Атеросклерозата (артериосклероза) е състояние, което се свързва с натрупване на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. В резултат на това те стават по-твърди, а луменът им намалява, което увеличава риска от обструкция.
Изследователите казват, че жените на възраст над 55 години с това състояние са изложени на по-висок риск от инфаркт на миокарда и инсулти, отколкото мъжете в същата възрастова група. Експерти казват, че жените от всички възрасти могат да подобрят сърдечно-съдовото си здраве, като поддържат здравословно кръвно налягане и добри нива на холестерола, както и като не пушат.
Жените в постменопауза, които имат запушени артерии, са изложени на по-висок риск от инфаркт, отколкото мъжете на същата възраст. Това е според изследване, представено на научния конгрес на Европейското дружество по кардиология, публикувано наскоро в European Heart Journal – Cardiovascular Imaging.
„Проучването предполага, че последствията от атеросклероза са по-рискови при жени в постменопауза, отколкото при мъже на тази възраст“, казва д-р Софи ван Розендел, автор на изследването и изследовател в Медицинския център на университета в Лайден в Холандия. „Нашите резултати показват, че след менопаузата жените може да се нуждаят от по-висока доза статини или добавяне на друго липидо-понижаващо лекарство. Необходими са повече проучвания, за да се потвърдят тези открития.“
Проучването включва близо 25 000 души в шест страни в Северна Америка, Европа и Азия.
За улавяне на 3D изображения на артериите в сърцето на участниците е използвана техника за изобразяване, наречена коронарна компютърна томографска ангиография (CCTA).
„В това проучване повишеният риск за жените в сравнение с мъжете се наблюдава особено при жени в постменопауза. Това може да се дължи отчасти на факта, че вътрешният диаметър на коронарните артерии е по-малък при жените, което означава, че същото количество плака може да има по-голямо въздействие върху кръвния поток“, каза ван Розендел. Д-р Абха Ханделвал, клиничен доцент по сърдечно-съдова медицина в Станфордския университет в Калифорния, която не е участвала в проучването, каза, че тези открития не са изненадващи.
Снимки:medicalnewstoday
„Клинично това, което виждаме, е, че има цял набор от промени, които настъпват около менопаузата и някои от тях оказват значително въздействие върху кардиометаболитния статус на жената. Много често жените имат нарушения в кръвното си налягане, кръвната захар, холестерола, теглото по време на менопаузата. Затова винаги моля моите пациенти да бъдат внимателни по това време“, казва тя.
„По-специално в менопаузата жените преминават не само през много кардиометаболитни промени, те преминават през много емоционални промени, честотата на депресия може да се повиши, сънят е нарушен. Всички тези неща, които знаем, когато не се лекуват, могат да повлияят на сърдечните резултати“, добави Ханделвал.
Изборът на начин на живот може да помогне за намаляване на риска от сърдечни заболявания.
Експертите казват, че има редица стъпки, които жените могат да предприемат дори преди менопаузата, за да предпазят сърдечно-съдовото си здраве.
„Във всички възрасти от живота има възможност за всеки пациент да работи със своя лекар, за да постигне максимално здравословен начин на живот. Да си прави скрининг за рисковите фактори, които причиняват атеросклероза, които включват високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост, васкулит или възпаление на кръвоносните съдове, определени автоимунни състояния и други и след това ги лекувайте проактивно,” казва и д-р Сарина ван дер Зее, сърдечен електрофизиолог и кардиолог в Здравния център на Провидънс Сейнт Джон в Калифорния.
Снимки: medicalnewstoday
„Така че абсолютно има превантивни възможности, които една жена с нейния лекар може да идентифицира, да лекува и да предотврати появата им в проблем. Това е особено важно след менопаузата, но със сигурност е важен процес, който трябва да започнете още по-рано, ако е възможно“, добави тя.
Стареенето на клетките е аспект на остаряването, който включва биологична дисфункция, която възниква в отговор на повтарящи се стресови фактори. Биологичното стареене е свързано с увеличаване на честотата на сърдечно-съдови заболявания, но дали сърдечната недостатъчност сама по себе си е процес на стареене, независимо от възрастта, е по-малко ясно. Стареещите клетки придобиват фенотипни – характеристики, които са генетично свързани – могат да доведат до възпаление и да предизвикат стареене в съседни клетки, което също може да допринесе за сърдечно влошаване. С усъвършенстването на изкуствения интелект (AI) се откриват нови възможности за изучаване на физиологичната възраст, стареенето и сърдечно-съдовата смъртност.
