0H4A6739-Edit-2

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА И НАЙ-ЧЕСТИТЕ
ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА

Д-р Мариана ЦАНКОВА
Aкушер-гинеколог

Снимка: google

Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.

КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ?
Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова,
но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?

Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода.
Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода
в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар
и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква
специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло-
кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента
възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и
единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.

Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.

Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много
силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след
раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.

Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови
сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.

Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3
съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА–КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА,ДИАГНОЗА, ПОВЕДЕНИЕ?

Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци-
ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното
пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.

Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.

Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в
областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.

Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.

В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.

Newsletter_200x265mm_GenicaNEWS_2024_Vol.3_1-1

ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА Д-Р МАРИЕЛА ХИТОВА- ТЕНДЕНЦИИ, СЪВЕТИ И ГРИЖИ

Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Д-р Мариела Хитова завършва медицина в Плевен и веднага след това придобива специалност по дерматология и венерология.
Работи последователно в Окръжен кожно-
венерологичен диспансер В. Търново, в Първа
градска болница – София и Областен диспансер за кожно-венерически заболявания без стационар София – град. От м.юли 2010г. до юли 2016г. е и управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София.
Има две квалификации по здравен мениджмънт и специалност по управление на здравеопазването.

Участва непрекъснато в национални и
международни научни прояви, има множество
курсове по практична дерматология и естетична медицина у нас и в чужбина. Притежава патент. Консултант на Intellect Pharma Plus за GUNA колаген, обучаващ лекар за ALMA laser systems и консултиращ дeрматолог на Vip Brother. Референтен лекар за лечение на пациенти с Psoriasis vulgaris със Stelara. Тя е лицензирана и сертифицирана за работа с всички продукти, медикаменти, апарти и методи, прилагани по специалността. Активен участник и иницаитор на социално значими мероприятия и активности, три последователни години е един от стоте „Лекари, на които вярваме“, носител на наградата на БДД.

КОИ СА НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ЗА СЛЪНЦЕЗАЩИТА?
Температурите продължават да се повишават глобално и едновременно с това се увеличават и изискванията към фотопротекторите – всички искат нанасянето да е бърза и лесна сутрешна рутина: да осигурява хибридна защита; да замества макияжа; да има активност и срещу синята светлина; да имат спрей за косата и стик за чантата… Затова и слънцезащитата се диференцира към различни състояния (розацея, акне, хиперпигментация, рак на кожата, стареене,чувствителност), има различни текстури (крем, лосион, олио, спрей) и е насочена към различни възрастови групи. Забелязвам, че почерняването е все повече популярно и поради тази причина се търсят оцветените кремове, както и тези за бързо почерняване, защото хората продължават да искат тен, но да е безопасен!
Това показва, че всички проведени кампании за превенция рака на кожата през последните годиниса имали смисъл.


Според Групата за проучване на околната среда към ЮНЕСКО само 25% от фотопротекторите са едновременно безопасни и ефективни. Химикалите и пластмасата оказват нарастващо влияние върху водата и живота в нея. Затова проучванията се на-
сочиха активно към природните източници. Използването на ектоин – молекула от микроорганизми по коралите,които живеят при висока UV радиация- е интересна възможност. Той е антиоксидант, с противовъзпалително и хидратиращо действие и пред-
пазва от стресорите на околната среда. Засега се прилага само в част от високия клас бяла козметика. Други изследвания са базирани на хромофорите, които абсорбират и неутрализират UVA/B лъчи и вече можем да ги намерим в някои продукти у нас.
Най-новото направление са т.нар. New gen filters. Такъв филтър трябва да е неиритиращ, фотостабилен,дълго продължаващ,с високо молекулно тегло и поради това – непенетриращ през кожата. Очакваме резултатите.

ИМА ЛИ РАЗЛИКА В СЛЪНЦЕЗАЩИТАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ
ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ?

Слънцезащитата трябва да е с нас целогодишно. Отдавна препоръката само за лятно използване отпадна. Снежното екраниране е дори по-силно от пясъчното! Промяната в околната среда се отрази върху правилата и сега ние препоръчваме SPF 15 за градски условия, 30 – при слънчево време и 50 – при активно слънцеизлагане. Разбира се, има разлика и в текстурата, като зимната трябва да е по-плътна,тъй като към увреждащите фактори се добавя и студеният вятър.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ КОЖНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ЕСЕНТА?

През есента започват да падат температурите и въздухът става сух както вътре, така и вън и водата изчезва от липидната бариера.Така клетките имат несъвършен търновър и започват да се наслояват. Появяват се или отново се връщат състояния като сухота, розацея, себореен дерматит, кератозис пиларис, екземи.

За да не се задълбочават оплакванията,препоръчвам да се посети дерматолог и да се предприемат съответните предпазни и подготвителни мерки за зимата.

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА АЛЕРГИИТЕ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ. КАК ДА ПОДХОДИМ?

Започва се с консултация в компетентна дерматологична клиника, където ще снемат подробна насочена анамнеза, ще имат капацитета да направят необходимите специфични изследвания (ЕвроДерма е единствена в страната, която прави най-разширената европейска стандартна серия за контактни алергени и има специфични серии при необходимост да се диференцират още повече резултатите), ще изготвят план за терапия и поведение, контролни прегледи и режим за поне 6 месеца. Упоритостта ще се отплати със сигурност.

КАКВИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА КОЖАТА?

Неминуемо с напредването на годините по кожата се увеличава дехидратацията, загубата на еластичност и оттам – появата на бръчки. При все по-застаряващите социални общества и все по-високите социални стандарти, психологичният ефект на ста-
реенето е отчетлив. Значение има и при наемане на работа, и при промотиране, и при конкуренцията на поколенията. Моите пациенти не искат афиширащи резки промени, но искат впечатляващ ефект, което е доста по-предизвикателно и изисква повече време.

В плана им препоръчвам апаратни процедури, ботокс, колагеностимулиране,хибридни филъри, мезотерапии.

Много важна е ранната превенция – редица наблюдения доказват, че който започва на 20-30 години поддръжката си, минимализира ефекта на стареенето на възраст 40- 60 Един точен анализ и план е най-успешният метод! Това, разбира се, не можеше да се дискутира преди 20 години – нямаше филъри, ботокс, енергийно базирани апарати и затова, може би, след още 20 години тази дискусия днес също ще бъде „изгубена във времето“ заради наличието на много по-ефективни, превантивни и индивидуализирани терапии. Вярвам, че ще се случи, защото медицинатане крачи, а лети към бъдещето.

