bi

CDC препоръчва сутрешен прием на антибиотик срещу полово предавани болести

Здравните власти на САЩ искат от доставчиците на здравни услуги в страната да обмислят предписването на често срещан антибиотик на хомосексуални и бисексуални мъже, който да се използва като „сутрешно хапче“ за предпазване от често срещани болести, предавани по полов път.


Напоследък броят на полово предаваните болести се е повишил до рекордни нива, а в проекта на препоръки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) се предлага използването на доксициклин, „тъй като той има доказана полза за намаляване на инфекциите с хламидия, гонорея и сифилис и представлява нов подход за справяне с превенцията на полово предаваните болести при популации с повишен риск от тези инфекции“.


Доксициклинът е евтин антибиотик, който се използва от повече от 40 години, включително за лечение на акне, хламидия и петниста треска в Скалистите планини.
Проучване, публикувано през април в The New England Journal of Medicine, показва, че употребата на доксициклин намалява с две трети вероятността мъже, които имат секскуални контакти с мъже, да бъдат диагностицирани гонорея, хламидия или сифилис.
В медицинските среди този вид употреба на лекарства е известна като постекспозиционна профилактика.


„Постекспозиционната профилактика включва прием на лекарство за предотвратяване на инфекция след евентуално излагане на риск и е често срещана стратегия за превенция на ХИВ и други инфекции“, се казва в предложението на CDC.


След публикуването на проучването през април Калифорнийският департамент по обществено здраве препоръча превантивното лечение да се използва от „всички небременни лица“, като отбеляза, че то може да се приема ефективно „в рамките на 72 часа след орален, анален или вагинален секс без презерватив“.
Коментари относно предложението на CDC могат да се правят онлайн до 16 ноември.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

united

Великобритания и Нова Зеландия искат да забранят пушенето на следващото поколение, Канада също обмисля идеята

Великобритания и Нова Зеландия вървят в посока да забранят тютюнопушенето на следващото поколение. Държавните служители в Обединеното кралство предложиха наскоро мерки, според които тези, които сега са на 14 години и по-малко, в бъдеще няма да могат да купуват законно цигари. Ако бъде приет този закон, там всяка година ще си вдига възрастта, на която на някого могат да бъдат продадени цигари. Това ще става до момента, в който забраната ще е валидна за цялото население. Властите се надяват, че това ще създаде първото „поколение без тютюнев дим“.


Мерките във Великобратания са пододобни на тези, които бяха гласувани миналата година в Нова Зеландия. Там също така решиха да ограничат броя на местата за закупуване на цигари и допустимото количество никотин в тютюневите изделия за пушене. Официалните власти в Уелингтън се надяват, че този закон ще помогне да постигнат целта си броят на пушачите да бъде намален под пет процента до 2025 г., в сравнение с приблизително осемте процента от възрастните (около 331 000 души), които са пушили ежедневно през миналата година.


В Канада също тече дискусия да се последва примерът на Нова Зеландия и Великобритания. „Имаше много призиви за постепенно ограничаване или пълна забрана на тютюна и това е един от начините за постигане на тази цел“, коментира Майкъл Чайтън, старши научен сътрудник в Центъра за пристрастяване и психично здраве в Торонто, пред радио CBC. Проучванията в Канада показват, че там все по-малко хора посягат към цигарите и процентът на младите пушачи на възраст 15-19 г. намалява спрямо предходните години. В същото време обаче страната е на едно от челните места в света по брой на пушещи тийнейджъри.


Експертите, които изучават навиците на тийнейджърите за пушене и вейпинг, твърдят, че дискусията за забрана на цигарите е оправдана. Те обаче обръщат внимание, че трябва да се помисли и за въвеждането на мерки срещу употребата на електронни цигари.


Чайтън казва, че има и други успешни начини за намаляване на вероятността хората да се отдадат на този вреден навик. Един от тях е утежняването на условията за пушене. Той дава за пример вдигането на минималната възраст в САЩ, от която е разрешена продажбата на цигари, от 18 на 21 години. „Видяхме, че това оказа значително въздействие върху употребата на цигари от младите хора“, казва ученият. Според него поколенческата забрана в Нова Зеландия и планираната такава във Великобритания няма да спрат напълно всички да започнат да пушат, но „ще намалят драстично темпото, с което те започват“.


Въздействие върху здравето
Никотинът – химическото вещество, предизвикващо пристрастяване, съдържащо се в тютюневите изделия, може да окаже неблагоприятно въздействие върху здравето на тийнейджърите – от възпрепятстване на развитието на белите дробове и мозъка до изостряне на проблемите с психичното здраве.
„Когато приемате никотин през тийнейджърските години – тези ключови етапи на развитие, настъпват някои промени“, казва Лаура Струик, доцент в катедрата по здравни грижи в Университета на Британска Колумбия, която е изследвала поведението на тийнейджърите при пушене. Тютюнопушенето може да доведе до здравословни проблеми на по-късен етап от живота, включително много видове рак, инсулти, сърдечни заболявания и др.


„Има много контекстуални фактори, които влизат в действие и които наистина трябва да вземем предвид, когато мислим за прилагането на нещо подобно в Канада“, подчертава Струик. Сред тях е и фактът, че тийнейджърите предпочитат вейпинг пред тютюнопушенето и че много от тях вече си набавят цигари по нелегален начин от незаконни пазари или от по-възрастни хора, казва тя.


Защо искат да се въведе поколенческа забрана срещу тютюнопушенето?
Представители на Обединеното кралство казват, че пушенето е силно пристрастяващо и тъй като повечето хора започват да посягат към цигарите в тийнейджърска възраст, забраната за пушене за родените на или след 1 януари 2009 г. може да помогне за намаляване на броя на пушачите.


