Male,College,Student,Meeting,With,Campus,Counselor,Discussing,Mental,Health

Медицински митове: Погрешни схващания за психичното здраве

През последните години психичното здраве бавно излезе от сенките. След 
като векове наред е било изолирано, нашето състояние на психическо 
благополучие постепенно получава повече от вниманието, което заслужава. 
Много митове обаче продължават да съществуват. 

Специалистите споделят 11 често срещани погрешни схващания.
  Въпреки че темата получава все по-голямо внимание и е обект на редица 
изследвания, все още има много митове и погрешни схващания, свързани с 
психичното здраве.


  За съжаление все още има значителна стигма, свързана с психичните 
заболявания, като голяма част от това се основава на старомодно мислене 
и остарели вярвания. Както при много неща в живота, с колкото повече 
информация сме въоръжени, толкова по-малка е вероятността да позволим на 
митовете да оцветят мненията ни.


  В не толкова далечното минало обществото отбягваше хората с психични 
заболявания.  Някои хора вярваха, че злите духове или божественото 
възмездие са отговорни за психичните заболявания.  Въпреки че този начин 
на мислене е изтръгнат от обществото в голяма част от света, той все още 
хвърля дълга сянка.


Обръщането на внимание на неистини, свързани с нашето психическо 
благополучие, е по-належащо от всякога.


Това са 11 често срещани погрешни схващания относно психичното здраве.


1. Проблемите с психичното здраве са необичайни
  Дори преди пандемията от COVID-19 твърдението по-горе беше невярно.  
Днес твърдението е по-далеч от истината, отколкото може би някога е 
било. През 2001 г. доверен източник на Световната здравна организация (СЗО) 
изчисли, че „1 на всеки 4 души в света ще бъде засегнат от психични или 
неврологични разстройства в даден момент от живота си“.

В момента 450 милиона души изпитват такива състояния.  Както обяснява 
СЗО, психичните разстройства са „сред водещите причини за лошо здраве и 
увреждания в световен мащаб“.
 

Едно от най-често срещаните разстройства на психичното здраве е 
депресията, засягаща повече от 264 милиона души в световен мащаб. 
По-скорошно проучване, заключава, че броят на възрастните, страдащи от 
депресия, се е утроил по време на пандемията.


По данни на Световната здравна организация, само в Европа близо 37 
милиона души страдат от тревожност, а над 44 милиона се оплакват от 
депресия. В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си 
са страдали от психични разстройства, съобщи Националният център по 
обществено здраве и анализи.


2. Пристъпите на паника могат да бъдат фатални
  Пристъпите на паника са невероятно неприятни, включват учестен пулс и 
преобладаващо чувство на страх.  Те обаче не могат директно да бъдат 
фатални. Струва си да се отбележи обаче, че някой, който има паническа атака, 
може да е по-застрашен от злополука.


3. Хората с психични проблеми не могат да работят
 Стар, но устойчив мит е, че хората с психични проблеми не могат да се 
задържат работа или да бъдат полезни членове на екипа.  Това е напълно 
невярно. Вярно е, че някой, който живее с особено тежко психично заболяване, 
може да не е в състояние да извършва редовна работа.  Въпреки това, 
по-голямата част от хората с проблеми с психичното здраве могат да бъдат 
толкова продуктивни, колкото и хората без психични разстройства.
Проучване в САЩ, изследва статуса на заетост според тежестта на 
психичното заболяване.  Авторите установяват, че „равнищата на заетост 
намаляват с увеличаване на тежестта на психичните заболявания“.
  Въпреки това, 54,5% от хората с тежки състояния са били наемани, в 
сравнение със 75,9% от хората без психични заболявания, 68,8% от хората 
с леки психични заболявания и 62,7% от хората с умерени психични 
заболявания. При хората на възраст 18-25 години разликата в нивата на 
заетост между тези със и без сериозно психично заболяване е само 1%.


4. Психичните проблеми са признак на слабост
Това не е по-вярно от твърдението, че счупеният крак е признак на 
слабост.  Психичните разстройства са болести, а не признаци на лош 
характер.  По същия начин, хората с, например, депресия, не могат да се 
„измъкнат от нея“, както някой с диабет или псориазис не може незабавно 
да се възстанови от състоянието си.

Ако не друго, обратното е вярно: борбата с психичното състояние изисква 
много сила.


  5. Само хората без приятели имат нужда от терапевти
  Има голяма разлика между структурираните терапии за говорене и 
говоренето с приятели.  И двете могат да помогнат на хората с психични 
заболявания по различни начини, но обучен терапевт може да се справи с 
проблемите конструктивно и по начини, които дори най-добрите приятели не 
могат да се сравнят.

Освен това не всеки може да се разкрие напълно пред най-близките си.  
Терапията е поверителна, обективна и изцяло фокусирана върху индивида, 
което обикновено не е възможно при по-неформални разговори с необучени 
приятели.


6. Психичните проблеми са постоянни
Диагнозата за проблем с психично здраве не е непременно „доживотна 
присъда“.  Опитът на всеки индивид с психични заболявания е различен.  
Някои хора може да преживеят епизоди, между които се връщат към своята 
версия на „нормално“.  Други могат да намерят лечения – лекарства или 
терапии с говорене – които възстановяват баланса в живота им.
  Някои хора може да не се чувстват така, сякаш са се възстановили 
напълно от психично заболяване, а някои могат да получат прогресивно 
по-лоши симптоми.


Също така е важно да се има предвид, че „възстановяването“ означава 
различни неща за различните хора.  Някои може да гледат на 
възстановяването като на връщане точно към начина, по който са се 
чувствали преди появата на симптомите.  За други възстановяването може 
да бъде облекчаване на симптомите и връщане към задоволителен живот, 
колкото и различен да е той.


7. Пристрастяването е липса на воля
  Това твърдение не е вярно.  Експертите смятат разстройствата, свързани 
с употребата на наркотици, за хронични заболявания.
В Проучване, изследващо връзката между силата на волята и 
възстановяването от пристрастяването специалисти установяват, че липсата 
на сила на волята не е решаващият фактор, когато става дума за 
преодоляване на пристрастяването.

Те казват:
„На хората с пристрастяване изглежда не им липсва воля;  по-скоро 
възстановяването зависи от разработването на стратегии за запазване на 
силата на волята чрез контролиране на околната среда.“


8. Хората с шизофрения имат раздвоение на личността
Това е мит.  Шизофренията означава „раздвоение на ума“, което може да 
обясни погрешното схващане.


Според СЗО шизофренията „се характеризира с изкривявания в мисленето, 
възприятието, емоциите, езика, самочувствието и поведението“.  Тези 
изкривявания могат да включват халюцинации и заблуди.
Шизофренията не е същото като дисоциативното разстройство на 
идентичността, което преди се е наричало разстройство на множествената 
личност.


9. Хранителните разстройства засягат само жените
Има стереотип, че хранителните разстройства са присъщи само за млади 
бели, богати жени.  Те обаче могат да засегнат всеки.
Например, проучване, което изследва демографията на хранителните 
разстройства за период от 10 години, установи, че те се променят.  
Най-значително увеличение на разпространението се наблюдава сред мъжете, 
лицата от домове с по-ниски доходи и хората на възраст 45 или повече 
години.


  Според други изследвания мъжете понастоящем представляват 10–25%  от 
всички случаи на анорексия и булимия, както и 25% от случаите на 
разстройства на преяждане.


10. Хранителните разстройства са избор за начин на живот
  Това е вреден мит. Хранителните разстройства са сериозни състояния на 
психичното здраве и в екстремни случаи могат да бъдат фатални.


