Posts in category: Архив

„Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Иван винаги е бил уверен и общителен младеж. Като тийнейджър, той бързо навлиза в света на любовта и интимността, но като много млади хора, рядко мисли за последствията от необезопасения секс. В компанията на приятели темата за презервативите често е неглижирана, а интимните взаимоотношения се случват спонтанно и небрежно.

На 18 години Иван вече е имал няколко сексуални партньорки, но никога не е обръщал сериозно внимание на предпазните мерки. Той винаги е бил уверен, че нещо като полово предавана инфекция няма да се случи точно на него. Липсата на информация и импулсивността на младостта го карат да подценява рисковете, като се фокусира повече върху емоциите на момента, отколкото върху безопасността.

Какви са рисковете от заразяването с полово предавани инфекции:

Заразяването с полово предавани инфекции могат да имат краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето. Ето основните рискове, свързани с различните ППИ:

1. Безсимптомно протичане и разпространение

Много ППИ, като хламидия и гонорея, могат да протичат без симптоми в началото, което затруднява навременното откриване и лечение. Това позволява инфекциите да се разпространяват по-лесно между партньорите, увеличавайки риска от епидемии.

2. Проблеми с фертилността

Хламидия и гонорея могат да причинят сериозни репродуктивни проблеми, особено при жените. Ако не се лекуват, тези инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на таза, което може да причини увреждане на маточните тръби и безплодие.

При мъжете те могат да доведат до инфекции на простатата и проблеми с фертилността.

3. Увеличен риск от заразяване с ХИВ

Някои ППИ, като херпес и сифилис, улесняват заразяването с вируса на ХИВ, тъй като причиняват възпаления и рани в гениталната област, които увеличават възможността за навлизане на вируса в организма.

4. Рак

Някои ППИ, особено човешкият папиломавирус (HPV), са свързани с развитието на рак. Например, HPV може да причини рак на шийката на матката при жените, както и анален, устен и гърлен рак при двата пола.

5. Усложнения по време на бременност

Някои ППИ като сифилис, херпес и гонорея могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременността или раждането. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми за новороденото, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и инфекции.

6. Дългосрочни здравни проблеми

Нелекувани ППИ могат да доведат до хронични здравословни проблеми. Например, сифилисът, ако не бъде лекуван навреме, може да засегне сърцето, мозъка и други жизненоважни органи, дори години след заразяването.

7. Социални и психологически ефекти

Заразяването с ППИ може да доведе до стрес, тревожност, социална стигма и проблеми в интимните отношения. Хората, които живеят с хронични ППИ, като херпес или ХИВ, могат да изпитват психическо напрежение и дискриминация.

Заключение

Нека сега продължим историята на нашият герой, Иван!

Нека разгледаме психичното състояние на Иван преди и по време на заразяването

Първоначално Иван не изпитва никакви симптоми. Няколко седмици след една краткотрайна връзка обаче започват да се появяват първите признаци – парене при уриниране и необичайно течение. Той пренебрегва тези симптоми с надеждата, че ще изчезнат от само себе си. С течение на времето обаче неразположението се засилва, а Иван започва да се притеснява.

Когато най-накрая решава да посети лекар, той вече е под напрежение. След тестове, резултатите показват, че Иван е заразен с хламидия – полово предавана инфекция, която е много честа, но и лесно лечима, ако се диагностицира навреме. Въпреки че лечението е възможно, Иван е обхванат от чувство на вина, срам и страх.

Той започва да се пита как е допуснал това да се случи. Страхът от това, че може да е заразил партньорката си, също го измъчва. Психичното му състояние се влошава – Иван изпитва тревожност, притеснява се за здравето си и изпада в състояние на стрес. Освен физическите симптоми, той усеща и социална изолация, страхувайки се какво ще си помислят другите, ако разберат за състоянието му.

Процесът на лекуване и възстановяване

След поставянето на диагнозата, лекарят на Иван му предписва антибиотично лечение, което е стандартният метод за лечение на хламидия. Лекарството започва да действа бързо и след няколко седмици симптомите изчезват напълно. Физическото възстановяване минава безпроблемно, но емоционалното възстановяване отнема повече време.

Лекарят обяснява на Иван, че е важно да уведоми партньорката си, за да може и тя да бъде тествана и, ако е необходимо, лекувана. Това предизвиква още тревожност у Иван, но той осъзнава, че е част от отговорността към себе си и към другите. След разговор с партньорката си той усеща облекчение, когато тя разбира ситуацията и също предприема необходимите мерки.

