Posts in category: Статии

Алайнерите вече могат да се прилагат в абсолютно всеки случай. Те изместват брекетите, но не ги отхвърлят категорично, казва стоматологът.

ВИЗИТКА
Д-р Кирил Манолов е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент. Завършил е Стоматологичния факултет към Медицински университе – София, от 2019 г. специализира орална хирургия. Интересите му са насочени към развитието на съвременните методи за 3D диагностика, планиране и оперативното им приложение в оралната хирургия и имплантология.

Д-р Манолов, какво е хубава усмивка според Вас?

Преди всичко хубавата усмивка е здравата усмивка. Зъбите трябва да са чисти и добре поддържани, без наличие на кариозни или деминерализационни лезии или предпоставки за такива. Оттам насетне всичко останало, свързано с естетиката, като форма, големина на зъбите, подреждане, линия на усмивката, е второстепенно и търпи корекции, стига да имаме здрава и чиста основа.

Защо в днешно време повечето деца се нуждаят от корекции по зъбите. Бъркам ли или преди не беше така?

Не бъркате. Може би една от причините е, че естетиката не е била толкова силно заложена преди както сега. Също така все по-често наблюдаваме деца с вродени аномалии или липса на някои зъби, т.е. хиподонтии – това са вродени липси на зародиши на някои зъби, най-често мъдреци, латерални резци и т.н., и това налага посещение при зъболекар за решение на проблема. Освен това родителите са много по-информирани в днешно време и по-запознати с проблемите, които могат да възникнат дори от един вреден навик в ранна детска възраст. Това ги кара да се ориентират по-отрано.

Изместват ли алайнерите традиционните шини и при всеки човек ли може да се използват и двата продукта?

Да, смея да кажа, че ги изместват, но категорично не ги отхвърлят. Алайнерите изместват брекетите. Първоначално ортодонтът прави задълбочен анализ, след което според този анализ се решава кое ще е по-добре за конкретния случай. Все по-често специалистите и пациентите избират алайнери, защото те осигуряват много по-голям комфорт, дават много по-добри условия за осъществяване на ефективна орална хигиена, което е ключово по време на едно такова лечение. Също така резултатите от тях са много по-лесно предвидими и много често сроковете за самото лечение са съкратени в сравнение с лечението с брекети. Да, има отделни случаи при които това не е така и се предпочитат брекетите, но смело можем да кажем, че алайнерите могат да се прилагат вече в абсолютно всеки един случай.

Много често сред пациентите се чува, че брекетите водят до множество кариеси. Това предотвратимо ли е или е неизбежна част от самото лечение?

Това, че брекетите или ортодонтското лечение неизбежно водят до кариеси, е някакъв мит. По-скоро те са предпоставка за образуване на кариеси, тъй като създават много ретенционни места за задържате на плака, зъбен камък и правят зъбите много трудни за почистване. Това е причината за образуването на кариеси. Тази предпоставка може да бъде преодоляна с една перфектна хигиена и спазване на препоръките от специалиста. Рискът от образуване на кариеси може да бъде сведен до минумум – почти колкото при пациент, който не носи брекети.

Голям ли е процентът на пациентите, които се нуждаят от брекети или алайнери?

За съжаление, да.

От какво зависи това? Генетично ли е обусловено или има и предпоставки от начина на живот, които допринасят?

По-скоро и двете, но начинът ни на живот, както и навиците в ранна детска възраст определят развитието на челюстите и съзъбието. Затова е много важно още отрано да се обърне внимание на тези неща, за да няма негативни последствия и да не се даде неправилна посока на растеж.

Коя е правилната възраст за първо посещение при зъболекар на детето?

Правилната възраст за посещение, но да подчертаем – само за посещение, е между година и половина и три. Целта е детенцето да се запозмнае със средата и чисто подсъзнателно да приеме, че няма нищо страшно и това е нещо, което е редно да се случва регулярно.

Бондингът е друг метод за красива усмивка. Кога е приложим той и колко е траен?

Бондингът е доста търсена манимулация в днешно време, защото, освен че е ценово по-достъпен, се осъществява много по-бързо, дори в едно посещение, не изисква допълнително изпиляване на здрави твърди тъкани и може да се прилага при почти всички случаи, в които имаме някакъв дефект във формата, малки отчупвания или необходимост да се затворят разстояния между зъбите. Само че той крие и известни рискове – прави оралната хигиена много по-затруднена и допълнително дава предпоставка за образуване на кариеси. Т.е. , за да определим дали бондингът е подходящ в конкретен случай, трябва да се направи задълбочен анализ дали това съзъбие е кариес резистентно, каква е прогнозата, ако сложим бондинг и ще нарушим ли по някакъв начин оклузията, ще предизвикаме ли счупване. Едва тогава определяме дали е подходящ или не.

Може ли с бондинг да се коригират криви зъби?

Понятието криви зъби е много относително. Отговорът е и да, и не. Първоначално трябва да установим как и колко са криви зъбите. Ако един зъб е крив цялостно – корпусно изместен, завъртян, наклонен, можем да го възстановим с бондинг, но не е желателно, защото ще предизвикаме други много по-лоши последици. Правилният подход при криви зъби е консултация със специалист ортодонт, за да се установи този зъб на правилното място ли е, дали е в правилно съотношение с другите зъби е ако е, чак тогава, ако има някакъв дефект, можем да го възстановим с бондинг.

Кога препоръчвате на вашите пациенти бондинг и кога да прибегнат към фасети?

Бондинг препоръчваме във всички случаи, които са по-скоро свързани с малки дефекти или в случаи, когато не можем да сложим фасети, без да изпилим здрава зъбна тъкан. Също така, когато сме сигурни, че пациентът ще може да поддържа този бондинг, т.е. ще може да си почиства зъбите ефективно и това няма да даде негативно отражение върху самите зъби. Бондингът се счита и за временно решение, защото той винаги може да бъде отстранен и то без кой знае какви последици върху здравите зъбни тъкани. Докато фасетите, веднъж поставени, дори и да се премахнат, направеното преди тяхното поставяне е необратимо.

