка на анатомията на плода, който  се извършва в периода е в 19.0- 23+6 г.с. Този преглед има за цел да изследва подробно всеки орган на нашия малък пациент, т.е. надлежно да се оценят развиващите се: мозък, гръбначен стълб, лице, шия, гръден кош, сърце, коремна стена, гастро-интестинален тракт, уринарният тракт, гениталният тракт, крайниците и скелетът на плода. Не на последно място да се оцени околоплодната течност и плацентата. Оценка на дължината на маточната шийка в този срок ни дава информация за риск от преждевременно раждане, също много важен аспект за развиващата се бременност.

Третият преглед при специалист по майчино-фетална медицина е т.н. късна фетална морфология, преглед възприет да се извършва в трети триместър на бременността около 32-36 г.с.. Този преглед има значение за оценка на състоянието на плода, феталния растеж, околоплодната течност, плацентарната функция, феталните движения и отново оценка на анатомията на плода. Използването на Доплер велосиметрия за измерване на различни фетални и майчини съдове ни дава информация за състоянието на плода, много важно изследване, предвид предстоящото раждане.

Всеки един от тези прегледи има своето значение по време на бременността и провеждането на всеки един от тях е препоръчително, за да може да се осъществи цялостна грижа за малкия ни пациент.

В различни случаи, когато имаме отклонение от нормата се предприемат допълнителни прегледи, за да осигурим достигане до раждане на здраво бебе.

Прегледът трябва ли да се направи от опитен АГ специалист?

Усилията на тесните специалисти по майчино-фетална медицина трябва да са насочени в три направления: прецизност в изследването и поставяне на диагнозата, подкрепа на родителите и достъп на всяка бременна жена до специалист по фетална медицина.

Всички ние сме свидетели на бързо развиващия се технически прогрес, което не може да не докосне и субспециалността майчино-фетална медицина. Възможността да се докоснем до развиващия се живот е чрез използване на ултразвук образ, който се гарантира от машини от висок клас, без които нямаме възможност да видим, това което знаем. Този клон на специалността акушерство и гинекология е специфичен, т.е. фетусът, се превърна в пациент и специалността, която се грижи за тези пациенти е фетална медицина, което дава отговор, че освен основна специалност акушерство и гинекология, трябва допълнителна квалификация и познания в тази област. Специалистите трябва да преминат обучение, не само как да използват оптимално ултразвука като изследване, но и да имат широки познания в това как се развива нормално един плод, да познават усложненията и дефектите в развитието, да дават коректна оценка за състоянието на плода и развиващата се бременност. Не на последно място да могат да обяснят правилно находката на родителите, за да могат заедно да предприемат следващи стъпки в изследване и лечение. Както знаете, по време на бременност може да се извършва и фетална хирургия, ако има открито заболяване налагащо да се предложи такъв вид терапия, като например тежка вродена диафрагмална херния.

За нуждите на майчино-феталната медицина освен лекари специалисти в тази област, много често има нужда от допълнителни консултации и провеждане на допълнителни изследвания. Специалности като генетика, неонатология, детска хирургия, образна диагностика, ендокринология биват неделима част от ежедневната практика за консултация на едно отделение по майчино-фетална медицина.

Вродените аномалии обвързани ли са от възрастта на майката или всичко е генетично обусловено?

Все повече семейства избират да станат родители забавяйки репродуктивните си планове за по-късна възраст, което е свързано с повишен риск от хромозомни заболявания. Но нека да отбележа, че структурните дефекти не се обуславят от майчината възраст, както и вродени генетични заболявания, които се унаследяват в семейството.  Когато имаме семейство с повишен риск за хромозомно заболяване или ултразвукова находка за неизолиран структурен дефект, винаги се обсъжда медико-генетична консултация.

Какво ще посъветвате всички бременни жени?

Ще използвам възможността да благодаря на първо място на всяко семейство, всяка българската майка, която е информирана, отговорна и търсеща увереност в прегледите за здравето на своето бебе. Именно чрез тези интервюта достига информация какво ние лекарите смятаме, че е важно за пациентите ни и от друга страна, да поемем предизвикателството да отговорим на техните очаквания. Всяка бременност е ребус, който има много липсващи частици до момента на появата на новия живот. Именно тези частици, трябва да запълваме заедно с бъдещите  родителите.

Винаги казвам, че бременността е на двамата родители, но Корона вирус инфекцията днес, в световен мащаб налага нови правила за безопасност в лечебните заведения и медицински центрове, което аз разбирам ощетява семейството от възможността да съпреживее заедно прегледите на своето неродено бебе. Опитваме се да дадем кураж на тези семейства сега и се надяваме скоро пак да ги посрещам заедно в кабинетите си, защото това е нормалното, което аз лично вярвам, че трябва да се случва.