КОИ ХРАНИ СА НАЙ- ДОБРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВА КОЖА?

Ако искате да сте здрави и искате да се грижите отвътре навън – погледнете храненето си! Категорична съм, а и не само аз, че добавките не могат да заместят балансираната диета. Някои добавки дори влошават кожни обриви: „Витамин B, високо съдържащите йод водорасли, белите протеини не са приятели на акнето и дерматита.

Добрата диета определено трябва да достави „Витамините A, C, D, E, цинк, селен, омега-3-мастни киселини и антиоксиданти. Намаляването употребата на бяла захар, консервирани, сатурирани и обработени храни, junk food е от особено голямо значение.

Известна е функцията на колагена, който съставя 80% от сухото тегло на кожата. Мнението на изследователите от Харвард е, че няма достатъчно доказателства и методи за влиянието на приема (хапчета или напитки) на колаген върху кожа, коса, нокти. Затова най-добре е набавянето с хранителния режим: костен бульон, пиле с кожа, сардини, животин-
ски субпродукти, дори дъвка с желатин.

Друг пример: вит C го няма в тялото ни, но купичка с ягоди доставя 100% от дневните нуж-
ди, а с малини или боровинки – 35%. Т.е никак не е трудно да го набавим без хапчета.

Най-важно е качеството на храната!

Чистите и здравословни източници са невероятно богатство и много хора, освен че ги търсят, започнаха и да произвеждат или да наемат някого да отглежда за тяхната консумация.

ВЛИЯЯТ ЛИ ОПРЕДЕЛЕНИ ДИЕТИ НА ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА?

Предлагането на диети е много модерно, агресивно, лесно и оттам –безразборно и невинаги компетентно. Имам пациенти, които пробват и сменят диетичния си план хаотично и без ефект, но упорито продължават да експериментират върху себе си. Популярната Веган дие-
та за пръв път е представена в Англия 1944 год,но данни за нея има още 2000 пр.Хр. в Индия. Тя е една антиинфламаторна диета и подобрява атопичния дерматит, въздействайки върху микробиома, акнето, псориазиса,хидраденита. Но от хранителния дефицит на вит А през бремеността се наблюдава кератомалация, на вит B2 (рибофлавин) – хипогликемия на бебето, а от липсата на протеини-квашиоркор, защото често майките заместват кравето мляко със соево. Определено съществува риск за новороденото.

Задължително при тази диета е да се добавят желязо, калций, колаген.

Кетодиетата е друго направление. Описана е първоначално в клиника Мейо 1924 год. за лечение на деца с епилепсия. Тя е ниско въглехидратна, стимулира производството на колаген, намалява оксидативния стрес,подобрява акнето, сухотата на кожата, но: по кожата се появява кето раш или пруриго пигментоза,често води до бъбречни проблеми, обменни нарушения, има отражение върху новороденото – намалява теглото и IQ тестът е доста нисък, откриват се аномалии в сърдечния ритъм.

Далеч по-просто и безопасно е да имате здравословна диета с баланс, подходящ за вас направете изследвания за храни, консултирайте се с компетентен лекар, самонаблюдавайте се- това е схемата ви.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ХИДРАТАЦИЯТА И КОЛКО ВОДА ТРЯБВА ДА ПИЕМ ЕЖЕДНЕВНО?

Истина е, че добрата хидратация благоприятстван кожата да бъде гладка и да сияе. В същото време повишава еластичността, намалява и тушира евентуалните бръчки, сухотата, сърбежа,зачервяването, залющването, грубата кожа, възпаленията и лишеи-
те. Сред видимите и с просто око дефекти вследствие нарушен хидробаланс на организма са накъсани краища на косата, изтънен косъм, чупливи и разслоени нокти. 64% е водата в тялото и съществува един постулат, че трябва да пием по 8 чаши на ден. Това иде от една книга от 1974 година на д-р Фредерик Стеър, американски нутриционист, където в края се упоменава между другото това число, но там не е посочена единствено водата като течност, а се допускат различни форми и източници (напр. бира, плодове).
Обаче, изваден от контекста, изразът „8 чаши вода на ден“ ей така става вселенски закон по недоразумение. Вода от къде, какви чаши, за кой климатичен пояс, при какъв начин на живот (спорт, диети, килограми, заболявания) – няма уточнения, няма отговори.

За пиене се препоръчва нискоминерализирана и алкална вода с pH над 6,5. Слушайте тялото
си! Не прекалявайте насила– ще се появи хипонатриемия, ще се увредят сърце и бъбреци. Трябва да пиете колкото ви се пие и когато ви се пие с удоволствие.

КАКВИ СА СЪВЕТИТЕ ВИ КЪМ АУДИТОРИЯТА?
Три основни постулата в рутината: почистване, хидратация, фотозащита. И много усмивки!

tarnev

Двама изтъкнати български лекари са номинирани за удостояване с орден Св. св. Кирил и Методий.

д-р Боряна Слънчева- снимка-google

Двама изявени български медици са номинирани за удостояване с орден „Св. св. Кирил и Методий“. Това са проф. д-р Боряна Слънчева и проф. д-р Ивайло Търнев, които са предложени за този престижен държавен орден за техните изключителни приноси в медицинската наука и общественото здравеопазване в страната.

Проф. д-р Боряна Слънчева, водещ експерт в областта на педиатрията и неонатологията, е номинирана за орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, в знак на признание за своята дългогодишна работа и постижения в медицината. С над 40 години опит в СБАЛАГ „Майчин дом“, тя ръководи Клиниката по неонатология от 2001 г., като същевременно развива и иновативни методи в грижите за новородените. Освен това проф. Слънчева е активен участник в научни проучвания, свързани с неонаталната медицина, автор е на множество публикации и е признат лидер в своята област.

Проф. д-р Ивайло Търнев, снимка google

Проф. д-р Ивайло Търнев също е предложен за орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие за своята ключова роля в развитието на неврогенетиката и общественото здравеопазване. Ръководител на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“ и основател на Експертния център за редки генетични заболявания, проф. Търнев има значителен принос за диагностицирането и лечението на редки болести в България. Той е и активен участник в социални инициативи, насочени към подобряване на достъпа на уязвими групи до здравни грижи, както и инициатор на професията „Здравен медиатор“, която оказва съществена помощ на малцинствата.