Съвсем скоро бяхте на конгрес за компетенции в естетиката. Какви са новостите в естетичната стоматология?

Най-съществената новост е дигитализацията. Принципите в естетичната стоматология не са се променили кой знае колко във времето, но самият процес вече е много по-дигитализиран, което го прави много по-лесен, много по-бърз и много по-точен. Ние можем да предвидим крайния резултат и дори да го изпробваме още в началото на самото лечение, така че накрая да сме постигнали оптимално всичко, което заедно с пациента сме заложили.

И най-добрите технологии обаче не могат да помогнат за едно – добрата орална хигиена. Какви са наблюденията и впечатленията Ви по отношение на устната хигиена на хората?

Мнозинството нямат много добра хигиена, но положителното в случая е, че все повече хора започват да се интересуват, да се стараят и да полагат все повече грижи за това. Информация по темата как да си мием зъбите и какви средства да използваме има навсякъде, тя е много достъпна вече. Въпросът е да имаме желание и постоянство. Също така е важно да се консултираме със специалист, за да имаме обратна връзка, защото дори да ни се дадат инструкции как да го правим, няма как да стане отведнъж. Този процес търпи модификация и подобрение.

Кои са задължителните стъпки за добра орална хигиена и миене на зъби?

Най-задължителните стъпки са редовното използване на паста, четка, вода за уста, конци за зъби и зъбни душове, в някои случаи – интердентални четки. Ключовият фактор е постоянство и редовни профилактични прегледи.

Генетично предопределена ли е предразположеността към лоши зъби и има ли начин тя да бъде преодоляна, ако се вземат навременни мерки?

Генетичната предраположеност е един от най-силните фактори, които оказват влияние върху здравината на зъбите. Няма как да се борим срещу генетите, но има какво да направим с поведението си, начина си на мислене и усилието си, така че експресията на тези гени да заработи в наша полза и да компенсираме някакъв недостиг.

Какво е най-важното нещо, което бихте искал за запомнят пациентите Ви?

Опитвам се да накарам пациентите си сами да поискат да полагат необходимите грижи и да го правят с удоволствие.

Колко често трябва да се посещава зъболекар и каква е превенцията, която трябва да се спазва?

Минимумът е веднъж в годината. По европейски стандарт е хубаво два пъти годишно – на всеки 6 месеца, да се прави профилактичен преглед, почистване на зъбен камък, но абослютният минимум е веднъж в годината поне, ако пациентът спазва перфектна орална хигиена, съобразена с абсолютно всички препоръки на зъболекаря.

Почистването на зъбен камък само позитиви ли носи или има и някъкв негатив?

При здрави зъби и незасегнати зъбни тъкани това носи само позитиви. Има понякога места по зъбите, които не трябва да обработваме с определен вид средства за полиране, за да не задълбочим някъкв дефект. За мен почистването на зъбен камък е само позитив.
Какво бихте казали на читателите за тяхната орална хигиена и посещенията при зъболекаря?
Не забравяйте да си миете зъбите и ходете на зъболекар с удоволствие и усмивка.

Подобряване на външния вид на гениталиите, уголемяване на G-точката и „оргазмени инжекции“ са само част от предлаганите процедури, казва гинекологът.

Д-р Калоян Персенски е гинеколог и хирург в УМБАЛ „Лозенец“. Завършил е Медицински университет – София. Специалист е в областта на естетичната и реконструктивната гинекология.

Д-р Персенски, бихте ли обяснили какво означава терминът естетична гинекология и какво включва?

– Естетична гинекология, интимна естетика, или регенеративна гинекология е сравнително нов термин, който е част от специалността „Акушерство и гинекология“. Отнася се за подобряване външния вид на женските гинеталии, както чисто естетично, така и физиологично, ако имат някакви аномалии, които са източник на притеснение. Способите са оперативни и неоперативни. Естествено, за предпочитане са оперативните, които са с постоянен ефект, а неоперативните са лазерно вагинално подмладяване, прилагане на филъри, на PRP с временен ефект.

Има ли възрастови ограничения за естетичната гинекология?

-Не. За естетичната гинекология единственото изискване е дамата да е навършила 18 години и горна граница няма.
Много жени страдат от т.нар. вагинална сухота. Какво е решението за тях?
Вагиналната сухота е състояние, което обикновено е свързано с периода от живота на жената, който е около и след менопаузата. Дефинитивно лечение на това състояние към момента няма открито. Могат да бъдат приложени различни медикаментозни методи на лечение, примерно с хормони, с някои хранителни добавки или сравнително малко инвазивни методи като лазерно вагинално подмладяване. Разбира се, всичко е с временен ефект. Посоката е само една – към влошаване на симптоматиката, за съжаление.

При кои състояния жените трябва да се самосигнализират, че е необходимо да посетят специалист за естетична гинекология?