Струик съобщава, че проучванията показват, че хората обикновено започват да пушат средно на около 14-годишна възраст.
„Все още не знаем колко ефективна може да бъде забраната за пушене за поколенията“, признава обаче Чайтън.


Лечението на свързаните с тютюнопушенето болести е огромен разход за много страни. Последните налични данни показват, че употребата на тютюн е струвала на канадската здравна система около 5,4 милиарда долара през 2020 г., като според разчетите всяка година около 45 000 души умират от заболявания, свързани с тютюнопушенето.

gnewsalcohol

Над 6 питиета седмично повишават риска от здравословни проблеми, включително поне 7 вида рак

Приемът на повече от шест питиета седмично води до повишен риск от редица здравословни проблеми, включително рак. Това важи с особена сила за жените. Констатацията е на канадския център за употреба на субстанции и пристрастяване (CCSA) и се базира на доклад от редица научни изследвания. CCSA е консултативна организация, която изготви нови препоръки за канадските лекари, според които да оценяват дали пациентите са в риск от злоупотреба с алкохол. Насоките бяха приети и вече се прилагат от медиците там.


Всяко ниво на консумация на алкохол има нетно отрицателно въздействие върху здравето за почти всяко заболяване. Това включва сърдечни заболявания, няколко вида рак и чернодробна цироза. Рисковете за здравето стават все по-големи, когато някой приема по шест или повече напитки седмично. При жените, които пият по три или повече напитки седмично, рискът нараства много повече в сравнение с мъжете, сочи изследването.


„Когато става въпрос за алкохол, по-малко е по-добре. Всеки трябва да се опитва да намали употребата на спиртни напитки“, казва Катрин Паради, старши анализатор на отдел „Изследвания и политики“ в CCSA и съпредседател на комитета, изготвил канадските насоки за нискорисково пиене на алкохол.


„Не е тайна, че алкохолът не е полезен, но не всички са наясно, че употребата на алкохол е свързана с множество рискове за здравето, включително поне седем вида рак“, казва Паради. В продължение на десетилетия Международната агенция за изследване на рака го класифицира като канцероген от група 1, припомня тя. Според специалистите на етикетите на спиртните напитки трябва да има предупреждение за рак и да се описва какво точно количество от съответната напитка се счита за едно питие.
Д-р Фауад Икбал, радиационен онколог в Регионалния онкологичен център „Дърам“ в Ошава, щата Онтарио, който не е участвал в доклада, заявява че категорично подкрепя новите насоки. „Тези актуализирани, основани на доказателства, насоки ще спасят човешки животи. Приветствам работата на екипа, който е подготвил всичко това“, казва той.


„Дали потребителите ще решат да използват тази информация или не, зависи от тях. Има обаче много доказателства, които сочат, че ако напишете отпред и в центъра на етикета „Това вреди на здравето ви и може да се разболеете от рак“, хората ще променят начина си на вземане на решения за това колко да пият“, подчертава Икбал.
От публикуването на последните насоки за употреба на алкохол през 2011 г. досега данните за здравословните проблеми, произтичащи от консумацията на спиртни напитки, са се променили много, казва Паради.


В рамките на новите насоки участващите комисии са разгледали няколко десетки проучвания, свързани с алкохола и здравните проблеми. За формиране на изчисленията на риска са използвани множество източници, включително данни за смъртността и инвалидността за периода 2017-2019 г. от канадския статистически институт. Приложено е и математическо моделиране.


Въпреки че всички нива на консумация на алкохол са свързани с определени заплахи за здравето, новият доклад показва редица рискове в зависимост от това колко чаши вино или бутилки бира изпива един здрав човек всяка седмица. Учените са установили, че рисковете за здравето са незначителни или ниски при две или по-малко чаши вино седмично. Те стават умерени, ако броят на напитките се увеличи до три-шест стандартни напитки седмично. При повече от шест чаши вино или сайдер на седмица обаче рискът от здравословни проблеми става значително по-висок. Например при мъжете, които консумират средно около пет грама алкохол на ден, рискът от чернодробна цироза се увеличава с почти 16%. Според доклада този риск се увеличава до над 306%, ако мъжът употребява 50 грама алкохол на ден.


„Знаем, че това ще бъде изненадващо и някои хора може дори да се разстроят от този факт. Ние обаче не сме се заели с този проект, за да спечелим конкурс за популярност. Ние сме учени и целта ни е информираност на обществото“, коментира Паради.
Новите констатации се различават значително от насоките, създадени от CCSA през 2011 г. В тях се предлагаше да не се консумират повече от 10 стандартни напитки седмично за жените и 15 стандартни напитки седмично за мъжете.
Паради казва, че една от причините в препоръките от 2011 г. дозите да са по-високи, е било убеждението, че алкохолът има някои положителни ефекти върху здравето при сърдечносъдови заболявания. Новите изследвания обаче показват, че това вероятно вече не е така, обяснява тя.


