Posts in category: Лайфстайл

Genica News е медиен партньор на международното изложение БУЛМЕДИКА
/БУЛДЕНТАЛ/ДЕРМА & EСТЕТИКА тази година

Лектори от Фондация „Бъдители“ гостуваха на учениците от 170 СУ „Васил Левски“ в град Нови Искър. Събитието на тема „Моят път към желаната професия“ се проведе в сградата на училището по покана на Катя Стефанова – учител по икономика.

Лектори по време на събитието бяха Атанас Месечков – директор маркетинг и комуникации в генетична лаборатория „Геника“, Биляна Панталеева – основател и председател на Фондация „Бъдители“, мениджър лични финанси и застраховане и Илия Василев – съосновател и акционер в най-голямата таксиметрова компания в България „Yellow“.

„Учениците бяха много любознателни и ни задаваха много въпроси. Това, което се опитахме да им покажем, е че не трябва да спират да преследват мечтите си и да вярват, че един ден ще постигнат целите си. Ние вярваме, че ще го направят“, споделят лекторите от „Бъдители“.

Биляна Панталеева разказа на учениците вдъхновяващата история на пътя към професията, която работи с желание и ентусиазъм, както и за мисията на Фондация „Бъдители“ да мотивира младите хора да открият своето призвание. Тя сподели реални примери за това как те как да открият силните си страни, така че да ги развиват и в последствие да ги внедрят в дадена професия, която ще бъде удоволствие за тях да работят. Учениците с интерес научиха повече и за професията финансово-застрахователен консултант, която има голяма тенденция за развитие, високоплатена е и ще бъде все по-важна в динамично развиващия се свят.

Атанас Месечков разказа на учениците в детайли за настоящата си професия. Той работи с упоритост и желание, но на първо място поставя близките си. Той сподели, че за него най-голямата ценност в живота е неговото семейство.

Илия Василев разказа на учениците повече за своите мечти и цели. Той убеди учениците да не се отказват от целите си и винаги да преследват мечтите си, защото всичко е възможно, ако вярваш. Пример за това е компанията му за таксита – „Yellow”.

Фондация „Бъдители“ направи и дарение на фототипни издания на три книги на Георги Раковски на библиотеката на училището. Те са съвместна инициатива с компанията „Ойрошпед“ и са разпространени в регионалните управления на образованието във всички области на страната с цел копия от тях да достигнат до всички училища. Училищата, които все още не са получили своите екземпляри от изданията, могат да ги заявят през регионалното управление на образованието, което отговаря за техния град.

Повече за Фондация „Бъдители“

Фондация „Бъдители“ обединява екип от професионалисти в различни области, които постигат целите си, като в ежедневието действат с желание и постоянство. Те са личности, които работят със сърце това, което искат, давайки висока добавена стойност на обществото. Един от най-силните мотивационни похвати за действие е реалният пример на желаната професия, на желания живот, на желаното поведение.

Според лекторите, които са част от Фондация „Бъдители“ личният пример в дома, училището, университета и обществото като цяло, е най-важен за младите хора. Именно той води до продуктивни действия и поемане на отговорност, чрез които се изграждат мотивирани и можещи личности. Фондацията стартира своята дейност като благотворителна инициатива преди 7 години, а доказателство за това колко ценен е личният пример е силния интерес към събитията. За този период от време „Бъдители“ са гостували на над 60 училища и университети, където са се срещнали с около 4800 млади хора.

Научете повече за Фондация „Бъдители“: https://buditeli.bg/

Д-р Горан Деримачковски е началник Клиника по урология в МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – София
и притежава специалностите „Урология“ и “Здравен мениджмънт”. Работи като специалист уролог във водещи клиники и медицински центрове у нас и в Р. С. Македония. Той е един от първите специалисти, въвел у нас метода “FUSION” трансперинеална биопсия на простатната жлеза за ранно диагностициране на простатен карцином.

Член е на Европейска асоциация по урология, Българско урологично дружество, Българска асоциация на младите уролози, Български лекарски съюз и на Македонско урологично дружество.

КАКЪВ Е ВАШИЯТ ПОДХОД
В ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО И ЛЕЧЕНИЕТО НА УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Подходът при нашите пациенти е мултидисциплинарен, като се стремим да погледнем заболяванията им комплексно. Често едно болестно състояние е резултат от множество фактори и търсим първопричината.

Важно е да сме наясно с предишни оплаквания, проведени манипулации, лечение и не на последно място начин на живот. При урологичните заболявания влияние оказват в голяма степен фамилна обремененост, нелекувани в миналото инфекции, качество на живот, вродени прояви и още други фактори, които обследваме. Според възрастта на пациента преценяваме и какви профилактични изследвания е необходимо да се правят периодично.

КАКВИ ГРИЖИ СЕ ПОЛАГАТ ВЪВ ВАШАТА КЛИНИКА ЗА ПАЦИЕНТ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА?

В клиниката сме възприели основно минимално инвазивни, щадящи манипулации, когато пациентът е показен за тях и се стремим да работим по най-съвременни способи, при които периодът за възстановяване е много кратък. Разбира се, прилагаме изцяло персонализиран подход спрямо състоянието на конкретния пациент. Гордеем се с интердисциплинарния си екип и готовността на специалисти от други клиники и отделения в болницата да вземат отношение по конкретния случай.

Най-общо като количествени и качествени параметри клиниката ни разполага с 24 легла, VIP стаи със самостоятелни легла и санитарен възел. За пациентите ни се грижи опитен екип от медицински сестри и квалифицирани лекари. Опитът на персонала е от изключително значение за грижите на пациентите след урологични интервенции. А средният следоперативен период е около 24 -36 часа.

КАКВИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРОБЛЕМИ, С КОИТО СЕ СБЛЪСКВАТ ПАЦИЕНТИТЕ ВИ? КАК ГИ РЕШАВАТЕ И КАК ГИ ПРЕДОТВРАТЯВАТЕ?

Най-честите урологични заболявания, които диагностицираме и лекуваме в нашата клиника са доброкачествена простатна хиперплазия (уголемена простатна жлеза), уролитиаза (камъни в бъбреците, уретерите и пикочния мехур), онкологични заболявания на пикочния мехур
(тумори на пикочния мехур), простатен карцином, андрологични заболявания (хидроцеле, варикоцеле, фимоза). Над 90 % от урологичните заболявания могат да бъдат диагностицирани и лекувани в нашата клиника. В клиниката можем да извършваме всички лазерни интервенции, които имат място за лечение на урологични заболявания. Лазерни оперативни интервенции при камъни във всяка част на пикочо-отделителната система – от пикочен мехур, през уретера и до всяка точка в кухинната система на бъбрека; лазерни интервенции на простатната жлеза; лазерни интервенции при фимоза и къс френулум (безкръвно обрязване). Предстои ми обучение за невромодулация и невростимулация (пейсмейкър) на пикочния мехур в клиника в Германия, което ще ни позволи да добавим още нови и съвременни техники в нашата болница.

ИМА ЛИ МНОГО НОВИ ТЕХНОЛОГИИ И ТЕХНИКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ? КАК СЛЕДИТЕ РАЗВИТИЕТО НА МЕДИЦИНСКАТА НАУКА В ОБЛАСТТА НА УРОЛОГИЯТА?

В днешни дни новите технологии присъстват много в нашата медицинска практика. Изключение не прави и нашата специалност. Нещо повече – можем да кажем, че урологията е специалността, която използва най-много новите технологии и техники за последните 20 години за диагностициране и лечение на урологичните заболявания. Основно тук влизат лазерите за лечение на различните заболявания на урогениталната система, роботизираната урология с помощта на системата “da Vinci”, както и някои компютърни системи за комплексна диагностика на долните пикочни пътища и простатната жлеза, като например уродинамичните изследвания.

В МБАЛ “Света София”, клиниката ни разполага с всички видове нови технологии за прецизна диагностика и съвременно ендоскопско лечение на различните урологични заболявания, с изключение на роботизирана система “da Vinci”. Но и това ще се промени скоро.

НАСКОРО ЗАЩИТИХТЕ МАСТЕРКЛАС ЗА ПРОСТАТНА БИОПСИЯ И ФЮЖЪН MRI БИОПСИЯ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА. РАЗКАЖЕТЕ НИ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕЗИ МЕТОДИКИ?

Това беше организиран Masterclass от Европейската асоциация по урология (EAU) за простатна TRUS TRU CUT и “FUSION” биопсия на простатната жлеза. Местата за участие бяха ограничени до 40 уролози. След кандидатстване, допускаха само един участник от всяка държава. Имах щастието да се класирам за този курс, провеждан от prof.J.Palou и prof.E.Liatsikos.

Това е сравнително нов метод за ранно диагностициране на простатен карцином. За първи път този метод, “FUSION” биопсия на простатата, видях през 2013 г. в Есен, Германия. Практикувам го от 2017 г., когато за първи път беше въведен в България.

Какво всъщност представлява изследването? Това е биопсия на простатната жлеза с „навигация“. Ако „обикновената“ биопсия е „пътуване до определено място, без да знаем точния адрес“, то тогава “FUSION биопсията“ е пътуване до това място с включена навигация. Така и го обяснявам на моите пациенти. Целта на интервенцията е да не пропуснем злокачествен процес на простатата и да получим фалшиво негативен резултат, което се наблюдава в до 40% от случаите с така наречената „обикновенна“ трансректална биопсия.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА МЪЖЕ, БОЛЕДУВАЩИ ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТАТА?

Заболяванията на простатната жлеза са основно три:

–  възпалителни, които засягат по-често млади мъже;

–  доброкачествено уголемяване на простатната жлеза, което е възрастово зависимо състояние и засяга обикновено мъже над 45-50 годишна възраст;

–  простатния карцином, което също така е възрастово зависимо заболяване и има генетична предразположеност по бащина линия (всеки пациент който има баща, брат или чичо би могъл да има по- голяма предразположеност да се разболее от рак на простатата). Затова при тези пациенти профилактиката трябва да започва от
45 годишна възраст. Профилактиката включва изследване на tPSA т.нар. туморен маркер за простатната жлеза. Това е кръвен тест за скрининг за простатната жлеза. Допълнително за диагностициране се ползва и ехография на простатната жлеза и пикочен мехур, дигитално ректално изследване и компютърно изследване на уринопотока – урофлоуметрия. С навлизането на “FUSION” биопсията, през последните години доста често се използва т.нар. мултипараметричен магнитен резонанс на простатната жлеза за ранна детекция на съмнителни лезии в простатната жлеза. Процентът на заболяване на простатната жлеза се увеличава с напредване на възрастта. КОГА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ РЕДОВНАТА ПРОФИЛАКТИКА НА МЪЖЕТЕ? Както споменахме, редовната профилактика при мъжете за заболявания на простатната жлеза трябва да започне след 45 годишна възраст със споменатите изследвания и диагностични методи при мъже с генетична предиспозиция и след 50 годишна възраст при останалите. ПРИ КАКЪВ ДИСКОМФОРТ ТРЯБВА ПАЦИЕНТИТЕ ДА СЕ СИГНАЛИЗИРАТ, ЧЕ ИМАТ НАЗРЯЛ УРОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ? Най-честите симптоми, причинени от простатната жлеза, които споделят пациентите са:

–  чести позиви за уриниране през нощта – повече от два пъти (т.нар. никтурия);

–  чести позиви през деня с по-малко количество отделена урина (както казват, често, но по- малко);

–  неотложност за уриниране (неконтролируеми позиви, които изискват спешно посещение
на тоалетната (пациентите споделят, че ако
излизат от вкъщи избират маршрут, по който
знаят къде има тоалетни, за да могат да ги използват при силен неотложен позив за уриниране);

–  слаба струя при уриниране със или без прекъсване;

–  чувство за неизпразване на пикочния мехур;

–  напъване при уриниране и други.