11. Всички хора с психични заболявания са агресивни
Това, разбира се, е мит. За щастие, тъй като светът става все по-наясно 
с психичните заболявания, това погрешно схващане бавно изчезва.  Дори 
хората, които изпитват най-сериозни състояния, като шизофрения, са 
предимно неагресивни.


  Вярно е, че някои хора с определени психични заболявания могат да 
станат агресивни и непредвидими, но те са малцинство.
Авторите на статия, която изследва връзките между психичното здраве и 
насилието, помагат да се обясни защо този мит може да е придобил 
популярност през годините:


„Насилието привлича вниманието в новинарските емисии. Насилието в 
контекста на психичното заболяване може да бъде особено сензационно, 
което само задълбочава стигмата, която вече прониква в живота на нашите 
пациенти.“  те заключават, че „лицата с психични заболявания, когато са 
лекувани по подходящ начин, не представляват повишен риск от насилие над 
общото население. „


В обобщение, психичните заболявания са често срещани, но лечението е 
възможно.  Всички трябва да работим заедно, за да премахнем митовете и 
стигмата, свързани с психичните разстройства.  Въпреки че разбирането на 
обществото за проблемите на психичното здраве е скочило в сравнение с 
преди десетилетие, все още имаме планини за изкачване.

Редактор: Йорданка Йовчева

3d,Rendered,Illustration,Of,The,Human,Heart

Какво трябва да знаете за кардиореспираторната издръжливост

Сърдечно-респираторната издръжливост е показател за цялостното физическо 
здраве на човек.


Тестовете за кардиореспираторна издръжливост показват колко добре 
функционират сърцето, белите дробове и мускулите по време на упражнения 
с умерена до висока интензивност.


Увеличаването на сърдечно-респираторната издръжливост подобрява 
усвояването на кислород в белите дробове и сърцето и може да помогне на 
човек да поддържа физическа активност по-дълго.


Други названия за кардиореспираторна издръжливост са сърдечно-съдова 
издръжливост и кардиореспираторна годност.


Сърдечно-респираторната издръжливост измерва колко добре се представя 
тялото по време на дълги тренировки.  Човек с висока кардиореспираторна 
издръжливост може да поддържа дейност с висока интензивност за 
продължителен период от време, без да се уморява.


Измерването на кардиореспираторната издръжливост на дадено лице включва 
изследване на това колко добре тялото му приема и използва кислород.
Когато човек вдишва, дробовете му се изпълват с въздух и част от 
съдържащия се в него кислород преминава в кръвта.  След това тази богата 
на кислород кръв се придвижва до сърцето, което я изтласква из тялото до 
тъканите и органите, които се нуждаят от нея.


Мускулите се нуждаят от адекватно снабдяване с кислород и други 
хранителни вещества, за да работят правилно по време на упражнения с 
висока интензивност или продължителни периоди.  Ако мускулите не 
получават достатъчно хранителни вещества, отпадъчните продукти започват 
да се натрупват и причиняват умора.


Как се измерва?


Тестовете, които измерват кардиореспираторната издръжливост, включват:


 Метаболитни еквиваленти

 Метаболитните еквиваленти (МЕТ) се отнасят до съотношението между 
енергията, изразходвана по време на физическа активност, и енергията, 
изразходвана в покой.  Намирането на MET на дадено лице включва 
измерване на това колко кислород използва тялото му в покой.


  Максимално усвояване на кислород

 Тестът за максимално поглъщане на кислород (VO2 max) определя 
максималното количество кислород, което тялото е в състояние да използва 
по време на дейности с висока интензивност, като спринт или колоездене.
Тестът за VO2 max обикновено включва бягане на бягаща пътека или въртене 
на велоергометър възможно най-бързо.  По време на теста лицето носи 
колан за гърдите или друга приставка за тялото, която записва сърдечната 
честота и маска за лице, която измерва консумацията на кислород.


Защо е важно?
Сърдечно-респираторната издръжливост показва нивото на аеробно здраве и 
физическа годност на даден човек.  Тази информация може да бъде от полза 
за всички, не само за професионалните спортисти.


 Наличието на висока кардиореспираторна издръжливост обикновено 
означава, че човек може да изпълнява упражнения с висока интензивност за 
по-дълго време.


Хората, които се опитват да отслабнат, трябва да се съсредоточат върху 
увеличаване на своята кардиореспираторна издръжливост, защото 
извършването на аеробни дейности с по-висока интензивност може да 
помогне на човек да изгори повече калории.


Научните изследвания също предполагат някои други потенциални ползи за 
здравето от подобрената кардиореспираторна издръжливост.  Например:
Хората с по-висока кардиореспираторна издръжливост са по-малко склонни 
да развият високо кръвно налягане, отколкото тези с по-ниска 
кардиореспираторна издръжливост.


В проучване изследователи откриха положителна корелация между нивата на 
сърдечно-респираторна издръжливост и изпълнението на много задачи сред 
възрастни на възраст между 59 и 80 години.


Подобряването на кардиореспираторната издръжливост може да намали риска 
от коронарна болест на сърцето.


Как да го подобрим
Хората могат да подобрят своята кардиореспираторна издръжливост чрез 
редовни упражнения.


Проучване установява, че тренировките за резистентност, тренировките за 
издръжливост и интервалните тренировки с висока интензивност са довели 
до подобрения в кардиореспираторната издръжливост и мускулната сила сред 
възрастни на възраст 40–65 години, които преди това не са били физически 
активни.


Редовната физическа активност, особено аеробните упражнения, може да 
подобри кардиореспираторната издръжливост. Аеробните упражнения могат 
да помогнат за насърчаване на здравето на сърцето и белите дробове и да 
подобрят това колко добре тялото използва кислорода.


Източник https://www.medicalnewstoday.com

Редактор: Йорданка Йовчева

Young,Man,With,Strong,Stomach,Pain,Isolated,On,White,Background

Проучване откри, че ензимът G9a може да инхибира чревното възпаление

В скорошна статия, публикувана в Gastroenterology, учени установиха, че 
ензимът G9a, регулатор на генната експресия, може да инхибира 
възпалителни заболявания, като възпалително заболяване на червата (IBD).


IBD е широк термин, който показва хронично възпаление на 
стомашно-чревния тракт.


д-р Гилерме Пиовезани Рамос гастроентеролог и учен от Mayo Clinic в 
Минесота, и Уилям Фобион младши, доктор по медицина, е декан по 
изследванията в клиниката Майо в Аризона, са водещите автори на 
изследването.


Доказано е, че факторите на околната среда повишават риска от развитие 
на IBD. G9a е един от многото епигенетични ензими, които регулират 
генната експресия. Епигенетиката е изследване на генетичните промени в 
генната експресия, дължащи се на поведенчески фактори и фактори на 
околната среда, а не на промени в ДНК последователността. Епигенетиката 
играе критична роля в развитието и прогресирането на много заболявания, 
включително IBD.


Изследователите са използвали молекулярни и биохимични техники и 
секвениране на ДНК и РНК, за да открият молекулярния механизъм зад G9a, 
който управлява функцията на Т клетките, свързана с IBD. След това 
ролята на G9a е оценена с помощта на предклинични модели.
Изследователите казват, че тези ранни открития подкрепят потенциалното 
използване на инхибирането на G9a при лечението на стомашно-чревни 
възпаления, включително IBD и целиакия. Тяхната дългосрочна цел е да 
характеризират и модифицират регулаторните Т клетки, за да осигурят 
ефективни клинични терапии за пациентите.