„Всъщност в нашето собствено проучване установихме, че алкохолът не е нито добър, нито лош при ниски нива за предпазване от някои сърдечносъдови заболявания. При по-високи нива той наистина оказва вредно въздействие“, добавя Паради.
Според доклада употребата на алкохол в Канада е причина за близо 7000 смъртни случая от рак всяка година. Специално при жените приемът на три или повече питиета седмично е свързан с по-голям риск от здравословни проблеми в сравнение с мъжете. Има няколко причини за това, включително разлики в обмяната на веществата.
Рискът от рак на гърдата се увеличава с употребата на повече алкохол, казва Паради и добавя, че една от 35 жени в Канада умира от рак на гърдата. „Ако приемате по шест питиета седмично, увеличавате с 10 процента шансовете си да сте една от тези жени“, казва тя и добавя, че рискът започва от едно или две стандартни питиета седмично.
Проучване на канадския статистически институт, публикувано през 2021 г., показва, че много канадци не се задоволяват само с една чаша. Почти един на всеки петима, участвали в проучването, е заявил, че е консумирал пет или повече питиета – еквивалент на бутилка вино – в дните, в които е съобщил, че е пил алкохол през предходния месец.
Паради и другите автори на доклада казват, че на бутилките с вино и друг алкохол трябва ясно да са изписани предупрежденията за здравето и информацията за хранителните стойности. Според нея хората трябва да могат да преброяват напитките си, за да знаят колко алкохол консумират, но не могат да го направят, ако това не е изрично описано на етикета.

Pharmacist,Or,Doctor,Hand,Holding,Pack,Of,Antibiotic,Capsule,Pills

Антимикробна резистентност- ключови факти

Антимикробната резистентност (AMR) е глобална заплаха за здравето и
развитието на човечеството. Това изисква спешни усилия в редица сектори за постигане на
целите за устойчиво развитие.

Световната Здравна Асоциация (СЗО) определи „AMR“, като една от 10-те глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството. Основен фактор за появата на резистентност към патогени е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства. Разпространението на микроорганизми, често резистентни на антимикробна
терапия, също се улеснява от липсата на качествена вода и канализация и
неадекватни мерки за превенция и контрол на инфекциите.


Проблемът генерира значителни икономически загуби. В допълнение към
смъртта и увреждането, продължителните заболявания водят до по-дълъг
болничен престой, изискват по-скъпи лекарства и създават финансови
затруднения на засегнатите лица.

Липсата на ефективни антимикробни лекарства може да представлява
повишена заплаха за успеха на съвременната медицина при лечението на
инфекции, включително сложна хирургия и химиотерапия при ракови заболявания.


Какво представляват антимикробните средства?

Антимикробните средства, включително антибиотици, антивирусни,
противогъбични и антипаразитни препарати, са лекарства, използвани за
предотвратяване и лечение на инфекции при хора, животни и растения.


Защо антимикробната резистентност е световен проблем?


Появата и разпространението на устойчиви на лекарства патогени, които са
развили нови механизми за антимикробна резистентност, продължават да
ограничават способността ни да лекуваме общи инфекции.

Особено тревожна тенденция е бързото световно разпространение на мултирезистентни или
тотално резистентни бактерии (така наречените „супербактерии“), които
причиняват инфекции, които не могат да бъдат лекувани със съществуващите
антимикробни средства, по-специално антибиотици.

Портфолиото от клинични разработки на нови антимикробни средства е
изключително малко. През 2019 г. (СЗО) идентифицира 32 антибиотика, които
са в клинична разработка за лечение на патогени в списъка на
приоритетните патогени на (СЗО), от които само шест антибиотика са
категоризирани като иновативни. Освен това липсата на качествени
антимикробни средства остава основен проблем. Недостиг на антибиотици
изпитват страни на всички нива на развитие и особено здравните
институции на страните.

Тъй като лекарствената резистентност се разпространява по света,
ефективността на антибиотиците непрекъснато намалява, което води до
упорити инфекции и смърт. Съществува спешна нужда от нови антимикробни
средства, например за лечение на резистентни на карбапенем
грам-отрицателни бактериални инфекции, които са изброени от (СЗО), като
приоритетни патогени. Въпреки това, без промяна на настоящата практика
на употреба на антибиотици от хора, новите антибиотици, като настоящите,
ще загубят своята ефективност.

Какви фактори ускоряват формирането и разпространението на антимикробна
резистентност?

Антимикробната резистентност се развива естествено с течение на времето,
обикновено в резултат на генетични мутации. Антимикробно резистентни
микроорганизми присъстват в хората и животните, в храната, растенията и
околната среда (вода, почва и въздух). Те могат да се предават от човек
на човек или между хора и животни, включително чрез храна от животински
произход. Основните причини за антимикробна резистентност са
злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства; липса на
достъп на хората, както и на животните, до чиста вода, канализация и
хигиена; лоша профилактика и контрол на инфекциите в лечебните заведения
и селскостопанските предприятия; ограничен достъп до качествени и
достъпни лекарства, ваксини и диагностика; ниско ниво на информираност и
знания; и липса на прилагане на закона.

Текущо състояние

Лекарствена резистентност на бактериите


В световен мащаб има високи нива на резистентност към антибиотици,
използвани за лечение на общи бактериални инфекции като инфекции на
пикочните пътища, сепсис, полово предавани инфекции и някои форми на
диария, което показва, че нашият арсенал от ефективни антибиотици е
изчерпан.

Например в страните, отчитащи данни на Глобалната система за
наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS), честотата на
резистентност към антибиотика ципрофлоксацин, който обикновено се
използва за лечение на инфекции на пикочните пътища, варира от 8,4% до
92,9% за Escherichia coli и 4,1% до 79,4 % за Klebsiella pneumoniae .

Klebsiella pneumoniae е често срещана чревна бактерия, която може да
причини животозастрашаващи инфекции. Понастоящем резистентността на K.
pneumoniae
към лекарства от последния резерв (антибиотици от класа на
карбапенемите) се е разпространила във всички региони на света. K.
pneumoniae
е една от водещите причини за нозокомиални инфекции (вътреболнична инфекция) като пневмония, инфекции на кръвния поток и инфекции при новородени и
пациенти в интензивни отделения. В някои страни, поради развитието на
резистентност, карбапенемите не са подходящи за лечение на повече от
половината пациенти, заразени с K. pneumoniae .