И двамата лекари са признати не само за своите научни и медицински постижения, но и за техния принос към обществото и развитието на здравеопазването в България.

821ACCEE-2124-498A-8797-F623B4D2A4BE

GNStory – Пътят от безгрижност до осъзната отговорност

Снимка: AI Генерирана

„Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Иван винаги е бил уверен и общителен младеж. Като тийнейджър, той бързо навлиза в света на любовта и интимността, но като много млади хора, рядко мисли за последствията от необезопасения секс. В компанията на приятели темата за презервативите често е неглижирана, а интимните взаимоотношения се случват спонтанно и небрежно.

На 18 години Иван вече е имал няколко сексуални партньорки, но никога не е обръщал сериозно внимание на предпазните мерки. Той винаги е бил уверен, че нещо като полово предавана инфекция няма да се случи точно на него. Липсата на информация и импулсивността на младостта го карат да подценява рисковете, като се фокусира повече върху емоциите на момента, отколкото върху безопасността.

Какви са рисковете от заразяването с полово предавани инфекции:

Заразяването с полово предавани инфекции могат да имат краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето. Ето основните рискове, свързани с различните ППИ:

1. Безсимптомно протичане и разпространение

Много ППИ, като хламидия и гонорея, могат да протичат без симптоми в началото, което затруднява навременното откриване и лечение. Това позволява инфекциите да се разпространяват по-лесно между партньорите, увеличавайки риска от епидемии.

2. Проблеми с фертилността

Хламидия и гонорея могат да причинят сериозни репродуктивни проблеми, особено при жените. Ако не се лекуват, тези инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на таза, което може да причини увреждане на маточните тръби и безплодие.

При мъжете те могат да доведат до инфекции на простатата и проблеми с фертилността.

3. Увеличен риск от заразяване с ХИВ

Някои ППИ, като херпес и сифилис, улесняват заразяването с вируса на ХИВ, тъй като причиняват възпаления и рани в гениталната област, които увеличават възможността за навлизане на вируса в организма.

4. Рак

Някои ППИ, особено човешкият папиломавирус (HPV), са свързани с развитието на рак. Например, HPV може да причини рак на шийката на матката при жените, както и анален, устен и гърлен рак при двата пола.

5. Усложнения по време на бременност

Някои ППИ като сифилис, херпес и гонорея могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременността или раждането. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми за новороденото, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и инфекции.

6. Дългосрочни здравни проблеми

Нелекувани ППИ могат да доведат до хронични здравословни проблеми. Например, сифилисът, ако не бъде лекуван навреме, може да засегне сърцето, мозъка и други жизненоважни органи, дори години след заразяването.

7. Социални и психологически ефекти

Заразяването с ППИ може да доведе до стрес, тревожност, социална стигма и проблеми в интимните отношения. Хората, които живеят с хронични ППИ, като херпес или ХИВ, могат да изпитват психическо напрежение и дискриминация.

Заключение

Нека сега продължим историята на нашият герой, Иван!

Нека разгледаме психичното състояние на Иван преди и по време на заразяването

Първоначално Иван не изпитва никакви симптоми. Няколко седмици след една краткотрайна връзка обаче започват да се появяват първите признаци – парене при уриниране и необичайно течение. Той пренебрегва тези симптоми с надеждата, че ще изчезнат от само себе си. С течение на времето обаче неразположението се засилва, а Иван започва да се притеснява.

Когато най-накрая решава да посети лекар, той вече е под напрежение. След тестове, резултатите показват, че Иван е заразен с хламидия – полово предавана инфекция, която е много честа, но и лесно лечима, ако се диагностицира навреме. Въпреки че лечението е възможно, Иван е обхванат от чувство на вина, срам и страх.

Той започва да се пита как е допуснал това да се случи. Страхът от това, че може да е заразил партньорката си, също го измъчва. Психичното му състояние се влошава – Иван изпитва тревожност, притеснява се за здравето си и изпада в състояние на стрес. Освен физическите симптоми, той усеща и социална изолация, страхувайки се какво ще си помислят другите, ако разберат за състоянието му.

Процесът на лекуване и възстановяване

След поставянето на диагнозата, лекарят на Иван му предписва антибиотично лечение, което е стандартният метод за лечение на хламидия. Лекарството започва да действа бързо и след няколко седмици симптомите изчезват напълно. Физическото възстановяване минава безпроблемно, но емоционалното възстановяване отнема повече време.

Лекарят обяснява на Иван, че е важно да уведоми партньорката си, за да може и тя да бъде тествана и, ако е необходимо, лекувана. Това предизвиква още тревожност у Иван, но той осъзнава, че е част от отговорността към себе си и към другите. След разговор с партньорката си той усеща облекчение, когато тя разбира ситуацията и също предприема необходимите мерки.

След като лечението е завършено и резултатите му са отрицателни, Иван започва да осъзнава важността на предпазните мерки и редовната профилактика.

За съжаление доверието в партньорите се разклаща от създалата се ситуация, но на този етап те успяват да задържат връзката си.

Лекарят на Иван обяснява, че хламидията е една от най-често срещаните полово предавани болести и че мнозина може да не знаят, че са заразени, тъй като инфекцията често протича без симптоми. За здравите хора, профилактиката е от ключово значение. Използването на презервативи при всеки сексуален контакт е най-ефективният начин за намаляване на риска. Освен това редовните тестове за полово предавани инфекции са важни, дори ако няма симптоми.

За хората, които са болни, лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, за да се предотвратят усложнения и да се избегне предаване на инфекцията. Ключов момент е необходимостта от това да се уведомят всички сексуални партньори, за да могат и те да бъдат лекувани.

След лечението, излекуваните пациенти трябва да продължат да практикуват безопасен секс и да се тестират редовно. Иван научава, че информираността и отговорността към здравето са от ключово значение за поддържане на пълноценен живот.

Каква поука можем да си извадим от историята на Иван:

Създалата се ситуация при Иван е урок за това колко е важно да се подхожда с отговорност към сексуалното здраве и партньорите ни. Той научава, че макар грешките да са част от живота, най-важното е да се учим от тях и да вземем необходимите мерки, за да предотвратим повторение на подобни ситуации. Иван вече знае, че предпазните мерки не са просто избор, а отговорност.