Пълна информация за цялото проучване:
https://www.gastrojournal.org/article/S0016-5085(22)01185-4/fulltext

Редактор: Йорданка Йовчева

Human,Heart,Anatomy

Хипертония: Приемът на сол може да засегне мъжете и жените по различен начин

Проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни към 
солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на кръвното 
налягане.

Хипертонията или високото кръвно налягане засяга около 1,28 милиарда 
възрастни по света, много от които в страни с ниски и средни доходи.
  Ако кръвното налягане не се контролира, това може да увеличи риска от 
сърдечни, мозъчни и бъбречни заболявания.


  Една често срещана, но по-малко известна причина за хипертония е 
чувствителността към сол – когато тялото не успява да отдели излишната 
сол.

Ново проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни 
към солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на 
кръвното налягане.


„Най-важният факт, подчертан в това проучване, е, че жените, независимо 
дали са преди или след менопауза, са по-чувствителни към солта от 
мъжете.“ казва д-р Ерик Белин де Шантемеле , автор на изследването и 
физиолог в Центъра по съдова биология към Медицинския колеж на Джорджия 
към университета Аугуста.

Според  Световната здравна организация (СЗО) почти 1,3 милиарда 
възрастни на възраст 30-79 години по света имат хипертония (високо 
кръвно налягане).  А от 1990 г. насам броят на хората с хипертония в 
световен мащаб се е удвоил.


Има няколко добре известни фактора, които повишават риска от хипертония.


Те включват:
  Възраст: Хипертонията е по-често срещана над 65-годишна възраст
  Етническа принадлежност: Някои етнически групи са по-склонни към 
хипертония от други.


Тегло: Затлъстяването е основен рисков фактор за хипертония
  Редовна употреба на алкохол и тютюн.


  Пол: мъжете имат по-висок риск от развитие на хипертония, отколкото 
жените. 

Това обаче е само докато жените достигнат менопауза.


Съществуващи здравословни състояния: сърдечно-съдови заболявания, 
диабет, хронично бъбречно заболяване и високи нива на холестерол могат 
да доведат до хипертония, особено с възрастта.


По-малко признат факт, който може да повиши кръвното налягане, е 
чувствителността към сол – склонността на тялото да задържа сол, вместо 
да я отделя през бъбреците.


Преглед на епидемиологични данни, публикувани в HypertensionTrusted 
Source, предполага, че жените от всички възрасти и етноси са 
по-чувствителни към солта от мъжете.  И тази тенденция да се задържа 
повече сол се увеличава след менопаузата.


Какво е чувствителност към сол?
Солта съдържа около 40% натриеви йони и 60% хлоридни йони.  Имаме нужда 
от малко количество натрий, около 500 mg (или четвърт чаена лъжичка сол) 
на ден, за провеждане на нервни импулси, свиване и отпускане на 
мускулите и поддържане на правилния баланс на вода и минерали.


Повечето хора обаче приемат повече натрий, отколкото им е необходимо.  
В страните с по-високи доходи около 75% от приема на сол идва от 
преработени храни и ястия, консумирани извън дома.


Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съветва да 
увеличите пресните храни в диетата си, за да намалите приема на сол, а 
ако ядете преработени храни, потърсете такива, които имат по-малко от 
600 mg на порция.

Според CDC изследванията показват силна връзка между количеството 
консумирана сол и повишените нива на кръвно налягане (BP).  И за 
повечето хора намаляването на приема на сол води до понижено кръвно 
налягане.


  В световен мащаб хората консумират средно от 9 до 12 грама сол дневно — 
около двойно повече от препоръката на СЗО от 5 грама дневно за 
сърдечно-съдово здраве.


  Отдавна е известно, че мъжете под 65 години имат по-висок риск от 
хипертония, отколкото жените, но рискът се увеличава при жените след 
менопаузата.


Обяснението, което предлагат учените, е може би изненадващо. 

Според д-р Белин де Шантемеле доказателствата при хора и лабораторни животни 
показват, че женските бъбреци са по-добри в отделянето на сол.  
Изглежда, че проблемът е във васкулатурата, защото солта също трябва да 
отпуска кръвоносните съдове, но не го прави при тези, които са 
чувствителни към солта.


Ролята на естроген в контрола на кръвното налягане отдавна се обсъжда. 
Това проучване установи, че чувствителността на кръвното налягане към 
сол се повишава след менопаузата, когато нивата на естроген са по-ниски.
Но може да не е само естрогенът, който оказва ефект.

Д-р Ерик Белин де Шантемеле подчерта ролята на друг хормон:
„Данните от нашите собствени проучвания и литературата сочат 
неспособността на жените да намалят производството на хормона 
алдостерон, задържащ солта, който също контролира способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. Неподходящите нива на алдостерон в 
отговор на поглъщането на сол изглежда намаляват способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. „


Хората трябва да следват препоръките на  СЗО и да намалят приема на сол.


Източник: https://www.medicalnewstoday.com
By Katharine Lang

Редактор: Йорданка Йовчева

Group,Of,Multiethnic,Hands,Holding,Hormones

Може ли хормонът на глада да помогне за подобряване на сърдечната функция при хора със сърдечна недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност е тежко състояние, което засяга способността
на сърцето да изпомпва кръв в тялото.
Лечението на сърдечна недостатъчност включва промени в начина на живот и
употребата на определени лекарства.

Скорошно проучване тества хормона ацил грелин сред хора с хронична
сърдечна недостатъчност.Установено е, че ацил грелин е ефективен при
увеличаване на сърдечния дебит, което може да доведе до повече изследвания
за полезността на това лечение.

Сърдечната недостатъчност е потенциално опасно състояние, при което
сърцето не може да изпомпва достатъчно количество кръв в тялото.
Проучване, публикувано наскоро в European Heart Journal изследва
използването на пептидния хормон ацил грелин за подобряване на сърдечния
дебит сред хора със сърдечна недостатъчност.

Изследователите откриват, че ацил грелин увеличава сърдечния дебит или
изпомпвания капацитет на сърцето сред участниците, без да предизвиква
отрицателни странични ефекти като ниско кръвно налягане или абнормни
сърдечни ритми.

Изследователите на това проучване отбелязват, че има лекарства, които
увеличават способността на сърдечния мускул да се свива и увеличава
сърдечния дебит. Въпреки това, тези лекарства могат да имат
неблагоприятни ефекти и често се използват само в краткосрочен план.
Изследователите искат да видят дали грелинът,  хормон, който стимулира
апетита, може ефективно да подобри сърдечния дебит. Изследователите са
използвали активирана форма на грелин, ацил грелин.

Авторът на изследването проф. Ларс Х. Лунд от катедрата по медицина в
Солна, Каролинския институт в Швеция, обясни, че целта на изследването е
„да тества дали едно ново лекарствено лечение, ацил грелин, е безопасно
и ефективно за пациенти със сърдечна недостатъчност и да тестват
механизма на действие в лабораторни условия.”

Изучавайки клетките на сърдечния мускул на мишки, изследователите
успяват да разгледат някои от основните механизми на ефектите на ацил
грелин.

Използването на ацил грелин изглежда обещаващо като потенциална
възможност за лечение на хора със сърдечна недостатъчност.

Д-р Робърт Сегал , основател на Manhattan Cardiology, сертифициран
кардиолог и сътрудник на Американския колеж по кардиология (FACC), който
не участва в проучването, отбеляза :

„Наблюдаваната клинична полза от ацилирания (активиран) грелин изглежда
обещаваща и въз основа на резултатите има причина за по-нататъшно
клинично развитие. Лечението на сърдечна недостатъчност, дължаща се на
намалена фракция на изтласкване, винаги е било главоблъсканица в
медицината и се надяваме, че можем да се справим с това опустошително
заболяване.”