Резистентността на Е. coli към антимикробната активност на
флуорохинолоните, използвани за лечение на инфекции на пикочните пътища,
стана широко разпространена .

В редица страни в различни региони на света тази терапия е престанала да
бъде ефективна в повече от половината от случаите.

Colistin остава единственото лекарство от последна инстанция, подходящо
за лечение на животозастрашаващи инфекции, причинени от резистентни на
карбапенем ентеробактерии (напр. E. coli, Klebsiella и др.). В редица
страни и региони вече са идентифицирани резистентни на колистин
бактерии, причиняващи инфекции, за които в момента няма ефективни
антибиотици.

Бактериите Staphlylococcus aureus присъстват в микрофлората на човешката
кожа и често причиняват разпространението на инфекции в ежедневието и
медицинските институции. Изчислено е, че пациент, заразен с
метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, има 64% по-голяма
вероятност да умре, отколкото пациент с инфекция, чувствителна към
лекарства.

От 2019 г. нов индикатор, свързан със SCP, се проследява в системата за
мониторинг на ЦУР. Този индикатор се използва за проследяване на
честотата на инфекции на кръвния поток, причинени от два специфични
резистентни към лекарства патогени: метицилин-резистентен Staphylococcus
aureus (MRSA); и Е. coli , резистентни към трето поколение цефалоспорини
(3GC). През 2019 г. GLASS получи данни за инфекции на кръвния поток с
MRSA в 25 държави и данни за инфекции на кръвния поток с E. coli в 49
държави.

Въпреки, че докладваните данни все още не са представителни на
национално ниво, отчетената средна стойност на дела на инфекциите с
метицилин-резистентен S. aureusе 12,11% (MKR 6,4-26,4), а при E. coli,
резистентни към трето поколение цефалоспорини – 36,0% (MKR 15,2-63,0).

Широко разпространената лекарствена резистентност на много различни
щамове на N. gonorrhoeae обезсмисля усилията за предотвратяване и
лечение на гонорея. Резистентността на инфекциите към сулфонамиди,
пеницилини, тетрациклини, макролиди, флуорохинолони и цефалоспорини от
първите поколения се развива бързо. Понастоящем единствената възможност
за емпирична монотерапия за гонорея е широкоспектърният инжекционен
цефалоспорин цефтриаксон.

Лекарствена резистентност на Mycobacterium tuberculosis


Устойчивите на антибиотици щамове на Mycobacterium tuberculosis (пръчици
на Кох) застрашават напредъка в борбата срещу глобалната туберкулозна
епидемия.

СЗО изчислява, че през 2018 г. е имало около половин милион нови случая на резистентна на рифампицин туберкулоза (RR-TB) по света; те бяха преобладаващо мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB), форма на туберкулоза, характеризираща се с резистентност към двете най-мощни противотуберкулозни лекарства. Въпреки това, само една трета от
приблизително половин милион пациенти, които се разболяха от MDR/RR-TB
през 2018 г., бяха идентифицирани и включени в докладите. В сравнение с
нерезистентната туберкулоза, лечението на MDR-TB изисква по-дълги,
по-малко ефективни и много по-скъпи схеми.

През 2018 г. делът на случаите на MDR-TB/RR-TB се оценява на 3,4% сред
предишни болни пациенти и на 18% сред тези, които вече са на лечение; по
този начин, формирането на резистентност към нови противотуберкулозни
лекарства от последния резерв, предназначени за лечение на резистентни
към лекарства форми на туберкулоза, е изключително опасно явление.

Лекарствена резистентност на вируси


Антивирусната лекарствена резистентност, формирана в резултат на
непрекъсната вирусна репликация при продължителна експозиция на
лекарството и селекцията на резистентни щамове, е нарастваща заплаха за
имунокомпрометирани пациенти. Понастоящем проблемът с резистентността
засяга повечето антивирусни лекарства, включително антиретровирусни
(АРВ).

Образуването на устойчива на лекарства HIV инфекция (DR-HIV) може да
доведе до частична или пълна загуба на ефективност на всички АРВ
лекарства, включително тези, принадлежащи към нови класове. HIVDR
инфекцията може да възникне както при пациенти, които вече са на
антиретровирусна терапия, така и при новоинфектирани с HIV. В повечето
наблюдавани страни в Африка, Азия и Латинска Америка делът на случаите
на HIVDR с резистентност преди лечението към ненуклеозидни инхибитори на
обратната транскриптаза (NNRTI) на етапа преди лечението сред
възрастните на първа линия терапия надхвърля 10%. Разпространението на
резистентност преди лечението сред кърмачетата е тревожно високо. В
Африка на юг от Сахара повече от 50% от новодиагностицираните
ХИВ-инфектирани бебета носят резистентен на NNRTI вирус. Като се имат
предвид тези обстоятелства, последната версия на насоките на СЗО за АРВ
препоръчва използването на новото лекарство долутегравир като лечение от
първа линия на избор при възрастни и деца. Предписването на това
лекарство е особено подходящо за предотвратяване на негативните
последици от резистентност към ННИОТ.

Увеличаването на нивата на резистентност също има значителни
икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са
много по-скъпи от лекарствата от първа линия. Програмата на СЗО за
лекарствена резистентност към ХИВ наблюдава тенденциите в предаването и
резистентността към по-стари и по-нови лекарства за ХИВ в световен
мащаб.