Четиригодишно пилотно проучване на изследователи от Mayo Clinic , използващо ЕКГ алгоритъм с помощта на Изкуствен интелект, предполага, че прогресията на сърдечната недостатъчност е стареене, свързано с индикатори за ускорено стареене. Тези индикатори включват прогениторни стволови клетки с намалена активност на теломераза и повишени нива на секреторни фенотипни протеини, свързани със стареенето в плазмата. Констатациите, публикувани в Mayo Clinic Proceedings , предполагат, че стволово-клетъчните ниши могат да придобият стареещ фенотип при сърдечна недостатъчност, което може да повлияе на ендогенния потенциал за излекуване и възстановяване. С по-нататъшни изследвания, сенолитичната терапия може да се обмисли за бъдеща роля в лечението на сърдечна недостатъчност, заключава проучването.
„Нашето пилотно проучване имаше за цел да установи дали началото на сърдечната недостатъчност е процес на стареене, независим от възрастта“, казва д-р Бари Боилсън, кардиолог от Mayo Clinic и първият автор на изследването. „Изследването показва, че сърдечната недостатъчност може да насърчи остаряващ фенотип, независимо от хронологичната възраст, и също така показваме за първи път, че изкуствен интелект ЕКГ показва фенотип на сърдечно стареене при сърдечна недостатъчност след хронологичната възраст на пациента. Този фенотип изглежда е свързан с клетъчни и молекулярни маркери на стареене.“
Проучването, проведено от 2016 до 2020 г., включва анализ на CD34+ прогениторни хематопоетични стволови клетки. Алгоритъмът за изкуствен интелект е използван за определяне на сърдечната възраст и разликата между сърдечната възраст на пациента и хронологичната възраст. „По-нататъшното изследване на други популации от стволови клетки в сърдечната тъкан може да проправи пътя за проучвания и оценка на потенциалните ползи от сенолитичната лекарствена терапия за намаляване или обръщане на ефектите от сърдечното стареене, свързано със сърдечна недостатъчност,“ казва д-р Боилсън.
Сърдечната недостатъчност е тежко състояние, което засяга способността на сърцето да изпомпва кръв в тялото. Лечението на сърдечна недостатъчност включва промени в начина на живот и употребата на определени лекарства.
Скорошно проучване тества хормона ацил грелин сред хора с хронична сърдечна недостатъчност.Установено е, че ацил грелин е ефективен при увеличаване на сърдечния дебит, което може да доведе до повече изследвания за полезността на това лечение.
Сърдечната недостатъчност е потенциално опасно състояние, при което сърцето не може да изпомпва достатъчно количество кръв в тялото. Проучване, публикувано наскоро в European Heart Journal изследва използването на пептидния хормон ацил грелин за подобряване на сърдечния дебит сред хора със сърдечна недостатъчност.
Изследователите откриват, че ацил грелин увеличава сърдечния дебит или изпомпвания капацитет на сърцето сред участниците, без да предизвиква отрицателни странични ефекти като ниско кръвно налягане или абнормни сърдечни ритми.
Снимка:shutterstock
Изследователите на това проучване отбелязват, че има лекарства, които увеличават способността на сърдечния мускул да се свива и увеличава сърдечния дебит. Въпреки това, тези лекарства могат да имат неблагоприятни ефекти и често се използват само в краткосрочен план. Изследователите искат да видят дали грелинът, хормон, който стимулира апетита, може ефективно да подобри сърдечния дебит. Изследователите са използвали активирана форма на грелин, ацил грелин.
Авторът на изследването проф. Ларс Х. Лунд от катедрата по медицина в Солна, Каролинския институт в Швеция, обясни, че целта на изследването е „да тества дали едно ново лекарствено лечение, ацил грелин, е безопасно и ефективно за пациенти със сърдечна недостатъчност и да тестват механизма на действие в лабораторни условия.”
Изучавайки клетките на сърдечния мускул на мишки, изследователите успяват да разгледат някои от основните механизми на ефектите на ацил грелин.
Използването на ацил грелин изглежда обещаващо като потенциална възможност за лечение на хора със сърдечна недостатъчност.
Д-р Робърт Сегал , основател на Manhattan Cardiology, сертифициран кардиолог и сътрудник на Американския колеж по кардиология (FACC), който не участва в проучването, отбеляза :
„Наблюдаваната клинична полза от ацилирания (активиран) грелин изглежда обещаваща и въз основа на резултатите има причина за по-нататъшно клинично развитие. Лечението на сърдечна недостатъчност, дължаща се на намалена фракция на изтласкване, винаги е било главоблъсканица в медицината и се надяваме, че можем да се справим с това опустошително заболяване.”
•Според СЗО над 1, 3 милиарда души са били с хипертония през 2020 г.
