thumb_Д-Р_Галя_Музикаджиева

Много от урологичните заболявания протичат безсимптомно и профилактиката е ключова за навременното диагностициране и лечение

by УрологияХирургия
Снимка: Личен Архив

д-р Галя Музикаджиева завършва МУ – Пловдив. Работи като лекар ординатор в клиника по урология, където печели конкурс за асистент. Притежава специалност „Урология“.
Автор и съавтор е на научни публикации и участва в множество конгреси и семинари. Сред професионалните й интереси са нефро- и уролитиазата, онкоурология, неврогенни разтройства в уринирането, спешни урологични състояния.
Професионалната й квалификация включва и ултразвукова диагностика, интервенционална ендоскопия, диагностична и оперативна лапароскопия, както и диагностични и терапевтични дейности под рентгенов контрол.

Д-р Музикаджиева, кои са най-честите урологични проблеми, с които се сблъсквате във Вашата практика?


Урологията е една от най-разнообразните медико-хирургични специалности и обхватът й от патологични процеси е изключително богат. Урологичният фокус поставя акцент върху етиологията, патогенезата и симптоматиката на заболяванията на пикочо-половата система при мъжете и пикочната система при жените и включва редица проблеми, засягащи и двата пола, без възрастови ограничения. В ежедневната си практика като уролог имам възможността да се сблъсквам с почти целия спектър от урологична патология, като вродени аномалии, засягащи бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата; възпалителни процеси (уроинфекции); бъбречно-каменната болест (БКБ); тумори на урогениталната система и други. При жените пациенти има допълнителни състояния, засягащи тазовото дъно и уринарната инконтиненция. При пациентите от мъжки пол се срещат заболявания, засягащи простатата, пениса и тестисите.
Особен дял представляват спешните урологични състояния, които изискват силна мисловна гъвкавост и своевременен, комплексен и интердисциплинарен подход по отношение на диагностиката и терапевтичните възможности и понякога са сериозно предизвикателство за всички нас.

Според наблюденията Ви мъжете или жените търсят по-навременна помощ?


Не искам да бъда пристрастна и да давам категоричен отговор на този въпрос. Изключително добро впечатление ми прави обаче, че през последните години все по-млади хора и от двата пола проявяват отговорно отношение към своето здраве и извършват профилактика, т.е. грижа за здравето си преди проявлението на конкретното заболяване.
Тук е и мястото да спомена за нашата активна роля като лекари и професионалисти – да бъдем част и да популяризираме разнообразни програми и различни кампании за превенция на широкоразпространените и тежки заболявания.


В крайна сметка основният смисъл на всичко това е да повишим здравната култура на хората в нашия живот и общност като ги информираме и насърчаваме да правят редовно профилактични прегледи, без да се притесняват да говорят за своите здравословни проблеми. За съжаление голяма част от заболяванията протичат безсимптомно и профилактиката е ключова за навременното диагностициране и лечение. Винаги, когато съм имала възможност съм апелирала към своите пациенти, че най-важна е превантивната грижа за тяхното здраве. Инвестицията в профилактика и превенция е с възвращаемост в пъти по-голяма от първоначалния разход и ползи, надхвърлящи очаквания резултат.

Колко опасни са уроинфекциите и кои са първите сигнали, че трябва да се потърси специалист?


Инфекциите на пикочната система или т.нар UTI са най-честият урологичен проблем. Могат да се развият или като първична инфекция или като основен симптом на друго заболяване. Уроинфекцията може да варира от лек цистит до животозастрашаващ уросепсис и може да бъде по-трудна за лечение поради свързани структурни и/или функционални аномалии на пикочо-половата система, резистентни микроорганизми или отслабена имунна защита на пациента.


Клинично уроинфекцията може да се характеризира с често уриниране, парене и болка по време на уриниране, спешен и неотложен повик със или без болка в долната част на корема и бъбреците, мътна и със силна миризма урина, в тежки случаи наличие на кръв в урината и фебрилитет. Внимателната и навременна урологична преценка е задължителна за правилната диагноза и своевременното лечение, както и за предотвратяването на сериозни и/или хронични усложнения.

Само бактерии ли могат да ги причиняват и защо тези инфекции са толкова упорити и рецидивират?


Инфекциите на пикочните пътища могат да бъдат причинени от грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми и някои гъбички.
Повечето от тези инфекции възникват при здрави млади пациенти, които имат симптоми на остър неусложнен бактериален цистит и очаквано реагират на емпиричната антибиотична терапия. При някои групи пациенти обаче има предразполагащи фактори и утежняващи състояния, които увеличават риска от рецидив на инфекцията или от неуспешна терапия. Рецидивираща е тази инфекция, при която има повече от два симптоматични епизода в рамките на 6 месеца или повече от три симптоматични епизода в рамките на 12 месеца. При по-млади жени такива потенциални фактори могат да бъдат: чести полови контакти, промени в бактериалната флора, анамнеза за инфекции в пикочните пътища в детството, фамилна анамнеза за инфекции на пикочните пътища.
При жени в пери- и постменопауза рисковите фактори включват: вулвовагинална атрофия, цистоцеле и голямо количество резидуална урина, уринарната инконтиненция.
Доказано е, че анамнезата за инфекции на пикочните пътища по време на пременопаузата увеличава риска от рецидив след менопауза. Важен фактор при жените в постменопауза е потенциалната роля , която естрогенният дефицит играе в развитието на бактериурията , поради връзката между естрогена , производството на гликоген и колонизацията от лактобацили, всички от които намаляват след менопауза.

При мъжете състояния като увеличена простата или друга субвезикална обструкция повишава риска от рецидив на UTI. Много важно е да се отбележи, че рисковите фактори за развитието на симптоматична инфекция на пикочните пътища при възрастни са различни от тези при млади пациенти поради свързаните с възрастта промени в имунната защита, излагането на назокомиални патогени и нарастващия брой съпътстващи заболявания. Съществен момент са и преходните състояния като бременност, които могат да предразположат към развитието на инфекция на пикочните пътища или да увеличат риска от сериозните последствия от нея, като развитието на пиелонефрит, преждевременно раждане или смърт на фетуса.


В тази връзка се изисква особено внимание и по-специален подход на тези групи пациенти, които се нуждаят от бърза и адекватна оценка и подходяща терапия, за да се избегне персистиране или рецидив на инфекцията и сериозните усложнения от нея.

Много жени след 40-годишна възраст започват да уринират често. Притеснително ли е това състояние и изисква ли консултация с лекар? Възможни ли са усложнения, ако не се обърне внимание?


Честото уриниране, известно като полакиурия, означава необходимост от уриниране по-често от обикновено за 24 часа. Разбира се всеки следва свой собствен ритъм, но като цяло уринирането от 6 до 8 пъти през целия ден се счита за нормално. По литературни данни приблизително около 30% от мъжете и 40% от жените го изпитват в някакъв момент от живота си, като шансовете за развитие на полакиурия се увеличават с възрастта. Честото уриниране не винаги е признак на здравословен проблем. Ако обаче се появи заедно с други симптоми, като парене и болезненост по време на уриниране, спешен и неотложен позив с или без неволно изпускане на урината, фебрилитет и други трябва да се търси активно връзката и с други здравословни състояния, като уроинфекция, синдром на свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит, диабет, бременност, рядко може да е тумор на пикочен мехур, а при мъжете – проблеми с простатата.


Високият прием на течности и употребата на диуретични храни и напитки като кафе, шоколад, цитрусови плодове и други могат да доведат до по-често уриниране. За щастие повечето случаи на често уриниране не представляват риск за здравето и в зависимост от причината и тежестта могат да бъдат лекувани ефективно. Възможни усложнения могат да бъдат разпространението на инфекцията и в други части на тялото с развитието на уросепсис, дехидратация и опасно висока кръвна захар при нелекуван диабет.


Как се диагностицира синдромът на свръхактивен пикочен мехур? Лечимо ли е това състояние и в какво се състои лечението?


Международното общество за континентност (International Confidence Society-ICS) определя свръхактивния пикочен мехур (СПМ) като клиничен синдром, характеризиращ се със спешност (неотложност) за уриниране със или без инконтиненция (изпускане) на урината, съчетан обикновено с полакиурия (над 8 уринирания за денонощие) и никтурия (често уриниране през нощта) при липса на уроинфекция и друга патология. Безспорен факт в момента е, че СПМ е урологично състояние, което често се наблюдава във всекидневната практика. Това е хронично състояние, което има огромно влияние върху качеството на живот както при мъже , така и при жени и засяга изпълнението на ежедневните дейности и социалните функции. За съжаление тази тема продължава да бъде табу за голяма част от населението. Всички литературни данни свидетелстват за широко разпространение на заболяването, а нивото и качеството на оказаната медицинска помощ за съжаление остават на не особено високо равнище. Това се обуславя от редица фактори, като ниска информираност, неудобство, срам и не на последно място фактът, че пациентите се стремят сами да се приспособят към възникващите трудности, променяйки понякога изцяло привичния си начин на живот, без да потърсят адекватна медицинска консултация и лечение.

