доц. д-р Даниела Илиева

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър консултант по Бизнес етикет  и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL The European School of

Protocol (Брюксел, Белгия). Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране  (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП  Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по  менторство и коучинг. Профилът й включва богат опит с бизнес етикет и протокол,  бизнес коучинг, бизнес комуникации, мениджмънт на бизнес процеси, междукултурни  комуникации и презентационни умения.

Експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска  степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг, докторска  степен по Икономика (Социално управление) и е добила академичната длъжност  доцент по Мениджмънт на бизнес процеси и бизнес комуникации с основен академичен  труд книга на тема „Mentoring: process, guidelines and programs”(„Менторството:  процес, насоки и програми”).

Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), в Софийски  университет “Св.Климент Охридски”, в УНСС, в Университета по библиотекознание  и информационни технологии (УНИБИТ) и международния факултет на University of  Sheffield.

Последната й книга, “Комуникация НАвреме и НА място” изследва задълбочено  тенденциите в бизнес общуването, вербалната, невербалната, писмената и  дигиталната комуникация, и разкрива разнообразие от ефективни техники.

Често е канена като гост-лектор за различни академични и бизнес събития. Единствен  трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес  етикет, международен протокол и управление на имиджа. Сред нейните клиенти са  Microsoft, Sitel, Pepsi, TRACE, Novartis, Junior Achievement Bulgaria, Unitcargo, Pipe System  Bulgaria, Български зъболекарски съюз, Сдружение на фамилния бизнес, Института по  публична администрация, големи кантори, както и други частни и правителствени  организации.

***************************************

Да си бизнес дама днес не е лесно. Битките, победите и мениджмънта  на бизнес арената са далеч по-лесни за управление от личния живот  и отношенията с другия пол. Обути в “бизнес панталони” забравяме  да носим дамски поли? Чудим се дали 21-ви век не ни среща с един  криворазбран феминизъм, където балансът между бизнес имидж,

доходи, управление на хора, личен и служебен живот, е непосилен или  често невъзможен дори за съвременната успяла жена.

Светът е пълен с дами, които изключително успешно управляват хора,  процеси и микровселени, но не знаят как да управляват собствения си  свят на отношения. Жени, които на фона на триумфите си в работата,  преживяват провал след провал в личния живот и комуникацията.

Жени, които са неразбрани и неразбиращи къде грешат.

Феминизмът е движение за равноправие на жената, теория за  политическо, икономическо и социално равенство на половете и  организирана дейност за правата и интересите на жените.

Като човек, който управлява 2 организации и преподава в  няколко университета, с 5 формални образования и 7 специални

акредитационни такива, майка, корпоративен обучител, автор,  консултант, НЛП и коучинг трейнър, лицензиран хипнотерапевт,  трейнър по бизнес етикет и международен протокол, както и луд  пътешественик, не определям себе си за феминистка.

Щастлива съм, че имам свободата да правя всичко изброено, защото  някой вече е провел борбите, които са направили това възможно.

Борбата в средата на 19-ти век за равни права, очертала връзката между  феминизъм и социализъм. Борбата в края на 19-ти и началото на 20-ти  век, посветена основно на извоюване на избирателни права. Борбата в средата на 20-ти век, която възражда традицията за равни права на  жените във всяка сфера от живота.

Много е постигнато, но със сигурност има още за какво да се борим.

Общувайки с многообразие от хора – в България и в чужбина, ставайки  свидетел на множество ситуации в бизнес формална и неформална  среда, както и в терапевтичната ми практика, стигам до извода, че има  много объркани жени. И много объркани мъже.

Мъже и жени, които управляват хора, процеси и микровселени, но не  знаят как да управляват собствения си свят на отношения. Мъже и  жени, които на фона на триумфите си в работата, преживяват провал  след провал в личния живот. Мъже и жени, които са неразбрани и  неразбиращи къде грешат.

Светът се промени, правата се изравняват, но според мен същият този  свят стана много по-сложен за отношенията между мъжете и жените.

След всички спечелени борби и битки за равноправие, задавам  си въпроса за какво още ще се борим? Има ли още нещо останало

непреборено? Има ли опасност да се изгубим в борба за нещо, което  имаме? Обявихме състезание, в което няма победители, а само губещи.  Губим, да. Ние, жените, изгубихме, защото станахме пó мъже от мъжете.  Станахме пó пичове от пичовете. Загубихме мекотата и финеса си.

А мъжете продължават да си задават въпроса

„Какво искат жените?“

Нито жените, нито мъжете печелят от такова съревнование.

