Повечето мъже изпитват известна степен на еректилна дисфункция през живота си, особено с напредването на възрастта. Здравословният начин на живот влияе върху качеството на ерекциите, но много мъже все пак се нуждаят от перорални медикаменти за еректилна дисфункция като Виагра. За някои мъже обаче пероралните медикаменти с времето стават по-малко ефективни, което налага използването на алтернативни методи като шокова терапия или инжекционни медикаменти като Trimix. В идеалния случай се изпробват други интервенции, които адресират основната причина за еректилната дисфункция, като промени в здравословния начин на живот, шокова терапия и др. Въпреки това, при случаи, които не се повлияват от лечение, инжектирането на Trimix може да бъде много ефективно решение. Всъщност, между 80 и 95% от мъжете (процентът варира в различни проучвания) съобщават за ерекции, които са задоволителни за проникващ секс с Trimix.
Какво е Trimix – Преглед Trimix е инжекционен медикамент за еректилна дисфункция, който съдържа три отделни съставки: фентоламин, папаверин и алпростадил. Всяка от тези съставки е формулирана, за да увеличи кръвотока и да отпусне мускулатурата – два ключови аспекта, необходими за постигане и поддържане на ерекция. Тези три медикамента се смесват в специализирана аптека според препоръките на лекаря и фармацевта. Trimix е лекарствен продукт с рецепта, който трябва да се използва само след опит с перорални медикаменти за еректилна дисфункция. Инжектира се локално в пениса около 20 минути преди сексуална активност и, когато се използва правилно, предизвиква ерекция в рамките на 5 до 20 минути след поставяне, която обикновено трае между един и два часа при повечето мъже. При някои мъже ерекцията може да спадне след оргазъм и еякулация, докато при други тя може да се задържи.
Какво трябва да знаем за предпазни мерки при използването на Trimix Поради това, че Trimix е лекарствен продукт с предписание и инжекционен медикамент, мъжете трябва да разгледат страничните мерки и противопоказанията, преди да започнат тази терапия. Пациентите трябва да спазват инструкциите за дозиране, дадени от лекаря – увеличаването на дозата или честотата може да доведе до странични ефекти, някои от които може да изискват медицинска намеса. Правилните процедури за инжектиране включват подходящо съхранение на медикамента и безопасно боравене с иглите и тяхното изхвърляне. Trimix не трябва да се инжектира никъде, освен в пениса. Инжекцията трябва да се постави на страничната част на пениса, като се избягват главичката и долната страна, където се намира уретрата, както и горната страна, където са кръвоносните съдове и нервите. Пациентите трябва да се консултират със своя лекар, за да се уверят, че сърцето им е достатъчно здраво за сексуална активност. Trimix не трябва да се използва заедно с перорален медикамент за еректилна дисфункция.
Какви са често срещаните странични ефекти на инжекциите с Trimix Има малко странични ефекти, свързани с инжекциите на Trimix, и те обикновено са леки, когато се появяват. Най-честите странични ефекти включват: Леко кървене на мястото на инжектиране веднага след инжекцията Болка, парене или дискомфорт на мястото на инжектиране, който обикновено изчезва след няколко минути Неправилна хигиена или неспазване на процедурите за инжектиране може да увеличи риска от инфекция.Натъртвания, които могат да се появят на мястото на инжектиране (правилната техника на инжектиране минимизира риска от това)
По-редки странични ефекти Следните са по-редки странични ефекти: Приапизъм – ерекция, продължаваща повече от четири часа Алергична реакция (обрив, подуване, сърбеж и др.) Фиброза или белези на мястото на инжектиране Внезапен спад на кръвното налягане Учестен сърдечен ритъм
Странични ефекти при прекомерна употреба или твърде висока доза: Прекомерната употреба на Trimix или твърде честото му използване може да доведе до най-сериозния страничен ефект – приапизъм или продължителна ерекция, която трае четири часа или повече и не отминава сама. Това състояние може да стане медицинска спешност, изискваща неотложна медицинска намеса, за да се предотврати сериозно и трайно увреждане на пениса. Идеално е пациентите да избегнат необходимостта от инжекционен медикамент. Един недостатък на Trimix е, че след като мъж започне да използва този медикамент, връщането към перорални медикаменти става по-малко опция, тъй като те обикновено губят ефективността си.
Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.
КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ? Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова, но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?
Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода. Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло- кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.
Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.
Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.
Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.
Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.
КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3 съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.
Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци- ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.
Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.
Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.
Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.
В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.