Лекарствена резистентност на маларийни паразити


Появата на устойчиви на лекарства маларийни паразити представлява една
от най-големите заплахи за контрола на маларията, което води до повишена
заболеваемост и смъртност от малария. Препоръчително лечение от първа
линия за неусложнена P. falciparum малария, е комбинирана терапия с
артемизинин (ACT), използвана в повечето ендемични по малария страни.
ACT е комбинация от артемизининов компонент и допълнителен лекарствен
компонент. Като част от проучвания, проведени през 2001–2019 г. в
региони на СЗО, като региона на Западния Тихи океан и региона на
Югоизточна Азия, частична резистентност към артемизинин и резистентност
към редица допълнителни лекарствени компоненти на ACT е потвърдена в
Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и
Виетнам. Това усложнява избора на ефективни лекарства и изисква
внимателно наблюдение на процеса на лечение.

В някои страни от региона на Източното Средиземноморие на СЗО
резистентността на P. falciparum към сулфадоксин-пириметамин прави
терапията с артезунат плюс сулфадоксин-пириметамин неефективна и изисква
промяна към друг вариант на ACT.

За страните в Африка наскоро бяха публикувани данни, показващи появата
на мутации, които причиняват частична резистентност на паразита към
артемизинин в Руанда. Към днешна дата тестваните варианти на ACT остават
високоефективни. Въпреки това, продължаващото разпространение на
резистентност към артемизинин и ACT ко-лекарства може да представлява
сериозен проблем за общественото здраве и да застраши критичните печалби
в контрола на маларията.

Лекарствена резистентност на гъбичките


Разпространението на резистентните към лекарства гъбични инфекции се
увеличава, което изостря и без това трудната ситуация с тяхното лечение.
Лечението на много гъбични инфекции преди това е било усложнено от
редица фактори, по-специално от проблема с токсичността, особено при
лечение на пациенти с други съпътстващи инфекции (напр. HIV).
Резистентната към лекарства форма на една от най-честите инвазивни
гъбични инфекции, Candida auris , вече е широко разпространена, с
резистентност към флуконазол, амфотерицин В и вориконазол и нарастваща
резистентност към каспофунгин.

Това води до нови случаи на трудни за лечение гъбични инфекции,
терапевтични неуспехи, продължителни хоспитализации и преминаване към
много по-скъпи схеми на лечение. СЗО провежда цялостен преглед на
гъбичните инфекции в световен мащаб и възнамерява да публикува списък с
приоритетни за общественото здраве патогенни гъби с анализ на
разработването на нови противогъбични лекарства.

Необходимостта от съгласувани действия

SCP е сложен въпрос и изисква съвместен, многосекторен подход.
Концепцията „Едно здраве“ включва обединяване на широк кръг от сектори и
заинтересовани страни, участващи в човешкото здраве, здравето на
сухоземните и водните животни и растенията, производството на храни и
фуражи и проблемите на околната среда, което им позволява да си
взаимодействат и съвместно да разработват и прилагат програми,
стратегии, законодателни мерки и изследвания, насочени към подобряване
на здравето на населението.

Предизвикателството е да се засилят иновациите и инвестициите в области
като оперативни изследвания, изследване и разработване на нови
антимикробни средства, ваксини и диагностика, особено за най-сериозните
грам-отрицателни бактерии, по-специално резистентни на карбапен
ентеробактерии и Acinetobacter baumannii .. Създаването на
Мултипартньорския доверителен фонд за антимикробна резистентност
(AMTMPTF), Глобалното партньорство за изследване и развитие на
антибиотиците, Фонда за действие срещу антимикробна резистентност и
други фондове и инициативи могат значително да намалят недостига на
финансиране в тази област. Няколко правителства, включително Швеция,
Германия, Съединените щати и Обединеното кралство, пилотират модели за
възстановяване на разходите за нови фармацевтични компании. За да се
разработят дългосрочни решения, обхватът на тези инициативи трябва да се
разшири.

Глобален план за действие (GAP) за борба с антимикробната резистентност
Държавите по света са се ангажирали да прилагат рамката, изложена в
Глобалния план за действие (GAP) за борба с AMR [1]приети от Световната
здравна асамблея през 2015 г., както и за разработване и изпълнение на
многосекторни планове за действие на национално ниво. Впоследствие GPA
беше одобрен от ръководните органи на Организацията по прехрана и
земеделие на Обединените нации (FAO) и Световната организация за
здравеопазване на животните (OIE). За да осигурят стабилно подобряване
на ситуацията по света, държавите трябва да осигурят финансиране и да
приложат национални планове за действие в редица сектори. Преди
одобрението на GPA през 2015 г., глобалните усилия за противодействие на
AMR бяха извършени, по-специално чрез Глобалната стратегия на СЗО за
ограничаване на антимикробната резистентност, която беше разработена
през 2001 г. и описва набор от действия, насочени към забавяне на
образуването и разпространението на AMR.

Тристранен съвместен секретариат по антимикробна резистентност
Политическата декларация от Срещата на високо равнище на ООН относно
АМР, приета от държавните ръководители през септември 2016 г. на Общото
събрание на ООН в Ню Йорк, потвърждава критичното значение на широк,
координиран подход, който обединява всички заинтересовани страни,
включително здравето на хората, животните, растенията и околната среда.
Водена от подхода One Health, СЗО работи в тясно сътрудничество с FAO и
OIE за насърчаване на най-добрите практики за намаляване и забавяне на
AMR.

След срещата на високо равнище на ООН за SCP през 2016 г., генералният
секретар на ООН създаде Междуведомствена координационна група (IACG) за
SCP. IAAP обединява партньори от системата на ООН, международни
организации и лица с опит в областта на здравето на хората, животните и
растенията, както и храните и фуражите, търговията, развитието и
околната среда, за да формулират план за противодействие на
устойчивостта на антимикробните средства. През април 2019 г.
Междуведомствената координационна група по AMR представи на Генералния
секретар на ООН своя доклад „Няма време за губене: Защита срещу
резистентни към лекарства инфекции в бъдеще“. Препоръките, направени в
доклада, в момента се изпълняват.