Как се диагностицира синдромът на свръхактивен пикочен мехур?


СПМ се диагностицира чрез подробна анамнеза, клиничен преглед, който трябва да включва коремен преглед, дигитален ректален преглед на простатата при мъже и вагинален преглед при жени за установяване на генитален пролапс. Диагностиката включва стрес-тест на пикочен мехур, извършван чрез напълване на пикочен мехур и приканване на пациента да кашля, за да се установи колко урина изтича, както и уродинамични изследвания като урофлоуметрия, цистотононометрия, профилометрия, електромиография.
Другите методи за диагностика включват ултразвуково изследване, лабораторни, морфологични и биохимични изследвания. Данните от проучванията показват, че повечето хора вярват, че симптомите на СПМ са неизбежна и нормална част от остаряването, а не лечим медицински проблем.

А има ли лечение на СПМ?


Първата стъпка в лечението на СПМ е да се потърси професионална помощ. Лечението трябва да включва комбинация от медикаментозни и немедикаментозни методи. Нефармакологичното лечение (first line treatment) се счита за поведенческа терапия, особено след като не крие рискове и ефективността й е доказана в много случаи. Включва главно контрол над количеството и честотата на приеманите течности (6 до 8 чаши на ден) като се избягва приема на течности 2 часа преди лягане. Пациентите трябва да се опитат да премахнат или намалят храните и напитките, които дразнят пикочният мехур и предизвикват симптоми – такива са кофеин, алкохол, изкуствени подсладители, газирани напитки, пикантни храни. Тренирането на пикочният мехур е част от арсенала на нефармакологичното лечение с обещаващи резултати и помага на пациента да се научи как да отлага уринирането. То включва двойно уриниране, което е изчакване на няколко секунди и опит за уриниране отново, както и планирано уриниране – на редовни интервали. Удачно е пациентите да посещават тоалетната на всеки един или два часа през деня и да увеличат интервалите с 15-30 мин на всеки седем дни. Упражненията на Кегел също спомагат за тренировките на пикочния мехур. Поведенческата терапия също е сред методите и е минимално инвазивна, без странични ефекти и позволява комбиниране с другите методи на лечение. Разбира се, трябва да споменем и фармакологичното лечение (second line treatment). За целта основно се прилагат антихолинергични (наричани още антимускаринови) медикаменти, чиято основна цел е да се постигне известна релаксация на детрузорния мускул и да се смекчат симтомите на пациента.


Обратимата денервация чрез инжектиране на ботокс в пикочния мехур, приложен ендоскопски в стената на мехура, инхибират мускулните контракции и подтискат активността му. Лечението обикновено е ефективно за 6-12месеца, но процедурата може да се повтори. Недостатъците на това лечение са неговия временен характер и риск от ятрогенна задръжка на урина. Друга съвременна форма на лечение с обещаващи резултати е т.нар. нервна стимулация – невромодулационна терапия, при която устройство, подобно на пейсмейкър в сърцето доставя електрически импулси към нервите, минаващи към пикочния мехур, контролирайки неговите контракции.

Друг проблем е уринарната инконтиненция и като че ли масово се смята, че тя засяга предимно жените и то в периода около и след менопауза. Правилно ли е това схващане?
Незадържането на урината е много често срещан проблем в съвременната медицина. Значимостта му все повече нараства във връзка с нарастващата продължителност на живота. Заболяването се среща и при двата пола, но е в пъти по-често срещано при жени, отколкото при мъже. Честотата в световната популация на жени според множество проучвания показва, че процентът на уринарна инконтиненция нараства с възрастта: в около 20-30% се среща сред младите жени, 30-40% сред жените на средна възраст и до 50% сред жените в менопауза. Полът е сред рисковите фактори, които предразполагат това състояние – по-често възниква при жените, при мъжете е вследствие на появилата се бенигнена простатна хиперплазия или друга субвезикална обструкция и наличието на голямо количество резидуална урина.
Наследствеността играе съществена роля при роднини от първа линия, както и наднормено тегло на пациентите. Хирургични интервенции в малкия таз също може да са фактор.
Добре известен рисков фактор е и възрастта. Физиологичните промени като намален капацитет на пикочния мехур и промени в мускулния тонус, както и анатомични нарушения като пролапс на тазови органи също благоприятстват развитието й. При жените в менопауза, поради дефицит на естроген, разпространението на симптомите е по-високо, както заключават множество проучвания.

Лекува ли се уринарната инконтиненция и как?


Ние уролозите сме тук за нашите пациенти и се занимаваме понякога с изключително чувствителни и неудобни теми. Уринарната инконтиненция може да бъде неудобство в най-добрия случай и изтощително състояние в най-лошия. Проучванията за въздействието на уринарната инконтиненция показват занижени нива на социални и лични дейности и повишен психологичен стрес. За съжаление и понастоящем повечето от пациентите сами се справят с този проблем и късно се обръщат за помощ към лекари. А това е състояние, което заслужава професионално отношение и лечение. След поставянето на диагнозата и определянето на причината за уринарната инконтиненция има спектър от възможности за лечение, достъпни за пациентите и практикуващите лекари, които да бъдат обсъдени и приложени в поетапен подход.
Съвременните диагностични методи установяват, че при над 60% от страдащите от уринарна инконтиненция причината е във възникването на детрузорна хиперефлексия или т.нар СПМ.


При т. нар стрес инконтиненцията се получава изпускане на урина при повишаване на налягането в коремната кухина при определени физически усилия като кихане, кашляне, вдигане на тежки предмети, чиито причини за развитие е слабост на съединителната тъкан и мускулатурата на тазовото дъно. При физиологични условия тези структури осигуряват поддържането на уретрата в нормална позиция и затваряне на лумена и извън периодите на микция. Когато се наблюдават нарушения в нормалния интегритет на тазовите тъкани (например след менопауза или гинекологични операции) се нарушава и нормалната функция на уретрата и настъпва инконтиненция. Ето защо се прилагат различни оперативни методики, чиято основна цел е да възстановят нормалната анатомия и физиология на уретрата и пикочния мехур. „Златен стандарт“ в момента с т. нар. слингови методи. При тях се използва платно с лентовидна форма от биосъвместим материал, което чрез кратка оперативна интервенция се имплантира под уретрата и замества функцията на нормалния поддържащ апарат и позволява на уретрата да се отваря само тогава, когато е необходимо.


Много важно е да се подчертае, че успехът от лечението в голяма степен зависи и от желанието на самия болен. Комбинацията от изброените методи позволява да се постигнат бързи и ефективни резултати, респективно да се сведат до минимум рецидивите и да се подобри качеството на живот на такива пациенти.

Друго състояние, което обикновено засяга жените е циститът. Защо той често се превръща в хроничен и като че ли няма отърване от него?


Циститът заема около 90% от всички инфекции на пикочните пътища и рецидивира при 20-30% от жените в рамките на 3-4 месеца, което води до повишена консумация на антибиотици и влошаване качеството на живот.


Понякога рецидивите се дължат на персистиращ фокус на инфекцията, но в повечето случаи се смята, че представляват повторна инфекция. Рецидивът се определя клинично като рецидив, ако е причинен от същия бактериален вид, който е причинил първоначалната инфекция и се появи в рамките на две седмици след лечението. Инфекцията се счита за повторна, ако настъпи повече от две седмици след лечението на първоначалната инфекция.
Циститът представлява здравен проблем, засягащ всички възрасти и двата пола, макар и не еднакво. Жените и момичетата във фертилна възраст са изложени на повишен риск от възпаление в сравнение с мъжете.


Женската уретра е податлива на колонизация с уропатогени, тъй като е къса и широка, заобиколена е от влажната лигавица на вагиналния интроитус и е в непосредствена близост до перианалната област. С тази анатомична особеност се обяснява по-високата честота на инфекциите при жени от различни възрастови групи.


Много от хората в даден момент от живота си са имали инфекция на пикочните пътища или пристъп на цистит. Въпреки това ако проблемът е постоянен той често поражда въпросите „ Защо аз?“ , „Защо продължавам да получавам цистит?“, „ Къде е причината?“
Всъщност установяването на причината е важна първа стъпка в контрола върху състоянието.