Когато обучавам делегати по бизнес етикет, най-трудната част е да ги  обуча в модерните правила за общуване между мъжете и жените – тези  правила, които запазват кавалерството, но и зачитат постигнатото от  феминизма. Създала съм си методология, в която разделям етикета на светло и на тъмно, между формална и неформална среда, между  работни и неработни отношения, по време на работа и след работа.

“Комуникация  НАвреме и НА място”

Но колкото и добре да са обучени участниците в комуникационния  процес, се стига до криворазбран феминизъм. Може да се стигне дори  до биполярно разстройство, защото всички трябва да имат поне по 2  режима на функциониране.

В бизнес среда, вероятен кавалерски жест като асистиране със стола  или с палтото, може да получи отговор в 3 действия:

1во действие: жената – обект на жеста, се обръща гневно, обидена, че  феминистките й права са погазени и просъсква „Аз съм еманципирана жена“.

2ро действие: жената – обект на кавалерски жест, използва същия този  жест като повод за флирт и се разтопява в отговор.

3то действие: най-нормалното според мен – жената кима незабележимо  в знак на благодарност и бизнес делата си продължават  без обидени, без флиртове, без погазване на нечии права.

Преборили сме се за правото да работим и сме постигнали равно  заплащане, а понякога и по-високо от това на мъжа във формална  среда, но остава очакването мъжът-кавалер да плати сметката в  неформална.

Доказахме, че жените са по-слабият пол само във физическата си  сила, извоювахме си свобода и право на избор за почти всичко, но  често се чува „Простакът не ми отвори вратата.“

По правило в бизнеса на 21-ви век няма мъже и жени, няма кавалерски  жестове, ние жените не следва да очакваме да ни отварят вратата, да  ни асистират с палтото или със стола, или да ни носят багажа, но все  пак нерядко се улавяме да промълвим макар и само на себе си

„Не останаха мъже на тази земя…“

Това може да се нарече само по един начин – двоен стандарт. Искаме  две различни поведения често от един и същи човек – да уважава  равноправието с жените през деня, да не прилага кавалерство

в никакъв случай, за да не бъде линчуван на база феминизъм,  еманципация или равноправие.

А вечер, ех, на тъмно всичко се променя – нека бъде кавалер, нека  носи, води, плаща. Не е ли това обаче някаква грешка в съотношението  мъже – жени?!

КАКВО ТЪРСИМ РАВНИ СИЛИ ИЛИ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Вече всичко е възможно. Дори да си купим бебе. Знаете ли, че има  държава в Европа, където има банки и за двата вида материал, нужен  за бебе. Бъдещата майка трябва само да реши дали да износи сама  бебето си или да наеме сурогатна майка. Всичко може. И още повече ще  може в най-близко бъдеще с напредъка на медицината и технологиите.  Но не е готино. Този живот и този свят е създаден за мирно споделяне.  Достатъчни са войните по света, за да ги водим и в къщи, с партньора.

А що се отнася до нас жените – през деня твърди като скали, а вечер  меки като памук; през деня в борба за равно заплащане за равно  извършен труд, а след работа меки, нежни и готови за кавалерство.

Но ако все пак жената реши да плаща сметки, защото и тя работи и  печели, остава въпросът дали не разглезва мъжа и дали не му осигурява  комфортна зона? Освен, че се доказахме, изглежда, че подчинихме  мъжете и им взехме страха. Сменят памперси, стават през нощта,  помагат в домакинството.

Но нека си признаем – искаме си и си търсим жестовете, вниманието  и подаръците. Имаме нужда от женската енергия, такава каквато  природата я е създала. И от мъжката природа, такава, каквато  природата я е създала. Нямаме нужда от битки, които вече не са  валидни тук и сега. Имаме нужда от нежност, любов, топлина,  взаимност, близост, радост, хубави емоции и смисъл в точно тези  отношения. Имаме нужда от ухажване. Имаме нужда, ако не да сме  слаби, то поне за миг да оставим силата и борбата и да си починем.

Нека си оставим правото да бъдем жени. Нека си оставим правото да  изберем да спрем да си пречим сами. Нека не да им дадем шанс, а да  им оставим възможността да бъдат кавалери. Феминизмът е борба за  жените, а не срещу мъжете. Всъщност ние правим мъжете мъже. Силата  да не бъдеш еманципирана пред партньора. Защото се иска сила да  покажеш слабост.

ДАЛИ МОЖЕМ ДА ДАДЕМ РЕЦЕПТА ДНЕС?

Не. И аз самата още я търся рецептата.

Но знам, че има един може би модерен феминизъм, в който и  мъжете участват.

Независимо колко се развиват технологиите, независимо колко  напредват иновациите, независимо какво решават САЩ и Русия, и  независимо кой е президент на страната ни, ние жените трябва да  запазим нежността си, а мъжете трябва да бъдат кавалери.

Категории: Статии