Тези симптоми са групирани в стандартизирани въпросник – Международен Простатен Симптоматичен Индекс (International Prostate Symptomatic Index, IPSS), които анкети се попълват от пациентите и се определя тежестта в три групи. В БЪЛГАРИЯ ПРОВЕЖДАТ ЛИ СЕ ДОСТАТЪЧНО НАУЧНИ ФОРУМИ ЗА ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ? В България се провежда всяка година национален конгрес по урология, който е организиран от БУД (Българското урологично дружество), както и два допълнителни урологични симпозиума. ИМАМЕ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРИ УРОЛОЗИ В СТРАНАТА НИ? Смятам, че отговорът на този въпрос е ДА. Не само, че имаме много добри уролози и екипи, а смея да кажа, че екипите работят на ниво не по-ниско от другите западноевропейски държави. В страната ни биха могли да бъдат извършени всички урологични интервенции на най- високо ниво.

ПРОУЧВАТ ЛИ СЕ НОВИ АНТИБИОТИЦИ И ДРУГИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ОПЦИИ ЗА БОРБА СРЕЩУ УРИНАРНИТЕ ИНФЕКЦИИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ТРУДНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?

Уроинфекциите са част от нашата практика и доста често могат да бъдат достатъчно упорити за лечение. Една следоперативна уроинфекция би могла да заличи отличния резултат от безупречно извършена оперативна интервенция. Бихме могли да намалим този риск с предоперативни изследвания за уроинфекции и своевременно лечение на същите, поддържане на високо ниво на стерилност в операционната зала и отделението, както и все повече използваните напоследък еднократни консумативи и еднократен инструментариум.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ УРОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЖЕНИТЕ?

Най-чести са циститните оплаквания при жените и уроинфекциите на долните пикочни пътища, както и свръхактивния пикочен мехур със или без изпускане на урина. Изпускането на урина е едно от честите урологични състояния при жените, което остава скрито, защото не се споделя. Интересното е, че жените много по-рядко търсят консултация с уролог при проблеми с изпускането на урина например, отколкото мъжете при проблеми с простатната жлеза. Личното ми усещане е, че това се дължи на притеснението им да споделят, а решение винаги може да се намери.

КАКВА ТРЯБВА ДА Е ПРОФИЛАКТИКАТА ПРИ ТЯХ?

Профилактиката включва адекватен хранително-питеен режим, както и топли дрехи. Бъбреците и пикочния мехур „обичат“ топло и течности. И редовни профилактични прегледи.

Ако не се лекува, заболяването крие риск от развитие на тип 2 диабет, сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост, казва ендокринологът.

• Тютюнопушенето, дори и пасивното, е силен предиктор за инсулинова резистентност
• Приемът на „Оземпик“ трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса
• Има мъжки климактериум, средностатистически той настъпва след 40-годишна възраст
• Гените определят отговора на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на метаболизма
• Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот

Доц. Теодора Темелкова-Кюркчиева завършва Медицински университет – Пловдив със златен медал. Следват медицинско дипломиране в Дрезден, Германия; Следдипломна квалификация в Клиника по метаболитни болести към Медицинска академия „Carl Gustav Carus” в Дрезден, Германия; Защитена дисертация (доктор по медицина) в Медицинска академия – Дрезден; Специализация по липидни нарушения в Глазгоу, Великобритания; Специализация в Клиника по ангиология, General Hospital Vienna, Австрия; Защитена дисертация (доктор на медицинските науки) в Медицински факултет – Дрезден;

Придобита специалност по вътрешни болести, Дрезден; Придобита специалност по диабетология в Мюнхен, Германия; Специализация по ултразвукова съдова диагностика (доплер/дуплекс) в McMaster University в Канада; Придобита специалност ендокринолог в Дрезден, Германия; Придобито звание доцент по ендокринология; Придобита научна степен доктор на науките в България.

Има над 150 научни публикации, от които 4 в престижното медицинско издание The Lancet, с общ импакт фактор над 350. Участва в конгреси по метаболитен синдром, сърдечносъдобиви болести и диабет в Германия, Великобритания, Франция, Австрия, Ивейцария, Финландия, Швеция, Мексико, Китай, Египет, Португалия, Индонезия, Куба, Южна Африка, Япония.
От 2009 до 2013 г. доц. Темелкова е вицепрезидент на Централневропейската Диабетна Федерация. От 2005 г. досега е медицински директор и ендокринолог в медицински център „Роберт Кох” София.

ДОЦ. ТЕМЕЛКОВА, КАК Е ВЪЗМОЖНО ЕДИН ЧОВЕК ДА УСПЕЕ ДА УЧИ И ДА РАБОТИ ТОЛКОВА МНОГО? КАК ГО ПОСТИГАТЕ, КАКВО ВИ МОТИВИРА?

Хората сме такива, каквито сме. Аз специално цял живот съм обичала предизвикателствата. Обичам да си задавам въпроси, да търся активно отговорите им. Обичам да планувам, да проектирам, да бъда ангажирана. Не заобикалям препятствията.

Вярно е, че такъв начин на живот много консумира, понякога си направо изтощен. Удовлетворението, което изпитвам след успешно приключване на проект и радостта от успеха е това, което ме е карало отново да търся нещо ново и интересно. Тук трябва да кажа, че аз започнах моята кариера при много благоприятно стечение на обстоятелствата.

В началото на аспирантурата бях в Източна Германия. По онова време за младите хора имаше две Германии с непреодолима граница от Източна към Западна. Точно тогава тази граница беше премахната. Това стана изведнъж, много бързо и неочаквано, и отключи феноменално променяне на цялата обстановка, в която работихме и жеехме. Цялото общество беше обзето от едно опиянение, от еуфория. При нас в Източна Германия дойдоха диагностични апарати, които бяха последна дума на модата. Идваха специалисти от Западна Германия и други страни, които ни обучаваха как да работим, как да се справяме с тях. Нас ни изпращаха на Запад, за да се учим от най-добрите специалисти в Германия. Имаше страхотно ниво на медицината и на медицинската наука. Мен лично, понеже бях завършила английска гимназия в Пловдив, ме изпращаха и във Великобритания и други страни.

Бих казала, че тази обстановка породи възможността човек да желае да дава всичко, на което е способен. Аз съм започвала работа в 7:30 ч. сутринта и не съм си тръгвала преди 6-7 часа вечерта, но бях много щастлива.

ИМАЛА СТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КАРИЕРА В ГЕРМАНИЯ. ЗАЩО СЕ ВЪРНАХТЕ В БЪЛГАРИЯ?

Откровено казано, и на мен ми се иска да намеря истинския отговор на този въпрос. Много пъти са ме питали и съм отговаряла по различен начин. Може би нещата са много комплексни. От една страна – родителите на съпруга ми, а и моите. Аз за съжаление много рано изгубих баща си, в началото на следването ми. Той беше един прекрасен човек и много талантлив хирург – доцент във ВМИ-Пловдив. Но майка ми беше в България. В ума ти винаги е мисълта какво ще стане с тези хора, когато остареят, а ние сме далече. За мен и съпруга ми семейството е изключително важно нещо.

От друга страна, еуфорията, която беше обхванала Източна Германия след обединението, имаше много силно въздействие върху мен. Аз бях невероятен фантазьор, непоправим оптимист и смятах, че тези промени много бързо ще се предадат на изток, ще станем едно голямо сплотено и задружно европейско семейство, няма да има конфикти Изток – Запад и в България ще стане преобразяването, което преживяхме в Източна Германия. На мен и на съпруга ми ни се струваше съвсем естествено един ден да върнем всичко, което сме научили, в страната, от която сме тръгнали.

КАК СЕ СТИГНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „РОБЕРТ КОХ“ В СОФИЯ И В КАКВО Е СПЕЦИАЛИЗИРАН ТОЙ?

Незнам точно кога за първи път сме говорили за създаването на този център, това стана някак си постепенно. Имаше разговори между мен, съпруга ми, немски и други колеги за създаването на център, в който да правим същото, на каквото сме били учени в Германия.

Специализирани сме вътрешни болести, сърцевината е ендикринология, кардиология, гастроентерология – тези проблеми са силно свързани. Това е основното, но нашият център е малък, ние не сме бизнесмени, не сме администратори. Искахме в него да упражняваме това, което сме научили и усвоили.

ВИЕ СТЕ ИЗТЪКНАТ ЕКСПЕРТ В ОБЛАСТТА НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ. ДА ОБЯСНИМ ПЪРВО КАКВО Е МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ОТ КЪДЕ ДОЙДЕ ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ВИ ИНТЕРЕС КЪМ ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?

Метаболитният синдром е съвкупност от метаболитни нарушения, при които при наличност на определена генетична диспозиция, в условията на хроничен стрес и при нездравословен начин на живост – застоял, с липса на двигателна активност, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и, изключително важно – при консумация на високолорийни храни, се стига до нарушена чувствителност на тъканите към инсулина.

Развива се така наречената инсулинова резистентност. Когато това стане, кръвната захар и кръвното налягане се повишават, възникват нарушения в обмяната на липидите с увеличаване на триглицеридите, намаляване на добрия холестерол. Един от основните компоненти на метаболитния синдром е затлъстяването, особено мъжият тип. Андроидният тип затлъстяване е с увеличаване на обиколката на талията.

КОЛКО СИЛНИ СА ГЕНЕТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ? МОЖЕ ЛИ РАЗВИТИЕТО МУ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНО, АКО ГЕНЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПОКАЖЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ?

Би могло. Всъщност генетичната диспозиция е отговорна приблизително 25% за възникване на метаболитния синдром. Гените определят също нашия отговор на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на нашия метаболизъм.

Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот. Така че гените са изключително важни. От друга страна, начинът на живот, двигателната активност, правилното хранене, калорийната рестрикция са изключително важни неща. Когато човек съумее да живее здравословно, което никак не е лесно, тогава би могъл да парира изявата на наличните неблагоприятни гени, които носи.

Тук не става въпрос за един конкретен ген, който детерминира развитието на метаболитния синдорм, а за съвкупност от множество единични нуклеотидни полиморфизми, които обуславят изявата на определен компонент на метаболитния синдорм.