Той продължава напред с новооткрито уважение към здравето си и увереност, че може да взима по-добри решения занапред. Историята му завършва с позитивна промяна – научил се е да бъде отговорен и внимателен, като се грижи за себе си и за хората около него.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Abdomen,Pain,,Period,And,Black,Woman,In,Bed,With,Abdominal

„Битката на Марина: Живот с ендометриоза и пътят към себе си“

GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Снимка: Shutterstock

Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.

Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.

Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.

Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.

Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.

С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.

Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.

Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.

Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.

Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Предразположение към ендометриоза:

Д-Р-ПЕТЯ-БАЛИКОВА-1

ПАЦИЕНТИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ НАВРЕМЕНЕН ДОСТЪП ДО СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ, КОИТО ДА СЛЕДВАТ ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕРСОНАЛИЗИРАНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми в България.

Снимка: Теодор Ангелов

Д-р Петя Баликова е специалист по Медицинска Онкология с опит и засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциноми в областта на гастроинтестиналния тракт и белодробен карцином. В момента е зам.- началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Завършва медицина в МУ-Пловдив и има опит в обучението на студенти като асистент към Медицински Университет в София в Катедра по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Участва като изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия, така и в различни
генетични изследвания за персонализирана терапия. Член на борда на Клуб Млад Онколог – Young Oncologist Club – Bulgaria. Лектор и модератор в множество научни събития в страната и международни форуми в редица европейски държави. Участва в международни обучителни програми във водещи онкологични центрове – ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses и международни конгреси в онкологичната сфера като ICHNO, ESMO, ASCO. Д-р Баликова работи активно с млади специализанти и стажанти чрез асоциацията „Млад Онколог“ като помага за допълнителното им развитие и квалификация в най-новите онкологични аспекти – разработване на програми и проекти за доусъвършенстване на професионално ниво. Тя осъществява контакти със сродни организации и световно признати ментори от специализирани онкологични центрове, които спомагат за популяризиране сред младите лекари на най-новите методи за лечение и диагностика в областта на онкологията. Д-р Баликова е носител на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 година, присъдена от Българския лекарски съюз.

Снимка: Личен Архив

Д-Р БАЛИКОВА, КАКВО ПОКАЗВАТ СТАТИСТИКИТЕ ОТНОСНО ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?


Статистиката за онкологичните заболявания за съжаление е доста обезкуражаваща. Според GLOBOCAN ракът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб с близо 10 млн. смъртни случаи, отразени за 2020 г. и приблизително 19 млн. новодиагностицирани пациенти. Според официални данни на Европейската комисия за 2020 г. водещо онкологично заболяване в Европа е ракът на гърдата, последвано от колоректалния карцином, простатния карцином и рака на белия дроб. Броят на новите онкологични диагнози от всички видове е нараснал до 2.7 млн., а 1.3 млн. обобщено са смъртните случаи в Европа. Най-смъртоносен остава белодробният карцином, колоректалния карцином, карцинома на гърдата при жените и панкреасният карцином. Данните за България остават разочароващи – смъртността при повечето локализации е една от най-високите при нас. Заболеваемостта спрямо процент от населението ни също е доста висока и най-обезку-
ражаващо е, че все още процентът на новооткритите случаи в последен стадий на заболяването е един от най-високите в Европа, което само говори колко крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми, които до момента все още липсват. Стряскаща е статистиката, че броят на пушачите също е най-висок в родината ни, сравнено с всички европейски държави. Тютюнопушенето доказано е причина за заболявания като рак на белия дроб, панкреас, пикочен мехур и карцином в областта на главата и шията, а в България смъртността от тях е една от най-високите в ЕС. Преживяемостта от някои онкологични заболявания значително се подобрява, благодарение на развитието на диагностиката и лечението през последните 10 години и благодарение на въвеждането
на т.нар. персонализирана медицина и в България.

КАК МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМАМЕ РИСКОВЕ ЗА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
И КАКВИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ?


За предотвратяване на онкологичните заболявания не може да се говори в пълния смисъл на думата. Ако искаме да ограничим заболеваемостта трябва да ограничим факторите, които провокират канцерогенезата, но не всички от тях изобщо могат да бъдат контролирани – като генетичната предиспозиция. Факторите на околната среда, върху които имаме
контрол, са замърсяването на въздуха (особено в София), вредните лъчения, излагането на канцерогенни химически вещества в производствата, радиацията, UV излъчването, тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването. Да не забравяме HPV вирусите, предизвикващи редица карциноми като рак на маточната шийка и рак на устната кухина,
срещу които отдавна вече има действащи ваксини. Създаването и прилагането на
национални скринингови програми в България за най-честите онкологични заболявания няма да намали заболеваемостта, но ще увеличи броя на ранно диагностицираните случаи, които могат да бъдат радикално излекувани. Генетичната предиспозиция към онкологични заболявания е основен фактор, върху който за съжаление ние самите нямаме контрол –
или я имаш, или не. Ако обаче установим носителство на конкретни онкогени можем да бъдем много по-стриктни в профилактиката, а открити в ранен стадий повечето заболявания са лечими.

За установяване на генетична предиспозиция към рак е важно да познаваме фамилната си анамнеза за заболявания.

Ако е известно, че много от жените в различните поколения в дадена фамилия, например имат карцином на гърда или яйчници, те имат голям риск от носителство на мутации в т.нар. BRCA гени. Необходимо е младите жени от следващите поколения да извършат тестване за тези мутации. Важно е да се знае, че не само жените, но и мъжете могат да бъдат носители на тези дефектни гени. BRCA мутациите предизвикват в по-рядък процент и рак на простатата, както и рак на панкреаса. Не е задължително всеки член от такава фамилия да е носител на тези мутации, но информираността е много важна за последващото проследяване и профилактика. В генетичните лаборатории вече са налични и достъпни тестове за широк панел от гени, които могат да установят увеличен риск към рак на гърда, яйчници, колоректален карцином, белодробен карцином, панкреасен карцином, простатен карцином, мозъчни тумори, множествена ендокринна неоплазия и редица генетични синдроми като синдром на von Hipple- Lindau и синдром на Линч, увеличаващи рисковете за редица други по-редки карциноми.


КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ ВИ ЗА СКРИНИНГ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА
РАЗБЕРЕМ КОЙ ТЕСТ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩ ЗА НАШИТЕ НУЖДИ?

В България е необходимо в най-близко бъдеще да бъдат изготвени и стартирани задължителни скринингови програми за най-честите онкологични заболявания, които доказано открити в ранен етап са напълно лечими. Това са ракът на гърдата, ракът на
шийката на матката, ракът на простатата и колоректалния карцином. Искам да обърна внимание на читателите, че профилактиката и скринингът са две различни неща. Профилактичните прегледи се провеждат от пациентите по собствена инициатива, съобразено с индивидуалните им притеснения. Скринингът представлява задължително проследяване чрез профилактичен преглед и допълнителна образна и лабораторна диагностика за дадено онкологично заболяване при конкретна възрастова група и пол
в определени периодичности, които се контролират от държавата. Държавата трябва да работи в посока здравна информираност на населението и въвеждане на скринингови програми с известна спешност, защото както прочетохте по-нагоре статистиката в
България е една от най-зловещите в цяла Европа.

Един от най-лесните и ефективни скрининг методи е тестването за HPV-вируса (p16), чийто щамове са причинители за рак на маточната шийка.

Скринингът за рак на гърдата включва задължителните ехомамографски изследвания, скринингът за колоректален карцином включва тестове за окултно кървене и провеждане на диагностична колоноскопия, а простатният карцином може да бъде засечен и с регулярно тестване нивата на простат-специфичният антиген (PSA). Провеждането на нито един от
тези методи не представлява трудност за здравните специалисти в България. От въвеждането и регулирането на скрининг програмите ще имат полза всички – и здравните специалисти, и здравните власти, и държавата.


КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?


Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване. Днес под прецизна или персонализирана медицина се разбира адаптация на цялостния диагностично-терапевтичен подход в това число и лечебните интервенции към индивидуалните характеристики на пациента и неговата болест, което е принципно различно от конвенционалния подход на определяне на лечението въз основа на фенотипни особености. В
здравните заведения в страната се провеждат редица високоспециализирани хирургични процедури като лапароскопски и ендоскопски изследвания, както и специфични образни изследвания като компютърна томография (CT scan), ядрено магнитен резонанс
(MRI), сцинтиграфски изследвания (SPECT), нуклеарни изследвания като позитронно-емисионната томография с нейните различни направления – PET CT FDG, 68-Ga DOTA-TOC и FAPI PET. В онкологичната практика персонализираният подход към всеки случай означава определянето на най-точното и най-ефективно лечение въз основа на индивидуалния геномен профил на тумора на пациента в комбинация с онези уникални характеристики, които отличават пациентите един от друг. Провеждането на молекулярно изследване, за
определяне на наличието на предиктивни биомаркери е стандарт в грижата за пациентите с онкологични заболявания. При някои тумори, като рака на белия дроб и колоректалния карцином, са идентифицирани множество изменения (геномни алтерации) в редица гени, които могат да повлияят върху избора на терапия, което определя нуждата от прецизна диагностика при тези пациенти. Провеждането на изчерпателен генетичен анализ (NGS) при пациентите с редица онкологични заболявания е включено в препоръките на редица международни онкологични дружества, които българските онколози също спазват стриктно. Изчерпателното геномно профилиране се определя като ключов компонент в подобряването на грижата за пациентите. В зависимост от типа рак, геномното профилиране се извършва от туморна проба (тъканна биопсия) или от кръвна проба (течна биопсия) като се анализират над 400 гена. Този метод се прилага вече и в редица лаборатории и в България, сред които е и „Геника“.

Снимка: Личен Архив


ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ МИНАВА ПАЦИЕНТА, ЗА ДА СТАРТИРА НЕГОВОТО ЛЕЧЕНИЕ?


Онкологичното заболяване се диагностицира първо чрез биопсия от туморната формация, когато откриването на заболяването не е в условие на спешност, след което се извършва хистологично потвърждение от патолога. Задължително е провеждане на целотелесно образно изследване – компютърна томография (CT scan) или позитронно-емисионна компютърна томография (PET CT). Визуалната диагностика на цялото тяло е много важна, защото дори и малки тумори могат да бъдат много злокачествени и немалък процент от случаите се откриват когато вече са се разпространили по лимфогенен и хематогенен път
извън засегнатия орган до други части на тялото. Много често симптомите на рака не идват от първоизточника, а от някоя от другите засегнати зони в тялото. Възможно е да се направи биопсия от бял дроб, кост или туморна формация в областта на корема и таза без ясно обособено първично огнище. Тогава хистологичната верификация заедно с иму-
нохистохимичното изследване и образната диагностика поставят окончателната диагноза.
Всеки пациент с поставена диагноза „рак“ бива разглеждан от мултидисциплинарен борд от специалисти, включващ онколог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик, хирург, гастроентеролог, гинеколог,ортопед, уролог, УНГ специалист и други според локализацията на първичния тумор. В екипа от специалисти в МБАЛ „Света София“ разполагаме и с клиничен психолог. За всеки конкретен случай се изготвя и предлага индивидуален план
за лечение и диагностика. В зависимост от стадия и степента на разпространение на рака, леченията могат да бъдат чрез операция, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна и имунотерапия, или комбинация от няколко от тях. В клиниката по Медицинска Онкология в МБАЛ „Света София“ спазваме неотлъчно много важен принцип в онкологията – прилага-
ме т.нар. “continuum of care” (лат.). Опитваме се да предложим на всеки пациент оптимална последователност на неговото лечение за всеки един етап на болестта, без да му отнемаме шанса да премине през всички възможни и налични лечения, съществуващи в световен мащаб за неговото заболяване. Много често при изчерпване на терапевтичните възможности търсим подходящо клинично изпитване, в което бихме могли да го включим или при нас, или в някои друг онкологичен център, благодарение на изградената мрежа и добра колаборация с нашите колеги онколози.


КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?