След като лечението е завършено и резултатите му са отрицателни, Иван започва да осъзнава важността на предпазните мерки и редовната профилактика.

За съжаление доверието в партньорите се разклаща от създалата се ситуация, но на този етап те успяват да задържат връзката си.

Лекарят на Иван обяснява, че хламидията е една от най-често срещаните полово предавани болести и че мнозина може да не знаят, че са заразени, тъй като инфекцията често протича без симптоми. За здравите хора, профилактиката е от ключово значение. Използването на презервативи при всеки сексуален контакт е най-ефективният начин за намаляване на риска. Освен това редовните тестове за полово предавани инфекции са важни, дори ако няма симптоми.

За хората, които са болни, лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, за да се предотвратят усложнения и да се избегне предаване на инфекцията. Ключов момент е необходимостта от това да се уведомят всички сексуални партньори, за да могат и те да бъдат лекувани.

След лечението, излекуваните пациенти трябва да продължат да практикуват безопасен секс и да се тестират редовно. Иван научава, че информираността и отговорността към здравето са от ключово значение за поддържане на пълноценен живот.

Каква поука можем да си извадим от историята на Иван:

Създалата се ситуация при Иван е урок за това колко е важно да се подхожда с отговорност към сексуалното здраве и партньорите ни. Той научава, че макар грешките да са част от живота, най-важното е да се учим от тях и да вземем необходимите мерки, за да предотвратим повторение на подобни ситуации. Иван вече знае, че предпазните мерки не са просто избор, а отговорност.

Той продължава напред с новооткрито уважение към здравето си и увереност, че може да взима по-добри решения занапред. Историята му завършва с позитивна промяна – научил се е да бъде отговорен и внимателен, като се грижи за себе си и за хората около него.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.

Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.

Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.

Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.

Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.

С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.

Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.

Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.

Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.

Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Предразположение към ендометриоза:

Крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми в България.

Д-р Петя Баликова е специалист по Медицинска Онкология с опит и засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциноми в областта на гастроинтестиналния тракт и белодробен карцином. В момента е зам.- началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Завършва медицина в МУ-Пловдив и има опит в обучението на студенти като асистент към Медицински Университет в София в Катедра по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Участва като изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия, така и в различни
генетични изследвания за персонализирана терапия. Член на борда на Клуб Млад Онколог – Young Oncologist Club – Bulgaria. Лектор и модератор в множество научни събития в страната и международни форуми в редица европейски държави. Участва в международни обучителни програми във водещи онкологични центрове – ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses и международни конгреси в онкологичната сфера като ICHNO, ESMO, ASCO. Д-р Баликова работи активно с млади специализанти и стажанти чрез асоциацията „Млад Онколог“ като помага за допълнителното им развитие и квалификация в най-новите онкологични аспекти – разработване на програми и проекти за доусъвършенстване на професионално ниво. Тя осъществява контакти със сродни организации и световно признати ментори от специализирани онкологични центрове, които спомагат за популяризиране сред младите лекари на най-новите методи за лечение и диагностика в областта на онкологията. Д-р Баликова е носител на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 година, присъдена от Българския лекарски съюз.

Д-Р БАЛИКОВА, КАКВО ПОКАЗВАТ СТАТИСТИКИТЕ ОТНОСНО ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Статистиката за онкологичните заболявания за съжаление е доста обезкуражаваща. Според GLOBOCAN ракът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб с близо 10 млн. смъртни случаи, отразени за 2020 г. и приблизително 19 млн. новодиагностицирани пациенти. Според официални данни на Европейската комисия за 2020 г. водещо онкологично заболяване в Европа е ракът на гърдата, последвано от колоректалния карцином, простатния карцином и рака на белия дроб. Броят на новите онкологични диагнози от всички видове е нараснал до 2.7 млн., а 1.3 млн. обобщено са смъртните случаи в Европа. Най-смъртоносен остава белодробният карцином, колоректалния карцином, карцинома на гърдата при жените и панкреасният карцином. Данните за България остават разочароващи – смъртността при повечето локализации е една от най-високите при нас. Заболеваемостта спрямо процент от населението ни също е доста висока и най-обезку-
ражаващо е, че все още процентът на новооткритите случаи в последен стадий на заболяването е един от най-високите в Европа, което само говори колко крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми, които до момента все още липсват. Стряскаща е статистиката, че броят на пушачите също е най-висок в родината ни, сравнено с всички европейски държави. Тютюнопушенето доказано е причина за заболявания като рак на белия дроб, панкреас, пикочен мехур и карцином в областта на главата и шията, а в България смъртността от тях е една от най-високите в ЕС. Преживяемостта от някои онкологични заболявания значително се подобрява, благодарение на развитието на диагностиката и лечението през последните 10 години и благодарение на въвеждането
на т.нар. персонализирана медицина и в България.