-Обикновено жените, които търсят такъв тип разрешениe на проблемите, идват по две причини. Едната е, че имат клинични оплаквания, свързани с физиологията. Например прекалено големи гениталии, като става въпрос най-вече за малките срамни устни, които могат и да пречат в ежедневието на жената – например да носи бельо, да извършва ежедневните си дейности, да спортува, а така също и при полов акт. Те могат да бъдат свързани и с по-чести инфекции. Другата причина, която е по-честата, е, че жената не харесва външния си вид в интимната област. Понеже съвременното разбиране за нормалност ( а такова няма описано в медицината за жеските гениталии) е формирано от еротичната литература, еротичните филми, където всичко е гладко, нищо не се вижда, всичко е в едни минималистични размери, по-голяма част от жените, които търсят разрешение на своите проблеми, остават с впечатление, че това е нормата. Такова нещо, разбира се, няма. Има различни културно или етически свързани разбирания и там гениталиите изглежат по различен начин. Няма нещо като норма. Няма нещо описано в медицинската литература, нямаме анатомични мерки, които да казват това трябва да бъде толкова сантиметра, така да изглежда. А има и нещо друго – гениталиите могат да варират през целия живот на жената, това е свързано е и с хормоналния статус, с бременнност, раждания, възпаления и хронични травми. Така че повечето жени, които търсят разрешение на този проблем, не харесват изгледа на гениталиите си и искат да постигнат такъв изглед, който те решават, че е нормален. Това е чисто психологически момент. В някои от случаите аз ги разубеждавам, защото, според моето виждане като професионалист, нещата са си нормални, гениталиите са си еститично добре, могат да изпълняват физиологичните нужди.
Жените много ги притеснява по-тъмния цвят на лигавицата и на кожата в гениталиите. Това обаче е нормално нещо, като има определени състояния, при които потъмняването дори се засилва, като например при бременност. Тогава имаме и значителна хиперпигментация, но не само в гинекологичната, а в други части на тялото – например по лицето, което се описва като маска на бременността. При бременност бялата линия по средата на корема, която на латински се казва линия алба, може да стане линия фуска или линия нигра, т.е. кафява или черна.
Така че това са причините, поради които най-често търсят помощ жените – едните са физиологични, другите са естетични. Или те самите са решили, че техните гениталии не изглеждат както трябва, или са получили някакъв неприятен коментар от полов партньор или приятелка.

Бихте ли обяснили какво е постменопаузен атрофичен вагинит?

-Това е т.нар. вагинална сухота или генитоуритарен синдром на менопаузата, който е свързан със спад в нивото на естрогените. Нормално е това състояние, то започва обикновено около и след 40-годишна възраст. Средната възраст за менопауза в България е 51 години и три месеца, но това нещо може да се случи както на 55, така и на 45 и на 40 години. Процесът е доста дълъг, не свършва за един и два месеца, може да продължи някога и с години. При спад в нивото на естрогените се получава тази вагинална сухота, този атрофичен вагинит, който е свързан с по-лесно нараняване на влагалището при полов акт или дори при някаква физическа активност. Това може да доведе до болезнен полов акт, което се нарича диспареуния, или до нарушаване на ежедневните дейности на жената. Какво е решението? В по-голям процент от случаите, може да се даде хормонално-заместителна терапия, която не е приложима при всички жени. Има жени, които не са подходящи, особено тези, които с риск от карцином на гърдата или са оперирани по повод карцином на гърдата. Тогава ние прилагаме или хранителни добавки на базата на билкови извлеци или неинвазивните методи от областта на естетичната гинекология като лазерно вагинално подмладяване или прилагане на PRP – богата на тромбоцити плазма в областтта на гениталиите. Напоследък има разрботени от бюти индустрията филъри, които са специално за подобряване на лубрикацията в областта на гениталиите.

Бихте ли обяснил какво е лабиопастика?

-Лабиопластиката в повечето случаи се отнася за пластика на малки срамни устни. Това са хирургически процедури, които целят да променят формата и размера на малките срамни устни с цел да се постигне желаната от пациентката големина или форма или такава, която да ѝ позволи да извършва нормалните си физиологични нужди, да не ѝ пречи по време на спортуване, в ежедневния живот, при носене на тясно бельо или дрехи примерно. Ако жената има чести вагинални инфекции, те също могат да се дължат на по-големи срамни устни. Това се нарича хипертрофия на малките срамни устни или хипертрофия на лабиите.

При какви случаи се прилага хименопластиката?

-В повечето случаи тя се търси по културни, етнически или религиозни причини, по-рядко по социални. Най-разбираемо казано това е възстановяване на девствеността чрез възстановяване на химена. Хименът е девствената ципа.

В естетичната гинекология се прилага уголемяване на G точката. Какво се постига с тази процедура?

-G-точката е наречена на името на един немски гинеколог – Графенберг, който първи я описва. Впоследствие се установява, че има и анатомичен субстрат, т.е. имаме структура, която наистина може да се нарече такова нещо. Колегите, които се занимават с естетична гинекология и специално с уголемяване на т.нар. G-точка, по-скоро говорят за област, а не за конкретна точка. Това е областта по предната стена на влагалището – от 3 до 5 см от входа, където има по-голямо струпване на нервни окончания. Т.е. тази област е по-чувствителна, по-сензитивна. Уголемявайки я, което естествено го постигме с инжектирането на филър, ние позволяваме тя по-лесно да бъде стимулирана по време на полов акт и от там по-лесно да се достигне до оргазъм. Тази точка чисто анатомично може да бъде установена от самата жена или от нейния партньор. Като ориентир за това представлява една жлеза – жлеза на Скене. При жените тя се намира по хода на уретрата и е на 3 до 5 см от входа на влагалището. Тя е еквивалент на простатата при мъжа и чисто тактилно – т.е. усещане чрез пръсти, може да бъде установена от самата жена. Ако тя иска тази зона да бъде уголемена , това може да бъде направено. Не при всички жени тази зона се намира на едно и също място, затова ние стествено препоръчваме жената да я установи преди да дойде при нас и да ни насочи къде да инжектираме по-голямо количество филър. Ако жените търсят да разнообразят половия си живот, има и друг метод, освен уголемяване на G точката. Това е прилагане на PRP, в Америка е известно като „оргазмена инжекция“. Това е собствен продукт от тялото на жената. Извлича се около 50 кубика кръв, центрофугира се със специална центрофуга и се отделят само формените елементи на кръвта, които се наричат тромбоцити. Те се инжектират на специални места – по предната стена на влагалището, около клитора, малките срамни устни, входа на влагалището. Тромбоцитите съдържат страшно много растежни фактори, досега са установени 33, и водят до подобряване на кръвоснабдяването в тази област и оттам до значително по-лесно постигане на оргазъм. 8 от 10 жени, на които съм правил PRP казват, че ефектът е значителен и с продължителност около 1 година.