Тристранен съвместен секретариат (FAO, OIE и СЗО) е създаден в рамките
на СЗО, за да улесни участието на широк кръг от заинтересовани страни в
справянето с AMR. Беше решено да се създадат редица ключови структури,
които да ръководят работата, а именно Глобална ръководна група за едно
здраве по AMR, Независим панел за преглед на доказателства за действие
по AMR и Платформа за партньорство с множество заинтересовани страни.
Тези структури са в процес на създаване.

Световна седмица за осведоменост за антимикробните средства
Тази седмица беше известна преди като Световна седмица за информираност
относно антибиотиците. От 2020 г. тя се нарича „Световна седмица за
информираност за антимикробните средства“. Новото име отразява
разширяването на темата на седмицата, тъй като сега се фокусира върху
всички видове антимикробни средства, включително антибиотици,
противогъбични, антипаразитни и антивирусни средства. Световната седмица
се провежда ежегодно от 2015 г. като глобална кампания за повишаване на
осведомеността по проблема с антимикробната резистентност по света и
насърчаване на най-добрите практики за забавяне на появата и
разпространението на резистентни към лекарства инфекции сред широката
общественост, здравните специалисти и политиците. Съгласно решението на
Тристранния изпълнителен комитет, считано от 2020 г Световната седмица
ще се проведе от 18 до 24 ноември. През последните пет години седмицата
се провежда под общото мото „Антибиотици: използвайте внимателно!“ През
2020 г. беше променено на „Антимикробните средства изискват внимателно
боравене“.

Глобална система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS)
Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност беше
създадена от СЗО през 2015 г., за да събира непрекъснато пропуски в
данните, необходими за стратегическо планиране на всички нива. GLASS има
за цел систематично да събира данни от наблюдение за резистентни към
лекарства инфекции при хора, информация за антимикробна употреба и
резистентни към лекарства инфекции в хранителните системи и околната
среда. GLASS предоставя стандартизиран подход към събирането, анализа,
интерпретацията и разпространението на данни в държави, територии и
области и позволява мониторинг на състоянието на съществуващите и новите
национални системи за наблюдение, като се фокусира върху качеството и
представителността на събраните данни. В някои региони на СЗО са
създадени мрежи за наблюдение,

Глобално проучване и приоритизиране на AMR
През 2017 г. СЗО разработи списък с приоритетни патогени, за да ръководи
изследванията и разработването на нови антимикробни средства. Той ще
бъде актуализиран през 2022 г. За да оцени напредъка в разработването на
лекарства срещу приоритетни патогени в списъка на СЗО, Организацията
ежегодно анализира антибактериални лекарства, които са на етап
предклинична оценка и клинични изпитвания. Към днешна дата изследванията
и разработките все още не обхващат редица области, по-специално
разработването на лекарства срещу грам-отрицателни
карбапенем-резистентни бактерии.

Глобално партньорство за изследване и развитие на антибиотици (GARDP)
Това съвместно усилие между СЗО и Инициативата за лекарства за
пренебрегвани болести има за цел да стимулира научноизследователската и
развойна дейност чрез публично-частни партньорства. До 2025 г.
Партньорството трябва да разработи и въведе пет нови лекарства, които са
ефективни срещу най-опасните резистентни към лекарства бактерии от
гледна точка на СЗО.

автор: СЗО

редактор: Йорданка Йовчева

image002-2

Иван Христов- Генетичните изследвания, свързани с хранене и спорт, дават информация, която скъсява времето за постигане на резултат, казва персоналният треньор.

АКО ТРЕНИРОВКИТЕ ВИ СА САМО КАРДИО, РЕЗУЛТАТЪТ НЯМА ДА ВИ ХАРЕСА

Генетичните изследвания, свързани с хранене и спорт, дават информация, която скъсява времето за постигане на резултат, казва персоналният треньор.

КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕДИН ПЕРСОНАЛЕН ФИТНЕС ТРЕНЬОР, Г-Н ХРИСТОВ?

За мен лично е изключително трудно да съм винаги усмихнат и позитивен и никога да не показвам пред клиентите ми проблемите си, ако имам такива. Това е в основата на тяхната мотивация да тренират и съответно по-често да ме виждат. Не мога да говоря от името на всички фитнес треньори, но, особено в персоналните тренировки, е много трудно да запазиш идивидуалния подход към всеки клиент, независимо дали се отнася до упражнения, тренировки, диалог, отношение и т.н. Другият важен момент в нашата работа, и може би най-голямото предизвикателство, е постоянството – винаги да съм първи в залата и последен да си тръгвам, постоянно да разнообразявам упражнения, тренировки и бъзици. Знаете, че с годините работа

в една сфера и на едно място човек в един момент забива. Това е моето предизвикателство – сутрин да се събудя пределно мотивиран и подготвен.

ИДВАТ ЛИ КЛИЕНТИТЕ ВИ С РЕАЛНИ ОЧАКВАНИЯ

ИЛИ ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ЖЕЛАНИЕТО ИМ ДА НАДМИНАВА РЕАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Има ги и двата типа. Напоследък се наблюдава тенденция на клиенти, който си поставят реални цели. Това е така, защото все повече хора се интересуват и се образоват на тема спорт и фитнес и това е чудесно. Разбира се, има все още има и такива, които идват и искат за 1 месец да свалят 15-20 кг. Тази цел не е непостижима, но след като ги запозная с последствията и какви вреди ще причинят на тялото си, в почти 100% от случайте те се съгласяват да я удължим във времето. Фитнесът е спорт за здраве. Целта на нас, треньорите във фитнес залите, е да ви запазим здрави, а след това да ви направим и физически красиви.