СПОМЕНАХТЕ, ЧЕ ГЕНЕТИЧНАТА ДИСПОЗИЦИЯ Е ОТГОВОРНА ПРИБЛИЗИТЕЛНО 25% ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ. В КАКВИ ПРОЦЕНТИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ СТРЕСОВОТО НАТОВАРВАНЕ?

За стресовото натоварване ми е трудно да дам процент, не мога да цитирам нещо от литературата. Психосоциалният стрес действа по два начина.

Директен – влияние върху невроендокринната система.

Индиректен – чрез провокиране на нездравословен начин на живот. Нещата са много силно свързани и е трудно да се каже до каква степен влияе.

Стресът сам по себе си не е фактор, който може да бъде отделен. Няма нужда да коментираме, че ако човек е пушач, той не може да спре цигарите, когато е в стрес. Ако е спрял, може
да започне отново. Ако пуши, ще пуши повече. Ако обича алкохол, може би ще пие повече. Ако трябва да спортува, по-трудно ще намери времето и мотивацията за двигателната активност и по-трудно ще спазва диетата. От друга страна пък стресът влияе и директно върху невроендокринната система, както споменах. Когато ние хронично сме експонирани на психосоциалния стрес, става нарушаване на баланса между симпатикотонуса и парасимпатикуса – това са двата дяла на вегетативната нервна система. Става изместване към доминиране на симпатико тонуса, т.е. повишена сърдечна честота, евентуално ритъмни нарушения, покачване на кръвното налягане.

От друга страна също при стрес се изръсват хормоните на стреса, какъвто е кортизолът. Кортизолът е антагонист на инсулина. С други думи, когато има кортизол, има предразположение за отлагане на мастна тъкан и то там, където метаболитно това е неблагоприятно – в коремната област, между вътрешните органи. Освен това кортизолът е свързан с покачване на кръвната захар, на кръвното налягане. Има и други начини – с повлияване на хипоталамо-хипофизната, надбъбречната ос. Когато това стане, вече по друг допълнителен комплиментиращ механизъм се стига също до нарушена чувствителност на нашите тъкани към инсулин и развитие на инсулинова резистентност.

КОЙ ПОЛ Е ПО-ЗАСТРАШЕН ОТ ОТКЛЮЧВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ЗАЩО?

Откакто се помня, във всички публикации от европейското пространство, САЩ и Канада, се сочи, че мъжкият пол винаги е много по-силно засегнат от жените. Това е на възраст до 45 години. Оттам нататък нещата се променят и честотата на метаболитния синдром се изравнява. Смята се, че това до голяма степен се дължи на протекцията, която женските полови хормони играят, т.е. докато при жените половите хормони са високи като ниво, те имат брагоприятно влияние върху тъканите. Когато това се промени, нещата по отношение на чувствителност към инсулина се променят.

Метаболитният синдром зачестява от много време насам – и при мъже, и при жени. Това, което се наблюдава напоследък, е, че зачестяването става все по-драстично точно при жени и то при млади жени. Може да се спекулира дали след 5 или 10 години честотата при млади жени и мъже няма да се изравни. Тепърва трябва да се търси обяснение защо това се случва и до какво ще доведе.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ОТ МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ, АКО ТОЙ НЕ СЕ ЛЕКУВА?

Много неприятни.

Ако не се лекува, на първо място е развитие на тип 2 захарен диабет.

Това е прогресиращо заболяване, което, когато се развие, обременява всички органи в човешкото тяло. Тогава, когато се засегнат малките съдове, например в очното дъно, в ретината, може да се увреди зрението. Когато се засегнат малките съдчета на периферните нерви, се увреждат периферните нерви и се стига до диабетна полиневропатия със силно нарушение на качеството на живот на засегнатите. Освен това, когато се засегнат гломерулите в бъбреците, а това става при 30% от диабетиците, се стига до хронично бъбречно заболяване.

Ако то прогресира – до бъбречна недостатъчност и респективно до необходимост от лечение с диализа. Това, което всъщност най-често убива хора с диабет, е засягането на големите съдове – на артериите, на сърдечните съдове – коронарите, на мозъчните съдове. Също така евентуално сърдечният инфаркт или пък мозъчният инсулт. Това са нещата. Да кажа обаче, че дори и без да се развие тип 2 диабет, самият метаболитен синдром е свързан с повишена сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост.

КОЕ Е НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ХОРАТА МОГАТ ДА НАПРАВЯТ С ЦЕЛ ПРЕВЕНЦИЯ? КАК МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ ДАЛИ СА В РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ?

Най-важното е здравословният начин на живот. Движението и правилното хранене с калорийни рестрикции, избягването на висококалорийни храни, т.е. на сладко, на мазно, на псевдохрани като чипс, на тютюнопуше, са основните неща. Тютюнопушенето, дори и пасивното, е страхотен предиктор за инсулинова резистентност.

С други думи здравната култура е изключително важна.

Мисля, че хората със здравна култура са внимателни по отношение на теглото си, но това, което е важно да се знае, е обиколката на талията. Обиколката на талията е параметър, който веднага показва, че човек върви в грешна посока, нещо не прави правилно. Ако това се забележи, следва да се пуснат лабораторни изследвания.

КОИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ?

Първо да кажа, че аз цял живот съм се занивамала с метаболитен синдром и винаги на някакъв етап е имало последно постижение в лечението. Въпреки това, и до момента първото средство за борба с метаболитния синдром и за неговата превенция си остава движението и правилното хранене. Спомням си как в края на 90-те години всички в научните ендокринологични среди бяхме в огромен възторг от излизането на група медикаменти – инсулин сензитайзери. Смятахме, че сме ударили инсулиновата резистентност в сърцето и че въпросите са решени. Само година или две по-късно основният препарат беше спрян от производство поради смъртни случаи от токсично увреждане на черния дроб. Другите два препарата също изчезнаха постепенно, отново поради странични ефекти. Така че е много важно не само какъв е ефектът на един медикамент, а и да се види в дългосрочен план какви ще бъдат последиците.

След това пояснение да отбележа, че носителите на надеждата сега са групата на така наречените GLP1 агонисти. Към момента са налични 5-6 медикамента. Аз лично имам голям опит с „Дулаглутид“. Това е прекрасен медикамент, който беше създаден за лечение на тип 2 диабет, но се оказа, че влияе благоприятно на всички компоненти на метаболитния синдром – отслабва се, повлиява се много позитивно, т.е. сваля се сърдечносъдовата, мозъчносъдовата смъртност. Добро влияние има върху бъбречната функция, при диабетиците. Имаме много силни публикации точно по тази тема – 4 в The Lancet. В интерес на истината обаче трябва да кажа, че имаме и по-добро лекарство от „Дулаглутид“. Напремер „Семаглутид“, който в България нашумя под името „Оземпик“. Това са тези инжекции, които се прилагат веднъж седмично. Те имат уникално въздействие – безпрецедентно сваляне на килограми. Това е медикамент, при който се постига сваляне на килограми, съпоставимо с бариатричната хирургия. И още една стъпка напред – съчетанието на един GLP1 агонист с т.нар. глюкозозависим инсулинотропен полипептид, т.е. двете вещества в едно лекарство – т.нар. „Тирзепатид“, пък води до още по-изразено сваляне на килограми, повлияване и на коремната обиколка и оттам сваляне на кръвна захар, на кръвно налягане. Това са големите надежди в момента. Разбира се, трябва да се види какво ще се случи в дългосрочен план с тези лекараства.

НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ ДНЕС МНОГО ЗДРАВИ ХОРА ПРИБЯГВАТ ДО ТЕЗИ ПРЕПАРАТИ, ЗА ДА НАМАЛЯТ СВОЕТО ТЕГЛО. ТОВА ЗДРАВОСЛОВНО ЛИ Е ЗА ТЯХ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ?

В никакъв случай не бива да се прилагат без лекарски контрол. „Оземпик“ е медикамент, който беше замислен за лечение на диабет тип 2, оказва се, че е подходящ за лечение и на затлъстяване. В някои страни е допуснат за лечение на затлъстяване при недиабетици, в Европа се работи по въпроса. Това обаче трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса. Например върху амилаза, върху липаза. Аз лично съм наблюдавала пациенти, при които е имало засягане на панкреаса. Тоест, това не са медикаменти, с които може с лека ръка да се възползват, в никакъв случай.

АВТОР СТЕ НА КНИГАТА „ДЪЛГА МЛАДОСТ ИЛИ РАННА СТАРОСТ. ИЗБЕРЕТЕ САМИ“. НАИСТИНА ЛИ ТОВА ЗАВИСИ ОТ ИЗБОРА НА ВСЕКИ ЧОВЕК?

Не напълно, но до много голяма степен. Тук трябва да кажа какво разбиране влагам в думата младост. Не става въпрос толкова за козметичния, колкото за здравния аспект на понятието – да бъдем в кондиция здравословно и психически, да имаме тонуса и в напреднала възраст да живеем така, както сме живели на 20 години. Това означава да можем да караме колело, да караме ски, да танцуваме и над 80 г. да правим това, което сме обичали да правим. Както например една Лили Иванова, която на над 80 години ще излезе на сцената и ще пее лайф в продължение на часове. Или като моя любим комедиен артист Диди Халер, който на 87 г. излиза със звезди на манежа и се качва на дяволското колело. Това са, разбира се, феноменални постижения, които ни вдъхновяват, иска ни се да бъдем като тях. Ако обаче разговаряме с такъв тип хора, ще разберем, че те са направили избор за такъв начин на живот преди години. С други думи, не е достатъчно просто да го поискаме. Трябва да го пожелаем до такава степен, че наистина да водим този съзнателен начин на живот, който да ни позволи и в напреднали години да живеем така, както сме живели като млади. Разбира се, ако нямаме нещастието да ни се случи някаква злополука или друго заболяване, което да ни принуди да имаме ограничена двигателна активност. В този смисъл ние много можем да повлияем върху дългата си младост.

ЧИСТО НАУЧНО С КАКВО Е СВЪРЗАНО СТАРЕЕНЕТО?

Това е огромна тема, за която можем да говорим с часове. Да ви
кажа, че преди няколко години СЗО за първи път включи стареенето
в класификацията за човешки заболявания и се работи още по- интензивно по тази тема. Накратко, става въпрос за нестабилност на нашия геном. В края на хромозомите – това са носителите на генетичния материал, има така наречените теломери. Това са крайните участъци на хромозомите. При всяко клетъчно делене тези теломери биват леко скъсени. Ние знаем, че сме съвкупност от клетки. Клетките на кожата живеят няколко седмици, белите кръвни клетки или левкоцитите живеят около една година, клетките в дебелото черво живеят само няколко дни. Т.е. те се възпроизвеждат.