В естетичната гинекология препоръчват ли се профилактични прегледи както в естетичната?

-Задължително. Ние си имаме протокол, според който преди всяка естетична процедура на жената трябва да ѝ бъде направена цитонамазка, да се вземе микробиология и да се установи нейното здравословно състояние към настоящия момент. В по-големия процент от случаите методите, прилагани в естетичната гинекология, не могат да доведат до развитие на рак, до карценогенеза. Това важи включително и за прилагането на лазер, който по същество представлява светлина, светлинен енергиен източник. С цел избягване на съдебно-медицински търсения и за успокоение на самата жена обаче ние предпочитаме да имаме актуален статус относно цитология и микробиология с не повече от 3-месечна давност.

Със сигурност има дами, които са притесняват да дойдат в кабинета и да разговарят за своята естетика. Какво бихте ги посъветвали?

-Разбира се, така е, притесняват се жените, иначе интересът е голям. Бих ги посъветвал първо да решат дали наистина имат нужда от естетична гинекология. Да преценят дали имат някакви клинични оплаквания и дали процедурите – дали ще са с временен или постоянен ефект, биха подобрили живота им, в това число и половия. След това, ако искат разбира се, да се поразровят малко в интернет или в специализирана литература. Това, което аз им препоръчвам, е да дойдат и да се посъветват с мен, да направят един консултативен преглед, който разбира се с нищо не ги задължава. Заедно можем да решим дали наистина имат нужда от това нещо и дали мога аз да им помогна. Те трябва да имат реалистични очаквания от процедурата и след това да решим заедно какво да направим.

Проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни към 
солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на кръвното 
налягане.

Хипертонията или високото кръвно налягане засяга около 1,28 милиарда 
възрастни по света, много от които в страни с ниски и средни доходи.
  Ако кръвното налягане не се контролира, това може да увеличи риска от 
сърдечни, мозъчни и бъбречни заболявания.

  Една често срещана, но по-малко известна причина за хипертония е 
чувствителността към сол – когато тялото не успява да отдели излишната 
сол.

Ново проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни 
към солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на 
кръвното налягане.

„Най-важният факт, подчертан в това проучване, е, че жените, независимо 
дали са преди или след менопауза, са по-чувствителни към солта от 
мъжете.“ казва д-р Ерик Белин де Шантемеле , автор на изследването и 
физиолог в Центъра по съдова биология към Медицинския колеж на Джорджия 
към университета Аугуста.

Според  Световната здравна организация (СЗО) почти 1,3 милиарда 
възрастни на възраст 30-79 години по света имат хипертония (високо 
кръвно налягане).  А от 1990 г. насам броят на хората с хипертония в 
световен мащаб се е удвоил.

Има няколко добре известни фактора, които повишават риска от хипертония.

Те включват:
  Възраст: Хипертонията е по-често срещана над 65-годишна възраст
  Етническа принадлежност: Някои етнически групи са по-склонни към 
хипертония от други.

Тегло: Затлъстяването е основен рисков фактор за хипертония
  Редовна употреба на алкохол и тютюн.

  Пол: мъжете имат по-висок риск от развитие на хипертония, отколкото 
жените. 

Това обаче е само докато жените достигнат менопауза.

Съществуващи здравословни състояния: сърдечно-съдови заболявания, 
диабет, хронично бъбречно заболяване и високи нива на холестерол могат 
да доведат до хипертония, особено с възрастта.

По-малко признат факт, който може да повиши кръвното налягане, е 
чувствителността към сол – склонността на тялото да задържа сол, вместо 
да я отделя през бъбреците.

Преглед на епидемиологични данни, публикувани в HypertensionTrusted 
Source, предполага, че жените от всички възрасти и етноси са 
по-чувствителни към солта от мъжете.  И тази тенденция да се задържа 
повече сол се увеличава след менопаузата.

Какво е чувствителност към сол?
Солта съдържа около 40% натриеви йони и 60% хлоридни йони.  Имаме нужда 
от малко количество натрий, около 500 mg (или четвърт чаена лъжичка сол) 
на ден, за провеждане на нервни импулси, свиване и отпускане на 
мускулите и поддържане на правилния баланс на вода и минерали.

Повечето хора обаче приемат повече натрий, отколкото им е необходимо.  
В страните с по-високи доходи около 75% от приема на сол идва от 
преработени храни и ястия, консумирани извън дома.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съветва да 
увеличите пресните храни в диетата си, за да намалите приема на сол, а 
ако ядете преработени храни, потърсете такива, които имат по-малко от 
600 mg на порция.

Според CDC изследванията показват силна връзка между количеството 
консумирана сол и повишените нива на кръвно налягане (BP).  И за 
повечето хора намаляването на приема на сол води до понижено кръвно 
налягане.

  В световен мащаб хората консумират средно от 9 до 12 грама сол дневно — 
около двойно повече от препоръката на СЗО от 5 грама дневно за 
сърдечно-съдово здраве.

  Отдавна е известно, че мъжете под 65 години имат по-висок риск от 
хипертония, отколкото жените, но рискът се увеличава при жените след 
менопаузата.

Обяснението, което предлагат учените, е може би изненадващо. 

Според д-р Белин де Шантемеле доказателствата при хора и лабораторни животни 
показват, че женските бъбреци са по-добри в отделянето на сол.  
Изглежда, че проблемът е във васкулатурата, защото солта също трябва да 
отпуска кръвоносните съдове, но не го прави при тези, които са 
чувствителни към солта.

