image-2

Свързан ли е приемът на ПО-МАЛКО МЕСО с по-малък риск от рак?

•Учени изследват начина на хранене като възможен фактор за развитието на рак. •Предишни изследвания показват, че консумацията на месо е свързана с по-висок риск от някои видове рак. •Ново проучване установи, че хората, които ядат по-малко месо, имат по-малък риск от заболяване от всички видове рак. •Изследването обаче не може да докаже причината и връзката между консумацията на месо и рискът от рак може да се дължи на други променливи.

Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство публикуваха наскоро резултатите от мащабно проучване, в което се изследва влиянието на различните нива на консумация на месо върху вероятността от развитие на рак. Проучването е установило, че при вегетарианците, пескатарианците и хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на рак е значително по-малък.

Авторите на проучването анализират статистически данни за случаите на рак като цяло, а също така разглеждат внимателно влиянието на консумацията на месо върху три от най-разпространените видове рак: рак на гърдата след менопауза, рак на простатата и рак на дебелото черво.

Водещ автор на изследването е Коди Уотлинг, докторант в отдела по епидемиология на рака към Департамента по здравеопазване на населението Nuffield към Оксфордския университет.

„Нашите открития добавят допълнителни доказателства, че спазването на вегетарианска, пескатарианска или нискокалорична диета може

да бъде свързано с по-нисък риск от диагностициране на рак. Тези констатации също така предполагат, че рискът от рак за различните групи на хранене може да е различен в зависимост от вида на рака“, казва той пред Medical News Today.

ИЗСЛЕДВАНА Е ГОЛЯМА ГРУПА

Изследователите са проследили 472 377 души от базата данни на BioBank в Обединеното кралство за среден период от 11, 4 години. Нито един от участниците, които са били на възраст 40-70 години, когато екипът ги е набрал между 2006 и 2010 г., не е имал диагноза рак в началото на изследвания период. По време на проучването лицата са съобщавали на изследователите за приема на месо.

Учените разделят кохортата на проучването на четири групи: •Приемащите месо съобщават, че консумират преработено месо, птиче или червено месо – включително говеждо, свинско и агнешко – повече от пет пъти всяка седмица. В тази група попадат 247 571 души, което представлява 52, 4 % от цялата изследвана популация. •Хората, консумиращи малко месо, са яли същите храни, но максимум пет пъти седмично. От изследваната популация 43, 5%, или 205 385 души, са били в тази група. •Примащите риба, но не и месо, са били 10 696 души, или 2, 3% от изследваната популация. •Вегетарианците и веганите, които не ядат нито месо, нито риба, съставлявали 1, 8% от цялата кохорта, или 8 685 души.

„Благодарение на големия брой случаи на рак в BioBank в Обединеното кралство успяхме да разгледаме често срещаните видове рак в зависимост от групите на хранене, въпреки малкия брой вегетарианци и

пескатариаци, и да проучим допълнително тази връзка“, обяснява Уотлинг.

В края на периода на проучването 54 961 души са развили някакъв вид рак. Изследователите отбелязват 5 882 случая на колоректален рак, 9 501 случая на рак на простатата и 7 537 случая на рак на гърдата след менопауза.

НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ РАК

След като групата, която се храни с месо, служи за база, изследователите изчисляват риска от развитие на рак за останалите три групи. Данните показват, че вероятността за развитие на рак при групата на вегетарианците и веганите е с 14% по-малка в сравнение с останалите групи.

Вероятността да се разболеят от рак е с 10 % по-малка при хората, които консумират риба, а при хората, които консумират малко месо, рискът е намалял с 2 %.

Жените в постменопауза, които са вегетарианци, са имали 18% по- нисък риск от рак на гърдата, а мъжете пескетарианци и вегетарианци са имали съответно 20% и 31% по-нисък риск от рак на простатата.

Когато авторите на проучването разглеждат колоректалния рак, те установяват, че при хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на това заболяване е с 9% по-нисък, което, както отбелязват, съответства на предишни изследвания.

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ДАННИТЕ?

Авторите пишат: „Не е ясно дали другите разлики, наблюдавани при всички видове рак и при рака на простатата, отразяват някакви причинно-следствени връзки или се дължат на други фактори, като

например остатъчно объркване или разлики в откриването на рака“. Сред тези потенциални смущаващи фактори е индексът на телесна маса (ИТМ). Когато изследователите го отчитат, намалението на риска от рак на гърдата при жените вегетарианки става незначително.

„ИТМ би бил потенциален фактор за объркване, ако разликите в неговите стойности по групи не се дължат на различия в храненето. Например, може би вегетарианците спортуват повече от месоядните и в резултат на това поддържат здравословен индекс на телесна маса“, коментира Уотлинг. Той изтъква, че „съществуват разлики в ИТМ по диетични групи, а по-високият ИТМ е свързан с по-висок риск от рак“. „Въпреки това ИТМ може да бъде и медиатор, ако разликите в неговите

стойности по диетични групи всъщност се дължат на различия в храненето. Както може би подозирате, това е трудно да се разграничи. Поради това в нашите анализи разглеждахме ИТМ както като потенциален фактор за объркване, така и като потенциален медиатор“, допълва той.

Какво предлага засега Уотлинг? „Моите препоръки са хората да ограничат приема на преработено и червено месо в хранителния си режим и да консумират храна, богата на пълнозърнести храни,

плодове, зеленчуци и бобови растения, като същевременно поддържат здравословно телесно тегло“, заявява ученият.

Авторите на проучването са установили, че вегетарианците и пескатарианците са по-скоро по-млади и добре образовани и по-рядко пушат и пият. Това предполага, че е възможно резултатите да се дължат на объркващи фактори.

Освен това всички доброволци от британската BioBank са били на възраст от 40 до 70 години при набирането им, което означава, че констатациите може да не могат да се обобщят за всички възрастови групи.

КОИ СА ПЕСКАТАРИАНЦИТЕ И С КАКВО СЕ ХРАНЯТ?

Пескатарианецът е човек, който добавя риба и морски дарове към вегетарианската си диета.

Има много причини, поради които хората предпочитат да се откажат от месото и птиците, но все пак ядат риба. Някои избират да добавят риба към вегетарианската диета, за да могат да се възползват от ползите за здравето от растителната диета и от полезната за сърцето риба. Други пък се опитват да ограничат въздействието на своята диета върху околната среда. За някои това може да е просто въпрос на вкус.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЕСКАТАРИАНЕЦЪТ?

Най-просто казано, пескатарианецът е човек, който не яде месо, но яде риба. Терминът „пескатарианец“ е създаден в началото на 90-те години на миналия век и представлява комбинация от италианската дума за риба „pesce“ и думата „вегетарианец“. Понякога се изписва „пескетарианец“, но това означава същото.

В научната литература този хранителен режим често се описва като „песковегетариански“ и се причислява към спектъра на

вегетарианството. Според това определение пескатарианецът е човек, който избира да се храни вегетариански, но също така яде риба и други морски дарове.

Това е предимно растителна диета, включваща пълнозърнести храни, ядки, бобови растения, продукти и здравословни мазнини, като морските дарове играят ключова роля като основен източник на протеини. Много пескатариани също така консумират млечни продукти и яйца.

image-1

Как климатичните промени влияят на ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Все повече пациенти стигат до спешното с ментални проблеми, предизвикани от екстремни горещини •Голямо проучване на данни от Съединените щати разкрива, че екстремните горещини увеличават вероятността за посещения в спешните отделения заради психични заболявания. •Резултатите са в допълнение към нарастващия брой доказателства, че горещите вълни, предизвикани от изменението на климата, могат да влошат симптомите на психичните заболявания. •Констатациите може да са полезни за предприемане на мерки в областта на общественото здраве. Те биха помогнали да се предотврати влошаването на симптомите на психично разстройство при податливи лица по време на високи температури.