Ракът със своята изменчивост и хетерогенност е едно от най-трудните за контрол и лечение заболявания и представлява постоянно предизвикателство за нас онколозите. През последните години иновациите в онкологичното лечение са основна част в клиничните проучвания и научни разработки както в лекарственото лечение, така и в хирургичните, лъчетерапевтичните и радионуклидни подходи. Набляга се много върху комбинацията от няколко метода и тенденцията е за включване на предоперативно (неоадювантно) лекарствено лечение преди радикални оперативни интервенции с цел органосъхраняване, по-добро качество на живот и по-дълъг период, свободен от заболяване. Традиционните лечения на рака се основават на местоположението на тумора и вида на раковите клетки, които пациента носи в тялото си. Тумор-агностичните терапии са нов терапевтичен подход в лечението на рака, при който се идентифицират специфични генетични мутации
или изменения в клетките, които стимулират растежа и трансформирането им в ракови. Разработват се и се прилагат лекарства именно срещу тези генетични характеристики на раковите клетки, независимо от произхода и локализацията на злокачествения тумор. Таргетната (прицелна) терапия е вид лечение, насочено към определени структурни характеристики на туморната клетка (таргети), като по този начин тя е много по-селективна от класическата химиотерапия и двете в комбинация са много по-ефективни срещу раковите клетки, защото имат различни, но допълващи се механизми на действие.
Имунотерапията е една от най-обещаващите иновации в онкологията, която има за цел да активира собствената имунната система на пациента за борба с рака. Един от най-разпространените видове имунотерапия представлява блокирането на определени
протеини, които пречат на имунните клетки да атакуват раковите клетки. Това „блокиране на блокирането“ всъщност позволява на имунната система да активира Т-клетките си отново, които са отговорни за имунния отговор и защита и могат да разпознаят
и унищожат раковите клетки. Към настоящия момент и в България имунотерапи-
ята се прилага активно и в комбинация с таргетна и химиотерапия и НЗОК реимбурсира голям брой лекарства, прилагани и в целия Европейски съюз. Това дава възможност на лекарите онколози да практикуват медицина, която е базирана на международните онкологични препоръки на дружества като ESMO и NCCN. От най-новите онкологични
терапии доказано успешна и вече в приложение в някои държави е т.нар. CAR-T клетъчна терапия. Тя е иновативен подход, който включва генетично модифициране на собствените имунни клетки на пациента, за да започнат да убиват раковите клетки. Терапията е особено успешна при лечението на заболявания като левкемия и лимфом. Нещо съвсем
ново, което придобива популярност са нанотехнологиите и изкуственият интелект (AI), които са включени в широк набор от клинични проучвания, от които очакваме позитивни резултати съвсем скоро.

СПОРЕД ВАС РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОБОЛНИ ПАЦИЕНТИ У НАС С ТОВА,
ПРЕДЛАГАНО В ЧУЖБИНА?


Съществуват известни разлики в различните етапи от лечението на онкологичните пациенти между нашата страна и останалите държави. По отношение на диагностиката няма никакви разлики в методиката, дори напротив – скъпоструващи специфични изследвания като РЕТ СТ са достъпни и напълно безплатни за всеки здравноосигурен пациент. Трябва да отбележим, че се наблюдава интервал на изчакване при насочване на болните към диагностика и лечение поради тромавата здравна система. Много
по-голямо забавяне обаче има в другите европейски държави, където консултацията с лекар специалист изисква месеци чакане. По отношение на хирургичното лечение спокойно можем да твърдим, че и в България има специалисти на много високо ниво, особено в лапароскопската хирургия на гастроинтестиналните злокачествени тумори,гинекологичните заболявания и гърдата – това е и фокусът на мултидисциплинарния екип от специалисти, от който съм част в МБАЛ „Света София“. Лъчетерапията и по-специфично радиохирургията претърпя подем през последните години и у нас, все по-широк е обхватът на приложението й при злокачествените заболявания. В момента достъпът до
системното лекарствено лечение на онкологичните заболявания е много сходно и близко до някои европейски държави и изпреварва други. Към момента в България са налични и се реимбурсират от НЗОК редица лекарствени продукти за противотуморно лечение, свързани с различни генетични мутации, но за съжаление държавата все още не заплаща тяхното установяване чрез специфични високоспециализирани изследвания – пациентите сами заплащат този задължителен етап от диагностиката. Очакваме и в България в най-скоро време да отпадне тази тежест от онкологичните пациенти и държавата да покрива
изцяло всички етапи от диагностично-лечебния процес на онкологичните заболявания.

Д-Р_Гергана_Танева

НЕОБХОДИМО Е ПРОФИЛАКТИКАТА ДА БЪДЕ
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, А НЕ ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА!

Д-р Гергана Танева е част от отделението по Гастроентерология на МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – Плевен с отличие и придобива специалност през 2016 г. Осъществява диагностика и лечение на чернодробни заболявания, чернодробна цироза и усложненията й,
автоимунни чернодробни заболявания, вирусни хепатити, заболявания на горен и долен гастроинтестинален тракт, диагностична и терапевтична колоноскопия, гастроскопия и интервенционални процедури под ултразвуков контрол. Членува в Българско научно дружество по гастроентерология, Българска асоциация по ултразвук и Европейска асоциация по изучаване на черен дроб.

Д-Р ТАНЕВА, КАКВО БИ МОГЛО ДА НИ ПОДСКАЖЕ ИЛИ ДА НИ НАКАРА ДА ИМАМЕ СЪМНЕНИЯ ЗА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ (ГИТ)?


Заболяванията на гастроинтестиналния тракт обхващат широка група от симптоми, появата на които следва да бъде индикация за консултация със специалист и последващо диагностициране на заболяването. Най-честите оплаквания, насочващи за проблем с ГИТ, са: коремна болка, горно-диспептични оплаквания, промяна в ритъма на дефекация (със или без наличие на патологични примеси), подуване на корема, редукция на тегло, кървене и прочие. Много често и екстраинтестинални оплаквания могат да бъдат свързани с гастроинтестинално забо- ляване, а дори да бъдат и първата му изява.

Голяма част от заболяванията обаче могат да протичат безсимптомно или с нетипични оплаквания.

В тези случаи пациентите не търсят лекарска помощ или погрешно се насочват към друг специалист. Затова в МБАЛ „Света София“ много държим на индивидуалния, но мултидисциплинарен подход, когато имаме и най-малките подозрения.


КАКВИ СА МЕТОДИТЕ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ПОДОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?


Гастроентерологията е динамична и непрекъснато развиваща се специалност, с надграждане на използваните методики за диагностика и лечение на заболяванията. Разполагаме с голям набор от неинвазивни, миниинвазивни и инвазивни методи за
диагностика. Разбира се, те се допълват с провеждането на различен набор от параклинични изследвания – биохимични, имунологични, вирусологични, микробиологични и генетични.