След всеки цикъл на клетъчно възпроизвеждане тези теломери се скъсяват. Тоест ние не можем до безкрай да се възстановяваме чрез това клетъчно деление и в един момент клетките не могат да се делят. Тогава тези теломери не могат да защитават генетичния ни материал от вредното влияние на определени въздействия. Възникват мутации, клетката остарява и настъпва една програмирана клетъчна смърт. Освен това, много е важна така наречената митохондриална дисфункция. Митохондриите са органели в клетката, които са образно казано нашите електроцентрали или енергийните източници. Тези митохондрии са много важни за функционирането на клетките. Когато клетката остарява, те не могат да я снабдят с достатъчно енергия и тя не може да изпълнява това, за което е било предназначена. Това са всъщност два или три от основните моменти, които се наблюдават при стареенето, но не сме генетици все пак.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОЛОВИТЕ ХОРМОНИ И СТАРЕЕНЕТО?

Много силна. Аз споменах накратко за женските полови хормони например, за тяхната протективна роля от инсулинова резистентност. На практика възникне ли инсулинова резистентност, ние остаряваме. С отпадане на цикъла при жените става много рязко спадане на женските полови хормони. Тогава, редом с промените при менопаузата, които са много известни – промяна в настроението, депресивни настроения, раздразнителност, изпотяване, горещи вълни и т.н., се наблюдава видимо повлияване на кожата, например. Естрогените предразполагат към подкожно разполагане на мастна тъкан, което обуслявя младежкия, свежия вид на кожата. Когато това се промени, кожата изтънява, губи еластичност, първо започва образуване на фини линии, след това бръчки. Кожата също така става много уязвима на вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, започват пигментирания, които вече са проява на възраст. Това е, което виждаме. Едно от нещата, които не виждаме, са костите. Те са много силно зависими от половите хормони и спадът на половите хормони води до деминерализация, т.е. до намаляване на минералната плътност на костите. С времето
това може да доведе до остеопороза. Споменах също за нарушената чувствителност към инсулина.

МНОГО СЕ ПИШЕ ЗА МЕНОПАУЗАТА И ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЖЕНАТА. ОТ МЕДИЦИНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА ЛИ КЛИМАКТЕРИУМ И ПРИ МЪЖЕТЕ И В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ТОЙ?

Има. Говори се за така наречения мъжки климактериум, някои употребяват и понятието андропауза в аналог на менопауза. При мъжете обаче, за разлика от жените, където всичко става в рамките на сравнително кратко време, тези промени настъпват доста по-

постепененно във времето. Затова при тях тези симптоми не са така тягостни, те не възникват така внезапно, както при жените. Климактериумът при мъжете започва около 40-тата година, това е средностатистически. Оттам започва постепенен спад на нивото на тестостерона. Изследвания в европейското пространство при мъже на над 55-годишна възраст показват, че всъщност всеки трети е засегнат от мъжкия климактериум, с подобни оплаквания както при жените – раздразнителност, изпотяване, евентуално безсъние, нарушена памет, нарушена концентрация и нещо, което е много важно – с нарушено либидо и с еректилна дисфункция.

ИМА ЛИ ЗАМЕСТИТЕЛНО ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ МЪЖЕТЕ В КЛИМАКТЕРИУМ, КАКТО ИМА И ПРИ ЖЕНИТЕ?

Има и се прилагаше много активно през 90-те години. Преди 2002 г. го нямаше това негативно отношение на обществеността и на медиците към хормоналнозаместителното лечение. Аз съм работила с хормонално заместване при мъже, които имат изразени симптоми, които пречат, нарушават качеството на живот и в същото време при повторни лабораторни изследвания се вижда, че нивото на тестостерона е ниско. Спомням си, че при мъжете, които се лекуваха тогава, психическото здраве и физическата кондиция се подобряваха наистина много добре. При прием на тестостерон, дали под формата на гел, лепенки или инжекционно, нараства мускулната сила. Той влияе много добре върху мускулите, не само върху психиката.

Тестостеронът е много важен фактор за хемопоезата, кръвотворенето
и мъжете с ниски нива много често може да имат анемия. Когато се приложи този хормон, тази анемия се излекува, пациентите се чувстват много пълноценни и подмладени. Попитахте как е сега. Във връзка с това, което се случи с резултатите при хормоналнозаместителна терапия при жените, излязоха негативни резултати.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА КОЯ Е ЗАМЕСТИТЕЛНАТА ХОРМОНАЛНОЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ ПРИ ЖЕНИТЕ?

До 2002 г., без да преувеличавам, всяка жена в менопауза, поне в Германия, имаше хормоналнозаместително лечение. През 2002 г., излезе едно голямо американското проучване и се видя, че при тази терапия ракът на гърдата, сърдечносъдовата смъртност и мозъчната смъртност са по-чести. Оказа се, че два пъти по-чести са венозните тромбози и белодробните емболии. И изведнъж се прекъсна прилагането, препоръчването и интереса както на пациентите, така и на ендокринолозите. Имаше дълъг период, в който на никого не се даваше хормоналнозаместително лечение. След това започнаха нови проучвания и анализи.

Правилното е хормоналнозаместителните лечения нито да се прилагат масово и безкритично на всеки, нито пък да се лишават всички жени. С други думи, когато нямаш рисковите фактори за сърдечносъдова болест, за мозъчносъдова болест, за рак на гърдата, за венозна тромбоза, но в същото време имаш силно понижено качество на живот по време на менопауза, тогава може да се проведе такава терапия. Оптималният срок е 2-3 години, като това трябва да става при много строг контрол на гърдата – с предварителна мамография, с по-често наблюдение на гърдите, отколкото, ако не се прилага такава терапия. Това лечение дава много добри резултати и по отношение на превенция на бъдеща остеопороза.

ИМАТЕ ЛИ НАБЛЮДЕНИЕ ДАЛИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 Г. СТАРЕЕНЕТО ПОДМЛАДЯВА СВОЯТА ВЪЗРАСТ?

Не, но ако човек не полага никакви грижи за себе си, живее нездравословно, може да започне да старее и по-рано. За съжаление, метаболитният синдром и тип 2 диабет се наблюдават дори и в ученическа възраст. Има нещо, което изнедва и медицинските среди – някои хора започват да стареят по-рано. Ще ви дам пример. Има случаи на 20-годишни хора, загинали в автомобилна катастрофа, които се оказват с остарели кръвоносни съдове.

От друга страна обаче хората, които полагат грижи за себе си, могат по-дълго време да бъдат млади и пълноценни. Аз съм много силен привърженик на здравословния начин на живот.

Знам, че това е много трудно. Много по-лесно е човек да вземе лекарства, но това е като ходене с патерица – то помага само донякъде. На практика това е и съветът ми към хората с метаболитен синдром или с наченки на метаболитен синдром, които идват при мен – цялостно преосмисляне на начина на живот. Нужно е силно ангажирано преосмисляне на ежедневната ни рутина, за да можем да вградим движение – 10 000 крачки на ден са без дискусия, това е абсолютно задължително. Освен това 30 минути на ден движение, което да ни доведе до учестен пулс. Калорийната рестрикция всъщност е нещо, с което и при низши организми, но не само, са доказани различни начини за увеличаване на продължителността на живота. При хора като че ли единственото калорийната рестрикция и движението засега са фактори, които са с доказана успеваемост в удължаване на живота.

Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния Kings College Hospital в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет – Пловдив. В практиката си извършва консултации и проследяване на бременност, скрининг за хромозомни и генетични аномалии, фетална морфология, ранна профилактика на усложнения на бременността и др. Д-р Стоилов е лектор и участник в множество български и международни научни форуми. Ежегодно се включва в различни благотворителни кампании като “Повече българчета за България!“, „Направи го сега“ и др., и организира собствени инициативи.

Повече информация прочетете на: www.pregnancy.bg

КОГА ТРЯБВА ДА Е ПЪРВАТА ЕХОГРАФИЯ ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА И КАКВО ТРЯБВА ДА ОЧАКВА БРЕМЕННАТА ЖЕНА?

Много от жените правят 1, 2 или 3 теста за бременност, при много малко закъснение, и веднага посещават гинеколог. В първите дни от закъснението е много трудно, дори невъзможно, да се визуализира плоден сак. Ето защо аз препоръчвам първият преглед да е поне след 2-3 седмици от очакваната менструация, но само и единствено ако до този момент жената няма оплаквания. При наличие на кървене и/или болка е редно да търси незабавно медицинска помощ.

Първият преглед има за цел да установи дали има бременност изобщо, да локализира бременността – в маточната кухина или извънматочна, да установи структурите за съответния срок, наличието на ембрион, броя им, евентуално наличие на сърдечна дейност. В зависимост резултатите от този преглед може да плануваме още една или няколко визити преди края на първи триместър, когато ще правим най-важния преглед на бременността – скрининг в първи триместър.

Прегледът, който извършваме в 11-13 гестационна седмица (г.с.) е скрининг в първи триместър. От историческа гледна точна, той се извършва от ’90 години на миналия век и е известен като „преглед за синдром на Даун” или нухал скан ( nuchal scan). Първоначално е
бил най-ранният и надежден метод за оценка на риска от генетични аномалии и най-вече за синдром на Даун (тризомия 21). Установява се обаче, че в този срок и чрез добавяне на допълнителни маркери, може да открием мнозинството от плодовете с тризомия 21. Освен това,
чрез измерването на нухалната гънка, ни помага да открием сърдечни аномалии, аномалии на лицето, главата мозъка, дефекти на невралната тръба и т.н.. След години задълбочени проучвания се добавят още и още важни компоненти към комбинирания скрининг за Даун синдром.

В настоящия момент комбинираният скриниг в първи триместър има няколко важни момента:

• Скрининг за най-честите ануплоидии ( синдром на Даун, Едуардс и Патау)
• Скрининг за прееклампсия
• Скрининг за структурни аномалии на плода
• Датиране на бременността
• Скрининг за гестационен диабет
  

Скринингът за анеуплоидии е все още водещата причина сред бременните да провеждат изследването. Това безспорно е много важна част, но искам да направя няколко уточнения. Скрининг за синдром на Даун има 90-95% точност за установяване на засегнатите плодове, т.е. не може да засече всички. На 2-3-5 от 100 жени има установен ВИСОК РИСК да носят плод с този синдром, без плодът да е засегнат. Това е фалшиво положителна честота. Риск за определен синдром или развитие на състояние не означава болест. Това е метод да отделим хората с по-висок шанс да имат търсеното заболяване. На тази група хора се предлагат допълнителни изследвания с по-висока точност или диагностични изследвания. За тези изследвания ще поговорим след малко. Не винаги може да се започне от най-точните изследвания поради себестойността им или рисковете, които имат.

Синдром на Едуардс и Патау най-често са с множество структурни дефекти, сред които аномалии на мозък, сърце, крайници, коремна стена и т.н., което ги прави лесни за разпознаване още в 12-13г.с., но от квалифициран специалист. За съжаление, дори преди по-малко от седмица имах пациентка, която е била на преглед в 12г.с. и не са открити груби аномалии на плода и то само защото пациентите нямат представа, че за извършването на високоспециализираните прегледи се изисква квалификация. Държавата и институциите не са създали регламенти и списък на квалифицираните специалист, за което е крайно време!