Д-р Мариела Хитова завършва медицина в Плевен и веднага след това придобива специалност по дерматология и венерология. Работи последователно в Окръжен кожно- венерологичен диспансер В. Търново, в Първа градска болница – София и Областен диспансер за кожно-венерически заболявания без стационар София – град. От м.юли 2010г. до юли 2016г. е и управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София. Има две квалификации по здравен мениджмънт и специалност по управление на здравеопазването.
Участва непрекъснато в национални и международни научни прояви, има множество курсове по практична дерматология и естетична медицина у нас и в чужбина. Притежава патент. Консултант на Intellect Pharma Plus за GUNA колаген, обучаващ лекар за ALMA laser systems и консултиращ дeрматолог на Vip Brother. Референтен лекар за лечение на пациенти с Psoriasis vulgaris със Stelara. Тя е лицензирана и сертифицирана за работа с всички продукти, медикаменти, апарти и методи, прилагани по специалността. Активен участник и иницаитор на социално значими мероприятия и активности, три последователни години е един от стоте „Лекари, на които вярваме“, носител на наградата на БДД.
КОИ СА НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ЗА СЛЪНЦЕЗАЩИТА? Температурите продължават да се повишават глобално и едновременно с това се увеличават и изискванията към фотопротекторите – всички искат нанасянето да е бърза и лесна сутрешна рутина: да осигурява хибридна защита; да замества макияжа; да има активност и срещу синята светлина; да имат спрей за косата и стик за чантата… Затова и слънцезащитата се диференцира към различни състояния (розацея, акне, хиперпигментация, рак на кожата, стареене,чувствителност), има различни текстури (крем, лосион, олио, спрей) и е насочена към различни възрастови групи. Забелязвам, че почерняването е все повече популярно и поради тази причина се търсят оцветените кремове, както и тези за бързо почерняване, защото хората продължават да искат тен, но да е безопасен! Това показва, че всички проведени кампании за превенция рака на кожата през последните годиниса имали смисъл.
Според Групата за проучване на околната среда към ЮНЕСКО само 25% от фотопротекторите са едновременно безопасни и ефективни. Химикалите и пластмасата оказват нарастващо влияние върху водата и живота в нея. Затова проучванията се на- сочиха активно към природните източници. Използването на ектоин – молекула от микроорганизми по коралите,които живеят при висока UV радиация- е интересна възможност. Той е антиоксидант, с противовъзпалително и хидратиращо действие и пред- пазва от стресорите на околната среда. Засега се прилага само в част от високия клас бяла козметика. Други изследвания са базирани на хромофорите, които абсорбират и неутрализират UVA/B лъчи и вече можем да ги намерим в някои продукти у нас. Най-новото направление са т.нар. New gen filters. Такъв филтър трябва да е неиритиращ, фотостабилен,дълго продължаващ,с високо молекулно тегло и поради това – непенетриращ през кожата. Очакваме резултатите.
ИМА ЛИ РАЗЛИКА В СЛЪНЦЕЗАЩИТАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ?
Слънцезащитата трябва да е с нас целогодишно. Отдавна препоръката само за лятно използване отпадна. Снежното екраниране е дори по-силно от пясъчното! Промяната в околната среда се отрази върху правилата и сега ние препоръчваме SPF 15 за градски условия, 30 – при слънчево време и 50 – при активно слънцеизлагане. Разбира се, има разлика и в текстурата, като зимната трябва да е по-плътна,тъй като към увреждащите фактори се добавя и студеният вятър.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ КОЖНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ЕСЕНТА?
През есента започват да падат температурите и въздухът става сух както вътре, така и вън и водата изчезва от липидната бариера.Така клетките имат несъвършен търновър и започват да се наслояват. Появяват се или отново се връщат състояния като сухота, розацея, себореен дерматит, кератозис пиларис, екземи.
За да не се задълбочават оплакванията,препоръчвам да се посети дерматолог и да се предприемат съответните предпазни и подготвителни мерки за зимата.
ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА АЛЕРГИИТЕ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ. КАК ДА ПОДХОДИМ?
Започва се с консултация в компетентна дерматологична клиника, където ще снемат подробна насочена анамнеза, ще имат капацитета да направят необходимите специфични изследвания (ЕвроДерма е единствена в страната, която прави най-разширената европейска стандартна серия за контактни алергени и има специфични серии при необходимост да се диференцират още повече резултатите), ще изготвят план за терапия и поведение, контролни прегледи и режим за поне 6 месеца. Упоритостта ще се отплати със сигурност.
КАКВИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА КОЖАТА?
Неминуемо с напредването на годините по кожата се увеличава дехидратацията, загубата на еластичност и оттам – появата на бръчки. При все по-застаряващите социални общества и все по-високите социални стандарти, психологичният ефект на ста- реенето е отчетлив. Значение има и при наемане на работа, и при промотиране, и при конкуренцията на поколенията. Моите пациенти не искат афиширащи резки промени, но искат впечатляващ ефект, което е доста по-предизвикателно и изисква повече време.
В плана им препоръчвам апаратни процедури, ботокс, колагеностимулиране,хибридни филъри, мезотерапии.
Много важна е ранната превенция – редица наблюдения доказват, че който започва на 20-30 години поддръжката си, минимализира ефекта на стареенето на възраст 40- 60 Един точен анализ и план е най-успешният метод! Това, разбира се, не можеше да се дискутира преди 20 години – нямаше филъри, ботокс, енергийно базирани апарати и затова, може би, след още 20 години тази дискусия днес също ще бъде „изгубена във времето“ заради наличието на много по-ефективни, превантивни и индивидуализирани терапии. Вярвам, че ще се случи, защото медицинатане крачи, а лети към бъдещето.
КОИ ХРАНИ СА НАЙ- ДОБРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВА КОЖА?
Ако искате да сте здрави и искате да се грижите отвътре навън – погледнете храненето си! Категорична съм, а и не само аз, че добавките не могат да заместят балансираната диета. Някои добавки дори влошават кожни обриви: „Витамин B, високо съдържащите йод водорасли, белите протеини не са приятели на акнето и дерматита.
Добрата диета определено трябва да достави „Витамините A, C, D, E, цинк, селен, омега-3-мастни киселини и антиоксиданти. Намаляването употребата на бяла захар, консервирани, сатурирани и обработени храни, junk food е от особено голямо значение.
Известна е функцията на колагена, който съставя 80% от сухото тегло на кожата. Мнението на изследователите от Харвард е, че няма достатъчно доказателства и методи за влиянието на приема (хапчета или напитки) на колаген върху кожа, коса, нокти. Затова най-добре е набавянето с хранителния режим: костен бульон, пиле с кожа, сардини, животин- ски субпродукти, дори дъвка с желатин.
Друг пример: вит C го няма в тялото ни, но купичка с ягоди доставя 100% от дневните нуж- ди, а с малини или боровинки – 35%. Т.е никак не е трудно да го набавим без хапчета.
Най-важно е качеството на храната!
Чистите и здравословни източници са невероятно богатство и много хора, освен че ги търсят, започнаха и да произвеждат или да наемат някого да отглежда за тяхната консумация.
ВЛИЯЯТ ЛИ ОПРЕДЕЛЕНИ ДИЕТИ НА ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА?
Предлагането на диети е много модерно, агресивно, лесно и оттам –безразборно и невинаги компетентно. Имам пациенти, които пробват и сменят диетичния си план хаотично и без ефект, но упорито продължават да експериментират върху себе си. Популярната Веган дие- та за пръв път е представена в Англия 1944 год,но данни за нея има още 2000 пр.Хр. в Индия. Тя е една антиинфламаторна диета и подобрява атопичния дерматит, въздействайки върху микробиома, акнето, псориазиса,хидраденита. Но от хранителния дефицит на вит А през бремеността се наблюдава кератомалация, на вит B2 (рибофлавин) – хипогликемия на бебето, а от липсата на протеини-квашиоркор, защото често майките заместват кравето мляко със соево. Определено съществува риск за новороденото.
Задължително при тази диета е да се добавят желязо, калций, колаген.
Кетодиетата е друго направление. Описана е първоначално в клиника Мейо 1924 год. за лечение на деца с епилепсия. Тя е ниско въглехидратна, стимулира производството на колаген, намалява оксидативния стрес,подобрява акнето, сухотата на кожата, но: по кожата се появява кето раш или пруриго пигментоза,често води до бъбречни проблеми, обменни нарушения, има отражение върху новороденото – намалява теглото и IQ тестът е доста нисък, откриват се аномалии в сърдечния ритъм.
Далеч по-просто и безопасно е да имате здравословна диета с баланс, подходящ за вас направете изследвания за храни, консултирайте се с компетентен лекар, самонаблюдавайте се- това е схемата ви.
КАКВА Е РОЛЯТА НА ХИДРАТАЦИЯТА И КОЛКО ВОДА ТРЯБВА ДА ПИЕМ ЕЖЕДНЕВНО?