•При всеки 1 на 4 мъже и 1 на 5 жени се наблюдава повишено кръвно налягане – хипертония. •Според данни от 2019 г. 40% от хората в България контролират кръвното си налягане.
•Хората с хипертония са с повишен риск от инсулт и сърдечни заболявания.
•Изследователите, участвали в ново проучване, са открили връзка между някои видове орални бактерии и риска от хипертония при жени, които са преживели менопауза.
•Учените свързват определени бактерии както с изходното кръвно налягане, така и с риска от развитие на хипертония.
Изследването е публикувано в Journal of the American Heart Association. Авторите смятат, че има основание за допълнителни изследвания, за да се определи дали тази връзка между оралните бактерии и хипертонията е причинно-следствена.
ХИПЕРТОНИЯ И МИКРОБИОМ
Кръвното налягане е налягането на кръвта, която се притиска към стената на артериите. Нормално е кръвното налягане да се повишава и понижава през деня, но ако остане повишено, може да причини здравословни проблеми.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) подчертават, че човек с хипертония е по-склонен да получи инсулт или да развие сърдечно заболяване. Приблизително 47% от възрастните хора в САЩ и около 40% в България имат хипертония, като състоянието засяга най-вече възрастните хора и жените.
Изследователите отбелязват, че въпреки наличието на основани на доказателства подходи за превенция и намаляване на хипертонията, тя все още е много разпространена. Поради това продължават изследванията, за да се разбере защо хората я развиват и какъв е начинът за справянето с нея.
Ученисаустановили,чевръзката между микробиомаирискаот хипертония заслужавадопълнителнопроучване.
Микробиомът е съвкупност от микроби – предимно бактерии – които живеят във и върху тялото на човека. Учените откриват все повече доказателства, че микробиомът играе роля за поддържането на добро здраве.
Съществуват някои доказателства, че чревният микробиом на даден човек влияе върху риска от хипертония. В последното проучване обаче изследователите са се фокусирали върху микробиома на устната кухина и връзката му с риска от хипертония.
НАД 1000 УЧАСТНИЦИ
Изследователите са използвали резултатите от проучване, озаглавено Buffalo Osteoporosis and Periodontal Disease Study. Те са разгледали данните на 1215 жени, които са преживели менопауза. При включването си в проучването, което е било в периода 1997 и 2001 г., участничките са били средна възраст 63 години. При записването им в изследването учените са взели проби от оралните им бактерии под
линията на венците и са измерили кръвното им налягане. Те също така снели медицинската история на жените и записали всички лекарства, които са приемали.
В началото на проучването 40% от участничките са приемали лекарства за хипертония. Около половината от участничките не са имали хипертония или не са получавали лечение за това състояние. В периода на 10-годишно проследвяне обаче те са получили диагноза и лечение за хипертония.
ВРЪЗКА МЕЖДУ БАКТЕРИИТЕ И ХИПЕРТОНИЯТА
След като анализирали пробите от орални бактерии, изследователите идентифицирали 10 вида, които свързват с по-голям риск от хипертония, вариращ от 10% до 16% увеличение.
Изследователите открили и връзка между пет бактерии и 9-18% по- нисък риск от хипертония.
С изключение на две бактерии, тези констатации се запазили дори когато изследователите взели предвид възрастта и други смущаващи фактори, свързани с начина на живот и клиничните фактори.
Проф. д-р Майкъл ЛаМонт, професор-изследовател в катедрата по епидемиология и екологично здраве в Университета в Бъфало, Ню Йорк, който е автор-кореспондент на проучването, заявява, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере какво може да обясни връзката между специфичните орални бактерии и повишения риск от хипертония при по-възрастните жени.
„Точните механизми, чрез които определени бактерии в устната кухина могат да повлияят на кръвното налягане – за добро или за лошо – не са напълно ясни“, казва той. „Предполагаме, че способността на някои орални бактерии да превръщат нитратите от храната в нитрити, които след това се превръщат в червата в азотен оксид – мощно химично вещество, отговорно за артериалната релаксация и дилатация – е една от вероятните възможности“, допълва ученият.
„Едно такова място, на което са открити орални бактерии, е в артериалната стена, капсулирани в атеросклеротични плаки. Атеросклерозата води до втвърдяване на артериите, което от своя страна повишава кръвното налягане. Така че е възможно да има връзка между оралните бактерии и артериалната атеросклероза“, казва още проф. ЛаМонт.
„Разбира се, винаги има вероятност да става дума за случайно откритие. Ще бъде важно да разберем дали други проучвания, разглеждащи този въпрос, ще открият последователни или различни резултати“, казва професорът.