КАК МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМАМЕ РИСКОВЕ ЗА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
И КАКВИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ?

За предотвратяване на онкологичните заболявания не може да се говори в пълния смисъл на думата. Ако искаме да ограничим заболеваемостта трябва да ограничим факторите, които провокират канцерогенезата, но не всички от тях изобщо могат да бъдат контролирани – като генетичната предиспозиция. Факторите на околната среда, върху които имаме
контрол, са замърсяването на въздуха (особено в София), вредните лъчения, излагането на канцерогенни химически вещества в производствата, радиацията, UV излъчването, тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването. Да не забравяме HPV вирусите, предизвикващи редица карциноми като рак на маточната шийка и рак на устната кухина,
срещу които отдавна вече има действащи ваксини. Създаването и прилагането на
национални скринингови програми в България за най-честите онкологични заболявания няма да намали заболеваемостта, но ще увеличи броя на ранно диагностицираните случаи, които могат да бъдат радикално излекувани. Генетичната предиспозиция към онкологични заболявания е основен фактор, върху който за съжаление ние самите нямаме контрол –
или я имаш, или не. Ако обаче установим носителство на конкретни онкогени можем да бъдем много по-стриктни в профилактиката, а открити в ранен стадий повечето заболявания са лечими.

За установяване на генетична предиспозиция към рак е важно да познаваме фамилната си анамнеза за заболявания.

Ако е известно, че много от жените в различните поколения в дадена фамилия, например имат карцином на гърда или яйчници, те имат голям риск от носителство на мутации в т.нар. BRCA гени. Необходимо е младите жени от следващите поколения да извършат тестване за тези мутации. Важно е да се знае, че не само жените, но и мъжете могат да бъдат носители на тези дефектни гени. BRCA мутациите предизвикват в по-рядък процент и рак на простатата, както и рак на панкреаса. Не е задължително всеки член от такава фамилия да е носител на тези мутации, но информираността е много важна за последващото проследяване и профилактика. В генетичните лаборатории вече са налични и достъпни тестове за широк панел от гени, които могат да установят увеличен риск към рак на гърда, яйчници, колоректален карцином, белодробен карцином, панкреасен карцином, простатен карцином, мозъчни тумори, множествена ендокринна неоплазия и редица генетични синдроми като синдром на von Hipple- Lindau и синдром на Линч, увеличаващи рисковете за редица други по-редки карциноми.

КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ ВИ ЗА СКРИНИНГ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА
РАЗБЕРЕМ КОЙ ТЕСТ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩ ЗА НАШИТЕ НУЖДИ?

В България е необходимо в най-близко бъдеще да бъдат изготвени и стартирани задължителни скринингови програми за най-честите онкологични заболявания, които доказано открити в ранен етап са напълно лечими. Това са ракът на гърдата, ракът на
шийката на матката, ракът на простатата и колоректалния карцином. Искам да обърна внимание на читателите, че профилактиката и скринингът са две различни неща. Профилактичните прегледи се провеждат от пациентите по собствена инициатива, съобразено с индивидуалните им притеснения. Скринингът представлява задължително проследяване чрез профилактичен преглед и допълнителна образна и лабораторна диагностика за дадено онкологично заболяване при конкретна възрастова група и пол
в определени периодичности, които се контролират от държавата. Държавата трябва да работи в посока здравна информираност на населението и въвеждане на скринингови програми с известна спешност, защото както прочетохте по-нагоре статистиката в
България е една от най-зловещите в цяла Европа.

Един от най-лесните и ефективни скрининг методи е тестването за HPV-вируса (p16), чийто щамове са причинители за рак на маточната шийка.

Скринингът за рак на гърдата включва задължителните ехомамографски изследвания, скринингът за колоректален карцином включва тестове за окултно кървене и провеждане на диагностична колоноскопия, а простатният карцином може да бъде засечен и с регулярно тестване нивата на простат-специфичният антиген (PSA). Провеждането на нито един от
тези методи не представлява трудност за здравните специалисти в България. От въвеждането и регулирането на скрининг програмите ще имат полза всички – и здравните специалисти, и здравните власти, и държавата.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?

Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване. Днес под прецизна или персонализирана медицина се разбира адаптация на цялостния диагностично-терапевтичен подход в това число и лечебните интервенции към индивидуалните характеристики на пациента и неговата болест, което е принципно различно от конвенционалния подход на определяне на лечението въз основа на фенотипни особености. В
здравните заведения в страната се провеждат редица високоспециализирани хирургични процедури като лапароскопски и ендоскопски изследвания, както и специфични образни изследвания като компютърна томография (CT scan), ядрено магнитен резонанс
(MRI), сцинтиграфски изследвания (SPECT), нуклеарни изследвания като позитронно-емисионната томография с нейните различни направления – PET CT FDG, 68-Ga DOTA-TOC и FAPI PET. В онкологичната практика персонализираният подход към всеки случай означава определянето на най-точното и най-ефективно лечение въз основа на индивидуалния геномен профил на тумора на пациента в комбинация с онези уникални характеристики, които отличават пациентите един от друг. Провеждането на молекулярно изследване, за
определяне на наличието на предиктивни биомаркери е стандарт в грижата за пациентите с онкологични заболявания. При някои тумори, като рака на белия дроб и колоректалния карцином, са идентифицирани множество изменения (геномни алтерации) в редица гени, които могат да повлияят върху избора на терапия, което определя нуждата от прецизна диагностика при тези пациенти. Провеждането на изчерпателен генетичен анализ (NGS) при пациентите с редица онкологични заболявания е включено в препоръките на редица международни онкологични дружества, които българските онколози също спазват стриктно. Изчерпателното геномно профилиране се определя като ключов компонент в подобряването на грижата за пациентите. В зависимост от типа рак, геномното профилиране се извършва от туморна проба (тъканна биопсия) или от кръвна проба (течна биопсия) като се анализират над 400 гена. Този метод се прилага вече и в редица лаборатории и в България, сред които е и „Геника“.

ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ МИНАВА ПАЦИЕНТА, ЗА ДА СТАРТИРА НЕГОВОТО ЛЕЧЕНИЕ?

Онкологичното заболяване се диагностицира първо чрез биопсия от туморната формация, когато откриването на заболяването не е в условие на спешност, след което се извършва хистологично потвърждение от патолога. Задължително е провеждане на целотелесно образно изследване – компютърна томография (CT scan) или позитронно-емисионна компютърна томография (PET CT). Визуалната диагностика на цялото тяло е много важна, защото дори и малки тумори могат да бъдат много злокачествени и немалък процент от случаите се откриват когато вече са се разпространили по лимфогенен и хематогенен път
извън засегнатия орган до други части на тялото. Много често симптомите на рака не идват от първоизточника, а от някоя от другите засегнати зони в тялото. Възможно е да се направи биопсия от бял дроб, кост или туморна формация в областта на корема и таза без ясно обособено първично огнище. Тогава хистологичната верификация заедно с иму-
нохистохимичното изследване и образната диагностика поставят окончателната диагноза.
Всеки пациент с поставена диагноза „рак“ бива разглеждан от мултидисциплинарен борд от специалисти, включващ онколог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик, хирург, гастроентеролог, гинеколог,ортопед, уролог, УНГ специалист и други според локализацията на първичния тумор. В екипа от специалисти в МБАЛ „Света София“ разполагаме и с клиничен психолог. За всеки конкретен случай се изготвя и предлага индивидуален план
за лечение и диагностика. В зависимост от стадия и степента на разпространение на рака, леченията могат да бъдат чрез операция, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна и имунотерапия, или комбинация от няколко от тях. В клиниката по Медицинска Онкология в МБАЛ „Света София“ спазваме неотлъчно много важен принцип в онкологията – прилага-
ме т.нар. “continuum of care” (лат.). Опитваме се да предложим на всеки пациент оптимална последователност на неговото лечение за всеки един етап на болестта, без да му отнемаме шанса да премине през всички възможни и налични лечения, съществуващи в световен мащаб за неговото заболяване. Много често при изчерпване на терапевтичните възможности търсим подходящо клинично изпитване, в което бихме могли да го включим или при нас, или в някои друг онкологичен център, благодарение на изградената мрежа и добра колаборация с нашите колеги онколози.

КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Ракът със своята изменчивост и хетерогенност е едно от най-трудните за контрол и лечение заболявания и представлява постоянно предизвикателство за нас онколозите. През последните години иновациите в онкологичното лечение са основна част в клиничните проучвания и научни разработки както в лекарственото лечение, така и в хирургичните, лъчетерапевтичните и радионуклидни подходи. Набляга се много върху комбинацията от няколко метода и тенденцията е за включване на предоперативно (неоадювантно) лекарствено лечение преди радикални оперативни интервенции с цел органосъхраняване, по-добро качество на живот и по-дълъг период, свободен от заболяване. Традиционните лечения на рака се основават на местоположението на тумора и вида на раковите клетки, които пациента носи в тялото си. Тумор-агностичните терапии са нов терапевтичен подход в лечението на рака, при който се идентифицират специфични генетични мутации
или изменения в клетките, които стимулират растежа и трансформирането им в ракови. Разработват се и се прилагат лекарства именно срещу тези генетични характеристики на раковите клетки, независимо от произхода и локализацията на злокачествения тумор. Таргетната (прицелна) терапия е вид лечение, насочено към определени структурни характеристики на туморната клетка (таргети), като по този начин тя е много по-селективна от класическата химиотерапия и двете в комбинация са много по-ефективни срещу раковите клетки, защото имат различни, но допълващи се механизми на действие.
Имунотерапията е една от най-обещаващите иновации в онкологията, която има за цел да активира собствената имунната система на пациента за борба с рака. Един от най-разпространените видове имунотерапия представлява блокирането на определени
протеини, които пречат на имунните клетки да атакуват раковите клетки. Това „блокиране на блокирането“ всъщност позволява на имунната система да активира Т-клетките си отново, които са отговорни за имунния отговор и защита и могат да разпознаят
и унищожат раковите клетки. Към настоящия момент и в България имунотерапи-
ята се прилага активно и в комбинация с таргетна и химиотерапия и НЗОК реимбурсира голям брой лекарства, прилагани и в целия Европейски съюз. Това дава възможност на лекарите онколози да практикуват медицина, която е базирана на международните онкологични препоръки на дружества като ESMO и NCCN. От най-новите онкологични
терапии доказано успешна и вече в приложение в някои държави е т.нар. CAR-T клетъчна терапия. Тя е иновативен подход, който включва генетично модифициране на собствените имунни клетки на пациента, за да започнат да убиват раковите клетки. Терапията е особено успешна при лечението на заболявания като левкемия и лимфом. Нещо съвсем
ново, което придобива популярност са нанотехнологиите и изкуственият интелект (AI), които са включени в широк набор от клинични проучвания, от които очакваме позитивни резултати съвсем скоро.

СПОРЕД ВАС РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОБОЛНИ ПАЦИЕНТИ У НАС С ТОВА,
ПРЕДЛАГАНО В ЧУЖБИНА?

Съществуват известни разлики в различните етапи от лечението на онкологичните пациенти между нашата страна и останалите държави. По отношение на диагностиката няма никакви разлики в методиката, дори напротив – скъпоструващи специфични изследвания като РЕТ СТ са достъпни и напълно безплатни за всеки здравноосигурен пациент. Трябва да отбележим, че се наблюдава интервал на изчакване при насочване на болните към диагностика и лечение поради тромавата здравна система. Много
по-голямо забавяне обаче има в другите европейски държави, където консултацията с лекар специалист изисква месеци чакане. По отношение на хирургичното лечение спокойно можем да твърдим, че и в България има специалисти на много високо ниво, особено в лапароскопската хирургия на гастроинтестиналните злокачествени тумори,гинекологичните заболявания и гърдата – това е и фокусът на мултидисциплинарния екип от специалисти, от който съм част в МБАЛ „Света София“. Лъчетерапията и по-специфично радиохирургията претърпя подем през последните години и у нас, все по-широк е обхватът на приложението й при злокачествените заболявания. В момента достъпът до
системното лекарствено лечение на онкологичните заболявания е много сходно и близко до някои европейски държави и изпреварва други. Към момента в България са налични и се реимбурсират от НЗОК редица лекарствени продукти за противотуморно лечение, свързани с различни генетични мутации, но за съжаление държавата все още не заплаща тяхното установяване чрез специфични високоспециализирани изследвания – пациентите сами заплащат този задължителен етап от диагностиката. Очакваме и в България в най-скоро време да отпадне тази тежест от онкологичните пациенти и държавата да покрива
изцяло всички етапи от диагностично-лечебния процес на онкологичните заболявания.