Най-често срещаните причини за хронифицирането на цистита са неуспешни опити за лечението на остър цистит, резистентността към антибиотици или неправилното им използване, като незавършване на курса на лечение може да бъде отчасти или основна първопричина. Тъй като антибиотичната резистентност по света се увеличава, броят на резистентните към антибиотици инфекции също ще се увеличи и проблемът с хроничните уроинфекции неизбежно ще се задълбочи. Интерстициален или неинфекциозен цистит, както и други съпътстващи заболявания като нефролитиаза, диабет и болести предавани по полов път, които да нарушат структурата или функцията на пикочните пътища също може да са причина за хронифициране. Също и хормонални колебания, които да окажат значително влияние върху лигавиците , които покриват пикочните пътища.

Не малко жени с цистит пробват самолечение с добавки на билкова основа. С тях може ли да се излекува състоянието?


Лечението на инфекциите на пикочните пътища и в частност на цистита е мултимодално. Препоръчва се пациентът и лекарят да участват съвместно в процеса на вземане на решение, който включва обсъждане на рисковете и ползите от всички възможности за лечение, съобразени индивидуално с всеки пациент. Антимикробните средства остават основна и първа линия на терапия, съобразени с антимикробната чувствителност, в оптимална доза и продължителност на лечението.

Лечението с фитопрепарати трябва да се стартита максимално бързо за овладяване на острата симптоматика и до получаване на резултатите от микробиологичните изследвания. Те се препоръчват и за дългосрочна профилактика, но в никакъв случай не могат да заместят основното лечение.
Дългосрочната терапия обаче трябва да бъде насочена към вземане на мерки за предотвратяване на рецидивите. Това определя необходимостта от засилване на здравното образование сред населението, както и необходимостта от информиране относно потенциалните причини за развитието, рецидива и вероятните усложнения от бактериалния цистит и възможностите за неговата превенция.

Страдат ли от уринарни инфекции децата, какви са причините за появата им, какви са симптомите, как става диагностицирането и какво е лечението им?


Инфекциите на пикочните пътища са чести при деца и изискват подходяща диагностична оценка, лечение и проследяване. Повтарящите се UTI са често срещани при деца с подлежащи вродени пикочо-полови аномалии, които всъщност са обект на урологичната специалност. Причинителите могат да бъдат бактерии и гъбички ( включително и дрожди), които проникват в пикочните пътища по възходящ (уретра или пикочен мехур) или хематогенен (кръвен) път. Гъбичните инфекции на пикочните пътища са чести при имуносупресирани деца, при тези с постоянни катетри и при тези с продължителна експозиция на антибиотици.


Подобно на гъбичните, вирусните инфекции на пикочните пътища се появяват при имунокомпрометирани пациенти, при които нормално латентните вируси са активирани -най-често след трансплантация или свързана с онкологията имуносупресия.
Децата, особено кърмачетата, могат да имат неспецифични симптоми като фебрилитет, отказ от хранене, дехидратация. По-големите деца могат да се оплакват от неотложни, чести, болезнени позиви за уриниране и болка в корема.


Основната диагностична оценка трябва да включва достатъчно изследвания, за да се изключат аномалии на пикочните пътища, но също така трябва да бъде възможно най-минимално инвазивна. За радост по-голямата част от жените в развитите страни се подлагат на пренатален ултразвук за изследване на анатомията и цялостното развитие на плода. Той рутинно открива вродени аномалии на бъбреците и пикочните пътища.
Независимо от всичко, скрининг с ултразвук на бъбреци и пикочен мехур се препоръчва да се извърши още на шест месечна възраст след раждането , за да се изключат конгенитална хидронефроза, VUR (везико-уретеро-ренален рефлукс), уретероцеле, уролитиаза, неврогенен пикочен мехур и други.


По отношение на лечението, урологията като хирургична специалност и в частност детската урология се доказаха като една от най-иновативните и най-бързо развиващите се, с приложението на минимално-инвазивни, роботоризирани и лапароскопски подходи, лазерно-асистирани операции и други техники, насочени към обхвата от урологична патология.

rak-na-prostatata-2

Прегледи за рак на простатата: кои са скрининговите тестове и кога трябва да се направят?

by СтатииУрология
Снимка: google

Ракът на простатата е втората водеща причина за ракови заболявания сред мъжете в САЩ. Въпреки че е широко разпространено, това заболяване често е лечимо, особено ако се открие в най-ранен стадий. Проблемът обаче е, че повечето мъже не изпитват симптоми, докато болестта не напредне.


Ето защо редовните прегледи за рак на простатата са толкова важни: те са най-добрият начин за откриване и овладяване на заболяването в ранен стадий.
Как се прави скрининг за рак на простатата?


Днес основният начин за проверка за признаци на рак на простатата при мъжете е чрез кръвен тест за простатноспецифичен антиген (PSA).


Какво представлява кръвният тест за простатноспецифичен антиген?
Този скринингов тест за рак на простатата измерва нивото на PSA в кръвта. PSA е протеин, произвеждан от клетките на простатната жлеза. Макар че PSA се съдържа предимно в семенната течност, малко количество от него се открива и в кръвта. С повишаването на нивото на PSA се увеличава и вероятността от поява на рак.
Важно е обаче да се знае, че по-високото ниво на PSA не означава непременно наличие на рак. Няколко фактора, като възраст, размер на простатата, сексуална активност и възпаление, могат да повлияят на нивата на PSA при мъжете.


Как се диагностицира ракът на простатата?
Ако е направен тест за PSA и резултатите показват, че нивата са високи, може да се наложи биопсия на простатата, за да се установи причината.
При биопсията се вземат тъканни проби от простатната жлеза. След това тези проби се изпращат в лаборатория за изследване, за да се установи дали в тях има ракови клетки.


Важно е да се знае, че няма универсален процес, който да е подходящ за всички. В случай че има съмнение за рак, пациентът и лекарят работят заедно, за да определят как е най-добре да се подходи в зависимост от конкретната ситуация. Може да бъде решено да се предприеме активно наблюдение за определен период от време. Активното наблюдение включва внимателно проследяване, но не и лечение, докато изследванията не покажат промяна в състоянието.


Каква е възрастта за започване на скрининг за рак на простатата?
Тестовете за PSA за рак на простатата често започват на 45-годишна възраст за афроамериканците и на 55-годишна възраст за повечето други мъже.
При наличие на рискови фактори, като фамилна анамнеза за рак или затлъстяване, личният лекар може да предложи скринингът да започне по-рано. Той може също така да препоръча на пациента да се обърне към уролог – лекар, който е специализиран в диагностицирането и лечението на заболявания на мъжката репродуктивна система.
Въпреки това решението за провеждане на тест за PSA е индивидуално. Трябва да се вземат предвид възрастта, общото здравословно състояние, предпочитанията на пациента и потенциалните рискове и ползи от теста. Важното е поне да се обсъди с лекаря изследването на PSA при следващия профилактичен преглед.


Колко често се правят тестове за PSA?
Ако пациентът и неговият лекар решат да продължат със скрининга, времето между бъдещите прегледи ще зависи от резултатите от кръвния тест за PSA. Мъжете с по-високи нива на PSA трябва да се изследват ежегодно. Тези с по-ниски нива може да се наложи да се тестват само на всеки две години.


Какви са рисковете от скрининговите изследвания за рак на простатата?
Тъй като ракът на простатата често е толкова бавно развиващо се заболяване, възможно е, дори и да бъде открит, той да не повлияе на продължителността или качеството на живота.


Фалшиво положителните резултати също могат да представляват проблем. Възможно е нивата на PSA да са високи, въпреки че няма рак и в резултат скринингът да доведе до неясни резултати и в крайна сметка ненужни последващи изследвания. По тази причина е важно пациентът да се консултира с лекуващия лекар дали скринингът за рак на простата е подходящ за него.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

csm_Hormonfreien-Verhuetung-fuer-Frauen-die-besten-Methoden_153ad4cfc1

Вариантите за мъжка контрацепция – по-лесни и по-евтини

by СтатииУрология
Снимка:shutterstock

Когато мислите за контрол на раждаемостта, вероятно се сещате за хапчетата за жени. Изследователите работят върху такова и за мъжете, но то все още не е факт. Все пак представителите на силния пол имат няколко възможности да избегнат непланирана бременност.


Защо е необходимо да се обмислят възможностите за мъжка контрацепция? От една страна, хапчето не е безотказно. От друга, партньорката може да не е в състояние да го приема поради странични ефекти или пък може да не използва никакви форми на контрол на раждаемостта.


Освен това жените обикновено носят по-голямата част от отговорността и разходите за контрол на раждаемостта, а женските методи обикновено са по-скъпи от тези за мъже. Ако искате да играете по-равностойна роля, поговорете с партньорката си за най-добрия начин да го направите.