Ролята на естроген в контрола на кръвното налягане отдавна се обсъжда. 
Това проучване установи, че чувствителността на кръвното налягане към 
сол се повишава след менопаузата, когато нивата на естроген са по-ниски.
Но може да не е само естрогенът, който оказва ефект.

Д-р Ерик Белин де Шантемеле подчерта ролята на друг хормон:
„Данните от нашите собствени проучвания и литературата сочат 
неспособността на жените да намалят производството на хормона 
алдостерон, задържащ солта, който също контролира способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. Неподходящите нива на алдостерон в 
отговор на поглъщането на сол изглежда намаляват способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. „

Хората трябва да следват препоръките на  СЗО и да намалят приема на сол.

Източник: https://www.medicalnewstoday.com
By Katharine Lang

Редактор: Йорданка Йовчева

За България и много места по света  лятното часово време започва 
последната неделя на март, когато часовниците се преместват с един час 
напред.

Сънят е важна основа за всички наши ежедневни навици и решения. 
Получаването на достатъчно качествена почивка всяка вечер е от 
съществено значение за оптимално здраве. Непълноценният сън под седем 
часа  на нощ се свързва с  наддаване на тегло, диабет, високо кръвно 
налягане, инсулт и депресия. Липсата на сън също може да повлияе на  
имунната ви система  и  здравето на сърцето.

Изместването на времето – дори с един час –  може да повлияе на съня ви. 
Подобно на ефектите от смяната на часовия пояс, настройването на 
часовника с един час напред за лятно часово време може да внесе смут в 
тялото, тъй като вътрешният ви часовник продължава да тиктака, 
независимо от часовата зона или лятното часово време. Този вътрешен 
часовник или циркадният ритъм, се влияе от излагането на слънчева 
светлина, наред с други фактори.

Независимо дали поради корекции на лятното часово време или пътуване 
през различни часови зони, ето четири неща, които можете да направите, 
за да се подготвите за промени в съня:

Регулирайте вътрешния си часовник постепенно.

Ако знаете, че предстои промяна на времето, коригирайте времето си за 
сън и събуждане на малки стъпки, така че тялото ви да може да премине 
постепенно. Променете времето за лягане и събуждане на стъпки от 15 до 
30 минути.

Планирайте напред.

Ако пътувате до различна часова зона, пристигнете на местоназначението 
си по-рано, за да имате време да се адаптирате и да се подготвите за 
добър нощен сън. Може би дори кратка дрямка преди предстоящите събития 
ще ви позволи да се адаптирате към графика, без да прекъсвате добрия 
нощен сън.

Излагайте се на слънце.

Слънчевата светлина влияе на циркадния ритъм на тялото ви. За да 
поддържате моделите на сън, прекарайте известно време на слънчева 
светлина след събуждане или по-късно през деня, в зависимост от 
посоката, в която пътувате. Сутрешната светлина обикновено може да ви 
помогне да се приспособите към по-ранна часова зона – когато пътувате на 
изток. А вечерната светлина ви помага да се адаптирате към по-късна 
часова зона – когато пътувате на запад.

Използвайте етерични масла.

Етеричните масла, извлечени от растения, често се използват в 
ароматерапията. Проучванията показват, че етеричните масла могат да 
намалят чувството на тревожност и да създадат усещане за спокойствие. 
Тези масла могат да ви помогнат да се унесете по-лесно: лавандула, 
жасмин, лайка, бергамот, роза, градински чай, нероли, сандалово дърво, 
иланг-иланг и ванилия. Обичайните начини за използване на етерични масла 
са с въздушен дифузер или като нанесете няколко капки върху памучна 
топка или кърпичка, която пъхнете в калъфката на възглавницата. Маските 
за сън и възглавниците, наситени с аромати на етерични масла, също могат 
да ви помогнат да се отпуснете и да си починете.

Източник: Mayo clinic By Laurel Kelly

ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ЖИЛБЕР

Весела Нейнски е позната най-вече като оперна и джаз певица, бивш радио и тв водещ, обществена личност. Малко хора знаят обаче, че през 2009 г. тя се дипломира и като магистър по психология, след което специализира психотерапия с хипноза. В периода 2000-2003 г. се обучава в Лондон за специалист по холистична медицина и хомеопатия и става първият и засега единствен български член на Британската асоциация на фитобиофизиците.

Наскоро тя направи генетични изследвания в лаборатория „ГЕНИКА“, които недвусмислено потвърдиха предполагаема диагноза, поставена още в юношеска възраст на певицата, а именно синдром на Жилбер.

Как Весела сама е открила заболяването си, и как се живее с подобна диагноза, ни разказа самата тя:

„От дете прекарвах много време в болниците, придружавайки и посещавайки моята прекрасна майка, която за съжаление от съвсем млада беше развила мултиплена склероза – тежко автоимунно заболяване, вследствие на поставена ваксина срещу полиомиелит.

Слушах и попивах всичко, което говореха лекарите, и много исках да разбера как да помогна на майка си.

Така започнах още в гимназията да чета наред учебниците по медицина за студенти.

Бях точно на 14 г., когато един ден, четейки за хепатита, видях изброени симптоми, които ми се стори че разпознавам в себе си – пожълтяване на кожата и склерите… Беше късен следобед, бях сама вкъщи и като отговорен човек аз моментално реших, че трябва да се изследвам незабавно. Живеехме точно срещу 14-та поликлиника, където се озовах след минути.

Лаборантката ми каза, че кръв се взема само сутрин, но могат да ми направят изследване на урина за наличие на билирубин и уробилиноген, което се позитивира при хепатит.

Странно, но и двете проби излязоха положителни. Аз, вместо да се разтревожа, обаче ликувах! Много исках да стана лекар и да помагам на хората, а това беше добро начало… Бях си открила сама болестта, вече имах поставена първата в живота ми диагноза… 🙂

Прибрах се вкъщи, сложих си в раничката пижамка и четката за зъби и написах бележка до майка ми, защото тогава нямаше интернет и мобилни телефони: „Мамо, болна съм от хепатит, НО ТИ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ?!, влизам в болница, ще ти се обадя оттам …“.