Проучване, в което са разгледани медицински данни от над 2 милиона души в САЩ, показва, че дните на силни горещини през лятото са свързани с по-чести посещения в спешното отделение поради психични заболявания. Резултатите предполагат, че нарастващата честота на епизодите на екстремни горещини, дължащи се на изменението на климата, може да има допълнителни неблагоприятни последици за менталното здраве.

Съавторът на изследването д-р Амрута Нори-Сарма, която е доцент по екологично здраве в Училището по обществено здраве към Бостънския университет, заявява пред Medical News Today, че „повечето хора вече знаят, че много горещите дни ги излагат на риск от физически здравословни проблеми като топлинен удар и

дехидратация“. „Ключовият извод от нашето проучване е, че дните на екстремни горещини са свързани и с по-висок риск от необходимост от медицинска намеса за психични състояния като депресия, тревожност, употреба на наркотици и самонараняване“, допълва тя.

„Като се има предвид мащабът (географският обхват) на проучването, техните констатации имат значително значение за интервенциите

в областта на общественото здраве за свеждане до минимум на последиците за здравето от екстремните температури и за

прогнозирането на потенциалните неблагоприятни последици за здравето при бързо влошаващи се сценарии за промяна на климата“, коментира д-р Юн-Хай Енки У, доцент в Катедрата по география на Университета в Бъфало.

ЛИПСА НА ШИРОКОМАЩАБНИ ПРОУЧВАНИЯ

Предишни проучвания показват, че по-високите температури на околната среда са свързани с повишен риск от хоспитализация поради метаболитни, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

Освен това повишените температури са свързани и с повишена смъртност, като според някои оценки екстремните горещини са свързани с 356 000 смъртни случая в световен мащаб през 2019 г. Повишените температури са свързани и с неблагоприятни последици за психичното здраве. Проучванията показват, че периодите на по-топло време са свързани с влошаване на симптомите, свързани с психичното здраве, и с увеличаване на броя на посещенията в спешните отделения.

Тези изследвания обаче често са включвали малки извадки или са били ограничени до специфични географски региони или популации, което влияе върху надеждността и обобщаването на резултатите.

За да отговори на тези опасения, настоящото проучване използва национални данни, за да проучи връзката между повишените температури на околната среда и посещенията

в спешните отделения в резултат на проблеми, свързани с менталното здраве.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЕКСТРЕМНИТЕ ГОРЕЩИНИ И ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

В настоящото проучване изследователите са използвали база данни, съдържаща

деидентифицирана медицинска информация, събрана между 2010 и 2019 г. за 2 243 395 лица на възраст над 18 години. Всички те са минали през спешното отделение и са получили помощ за проблеми, свързани с психическото им здраве. По отношение на местоживеенето са представени 2775 окръга в цялата страна.

Изследователите са получили и данни за максималните дневни температури за цялата продължителност на изследването във всеки окръг от базата данни. Те са се фокусирали върху месеците между май и септември, когато в САЩ настъпват периодитена екстремни горещини.

Във всеки окръг учените са класифицирали

„дни на екстремни горещини“. Такива са дните, когато максималната температура е по-висока от тази в 95% от останалите дни през топлия сезон.

Те устаноилит повишена вероятност от посещения в спешните отделения за всякакви психични заболявания в дните на екстремни горещини. По-конкретно, дните с екстремни горещини са свързани с по-висок брой посещения в спешните отделения за състояния, като например разстройства, свързани с употребата на вещества, тревожни разстройства, разстройства на настроението, разстройства, свързани със стреса, и самонараняване.

Такава връзка липсва при личностните и поведенческите разстройства. Екипът проучва също така дали полът, възрастта или географският регион са свързани с повишена вероятност от посещения в Спешното, свързани с психичното здраве.

Те установяват, че връзката между дните с екстремни горещини и по- високия брой посещения в спешните отделения е по-силно изразена при мъжете, отколкото при жените.

От географска гледна точка връзката е била по-силна на север, отколкото на юг, като най-силна е била сред хората, живеещи в североизточните, северозападните и средните западни региони.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Авторите признават, че проучването им показва само връзка между повишените температури и вероятността за посещения в спешното отделение в резултат на проблеми, свързани с психичното здраве. То не установява причинно-следствена връзка.

В проучването са използвани и максималните дневни температури като мярка за излагането на индивида на топлина. Но фактори като нивото на активност и времето, прекарано на открито, обикновено определят действителното излагане на топлина.

Проучването също така не може да оцени въздействието на повишените температури върху по-леките симптоми на психичното здраве

или по-специално върху уязвимите общности. „Необходимо е да подобрим разбирането си за това как излагането на неблагоприятни метеорологични условия, включително както на екстремни горещини, така и на студ, се отразява на лицата с относително леки симптоми на психични разстройства. Това национално проучване се базира само на част от спектъра на психичноздравните проблеми“, отбелязва д-р Ю. Според нея са необходими и допълнителни широкомащабни проучвания, за да се разбере влиянието на ниските температури върху психичното здраве.

image

Профилирането на липидите може да даде РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ за диабет и сърдечни заболявания

Измерването им в кръвта помага за оценка на риска от заболяване преди появата на симптомите, сочат резултатите от ново проучване •Един обикновен кръвен тест може да предскаже дългосрочния риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване. •В проучване, проведено сред 4000 здрави възрастни, учените установяват, че нивата на липидите в кръвната плазма са свързани с по-късното развитие на двете заболявания. •Лицата с по-високи концентрации на определени измерени липиди в кръвта са имали по-висок риск от диабет тип 2 или сърдечносъдово заболяване. •Профилирането на липидите може да бъде евтин и бърз начин за прогнозиране на риска, който да позволи промени в хранителния режим и начина на живот, преди да се развият заболяванията.

В Съединените щати 1 на 10 души има диабет тип 2. На всеки 36 секунди в САЩ някой умира от сърдечносъдово заболяване, а този тип заболявания са причина за една трета от всички смъртни случаи в света.

И двете състояния могат да се развият бавно, а симптомите невинаги са очевидни. Лекарите оценяват риска на дадено лице да ги развие, като снемат анамнеза и наблюдават настоящите фактори на начина на живот.

Проучване, ръководено от проф. д-р Крис Лаубер от центъра за експериментални и клинични изследвания на Twincore в Германия, показва, че липидите в кръвната плазма могат да предскажат бъдещия риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.

Методът, известен като липидомично профилиране, може да осигури количествено измерване на риска много преди да се появят симптоми.

„Авторите на това проучване добяват към нарастващите доказателства, че липидомичното профилиране може да е бъдещата стъпка за за откриване на сърдечносъдови заболявания, както и на диабет“, коментира д-р Сунет Сингх, медицински директор на CareHive.

ИЗМЕРВАНЕ НА ЛИПИДИТЕ В КРЪВТА

В проучването са включени малко над 4000 здрави шведски граждани на средна възраст. Те са били от сформирана в град Малмьо група за установяване на връзката между хранителния режим и и сърдечносъдови заболявания.

В началото на проучването участниците са били на възраст от 46 до 68 години. Около 10% от тях са имали индекс на телесна маса (ИТМ) над 30.

Изследователите са взели по една изходна кръвна проба от всеки участник. След това центрофугирали кръвните проби, за да отделят плазмата за анализ. С помощта на масспектрометрия измерили концентрациите на 184 различни липиди в плазмата. Те използвали тези липидомни профили, за да изчислят рисковите точки и да разпределят участниците в шест рискови групи.

Д-р Сингх заявява пред Medical News Today, че проучването може да допълни предишните методи за оценка на риска. „Този нов подход дава възможност за нова рамка за стратификация на риска, която също така позволява подобрение, когато се използва заедно с измерването на стандартните клинични променливи“, казва той.