Поставянето на диагнозата и последващото лечение много често са резултат от мултидисциплинарен подход, обединяващ и други специалности.

Диагностичният алгоритъм започва винаги с добре снета анамнеза и физикален статус, след което се определя последващия метод за диагностика.

КАК ДА НАМАЛИМ РИСКА ОТ ПОЯВА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?


Негативната тенденция за броя на онкологичните заболявания през последните 20 години се наблюдава и при гастроинтестиналните заболявания, със значително редуциране на възрастта на пациентите. Рисковете са също толкова високи, както при другите онкологични заболявания. Трудно бихме намалили рисковете за развитие на онкологично заболяване, особено когато то е свързано и с редица генетични фактори. Разбира се, воденето на здравословен начин на живот и редуциране на рискови фактори като алкохол, тютюнопушене,избягване на вредни храни, имат своето значение. В съвременния начин на живот спазването на всички тези препоръки е все по-трудно за пациентите. Смятам че най-съществена роля трябва да се отреди на профилактиката. Необходимо е тя да бъде задължителна, а не препоръчителна!

КАКВО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕМ ЗА ДИАГНОСТИКАТА НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?


Може да посочим следните най-често използвани методи в диагностиката на заболяванията на ГИТ. На първо място и абсолютно задължително е провежда-
нето на абдоминална ехография. Това е неинвазивен образен метод, напълно безопасен за пациента. Чрез тази методика изследваме коремните органи – черен дроб, жлъчен мехур, панкреас, бъбреци, слезка и други анатомични структури, разположени в абдомена. Ендоскопско изследване на дебелото черво (фиброколоноскопия) е златен стандарт при диагностициране на заболяванията на дебелото черво. При този метод чрез пряк визуален контакт се оглежда цялото дебело черво. Друг метод е ендоскопско изследване на хранопровода, стомаха и дуоденума (фиброгастроскопия). ЕUS едноскопска ехография
е комбинира едноскопия и ултразвук и се използва както за диагностично, така и за миниинвазивно поведение. Ендоскопска ретроградна холангиопан-креатография (ERCP) е комбиниран рентгенов и ендоскопски метод за изследване на жлъчни пътища и панкреас. Фиброскан е метод за неинвазивна оценка на чернодробна фиброза. Всеки една от изброените методики освен диагностична, може да бъде и терапевтична. Те са високоефективни при диагнозата на онкологичните заболявания, не само с произход от
гастроинтестиналния тракт.

Както ендоскопските, така и образните изследвания с голяма точност ни дават възможност да локализираме и диагностицираме заболяването, включително и да осигурим хистологичен субстрат чрез вземането на биопсия.

КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК И КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАКВО Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА ДАДЕНИЯ СЛУЧАЙ?


Определянето на подхода за лечение винаги е комплексен. Най-важно е поставянето на точната диагноза, определяне на стадия на туморното образувание, което да ни насочи към най-подходящата манипулация. Опциите са различни, разбира се спрямо локализацията на тумора – черен дроб, панкреас, стомах или дебело черво. Съвременната гастроентерология предлага различни инвазивни и миниивазивни методи за локално лечение като например:

– отстраняване на туморни образувания с бенигнен
и малигнен характер (в ранен стадии) на дебелото
черво и стомаха по ендоскопски път;

– третиране на тумори на черен дроб (първични и
метастатични);

– локално третиране на тумори на жлъчните пътища;

– провеждане на различни палиативни процедури
при пациенти с напреднали туморни образува-
ния, при които не е индицирано хирургично ле-
чение или следва да бъде проведено на следващ
етап.


КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПАЛИАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА НАПРЕДНАЛИТЕ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ ПРИ СЪОТВЕТНАТА ОРГАННА ЛОКАЛИЗАЦИЯ?


Разполагаме с различни възможности при необходимост от манипулации при напреднали туморни заболявания. Това са манипулации, които се извършват с цел подобряване функцията на дадения орган и подобряване качеството на живот на пациента, а не с цел
лечение.

При туморни образувания, локализирани в хранопровода, стомаха и червата извършваме
ендопротезиране под едноскопски контрол.

Например, при напреднал карцином на хранопровода, водещ до стесняване на лумена и невъзможност на пациентите да се хранят, се поствя специален стент, който да осигури
проходимост. Поставяме перкутанна гастростома при пациенти, при които е невъзможно да се хранят. Честа манипулация е и протезирането на жлъчните пътища в резултат локал-
но авансирал карцином на панкреаса или първичен тумор на жлъчните пътища. Друга
често провеждана в практиката палиативна процедура е поставяне на перитонеален дренаж в коремната кухина при пациенти с асцит.


КАКВА НАЙ-ЧЕСТО Е ПРОГНОЗАТА ПРИ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК?


Прогнозата се определя от стадия на заболяването. При откриването му в ранен стадии има всички шансове за пълно излекуване. Диагнозата рак отдавна не е присъда – казваме го често! Тук разбира се от огромно значение е и комплексното лечение
съвместно с онколог и хирург.


В КОЯ ВЪЗРАСТОВА ГРУПА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРОФИЛАКТИКА НА ГИТ?
При фамилно необременените пациенти профилактиката е хубаво да започне на 40-45 годишна възраст.

При пациенти с фамилна обремененост зa туморни образувания на ГИТ, профилактиката
е желателно да стартира 10-тина години по-рано от възрастта, на която родственика е развил туморното образувание.

ИМА ЛИ РЕДОВНИ СКРИНИНГОВИ ПРОГРАМИ ЗА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ТУМОРНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ГИТ?


Не, за съжаление. Провеждат се различни кампании от фондации, но все още задължителни скринингови програми у нас няма. С голяма социална значимост от туморните заболявания на ГИТ е колоректалния карцином. Заема едни от челните позиции по честота в света, както по смъртност, спрямо останалите онкологичните заболявания. Открит в ранен стадии, той е лечим с релативна 5 годишна преживяемост от над 90%.
България не разполага с организирана скринингова програма за ранно откриване на колоректален рак. Въвеждането на организирана скринингова програ-
ма за колоректален рак ще има огромна полза за редуциране на случаите на този рак, както и на смъртността, свързана с него.

Perimenopause,And,Menopause,Concept.,Documents,About,Hormones.