КАК СЕ ПЕЧЕЛИ ДОВЕРИЕТО НА КЛИЕНТ?

Както в живота, така и при нас във фитнеса доверие трудно се печели и лесно се губи. Това е двустранен процес. Аз съм отговорен ежедневно да проверявам физическото и психическото състояние на клиентите, а те – да се стараят да идват навреме за тренировка, да не пропускат тренировки с оправдания и най-важното – да спазват указанията ми за здравословен начин на живот. Целият този процес е един маратон, който заедно трябва да извървим. След като избухна пандемията, в България много нашумяха онлайн треньорите и онлайн тренировките. Моето мнение, е че това работи, но единственият начин наистина да се постигнат желаните разултати е чрез конферентна връзка. Треньорът трябва да наблюдава изпълнението на упражненията и съответно да мотивира да не се пропускат серии и повторения, което е проблем. На всеки, който е тренирал сам, му се е случвало да си каже: „Ще направя 10 вместо 15“ или „Хайде, може и без тази серия, много се изморих…“. Това е грешка и в повечето случай не води до необходимите резултати,

а то от своя страна означава, че си губите времето. За това, според мен, всякакъв такъв тип програми, извън определените от треньора, ще работят при единици гора, който са крайно мотивирани. За мен, като треньор, да спечеля доверието на клиент е един от най-големите успехи, защото когато ми вярват, няма непостижими цели. Повечето ми клиенти вече са над 7 години с мен. Нашата връзка вече е повече от това да сме треньор и клиент, ние сме приятели. В същото време продължаваме да имаме една граница, която не трябва да се преминава.

В противен случай професионализмът ще изчезне.

ЧЕСТО ХОРАТА ОЧАКВАТ ЗА КРАТКО ВРЕМЕ ДА ПОСТИГНАТ ЧУДЕСА ВЪВ ФИТНЕС ЗАЛАТА. КАКЪВ Е БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ХРАНЕНЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛЕН ЕФЕКТ?

Това е много дълга тема за разговор. Разбира се, за всеки е различно в зависимост от положението, от което стартира и какви са нашите цели. Ще ви дам пример: 2 жени с наднормено тегло, на една и съща възраст, едната тренира (явно грешно), а друга не тренира. Към двете ще се подходи коренно различно. Тренировките при трениращата ще са високо интензивни, за да забързаме процесите. При нетрениращатата жена ще започнем от буквата А, т.е. постепенно ще увеличаваме

натоварванията, за да заздравим сухожилията и мускулите около ставите. По този начин ще предотвратим контунзии в следващ етап на тренировките. В храненето ситуацията е подобна. За трениращата жена е сигурно, че се храни грешно и постепенно, без рязка промяна, при нея трябва да се изчистят тези грешки. При нетрениращатата жена е редно в началото да не се залага на хранителен режим, защото стресът от последващите тренировки в близкия месец ще е достатъчен за видими резултати. Евентуално след това може да се започне с промяна на хранителните навици.

Истината за баланса се крие в нещо много елементарно и то е, че се храним по 3-4 пъти на ден, а тренираме през ден-два. Погледнато от тази страна, храната е основен фактор за редуциране на теглото. С правилно дозирана диета и с правилни тренировки резултатите винаги са презадовлителни. Както казваше един от треньорите ми по лека атлетика, системата никога не бърка. Моят съвет към много заетите с работа, бизнес и семейство, които нямат възможност да спортуват, е да се постараят да не седят единствено в къщи, офиса и колата. Всеки от нас може да намери 20 минути на ден, за да се разходи. Това е едно добро начало и първа стъпка, за да живеете един по здравословен начин на живот.

КОГАТО ПРИСТИГНЕ НОВ КЛИЕНТ, С КАКВО ЗАПОЧВАТЕ ПЪРВО?

Това е много тънък момент в нашата професия, обяснявам го постоянно и на моите студенти, който завършват специалност фитнес треньор.

Започвам с това дали има контузии, операции или друго заболяване, за което трява да знам. След това – дали този човек е тренирал, ако е тренирал, къде и как. В процеса на тренировка изникват още въпроси. В първите тренировки клиентите винаги са обрани и не казват всичко, което е нужно аз като треньор да знам. Затова, с риск тренировката да е по-лека, аз я правя внимателно, с една идея по-леки тежести, с по-

малко на брой повторения и серии. Първата тренировка при мен винаги е за цялото тяло. За мен е важно да натоваря всички основни групи и на следващия ден искам обратна връзка за физическото състояние на клиента. По този начин правя план за действие за напред. Разбирам

кои са слабите мускулни групи, на които трябва да наблегна. С толкова години практика, дори без обратна връзка, в края на тренировката разбирам върху какво тряба да се работи. Има и случаи обаче, в които съм бил изненадван.

КАК ГЕНЕТИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ ПОМАГАТ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ?

Генетичните тестове са сравнително нови във фитнес индустрията в България. Аз адмирирам всички иновации в медицината, който помагат на нас треньорите за по-точни програми и съответно по-добри резултати. Аз не съм завършил медицина и не съм диетолог, но ми е интересно спрямо моето ДНК кои храни биха допринесли за по-бързо редуциране на подкожните ми мазнини, за покачване на силата.

Всяка информация, свързана със спорт, би ми била полезна. Ако имат възможност, аз препоръчвам на читателите ви първо да се запознаят с генетичните тестове, свързани с хранене и спорт, които се предлагат, и след това да си ги направят.

МОЖЕ ЛИ ГЕНЕТИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ ДА СА ОТ ПОЛЗА ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ТРЕНИРОВЪЧНАТА ПРОГРАМА?