Въпреки това ученият отбелязва, че в изследваната популация е имало малко разнообразие: „Препоръчително е да се продължи разширяването на това изследване чрез увеличаване на популацията от пациенти, за да се включат още няколко променливи. Това включва различни възрасти на пациентите, расови и етнически групи и нива на физическа активност“.

ЛИПИДИ И РИСК

Изследователите проследяват участниците в продължение на повече от 20 години, като началните оценки са били направени между 1991 и

1994 г. През това време 13, 8% от хората развили диабет тип 2, а 22 % – сърдечносъдово заболяване.

За пациентите от групите с най-висок риск тези стойности нарастнали до 37% за развитие на диабет тип 2 и 40, 5% за развитие на сърдечносъдово заболяване в сравнение с горепосочените средни стойности за групите.

При хората от групите с най-нисък риск рискът от развитие на двете състояния е намалял.

Изследователите установяват също така, че за хората с високи стойности на липидния риск има много по-голяма вероятност да развият затлъстяване през периода на проследяване. Затлъстяването е рисков фактор както за диабет тип 2, така и за сърдечносъдово заболяване.

Авторите предполагат, че този подход, основан на рискови показатели, може да покаже риска от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване много години преди появата на заболяването.

„По-ранното откриване на болестта става в момент, в който тя не е станала клинично видима. В резултат на това изследователите и

клиницистите вече могат да разглеждат заболяванията от гледна точка на по-активна превенция, а не просто от гледна точка на лечението“, коментира д-р Сингх.

РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Използването на масспектрометрия за измерване на липидите в кръвната плазма е бързо, сравнително евтино и дава количествени резултати.

Авторите на това проучване предполагат, че то може да идентифицира липидите, които допринасят в най-голяма степен за риска от развитие на последващи здравословни състояния, и евентуално да доведе до нови лекарствени лечения.

„Изследванията спомагат за напредъка в областта на клиничната масспектрометрия като цяло, като продължават да демонстрират потенциала за по-ранно откриване на заболявания преди конвенционалните средства“, коментира д-р Сингх.

Учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди тяхната хипотеза и да се покаже колко информативен е плазменият липидом за здравето и болестите.

„Липидомът може да предостави информация много отвъд риска от диабет и сърдечносъдови заболявания“, казва Крис Лаубер, водещ автор на изследването. Според него този обикновен тест може да покаже

на хората техния риск от развитие както на диабет тип 2, така и на сърдечносъдово заболяване. Чрез промяна на хранителния режим и начина на живот те може да успеят да намалят този риск, смята ученият.

image-71

Хормонът на глада – какви са функциите му и как да управляваме нивата му в организма

Грелинът се произвежда и освобождава в стомаха. Хората често го наричат „хормон на глада„, защото повишава апетита. Той също така подпомага регулирането на кръвната

захар, предотвратява разграждането на мускулите и предпазва сърцето

Грелинът е хормон, който се произвежда главно в стомаха, когато той е празен. Произвежда се също така в тънките черва, мозъка и панкреаса. Грелинът се придвижва по кръвен път до мозъка, където действа на хипоталамуса. Хипоталамусът е част от мозъка, която произвежда хормони, регулиращи глада, настроението, жаждата и много други важни функции в организма.

Грелинът често е наричан хормон на глада, тъй като основната му роля е да регулира апетита. Когато грелинът активира своя рецептор

– рецептора за секретиране на растежен хормон – той кара човек да приема повече храна и да складира допълнителни мазнини. При хора, които се опитват да отслабнат или които наскоро са отслабнали, нивата на грелин често са по-високи, което прави трудно поддържането на загубата на тегло.

Например в едно проучване от 2020 г. са изследвани хора с диабет, които са участвали в 2-годишна програма за управление на теглото. Участниците, които първоначално загубили тегло, бавно са го възстановили по време на продължителността на изследването.

Изследователите установили, че загубата на тегло е свързана с повишени нива на грелин и повишен глад, което може да затрудни задържането на теглото.

Грелинът може също така да сигнализира на организма да намали термогенезата на кафявите мазнини. Когато това се случи, тялото изгаря по-малко мазнини в покой. Кафявата мазнина е известна със своите термогенни свойства и способността да увеличава общия брой на изгорените калории. Проучванията показват, че грелинът влияе и върху цикъла на сън/ бодърстване, усещането за вкус и желането на човек „да се възнагради“. Тъй като този хормон играе роля в усещането за „необходимостта да се възнаградиш“, експерти смятат, че по-високите нива на грелин могат да допринесат за злоупотреба с храна и алкохол.

Неотдавна изследователите откриха, че грелинът има още много функции в организма, включително подобряване на здравето на сърцето, предотвратяване на мускулната атрофия и влияние върху костния метаболизъм. Той може също така да стимулира секрецията на стомашна киселина и да ускори изпразването на стомаха.

КАКВО ВОДИ ДО ПОВИШАВАНЕ НА НИВАТА НА ГРЕЛИНА?

Нивата на грелина често се променят през деня и се контролират главно от приема на храна. Те обикновено се повишават, когато стомахът е празен, и намаляват, след като човек се е нахранил.

Някои изследвания показват, че при хората със затлъстяване циркулират по-високи нива на грелин. Това може да доведе до постоянно състояние на глад и да затрудни отслабването.

Известно е, че хранителният режим също стимулира секрецията на грелин. Нещо повече, диетите могат да намалят и нивата на лептина, който е известен като „хормон на ситостта“. В комбинация това може да затрудни отслабването и задържането на теглото в дългосрочен план.

Интересното е, че експертите смятат, че хората, които са претърпели операция за отслабване, имат по-ниски нива на грелин, което може да улесни задържането на теглото.

По-специално, в публикувана наскоро статия се констатира, че нивата на грелин спадат значително след ръкавна гастректомия. Изследователите смятат, че това е така, защото част от стомаха – стомашното дъно – където се произвежда най-много грелин, е напълно отстранена. Резултатите от други проучвания обаче са противоречиви

за други процедури за намаляване на теглото, като например стомашен байпас Roux-en-Y.

Хората с определени здравословни състояния също са склонни да имат повишени нива на грелин. При тези със затлъстяване и синдром на Прадер-Уили (PWS) циркулират много високи нива на грелин, което

може да е причина за постоянното чувство на глад и трудностите при контролиране на теглото.

Освен това хората с тиреоидит на Хашимото, нервна анорексия, булимия и кахексия вследствие на заболяване са склонни да имат по- високи нива на хормона на глада.

Нивата на грелин също могат да бъдат по-високи по време на периоди на стрес. Смята се, че по-високите нива на грелин имат анксиолитичен ефект върху организма.

КАК ДА УВЕЛИЧИМ НИВАТА НА ГРЕЛИН?
Въпреки че повишените нива на грелин обикновено се възприемат като неблагоприятни и се свързват с повишен апетит, някои хора могат да се възползват от по-високи нива на този хормон.
Например човек, който се бори за наддаване на тегло или има синдром на изтощение, може да се възползва от стимулиращите апетита ефекти на грелина.
По-нови проучвания сочат, че приемът на грелин може да бъде потенциално полезен при пациенти с ракова кахексия, тъй като може да помогне за обратното намаляване на теглото и разграждането
на протеини при катаболни състояния. Въпреки че краткосрочното приложение на грелин изглежда безопасно и добре поносимо, са необходими повече
проучвания за неговата ефективност и безопасност, преди да се препоръча.
Изследванията върху животни за това как канабисът повишава апетита чрез стимулиране на производството на грелин също изглеждат обещаващи в подкрепа на използването му за лечение на анорексия, предизвикана от заболяване.
Освен това проучване при мъже с ХИВ установи, че тетрахидроканабинолът (ТХК) – психоактивното съединение в канабиса, може да стимулира отделянето на грелин.