От Американската стоматологична асоциация (ADA) също подчертават, че връзката между определени орални бактерии и хипертонията не означава непременно причинно-следствена връзка. „Това, че две неща са свързани, не означава, че едното причинява другото. Това проучване не предоставя актуална информация за това дали управлението на микроорганизмите би повлияло на риска от развитие на хипертония при дадено лице. То обаче подсказва, че може да има промяна в микроорганизмите в оралния микробиом, след като човек развие хипертония и приема предписани лекарства за контрол на кръвното налягане“, заявават от там.
За да се поддържа здравословен орален микробиом, ADA препоръчва на хората: -да мият зъбите си два пъти дневно с флуоридна паста за зъби -ежедневно да използват конец за зъби -да се хранят здравословно, като ограничават сладките напитки и закуски -редовно да се консултират със зъболекар за профилактика и лечение на орални заболявания
За да се определи причинно-следствената връзка, изследователите ще трябва да проведат рандомизирано клинично проучване. Според
професор ЛаМонт такова проучване ще бъде от решаващо значение, за да се разбере дали резултатите на неговия екип отразяват причинно- следствена връзка или само асоциация.
Измерването им в кръвта помага за оценка на риска от заболяване преди появата на симптомите, сочат резултатите от ново проучване •Един обикновен кръвен тест може да предскаже дългосрочния риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване. •В проучване, проведено сред 4000 здрави възрастни, учените установяват, че нивата на липидите в кръвната плазма са свързани с по-късното развитие на двете заболявания. •Лицата с по-високи концентрации на определени измерени липиди в кръвта са имали по-висок риск от диабет тип 2 или сърдечносъдово заболяване. •Профилирането на липидите може да бъде евтин и бърз начин за прогнозиране на риска, който да позволи промени в хранителния режим и начина на живот, преди да се развият заболяванията.
В Съединените щати 1 на 10 души има диабет тип 2. На всеки 36 секунди в САЩ някой умира от сърдечносъдово заболяване, а този тип заболявания са причина за една трета от всички смъртни случаи в света.
И двете състояния могат да се развият бавно, а симптомите невинаги са очевидни. Лекарите оценяват риска на дадено лице да ги развие, като снемат анамнеза и наблюдават настоящите фактори на начина на живот.
Проучване, ръководено от проф. д-р Крис Лаубер от центъра за експериментални и клинични изследвания на Twincore в Германия, показва, че липидите в кръвната плазма могат да предскажат бъдещия риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.
Методът, известен като липидомично профилиране, може да осигури количествено измерване на риска много преди да се появят симптоми.
„Авторите на това проучване добяват към нарастващите доказателства, че липидомичното профилиране може да е бъдещата стъпка за за откриване на сърдечносъдови заболявания, както и на диабет“, коментира д-р Сунет Сингх, медицински директор на CareHive.
ИЗМЕРВАНЕНАЛИПИДИТЕВ КРЪВТА
В проучването са включени малко над 4000 здрави шведски граждани на средна възраст. Те са били от сформирана в град Малмьо група за установяване на връзката между хранителния режим и и сърдечносъдови заболявания.
В началото на проучването участниците са били на възраст от 46 до 68 години. Около 10% от тях са имали индекс на телесна маса (ИТМ) над 30.
Изследователите са взели по една изходна кръвна проба от всеки участник. След това центрофугирали кръвните проби, за да отделят плазмата за анализ. С помощта на масспектрометрия измерили концентрациите на 184 различни липиди в плазмата. Те използвали тези липидомни профили, за да изчислят рисковите точки и да разпределят участниците в шест рискови групи.
Д-р Сингх заявява пред Medical News Today, че проучването може да допълни предишните методи за оценка на риска. „Този нов подход дава възможност за нова рамка за стратификация на риска, която също така позволява подобрение, когато се използва заедно с измерването на стандартните клинични променливи“, казва той.
Въпреки това ученият отбелязва, че в изследваната популация е имало малко разнообразие: „Препоръчително е да се продължи разширяването на това изследване чрез увеличаване на популацията от пациенти, за да се включат още няколко променливи. Това включва различни възрасти на пациентите, расови и етнически групи и нива на физическа активност“.
ЛИПИДИИРИСК
Изследователите проследяват участниците в продължение на повече от 20 години, като началните оценки са били направени между 1991 и
1994 г. През това време 13, 8% от хората развили диабет тип 2, а 22 % – сърдечносъдово заболяване.
За пациентите от групите с най-висок риск тези стойности нарастнали до 37% за развитие на диабет тип 2 и 40, 5% за развитие на сърдечносъдово заболяване в сравнение с горепосочените средни стойности за групите.
При хората от групите с най-нисък риск рискът от развитие на двете състояния е намалял.