Малко след това вече се намирах пред вратата на Инфекциозна клиника, за което само ми се наложи да пресека бул. „България“. Звъннах на вратата, която беше заключена. Излезе сестра и учудено ме изгледа – какво прави само дете там?! Аз уверено и отговорих, че идвам “ за приемане“?! Жената ме изгледа недоверчиво и попита какво ми е, при което аз гордо отговорих, че имам хепатит и й връчих изследванията. Тогава тя ми каза, че трябва да ми вземат кръв, за да видим има ли вирус все пак и ми обясни че в тази клиника не се влиза току така и дори е опасно там да не ме заразят с нещо. Малко след това се разбра, че всъщност вирус в моята кръв няма, не съм за там, и тя ме отпрати безславно вкъщи 🙂

След това, естествено, трябваше все пак да се изясни откъде идват тези положителни проби за билирубин и ме приеха в спешна хирургия в ИСУЛ с предположение за жлъчна криза.

Всъщност аз бях едно слабичко и енергично дете, трениращо гимнастика по това време, и щъках по цял ден между стаите да окуражавам болните. Стигнах дотам, че си извоювах правото да влизам да гледам операции, благодарение на проф. Митов, защото всички разбраха колко много искам да стана лекар 🙂 Въпросът беше, че никак не приличах на тежко болна, а и не отговарях на типажа на пациент с жлъчна криза – обикновено пълни жени, над 50, с по няколко раждания…

Направиха ми доста изследвания и накрая отсъдиха: „Вероятен синдром на Жилбер“…

Тогава това нямаше как да се докаже генетично, защото този вид изследвания не бяха още толкова развити и популярни. Но ми обясниха, че не е добре да спортувам професионално, тъй като хора като мен са родени с дефектен ген и трябва да имат по-различен режим на живот. Оказа се, че не трябва да се претоварвам със спорт, защото не мога да се възстановя нормално като останалите хора и билирубинът в кръвта ми се вдига много- кратно над нормата. Самият билирубин предизвиква пожълтяването на кожата и, ако е в голямо количество, е направо токсичен за тялото. Затова и хора с моя синдром се чувстват точно като болните от хепатит, без да имат вируса в тялото – уморени, замаяни, с трудна концентрация, понякога сънливи повече от нормалното. Хубаво е да се правят слънчеви бани – излагане на ултравиолетова светлина, защото тя разрушава излишния билирубин. Освен това, оказа се че не трябва да гладувам – никога не трябва моята дневна дажба да е под 400 калории. Трябва редовен сън, и то дълъг по възможност. Не трябва да се излагам на студ. Стресът също влияе и може от твърде напрегнат живот буквално да пожълтееш. Всъщност хора като мен не произвеждат определен ензим и не могат да изхвърлят излишния билирубин от тялото.

Синдромът на Жилер може в тежки случаи да влияе и на поведението и настроението.

Докато бях съвсем млада, не усещах толкова тези проблеми и не ми се налагаше да правя нещо спе- циално, но като че ли с годините организмът все по-трудно се справя. Затова реших да си направя генетично изследване в „ГЕНИКА“ и, ако се докаже недвусмислено тази диагноза, да променя начина си на живот. Разбира се, диагнозата се потвърди. И не само, оказа се че имам дефектния ген и от двамата родители – т.е. съм хомозиготен носител.

Това, което разбрах е, че в този случай тялото не може да компенсира дефекта и наистина трябва да се съобразявам със състоянието си. Не знаех също, че има и доста лекарства, които не бива да приемам, защото не мога да ги преработя и те буквално ме тровят: морфин и подобни, парацетамол и други от тази група, ибупрофен и производните, също така доста други, по-малко известни препарати.

И един съвет – тъй като този синдром е не много рядко срещан, е добре който има съмнения, да си направи съответното изследване с цел да избегне своевременно подобни потенциални вреди и да живее в хармония с природата си!

Макар че не станах точно лекар, а психотерапевт и специалист по холистична медицина, давам този съвет от сърце, защото винаги се старая да изпълнявам мечтата си – да пoмагам и да бъда полезна за хората! Бъдете здрави!

Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естествената способност за забременяване. В 50 % от случаите безплодието се дължи частично или изцяло на мъжкия фактор.

Георги Дойчев е клиничен ембриолог от 2005 г., сертифициран е като специалист от Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология през 2010 г. През последните години натрупва ценен опит в интернационални екипи от специалисти в Швеция, Германия и САЩ. От 2011 г. е ръководител на ин витро лаборатория в Медицински център „Афродита“.

Г-Н ДОЙЧЕВ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ РАБОТАТА ВИ КАТО ЕМБРИОЛОГ И ДИРЕКТОР НА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИНВИТРО ОПЛОЖДАНЕ? КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ РАБОТЕН ДЕН?

Длъжността директор е много динамична и към традицион- ната работа с репродуктивните клетки търся талантливи ко- леги с потенциал, обучавам ги, грижа се за поддържането на добрата атмосфера, комуникирам активно с пациентите, ин- ституциите, ръководя донорските програми с яйцеклетки и сперматозоиди, участвам в планирането, задаването на нови цели за развитието на клиниката, проучвам и въвеждам но- вите технологии в областта и осигурявам добрата организация на работния процес. В лабораторията имаме два основни пото- ка – сутрин започваме с ранни пункции от 6:30 ч., следват оп- лождане, замразяване, размразяване, трансфери, анализи, об- работки на репродуктивни клетки, приготвяне на хранителни среди. Колегите биолози имат специфични задачи, като моята роля е да проследявам за правилното им изпълнение. Грижа се екипът ми да се чувства щастлив на работното си място. Много често денят завършва около 20 ч., като работата в уикендите се разпределя на ротационен принцип. Ембриологията е много изискваща професия, в която няма почивен ден.