КАК ДА НАМАЛИМ НИВАТА НА ГРЕЛИН?

Нивата на грелин могат да се повишат след загуба на тегло. Намаляването на нивата на грелин в

организма може да помогне

за намаляване на апетита, да предотврати възвръщането на теглото или да насърчи загубата на тегло.

Въпреки това е важно да се отбележи, че други проучвания подчертават, че наблюдението на промените в грелина само по себе си не е достатъчно, за да се предвиди покачване на теглото след загуба на тегло при повечето хора. Поведенчески, физиологични и екологични фактори също играят роля за възвръщането на теглото.

Човек, който иска по естествен начин да намали нивата на грелина, може да опита някои от следните интервенции.

Спазване на здравословен хранителен режим

Нивата на грелин при хората са склонни да се увеличават, когато са на диета и не приемат достатъчно калории. Избягването да сте на празен стомах и богата на хранителни вещества диета може да помогне за ограничаване на секрецията на грелин.

Според Диетичните насоки за американците (2020-2025 г.) основните елементи, които съставляват здравословния модел на хранене, включват: -зеленчуци от всички видове -плодове, особено цели плодове -зърнени храни, като поне половината от тях са пълнозърнести -нискомаслени млечни продукти -постни протеини -масла, като например зехтин и тези, които естествено се срещат в ядките и мазната риба.

Някои храни също могат да намалят нивата на грелин. В едно по-старо проучване изследователите откриват, че богатите на фибри храни могат да намалят нивата на грелин.

В друго проучване са изследвани 21 мъже, на които за закуска са дадени или бeйгъл, или яйца. Групата, която е яла яйца за закуска, е имала по-ниски нива на грелин от тези, които са яли бейгъли.

Спете достатъчно

Лошият режим на сън е свързан с повишени нива на грелин и намалени нива на лептин, което води до повишен апетит и глад. За по-добър сън се стремете да спите минимум 7 часа в рамките на 24 часа.

Яжте повече протеини

Консумирането на високопротеинови ястия и закуски може да помогне за насърчаване на ситостта и намаляване на нивата на грелин. Всъщност много проучвания, свързани с храненето, показват значително намаляване на глада и увеличаване на чувството за ситост след хранене с високо съдържание на протеини.

Изследователите препоръчват да приемате между 1, 2 и 1, 6 грама протеини на килограм телесно тегло на ден или 25-30% от дневните калории, за да подпомогнете управлението на теглото и потискането на апетита. Повечето хора могат да спазват диета с високо съдържание на протеини, като консумират пилешки гърди, боб, леща, нискомаслени млечни продукти и ракообразни.

Ограничете стреса

Въпреки че пълното премахване на стреса е почти невъзможно, проучванията показват, че високите нива на хроничен стрес могат

да доведат до повишени нива на грелин. Освен че сигнализира за глад, грелинът

може да повлияе на мозъчната функция. Точният механизъм остава неясен, а смесените резултати затрудняват извеждането на заключения за ролята на грелина при стреса.

Някои изследвания върху животни показват, че той може да намалява тревожността

и да има антидепресантни свойства, докато други изследвания показват, че може да насърчава тези поведения.

Редовната физическа активност, адекватният

сън и практикуването на йога или медитация могат да помогнат за минимизиране на стреса.

Упражнение

Проучванията относно ефекта на физическите упражнения върху нивата на грелин остават противоречиви. В доклад от 2021 г. изследователите установяват, че силовите упражнения потискат производството на грелин. Те обаче също така констатират, че дългосрочните програми за упражнения могат да имат обратен ефект и да увеличат производството на грелин.

Точният механизъм зад тези ефекти остава неясен, но изследователите смятат, че той вероятно се дължи на повишеното преразпределение на кръвния поток и загубата на тегло при упражненията.

НАКРАТКО:

Грелинът е известен като хормон на глада поради ключовата му роля в регулирането на апетита. Високите нива на грелин водят до

повишаване на апетита и приема на храна. Въпреки това организмът се нуждае от грелин, тъй като той участва в много процеси. Сред

тях са подобряване на здравето на сърцето, влияние върху костния метаболизъм и предотвратяване на разграждането на мускулите.

Човек, който желае по естествен начин да намали нивата на грелин в организма, може да обмисли здравословна диета, богата на фибри,

да приема достатъчно протеини, да спортува, да спи достатъчно и да сведе до минимум стреса.

За разлика от тях, човек с анорексия, предизвикана от заболяване, или със затруднения при наддаване на тегло може да се възползва от по-високи нива на грелин, които да стимулират глада и наддаването на тегло.

image-65

Лили Иванова- Работата и любовта осмислят съществуването ни

ИЗПРАТИХМЕ ГОДИНАТА С ТРИ НЕПОВТОРИМИ ВАШИ КОНЦЕРТА. ВИЕ СТЕ ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ (БЕЗ ВРЕМЕ, БЕЗ ВЪЗРАСТ). ВИЕ СТЕ НАШАТА ЛИЛИ ИВАНОВА! НО ЗА ВАС КОЯ Е ЛИЛИ?

Не се определям. Нямам право.

Снимки: Ина Янева

ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ НА СЕБЕРАЗДАВАНЕ, НАГРАДИ, ПРИЗНАНИЯ, ВСЕНАРОДНА ЛЮБОВ. НО КАКВО Е УСПЕХЪТ ЗА ВАС?

Успехът е важен за самия момент.

КАКВО МИСЛИТЕ, ЧЕ ОСМИСЛЯ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НИ?

Работата и любовта!

НЕ ОБИЧАТЕ ИЗЛИШНАТА ПОКАЗНОСТ. ЗА ВАС ВИНАГИ Е БИЛО ВАЖНО ТОВА, КОЕТО ОСТАВЯМЕ СЛЕД СЕБЕ СИ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДНЕШНОТО ПОКОЛЕНИЕ?

Показността и хвалбите са пагубни.

КАКВО ВИ ВДЪХНОВЯВА? КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРИОРИТЕТ В ЖИВОТА ВИ?

Публиката!

Снимки: Ина Янева

ПОМНИТЕ ЛИ НЕЛИ ЧОЛАКОВА? ТЯ ПРЕЗ 2013 Г. В ИНТЕРВЮТО С Г-Н КАРБОВСКИ КАЗА, ЧЕ ВИЕ СТЕ ЧОВЕКА, ВЪЗПИТАЛ В НЕЯ

КАЧЕСТВАТА ДА ЧУВСТВА И ДА ОБИЧА! ТОЛКОВА МНОГО ДАВАТЕ НА ХОРАТА, ТОВА ПОМАГА ЛИ ИЛИ ОТНЕМА ОТ ВАС?

Само Бог дава и Бог отнема.

ВАШАТА ПУБЛИКА Е ВЯРНА И ЕДИНСТВЕНА. КАКВО БИХТЕ ИМ КАЗАЛИ?

Обичам Ви! Бъдете здрави!

ЕМОЦИИТЕ СА НЕЩО ТОЛКОВА ПРЕКРАСНО, ИСТИНСКО, ЖИВО! ПОЗВОЛЯВАТЕ ЛИ СИ ДА ГИ ПОКАЗВАТЕ ИЛИ СЕ НАЛАГА ЧЕСТО ДА ГИ ЗАДЪРЖИТЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ?

Зависи от емоциите. Но не обичам да се оплаквам.

КАКВО ВИ ВДЪХНОВЯВА?

Моите почитатели и една прекрасна песен.