Да се върна на темата, след това кратко отклонение. Едно от най- честите и тежки усложнения на бременността е прееклампсията. Ако се разгърне цялата клинична картина, тя е свързана с високо кръвно налягане при бременната, както и със силно нарушаване на функциите на всички органи и системи. Прееклампсията е сред най-честите причини за смърт и заболяемост в краткосрочен и дългосрочен план за майката и новороденото. Изследването в 11-13г.с. ни позволява да открием 9 от 10 жени, които ще я развият. Много по-важното е, че може да предотвратим това усложнение при 2/3 от жените, които ще развият прееклампсия.

С напредването на технологиите, ръка с ръка с науката, може да открием множество аномалии на плода още докато е 5см., както и на плацентата и пъпната връв. Това ни дава възможност за различни изследвания, проследяване и прогнозиране на състоянието на бременната. Както в повечето сфери на медицината, но още повече в акушерството, ние сме притиснати от времето – бременността трае 40г.с. или 280 дни. Колкото по-рано знаем, че няма аномалии, за да сме спокойни или пък открием такава, толкова повече време за изследвания и решение имаме. Ясно е, че не всички аномалии могат да се установят през бременността, още по-малко в ранните срокове.

Изключително важно е да определим срока на бременността и още от началото да знаем дали плодът се развива спрямо очакванията, както и да следим неговото развитие с напредване на бременността. Малък или голям плод може да е свързан с различни отклонения, но в повечето от случаите се касае за грешка в датирането (която е редно да се избягва). Също така определянето на термина има значение за момента на раждането – доносена бременност, преждевременно раждане или преносена бременност.

Гестационният диабет е състояние по време на бременността, което крие рискове и последствия за бременната и новороденото, но може да не бъде разпознат лесно. Чрез ранното му лечението може да предотвратим част или всички последствия от диабета, така че навременното откриване на завишена кръвна захар е много важно.

КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА СКРИНИНГ НА ГЕНЕТИЧНИ АНОМАЛИИ И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЯКА БРЕМЕННА ЗА ТОЗИ ВИД СКРИНИНГ?

Скрининг за анеуплоидии може да се направи най-рано в 10г.с.
с неинвазивен пренатален тест (НИПТ), но е препоръчително това изследване да се направи след скрининг в първи триместър, за който говорихме досега. Скринингът в първи триместър е незаменим по своята същност и всеобхватност. Грешно разпространено е, че НИПТ го замества.

НИПТ е изследване само за откриване на генетични аномалии като синдром на Даун, Едуардс и Патау. Да, това е брилянтен тест за тези синдроми, но само за тях. Чрез тестът не се извършва изследване за прееклампсия, за гестационен диабет, за множество дефекти на плода, както и не служи за определяне на коректния срок на бременността. НИПТ е страхотно допълнение към скрининга в първи триместър.

НИПТ е изследване, което се базира само на кръвна проба, при което търсим частици от ДНК-то на плода в майчината кръв. Скрининг в първи триместър е комбинирано изследване, което изисква събиране много голямо количество информация от майката, кръвното й налягане,кръвни изследвания и ехография.

Към диагностичните методи за генетични аномалии спадат хорионбиопсия и амниоцентеза, на които се спирам по-подробно в следващия абзац.

Расте броят на двойките с репродуктивни проблеми. Една от основните причини е отлагането на първото раждане за по-късна възраст, казва акушер-гинекологът.

Д-р Иван Вецев е завършил Медицински университет – София. Още като студент започва активно да изгражда своя професионален опит в сферата на здравеопазването. До дипломирането си като лекар в края на 2010 г. той е участвал в разписването и реализацията на редица здравни кампании и проекти, насочени към социално значими заболявания и проблеми в здравеопазването. Акушер-гинеколог е във

II САГБАУ „Шейново“. Председател на Националната пациентска организация.

Д-Р ВЕЦЕВ, СПОРЕД ПОСЛЕДНАТА СТАТИСТИКА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ СА БЛИЗО 150 000. КАКВА Е ПРИЧИНАТА?

Първо да кажем, че това е съвсем ориентировъчна бройка, тъй като се смята, че в световен мащаб 15% от хората са с невъзможност да имат деца. Вероятно броят на тези пациенти в България е доста по-голям, но през последните години, благодарение на активните информационни кампании за тези проблеми, самите те започнаха активно да идват с тези въпроси при нас. Наблюдавайки статистиката, ние виждаме увеличаване на общия брой на новооткрити случаи на двойки, които не могат да имат деца.

А КАКВА Е ТЕНДЕНЦИЯТА?

Според мен тенденцията е този брой да расте и ще ви кажа защо. Една от основните причини за нарастване на броя на двойките с репродуктивни проблеми е средната възраст, на която те решават да имат деца за първи път. През последните години наблюдаваме, че тази възраст се измества след 35 години. Ако говорим за средната възраст, на която изобщо жените в България раждат, тя се движи между 29.5 и 30 години. Реално обаче това подмладяване на възрастта се дължи на двойки, включително и малцинствени, които имат по-рано деца. Реалната възраст, на която родителите в България имат първото си дете, е 33-35 г., а двойките с репродуктивни проблеми все по-често се сращат във възрастта след 35 г.

ДО КАКВА СТЕПЕН НИВОТО НА ПРОФИЛАКТИКА ИМА ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ РЕПРОДУКТИВНИТЕ СПОСОБНОСТИ?

Профилактиката или така нареченият при нас специализиран гинеколгичен преглед има за цел не само да открие болестни изменения при жената, а и да повиши нейната здравна култура както по отношение на създаването на потомство, така и по износването и раждането. Така че дамите, които целят да имат деца и са във фертилна възраст, трябва редовно да посещават своя гинеколог. Така бихме могли рано да открием заболявания и състояния, които могат да доведат до трайна невъзможност да имат деца.

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е НИВОТО НА ПРОФИЛАКТИКА В
ТОВА ОТНОШЕНИЕ У НАС? ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМИРАНИ ЛИ СА ПАЦИЕНТИТЕ?

Тук ще отговоря и от позицията на председател на най-голямото пациентско движение в България, не само като акушер-гинеколог. Радостен съм от факта, че пациентите в България като цяло имат доста добър достъп до лекари. Има какво да се желае, но ние у нас сме свикнали да създаваме изкуствен хейт- колко лошо е това, колко лошо е онова. Истината е, че пациентите имат добър достъп по акушер-гинеколози и до лекари въобще. Истината е, че средно за 24 часа могат да стигнат до добрите специалисти, което извън България не може да им се случи. Истина е, че разполагат с голямо количество информация, която е проверена, на която могат да се доверят и на нейната база да създат своята представа за това как могат да изградят диагностиката на едно такова състояние. Естествено, има случаи, в които е възможно пациентите да попаднат на места, на които не биха могли да получат достатъчно информация и да останат разочаровани. Но това по-скоро са частни случаи. Самият стандарт по акушерство и гинекология ни задължава да извършваме прегледа по такъв начин, че нашите пациенти да останат достатъчно информирани.

БРЕМЕННОСТТА Е ВАЖНО СЪБИТИЕ В ЖИВОТА НА ЕДНА ДВОЙКА. ИМА ЛИ ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВЯТ ПРЕДИ НАСТЪПВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ?

Тук навлизаме в любимата ми тема за бременността и раждането на първото дете. Това е много специален момент за всяка жена и за цялото семейство. Когато тя и съпругът й вземат решение да създадат потомство, те трябва да са наясно, че в зависимост от възрастта, на която плануват това събитие, трябва да извършат редица изследвания. Ако са във възрастта до 30 години, профилактичният гинекологичен преглед, отхвърлящ всякакъв тип структурни аномалии, които бихме могли да открием при жената, както и риска от инфекции, може би ще бъде достатъчен. При дамите над 30-35 г. нещата стават
доста по-сериозни, те трябва да бъдат изследвани специализирано. Освен стандартните изследвания, които всички сме свикнали да си пускаме, като пълна кръвна картина и урина, трябва да се насочим и към изследване на нашите хормони. Не трябва да пропускаме изследването на щитовидната жлеза. В съвремението, в което живеем, всяка втора пациентка има проблеми с щитовидната жлеза. Отделно ендокринологичните проблеми също са много често срещани. Поради дългото отлагане на създаването на първото дете голяма част от двойките са сменили голям брой партньори, което със сигурност завишава риска от инфекции. Така че преди плануване на този момент, тези двойки трябва да изключат и риска от инфекция. Не пропускайте, че тук говоря не за жената като човек, който трябва да се изследва, а за двойка като цяло.
От чисто медицинска гледна точка коя е пределно допустимата възраст за раждане на първо дете и какви биха или последиците при зачеване за първи път на по-късна възраст?
Благодарение на напредъка на медицината ние сме свидетели на случаи, при които жени забременяват и износват успешно дори във възрастта 53-54 години. Ако ние обаче целим да създадем потомство нормално, а не да използваме методите на репродуктивната медицина, желателно е това трябва да се случи във възрастта до 35 години. Сам разбирам, че във времето, в което живеем, това не винаги е постижимо поради създаването на кариера. Кариерното развитие, особено при жените, е нещо, което значително възпрепятства тяхното желание и възможност да забременият.

ДА ПОГОВОРИМ ЗА БРЕМЕННОСТТА И СКРИНИНГОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ ПЪРВИЯ ТРИМЕСТЪР. КАКВИ СА ТЕ И ЗАЩО СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ?

Първите изследвания, с които се започва, са свързани с установяване на бременността, дали тя е вътрематочна или извънматочна. Следващият момент, в който вече установим, че тя е вътрематочна, трябва да проследим нейното развитие от самото зачеване до 13-а гестационна седмица, когато са първите важни изследвания. Образно казано, проследяването на бременността се разделя на няколко периода, като всеки един от тях си има своите специфики, с които всеки един акушер-гинеколог е запознат. В ранните седмици е много важно да проследим нарастването на β ЧХГ, нивата на прогестерона – твърде често се срещаме с проблеми, при които тези нива са много ниски и трябва да подпомогнем нашите пациенти, за да могат да продължат да износват. Тези от тях, които успешно достигнат до времето за зачисляване и за женска консултация, и за първите важни изследвания – периода между 11-а плюс 6 и 13-а г.с., трябва да извършат първата си фетална морфология с ранен биохимичен скрининг. Трябва да им се вземе профилактична онкоцитонамазка, влагалищен секрет, за да се провери за инфекции, пълна кръвна картина и отново изследване на щитовидната жлеза. След като проверим цялото здравословно състояние на жената, едно от най-важните неща е да се извърши тази специализирана фетална морфология. Благодарение на напредъка на медицината нашите пациенти са информирани, че има неинвазивни тестове, различни методи, чрез които може да се докаже, че тяхното дете е здраво. Това, което обаче е от изключителна важност и те го пропускат е, че този тест е от изключително важност. Причината е, че една голяма част от аномалиите, които ние целим да установим, за да избегнем раждането на болно дете, са свързани със структурни дефекти както върху бебето, така и в бременността като цяло. Възможни са структурни дефекти включително и на матката, които могат да възпрепятстват износването на здраво дете. Затова съветът ми към тях е да не пропускат този преглед, защото са провели друг тип генетично изследване, което е доказало, че бебето е генетично здраво, а да посетят специализирани места за провеждане на такива изследвания с цел ранна диагностика и профилактика на усложненията.