Истина е, че добрата хидратация благоприятстван кожата да бъде гладка и да сияе. В същото време повишава еластичността, намалява и тушира евентуалните бръчки, сухотата, сърбежа,зачервяването, залющването, грубата кожа, възпаленията и лишеи- те. Сред видимите и с просто око дефекти вследствие нарушен хидробаланс на организма са накъсани краища на косата, изтънен косъм, чупливи и разслоени нокти. 64% е водата в тялото и съществува един постулат, че трябва да пием по 8 чаши на ден. Това иде от една книга от 1974 година на д-р Фредерик Стеър, американски нутриционист, където в края се упоменава между другото това число, но там не е посочена единствено водата като течност, а се допускат различни форми и източници (напр. бира, плодове). Обаче, изваден от контекста, изразът „8 чаши вода на ден“ ей така става вселенски закон по недоразумение. Вода от къде, какви чаши, за кой климатичен пояс, при какъв начин на живот (спорт, диети, килограми, заболявания) – няма уточнения, няма отговори.
За пиене се препоръчва нискоминерализирана и алкална вода с pH над 6,5. Слушайте тялото си! Не прекалявайте насила– ще се появи хипонатриемия, ще се увредят сърце и бъбреци. Трябва да пиете колкото ви се пие и когато ви се пие с удоволствие.
КАКВИ СА СЪВЕТИТЕ ВИ КЪМ АУДИТОРИЯТА? Три основни постулата в рутината: почистване, хидратация, фотозащита. И много усмивки!
Двама изявени български медици са номинирани за удостояване с орден „Св. св. Кирил и Методий“. Това са проф. д-р Боряна Слънчева и проф. д-р Ивайло Търнев, които са предложени за този престижен държавен орден за техните изключителни приноси в медицинската наука и общественото здравеопазване в страната.
Проф. д-р Боряна Слънчева, водещ експерт в областта на педиатрията и неонатологията, е номинирана за орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, в знак на признание за своята дългогодишна работа и постижения в медицината. С над 40 години опит в СБАЛАГ „Майчин дом“, тя ръководи Клиниката по неонатология от 2001 г., като същевременно развива и иновативни методи в грижите за новородените. Освен това проф. Слънчева е активен участник в научни проучвания, свързани с неонаталната медицина, автор е на множество публикации и е признат лидер в своята област.
Проф. д-р Ивайло Търнев, снимка google
Проф. д-р Ивайло Търнев също е предложен за орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие за своята ключова роля в развитието на неврогенетиката и общественото здравеопазване. Ръководител на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“ и основател на Експертния център за редки генетични заболявания, проф. Търнев има значителен принос за диагностицирането и лечението на редки болести в България. Той е и активен участник в социални инициативи, насочени към подобряване на достъпа на уязвими групи до здравни грижи, както и инициатор на професията „Здравен медиатор“, която оказва съществена помощ на малцинствата.
И двамата лекари са признати не само за своите научни и медицински постижения, но и за техния принос към обществото и развитието на здравеопазването в България.
„Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Иван винаги е бил уверен и общителен младеж. Като тийнейджър, той бързо навлиза в света на любовта и интимността, но като много млади хора, рядко мисли за последствията от необезопасения секс. В компанията на приятели темата за презервативите често е неглижирана, а интимните взаимоотношения се случват спонтанно и небрежно.
На 18 години Иван вече е имал няколко сексуални партньорки, но никога не е обръщал сериозно внимание на предпазните мерки. Той винаги е бил уверен, че нещо като полово предавана инфекция няма да се случи точно на него. Липсата на информация и импулсивността на младостта го карат да подценява рисковете, като се фокусира повече върху емоциите на момента, отколкото върху безопасността.
Какви са рисковете от заразяването с полово предавани инфекции:
Заразяването с полово предавани инфекции могат да имат краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето. Ето основните рискове, свързани с различните ППИ:
1. Безсимптомно протичане и разпространение
Много ППИ, като хламидия и гонорея, могат да протичат без симптоми в началото, което затруднява навременното откриване и лечение. Това позволява инфекциите да се разпространяват по-лесно между партньорите, увеличавайки риска от епидемии.
2. Проблеми с фертилността
Хламидия и гонорея могат да причинят сериозни репродуктивни проблеми, особено при жените. Ако не се лекуват, тези инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на таза, което може да причини увреждане на маточните тръби и безплодие.