Снимки: Ина Янева

СТАРТИРАТЕ ТУРНЕ 2022 ОТНОВО С НАЦИОНАЛНО ТУРНЕ – 29 КОНЦЕРТА В СТРАНАТА. ТОВА Е СВОЕОБРАЗЕН ВАШ РЕКОРД, А И РЕКОРД ЗА БЪЛГАРСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. НИКОЙ ДРУГ НЕ ГО Е ПРАВИЛ! ТУРНЕТО ЗАПОЧВА В РОДНИЯ ВИ КУБРАТ И ЩЕ ЗАВЪРШИ В ЗАЛА „АРЕНА АРМЕЕЦ“ – ОТНОВО, ТОЧНО 10 ГОДИНИ СЛЕД ПЪРВИЯ ВИ КОНЦЕРТ В НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАЛА В БЪЛГАРИЯ. ВСЪЩНОСТ ВИЕ БЯХТЕ И ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛ СЪС САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ ТАМ, С ВНУШИТЕЛНИТЕ НАД 15 000 ДУШИ ПУБЛИКА – РЕКОРД, КОЙТО НИКОЙ НЕ ПОДОБРИ СЛЕД ТОВА. КАКВО ДА ОЧАКВА ВАШАТА ПУБЛИКА НА КОНЦЕРТИТЕ ПРЕЗ 2022 Г.

Ще видим! Да не слагаме каруцата пред коня.

КАКВО ПРЕДСТОИ?

Бъдещето ще покаже!

image-58

Изолираха биомаркер за ДЕПРЕСИЯ, който може да се види в кръвен тест

Учени смятат, че са открили биомаркер за депресия. Това може да доведе до въвеждането на кръвен тест, способен да определи

ефективността на различни антидепресанти и то още през първата седмица след началото на лечението.

В малко проучване за доказване на концепцията изследователите са взели кръвни проби от 41 пациенти с тежко депресивно разстройство и са ги сравнили с контролна група от 44 лица без депресия, за да изолират биомаркер, който може да проследява разстройството.

„Това, което разработихме, е тест, който не само може да покаже наличието на депресия, но също така може да индикира терапевтичен отговор с един биомаркер. Това е нещо, което досега не съществуваше“, заявява в съобщение до пресата Марк Расеник, професор в Университета на Илинойс, Чикаго и ръководител на изследването.

Предишни проучвания вече са установили, че хората с депресия имат също така намалена аденил циклаза – ензим, който присъства в почти всички клетки и е част от сложния процес на сигнализиране на невротрансмитери като серотонин и епинефрин.

„Когато сте депресирани, аденил циклазата е ниска“, казва Расеник.

„Причината, поради която аденил циклазата е отслабена, е, че междинният протеин, който позволява на невротрансмитера да направи аденил циклазата – Gs алфа, е заседнал в богата на холестерол матрица на мембраната- липиден сал, където те не работят много добре”.

В ново проучване, публикувано в януарското издание на списание

„Молекулярна психиатрия“ (Molecular Psychiatry), изследователите идентифицират клетъчен биомаркер – изместването на протеина Gs алфа от липидните салове – който сигнализира за депресия. Този биомаркер може да бъде открит чрез кръвен тест, казват те.

Изследователите са получили данните си от шестседмично проучване, което обхваща пациенти, преживели остър голям депресивен епизод, Пациентите са били набрани за проучването между септември 2013 г. и май 2016 г. и са били сравнени с контролна група от лица, които не са имали анамнеза за депресия.

При изследването са били взети кръвни проби – минимум два пъти пред период от една седмица.

При второто посещение на пациентите, които са искали да се подложат на медикаменти за лечение на депресията си, е бил предписан антидепресант след консултация с психиатър. Тези пациенти са били проследени шест седмици по-късно, за да се оценят симптомите им и да се вземе още веднъж кръв. Изследователите се фокусирали специално върху тромбоцитите в кръвта, където откриват биомаркера.

Проучването установява, че пациентите с депресия имат „значително по-ниско активиране на дейността на аденил циклазата в проби от тромбоцити, отколкото здрави контроли“. Те също така откриват,

че тези, които реагират добре на лечение с антидепресанти, имат

„забележимо увеличение на аденил циклаза” по време на прегледа след 6 седмици в сравнение с тези, които не са се повлияли от антидепресантното лечение, на което са били подложени.

Това подкрепя предишни изследвания, които установяват, че когато пациентите, приемащи антидепресанти, съобщават за подобрение на депресивните си симптоми, Gs алфа протеинът се е изместил от

липидния сал. Но пациентите на антидепресанти, които не съобщават за подобрение на симптомите си, все още имат Gs алфа в задържан в липидния сал.

Антидепресивните лекарства могат да променят живота на някои пациенти, но за други може да отнеме месеци, за да се види въздействието или да се наложи преминаване през изтощителния процес на тестване на множество видове медикаменти, за да се открие този, който работи.

Ако кръвният тест може да покаже дали Gs алфа протеинът се измества от липидния сал като индикатор за успеха на лекарството, това би могло да помогне за рационализиране на процеса на намиране на лекарство, което работи за отделни пациенти – нещо, което може да бъде изключително важно, като се има предвид, че на пазара има много антидепресанти.

„Тъй като тромбоцитите се обновяват за една седмица, ще видите промяна в хората, които щe получат подобрение“, каза Расеник. „Ще можете да видите биомаркера, който е предвестник на успешно лечение“, допълва ученият.

Според Расеник с кръвен тест ще може също така да се идентифицира кои пациенти биха имали благоприятен ефект от медикаменти за лечение на депресията и кои пациенти се нуждаят от други начини за облекчаване на техните симптоми. Той се надява да разработи скрининг тест със своята компания Pax Neuroscience, ако по-нататъшните изследвания бъдат успешни.

„Около 30% от хората не се подобряват – депресията им не отшумява. Може би по тази причина някои лекари и пациенти приемат, че нищо няма да се получи“, казва Расеник.

„Повечето случаи на депресия се диагностицират в кабинетите на лекарите за първичната медицинска помощ, които не разполагат с усъвършенстван скрининг. С този тест лекарят може да каже: „Господи, те изглеждат депресирани, но кръвта им не ни показва, че са. Така че може би трябва да преразгледаме случая“.

Изследователите отбелязват в проучването, че не са имали плацебо група, така че не е установено напълно дали антидепресантите наистина са довели до увеличаване на аденилилциклазата или не. Проучването е ограничено и от малкия си обхват и изследователите се надяват в бъдеще да проведат по-големи проучвания, включително такива, които да сравняват различни видове антидепресанти.

image-56

Проф. Вихра Миланова- Пандемията от COVID-19 предизвика страхове, които оказват влияние върху ежедневието

Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Всеки опит за противопоставяне спрямо

тях води до повишаване на нивото на тревожност, казва началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“

Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Ръководи Катедра по психиатрия към МУ – София. Национален консултант е по психиатрия. Придобива специалност по психиатрия през 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация, а през 2006 г. – докторска. От 2007 г. е професор по психиатрия. Специализирала е обща медицина във Великобритания, извънболнична психиатрия в Атина, невропсихиатрична генетика в Тринити колидж, Дъблин. Изследователската Й дейност е в областта на клиничната практика, диагностика и лечение на психичните заболявания, невропсихиатрична генетика.

ПРОФ. МИЛАНОВА, КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА?

Спазването на препоръки и ограничения, целящи намаляването на разпространението на заболяването, не се приемат еднозначно от цялото общество. Необходимостта от изолацията може да постави на изпитание общуването между членовете на семейството, приятелите, професионалната среда и други.

ЕДИН ОТ ФЕНОМЕНИТЕ, КОИТО НЕИЗМЕННО СЪПЪТСТВАТ ПАНДЕМИЯТА, Е АНТИВАКСЪРСТВОТО. КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ ГЕНЕЗИС И КАК СЕ ОТРАЗЯВА ТОЙ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?

Темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение, съпътства пандемията. Последователите на конспиративните теории търсят обяснение за тези въпроси в

източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва.

А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати

и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО,

Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.

Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището.

Заедно с това – от лекарите, от медиците.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти.

НАУКАТА СЕ ОСНОВАВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Откакто е избухнала пандемията много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.

Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и

поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направяте и близките им.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПСИХИЧНИ ПРОЯВИ, СЪПРОВОЖДАЩИ СПАЗВАНЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЯТА?

Пандемията предизвика различни страхове (от заразяване, загуба на работа, намалени финансови постъпления, ограничения в

пътуванията, общуването с другите), които са изводими от ситуацията, като тези страхове оказват влияние върху дейности от ежедневието.

Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Натрапливите мисли често са мъчителни и опитите за противопоставянето спрямо тях са безуспешни. Натрапливи действия и ритуали са начин да бъде предотвратено събитието, което може лично или да „застраши” околните. За да намалят риска от заразяване, страдащите могат, значително над препоръчаното от експертите, да започнат да мият ръцете, да дезинфекцират и др. От друга страна остава трайната тенденция, която се проявява в съмнение дали дезинфекцията е достатъчна и правилно извършена. Ритуалните действия са най-често символичен опит да бъде предотвратена опасността. Всеки опит за противопоставяне на натрапливите мисли и действия води до повишаване на нивото на тревожност.

При фобиите тревожността се провокира от точно определена ситуации, като се правят

опити за тяхното избягване или пребиваването в тях се понася със страх.

Има вероятност притеснението да бъде фокусирано върху проявата на отделни симптоми – сърцебиене, „прилошаване”, загуба на контрол над ситуацията и други. Възможно е дори само мисълта за съответната ситуация да бъде съпроводена с повишаване на нивото на тревожността. Сред част от обществото се отчита тревожна тенденция – страх от заразяване при напускане от дома, посещение на различни места, пътуване с обществен транспорт, която от своя страна може да провокира вербална агресия и липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки. Пандемията от COVID-19 стана повод да назовем страха с термина „коронафобия”.

Приемането на новата ситуация – пандемията от COVID-19, е не само емоционален, но от друга страна – интелектуален процес.

Преживяването на тревога може да бъде нормална реакция когато се търсят възможности за справяне и може да включва: търсене на достоверна информация от медицински специалисти – експерти в областта, провеждането на информиран избор като част от възможностите за справяне с пандемията от COVID-19, ваксинация и други.

Възможно е тревогата постепенно да стане постоянна, както и да доведе до значителни ограничения – до степен да наруши цялостното функциониране, непълноценен и невъзстановяващ нощен сън и други. Трудностите за справяне с тревожността могат да доведат до прояви на дезадаптивно поведение – злоупотреба с алкохол, различни наркотични вещества, медикаменти и други. Тяхната регулярна употреба причинява развитието на зависимости и всеки опит да бъде преустановен приема води до силно изразена тревожност и абстиненция. При развитието на зависимост се отчитат силно желание за прием на веществото, затруднен контрол върху приема, продължителна употреба, въпреки наличието на вредни последици за здравето и др.

Отчитат се и други тревожни тенденции, които са свързани с прием на по-големи количества хранителни вещества и промени в телесното тегло, които могат да станат предпоставка за развитието на метаболитен синдром. Приемът на храна в случая може да бъде разглеждан като начин са справяне с негативните емоционални преживявания, съпътстващи пандемията от COVID-19.

Преживяването на несигурност поради непрекъснатата динамика в ситуацията, както и усещането за безнадеждност са в основата на депресивната симптоматика: потиснато настроение, намалена самооценката, ограничена до липсваща енергия, спад на активността, способността за изживяване на удоволствие, от друга страна значително се ограничават интересите и се наблюдават нарушения в концентрацията, прояви на силна умора, дори и при най-малкото усилие. Настъпват промени в съня и апетита. Възможни са и суицидни мисли и намерения, които предизвикват значим субективен дисстрес и налагат провеждането на стационарно психиатрично лечение.

За част от хората пандемията от COVID-19 доведе до значима житейска промяна, която причинява дисстрес, както и неадаптивни реакции, които пречат на успешните механизми за справяне и водят до нарушаване на социалното функциониране.

Съществува индивидуално предразположение или уязвимост спрямо дисстреса, като проявите са разнообразни и могат да бъдат потиснато настроение, тревожност и безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на животавнастоящата ситуация, както и в леки трудности в изпълнението на обичайни ежедневни задължения.

При отделни случаи се наблюдава прекалена и трайно изразена загриженост за здравето спрямо нормални и обичайно срещани явления, които се интерпретират като абнормни и предизвикат дистрес. Вниманието е насочено към опредени органи или системи от тялото, като при прегледа не се установява наличието на заболяване.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК САМ ДА ПРЕОДОЛЕЕ СИМПТОМИТЕ ИЛИ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА СЕ ПОТЪРСИ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОМОЩ?

COVID-19 е още един повод да се насочи вниманието към стигмата и нейните сериозни последици, които включват гняв, прояви на нетолерантност, страх и дискриминация.

Стигматаможеданакарахоратадасечувстват изолираниидориизоставени,когатохората, включителнотехнитеприятели,гиизбягват порадистрахданесе разболеят.

Пандемията от COVID-19 е съпроводена с поредица от предизвикателства, които могат да бъдат извън възможностите за самостоятелно справяне, като търсенето на специализирана

професионална помощ е също част от преодоляването на стигмата.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХОВЕТЕ?

Психичното здраве може да бъде съхранено чрез осигуряване на добър сън, редовна физическа активност, здравословно и пълноценно хранене, ограничаване на времето, прекарано пред екрана на различни електронни устройства, отделяне на време за изпълнение на различни релаксиращи техники, придържане към обичайния дневен график, занимание с дейности, които носят приятни преживявания, поставяне на акцент върху постигнатите и положителните неща в живота, поставянето на приоритети, общуване с други хора, като се използват възможностите и на технологиите, укрепване взаимоотношения и споделяне личния опит за справяне със ситуацията и др.

Погледнете на пандемията от COVID-19 като възможност да полагате пълноценни грижи за себе си – своето психично и телесно здраве, както и време за преоценка на приоритетните задачи и постигнатото в живота.

Нашето най-голямо богатство са животът и здравето.

Техният най-добър защитник е науката.

Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат.

КОИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ПРЕБОЛЕДУВАЛИТЕ COVID-19?
Преболедувалите от COVID-19 сравнително често споделят следните симптоми: намалена концентрация, като това нарушение може да бъде преходно или да бъде налично за по- продължителен период от време, изразено усещане за психична умора при изпълнение на умствени задачи, нарушения в съня, депресивни прояви, тревожно или паническо разстройство.
Нарушенията в съня са сравнително често срещани, като те са неспецифична проява на психично или соматично разстройство. При безсънието имаме намалена продължителност на съня и то включва трудно заспиване, пробуждане по време на сън или ранно събуждане сутрин.
Паническото разстройство се проявява със следните соматични оплаквания: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване и нереалност, загуба на контрол и страх от смъртта. Именно наличието на повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника) са непредсказуеми, което още повече засилва тревогата при страдащите. Друго много често срещано състояние е генерализирана тревожност, при която тревожността е постоянна и не се ограничава до някакви конкретни ситуации. Най-често споделяните симптоми са: чувство на постоянна нервност, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене и други. Често при генерализираната тревожност може да се срещат страхове по отношение на здравословното състояние на членове от разширеното семейство.
image-41

„ФАБРИКА“- ЗА ХРАНА И ТАНЦИ“!