Изследователите установяват също така, че за хората с високи стойности на липидния риск има много по-голяма вероятност да развият затлъстяване през периода на проследяване. Затлъстяването е рисков фактор както за диабет тип 2, така и за сърдечносъдово заболяване.
Авторите предполагат, че този подход, основан на рискови показатели, може да покаже риска от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване много години преди появата на заболяването.
„По-ранното откриване на болестта става в момент, в който тя не е станала клинично видима. В резултат на това изследователите и
клиницистите вече могат да разглеждат заболяванията от гледна точка на по-активна превенция, а не просто от гледна точка на лечението“, коментира д-р Сингх.
РАННОПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Използването на масспектрометрия за измерване на липидите в кръвната плазма е бързо, сравнително евтино и дава количествени резултати.
Авторите на това проучване предполагат, че то може да идентифицира липидите, които допринасят в най-голяма степен за риска от развитие на последващи здравословни състояния, и евентуално да доведе до нови лекарствени лечения.
„Изследванията спомагат за напредъка в областта на клиничната масспектрометрия като цяло, като продължават да демонстрират потенциала за по-ранно откриване на заболявания преди конвенционалните средства“, коментира д-р Сингх.
Учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди тяхната хипотеза и да се покаже колко информативен е плазменият липидом за здравето и болестите.
„Липидомът може да предостави информация много отвъд риска от диабет и сърдечносъдови заболявания“, казва Крис Лаубер, водещ автор на изследването. Според него този обикновен тест може да покаже
на хората техния риск от развитие както на диабет тип 2, така и на сърдечносъдово заболяване. Чрез промяна на хранителния режим и начина на живот те може да успеят да намалят този риск, смята ученият.
То е пряк резултат от по-ниските нива на хормона естроген, което води до свръхстимулация на сърцето. В резултат сърдечната честота може да се увеличи с 8-16 удара в минута, а в няки случаи ритъмът може да стигне до 200 удара в минута
Някои хора може да възприемат менопаузата като важен етап в живота: преход към средната възраст. Други може да се притесняват от добре познатите симптоми, като горещи вълни и нощно изпотяване.
Въпреки че менопаузата е естествен и здравословен преход, тя може да бъде съпроводена с някои неприятни странични ефекти. Често срещани симптоми са вагинална сухота, дискомфорт по време на секс, затруднения със съня, лошо настроение, тревожност, намалено сексуално желание и проблеми с паметта и концентрацията.
За сърцебиенето не се говори широко във връзка с менопаузата и затова е по-вероятно то да изненада жените в този период. То може да се появи поради хормоналните промени не само по време на
менопаузата, но и по време на менструацията и бременността, и често е временно.
КАКВОПРЕДСТАВЛЯВАСЪРЦЕБИЕНЕТО?
Сърцебиенето се нарича още нередовен сърдечен ритъм или аритмия. Това са сърдечни удари, които внезапно са по-забележими от редовните.
По време на палпитация сърцето може да бие, да трепти, да забързва или да бие неравномерно. Сърцебиенето често е краткотрайно, с продължителност само няколко секунди или, в по-лошия случай, няколко минути.
Палпитациите може да изглеждат тревожни, но те често са безобидни и не е задължително да сигнализират за сериозен проблем. Въпреки това хората все пак трябва да се свържат с лекар, ако се появят.
ПРИЧИНИЗАСЪРЦЕБИЕНЕПОВРЕМЕНАМЕНОПАУЗА
Жена, която понякога усеща, че сърцето й прескача или пропуска ритъм, може да е засегната от сърцебиене в менопаузата. Това е често срещан симптом на перименопаузата.
Перименопаузата е периодът преди менопаузата. Менопаузата настъпва, когато жената не е имала менструация в продължение на 12 месеца. След това се казва, че тези хора са във фазата на постменопаузата.
Сърцебиенето е пряк резултат от по-ниските нива на хормона естроген, което води до свръхстимулация на сърцето. Такъв спад в производството на хормона може да бъде свързан с увеличаване
както на сърдечната честота, така и на честотата на сърцебиенето и незастрашаващите аритмии.
КОГАДАСЕОБЪРНЕТЕКЪМЛЕКАР?
Въпреки че сърцебиенето обикновено е безвредно, човек, който го изпитва, не трябва да го пренебрегва. Наложителна е консултация с лекар за поставяне на диагноза и за изключване на евентуални аномалии.
Лекарите обикновено искат по-специално да проучат дали сърцебиенето е свързано със задух, замайване или дискомфорт в гърдите.
Сърцебиенето в менопаузата може да увеличи сърдечната честота с
8-16 удара в минута. Някои хора обаче съобщават за много по-големи увеличения, като сърдечният им ритъм достига до 200 удара в минута.