Източник: https://www.medicalnewstoday.com/

viber_image_2022-08-28_10-56-04-377

ВЕСЕЛА НЕЙНСКИ

ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ЖИЛБЕР

Весела Нейнски

Весела Нейнски е позната най-вече като оперна и джаз певица, бивш радио и тв водещ, обществена личност. Малко хора знаят обаче, че през 2009 г. тя се дипломира и като магистър по психология, след което специализира психотерапия с хипноза. В периода 2000-2003 г. се обучава в Лондон за специалист по холистична медицина и хомеопатия и става първият и засега единствен български член на Британската асоциация на фитобиофизиците.

Наскоро тя направи генетични изследвания в лаборатория „ГЕНИКА“, които недвусмислено потвърдиха предполагаема диагноза, поставена още в юношеска възраст на певицата, а именно синдром на Жилбер.

Как Весела сама е открила заболяването си, и как се живее с подобна диагноза, ни разказа самата тя:

„От дете прекарвах много време в болниците, придружавайки и посещавайки моята прекрасна майка, която за съжаление от съвсем млада беше развила мултиплена склероза – тежко автоимунно заболяване, вследствие на поставена ваксина срещу полиомиелит.

Слушах и попивах всичко, което говореха лекарите, и много исках да разбера как да помогна на майка си.

Весела Нейнски- снимка Hil!fe

Така започнах още в гимназията да чета наред учебниците по медицина за студенти.

Бях точно на 14 г., когато един ден, четейки за хепатита, видях изброени симптоми, които ми се стори че разпознавам в себе си – пожълтяване на кожата и склерите… Беше късен следобед, бях сама вкъщи и като отговорен човек аз моментално реших, че трябва да се изследвам незабавно. Живеехме точно срещу 14-та поликлиника, където се озовах след минути.

Лаборантката ми каза, че кръв се взема само сутрин, но могат да ми направят изследване на урина за наличие на билирубин и уробилиноген, което се позитивира при хепатит.

Странно, но и двете проби излязоха положителни. Аз, вместо да се разтревожа, обаче ликувах! Много исках да стана лекар и да помагам на хората, а това беше добро начало… Бях си открила сама болестта, вече имах поставена първата в живота ми диагноза… 🙂

Прибрах се вкъщи, сложих си в раничката пижамка и четката за зъби и написах бележка до майка ми, защото тогава нямаше интернет и мобилни телефони: „Мамо, болна съм от хепатит, НО ТИ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ?!, влизам в болница, ще ти се обадя оттам …“.

Малко след това вече се намирах пред вратата на Инфекциозна клиника, за което само ми се наложи да пресека бул. „България“. Звъннах на вратата, която беше заключена. Излезе сестра и учудено ме изгледа – какво прави само дете там?! Аз уверено и отговорих, че идвам “ за приемане“?! Жената ме изгледа недоверчиво и попита какво ми е, при което аз гордо отговорих, че имам хепатит и й връчих изследванията. Тогава тя ми каза, че трябва да ми вземат кръв, за да видим има ли вирус все пак и ми обясни че в тази клиника не се влиза току така и дори е опасно там да не ме заразят с нещо. Малко след това се разбра, че всъщност вирус в моята кръв няма, не съм за там, и тя ме отпрати безславно вкъщи 🙂

Весела Нейнски- личен архив

След това, естествено, трябваше все пак да се изясни откъде идват тези положителни проби за билирубин и ме приеха в спешна хирургия в ИСУЛ с предположение за жлъчна криза.

Всъщност аз бях едно слабичко и енергично дете, трениращо гимнастика по това време, и щъках по цял ден между стаите да окуражавам болните. Стигнах дотам, че си извоювах правото да влизам да гледам операции, благодарение на проф. Митов, защото всички разбраха колко много искам да стана лекар 🙂 Въпросът беше, че никак не приличах на тежко болна, а и не отговарях на типажа на пациент с жлъчна криза – обикновено пълни жени, над 50, с по няколко раждания…

Направиха ми доста изследвания и накрая отсъдиха: „Вероятен синдром на Жилбер“…

Тогава това нямаше как да се докаже генетично, защото този вид изследвания не бяха още толкова развити и популярни. Но ми обясниха, че не е добре да спортувам професионално, тъй като хора като мен са родени с дефектен ген и трябва да имат по-различен режим на живот. Оказа се, че не трябва да се претоварвам със спорт, защото не мога да се възстановя нормално като останалите хора и билирубинът в кръвта ми се вдига много- кратно над нормата. Самият билирубин предизвиква пожълтяването на кожата и, ако е в голямо количество, е направо токсичен за тялото. Затова и хора с моя синдром се чувстват точно като болните от хепатит, без да имат вируса в тялото – уморени, замаяни, с трудна концентрация, понякога сънливи повече от нормалното. Хубаво е да се правят слънчеви бани – излагане на ултравиолетова светлина, защото тя разрушава излишния билирубин. Освен това, оказа се че не трябва да гладувам – никога не трябва моята дневна дажба да е под 400 калории. Трябва редовен сън, и то дълъг по възможност. Не трябва да се излагам на студ. Стресът също влияе и може от твърде напрегнат живот буквално да пожълтееш. Всъщност хора като мен не произвеждат определен ензим и не могат да изхвърлят излишния билирубин от тялото.

Синдромът на Жилер може в тежки случаи да влияе и на поведението и настроението.

Докато бях съвсем млада, не усещах толкова тези проблеми и не ми се налагаше да правя нещо спе- циално, но като че ли с годините организмът все по-трудно се справя. Затова реших да си направя генетично изследване в „ГЕНИКА“ и, ако се докаже недвусмислено тази диагноза, да променя начина си на живот. Разбира се, диагнозата се потвърди. И не само, оказа се че имам дефектния ген и от двамата родители – т.е. съм хомозиготен носител.

Това, което разбрах е, че в този случай тялото не може да компенсира дефекта и наистина трябва да се съобразявам със състоянието си. Не знаех също, че има и доста лекарства, които не бива да приемам, защото не мога да ги преработя и те буквално ме тровят: морфин и подобни, парацетамол и други от тази група, ибупрофен и производните, също така доста други, по-малко известни препарати.

И един съвет – тъй като този синдром е не много рядко срещан, е добре който има съмнения, да си направи съответното изследване с цел да избегне своевременно подобни потенциални вреди и да живее в хармония с природата си!

Макар че не станах точно лекар, а психотерапевт и специалист по холистична медицина, давам този съвет от сърце, защото винаги се старая да изпълнявам мечтата си – да пoмагам и да бъда полезна за хората! Бъдете здрави!

AAA_5228

Георги Дойчев- НАД 20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРОБЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТO

Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естествената способност за забременяване. В 50 % от случаите безплодието се дължи частично или изцяло на мъжкия фактор.

Георги Дойчев е клиничен ембриолог от 2005 г., сертифициран е като специалист от Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология през 2010 г. През последните години натрупва ценен опит в интернационални екипи от специалисти в Швеция, Германия и САЩ. От 2011 г. е ръководител на ин витро лаборатория в Медицински център „Афродита“.

Г-Н ДОЙЧЕВ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ РАБОТАТА ВИ КАТО ЕМБРИОЛОГ И ДИРЕКТОР НА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИНВИТРО ОПЛОЖДАНЕ? КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ РАБОТЕН ДЕН?