Презервативи
Презервативите могат да действат в 98 % от случаите, за да блокират зачеването. Те също така предпазват от болести, предавани по полов път, като херпес и хламидия. Това не е в сила за никой друг метод.
Ако обаче не използвате презервативите по правилния начин всеки път, когато правите секс, вероятността за случайно забременяване може да бъде изненадващо висока. Според някои оценки рискът е почти 1 на 5.


За да сте сигурни, че презервативът ви върши работа, трябва:
Да използвате само латексови или полиуретанови презервативи, които сте съхранявали на хладно и сухо място. Презервативите, изработени от агнешка кожа или други материали, може да не предпазват от ХИВ и други вируси.
Да избягвате носенето на презервативи в портфейла, където топлината и триенето могат да ги повредят.
Да проверявата срока на годност върху опаковката, за да сте сигурни, че презервативът не е твърде стар. Използвайте лубриканти, които са на водна или силиконова основа. По-малко вероятно е те да скъсат презерватива, отколкото тези с масла.


Спермицид
Спермицидът е химикал, който предотвратява бременността, като убива сперматозоидите, за да не могат да оплодят яйцеклетката. Единственият спермицид, който се предлага в САЩ, е ноноксинол-9 (N-9). Можете да го получите под формата на пяна, желе, таблетка, крем, супозитория или разтворимо фолио. Можете да използвате спермицид самостоятелно или да го комбинирате с други методи.
Най-добре е да използвате химикала с някои приспособления, предназначени да блокират оплождането на яйцеклетката от сперматозоидите, като цервикални капачки и щитове, а също и презервативи.


Спермицидът не помага за предотвратяване на предаването на полово предавани болести.


Презервативи със спермицид: Това са обикновени презервативи, покрити с N-9, който може да действа и като лубрикант. Те са ефективна форма на контрол на раждаемостта, но нямат никакви предимства пред презервативите без спермицид. Няма доказателства, че спермицидите причиняват вродени дефекти и затова презервативите с тях са безопасни за използване по време на бременност.
Този тип презервативи обаче имат и някои недостатъци. Известно е, че спермицидът води до инфекции на пикочните пътища (ИПП) при някои жени. Възможно е също така тези предпазни средства да оставят странен вкус при орален секс.
Тъй като спермицидните презервативи често струват повече, срокът им на годност изтича по-бързо и могат да предизвикат дразнене. Ддруги видове кондоми, като например смазаните със силикон, често са по-добър избор. Ако не сте сигурни какъв вариант да изберете, посъветвайте се с вашия лекар.
Как да използвате спермицид: Различните видове спермициди могат да изискват различни стъпки и време, поради което трябва внимателно да следвате указанията на опаковката.

Като цяло, повечето видове ви указват следното:


Поставете спермицида дълбоко във влагалището.
Изчакайте 10-15 минути, преди да започнете сексуален контакт.
Не изчаквайте повече от 30-60 минути, за да започнете интимен контакт.
Оставете го да действа поне 6 часа след секс.


Ефективност на спермицида: Въпреки че можете да използвате спермицид самостоятелно, той действа по-добре, когато го комбинирате с презерватив или диафрагма. Самостоятелно използваният спермицид е ефективен от 70 до 80 %.
Презервативите със спермицид предотвратяват бременност в 87% от случаите при обичайната им употреба. Когато се използват перфектно (носите ги правилно, слагате ги преди секс, съхранявате ги правилно на хладно и сухо място и т.н.), те действат в 98% от случаите.


Вазектомия
Вазектомията е известна и като „мъжка стерилизация“. Хирургът отрязва и запечатва тръбите, през които сперматозоидите преминават, за да достигнат до тестисите. Това е най-ефективната възможност за контрол на раждаемостта при мъжете. Само около 15 от 10 000 двойки забременяват в годината след операцията на мъжа.
След вазектомия са необходими около 3 месеца, за да се освободи спермата от сперматозоиди.


Предимства:
Това е по-проста по-евтина и по-ефективна мярка от женската стерилизация.
Можете да се приберете вкъщи още в деня на операцията.
Тя не променя начина, по който вие или вашият партньор се чувствате при секс или еякулация.
Вашата сперма не изглежда, не мирише и не се усеща по различен начин.


Недостатъци:
Вазектомията е почти перманентна. Вероятно никога повече няма да можете да имате деца. Можете да се опитате да отстраните вазектомията си с друга операция, но това „обръщане“ не винаги се получава.
Все още ще трябва да носите презерватив, за да се предпазите от полово предавани болести.
Както при всяка операция, има малка вероятност от подуване, кървене, инфекции и други усложнения., но те са редки и обикновено не са сериозни.

Външен контакт
Този термин включва всички различни видове сексуални контакти или прелюдия, които не включват проникване. Външен контакт може да означава:
Целувки
Галене
Мастурбация
Контакт на половите органи
Орален или анален секс
Докато няма проникване и попадане на сперма във влагалището, зачеването не е възможно. Очевидният недостатък обаче е, че не можете да извършвате вагинален секс. Освен това, ако правите орален или анален секс, все още можете да се заразите с полово предавани болести.
Оттегляне (изтегляне)


На латински се нарича „coitus interruptus“. Оттеглянето е една от най-старите и най-прости форми на контрол на раждаемостта, но една от най-малко ефективните. Издърпвате пениса си от влагалището, преди да еякулирате.
Този метод има няколко предимства. Той няма странични ефекти и не струва нищо. Освен това не влияе на сексуалните ви усещания.


Методът обаче работи само, ако го правите правилно. Това означава, че трябва да се изтеглите достатъчно бързо, за да не попадне сперма върху или във влагалището на партньорката ви. Необходимо е да уцелите правилния момент и да сте достатъчно бързи. Това може да е трудно, особено ако сте млади и нямате много опит. По тази причина оттелянето е ефективно само в 78% от случаите. Това означава, че 22 от 100 двойки, които разчитат на него за контрол на раждаемостта, ще завършат със забременяване. Освен това той не ви предпазва от полово предавани болести.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

shutterstock_1088565344

FDA одобри лечението със звукови вълни за разрушаване на чернодробни тумори

by Вътрешни болестиОнкологияСтатииУрология
Снимка:shutterstock

FDA е одобрила техника, използваща звукови вълни срещу тумори на черния дроб. Това твърдят от Мичиганския университет, където е разработена тази методика.
Техниката – наречена хистотрипсия – може да бъде алтернатива на хирургията, радиацията и химиотерапията, които често имат странични ефекти, се казва в съобщение на университета за медиите.


„Изпитване върху хора, което се провежда от 2021 г. в Центъра за борба с рака „Рогел“ на Мичиганския университет и на други места, лекува пациенти с първични и метастатични тумори на черния дроб чрез хистотрипсия, като демонстрира способността на технологията да постигне основните цели за ефективност и безопасност на изпитването“, се казва в съобщението.


Техниката използва насочени ултразвукови вълни за образуване на микромехурчета в тумора, се казва в съобщението. „Силите, които се създават при образуването и свиването на тези мехурчета, водят до разпадане на масата, убивайки туморните клетки и оставяйки останките да бъдат почистени от имунната система“, обясняват учените.


За разлика от радиацията, която засяга всичко по пътя си, хистотрипсията е по-лесна за контролиране, за да се гарантира, че попада в тумора, а не в здравите тъкани.
Компанията HistoSonics вече може да продава своята платформа за доставка на хистотрипсия на болници, специализирани в лечението на черния дроб. Компанията е базирана в Минеаполис. Нейните съвременни научноизследователски и развойни дейности се намират в Ан Арбър, Мичиган.


„Хистотрипсията е вълнуваща нова технология, която, въпреки че е в ранен етап на клинична употреба, може да осигури неинвазивен вариант за лечение на пациенти с рак на черния дроб. Надяваме се, че тя може да се комбинира със системни терапии за постигане на синергичен терапевтичен ефект“, казва д-р Мишал Мендирата-Лала, професор по радиология в университета в Мичиган и главен изследовател на проучването.


В допълнение, две предишни проучвания при плъхове показват, че имунната система може да се научи да идентифицира раковите клетки като заплаха, да се бори с първоначалния тумор и да активира имунен отговор към рака, казват от висшето учебно заведение.


Пациентите с онкологични заболявания обаче не трябва да очакват, че веднага ще се откажат от химиотерапията и лъчелечението. Апаратът е одобрен за използване само при пациенти с рак на черния дроб, а ограничената му наличност и високата му цена – около 12 500 долара за едно лечение – може да накарат лекарите да не го предписват на пациентите, пише Daily Mail

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

DSC2629

Д-р Горан Деримачковски – Урологията е специалността, която използва най-много новите технологии и техники.

by ЗдравеЛайфстайлСтатииУрология

Д-р Горан Деримачковски е началник Клиника по урология в МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – София
и притежава специалностите „Урология“ и “Здравен мениджмънт”. Работи като специалист уролог във водещи клиники и медицински центрове у нас и в Р. С. Македония. Той е един от първите специалисти, въвел у нас метода “FUSION” трансперинеална биопсия на простатната жлеза за ранно диагностициране на простатен карцином.