Жените в менопауза, при които се наблюдава неравномерно сърцебиене, често се лекуват с помощта на естествени методи. Когато проблемите са причинени от намалени нива на естроген, лечението може да включва комбинация от промени в начина на живот и природни средства.
Няколко промени в начина на живот могат да помогнат за намаляване на появата на менопаузално сърцебиене. Те включват: -намаляване на приема на кофеин чрез пиене на по-малко кафе и други напитки с високо съдържание на кофеин -намаляване или избягване на стимуланти, като цигари и алкохол -практикуване на техники за релаксация, като йога и дихателни упражнения.
РИСКОТСЪРДЕЧНИЗАБОЛЯВАНИЯИМЕНОПАУЗА
Според Британската фондация за сърдечни заболявания (BHF) жените като цяло имат по-малък риск да бъдат засегнати от коронарна болест на сърцето (КБС) преди менопаузата. След това рискът от нея се увеличава и продължава да нараства.
Лекарят може да предпише хормонозаместителна терапия, за да помогне за облекчаване на
неприятните симптоми при хората, които ги изпитват. В миналото се е смятало, че тя допълнително допринася
за предпазване на жените от коронарна болест на сърцето. Последните изследвания обаче показват, че това не е така.
Освен това Британската фондация за сърдечни заболявания твърди,
че някои форми на хормонозаместителна терапия
могат леко да повишат риска от коронарна болест на сърцето и инсулт.
По същия начин същите терапии могат да увеличат риска от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия. Това важи с особена сила за първата година от приема на хормонозаместителни продукти.
Важно е обаче да се помни, че тази терапия може да бъде много ефективна за облекчаване на симптомите на менопаузата. Всъщност за повечето хора в менопауза, особено за тези под 60-годишна възраст, ползите от нея надвишават рисковете.
Разбира се, няма универсално решение. Всеки човек е различен и затова е важно консултация с лекар дали хормонозаместителната терапия е подходяща.
С напредването на възрастта рискът от сърдечно заболяване се увеличава при всички. При жените обаче рискът се увеличава значително след менопаузата. Ето защо е жизненоважно да се направи всичко възможно за поддържане на сърцето здраво.
Доброто хранене играе важна роля. Приемът на много плодове, зеленчуци, риба и домашни птици може да помогне. Хората трябва да избягват и натрупването на излишни килограми, тъй като те могат да натоварят сърцето и да повишат кръвното налягане.
Въпреки това поддържането на добро здраве не се изчерпва само с храненето и поддържането на умерено тегло.
ДЕПРЕСИЯТАИСЪРЦЕТО
Изследвания, докладвани от Северноамериканското дружество по менопауза, показват, че анамнезата за депресия е друг рисков фактор за коронарна болест на сърцето и се основава на възрастта на жената. Те сочат, че жените под 65-годишна възраст са по-склонни да развият това заболяване в резултат на депресия, отколкото по-възрастните жени.
Въпреки че учените все още не са открили точно защо депресията и сърдечните заболявания са свързани, известно е, че депресията увеличава производството на хормони на стреса в организма. Тези хормони, включително адреналин и кортизол, могат да накарат сърдечния ритъм да се ускори и кръвното налягане да се повиши.
Жените с депресия могат да подобрят цялостното си здравословно състояние и здравето на сърцето си чрез лечение. Това може да стане чрез прилагане на механизми за самоконтрол, търсене на медицинска терапия или и двете.
Националният ресурсен център за женско здраве предлага следните добри механизми за справяне: -Избягвайте да бъдете прекалено строги към себе си -Поддържайте активност -Общувайте и прекарвайте време с други хора -Поставяйте си постижими цели
Ако човек преминава през перименопауза и изпитва симптоми, свързани със сърцето, тези дейности за подобряване на настроението могат да бъдат полезни.
Други идеи за подобряване на настроението включват: -слушане на любима музика -проява на спонтанност -релаксиране с хубава книга -гледане на комедия или филм по телевизията -игра с домашен любимец
Всеки, който смята, че може да има депресия, трябва незабавно да се обърне към своя лекар или друг здравен специалист.
Генетични тестове помагат за подобряване на диагностиката на сърдечно-съдовите заболявания и прецизиране на лечението им.
Снимка:shutterstock
„Много сърдечно-съдови заболявания, причинени от мутации в единичнен ген, са недостатъчно диагностицирани, тъй като клиничното секвениране на гени е недостатъчно използвано“.
Това казва д-р Дан Рейдър, ръководител на отдела по транслационна медицина и хуманна генетика в института „Пен Медисин“ на Пенсилванския университет. Неговият екип секвенира големи хетерогенни популации, за да разбере как редки генетични варианти допринасят за сърдечно-съдови заболявания.