ФАБРИКА ЗА ХРАНА И ТАНЦИ

Ако в България има място, на което почивката да е истинско  преживяване, то това е „Фабрика за храна и танци“! Уютен семеен  комплекс, сгушен сред красотата на Родобите, където се откъсваш  от натовареното ежедневие и се свързваш със спокойствието на  природата. Въпреки, че се намира само на 27км. от Пловдив, имаш  чувството, че си попаднал в друго измерение. Липсата на телевизор  в стаята, богатата дневна програма, пълноценното общуване със  семейството, срещата с нови приятели, пленителната природа и вълшебния вкус на храната, не ти оставят време за тревожни мисли и  досадни задължения.

И, като заговорихме за храната – то, бъдете сигурни, че тук се набляга  изцяло на чисти продукти и интересни ястия от цял свят, приготвени  на място! Хлябът, сутрешните мекици и следобедните пици се правят  от домашно тесто, пухкаво като облак, ухаещо божествено и без да пада тежко или да ти  създава дискомфорт.  Рибата и морските дарове  се доставят предимно от  див улов, телешкото е от  специално селектирана  порода, а млечните  продукти са от малки  ферми и не съдържат  растителни мазнини

и сухо мляко. Яйцата,  месото, плодовете и  зеленчуците се набавят  от местни производители  с гаранция за качество и свежест.

Винаги има разнообразие от пресни фрешове и лимонади,  както и диспенсъри с изворна вода и не се предлагат газирани и  енергийни напитки, както и храни тип „junk food“. Така че, ако децата  ви са свикнали с някои от тях, то престоят ви във „Фабрика за храна и  танци“, би бил идеалния момент да ги забравят.

„Фабрика за храна и танци“ е място подходящо за цялото семейство,  по всяко време на годината. Комплексът предлага разнообразни  забавления и възможности за развлечение и почивка: швейцарска ледена пързалка с големина 200 кв.м., за която има осигурени кънки  от 25 до 46 номер, сауна, парна баня Tylo (Швеция), солна стая с  халогенератор, йога стена, плувна вана и три хидромасажни вани,  сух басейн с 300 000 бр. топки, атрактивна пързалка с дължина от  12 метра, плувен външен басей под формата на езеро, който преззимата се превръща в естествена ледена пързалка, лодка с гребла, 100  кв.м. австрийска въздушна възглавница, швейцарска вело писта за  колелета и тротинетки 25 х 10 кв.м., италиански LEGO къст с 1000  големи гумени части, 4 метра външна немска батут писта, електрически  велосипеди, истинска детска кухня за

ФАБРИКА ЗА ХРАНА И ТАНЦИ

приготвяне на сушени плодове (при  лошо време), кът с материали за плетене,  рисуване и изработка на бижута от  естествени материали (при лошо време),  строителна дейност с 2000 бр. малки  тухли и хоросан (при лошо време),

домашно кино, пясъчни маси Монтесори,  пони с каручка, пудел терапия (гушкане  и грижа за различни по размер и възраст  кученца), два пъти дневно походи с  водач в търсене на горски съкровища,  според сезона (манатарки, билки, диви  боровинки, малини, ягоди, къпини),  джип (помощно превозно средство за

по-дълги походи), голямо огнище с билков  чай и натурален мед, което през деня е  любимо място за отмора с книга, а вечер  се превръща в кът за сладки приказки,  звучни песни и весели танци, често  гарнирани с яромат на печени ядки или  манатарки със сол и масло…

ФАБРИКА ЗА ХРАНА И ТАНЦИ

В летния сезон се организира „лов на  светулки“, а падне ли сняг  поляната пред ресторанта се  превръща в писта за шейни  и бой със снежни топки.

Любима зимна атракция е  и возенето на новите АТВ  и УТВ машини от марката  Can -am и Polaris, както

и на специалната зимна  надуваема лодка, а също и  ски пантенето и спускането  през горските пътеки. А  през цялата година децата  се забавляват, с така  обичаните от тях, кулинарни  занимания: още рано сутрин

имат възможност да приготвят гофрети и палачински с потопяеми  тигани, всеки следобед от 16:30ч. приготвят най-вкусната пица на пещ,  а докато чакат да стане готова си похапват сочни плодове, хрупкави  брускети и домашни печива, вечер пък се редуват различни кулинарни  класове за приготвяне на суши, веган сладолед, сурови бонбони или  ягоди с шоколад. Често се организира и показно за домашни баници,  питки и тутманици. Други любими занимания са работилниците за  обработка на кожа и дърво, а в дните около Коледа се приготвят  сурвачки и картички от естествени материали. Вечер има детска  дискотека, а след това край басейна децата се наслаждават на забавно  пяна парти, с осигурени гумени гащеризони и ботуши, които вършат  чудесна работа и при разходките в дъждовно време.

От няколко години във „Фабрика за храна и танци“ се организира  незабравимо празнуване на Коледа и посрещане на Нова година, с  много вълшебни емоции, прекрасна храна, отбрани питиета и горски  лукс, но без излишна суета!

Все повече са и хората, които избират спокойствието на планината  за свой „Зелен офис“ или онлайн „класна стая“. За тях са осигурени  идеални условия и специални пакети.

Но най-предпочитани са, т.нар. „Дълги дегустационни уикенди“,  по време, на които гостите имат удоволствието да се насладят  на специално приготвено първокласно телешко, качествено  свинско, агнешко, патешко, пилешко и др., прясна риба от див улов, разнообразие от морски дарове, свежи плодове и зеленчуци,  средиземноморска кухня, селекция от различни вина и първокласно  шампанско, прясно изцедени фрешове и лимонади, ръчен хляб и  домашни десерти … И всичко това гарнирано с музика на живо и  поднесено с внимание и добро настроение.

ФАБРИКА ЗА ХРАНА И ТАНЦИ

Такова е преживяването, наречено „Фабрика за храна и танци“!  Ароматът, който се носи из въздуха, пукотът на огъня, звукът на виното,  което се излива в чашите, капчиците, спускащи се по каните, пълни

със свежа домашна лимонада, смехът на щастливи деца, песента на  птиците… Да, определено това е всичко, от което имаме нужда, за да  усетим вкуса на щастието!

image-38

HOW TO BE A LADY- в един мъжки бизнес свят или границата на еманципацията

доц. д-р Даниела Илиева

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър консултант по Бизнес етикет  и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL The European School of

Protocol (Брюксел, Белгия). Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране  (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП  Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по  менторство и коучинг. Профилът й включва богат опит с бизнес етикет и протокол,  бизнес коучинг, бизнес комуникации, мениджмънт на бизнес процеси, междукултурни  комуникации и презентационни умения.

Експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска  степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг, докторска  степен по Икономика (Социално управление) и е добила академичната длъжност  доцент по Мениджмънт на бизнес процеси и бизнес комуникации с основен академичен  труд книга на тема „Mentoring: process, guidelines and programs”(„Менторството:  процес, насоки и програми”).

Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), в Софийски  университет “Св.Климент Охридски”, в УНСС, в Университета по библиотекознание  и информационни технологии (УНИБИТ) и международния факултет на University of  Sheffield.

Последната й книга, “Комуникация НАвреме и НА място” изследва задълбочено  тенденциите в бизнес общуването, вербалната, невербалната, писмената и  дигиталната комуникация, и разкрива разнообразие от ефективни техники.

Често е канена като гост-лектор за различни академични и бизнес събития. Единствен  трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес  етикет, международен протокол и управление на имиджа. Сред нейните клиенти са  Microsoft, Sitel, Pepsi, TRACE, Novartis, Junior Achievement Bulgaria, Unitcargo, Pipe System  Bulgaria, Български зъболекарски съюз, Сдружение на фамилния бизнес, Института по  публична администрация, големи кантори, както и други частни и правителствени  организации.