СПОМЕНАХТЕ ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ. КАК СЕ ПОСТЪПВА В ТАКИВА СЛУЧАИ И КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ СЛЕД ТОВА?

Това е едно от най-сериозните състояния в акушерството и гинекологията, тъй като е причина за акушеро-гинекологична спешност. Винаги, когато се съмняваме за такова състояние, първично проследяваме нивата на човешкия хорионгонадотропин. Ако при стойности, при които ние трябва да видим бременност в матката, не видим такава, насочваме задължителното жената за хоспитализация. Много често тези пациентки достигат до спешни оперативни интервенции, в повечето случаи лапароскопски. Благодарение отново на възможностите на лапароскопската хирургия твърде често ние успяваме да съхраним техните органи, в случая маточната тръба.

КОИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ ТРЯБВА ДА ПРОПУСКАТ ПАЦИЕНТКИТЕ ПРЕЗ ВТОРИЯ И ТРЕТИЯ СЕМЕСТЪР?

Това, което ми прави впечатление, че най-често се пропуска, е изследването за антитела при Rh отрицателните дами. То не трябва да се пропуска в никакъв случай. Дамите, които са с рисков фактор обезитет, хипертония трябва да проведат консултация с кардиолог, с ендокринолог. Обременяването с глюкоза, което цели да открие ранна форма на гестационен диабет, е от изключително голямо значение за тези пациенти. Не бива да пропускаме тестове за инфекции. Твърде често те протичат безсимптомно, но за съжаление са причина за преждевременни раждания и за усложнения на бременността като цяло.

АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОКОЛОГИЯ И АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ НА СЕСТРИТЕ – АКУШЕРКИ ПРЕПОРЪЧВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕТ СКРИНИНГ ЗА СТРЕПТОКОКИ ГРУПА Б ЗА ВСИЧКИ БРЕМЕННИ ПРЕЗ 36-37-МА ГЕСТАЦИОННА СЕДМИЦА. КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ В БЪЛГАРИЯ, ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЛИ Е ТОЗИ СКРИНИГ?

Под формата на задължителност не е. Това, което е регламентирано, възможно е да се извърши и се полага на пациентите, е скринингов влагалищен секрет, чрез който можем да засечем тези причинители. Въпросът е дали тези изследвания са разписани правилно във времето. След 35-а г.с., когато вече започваме да се подготвяме за раждането, бременната трябва задължително да мине през изследване на кръв,

за да установим дали нейният хемоглобин е нормален; изследване на урина, за да установим дали имаме риск от инфекция в урината; изследване на влагалищен секрет, чрез което можем да открием персистиращо носителство на тези и други бактериални причинители. Последното, за съжалениер често се пропуска.

Наистина препоръките, за които споменавате, са да се прави скрининг точно за този причинител – стрептококи група Б. Имайте предвид обаче, че съществуват още редица други заболявания, които можем да открием и да предотвратим инфектирането на новороденото с тези бактерии.

В ТОЗИ СМИСЪЛ БИХТЕ ЛИ ПРЕПОРЪЧАЛИ БРЕМЕННИТЕ ДА ПРАВЯТ ПО-РАНО ТОЗИ СКРИНИНГ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕЛЕКУВАНЕТО НА ИНФЕКЦИЯ СЪС СТРЕПТОКОКИ ГРУПА Б?

Аз препоръчвам на бременните да правят това изследване още в 35-а г.с. и ще ви обясня защо. 35-а г.с. е седмицата, в която започваме да
се подготвяме за раждането. Когато открием носителство на този или друг тип бактериални причинители, трябва да го лекуваме активно. Представете си, ако това се случи в 37-а г.с., както са препоръките и на международните гайдлайни – ние няма да имаме време за лечение. Т.е. ние ще знаем, че жената ще роди с тази инфекция, но времето ни за лечение и най-вече на проверка дали сме излекували заболяването, ще бъде ограничено.

Бих искал да успокоя дамите, че ако случайно открием носителство на такава бактерия, ние ще проведем лечение. Това, което те трябва да знаят, е, че 30% от жените са хронични носители на тази инфекция. За тях има установен друг протокол, който е свързан с използването на профилактична доза антибиотик по време на самия акт на раждането. Това не означава, че те не могат да родят нормално. Така че съветът ми към тях е да проведат тези изследвания в 35-а седмица, за да имат време да проведат лечение и да се направи нов скринингов тест, с който да установим дали лечението е довело до излекуване.

В ДНЕШНО ВРЕМЕ МНОГО БЪДЕЩИ МАЙКИ СЕ ДОВЕРЯВАТ НА ИНФОРМАЦИЯ В ИНТЕРНЕТ. ДО КОЛКО ТОВА ПРЕЧИ НА ЛЕКАРЯ И ДО КОЛКО ОБЪРКВА ПАЦИЕНТКИТЕ?

Това е много хубав въпрос, който очаквах да получа, защото истината е, че пациентите идват при нас в ролята ни на експерти. За съжаление обаче ние невинаги успяваме да удовлетворим тяхната нужди от информация. Ще ви обясня защо е така. В днешно време нявсякъде по света лекарите са доста натоварени. Ние винаги искаме да отделим още и още време, но имаме още и още пациенти, които трябва да лекуваме. Така че, давайки частична информация на пациентите, аз разбирам, че те ще потърсят допълнително такава на друго място. Съветът ми към тях е наистина да я търсят в реномирани сайтове, където тя е достоверна. Ако има нещо, което ги притеснява, да го обсъждат с нас, за да можем да кажем до каква степен това, което те са намерили, е достоверно или не. Всъщност причината за това търсене е липсващото звено между лекаря и пациента и това са така наречените здравни медиатори. Тази функция може да се изпълнява както от акушерката в консултацията, така и от специализантите – бъдещите млади лекари, които сега се обучават, и от психолози, които работят специализирано с тези пациенти. Тъй като в нашето здравеопазване, както и на други места по света, ние нямаме такива експерти, е разбираемо пациентите да търсят информация на други места. Съветът ми към тях е да я филтрират през собствената си призма и да не вярват на неща от типа „една жена казва“. Защото всяка жена е различна, всеки човек има различен потенциал и различно разбиране за живота.

КАКЪВ Е СЪВЕТЪТ ВИ КЪМ БЪДЕЩИТЕ МАЙКИ ЗА ЕДНА ЗА СПОКОЙНА БРЕМЕННОСТ?

Да си намерят специалист, на който биха могли да имат доверие. Ако няма доверие при проследяването на една бременност, тя със сигурност ще протече доста драматичо и травматично. Тя вероятно ще завърши с раждане на здраво дете, защото истината е, че ние проследяваме 100% от нашите пациенти, за да открием 5% от тях, при които можем да констатираме проблем. Липсата на доверие обаче със сигурност ще породи проблеми, които не са свързани генерално с бременността, а ще бъдат по- скоро от психично естество. Дори и самата невъзможност на пациентите да се свържат с наблюдаващия гинеколог ще ги травмира значително, дори при някакъв малък проблем. Така че да подбират внимателно консултациите, на които смятат да се доверят. Сигурен съм, че има достатъчно добри консултации не само в София, а и в цяла България. Има изключително добри колеги, така че им пожелавам успех с бъдещите бременности.

Антимикробната резистентност (AMR) е глобална заплаха за здравето и
развитието на човечеството. Това изисква спешни усилия в редица сектори за постигане на
целите за устойчиво развитие.

Световната Здравна Асоциация (СЗО) определи „AMR“, като една от 10-те глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството. Основен фактор за появата на резистентност към патогени е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства. Разпространението на микроорганизми, често резистентни на антимикробна
терапия, също се улеснява от липсата на качествена вода и канализация и
неадекватни мерки за превенция и контрол на инфекциите.

Проблемът генерира значителни икономически загуби. В допълнение към
смъртта и увреждането, продължителните заболявания водят до по-дълъг
болничен престой, изискват по-скъпи лекарства и създават финансови
затруднения на засегнатите лица.

Липсата на ефективни антимикробни лекарства може да представлява
повишена заплаха за успеха на съвременната медицина при лечението на
инфекции, включително сложна хирургия и химиотерапия при ракови заболявания.

Какво представляват антимикробните средства?

Антимикробните средства, включително антибиотици, антивирусни,
противогъбични и антипаразитни препарати, са лекарства, използвани за
предотвратяване и лечение на инфекции при хора, животни и растения.

Защо антимикробната резистентност е световен проблем?

Появата и разпространението на устойчиви на лекарства патогени, които са
развили нови механизми за антимикробна резистентност, продължават да
ограничават способността ни да лекуваме общи инфекции.

Особено тревожна тенденция е бързото световно разпространение на мултирезистентни или
тотално резистентни бактерии (така наречените „супербактерии“), които
причиняват инфекции, които не могат да бъдат лекувани със съществуващите
антимикробни средства, по-специално антибиотици.

Портфолиото от клинични разработки на нови антимикробни средства е
изключително малко. През 2019 г. (СЗО) идентифицира 32 антибиотика, които
са в клинична разработка за лечение на патогени в списъка на
приоритетните патогени на (СЗО), от които само шест антибиотика са
категоризирани като иновативни. Освен това липсата на качествени
антимикробни средства остава основен проблем. Недостиг на антибиотици
изпитват страни на всички нива на развитие и особено здравните
институции на страните.

Тъй като лекарствената резистентност се разпространява по света,
ефективността на антибиотиците непрекъснато намалява, което води до
упорити инфекции и смърт. Съществува спешна нужда от нови антимикробни
средства, например за лечение на резистентни на карбапенем
грам-отрицателни бактериални инфекции, които са изброени от (СЗО), като
приоритетни патогени. Въпреки това, без промяна на настоящата практика
на употреба на антибиотици от хора, новите антибиотици, като настоящите,
ще загубят своята ефективност.

Какви фактори ускоряват формирането и разпространението на антимикробна
резистентност?

Антимикробната резистентност се развива естествено с течение на времето,
обикновено в резултат на генетични мутации. Антимикробно резистентни
микроорганизми присъстват в хората и животните, в храната, растенията и
околната среда (вода, почва и въздух). Те могат да се предават от човек
на човек или между хора и животни, включително чрез храна от животински
произход. Основните причини за антимикробна резистентност са
злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства; липса на
достъп на хората, както и на животните, до чиста вода, канализация и
хигиена; лоша профилактика и контрол на инфекциите в лечебните заведения
и селскостопанските предприятия; ограничен достъп до качествени и
достъпни лекарства, ваксини и диагностика; ниско ниво на информираност и
знания; и липса на прилагане на закона.