Те откриват, че много лечими причинители са пропуснати, тъй като лекарите не изследват гените на пациентите. От 90-те години насам генетичните тестове в кардиологичната практика се препоръчват за пациенти, които имат симптоми на наследствено сърдечно-съдово заболяване или са изложени на висок риск, тъй като в тяхното семейство има известен патогенен вариант.
Решението за подлагане на генетично изследване се взима съвмество от пациента и лекаря след разглеждане на потенциалните ползи, рискове и ограничения на теста.
През 2020 г. Американската асоциация за сърдечно-съдови заболявания публикува изявление, препоръчващо генетично изследване за пациенти, диагностицирани с всички форми на кардиомиопатия, аритмични разстройства, съдови разстройства и липидни разстройства като фамилна хиперхолестеролемия.
Aсоциацията също така акцентира върху поне 30 гениотговорни, за сърдечно-съдови заболявания, базирайки се на научни проучвания на Американския колеж по медицинска генетика и геномика. „При пациенти, които имат клинична диагноза за наследствено сърдечно-съдово заболяване, генетичните тестове могат да идентифицират отговорната мутация и да помогнат за определяне на специфично лечение “, казва Киран Мусунуру, водещ автор на изявлението. Той е кардиолог и генетик от Института за сърдечно-съдови заболявания „Пен Медисин“.
Лекарите могат да поръчат генетични тестове, които варират от секвениране на отделен ген или панел от гени, които са били свързани със заболяването, до пълно секвениране на цели екзоми или цели геноми, което изследва покрива всички известни до момента гени.
Понастоящем секвенирането на целия геном се прилага много повече при провеждане на научни изследвания, отколкото в клиничната практика, тъй като служи за по-нататъшно познаване на връзките между гените и заболяванията.
Такива проучвания разкриват, че не рядко често срещани генни изменения с незначителен ефект (единични нуклеотидни полиморфизми), когато се комбинират, кумулативно увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания.
Изследователите могат да използват тази информация, за да генерират полигенни оценки на риска, които отразяват предразположението на човек към заболяване, преди дори той да прояви някакви симптоми.
Възможността за взимане на превантивни мерки, вероятно ще ускори масовото използване на генетичното секвениране в клиничната практика. „Въпреки че лекарите все още отдават приоритет на клиничния скрининг, генотипирането е неизбежна тенденция, тъй като в крайна сметка сърдечно-съдовите заболявания имат много клинични решения“, казва кардиологът Уилсън Танг.
Той е специалист по сърдечна недостатъчност и трансплантация в Института за сърдечно-съдови заболявания на болницата в Кливланд. „Ако сърдечно-съдовите заболявания се идентифицират рано, има лекарства и процедури за намаляване на риска и подобряване на резултатите за пациентите“, обяснява той.
Кардиогеномиката може да спаси животи Докато изследователите научават повече за механизмите, чрез които генетичните вариации допринасят за заболяването, те могат да започнат да проучват ефектите на известните лекарства върху избрани групи пациенти или да използват тези знания, за да разработят нови.
Например, мутациите в гените, кодиращи субединиците на йонните канали, са отговорни за 75% от случаите на Синдром на удължения QT (LQTS) – наследствен проблем със сърдечния ритъм, който може да бъде отговорен за около 3000 случая на внезапна сърдечна смърт при деца и млади хора в Съединените щати всяка година.
Изследването на тези гени (KCNQ1, KCNH2, SCN5A) не само потвърждава диагнозата, но може и да насочи към правилната терапия, тъй като само пациенти с определени мутации биха се възползвали от бета-блокерите. По този начин генетичните тестове не само носят клинична полза, но и са рентабилни. Необходимо е време новооткритите мутации, свързани със сърдечни заболявания, да станат част от системния подход за клинично тестване.
Все още не се правят тестове за много варианти на гени с доказано влияние върху хода или лечението на сърдечно-съдови заболявания. Един от най-добрите примери включва мутации в TTR гена, които са свързани с наследствена сърдечна амилоидоза, където отлагането на амилоид в сърдечните мускули затруднява способността на сърцето да изпомпва кръв. „Към момента има ефективно лечение за наследствена сърдечна амилоидоза, но тъй като заболяването не се разпознава и диагностицира навреме, а генетични тестове за TTR не се провеждат рутинно, тези пациенти не отговарят на условията за предписване на лекарството “, обяснява Рейдър.