РЕАЛНО ВИЕ УЧАСТВАТЕ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?

Изпитвам благодарност и щастие, че имам възможността да упражнявам тази професия. За мен е една сбъдната детска мечта. Огромна е удоволетвореността от новината за родено дете и безкрайно щастливите родители, които е трябвало да преминат през трудния път на зачеването чрез инвитро.

РАБОТИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ С ОТВОРЕНА КОНЦЕПЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

За нас е важно пациентите да се чувстват приети, разбрани и подкрепени, в една приятелска среда от специалисти със задълбочени познания и значителен опит. Пациентите имат невероятната възможност да участват в целия процес от взе- мане на информирано решение, касаещо подхода за оплож- дане на яйцеклетките, до решението за броя на ембрионите, които ще се трансферират в жената или замразяват. Чрез замразяването на репродуктивните клетки и ембриони, па- циентите имат възможността да планират увеличаването на членовете на семейството в бъдеще.

ОКОЛО 15-20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРО- БЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО. НЕ Е ЛИ ГОЛЯМА ТАЗИ ЦИФРА И НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?

Според мен процентът е над 20. Замърсяването на околна- та среда, стресът от динамиката на живота, злоупотребата с алкохол и опиати, както и консумацията на нездравословна храна и тютюнопушенето водят до влошаване на здравния статус на пациентите, което се отразява неминуемо и върху репродуктивния потенциал.

Липсата на подходящ партньор, нуждата от финансова си- гурност и добра кариерна реализация, водят до отлагане на бременността, което се отразява негативно върху яйчнико- вия резерв на жената. Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естест- вената способност за зачеване.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕ- МИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПЛОДИЕТО?

При пациентите, насочени за инвитро, факторите, свързани с безплодието, се разпределят в четири основни групи – с жен- ски фактор, с мъжки фактор, група с необясним стерилитет (при които всички изследвания са в норма) и групата пациен- ти с т.нар. неизяснена причина за стерилитет (идиопатичен фактор – открит е проблем, но причината не е ясна и не може да се назначи адекватно лечение). Ние ползваме иновативни технологии в лабораторията и сме фокусирани върху диаг- ностиката и лечението на мъжете от последната група (иди- опатичен фактор). При тях състоянието на сперматозоидите е влошено, а резултът от базовата спермограма и разговорът с мъжа ни насочват да търсим скритата причина с помощта на иновативните технологии. Една такава причина може да бъде скритото влияние на оксидативния стрес върху сперма- тозоидите. Той се получава, когато финият баланс между ок- сиданти и антиоксиданти в средата на сперматозоидите се наруши. Тогава те започват да страдат и репродуктивният потенциал на мъжа е застрашен. С помоща на иновативната лабораторна технология, наречена MiOXSYS, можем бързо и лесно да определим окислително-редукционния потенциал на семената течност и да дадем варианти за лечение при нали- чие на оксидативен стрес. С тази технология можем успешно да диагностицираме и мъже, които приемат свръхдози анти- оксиданти, смятайки, че това води до ползи за организма им, а се получава обратен ефект.

ЗАЩО В СВЕТОВЕН МАЩАБ СЕ НАБЛЮДАВА ВЛОШАВАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СПЕРМАТА? КАКВО Е НАУЧ- НОТО ОБЯСНЕНИЕ?

Естественото забременяване е сложен процес, който се пости- га при 76%-85% от двойките в рамките на 12 месеца редовни опити без предпазни средства. Останалите двойки се считат за борещи се с безплодие и в световен мащаб близо 190 мили- она души търсят медицинска помощ. От двойките, които не могат да забременеят, безплодието е частично или се дължи изцяло на мъжкия фактор в приблизително 50% от случаите. Различни причини могат да засягат мъжкия репродуктивен потенциал в различна степен и често те съжителстват – не- природосъобразен начин на живот, варикоцеле, нарушен хормонален баланс, генетични мутации, предишно прекара- но заболяване. Парадоксално, но при рутинна оценка, каква- то е базовата спермограма, факторът на безплодието остава неизяснен при 30-50% от пациентите, които впоследствие се класифицират като страдащи от неизяснен (идиопатичен) мъжки фактор. Този вид стерилитет се диагностицира като наличие на влошени характеристики на спермата.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАГОВОРИ ЗА Т.НАР ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДВОЙКИ- ТЕ, КОЙТО ИСКАТ ВТОРО ДЕТЕ, НО “ЩЪРКЕЛЪТ СЕ БАВИ”?

Вторичният стерилитет е невъзможността да се зачене или бременността да се доведе до раждане след най-малко една успешна предишна бременност. Жените над 35 г., макар все още да имат яйцеклетки, забременяват по-трудно, защото яйцеклетките започват да губят качеството си. Двойките, които смятат, че са засегнати от вторичен стерилитет, тряб- ва да потърсят медицинска консултация със специалист въз- можно най-скоро, за да имат по-голям шанс да забременеят със свои яйцеклетки.

ДО КАКВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ СА В ПОМОЩ ЗА УСПЕШНОСТТА ПРИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ?

Изследванията за съвместимост са иновативна технология, при която се сравнява генетичната информация на двамата бъдещи родители. Целта е да се намали вероятността от пре- даването на автозомно-рецесивно генетично заболяване в поколението. Такива заболявания са муковисцидоза, хемог- лобинопатии, спинална мускулна атрофия, алфа- и бетаталасемия, хемофилия, чуплива Х-хромозома и др.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ МЕТОДИТЕ ЗА ПРЕДИМПЛАН- ТАЦИОННА ДИАГНОСТИКА СЕ РАЗВИХА МНОГО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА С ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ?