Тестовете, свързани с тренировките, са много интересни. Въпреки че съм специалист и често ми трябват една-две тренировки, за да усетя какво е нужно на клиента, за да постигнем желаните резултати, генетичните тестове могат да ме насочат колко тренироки седмично да препоръчам, с каква продължителност, с каква интензивност, брой серии, повторения и най-вече да покажат индивидуалните специфики на конкретния човек. Смятам че този тип изследвания ще съкратят времето и ще отимизират процеса на работа, което ще доведе до любимата ми максима „Минимум усилие, максимум резултат“.

КАКВИ ТОЧНО СА ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО ВИЕ БИХТЕ ПРЕПОРЪЧАЛИ НА ХОРАТА,

КОИТО ИСКАТ ДА ПОСТИГНАТ МАКСИМАЛЕН РЕЗУЛТАТ?

Генетичното тестване е вид медицинско изследване, чрез което се откриват отклонения в хромозоми, гени или белтъчни молекули.

Резултатът от генетичното тестване може да потвърди или да отхвърли предполагаемо генетично заболяване или да определи риска от развитие на дадено заболяване и шанса му да се появи в следващите поколения. Aз препоръчвам DNASportFit – All in one (Тестът се предлага от лаборатория „ГЕНИКА“ – бел.ред.). Това е цялостен пакет от генетични маркери, който дава информация предимно за спорт. Резултатите от него са коретни и смятам, че цената му е достъпна за всички.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ХОРАТА С ПРОБЛЕМИ С ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА ИЗПИТВАТ ПО-ГОЛЕМИ ЗАТРУДНЕНИЯ, ЗА ДА ВЛЯЗАТ В ДОБРА ФОРМА. КАКВО ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ТЯХ?

Да, това е вярно. Този тип автоимунно заболяване е едно от най- често срещаните при жените. В много от случаите, когато не се вземат мерки на време, се стига до Хашимото. Това е най-тежката фаза на заболяване. Моята препоръка е, след като една жена разбере за проблема, да си направи пълни изследвания. Следващатата стъпка, ако още е не е направена, е спорт. Най-щадящ е фитнесът, защото той е подходящ за всеки – без значение на пол, тегло, години, моментно физическо и психическо състояние. В голяма част от случайте при това заболяване се стига до рязко покачване на телесното тегло и спортът е факторът, който влияе върху забавянето и спирането на този процес.

Следващата стъпка е хранителният режим. Тук ситуацията е най- сложна. Хранителният режим тряба да се изготви от специалист, който да се съобрази с изследванията. Смятам, че обикновен диетолог не може да се справи с подобен тип хранителен режим или диета. На всеки

3 месеца трябва да се правят нови изследвания и, ако се наложи, да се изработи и нов хранителен режим.

Мили дами, не се стряскайте, след като ви поставят диагноза Хашимото. Медицината и ние като треньори вече сме доста напреднали с този тип заболявния и процесът е обратим.

ИМА ЛИ ДРУГИ ЗДРАВОСЛОВНИ СЪСТОЯНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД?

Разбира се. Ние, треньорите не сме медицински лица, кинезитерапевти или рехабилитатори, но можем да помогнем на хората с някой от най- често срещаните заболявания.

Един от проблемите, за които можем да сме от полза, са изкривяванията на гръбнака, които водят до промяна на стойката в начален етап. Навременните мерки спират процеса и в много случаи подобряват стойката ни. Няма да навлизам в детайли кои са видовете изкривявания и как се процедира, но ще кажа само, че това се получава когато едни мускилни групи са по-слаби за сметка на други. Целата на треньора е отслабените мускулни групи да наваксат своето изоставане.

ДРУГА МНОГО ЧЕСТО СРЕЩАНА ТРАВМА Е ДИАСТАЗАТА ПРИ ЖЕНИТЕ СЛЕД БРЕМЕННОСТ.

При нея има специфично разделяне на коремната стена, което се дължи на разширяването на корема по време на бременност. Много е специфично и ако имате такъв проблем, се насочете към специалист, защото отлагането във времето няма да ви помогне.

За всички останали контузии и следоперативни намеси е желателно да се посъветветате първо със спецалисти в областа. Ние, треньорите можем да ви помогнем, след като лекарите преценят.

ПРАВИЛНО ЛИ Е ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНОТО СХВАЩАНЕ, ЧЕ КАРДИО ТРЕНИРОВКИТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ ЗА ЗАГУБА НА ТЕГЛО?

Кардиото е уникален метод за изгарянето както на подкожните мазнини, така и на мускулната маса. Ако тренировките са свързани само с кардио, резулататът няма да ви хареса. Мускулатурата става мека и не добре оформена. Ако обаче съчетаете кардиото със силови, добре структурирани тренироки, резултатите ще са съвсем различни. Моя съвет е, ако все пак залитате към кардиото, не го правете повече от 20 минути до два пъти на ден. По този начин ще запазите формата и целостта на мускула до колкото е възможно.

В ИНТЕРНЕТ ЩЕ СЕ НАТЪКНЕТЕ НА КАРДИО ТРЕНИРОВКИ, КАРДИО УПРАЖНЕИЯ, КАРДИО НА ГЛАДНО, КАРДИО СУТРИН, КАРДИО ПРЕДИ ОБЯД И МНОГО ДРУГИ. ДАЛИ РАБОТЯТ ПОДОБЕН ТИП УПРАЖНЕНИЯ?

Да, работят всички, може да бъдат полезни за горене на подкожни мазнини, но отново ще се повторя – всичко зависи от индивидуалните специфики на всеки човек и какво той иска да постигне.