Текущо състояние

Лекарствена резистентност на бактериите

В световен мащаб има високи нива на резистентност към антибиотици,
използвани за лечение на общи бактериални инфекции като инфекции на
пикочните пътища, сепсис, полово предавани инфекции и някои форми на
диария, което показва, че нашият арсенал от ефективни антибиотици е
изчерпан.

Например в страните, отчитащи данни на Глобалната система за
наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS), честотата на
резистентност към антибиотика ципрофлоксацин, който обикновено се
използва за лечение на инфекции на пикочните пътища, варира от 8,4% до
92,9% за Escherichia coli и 4,1% до 79,4 % за Klebsiella pneumoniae .

Klebsiella pneumoniae е често срещана чревна бактерия, която може да
причини животозастрашаващи инфекции. Понастоящем резистентността на K.
pneumoniae към лекарства от последния резерв (антибиотици от класа на
карбапенемите) се е разпространила във всички региони на света. K.
pneumoniae е една от водещите причини за нозокомиални инфекции (вътреболнична инфекция) като пневмония, инфекции на кръвния поток и инфекции при новородени и
пациенти в интензивни отделения. В някои страни, поради развитието на
резистентност, карбапенемите не са подходящи за лечение на повече от
половината пациенти, заразени с K. pneumoniae .

Резистентността на Е. coli към антимикробната активност на
флуорохинолоните, използвани за лечение на инфекции на пикочните пътища,
стана широко разпространена .

В редица страни в различни региони на света тази терапия е престанала да
бъде ефективна в повече от половината от случаите.

Colistin остава единственото лекарство от последна инстанция, подходящо
за лечение на животозастрашаващи инфекции, причинени от резистентни на
карбапенем ентеробактерии (напр. E. coli, Klebsiella и др.). В редица
страни и региони вече са идентифицирани резистентни на колистин
бактерии, причиняващи инфекции, за които в момента няма ефективни
антибиотици.

Бактериите Staphlylococcus aureus присъстват в микрофлората на човешката
кожа и често причиняват разпространението на инфекции в ежедневието и
медицинските институции. Изчислено е, че пациент, заразен с
метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, има 64% по-голяма
вероятност да умре, отколкото пациент с инфекция, чувствителна към
лекарства.

От 2019 г. нов индикатор, свързан със SCP, се проследява в системата за
мониторинг на ЦУР. Този индикатор се използва за проследяване на
честотата на инфекции на кръвния поток, причинени от два специфични
резистентни към лекарства патогени: метицилин-резистентен Staphylococcus
aureus (MRSA); и Е. coli , резистентни към трето поколение цефалоспорини
(3GC). През 2019 г. GLASS получи данни за инфекции на кръвния поток с
MRSA в 25 държави и данни за инфекции на кръвния поток с E. coli в 49
държави.

Въпреки, че докладваните данни все още не са представителни на
национално ниво, отчетената средна стойност на дела на инфекциите с
метицилин-резистентен S. aureusе 12,11% (MKR 6,4-26,4), а при E. coli,
резистентни към трето поколение цефалоспорини – 36,0% (MKR 15,2-63,0).

Широко разпространената лекарствена резистентност на много различни
щамове на N. gonorrhoeae обезсмисля усилията за предотвратяване и
лечение на гонорея. Резистентността на инфекциите към сулфонамиди,
пеницилини, тетрациклини, макролиди, флуорохинолони и цефалоспорини от
първите поколения се развива бързо. Понастоящем единствената възможност
за емпирична монотерапия за гонорея е широкоспектърният инжекционен
цефалоспорин цефтриаксон.

Лекарствена резистентност на Mycobacterium tuberculosis

Устойчивите на антибиотици щамове на Mycobacterium tuberculosis (пръчици
на Кох) застрашават напредъка в борбата срещу глобалната туберкулозна
епидемия.

СЗО изчислява, че през 2018 г. е имало около половин милион нови случая на резистентна на рифампицин туберкулоза (RR-TB) по света; те бяха преобладаващо мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB), форма на туберкулоза, характеризираща се с резистентност към двете най-мощни противотуберкулозни лекарства. Въпреки това, само една трета от
приблизително половин милион пациенти, които се разболяха от MDR/RR-TB
през 2018 г., бяха идентифицирани и включени в докладите. В сравнение с
нерезистентната туберкулоза, лечението на MDR-TB изисква по-дълги,
по-малко ефективни и много по-скъпи схеми.

През 2018 г. делът на случаите на MDR-TB/RR-TB се оценява на 3,4% сред
предишни болни пациенти и на 18% сред тези, които вече са на лечение; по
този начин, формирането на резистентност към нови противотуберкулозни
лекарства от последния резерв, предназначени за лечение на резистентни
към лекарства форми на туберкулоза, е изключително опасно явление.

Лекарствена резистентност на вируси

Антивирусната лекарствена резистентност, формирана в резултат на
непрекъсната вирусна репликация при продължителна експозиция на
лекарството и селекцията на резистентни щамове, е нарастваща заплаха за
имунокомпрометирани пациенти. Понастоящем проблемът с резистентността
засяга повечето антивирусни лекарства, включително антиретровирусни
(АРВ).

Образуването на устойчива на лекарства HIV инфекция (DR-HIV) може да
доведе до частична или пълна загуба на ефективност на всички АРВ
лекарства, включително тези, принадлежащи към нови класове. HIVDR
инфекцията може да възникне както при пациенти, които вече са на
антиретровирусна терапия, така и при новоинфектирани с HIV. В повечето
наблюдавани страни в Африка, Азия и Латинска Америка делът на случаите
на HIVDR с резистентност преди лечението към ненуклеозидни инхибитори на
обратната транскриптаза (NNRTI) на етапа преди лечението сред
възрастните на първа линия терапия надхвърля 10%. Разпространението на
резистентност преди лечението сред кърмачетата е тревожно високо. В
Африка на юг от Сахара повече от 50% от новодиагностицираните
ХИВ-инфектирани бебета носят резистентен на NNRTI вирус. Като се имат
предвид тези обстоятелства, последната версия на насоките на СЗО за АРВ
препоръчва използването на новото лекарство долутегравир като лечение от
първа линия на избор при възрастни и деца. Предписването на това
лекарство е особено подходящо за предотвратяване на негативните
последици от резистентност към ННИОТ.

Увеличаването на нивата на резистентност също има значителни
икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са
много по-скъпи от лекарствата от първа линия. Програмата на СЗО за
лекарствена резистентност към ХИВ наблюдава тенденциите в предаването и
резистентността към по-стари и по-нови лекарства за ХИВ в световен
мащаб.

Лекарствена резистентност на маларийни паразити

Появата на устойчиви на лекарства маларийни паразити представлява една
от най-големите заплахи за контрола на маларията, което води до повишена
заболеваемост и смъртност от малария. Препоръчително лечение от първа
линия за неусложнена P. falciparum малария, е комбинирана терапия с
артемизинин (ACT), използвана в повечето ендемични по малария страни.
ACT е комбинация от артемизининов компонент и допълнителен лекарствен
компонент. Като част от проучвания, проведени през 2001–2019 г. в
региони на СЗО, като региона на Западния Тихи океан и региона на
Югоизточна Азия, частична резистентност към артемизинин и резистентност
към редица допълнителни лекарствени компоненти на ACT е потвърдена в
Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и
Виетнам. Това усложнява избора на ефективни лекарства и изисква
внимателно наблюдение на процеса на лечение.

В някои страни от региона на Източното Средиземноморие на СЗО
резистентността на P. falciparum към сулфадоксин-пириметамин прави
терапията с артезунат плюс сулфадоксин-пириметамин неефективна и изисква
промяна към друг вариант на ACT.

За страните в Африка наскоро бяха публикувани данни, показващи появата
на мутации, които причиняват частична резистентност на паразита към
артемизинин в Руанда. Към днешна дата тестваните варианти на ACT остават
високоефективни. Въпреки това, продължаващото разпространение на
резистентност към артемизинин и ACT ко-лекарства може да представлява
сериозен проблем за общественото здраве и да застраши критичните печалби
в контрола на маларията.

Лекарствена резистентност на гъбичките

Разпространението на резистентните към лекарства гъбични инфекции се
увеличава, което изостря и без това трудната ситуация с тяхното лечение.
Лечението на много гъбични инфекции преди това е било усложнено от
редица фактори, по-специално от проблема с токсичността, особено при
лечение на пациенти с други съпътстващи инфекции (напр. HIV).
Резистентната към лекарства форма на една от най-честите инвазивни
гъбични инфекции, Candida auris , вече е широко разпространена, с
резистентност към флуконазол, амфотерицин В и вориконазол и нарастваща
резистентност към каспофунгин.

Това води до нови случаи на трудни за лечение гъбични инфекции,
терапевтични неуспехи, продължителни хоспитализации и преминаване към
много по-скъпи схеми на лечение. СЗО провежда цялостен преглед на
гъбичните инфекции в световен мащаб и възнамерява да публикува списък с
приоритетни за общественото здраве патогенни гъби с анализ на
разработването на нови противогъбични лекарства.

Необходимостта от съгласувани действия

SCP е сложен въпрос и изисква съвместен, многосекторен подход.
Концепцията „Едно здраве“ включва обединяване на широк кръг от сектори и
заинтересовани страни, участващи в човешкото здраве, здравето на
сухоземните и водните животни и растенията, производството на храни и
фуражи и проблемите на околната среда, което им позволява да си
взаимодействат и съвместно да разработват и прилагат програми,
стратегии, законодателни мерки и изследвания, насочени към подобряване
на здравето на населението.

Предизвикателството е да се засилят иновациите и инвестициите в области
като оперативни изследвания, изследване и разработване на нови
антимикробни средства, ваксини и диагностика, особено за най-сериозните
грам-отрицателни бактерии, по-специално резистентни на карбапен
ентеробактерии и Acinetobacter baumannii .. Създаването на
Мултипартньорския доверителен фонд за антимикробна резистентност
(AMTMPTF), Глобалното партньорство за изследване и развитие на
антибиотиците, Фонда за действие срещу антимикробна резистентност и
други фондове и инициативи могат значително да намалят недостига на
финансиране в тази област. Няколко правителства, включително Швеция,
Германия, Съединените щати и Обединеното кралство, пилотират модели за
възстановяване на разходите за нови фармацевтични компании. За да се
разработят дългосрочни решения, обхватът на тези инициативи трябва да се
разшири.

Глобален план за действие (GAP) за борба с антимикробната резистентност
Държавите по света са се ангажирали да прилагат рамката, изложена в
Глобалния план за действие (GAP) за борба с AMR [1]приети от Световната
здравна асамблея през 2015 г., както и за разработване и изпълнение на
многосекторни планове за действие на национално ниво. Впоследствие GPA
беше одобрен от ръководните органи на Организацията по прехрана и
земеделие на Обединените нации (FAO) и Световната организация за
здравеопазване на животните (OIE). За да осигурят стабилно подобряване
на ситуацията по света, държавите трябва да осигурят финансиране и да
приложат национални планове за действие в редица сектори. Преди
одобрението на GPA през 2015 г., глобалните усилия за противодействие на
AMR бяха извършени, по-специално чрез Глобалната стратегия на СЗО за
ограничаване на антимикробната резистентност, която беше разработена
през 2001 г. и описва набор от действия, насочени към забавяне на
образуването и разпространението на AMR.