Член е на Европейска асоциация по урология, Българско урологично дружество, Българска асоциация на младите уролози, Български лекарски съюз и на Македонско урологично дружество.

КАКЪВ Е ВАШИЯТ ПОДХОД
В ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО И ЛЕЧЕНИЕТО НА УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Подходът при нашите пациенти е мултидисциплинарен, като се стремим да погледнем заболяванията им комплексно. Често едно болестно състояние е резултат от множество фактори и търсим първопричината.

Важно е да сме наясно с предишни оплаквания, проведени манипулации, лечение и не на последно място начин на живот. При урологичните заболявания влияние оказват в голяма степен фамилна обремененост, нелекувани в миналото инфекции, качество на живот, вродени прояви и още други фактори, които обследваме. Според възрастта на пациента преценяваме и какви профилактични изследвания е необходимо да се правят периодично.

КАКВИ ГРИЖИ СЕ ПОЛАГАТ ВЪВ ВАШАТА КЛИНИКА ЗА ПАЦИЕНТ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА?

В клиниката сме възприели основно минимално инвазивни, щадящи манипулации, когато пациентът е показен за тях и се стремим да работим по най-съвременни способи, при които периодът за възстановяване е много кратък. Разбира се, прилагаме изцяло персонализиран подход спрямо състоянието на конкретния пациент. Гордеем се с интердисциплинарния си екип и готовността на специалисти от други клиники и отделения в болницата да вземат отношение по конкретния случай.

Най-общо като количествени и качествени параметри клиниката ни разполага с 24 легла, VIP стаи със самостоятелни легла и санитарен възел. За пациентите ни се грижи опитен екип от медицински сестри и квалифицирани лекари. Опитът на персонала е от изключително значение за грижите на пациентите след урологични интервенции. А средният следоперативен период е около 24 -36 часа.

КАКВИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРОБЛЕМИ, С КОИТО СЕ СБЛЪСКВАТ ПАЦИЕНТИТЕ ВИ? КАК ГИ РЕШАВАТЕ И КАК ГИ ПРЕДОТВРАТЯВАТЕ?

Най-честите урологични заболявания, които диагностицираме и лекуваме в нашата клиника са доброкачествена простатна хиперплазия (уголемена простатна жлеза), уролитиаза (камъни в бъбреците, уретерите и пикочния мехур), онкологични заболявания на пикочния мехур
(тумори на пикочния мехур), простатен карцином, андрологични заболявания (хидроцеле, варикоцеле, фимоза). Над 90 % от урологичните заболявания могат да бъдат диагностицирани и лекувани в нашата клиника. В клиниката можем да извършваме всички лазерни интервенции, които имат място за лечение на урологични заболявания. Лазерни оперативни интервенции при камъни във всяка част на пикочо-отделителната система – от пикочен мехур, през уретера и до всяка точка в кухинната система на бъбрека; лазерни интервенции на простатната жлеза; лазерни интервенции при фимоза и къс френулум (безкръвно обрязване). Предстои ми обучение за невромодулация и невростимулация (пейсмейкър) на пикочния мехур в клиника в Германия, което ще ни позволи да добавим още нови и съвременни техники в нашата болница.

ИМА ЛИ МНОГО НОВИ ТЕХНОЛОГИИ И ТЕХНИКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ? КАК СЛЕДИТЕ РАЗВИТИЕТО НА МЕДИЦИНСКАТА НАУКА В ОБЛАСТТА НА УРОЛОГИЯТА?

В днешни дни новите технологии присъстват много в нашата медицинска практика. Изключение не прави и нашата специалност. Нещо повече – можем да кажем, че урологията е специалността, която използва най-много новите технологии и техники за последните 20 години за диагностициране и лечение на урологичните заболявания. Основно тук влизат лазерите за лечение на различните заболявания на урогениталната система, роботизираната урология с помощта на системата “da Vinci”, както и някои компютърни системи за комплексна диагностика на долните пикочни пътища и простатната жлеза, като например уродинамичните изследвания.

В МБАЛ “Света София”, клиниката ни разполага с всички видове нови технологии за прецизна диагностика и съвременно ендоскопско лечение на различните урологични заболявания, с изключение на роботизирана система “da Vinci”. Но и това ще се промени скоро.

НАСКОРО ЗАЩИТИХТЕ МАСТЕРКЛАС ЗА ПРОСТАТНА БИОПСИЯ И ФЮЖЪН MRI БИОПСИЯ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА. РАЗКАЖЕТЕ НИ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕЗИ МЕТОДИКИ?

Това беше организиран Masterclass от Европейската асоциация по урология (EAU) за простатна TRUS TRU CUT и “FUSION” биопсия на простатната жлеза. Местата за участие бяха ограничени до 40 уролози. След кандидатстване, допускаха само един участник от всяка държава. Имах щастието да се класирам за този курс, провеждан от prof.J.Palou и prof.E.Liatsikos.

Това е сравнително нов метод за ранно диагностициране на простатен карцином. За първи път този метод, “FUSION” биопсия на простатата, видях през 2013 г. в Есен, Германия. Практикувам го от 2017 г., когато за първи път беше въведен в България.


Какво всъщност представлява изследването? Това е биопсия на простатната жлеза с „навигация“. Ако „обикновената“ биопсия е „пътуване до определено място, без да знаем точния адрес“, то тогава “FUSION биопсията“ е пътуване до това място с включена навигация. Така и го обяснявам на моите пациенти. Целта на интервенцията е да не пропуснем злокачествен процес на простатата и да получим фалшиво негативен резултат, което се наблюдава в до 40% от случаите с така наречената „обикновенна“ трансректална биопсия.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА МЪЖЕ, БОЛЕДУВАЩИ ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТАТА?

Заболяванията на простатната жлеза са основно три:

–  възпалителни, които засягат по-често млади мъже;

–  доброкачествено уголемяване на простатната жлеза, което е възрастово зависимо състояние и засяга обикновено мъже над 45-50 годишна възраст;

–  простатния карцином, което също така е възрастово зависимо заболяване и има генетична предразположеност по бащина линия (всеки пациент който има баща, брат или чичо би могъл да има по- голяма предразположеност да се разболее от рак на простатата). Затова при тези пациенти профилактиката трябва да започва от
45 годишна възраст. Профилактиката включва изследване на tPSA т.нар. туморен маркер за простатната жлеза. Това е кръвен тест за скрининг за простатната жлеза. Допълнително за диагностициране се ползва и ехография на простатната жлеза и пикочен мехур, дигитално ректално изследване и компютърно изследване на уринопотока – урофлоуметрия. С навлизането на “FUSION” биопсията, през последните години доста често се използва т.нар. мултипараметричен магнитен резонанс на простатната жлеза за ранна детекция на съмнителни лезии в простатната жлеза. Процентът на заболяване на простатната жлеза се увеличава с напредване на възрастта. КОГА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ РЕДОВНАТА ПРОФИЛАКТИКА НА МЪЖЕТЕ? Както споменахме, редовната профилактика при мъжете за заболявания на простатната жлеза трябва да започне след 45 годишна възраст със споменатите изследвания и диагностични методи при мъже с генетична предиспозиция и след 50 годишна възраст при останалите. ПРИ КАКЪВ ДИСКОМФОРТ ТРЯБВА ПАЦИЕНТИТЕ ДА СЕ СИГНАЛИЗИРАТ, ЧЕ ИМАТ НАЗРЯЛ УРОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ? Най-честите симптоми, причинени от простатната жлеза, които споделят пациентите са:

–  чести позиви за уриниране през нощта – повече от два пъти (т.нар. никтурия);

–  чести позиви през деня с по-малко количество отделена урина (както казват, често, но по- малко);

–  неотложност за уриниране (неконтролируеми позиви, които изискват спешно посещение
на тоалетната (пациентите споделят, че ако
излизат от вкъщи избират маршрут, по който
знаят къде има тоалетни, за да могат да ги използват при силен неотложен позив за уриниране);

–  слаба струя при уриниране със или без прекъсване;

–  чувство за неизпразване на пикочния мехур;

–  напъване при уриниране и други.