Предимплантационните генетични тестове (PGT) биха могли да помогнат, като намалят шансовете за аборт или аномална бременност. Биха също помогнали и със съкращаване на времето за забременяване, помагайки да се отсее за транс- фер най-добрият ембрион. Трябва да се знае обаче, че ге- нетичните тестове на ембрионите са все още в експеримен- тална фаза, която крие малък риск от погрешна диагноза, при която здрав ембрион да се счете за такъв с аномалия и никога да не му се даде шанс.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА УСПЕВАЕМОСТ ПРИ ТЕЗИ ПРО- ЦЕДУРИ?

Успеваемостта основно зависи от възрастта на жената. Спо- ред големи клинични проучвания, търсещи има ли по-висока успеваемост при пациенти, на които ембрионите се тестват генетично, изглежда, че при възрастовата група над 35 г., би могло да има реална полза от генетичното изследване, стига то да покаже, че пациентите въобще разполагат с нормален (правилен брой хромозоми) ембрион за трансфер. Много е важно да се има предвид, че не всички жени ще имат ем- бриони, подходящи за генетичен тест и не всички тествани ембриони ще бъдат нормални (еуплоидни).

КОЛКО ТРЯБВА ДА ЧАКА ЕДНА ДВОЙКА, КОЯТО СЕ Е РЕШИЛА НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СТИГНЕ ДО САМАТА ПРОЦЕДУРА?

При първоначалната консултация със специалист може да се говори за времето, необходимо за започване на процедура. Зависи от множество фактори, които се изясняват в хода на консултацията и необходимите изследвания на двойката.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ НЕУСПЕХ? КОИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?

Обикновено след неуспех лекуващият специалист преглежда медицинската история и преценява следващите стъпки – на- пример повторен опит с променен протокол на стимулация или, ако двойката има резерв от замразени ембриони, те мо- гат да се използват при последващ цикъл на жената.

КОГАТО ЕДНА ДВОЙКА СЕ РЕШИ НА АСИСТИРАНА РЕПРО– ДУКЦИЯ ВЪЗНИКВА ОСНОВАТЕЛНИЯТ ВЪПРОС НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИ. КОИ СА ОБЕКТИВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВИЛНАТА КЛИНИКА?

Големи професионални организации често публикуват ста- тистически данни за критериите, по които да се избере един инвитро център, както и характеристиките на добрия спе- циалист. Според мен мен критериите за избор на инвитро център трябва да включват оценка на ефективността на практиката чрез висок процент успешна бременност, при- лагане на иновативни разработки и методи. Според принци пите на доказателствената медицина, медицинският персо- нал трябва да има дълбоки познания и опит, едновременно с това ембриологичната лаборатория да е с добро оборудване и строги стандарти за чистота на пространството. Качестве- ният контрол и акредитация от официална държавна инсти- туция са задължителни. За да се прилага персонализирано планиране на лечението и незабавна комуникация, наборът от кадри – от лекари, ембриолози, сестри до администра- тивен персонал, трябва да е на най-високо ниво. Много е важно да се търси и емпатичен хуманен подход към паци- ентите, който дава възможност за намаляване на стреса от цикъла на лечение.

ИМА ДВОЙКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА ПРАВЯТ ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В ТУРЦИЯ. КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ – ИМАТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ НА ЧУЖДИ ЛЕКАРИ, ОТКАЗВА ГИ ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ У НАС, ЦЕНАТА?

Смятам, че имат силна и постоянна реклама и предлагат добри хотелски и туристически услуги, както и създават впечатление за висока степен на професионализъм. Но на- прежението от дългото пътуване и неизвесността, в която попадат двойките, трябва да се отчете, преди да се вземе решение за правене на инвитро процедури в чужбина.

ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОНОРСКИ МАТЕРИАЛ, НАРАСТВА. КАКВИ СА ЗАКОНОВИТЕ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В БЪЛГАРИЯ?

Регламентът поставя на първо място здравето на донора и неговата анонимност. Правят им се изследвания – гинеко- логични, микробиологични, генетични, и интервю, за да се сведе до минимум здравният риск на пациента. За да се за- щити по-добре интересът на пациентите, има допълнително изискване за донорите жени в България – да имат собствено родено дете, а максималният брой деца, които може да има един донор, е 5.

ВИЖДАТЕ ЛИ СЕ СЛЕД ВРЕМЕ С БЕБЕТАТА, В ЧИЕТО СЪЗ- ДАВАНЕ СТЕ УЧАСТВАЛ?

Да, срещата с тях е винаги очарователна! Тяхната усмивка ми дава увереност и сила да продължавам да работя и да се развивам в тази област.

КАКВА СУМА ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА ОТДЕЛЯТ БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ В РЪЦЕТЕ НА АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ?

Стойността основно зависи възрастта на жената, както и от специфичните репродуктивни проблеми на двойката. Асис- тираната репродукция се покрива и от български институ- ции, когато двойката отговаря на предварително зададени критерии от отговорните български институции.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ СА СКЪПО НАЧИНАНИЕ. ИМА ЛИ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ?

Финансирането от Центъра за асистирана репродукция по- крива голяма част от средствата за процедура със собствени клетки, а някои общини подпомагат финансово и процеду- рите с донорски яйцеклетки.

КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА В БЪДЕЩЕ?

В България се наблюдава постоянно увеличаване на двой- ките, търсещи медицинска помощ за зачеване и раждане на здраво дете. Според мен въпросът може да се разреши до голяма степен, ако системата започне усилено да инвестира в ранното образование за семейно планиране и осъзнаване на репродуктивните възможности на организма до опреде- лена възраст. Трябва да се организират мероприятия в учи- лищата и в университетите и да се говори за превенцията на нежелана бременност, която често завършва с аборт по желание, водещ често до големи трудности за забременяване в по-късен и вече зрял период от живота на жената.