Длъжността директор е много динамична и към традицион- ната работа с репродуктивните клетки търся талантливи ко- леги с потенциал, обучавам ги, грижа се за поддържането на добрата атмосфера, комуникирам активно с пациентите, ин- ституциите, ръководя донорските програми с яйцеклетки и сперматозоиди, участвам в планирането, задаването на нови цели за развитието на клиниката, проучвам и въвеждам но- вите технологии в областта и осигурявам добрата организация на работния процес. В лабораторията имаме два основни пото- ка – сутрин започваме с ранни пункции от 6:30 ч., следват оп- лождане, замразяване, размразяване, трансфери, анализи, об- работки на репродуктивни клетки, приготвяне на хранителни среди. Колегите биолози имат специфични задачи, като моята роля е да проследявам за правилното им изпълнение. Грижа се екипът ми да се чувства щастлив на работното си място. Много често денят завършва около 20 ч., като работата в уикендите се разпределя на ротационен принцип. Ембриологията е много изискваща професия, в която няма почивен ден.

РЕАЛНО ВИЕ УЧАСТВАТЕ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?

Изпитвам благодарност и щастие, че имам възможността да упражнявам тази професия. За мен е една сбъдната детска мечта. Огромна е удоволетвореността от новината за родено дете и безкрайно щастливите родители, които е трябвало да преминат през трудния път на зачеването чрез инвитро.

РАБОТИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ С ОТВОРЕНА КОНЦЕПЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

За нас е важно пациентите да се чувстват приети, разбрани и подкрепени, в една приятелска среда от специалисти със задълбочени познания и значителен опит. Пациентите имат невероятната възможност да участват в целия процес от взе- мане на информирано решение, касаещо подхода за оплож- дане на яйцеклетките, до решението за броя на ембрионите, които ще се трансферират в жената или замразяват. Чрез замразяването на репродуктивните клетки и ембриони, па- циентите имат възможността да планират увеличаването на членовете на семейството в бъдеще.

ОКОЛО 15-20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРО- БЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО. НЕ Е ЛИ ГОЛЯМА ТАЗИ ЦИФРА И НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?

Според мен процентът е над 20. Замърсяването на околна- та среда, стресът от динамиката на живота, злоупотребата с алкохол и опиати, както и консумацията на нездравословна храна и тютюнопушенето водят до влошаване на здравния статус на пациентите, което се отразява неминуемо и върху репродуктивния потенциал.

Липсата на подходящ партньор, нуждата от финансова си- гурност и добра кариерна реализация, водят до отлагане на бременността, което се отразява негативно върху яйчнико- вия резерв на жената. Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естест- вената способност за зачеване.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕ- МИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПЛОДИЕТО?

При пациентите, насочени за инвитро, факторите, свързани с безплодието, се разпределят в четири основни групи – с жен- ски фактор, с мъжки фактор, група с необясним стерилитет (при които всички изследвания са в норма) и групата пациен- ти с т.нар. неизяснена причина за стерилитет (идиопатичен фактор – открит е проблем, но причината не е ясна и не може да се назначи адекватно лечение). Ние ползваме иновативни технологии в лабораторията и сме фокусирани върху диаг- ностиката и лечението на мъжете от последната група (иди- опатичен фактор). При тях състоянието на сперматозоидите е влошено, а резултът от базовата спермограма и разговорът с мъжа ни насочват да търсим скритата причина с помощта на иновативните технологии. Една такава причина може да бъде скритото влияние на оксидативния стрес върху сперма- тозоидите. Той се получава, когато финият баланс между ок- сиданти и антиоксиданти в средата на сперматозоидите се наруши. Тогава те започват да страдат и репродуктивният потенциал на мъжа е застрашен. С помоща на иновативната лабораторна технология, наречена MiOXSYS, можем бързо и лесно да определим окислително-редукционния потенциал на семената течност и да дадем варианти за лечение при нали- чие на оксидативен стрес. С тази технология можем успешно да диагностицираме и мъже, които приемат свръхдози анти- оксиданти, смятайки, че това води до ползи за организма им, а се получава обратен ефект.

ЗАЩО В СВЕТОВЕН МАЩАБ СЕ НАБЛЮДАВА ВЛОШАВАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СПЕРМАТА? КАКВО Е НАУЧ- НОТО ОБЯСНЕНИЕ?

Естественото забременяване е сложен процес, който се пости- га при 76%-85% от двойките в рамките на 12 месеца редовни опити без предпазни средства. Останалите двойки се считат за борещи се с безплодие и в световен мащаб близо 190 мили- она души търсят медицинска помощ. От двойките, които не могат да забременеят, безплодието е частично или се дължи изцяло на мъжкия фактор в приблизително 50% от случаите. Различни причини могат да засягат мъжкия репродуктивен потенциал в различна степен и често те съжителстват – не- природосъобразен начин на живот, варикоцеле, нарушен хормонален баланс, генетични мутации, предишно прекара- но заболяване. Парадоксално, но при рутинна оценка, каква- то е базовата спермограма, факторът на безплодието остава неизяснен при 30-50% от пациентите, които впоследствие се класифицират като страдащи от неизяснен (идиопатичен) мъжки фактор. Този вид стерилитет се диагностицира като наличие на влошени характеристики на спермата.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАГОВОРИ ЗА Т.НАР ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДВОЙКИ- ТЕ, КОЙТО ИСКАТ ВТОРО ДЕТЕ, НО “ЩЪРКЕЛЪТ СЕ БАВИ”?

Вторичният стерилитет е невъзможността да се зачене или бременността да се доведе до раждане след най-малко една успешна предишна бременност. Жените над 35 г., макар все още да имат яйцеклетки, забременяват по-трудно, защото яйцеклетките започват да губят качеството си. Двойките, които смятат, че са засегнати от вторичен стерилитет, тряб- ва да потърсят медицинска консултация със специалист въз- можно най-скоро, за да имат по-голям шанс да забременеят със свои яйцеклетки.

ДО КАКВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ СА В ПОМОЩ ЗА УСПЕШНОСТТА ПРИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ?

Изследванията за съвместимост са иновативна технология, при която се сравнява генетичната информация на двамата бъдещи родители. Целта е да се намали вероятността от пре- даването на автозомно-рецесивно генетично заболяване в поколението. Такива заболявания са муковисцидоза, хемог- лобинопатии, спинална мускулна атрофия, алфа- и бетаталасемия, хемофилия, чуплива Х-хромозома и др.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ МЕТОДИТЕ ЗА ПРЕДИМПЛАН- ТАЦИОННА ДИАГНОСТИКА СЕ РАЗВИХА МНОГО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА С ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ?

Предимплантационните генетични тестове (PGT) биха могли да помогнат, като намалят шансовете за аборт или аномална бременност. Биха също помогнали и със съкращаване на времето за забременяване, помагайки да се отсее за транс- фер най-добрият ембрион. Трябва да се знае обаче, че ге- нетичните тестове на ембрионите са все още в експеримен- тална фаза, която крие малък риск от погрешна диагноза, при която здрав ембрион да се счете за такъв с аномалия и никога да не му се даде шанс.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА УСПЕВАЕМОСТ ПРИ ТЕЗИ ПРО- ЦЕДУРИ?

Успеваемостта основно зависи от възрастта на жената. Спо- ред големи клинични проучвания, търсещи има ли по-висока успеваемост при пациенти, на които ембрионите се тестват генетично, изглежда, че при възрастовата група над 35 г., би могло да има реална полза от генетичното изследване, стига то да покаже, че пациентите въобще разполагат с нормален (правилен брой хромозоми) ембрион за трансфер. Много е важно да се има предвид, че не всички жени ще имат ем- бриони, подходящи за генетичен тест и не всички тествани ембриони ще бъдат нормални (еуплоидни).