Тези симптоми са групирани в стандартизирани въпросник – Международен Простатен Симптоматичен Индекс (International Prostate Symptomatic Index, IPSS), които анкети се попълват от пациентите и се определя тежестта в три групи. В БЪЛГАРИЯ ПРОВЕЖДАТ ЛИ СЕ ДОСТАТЪЧНО НАУЧНИ ФОРУМИ ЗА ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ? В България се провежда всяка година национален конгрес по урология, който е организиран от БУД (Българското урологично дружество), както и два допълнителни урологични симпозиума. ИМАМЕ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРИ УРОЛОЗИ В СТРАНАТА НИ? Смятам, че отговорът на този въпрос е ДА. Не само, че имаме много добри уролози и екипи, а смея да кажа, че екипите работят на ниво не по-ниско от другите западноевропейски държави. В страната ни биха могли да бъдат извършени всички урологични интервенции на най- високо ниво.

ПРОУЧВАТ ЛИ СЕ НОВИ АНТИБИОТИЦИ И ДРУГИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ОПЦИИ ЗА БОРБА СРЕЩУ УРИНАРНИТЕ ИНФЕКЦИИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ТРУДНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?

Уроинфекциите са част от нашата практика и доста често могат да бъдат достатъчно упорити за лечение. Една следоперативна уроинфекция би могла да заличи отличния резултат от безупречно извършена оперативна интервенция. Бихме могли да намалим този риск с предоперативни изследвания за уроинфекции и своевременно лечение на същите, поддържане на високо ниво на стерилност в операционната зала и отделението, както и все повече използваните напоследък еднократни консумативи и еднократен инструментариум.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ УРОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЖЕНИТЕ?

Най-чести са циститните оплаквания при жените и уроинфекциите на долните пикочни пътища, както и свръхактивния пикочен мехур със или без изпускане на урина. Изпускането на урина е едно от честите урологични състояния при жените, което остава скрито, защото не се споделя. Интересното е, че жените много по-рядко търсят консултация с уролог при проблеми с изпускането на урина например, отколкото мъжете при проблеми с простатната жлеза. Личното ми усещане е, че това се дължи на притеснението им да споделят, а решение винаги може да се намери.

КАКВА ТРЯБВА ДА Е ПРОФИЛАКТИКАТА ПРИ ТЯХ?

Профилактиката включва адекватен хранително-питеен режим, както и топли дрехи. Бъбреците и пикочния мехур „обичат“ топло и течности. И редовни профилактични прегледи.

Girl,Shows,The,X-ray,Image,Of,The,Liver.,Photo,Of

Ролята на възпалението в регенерацията на черния дроб

by with No Comment ЕндокринологияЗдравеЛайфстайлСтатииУрология

 Само два часа след започване на регенерацията на черния дроб, сканираща 
електронна микроскопия на проба от човешки черен дроб показва 
натрупването на нови кръвни клетки в клетките, които покриват черния 
дроб. 

image686

д-р Гошо Грозев- Законодателство през годините е правено с цел намаляване на общинските болници

by СтатииУрология

За някои заболявания ни е забранен прием за лечение с лекарства, но ни е разрешено да оперираме, споделя един от парадоксите директорът на МБАЛ- гр. Гълъбово

Д-р Гошо Грозев е завършил Медицински Университет – Стара Загора през 1998г., а от 2000 до 2004г. специализира урология в същия университет.

Оттогава до сега работи в сферата на консервативното и оперативното лечение на урологичните заболявания. Изпълнителен директор е на МБАЛ- Гълъбово ЕАД.

Д-Р ГРОЗЕВ, ОЧЕРТАВА СЕ ЧЕТВЪРТА COVID ВЪЛНА. КАК СЕ ПОДГОТВЯТЕ ЗА НЕЯ И КАКЪВ Е КАПАЦИТЕТЪТ НА ВАШАТА БОЛНИЦА ДА СЕ СПРАВИТЕ?

Да си кажем честно, първата вълна беше повече психологическа, но втората и третата бяха много сериозни. Нашият екип е подготвен за следващата. Той е добре обучен и вече има натрупан опит. Успя да се справи в най-тежките моменти. Ние разполагаме с 22 легла за лечение на болни от COVID-19. Имаме кислород за всяко легло, кислородни точки, а така също и съответните медикаменти, защитни средства и дезифектанти.

КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА БОЛНИЦА КАТО ВАШАТА В ТЕЖКА ПАНДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА, КОЯТО Е СИЛНО ПРОМЕНЛИВА И ИСКА БЪРЗА РЕАКЦИЯ?

Предизвикателствата са еднакви за всички болници – огромният брой пациенти, които се нуждаят от болнично лечение в момент, в който нямаш свободни легла, на които да настаниш всички. Другият проблем е претоварването на персонала, който има някакви граници

на изчерпване на физическите и психическите сили. Това е основният проблем. Иначе протоколът за лечение на болни от COVID-19 e подобен във всички болници, въпросът опира до това как персоналът си гледа работата. Колегите в нашата болница работят много точно и отговорно, постоянно са с пациентите и оказват съответната медицинска помощ. Работата им никак не е лесна. Понякога сатурацията( насищане с кислород на кръвта) на пациентите в COVID отделението драстично спада, при тях започват да се проявяват психически проблеми, махат си маските, кислорода… В обгрижването им участва целият персонал – от шефа на отделението до последната санитарка.

АКО ИЗЛЕЗЕМ ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ПАНДЕМИЯТА, КАКВИ СА КАТО ЦЯЛО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ЕДНА ОБЩИНСКА БОЛНИЦА?

Предизвикателствата пред малките болници са огромни, защото ние нямаме право да лекуваме пациентите по скъпи пътеки. Нямаме право нашите лекари и кадри директно да записват специализации и това е причината в общинските болници да няма млади лекари. Сериозен е и кадровият въпрос, който възниква поради отдалечеността от големите градове. Лекари и сестри за назначаване има в големите областни центрове.

КОЛКО СЕРИОЗЕН Е ПРОБЛЕМЪТ С НЕДОСТАТЪЧНИЯ СЕСТРИНСКИ СЪСТАВ?

Положението със сестринския състав е ужасно. Повечето от колежките са в пред пенсионнна възраст и това е в резултат на малкия брой медицински сестри, които завършват и влизат в системата. Трябва да се замислим каква е причината за това.

НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ ЛИ Е ПРИЧИНАТА?

Точно какво си мислите е основната причина. Отговорността на една медицинска сестра е много сериозна и нейното заплащане не отговаря на това, което тя дава като продукт. Поради тази причина има отлив на млади момичета, които да учат за медицински сестри. Затова положението в цялата страна в това отношение е меко казано трагично. Трябва да се мисли в посока стимулиране на млади хора да завършват тази професия, да има достатъчно медицински сестри в България, защото те са важен фактор в здравеопазването. Виждаме, че в някои сфери заплатите се вдигнаха 2-3 пъти. Констатацията след това беше, че в резултат положението с персонала се подобрява. А нещата със сестринския състав не са добре.

КАТО ОБЩИНСКА БОЛНИЦА ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СЕ КОНКУРИРАТЕ ЗА КАДРИ С ЧАСТНИТЕ И ГОЛЕМИТЕ БОЛНИЦИ?

При еднакви правила би трябвало всички да се справят, ако си гледат работата. Не би трябвало да делим болниците според големина и вид на собственост, но истината е, че общинските болници сме разположени

в една последна група. Където и да отидем, към които и институции да се обърнем, винаги има една група важни, други еди-какви си и общинските болници сме накрая, последната група. Ето, например за едно и също заболяване пациентът се приема по една клинична пътека в голяма болница и по друга в малка болница. В малката болница съответно клиничната пътека е по-евтина.

КОЛКО ПАЦИЕНТИ ГОДИШНО МИНАВАТ ПРЕЗ ВАШАТА БОЛНИЦА?

Около 3 000 и малко повече. Ние не сме голяма болница, нямаме претенции на големите областни болници. При нас хората идват заради лекарите, не заради болницата. Те идват при съответния специалист. В една голяма структура пациентът отива и казва „Отивам в еди коя си болница“, там са доста колеги в една сфера. При нас пациентът идва при съответния колега, той е един, много рядко са двама в съответната специалност.

ИМАТЕ ЛИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ВСИЧКИ НАПРАВЛЕНИЯ, ПО КОИТО РАБОТИ БОЛНИЦАТА?

По съответните отделения сме окомплектовани със съответните специалисти.

ВИЕ, ОСВЕН ЧЕ СТЕ ДИРЕКТОР НА БОЛНИЦАТА, СТЕ И ПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР. КАК СЪВМЕСТЯВАТЕ ДВЕТЕ НЕЩА?

С годините човек натрупва опит и рутина, които помагат да се справя успешно. Това важи както за професията, така и за ръководните позиции.

КАК Е ВАШАТА БОЛНИЦА ОТКЪМ АПАРАТУРА?

Що-годе добре сме окомплектовани, но може и по-добре. Това, което трябва да го имаме, го имаме, но има какво да се желае като подобрение.

АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОМЕНИТЕ РЕГУЛАЦИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ, КАКВО БИХТЕ НАПРАВИЛИ?