Днес от 10:00 часа започна 75-тият извънреден конгрес на Български лекарски съюз с важни дневни точки:

Одобрение на финансовия отчет на УС на БЛС за 2022 г.

Одобрение на актуализация на бюджета на УС на БЛС за 2023 г.

Одобрение на параметрите за предстоящия Национален рамков договор за медицинските дейности между БЛС и НЗОК за 2023-2025 г.

Отчет за изпълнение на решенията от предишния извънреден събор на БЛС.

Изменение и допълнение на Устава на БЛС във връзка със сградата, притежавана от „Дом на Лекаря“ ЕООД.

Събитието се провежда в конгресна зала Витоша, етаж 1. част от „Inter Expo Center“

Следвайте „Genica News“ за актуални новини и развития от събитието!

С гордост обявяваме старта на едно от най-големите и престижни медицински изложения в страната, което стартира днес на 31.05.2023 до 02.06.2023г. Тази година организаторите са събрали най-авторитетните и иновативни компании в медицинската, денталната и дерматологичната индустрия, за да ви представят най-новите постижения и технологии.

БУЛМЕДИКА/БУЛДЕНТАЛ/ДЕРМА & ЕСТЕТИКА 2023 е мястото, където медицински специалисти, стоматолози, дерматолози и експерти от цял свят имат възможността да се срещнат и споделят най-добрите практики и иновации в своите области.

Изложението предлага богата гама от специализирани семинари, курсове и демонстрации на най-съвременното оборудване и технологии. Отличният форум дава възможност да установите нови партньорства, да се запознаете с водещите компании и да разширите своите професионални познания.

Не пропускайте възможността да откриете последните тенденции и иновации във Вашата област. Вижте най-новите продукти и услуги, които ще променят начина, по който работите и предоставяте грижа на пациентите си.

Пригответе се да бъдете вдъхновени и мотивирани от експертите и иноваторите в медицинския свят. Включете се в Международното изложение до 02.06.2023г. , и бъдете част от тази невероятна медицинска общност!

Около 10 милиона души по света умират от различни видове рак всяка 
година. Изследователите непрекъснато търсят нови начини да помогнат за 
удължаване на продължителността на живота на хора с рак.
Изследователи от Германския център за изследване на рака са открили нови 
доказателства, че ежедневният прием на витамин D може да помогне за 
намаляване на риска от смърт на пациенти с диагноза рак с 12%.
Учените установиха, че ежедневният прием на витамин D е особено полезен 
за хора на възраст 70 и повече години. Ползите също са по-големи при 
хора, които са започнали да приемат ежедневно витамин D превантивно, 
преди изобщо да получат диагноза рак.

Защо се нуждаем от витамин D?

Витамин D е витамин от съществено значение за цялостното здраве на 
човека. Помага при: Усвояването  на калция за здрави кости
правилното функциониране на имунната система
намаляване на възпалението в тялото нормален растеж и работоспособност на мускулите поддържане на здрава нервна система.

Човек обикновено си набавя витамин D или чрез консумация на храни с 
високо съдържание на витамин D, добавка, или чрез излагане на 
ултравиолетовите лъчи на слънцето.

Храните с естествено високо съдържание на витамин D включват:
определени видове морски дарове, включително сьомга и риба тон
яйчни жълтъци, телешки черен дроб, масло от черен дроб на треска
сокове, млечни продукти и немлечни продукти, обогатени с витамин D.

Има два основни вида витамин D:

Витамин D2 се намира най-вече в растителни храни и добавки
Витамин D3 се набавя главно чрез излагане на слънце и ядене на 
определени храни, свързани с месо.

Понастоящем средният препоръчителен дневен прием на витамин D за 
повечето хора е между 400 до 800 IU (10 до 20 микрограма). Диапазонът е 
свързан главно с възрастта, като 400IU се препоръчват за малки бебета и 
800IU за възрастни на възраст над 71 години.

Признаците за дефицит на витамин D включват:
Умора, болка в костите и/или чупливост, мускулна слабост , болка и/или 
потрепване, скованост на ставите, депресия , безсъние.

Това не е първото проучване, което търси връзка между витамин D и рака. 
Изследователите са проучвали употребата на витамин D за намаляване на 
риска от рак и като лечение.