КОЛКО ТРЯБВА ДА ЧАКА ЕДНА ДВОЙКА, КОЯТО СЕ Е РЕШИЛА НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СТИГНЕ ДО САМАТА ПРОЦЕДУРА?

При първоначалната консултация със специалист може да се говори за времето, необходимо за започване на процедура. Зависи от множество фактори, които се изясняват в хода на консултацията и необходимите изследвания на двойката.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ НЕУСПЕХ? КОИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?

Обикновено след неуспех лекуващият специалист преглежда медицинската история и преценява следващите стъпки – на- пример повторен опит с променен протокол на стимулация или, ако двойката има резерв от замразени ембриони, те мо- гат да се използват при последващ цикъл на жената.

КОГАТО ЕДНА ДВОЙКА СЕ РЕШИ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ ВЪЗНИКВА ОСНОВАТЕЛНИЯТ ВЪПРОС НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИ. КОИ СА ОБЕКТИВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВИЛНАТА КЛИНИКА?

Големи професионални организации често публикуват ста- тистически данни за критериите, по които да се избере един инвитро център, както и характеристиките на добрия спе- циалист. Според мен мен критериите за избор на инвитро център трябва да включват оценка на ефективността на практиката чрез висок процент успешна бременност, при- лагане на иновативни разработки и методи. Според принци пите на доказателствената медицина, медицинският персо- нал трябва да има дълбоки познания и опит, едновременно с това ембриологичната лаборатория да е с добро оборудване и строги стандарти за чистота на пространството. Качестве- ният контрол и акредитация от официална държавна инсти- туция са задължителни. За да се прилага персонализирано планиране на лечението и незабавна комуникация, наборът от кадри – от лекари, ембриолози, сестри до администра- тивен персонал, трябва да е на най-високо ниво. Много е важно да се търси и емпатичен хуманен подход към паци- ентите, който дава възможност за намаляване на стреса от цикъла на лечение.

ИМА ДВОЙКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА ПРАВЯТ ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В ТУРЦИЯ. КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ – ИМАТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ НА ЧУЖДИ ЛЕКАРИ, ОТКАЗВА ГИ ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ У НАС, ЦЕНАТА?

Смятам, че имат силна и постоянна реклама и предлагат добри хотелски и туристически услуги, както и създават впечатление за висока степен на професионализъм. Но на- прежението от дългото пътуване и неизвесността, в която попадат двойките, трябва да се отчете, преди да се вземе решение за правене на инвитро процедури в чужбина.

ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОНОРСКИ МАТЕРИАЛ, НАРАСТВА. КАКВИ СА ЗАКОНОВИТЕ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В БЪЛГАРИЯ?

Регламентът поставя на първо място здравето на донора и неговата анонимност. Правят им се изследвания – гинеко- логични, микробиологични, генетични, и интервю, за да се сведе до минимум здравният риск на пациента. За да се за- щити по-добре интересът на пациентите, има допълнително изискване за донорите жени в България – да имат собствено родено дете, а максималният брой деца, които може да има един донор, е 5.

ВИЖДАТЕ ЛИ СЕ СЛЕД ВРЕМЕ С БЕБЕТАТА, В ЧИЕТО СЪЗ- ДАВАНЕ СТЕ УЧАСТВАЛ?

Да, срещата с тях е винаги очарователна! Тяхната усмивка ми дава увереност и сила да продължавам да работя и да се развивам в тази област.

КАКВА СУМА ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА ОТДЕЛЯТ БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ В РЪЦЕТЕ НА АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ?

Стойността основно зависи възрастта на жената, както и от специфичните репродуктивни проблеми на двойката. Асис- тираната репродукция се покрива и от български институ- ции, когато двойката отговаря на предварително зададени критерии от отговорните български институции.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ СА СКЪПО НАЧИНАНИЕ. ИМА ЛИ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ?

Финансирането от Центъра за асистирана репродукция по- крива голяма част от средствата за процедура със собствени клетки, а някои общини подпомагат финансово и процеду- рите с донорски яйцеклетки.

КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА В БЪДЕЩЕ?

В България се наблюдава постоянно увеличаване на двой- ките, търсещи медицинска помощ за зачеване и раждане на здраво дете. Според мен въпросът може да се разреши до голяма степен, ако системата започне усилено да инвестира в ранното образование за семейно планиране и осъзнаване на репродуктивните възможности на организма до опреде- лена възраст. Трябва да се организират мероприятия в учи- лищата и в университетите и да се говори за превенцията на нежелана бременност, която често завършва с аборт по желание, водещ често до големи трудности за забременяване в по-късен и вече зрял период от живота на жената.

IMG_8026

ЙОРДАНА ДИМИТРОВА

ЕКСПЕРТ
ЛИЧЕН ИМИДЖ И БРАНД

Корица – Костадин Кръстев- Коко

Йордана Димитрова е олицетворение на сбъднатата мечта на съвременната Жена – красива, успяла, реализирана и в личен и в бизнес план. През 2012 г. получава короната за най-красива омъжена жена „Мисис България“, през 2015 г. е обявена за „Бизнес Дама на годината“ в категория Недвижими имоти, през 2017 г.

е отличена като „БГ Модна Икона“ от Академията за Мода, през 2020 г. взима наградата „Бизнес Дама – Стил и Етикет“ от Business Lady Awards. Все по-често името и се свързва с успех, красота, стил, класа, елегантност!

Йордана и съпругът и вярват в институцията брак и ден след ден градят съвместния си живот с желание, постоянство и уважение един към друг. Благословени са с момче Себастиян на 13 години и момиченце Каролина на 8 годинки. Животът им е бляскав, динамичен и вълнуващ. Определяни са като една от най-елегантните и хармонични двойки – пример за семейни ценности и успешно партньорство.

Йордана Димитрова от 20 години се развива в сферата на Недвижимите имоти и Инвестиционните проекти. Работила е в едни от най-големите български и чуждестранни холдинги.През последните години заедно със съпруга си управляват семейната строително- инвестиционна компания “АРКАДА Строй Инвест” – насочена към изграждане на бутикови жилищни сгради.

През 2020 г. създава Академия „Великолепната Жена“, където Йордана Димитрова намира своето призвание в сферата на красотата, елегантността и личния бранд. Специализира „Стил и Етикет“ в Austrian Higher school of Etiquette и „Емоционална интелигентност“ към Foundation for Developing Emotional Intelligence. Чрез личен пример Йордана вдъхновява Дамите, дава им уверенност и сила как да бъдат най-добрата версия на себе си!

www.velikolepnatajena.bg

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

ПРАВИТЕ ЛИ ПРОФИЛАКТИЧНИ И СКРИНИНГОВИ ИЗСЛЕД- ВАНИЯ И КОЛКО ПРИОРИТЕТНИ СА ТЕ ЗА ВАС?

За съжаление повечето хора се сещаме за изследвания, кога- то вече имаме симптоми или изявени/хронични здравослов- ни проблеми. Свикнали сме, че се ходи на лекар само когато сме болни. Аз имам много добър и всеотден личен лекар – Д-р Елена Драгушева и тя следи да не пропускам профилактич- ните изследвания, напомня и акцентира на важността им за здравето ни. Редовните профилактични прегледи помагат да се открият здравословни проблеми на един ранен етап, където лечението е с много висок шанс за успех.

КОИ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРЕГЛЕДИ, КОИТО ПРАВИТЕ ЗА ЖЕНСКА ПРОФИЛАКТИКА?