Би трябвало да се направи така, че подпомагането на едни болници да не е за сметка на други. Трябва да има равнопоставеност в третирането на различните болници и то да не зависи от това дали са малки, големи, общински или частни. Не трябва да има преференции за едни за сметка на ощетяване на други. Има големи болници, които са на принципа

„Ние трябва да съществуваме и никой друг“ и това не е правилно. Ако в даден регион има общинско или държавно лечебно заведение, което си върши работата, но работи в трудни условия, защото е отдалечено, трябва да има начин за неговото подпомагане. Не става въпрос държавата изцяло да го поеме, но да се усети, че тя има интерес тези болници да съществуват. В случая не говоря за преференции, а да са съизмерими нещата.

Смятам също така, че отношението на държавата към болниците не трябва да зависи от това те каква собственост са. Колегите в

общинските болници могат да се справят с някои заболявания, но нямат право. Давам ви пример. При хирурзите в общинските болници отива пациент с болки в корема. Те могат да го лекуват консервативно, с лекарства, в състояние са да се справят, имат знания, но нямат право на такъв прием. Имат обаче право да го оперират.

Т.Е. В ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ ТАКЪВ ПАЦИЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ ОПЕРИРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. КАКЪВ Е МОТИВЪТ ЗА ТОВА РЕШЕНИЕ?

Казват ти, че си по-слабо квалифициран. Не можеш да го лекуваш с лекарства, защото си по-малък специалист, но можеш да оперираш. Този пациент може да се лекува с лекарства само в определени болници, които имат примерно 6 еди-какви си специалиста, 8 някакви други – някакво количество, което не винаги е равно на качество. Няма логика. Има такива недомислици, които пречат на малките болници. Колегите би трябвало да могат да специализират в малката болница, както в голямата, да работят, без някой изкуствено да им създава проблеми и да лекуват каквото могат, а не да им се забранява, както е сега.

Т.Е. НУЖНИ СА ПРОМЕНИ НА НОРМАТИВНО НИВО?

Да, защото през годините нормативно е работено с цел да се намалят общинските болници. Което пък е утежнение за пациента, който трябва да пътува да по-големи градове. Не знам колко е мислено за хората,

но общо взето нормативните документи не създавани за улеснение на работата. Един нормативен документ трябва да помага да се работи

по-добре, да се лекува по-качествено и да се действа по-целенасочено и успешно. В повечето случаи обаче резултатът от нормативния документ е не да се работи, а да се пречи.

А ЧУВА ЛИ СЕ ГЛАСЪТ НА МАЛКИТЕ БОЛНИЦИ? ДО КОЛКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ВИЕ ДА ПОВЛИЯЕТЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ?

За съжаление и в здравеопазването има лобистки интереси, които рефлектират в законодателството и нормативните наредби за финансиране от НЗОК и те не винаги са в интерес на общинските болници.

Не трябва да има разлика в подхода, лечението, отношението към пациента.

image417

Д-р Валентин Табаков- Ракът на простата е напълно лечим, ако се открие в начален стадий

by ОнкологияСтатииУрология

Всеки мъж над 50г. трябва веднъж годишно да се изследва за засичане на това заболяване на ранен етап. Прегледът е ректално

туширане и изследване на простатния специфичен антиген, казва онкоурологътД-рВалентинТабаковеспециалистурологионкологснад30годинипрофесионаленстаж.РаботивотделениетопоурологиянаУниверситетска специализиранаболницазаактивнолечениепоонкологиявСофия.Интереситемусанасоченивоткриванеилечениена възпалителните заболяваниянапростататаиурогениталниятракт.Презпоследнитегодиниактивноработивобласттанараннатадиагностикаилечението нараканапростатаираканапикочниямехур,кактоивъвежданетонановитетехнологиивурологичната практика.

Д-Р ТАБАКОВ, КОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАНА ДИАГНОЗА Е ПРОСТАТНИЯТ КАРЦИНОМ СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ, ПОСТАВЕНИ В УРОЛОГИЧНИЯ КАБИНЕТ?

Ракът на простатата е вторият най-често срещан рак при мъжете и четвъртият най-често срещан рак като цяло в световен мащаб. Повече от половината от пациентите, които се консултират в урологичния кабинет на УСБАЛО са с проблеми на простатата. От тях, разбира

се, трябва да се отсеят случаите на простатен карцином от другите заболявания на простатата.

КОИ СА НАЙ-РАННИТЕ СИМПТОМИ, КОИТО НАСОЧВАТ СПЕЦИАЛИСТА КЪМ ПРОБЛЕМИ С ПРОСТАТАТА?

Ракът в началните и умерено напредналите форми не дава никакви прояви като затруднено и учестено уриниране, преди всичко нощем, което е характерно за доброкачествената простатна хиперплазия в нейните още начални стадии. Това се дължи на някои анатомични особености. Простатата е полова жлеза с форма и големина на

едър кестен, която се намира под изхода на пикочния мехур и обхваща околовръст началната част на пикочния канал (уретрата).

Доброкачествената простатна хиперплазия води началото си от зоната, която се намира непосредствено до пикочния канал. Очевидно едно минимално разрастване в тази област ще стесни и деформира пикочния канал и ще причини рано смущения в уринирането. Простатният карцином от друга страна, произхожда предимно от периферните части на жлезата. По тази причина той дава нарушения при уринирането в твърде напреднал стадий, когато радикално лечение в повечето случаи е невъзможно. Нещо повече, в някои случаи ракът на простатата преди да се прояви с нарушения при уринирането, вече е дал разсейки – предимно в поясните прешлени и костите на таза или по лимфните пътища покрай нервите на простатата и оттам към коренчетата, образуващи седалищните нерви. Тогава са на лице болки в кръста

както при поясна дископатия или по хода на седалищния нерв (нерядко двустранно) както при ишиас.

Простатният карцином почти не се среща клинически проявено при мъже под 50 годишна възраст и е рядко между 50 и 55 години. Честотата се увеличава значително с напредване на възрастта.

ИМА ЛИ КРЪВНИ/ТУМОРНИ МАРКЕРИ, КОИТО ДА СЕ ИЗСЛЕДВАТ РУТИННО И ОТ КАКВА ВЪЗРАСТ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ С ПРОФИЛАКТИКАТА?

Всеки мъж над 50 години трябва да посещава един път годишно уролог за преглед с оглед откриване рак на простатата в началния му стадий, когато е напълно лечим. Прегледът се състои в ректално туширане и изследване на простатния специфичен антиген. Простатният специфичен антиген е ензим, който втечнява спермата и се произвежда изключително само от простатната жлеза. В много малки количества – до 4ng/ml се намира нормално в серума на всеки мъж. Количеството му се увеличава при някои състояния и заболявания на простатата като доброкачествена простатна хиперплазия, възпаление на простатата и особено при рак на простатата. Поради това обстоятелство простатният специфичен антиген (PSA) се използва като туморен маркер за откриване на простатния карцином и за проследяване на лечението. За изследване на PSA се вземат няколко кубически сантиметра кръв от вената.

ДО КОЛКО СПЕЦИФИЧЕН ЗА ПРОСТАТНИЯ КАРЦИНОМ Е PSA МАРКЕРЪТ?

PSA се повишава не само при простатен карцином, но и при възпаления на простатата, както и при нейното обичайно уголемяване, свързано

с възрастта – хиперплазия. Пo тази причина само повишени нива на PSA не са достатъчни за поставяне на диагнозата рак на простатата и трябва да се пристъпи към допълнителни изследвания.

ПРЕЗ КАКВИ ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ МИНАВА ПАЦИНТЪТ ПО ПЪТЯ НА ДОКАЗВАНЕ ИЛИ ОТХВЪРЛЯНЕ НА ДИАГНОЗАТА?

Важно е да се знае, че се наблюдава повишаване на PSA маркера и при хиперплазия и възпалителни заболявания на простата. В тези случаи на помощ идват ехография на простата, ЯМР с контраст, изследване на PCA 3 и простатна биопсия с цел доказване или отхвърляне на диагнозата.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОБРОКАЧЕСТВЕНАТА ПРОСТАТНА ХИПЕРПЛАЗИЯ И ИМА ЛИ СХОДСТВО В СИМПТОМИТЕ ПРИ НЕЯ И РАКА НА ПРОСТАТА?

Както вече споменах, симптомите от страна на уринарния тракт са идентични и за поставяне на точна диагноза се налагат допълнителни изследвания.

РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ УРОГЕНИТАЛНИ ИНФЕКЦИИ ОТ ВИРУСЕН И БАКТЕРИАЛЕН ПРОИЗХОД ЧЕСТО ХРОНИФИЦИРАТ И ВОДЯТ ДО ВЪЗПАЛИТЕЛНИ И АТРОФИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРОСТАТАТА. АСОЦИИРА ЛИ СЕ ТОВА С ПОВИШЕН РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА ПРОСТАТЕН КАРЦИНОМ?