Учените също са изследвали витамин D като превантивна мярка за 
специфични видове рак, като рак на гърдата и рак на черния дроб. 
Резултатите обаче са смесени. Например, скорошни изследвания показват, 
че добавянето на витамин D при възрастни със здрави нива на витамин D не 
предотвратява появата на рак.

Д-р Бен Шьоткер, епидемиолог и ръководител на изследователска група в 
отдела по клинична епидемиология и изследване на стареенето в Германския 
център за изследване на рака и старши автор на това проучване, той и 
неговият екип решават да проучат въздействието на витамин D върху 
смъртността от рак тъй като предишни проучвания са предоставили 
доказателства, че смъртността от рак е един от здравните резултати, 
който вероятно ще покаже отговор на добавянето на витамин D.

Освен това, за това проучване д-р Шьоткер и неговият екип се фокусирани 
специално върху витамин D3.

„Предишен систематичен анализ и мета-анализ не показаха ефект на витамин 
D2 върху смъртността от рак, но пък показаха ефект от прием на витамин 
D3.“, казва той.„Може само да се спекулира с причините.“

За това проучване изследователите са анализирали данни и констатации от 
14 проучвания на общо почти 105 000 участници. Учените са включили само 
проучвания, при които участниците са били разпределени на случаен 
принцип да получават или витамин D3, или плацебо.

След като преглежда всички данни, изследователският екип не открива 
статистически значими резултати, докато не разглежда дозата, която всеки 
участник в проучването получава.

Когато на участниците в проучването периодично са давани много големи 
дози витамин D3, изследователите не откриват ефект върху смъртността от 
рак. Въпреки това, когато участниците приемат витамин D3 всеки ден, 
изследователският екип открива, че смъртността от рак намалява с 12%.
Освен това д-р Шьоткер и неговият екип откриват, че хората на възраст 70 
и повече години, които приемат витамин D3 ежедневно, са имали по-голяма 
полза от терапията.

„Колкото повече остарявате, толкова по-висок е рискът от рак“, обясни 
д-р Шьоткер.

„По този начин превантивните действия срещу смъртността от рак стават 
по-ефективни, колкото по-възрастни са пациентите. Тъй като рискът от рак 
вече започва да се увеличава от 50-годишна възраст нататък, аз лично бих 
проверявал пациентите за потенциална добавка на витамин D от 50-годишна 
възраст нататък, а не само от 70-годишна възраст нататък“, казва той.
Освен това благоприятният ефект е най-очевиден, когато витамин D3 е 
приеман превантивно, преди участник в проучването да получи диагноза 
рак.

„Това означава, че по същество всеки на възраст 50 и повече години, 
включително хора, които никога не са имали рак, може да се възползва от 
добавки с витамин D, ако витамин D им е недостатъчен.“
— констатира Д-р Бен Шьоткер

Има ограничения във включените проучвания, които затрудняват оценката на 
истинското въздействие на добавките с витамин D върху смъртността от 
рак.

Например, повечето от включените проучвания не са тествали нивата на 
витамин D в началото на изпитванията, така че не е ясно колко от 
участниците са били с дефицит на витамин D. Освен това, въпреки че 
всички участници са били разпределени или на витамин D3, или на плацебо, 
повечето от опитите са позволили на участниците в плацебо групата да се 
самолекуват с добавки с витамин D.

д-р Уейл Харб, хематолог и медицински онколог в Институтa за ракови 
заболявания MemorialCare към Медицинския център на Ориндж Коуст във 
Фонтйан Вали, Калифорния за това изследване.

Той обяснява, че макар да е имало много проучвания през годините, 
изследващи ролята на витамин D и намаляването на рака, данните са в 
конфликт с някои проучвания, които показват положителни резултати, а 
други не показват никаква полза.

„Ние винаги се опитваме да намерим интервенция в начина на живот или 
добавка, която намалява рака, защото след като ракът бъде 
диагностициран, особено ако е диагностициран късно, резултатът не винаги 
е благоприятен. Така че най-добрият начин за справяне с рака е да го 
предотвратим на първо място“, обяснява той.

Д-р Харб каза, че личните лекарите от първичната медицинска помощ трябва 
не само да говорят с хората за техните нива на витамин D, но и за други 
промени в начина на живот, които могат да направят, за да намалят 
шансовете си за поява на рак.

Редактор: Йорданка Йовчева
Източник: https://www.medicalnewstoday.com/