Пускам си пълна кръвна картина, посещавам гинеколог, мамолог, стоматолог, следя щитовидната жлеза и хормоните. Още помня страха, който изпитах когато в тинейджърска възраст напипах бучка в гърдата си. Тогава нямаше „google“ и информираността беше на много ниско ниво. Сега знаем, че ракът на гърдата е на едно от първите места за смъртност при жените, затова е важно да не пропускаме задължител- ния профилактичен преглед при мамолог, колкото и да е не- приятен.

КОЛКО ЧЕСТО ПОСЕЩАВАТЕ ГИНЕКОЛОГА СИ И КАКВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СИ ПРАВИТЕ?

На гинеколог ходя веднъж годишно и си правя мануален преглед, ултразвук, вземане на материал за цитонамазка и микробиологично изследване на влагалищен секрет. Знам, че ракът на маточната шийка и матката е един от най-често срещаните и се нарежда на второ място след рака на гърдата при българките.

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

ИМАТЕ ЛИ ОПРЕДЕЛЕН ГИНЕКОЛОГ, КОЙТО ВИ НАБЛЮ- ДАВА ИЛИ ВСЕКИ ПЪТ ХОДИТЕ ПРИ РАЗЛИЧЕН СПЕЦИА- ЛИСТ?

Да, имам си гинеколог, на който се доверявам вече от много години – Д-р Тияна Николова, при нея родих децата си и оттогава тя следи за моето женско здраве. Харесвам нейната мека енергия и подход, определено предпочитам да обсъждам тези въпроси с жена (вместо с мъж).

АКО ЗАБЕЛЕЖИТЕ ПРОБЛЕМ, КЪМ ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР ЛИ СЕ ОБРЪЩАТЕ ПЪРВО ИЛИ ДИРЕКТНО ТЪРСИТЕ СПЕЦИА- ЛИСТ?

Първо се обръщам към личния си лекар и търся съвет, препоръка. Разбира се, обичам да се информирам по темата и изчитам много информация по темата, както и внимателно избирам специалиста, на който да се доверя.

КАК ИЗБИРАТЕ СПЕЦИАЛИСТА, НА КОГОТО ДА СЕ ДОВЕРИТЕ?

Правя проучване и търся отзиви от мои приятели и познати. Като преподавател по Личен имидж и бранд, следя за не- вербалната комуникация – да вдъхва респект, уважение и доверие. Не бих се доверила на човек, който не се грижи за здравето си, а проповядва такова.
Харесвам професионалния подход, съчетан с проява на внимание към страховете/притесненията на пациента. За мен е важно лекарят да отдели време да ми обясни какво и как се случва.

КАКВО ТРЯБВА ДА Е ОТНОШЕНИЕТО НА ВСЯКА ВЕЛИКО- ЛЕПНА ЖЕНА КЪМ СОБСТВЕНОТО И ПРОФИЛАКТИЧНО ЗДРАВЕ?

Прави ми впечтление, че съвременната жена е все по обра- зована, но за съжаление не е много внимателна към здраве- то си. Често казвам, че Великолепна жена, може да е само умната жена. А умната жена е наясно, че доброто здраве е по-хубаво и от най-голямото богатство.

В стремежа си да успеят навсякъде и с всичко, виждам как жените развиват висока доза мазохизъм, който рефлектира върху здравето им. Все нямат време, все бързат – живеят количествено, вместо качествено и разбират ценността на здравето, едва след като го загубят.

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

КАКВО ВИ ВДЪХНОВИ ДА СЪЗДАДЕТЕ, ПЪРВАТА ПО РОДА СИ В БЪЛГАРИЯ – АКАДЕМИЯ ЗА ЕТИКЕТ, ЕЛЕГАНТНОСТ И ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?

Поглеждайки назад във време- то, сякаш целият ми живот ме е водил към това. Приятелки чес- то ми казваха: „Йордана, винаги си толкова елегантна, имаш прекрасно семейство, постигаш успехи в бизнеса, водиш бляс- къв светски живот, пътешестваш… – как го правиш, как балансираш, научи ни и нас!“ Все по-често Дами ми споделя- ха, че са се изгубили някъде по пътя – мъж, деца, кариера, би- товизми, амбиции…, че за тях- ната вътрешна и външна жен- ственост, елегантност и грация, все не остава време. И ето, че в една медитация се видях как създавам общност от жени под името „Великолепната Жена“. С много любов и желание съз- дадох, първата по рода си в България, трансформационна Академия за „Личен Имидж и Бранд“.

РАЗКАЖЕТЕ НИ ПОВЕЧЕ ЗА „ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЖЕНА“, КАКВА Е ДОПЪЛНИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ, КОЯТО ПОЛУЧАВА ЕДНА ДАМА ОТ ВАШАТА АКА- ДЕМИЯ?

Обичам да казвам, че зад всяка успяла, уверена и изискана жена, стоят знания, умения и осъзнатост! Затова и фокусът са “ 8-те точки на Великолепие“:

1-Външен вид и красота, 2-Говор и комуникация, 3-Интелект и знания, 4-Походка и осанка, 5-Маниери и жестове, 6-Навици и увлечения, 7-Имидж и репутация, 8-Обкръжение и социален кръг.

Можете да се запишете за отделен уебинар, по темата, която Ви вълнува и/или да посетите някое от нашите ексклузивни събития на живо, но за да усетите ефекта, Ви препоръчвам да се включите в „Код ВЕЛИКОЛЕПНА“ – 3 месечна онлайн програма, която се състои от 24 Мастър класа. Провежда се 2 пъти годишно – през пролетта и есента, и в нея съм обеди- нила всички важни и интересни теми за всяка една Жена, които не е имало къде другаде да научим. Стъпка по стъпка, водя Дамите към постигане на успех, увереност, уникалност и удовлетвореност. Жените, преминали 3 месечната програ- ма „Код ВЕЛИКОЛЕПНА“, споделят, че животът им се дели на „до“ и „след“ Великолепната Жена.

ВИЕ СТЕ НОСИТЕЛКА НА ПРИЗА „БГ МОДНА ИКОНА“, КАКВИ СЪВЕТИ БИХТЕ ДАЛИ НА ЖЕНИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПО-ЕЛЕГАНТНИ И ИЗИСКАНИ?

Да бъдеш елегантна – на първо място, това означава да познаваш себе си, а това изисква известни размисли и изследва- ния над личността ни! Следователно красива, но не много умна жена, никога не може да стане елегантна! Тя ще носи дрехи, които са завладяли въ- ображението й, по последна мода, но без дори да се ста- рае да ги адаптира към своите гардероб, фигура и начин на живот. Елегантността е адек- ватност спрямо нас, мястото, ситуацията и събитието. Дами, започнете да подчерта- вате красотата си и умело да прикривате недостатъците си, обличайте се според типа на Вашата фигура, акцентирайте на цветовете, които Ви отиват, научете видовете Дрескод… Имайте предвид, че „Класните Жени“ не са само късметлийките, чийто външен вид е безупречен и перфектен. Много по-важна е способността на жената да насочва внимание- то на околните към достойнствата във външния си вид и в същото време умело да маскира несъвършенствата.

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

Но елегантността не е само външно измерение, изразява- що се в стила и визията. Тя е преди всичко начин по който ние взаимодействаме със Света – как комуникираме с хора- та, какво е нашето държание, походка, осанка, маниери, жестове… Дами, да познавате видовете Етикет ще Ви даде увереност във всяка една си- туация – бизнес среща, делово събитие, светско мероприятие, официален бал, семейно тържество, романтична среща… – ще знаете тайната кога, къде, какво е уместно да носите, правите, казвате… Етикетът е свобода, а не ограничение! Когато Вие познавате правилата в обществото, имате избор кога и дали да ги спазвате, а когато не ги познавате, нямате избор и се чувствате неуверени и не на място.