Тристранен съвместен секретариат по антимикробна резистентност
Политическата декларация от Срещата на високо равнище на ООН относно
АМР, приета от държавните ръководители през септември 2016 г. на Общото
събрание на ООН в Ню Йорк, потвърждава критичното значение на широк,
координиран подход, който обединява всички заинтересовани страни,
включително здравето на хората, животните, растенията и околната среда.
Водена от подхода One Health, СЗО работи в тясно сътрудничество с FAO и
OIE за насърчаване на най-добрите практики за намаляване и забавяне на
AMR.

След срещата на високо равнище на ООН за SCP през 2016 г., генералният
секретар на ООН създаде Междуведомствена координационна група (IACG) за
SCP. IAAP обединява партньори от системата на ООН, международни
организации и лица с опит в областта на здравето на хората, животните и
растенията, както и храните и фуражите, търговията, развитието и
околната среда, за да формулират план за противодействие на
устойчивостта на антимикробните средства. През април 2019 г.
Междуведомствената координационна група по AMR представи на Генералния
секретар на ООН своя доклад „Няма време за губене: Защита срещу
резистентни към лекарства инфекции в бъдеще“. Препоръките, направени в
доклада, в момента се изпълняват.

Тристранен съвместен секретариат (FAO, OIE и СЗО) е създаден в рамките
на СЗО, за да улесни участието на широк кръг от заинтересовани страни в
справянето с AMR. Беше решено да се създадат редица ключови структури,
които да ръководят работата, а именно Глобална ръководна група за едно
здраве по AMR, Независим панел за преглед на доказателства за действие
по AMR и Платформа за партньорство с множество заинтересовани страни.
Тези структури са в процес на създаване.

Световна седмица за осведоменост за антимикробните средства
Тази седмица беше известна преди като Световна седмица за информираност
относно антибиотиците. От 2020 г. тя се нарича „Световна седмица за
информираност за антимикробните средства“. Новото име отразява
разширяването на темата на седмицата, тъй като сега се фокусира върху
всички видове антимикробни средства, включително антибиотици,
противогъбични, антипаразитни и антивирусни средства. Световната седмица
се провежда ежегодно от 2015 г. като глобална кампания за повишаване на
осведомеността по проблема с антимикробната резистентност по света и
насърчаване на най-добрите практики за забавяне на появата и
разпространението на резистентни към лекарства инфекции сред широката
общественост, здравните специалисти и политиците. Съгласно решението на
Тристранния изпълнителен комитет, считано от 2020 г Световната седмица
ще се проведе от 18 до 24 ноември. През последните пет години седмицата
се провежда под общото мото „Антибиотици: използвайте внимателно!“ През
2020 г. беше променено на „Антимикробните средства изискват внимателно
боравене“.

Глобална система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS)
Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност беше
създадена от СЗО през 2015 г., за да събира непрекъснато пропуски в
данните, необходими за стратегическо планиране на всички нива. GLASS има
за цел систематично да събира данни от наблюдение за резистентни към
лекарства инфекции при хора, информация за антимикробна употреба и
резистентни към лекарства инфекции в хранителните системи и околната
среда. GLASS предоставя стандартизиран подход към събирането, анализа,
интерпретацията и разпространението на данни в държави, територии и
области и позволява мониторинг на състоянието на съществуващите и новите
национални системи за наблюдение, като се фокусира върху качеството и
представителността на събраните данни. В някои региони на СЗО са
създадени мрежи за наблюдение,

Глобално проучване и приоритизиране на AMR
През 2017 г. СЗО разработи списък с приоритетни патогени, за да ръководи
изследванията и разработването на нови антимикробни средства. Той ще
бъде актуализиран през 2022 г. За да оцени напредъка в разработването на
лекарства срещу приоритетни патогени в списъка на СЗО, Организацията
ежегодно анализира антибактериални лекарства, които са на етап
предклинична оценка и клинични изпитвания. Към днешна дата изследванията
и разработките все още не обхващат редица области, по-специално
разработването на лекарства срещу грам-отрицателни
карбапенем-резистентни бактерии.

Глобално партньорство за изследване и развитие на антибиотици (GARDP)
Това съвместно усилие между СЗО и Инициативата за лекарства за
пренебрегвани болести има за цел да стимулира научноизследователската и
развойна дейност чрез публично-частни партньорства. До 2025 г.
Партньорството трябва да разработи и въведе пет нови лекарства, които са
ефективни срещу най-опасните резистентни към лекарства бактерии от
гледна точка на СЗО.

автор: СЗО

редактор: Йорданка Йовчева

Мащабно проучване представя потенциалния механизъм за това как кафето 
помага за намаляване на риска от диабет тип 2.

Проучването предполага, че противовъзпалителните свойства на кафето 
могат до голяма степен да са причината за неговия благоприятен ефект.

Кафето изглежда понижава провъзпалителните биомаркери, докато увеличава 
противовъзпалителните.

Консумацията на кафе е свързана с по-нисък риск от диабет тип 2.  
Връзката е добре установена, казват специалистите, но механизмът остава 
неясен. Ефекта е най-силен  при пиещите смляно кафе – филтрирано или еспресо – и 
хората, които не пушат или никога не са пушили.

Авторите на изследването анализират голям набор от данни от участници в 
две проучвания, базирани на населението от Biobank на Обединеното 
кралство и Ротердамско проучване на Холандия.

Първото  UK Biobank включва 502 536 лица от Англия, Шотландия и Уелс, 
които са започнали да участват в проучването между април 2006 г. и 
декември 2010 г. Те са били на възраст от 37 до 73 години.
Проучването в Ротердам, което започва през 1990 г., продължава, като в 
момента включва 14 929 лица.

И в двата случая изследователите наблюдават промени в нивата на 
биомаркери, свързани с възпалението и с диабет тип 2.
Сред участниците в проучването добавянето само на една чаша кафе към 
дневния им прием води до 4% по-нисък риск от диабет тип 2 и инсулинова 
резистентност, вероятно поради понижаване на възпалението, според 
авторите на изследването.

Как кафето влияе върху възпалението

Водещият автор д-р Каролина Очоа-Розалес, постдокторант по хранене и 
генетична епидемиология в Медицинския център на университета Еразъм 
Ротердам, в Холандия, казава че „диабетът тип 2 отчасти се счита за 
възпалително заболяване и се приема, че по-високите концентрации на 
провъзпалителни маркери в плазмата представляват рисков фактор за диабет 
тип 2.“

Проучването установи, че пиенето на кафе повишава нивата на 
противовъзпалителния адипокин хормон адипонектин, както и цитокин 
интерлевкин-13 или IL-13.  В същото време консумацията на кафе намалява 
нивата на C-реактивен протеин (CRP) и лептин, които поддържат 
възпалението. „CRP е маркер за възпаление, който отразява вътреклетъчното увреждане“, 
обяснява ендокринологът д-р Ана Мария Каузел, която не участва в 
проучването.

Авторите на изследването установяват, че кафето влияе най-силно на CRP 
при хора, които пият повече от 4 чаши кафе на ден.
Но агенцията по храните и лекарствата (FDA) съветва възрастните да пият 
не повече от 400 милилитра (ml) кофеин на ден или 4–5 чаши кафе.

Защо възпалението има значение при диабет.

Д-р Амато предупреждава, че проучване като това не може да установи 
причинно-следствената връзка със сигурност.  Въпреки това, отбелязва тя, 
„най-вероятно връзката между консумацията на кафе и намаления риск от 
диабет тип 2 да се дължи на намалената инсулинова резистентност, един от 
физиопатологичните механизми, лежащи в основата на развитието на диабет 
тип 2.“

При хора с диабет тип 2 инсулинът, произведен от панкреаса, не може да 
контролира нивата на кръвната захар.  Такава инсулинова резистентност 
позволява на тези нива да се повишат опасно извън контрол.

„Инсулиновата резистентност до голяма степен се определя от субклинично 
възпаление, което очевидно се подобрява от консумацията на кафе“, казва 
д-р Амато.

„Адипокинът , секретиран от адипоцитите, прави пациентите 
по-чувствителни към инсулин в допълнение към това, че има 
противовъзпалителни ефекти“, добавя д-р Каузел.

Става ясно, че съдаржащите се полифеноли в кафето подобряват 
инсулиновата резистентност и намаляват системното възпаление. За тези, 
които не обичат и не могат да пият кафе по една или друга причина, но се 
интересуват от превенция срещу възпаленито и диабет тип 2, д-р 
Очоа-Розалес предлага да изберат диета, която е богата на полифеноли, 
извлечени от плодове и зеленчуци.

Пушачите не получават същите ползи от кафето

Изследователите  установяват, че полезният ефект на кафето намалява при 
хората, които в момента пушат.
Първоначално изследователите считат пушенето за объркващ фактор в техния 
анализ, каза д-р Очоа-Розалес, „тъй като има връзка между тютюнопушенето 
и по-високата консумация на кафе – пиещите много кафе често са пушачи.“
  Независимо от това, когато сравняват ефекта от консумацията на кафе 
срещу риска от диабет сред пушачи, непушачи и хора, които никога не са 
пушили, те откриват, че полезната връзка на кафето с по-нисък 
С-реактивен протеин и риск от диабет тип 2 е ефект, присъстващ само сред 
бивши пушачи и тези, които никога не са пушили.

Лечение и превенция на диабет тип 2

  Въпреки че само простото пиене на повече кафе е малко вероятно да 
предотврати диабет тип 2, „всичко, което понижава тези маркери на 
възпаление, може да се включи като ежедневна рутина и тъй като повечето 
хора консумират кафе, е добре да се знаят тези факти“, казват 
специалистите.

В резултат на голям брой доказателства, предполагащи системно 
възпаление в развитието на диабет тип 2, казва д-р Розалес, вече има 
засилен интерес към лечения, насочени към възпалителните биомаркери.

Признавайки това, д-р Амато казва, че биомаркерите, измерени в 
проучването, също могат да бъдат „обещаващи цели“ за терапевтично 
справяне с диабет тип 2:.  „Друга вълнуваща възможност е да изследваме 
как точно биоактивните вещества в кафето действат, за да разкрият нови 
пътища и цели, които могат да бъдат адресирани за лечение или 
предотвратяване на болестта.“

Д-р Каузел предупреждава, че каквито и нови лекарствени цели да бъдат 
разкрити в проучвания като това, „ако хората не започнат да мислят за 
по-здравословни навици, ще бъде невъзможно да се предотврати болестта“.
„Основният фактор за превенция на диабета е здравословното хранене“, 
подчертава д-р Каузел.

Източник: https://www.medicalnewstoday.com/articles/
Пълна информация за проучването:
https://www.clinicalnutritionjournal.com/article/S0261-5614(23)00066-3/fulltext#%20