Възпалителните заболявания на простата са сравнително чести и в много случаи с продължително лечение и трудно излекуване.

Има множество проведени клинични проучвания за връзка между възпалителните заболявания и простатния карцином, които не отговарят еднозначно за наличието на такава.

СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ СПЕЦИФИЧНИ, ЛЕСНО ДОСТЪПНИ И АТРАВМАТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО НЕДВУСМИСЛЕНО ПОСТАВЯТ ПАЦИЕНТА В РИСК ИЛИ НЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТАТЕН КАРЦИНОМ?

В случаите, в които резултатите от PSA или ректалното туширане са съмнителни, за потвърждаване на диагнозата се използва РСА 3 изследване. Тестът изследва клетки от простатата, намиращи се в урината като търси PCA 3-ген, който се намира само в раковите клетки на простатата. В зависимост от концентрацията на генетичните маркери се определя наличието или не на ракови клетки и при високи стойности се препоръчва биопсия.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ФАКТОРЪТ НАСЛЕДСТВЕНОСТ ПРИ ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ И РЕЗОННО ЛИ Е БЛИЗКИТЕ РОДНИНИ НА БОЛНИЯ ДА ЗАПОЧНАТ ПО-РАННА ПРОФИЛАКТИКА?

Наследственият простатен карцином (ПК) представлява около 5% от случаите. Наследствен простатен карцином възниква, когато генните мутации се предават в рамките на едно семейство от поколение на поколение. Ако човек има близък роднина като баща или брат с ПК, рискът от развитие на карцином е два до три пъти по-висок от средния. Този риск нараства с броя на роднините, диагностицирани с рак на простатата. В случаите с фамилен простатен карцином е препоръчително профилактиката да започва доста по-рано – от 40-годишна възраст.

В КРАЙНА СМЕТКА ЛЕЧИМ ЛИ Е ПРОСТАТНИЯТ КАРЦИНОМ И ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ?

Навременното установяване на туморните заболявания води до по-добри лечебни резултати и удължена преживяемост. Много от заболяванията, които са открити навреме и са в начален стадий, са напълно лечими. Основен метод на лечение в начален стадий е радикалната простатектомия и дефинитивната лъчетерапия

(перкутанно лъчелъчение и/или брахитерапия). Тъй като растежът на простатния карцином зависи от мъжките полови хормони – основно тестостерон, понижените им нива могат да забавят туморния растеж.

Нивата на тестостерона в тялото могат да бъдат понижени или чрез хирургично отстраняване на тестисите, или чрез приемане на

лекарства, които изключват функцията му, т.нар. антиандрогени. Този вид лечение се използва при ПК в различни стадии, включително при локално авансирал, рецидив и метастатичен стадий.

IMG_3389-2

МЪЖКО ЗДРАВЕ – Рак на простатата или доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ)

by ОнкологияСтатииУрология

Д-р Симеон Тимов,
Специалист УРОЛОГ в болница “София Мед”

Две различни диагнози със сходни симптоми, но със специфично лечение. Да отлагаме ли прегледа при специалист ако имаме следните оплаквания: затруднено и болезнено уриниране, пареща болка или кръв в спермата или урината.

От каква възраст мъжете трябва да включат посещението си при уролог, като част от здравната си профилактика? Или този скрининг е определен за мъжете в по-късна възраст?

Като профилактика винаги е посочвана възраст над 50 години, която е свързана предимно със заболяванията на простатната жлеза, което не означава, че хората под тази възраст не боледват от други заболявания. Веднъж годишно е редно и напълно достатъчно за здрав човек да посети кабинета на уролога.

Уголемяването на простатната жлеза при мъжете е свързано с редица симптоми. Нейното нелекуване може ли да доведе до усложнения и какви биха били те?

Уголемяването на простатната жлеза или доброкачесвената простатна хиперплазия е социално значимо заболяване или по – скоро състояние, както го определят в последните години, което прогресира във времето, понижава стандарта на живот и може да доведе до спешна хоспитализация ако не се предприемат своевременни мерки. Оставена нелекувана уголемената простатна жлеза причинява обструкция на изхода на пикочния мехур и затруднява прогресивно уринирането. В даден момент жлезата се възпалява, което води до остра ретенция на урина и „глобус везикалис“, което е и най – честата причина за спешна хоспитализация.

Какъв е процентът на пациентите Ви с диагноза: доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза или така наречения аденом на простатата?

Прави ми впечатление, че различните поколения пациенти предпочитат и различни поколения лекари. В случая това означава, че на този етап моите пациенти са предимно по млади хора с други заболявания, но се надявам с времето да спечеля доверието и на по възрастни пациенти.

Съществува ли консервативно лечение на ДПХ или оперативната намеса в един момент става неизбежна?

Самата дума „лечение“ налага дефинитивното решение на проблема, което с консервативен подход не може да бъде осъществено. Медикаментозната терапия успява да подобри значително симптоматиката и да подобри качеството на живот на пациента, но трябва да се има предвид, че в определен момент ще изчерпи възможностите си и трябва да се премине към оперативно лечение.
Смятате ли, че грижата за мъжкото здраве и в частност превенцията от полово-предавани инфекции са важна част от предотвратяването на ДПХ?

Eтиологията на ДПХ е комплексна и е свързана с редица фактори като възраст, хормони, растежни фактори и стромно-епителиални взаимодействия. Никъде в литературата не се споменава за връзка между полово-предавани инфекции и ДПХ, което по никакъв начин не трябва да ни успокоява, тъй като един хроничен простатит може да ни създаде много по сериозно проблеми. В днешно време не само жените се грижат за външния си вид, но и голяма част от мъжете. Съветът ми е освен за външния си вид да се погрижим и за здрвето си.

Смятате ли, че въпреки високата честота на мъжете заболели от рак на простата в България, навременната диагностика и лечение могат да помогнат да излезем от черната статистика?

Простатния карцином е четвъртия по честота солиден тумор и вторият по честота при мъжете. Всъщност в глобален мащаб честотата на простатния карцином се е увеличила драстично, което може да се свърже с въвеждането на масовия скрининг. В България простатния карцином се среща изключително рядко преди 40 години, след което заболяемостта нараства в геометрична прогресия и достига пик между 70 и 85 години и съвсем не ни поставя в черната статистика.

Доколко ракът на простатата е лечим, ако се открие навреме?

В началните стадии (Т1 и Т2) заболяването е лечимо, като основните методи са оперативно отстраняване на жлезата, лъчетерапия и хормонотерапия. При локално авансирало и метастатично заболяване възможностите намаляват и в много случаи терапията е палиативна.

Съществуват ли съвременни диагностични маркери, които да подпомогнат Вас, специалистите, в най-ранното откриване на простатния карцином?

През 80те години на миналия век е открит спермален гликопротеин, който се отделя в серума от простатната жлеза и е наречен простато-специфичен антиген или ПСА. След серия от изследвания се превръща в основата на скрининга за простатен карцином и до днес. Важно е да се знае, че ПСА е орган специфичен маркер, а не тумор специфичен и завишаването му не винаги означава рак на простатата. (тук визирам тумор-специфични маркери/молекули, които се отделят от клетки на туморната тъкан и които се правят в Геника върху неинвазивна уринарна проба след простатен масаж).

Да обърнем поглед и към рака на пикочния мехур. Колко често се среща той и как можем да се предпазим от това заболяване?

Ракът на пикочния мехур е от най – честите злокачествени заболявания на отделителната система. Засяга от три до четири пъти по често мъжете и в 80% от случаите се среща над 55 годишна възраст. Като основен рисков фактор се счита тютюнопушенето. За съжаление в повечето случаи заболяването е безсимптомно в началните стадии и без профилактика остава незабелязано. Като единствен симптом, при това доста притеснителен, се явява безболковата хематурия, което е сигурен знак, че човек трябва да се обърне към уролог.

Като специалист уролог, бихте ли посъветвали пациентите кой са най-важните показатели, които мъжете трябва да следят в подкрепа на здравето си?

Като специалист бих препоръчал преди всичко на моите пациенти,а и на всички останали, да ходят редовно на профилактични прегледи. В световен мащаб профилактиката и превенцията са от първостепенно значение. По въпроса, най – важните изследвания, които пациентите трябва редовна да си правят зависят до голяма степен от възрастта. При по младите, полово активни и полигамни пациенти е важно да се следи за полово предавани инфекции и най – вече за безсимптомните, като хламидиаза например. За пациенти в напреднала възраст е от изключетелно значение да се проследяват туморните маркери, като ПСА.