Добрата новина е, че да си елегантен е умение, което може да бъде придобито от всяка дама, която пожелае да се обра- зова в тази сфера! Очакваме Ви в „Кръгът на Великолепната Жена“!

IMG_3719

д-р Мартин Генов

Д-р Мартин Генов е специалист по пластично- възстановителна и естетична хирургия. Член на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ).

снимка- Костадин Кръстев- Коко

Чрез естетика и наука той създава изкуство в пластичната хирургия, а прецизността и вниманието към всеки детайл са негова философия. Усетът му за красота е безпогрешен, a атестат за неговата работа са доволните пациенти от България и чужбина. Завършил е медицина и здравен мениджмънт към Медицински университет – София. Практикува реконструктивна, естетична и пластична хирургия
в едни от най-престижните болници в България и чужбина.
Той е единственият българин специализирал и работил в продължение на година в най-голямата частна клиника в Северна Европа – Akademikliniken, Стокхолм, Швеция, под ръководството на световноизвестния проф. Пер Хеден.
Уменията и таланта на д-р Генов са получили високо признание и в клиниките Villa Bella в Италия, където той твори под ръководството на дългогодишния президент на Италианската асоциация по пластична и естетична хирургия проф. Джовани Боти и в St. Andrews Center for Plastic Surgery and Burns – Broomfield Hospital, Великобритания, в екип с едни от най-известните и признати консултанти по реконструктивна и естетична хирургия в Обединеното кралство.

Д-Р ГЕНОВ, РЕКОНСТРУКТИВНАТА ИЛИ ЕСТЕТИЧНАТА ХИРУРГИЯ Е ПО-БЛИЗКА ДО ВАС?
Занимавам се и с двете, но определено имам повече афини- тет към естетичната част на нашата специалност.

С КАКВО ВИ ПРИВЛЕЧЕ ТОЧНО ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ?

Привлече ме с възможността да демонстрирам креативност- та и усета си за красиво, а не само техническите си умения.

ОТ КОЛКО ГОДИНИ СТЕ В ОПЕРАЦИОННАТА ЗАЛА?

Вече близо дванадесет години.

ИМА ЛИ СЛУЧАЙ ИЛИ ОПЕРАЦИЯ, КОЯТО СЕ Е ЗАПЕЧАТАЛА ДЪЛБОКО В СЪЗНАНИЕТО ВИ?
Може би има няколко такива операции от периода, в който специализирах и работих в детската клиника по изгаряния на Пирогов.

Тази клиника е изискваща не само към уменията на хирурга, но и към неговото емоционално и психическо състояние. Не рядко на колегите там се налага да се справят с изключител- но тежки случаи.

КОЯ БЕШЕ ПЪРВАТА ВИ САМОСТОЯТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ?
Не помня с точност, но най-вероятно е била по време на кур- са на специализацията ми и е била свързана с премахването на кожен тумор.

А, КОЯ Е ИНТЕРВЕНЦИЯТА ЗА КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ОТ ВАС?
Не бих казал, че мечтая за конкретна интервенция, която да бъде извършена от мен, тъй като съм щастлив, че опера- циите, които съм желал да мога да правя, осъществявам и в момента. По-скоро съм си поставил за цел да подобрявам все повече и повече техниките, с които си служа.

БИХТЕ ЛИ ПРОМЕНИЛИ НЕЩО В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ?
Бих искал операциите да стават все по-малко инвазивни, с по-къс възстановителен период за пациентите и все по-пред- видими резултати.

ХОРАТА КАТО КАЖАТ ПЛАСТИЧНА ХИРУРГИЯ, РАЗБИРАТ САМО ЕСТЕТИЧНА! ТОВА ЗАЩО Е ТАКА?
За съжаление това е вярно, защото естетичната хирургия се радва на популярност както в социалните мрежи, така и в много медии. Всъщност обаче реконструктивната хирургия е тази, която честно спасява живот и връща нормалните функции на човешкото тяло.

ИМА ЛИ ЕСТЕТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ВКЛЮЧЕНИ В ПЪТЕКАТА НА ЗДРАВНАТА КАСА?
Не, но и не мисля, че трябва да бъдат включени. На Запад също те не са част от нея. По-скоро има голяма нужда от увеличаване на парите по пътеките на реконструктивната хирургия.

ИМАТЕ ЛИ ПАЦИЕНТИ ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ ПЛАСТИЧНИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ?
За щастие аз лично нямам и може би това до голяма степен се дължи на факта, че когато съм убеден, че даден пациент няма нужда от такава корекция, аз отказвам да я извършва.

ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА МИНИМИЗАЦИЯ И ПО-МАЛКА ИН- ВАЗИВНОСТ В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ?
Да, определено това е тенденция в хирургията като цяло и пластичната не остава назад от нея. Това прави операциите по-взискателни към хирурга, но с по-добър краен ефект за пациента.

снимка – Костадин Кръстев- Коко

ОПИШЕТЕ СВОЯТА ПЪРВИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ? КАК ПРО- ТИЧА ТЯ?
Първоначално се запознавам с пациента и с неговото меди- цинско досие, т. нар. анамнеза, след това го питам с какво мога да бъда полезен, обсъждаме конкретната причина за посещението му, ако е необходимо се правят измервания, 3D визуализация, обсъждаме детайлите около операцията, възможните усложнения и възстановяването.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕДИ ДА ПЛАНУВАТ ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ?
Трябва да се поинтересуват от неговата квалификация, на- ционалните и международни организации, в които членува, ако има възможност да прегледат негови резултати и дали им допадат.

Д-Р ГЕНОВ, КОИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АБДОМИНОПЛАСТИКА И КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА САМА- ТА ОПЕРАЦИЯ?
Пациенти с наличие на голямо количество излишна кожа в зоната на предната коремна стена, отпускането и раздале- чаването на мускулите на корема, което често води до об- разуването на коремче без пациентите да имат излишно количество мазнини. Периодът на дискомфор е около десет дни след операцията, цялостното възстановяване трае около месец.
От интервенцията могат да се възползват пациенти след ма- сивно отслабване и жени, които след бременност и раждане са останали с излишна кожа, слабост на коремната стена и стрии.

КОНЦИТЕ ИЗМЕСТИХА ЛИ ИНТЕРЕСА ОТ ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ И ОПЕРАЦИИ?
Все повече колеги от други специалности започват да из- ползват конците като алтернатива на фейслифтинг, брау- лифтинг и дори на ринопластиката, но в моята практика не ги използвам, тъй като не смятам, че дават нужния естети- чен ефект в дългосрочен план.

ИМАЛИ ЛИ СТЕ ПАЦИЕНТИ С ДИСМОРФОФОБИЯ И КАК СЕ ПРОЦЕДИРА С ТЯХ?
Пациентите с дисморфофобия са чести посетители на кли- никата по пластична хирургия. От нас като специалисти се изисква в немалка степен да бъдем и психолози и да раз- граничаваме кога пациента има нереалистични очаквания за операцията си или дори скрито психическо заболяване, което да е в основата на неудовлетвореността от външния им вид.

КАКЪВ СЪВЕТ ЩЕ ДАДЕТЕ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ?

Бих ги посъветвал преди всичко да обичат себе си, да се стремят към максимално естествена визия и да четат и да проучват внимателно когато избират своя пластичен хирург.