Перименопауза: Симптоми, Диагностика, Лечение и Превенция

Снимка: shutterstock

Въведение

Перименопаузата е естествен период в живота на жената, който предшества менопаузата и се характеризира със значителни хормонални промени. Този преходен етап може да предизвика различни физически и емоционални симптоми, които могат да бъдат предизвикателство за много жени. Разбирането на перименопаузата, нейната диагностика и наличните възможности за лечение и превенция е важно за поддържане на качеството на живота през този период.

Какво е перименопауза

Перименопаузата е периодът, който започва няколко години преди менопаузата и продължава до една година след последната менструация. Обикновено започва около 40-годишна възраст, но може да започне и по-рано или по-късно. През този период яйчниците постепенно намаляват производството на естроген и прогестерон, което води до нередовни менструални цикли и различни симптоми като горещи вълни, нощни изпотявания, променливо настроение и други.

Диагностика на перименопауза

Диагностицирането на перименопаузата обикновено се основава на клиничните симптоми и историята на пациентката. Лекарят може да извърши различни тестове, за да изключи други потенциални причини за симптомите и да потвърди диагнозата.

Клинични симптоми

Някои от най-честите симптоми на перименопаузата включват:

  • Нередовни менструации
  • Горещи вълни и нощни изпотявания
  • Променливо настроение и раздразнителност
  • Сухота на влагалището
  • Намалено либидо
  • Проблеми със съня
  • Умора
  • Загуба на костна маса
Снимка: shutterstock

Диагностични тестове

Въпреки че клиничните симптоми са основният начин за диагностициране на перименопаузата, лекарят може да назначи и следните тестове за потвърждение:

  • Фоликулостимулиращ хормон (FSH): Нивата на FSH обикновено се повишават по време на перименопаузата, което показва намалена функция на яйчниците.
  • Естрадиол: Тест за измерване на нивата на естрадиол, основен естроген в тялото, които обикновено намаляват по време на перименопаузата.
  • Тироидни хормони: Изследвания за изключване на проблеми с щитовидната жлеза, които могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на перименопаузата.
  • Липиден профил и тест за костна плътност: За оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза, които могат да се увеличат по време на перименопаузата.

Лечение на перименопаузата

Лечението на перименопаузата има за цел да облекчи симптомите и да подобри качеството на живота на жената. Вариантите за лечение включват медикаментозна терапия, хормонална заместителна терапия (ХЗТ) и промени в начина на живот.

Медикаментозна терапия

  • Антидепресанти: Някои антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), могат да помогнат за облекчаване на горещите вълни и промени в настроението.
  • Калций и витамин D: Допълненията с калций и витамин D са важни за поддържане на костната плътност и намаляване на риска от остеопороза.

Хормонална заместителна терапия (ХЗТ)

ХЗТ включва прием на естроген и прогестерон за облекчаване на симптомите на перименопаузата и предотвратяване на загубата на костна маса. Въпреки че ХЗТ може да бъде ефективна, тя също така носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и тромбоемболични събития. Затова е важно да се консултирате с лекар, за да оцените ползите и рисковете от тази терапия.

Промени в начина на живот

  • Диета: Балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти, може да помогне за облекчаване на симптомите и поддържане на здравето.
  • Физическа активност: Редовната физическа активност, като ходене, плуване и йога, може да помогне за подобряване на настроението, съня и общото благополучие.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса, като медитация, дълбоко дишане и терапия, могат да помогнат за облекчаване на промените в настроението и тревожността.

Превенция на симптомите на перименопауза

Въпреки че перименопаузата е естествен процес и не може да бъде предотвратена, има мерки, които могат да помогнат за минимизиране на симптомите и поддържане на здравето през този период.

Здравословен начин на живот

  • Поддържане на здравословно тегло: Излишните килограми могат да увеличат риска от горещи вълни и други симптоми на перименопаузата.
  • Избягване на тютюнопушенето и алкохола: Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да влошат симптомите на перименопаузата и да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания.
  • Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при лекаря и профилактичните изследвания могат да помогнат за ранното откриване и управление на здравословни проблеми, свързани с перименопаузата.

Поддържане на менталното здраве

  • Социална подкрепа: Общуването с приятели и семейство може да помогне за справяне със стреса и емоционалните промени.
  • Професионална помощ: При нужда, консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за справяне с промените в настроението и тревожността.

Заключение

Перименопаузата е важен етап в живота на всяка жена, свързан с хормонални промени и различни физически и емоционални симптоми. Разбирането на този период, както и наличните методи за диагностика, лечение и превенция, може да помогне на жените да преминат през него по-лесно и да поддържат добро качество на живот. Редовните медицински консултации и здравословният начин на живот са ключови фактори за успешно справяне с перименопаузата.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Smiling girl with down syndrome is uses a laptop with her teacher at library. Education for disabled children concept

Синдром на Даун и най-честите тризомии

Въведение

Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.

Снимка: Личен архив

Синдром на Даун (Тризомия 21)

Какво представлява

Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.

Превенция

Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.

Синдром на Едуардс (Тризомия 18)

Какво представлява

Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.

Превенция

Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.

Синдром на Патау (Тризомия 13)

Какво представлява

Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.

Превенция

Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.

Статистически данни за тризомиите

Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:

  1. Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
  2. Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
  3. Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.

Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.

Генетично консултиране и пренатални изследвания

Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:

  • Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
  • Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
  • Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
  • Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
  • Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY

Заключение

Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Young,Woman,Touching,Flat,Belly,Expecting,Baby,And,Enjoying,First

УСЛОЖНЕНИЯ в различните ЕТАПИ на БРЕМЕНОСТТА

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Снимка: shutterstock

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Снимка: shutterstock

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

Снимка: shutterstock

За детето:

  1. Дихателни проблеми:
    • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
    • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
  2. Сърдечни проблеми:
    • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
  3. Мозъчни проблеми:
    • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
    • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
  4. Храносмилателни проблеми:
    • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
  5. Имунна система:
    • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
  6. Дългосрочни проблеми:
    • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
    • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.
Снимка: shutterstock

За майката:

  1. Физически проблеми:
    • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
    • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
  2. Емоционални и психологически проблеми:
    • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
    • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
  3. Дългосрочни здравни проблеми:
    • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

  1. Превенция:
    • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
    • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
  2. Лечение на недоносени деца:
    • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
    • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Снимка:shutterstock

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.