***************************************

Да си бизнес дама днес не е лесно. Битките, победите и мениджмънта  на бизнес арената са далеч по-лесни за управление от личния живот  и отношенията с другия пол. Обути в “бизнес панталони” забравяме  да носим дамски поли? Чудим се дали 21-ви век не ни среща с един  криворазбран феминизъм, където балансът между бизнес имидж,

доходи, управление на хора, личен и служебен живот, е непосилен или  често невъзможен дори за съвременната успяла жена.

Светът е пълен с дами, които изключително успешно управляват хора,  процеси и микровселени, но не знаят как да управляват собствения си  свят на отношения. Жени, които на фона на триумфите си в работата,  преживяват провал след провал в личния живот и комуникацията.

Жени, които са неразбрани и неразбиращи къде грешат.

Феминизмът е движение за равноправие на жената, теория за  политическо, икономическо и социално равенство на половете и  организирана дейност за правата и интересите на жените.

Като човек, който управлява 2 организации и преподава в  няколко университета, с 5 формални образования и 7 специални

акредитационни такива, майка, корпоративен обучител, автор,  консултант, НЛП и коучинг трейнър, лицензиран хипнотерапевт,  трейнър по бизнес етикет и международен протокол, както и луд  пътешественик, не определям себе си за феминистка.

Щастлива съм, че имам свободата да правя всичко изброено, защото  някой вече е провел борбите, които са направили това възможно.

Борбата в средата на 19-ти век за равни права, очертала връзката между  феминизъм и социализъм. Борбата в края на 19-ти и началото на 20-ти  век, посветена основно на извоюване на избирателни права. Борбата в средата на 20-ти век, която възражда традицията за равни права на  жените във всяка сфера от живота.

Много е постигнато, но със сигурност има още за какво да се борим.

Общувайки с многообразие от хора – в България и в чужбина, ставайки  свидетел на множество ситуации в бизнес формална и неформална  среда, както и в терапевтичната ми практика, стигам до извода, че има  много объркани жени. И много объркани мъже.

Мъже и жени, които управляват хора, процеси и микровселени, но не  знаят как да управляват собствения си свят на отношения. Мъже и  жени, които на фона на триумфите си в работата, преживяват провал  след провал в личния живот. Мъже и жени, които са неразбрани и  неразбиращи къде грешат.

Светът се промени, правата се изравняват, но според мен същият този  свят стана много по-сложен за отношенията между мъжете и жените.

След всички спечелени борби и битки за равноправие, задавам  си въпроса за какво още ще се борим? Има ли още нещо останало

непреборено? Има ли опасност да се изгубим в борба за нещо, което  имаме? Обявихме състезание, в което няма победители, а само губещи.  Губим, да. Ние, жените, изгубихме, защото станахме пó мъже от мъжете.  Станахме пó пичове от пичовете. Загубихме мекотата и финеса си.

А мъжете продължават да си задават въпроса

„Какво искат жените?“

Нито жените, нито мъжете печелят от такова съревнование.

Когато обучавам делегати по бизнес етикет, най-трудната част е да ги  обуча в модерните правила за общуване между мъжете и жените – тези  правила, които запазват кавалерството, но и зачитат постигнатото от  феминизма. Създала съм си методология, в която разделям етикета на светло и на тъмно, между формална и неформална среда, между  работни и неработни отношения, по време на работа и след работа.

“Комуникация  НАвреме и НА място”

Но колкото и добре да са обучени участниците в комуникационния  процес, се стига до криворазбран феминизъм. Може да се стигне дори  до биполярно разстройство, защото всички трябва да имат поне по 2  режима на функциониране.

В бизнес среда, вероятен кавалерски жест като асистиране със стола  или с палтото, може да получи отговор в 3 действия:

1во действие: жената – обект на жеста, се обръща гневно, обидена, че  феминистките й права са погазени и просъсква „Аз съм еманципирана жена“.

2ро действие: жената – обект на кавалерски жест, използва същия този  жест като повод за флирт и се разтопява в отговор.

3то действие: най-нормалното според мен – жената кима незабележимо  в знак на благодарност и бизнес делата си продължават  без обидени, без флиртове, без погазване на нечии права.

Преборили сме се за правото да работим и сме постигнали равно  заплащане, а понякога и по-високо от това на мъжа във формална  среда, но остава очакването мъжът-кавалер да плати сметката в  неформална.

Доказахме, че жените са по-слабият пол само във физическата си  сила, извоювахме си свобода и право на избор за почти всичко, но  често се чува „Простакът не ми отвори вратата.“

По правило в бизнеса на 21-ви век няма мъже и жени, няма кавалерски  жестове, ние жените не следва да очакваме да ни отварят вратата, да  ни асистират с палтото или със стола, или да ни носят багажа, но все  пак нерядко се улавяме да промълвим макар и само на себе си

„Не останаха мъже на тази земя…“

Това може да се нарече само по един начин – двоен стандарт. Искаме  две различни поведения често от един и същи човек – да уважава  равноправието с жените през деня, да не прилага кавалерство

в никакъв случай, за да не бъде линчуван на база феминизъм,  еманципация или равноправие.

А вечер, ех, на тъмно всичко се променя – нека бъде кавалер, нека  носи, води, плаща. Не е ли това обаче някаква грешка в съотношението  мъже – жени?!

КАКВО ТЪРСИМ РАВНИ СИЛИ ИЛИ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Вече всичко е възможно. Дори да си купим бебе. Знаете ли, че има  държава в Европа, където има банки и за двата вида материал, нужен  за бебе. Бъдещата майка трябва само да реши дали да износи сама  бебето си или да наеме сурогатна майка. Всичко може. И още повече ще  може в най-близко бъдеще с напредъка на медицината и технологиите.  Но не е готино. Този живот и този свят е създаден за мирно споделяне.  Достатъчни са войните по света, за да ги водим и в къщи, с партньора.

А що се отнася до нас жените – през деня твърди като скали, а вечер  меки като памук; през деня в борба за равно заплащане за равно  извършен труд, а след работа меки, нежни и готови за кавалерство.

Но ако все пак жената реши да плаща сметки, защото и тя работи и  печели, остава въпросът дали не разглезва мъжа и дали не му осигурява  комфортна зона? Освен, че се доказахме, изглежда, че подчинихме  мъжете и им взехме страха. Сменят памперси, стават през нощта,  помагат в домакинството.

Но нека си признаем – искаме си и си търсим жестовете, вниманието  и подаръците. Имаме нужда от женската енергия, такава каквато  природата я е създала. И от мъжката природа, такава, каквато  природата я е създала. Нямаме нужда от битки, които вече не са  валидни тук и сега. Имаме нужда от нежност, любов, топлина,  взаимност, близост, радост, хубави емоции и смисъл в точно тези  отношения. Имаме нужда от ухажване. Имаме нужда, ако не да сме  слаби, то поне за миг да оставим силата и борбата и да си починем.

Нека си оставим правото да бъдем жени. Нека си оставим правото да  изберем да спрем да си пречим сами. Нека не да им дадем шанс, а да  им оставим възможността да бъдат кавалери. Феминизмът е борба за  жените, а не срещу мъжете. Всъщност ние правим мъжете мъже. Силата  да не бъдеш еманципирана пред партньора. Защото се иска сила да  покажеш слабост.

ДАЛИ МОЖЕМ ДА ДАДЕМ РЕЦЕПТА ДНЕС?

Не. И аз самата още я търся рецептата.

Но знам, че има един може би модерен феминизъм, в който и  мъжете участват.

Независимо колко се развиват технологиите, независимо колко  напредват иновациите, независимо какво решават САЩ и Русия, и  независимо кой е президент на страната ни, ние жените трябва да  запазим нежността си, а мъжете трябва да бъдат кавалери.