По същия начин пациентите с дилатативна кардиомиопатия не се секвенират за мутации в гена LMNA, който е една от най-честите причина за тази диагноза. „Проучвайки данните от биобанката на института „Пен Медисин“ откриваме немалко хора със сърдечна недостатъчност, при които има патогенни варианти в LMNA гена“, казва Рейдър. Изследването за варианти в LMNA може да ускори диагностиката, да идентифицира рискови членове на семейството и да насърчи рутинно наблюдение с тестове за сърдечно-съдов скрининг. Освен това има мутации в три гена, свързани с фамилна хиперхолестеролемия, които кодират рецептора за липопротеини с ниска плътност (LDLR), аполипопротеин В (APOB) и пропротеин конвертаза субтилизин / кексин 9 (PCSK9). Генетично изследване за мутантни варианти в тези гени се прави рядко, въпреки че те повишават риска от това все по-често срещано и потенциално фатално, но лечимо състояние.
Снимка:shutterstock
Преодоляване на пропуските
Кардиогеномиката е нова област. Все още значението на много генни варианти, свързани със сърдечно-съдови заболявания, не е добре известно и следователно е с ограничена клинична полза. По-нататъшното разбиране за това как тези варианти взаимодействат с други гени и фактори на околната среда ще помогне да се определи тяхната патогенност, смятат специалистите.
Има все още какво да учим и за генетичните варианти, които причиняват заболявания и са унаследени от предците ни. Повечето генетична информация идва от хора с европейски произход, които имат различен генетичен риск по отношение на определени болести в сравнение с хората от други етнически групи. Инициативите за секвениране на африканските популации започват да се занимават с този проблем.
Например, специфичен вариант на TTR гена, свързан със сърдечна амилоидоза, се среща с по-висока честота при хората от африкански произход, отколкото при тези от европейски произход. Това подчертава полезността на тестването на TTR при специфични етнически групи.
За България също има добре известни мутации в TTR гена, които се срещат в ендемични региони и се характеризират с определена клинична проява. Познавайки етническата принадлежност и месторождението на пациент с определена клинична проява, може генетичното изследване да се насочи дори към конкретен генен вариант.
Друго важно съображение е, че някои сърдечно-съдови заболявания засягат непропорционално жените, въпреки това насоките за лечение се базират до голяма степен на клинични изпитания при мъже. Тъй като все повече жени участват в научни изследвания и се публикуват повече специфични за пола анализи, нараства броят на характерните за пола интервенции за лечение и справяне със сърдечно-съдови заболявания. Няколко инициативи имат за цел да помогнат да се хвърли светлина върху потенциалните генетични механизми, лежащи в основата на наблюдаваните полови различия.
Проучването за здравето на генома на жените (WGHS) изследва геномите на над 25 000 първоначално здрави жени в САЩ, за да идентифицира потенциални генни варианти, свързани с големи здравословни проблеми, включително миокарден инфаркт и инсулт. Но това е сложна връзка. „Има много взаимодействия между гените и околната среда – някои са свързани с ко-експресирани генни варианти или гени-модификатори, а други вероятно са в резултат на начина на хранене, начина на живот или специфични за пола (хормонални) ефекти“, обяснява Танг.
Интегрирането на други данни също ще помогне да се изясни картината на сърдечно-съдовите заболявания. „Разработването на методи за оценка на епигенетичните белези в сърдечната тъкан, за да се разгледа мащабната протеомика в кръвта и метаболомиката, ще ни отведе на друго ниво на разбиране“, казва пък Рейдър.
Кардиогеномика и профилактика на заболяванията Дешифрирането на начина на транскрибиране и изразяване на генетичния код е от ключово значение за персонализираната грижа. „Едноклетъчното секвениране и пространствената транскриптомика революционизираха способността ни да подкласифицираме болестите според техните основни механизми на молекулярно ниво“, обясня д-р Танг. Той се интересува особено от метаболомиката и разбирането как факторите на околната среда, като начина на хранене, влияят върху генната експресия. „Това динамично взаимодействие е много важно на клинично ниво, тъй като може да информира за интервенции, които облекчават риска“, смята той.
Идентифицирането на потенциално патогенни мутации, които оказват въздействие върху сърдечно-съдовата система, ще окаже съществено влияние върху кардиологичната практиката. „Непрекъснато научаваме за генетичната основа на не само класически наследствени сърдечно-съдови заболявания, но и често срещани заболявания като инфаркт и предсърдно мъждене“, споделя Мусунуру. Тези знания помагат за профилактиката на заболяванията чрез ранна намеса. „През следващите години трябва да е възможно да се използва секвениране на целия геном на много ранен етап от живота, за да се прогнозира по-добре бъдещото здраве на човека и да се насърчат профилактичните подходи за намаляване на доживотния риск от заболяване“, добавя той.
Тези усилия би трябвало да доведат до по-дълъг и по-здравословен живот.
проф. Албена Тодорова
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