При мъжете те могат да доведат до инфекции на простатата и проблеми с фертилността.
3. Увеличен риск от заразяване с ХИВ
Някои ППИ, като херпес и сифилис, улесняват заразяването с вируса на ХИВ, тъй като причиняват възпаления и рани в гениталната област, които увеличават възможността за навлизане на вируса в организма.
4. Рак
Някои ППИ, особено човешкият папиломавирус (HPV), са свързани с развитието на рак. Например, HPV може да причини рак на шийката на матката при жените, както и анален, устен и гърлен рак при двата пола.
5. Усложнения по време на бременност
Някои ППИ като сифилис, херпес и гонорея могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременността или раждането. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми за новороденото, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и инфекции.
6. Дългосрочни здравни проблеми
Нелекувани ППИ могат да доведат до хронични здравословни проблеми. Например, сифилисът, ако не бъде лекуван навреме, може да засегне сърцето, мозъка и други жизненоважни органи, дори години след заразяването.
7. Социални и психологически ефекти
Заразяването с ППИ може да доведе до стрес, тревожност, социална стигма и проблеми в интимните отношения. Хората, които живеят с хронични ППИ, като херпес или ХИВ, могат да изпитват психическо напрежение и дискриминация.
Заключение
Нека сега продължим историята на нашият герой, Иван!
Нека разгледаме психичното състояние на Иван преди и по време на заразяването
Първоначално Иван не изпитва никакви симптоми. Няколко седмици след една краткотрайна връзка обаче започват да се появяват първите признаци – парене при уриниране и необичайно течение. Той пренебрегва тези симптоми с надеждата, че ще изчезнат от само себе си. С течение на времето обаче неразположението се засилва, а Иван започва да се притеснява.
Когато най-накрая решава да посети лекар, той вече е под напрежение. След тестове, резултатите показват, че Иван е заразен с хламидия – полово предавана инфекция, която е много честа, но и лесно лечима, ако се диагностицира навреме. Въпреки че лечението е възможно, Иван е обхванат от чувство на вина, срам и страх.
Той започва да се пита как е допуснал това да се случи. Страхът от това, че може да е заразил партньорката си, също го измъчва. Психичното му състояние се влошава – Иван изпитва тревожност, притеснява се за здравето си и изпада в състояние на стрес. Освен физическите симптоми, той усеща и социална изолация, страхувайки се какво ще си помислят другите, ако разберат за състоянието му.
Процесът на лекуване и възстановяване
След поставянето на диагнозата, лекарят на Иван му предписва антибиотично лечение, което е стандартният метод за лечение на хламидия. Лекарството започва да действа бързо и след няколко седмици симптомите изчезват напълно. Физическото възстановяване минава безпроблемно, но емоционалното възстановяване отнема повече време.
Лекарят обяснява на Иван, че е важно да уведоми партньорката си, за да може и тя да бъде тествана и, ако е необходимо, лекувана. Това предизвиква още тревожност у Иван, но той осъзнава, че е част от отговорността към себе си и към другите. След разговор с партньорката си той усеща облекчение, когато тя разбира ситуацията и също предприема необходимите мерки.
След като лечението е завършено и резултатите му са отрицателни, Иван започва да осъзнава важността на предпазните мерки и редовната профилактика.
За съжаление доверието в партньорите се разклаща от създалата се ситуация, но на този етап те успяват да задържат връзката си.
Лекарят на Иван обяснява, че хламидията е една от най-често срещаните полово предавани болести и че мнозина може да не знаят, че са заразени, тъй като инфекцията често протича без симптоми. За здравите хора, профилактиката е от ключово значение. Използването на презервативи при всеки сексуален контакт е най-ефективният начин за намаляване на риска. Освен това редовните тестове за полово предавани инфекции са важни, дори ако няма симптоми.
За хората, които са болни, лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, за да се предотвратят усложнения и да се избегне предаване на инфекцията. Ключов момент е необходимостта от това да се уведомят всички сексуални партньори, за да могат и те да бъдат лекувани.
След лечението, излекуваните пациенти трябва да продължат да практикуват безопасен секс и да се тестират редовно. Иван научава, че информираността и отговорността към здравето са от ключово значение за поддържане на пълноценен живот.
Каква поука можем да си извадим от историята на Иван:
Създалата се ситуация при Иван е урок за това колко е важно да се подхожда с отговорност към сексуалното здраве и партньорите ни. Той научава, че макар грешките да са част от живота, най-важното е да се учим от тях и да вземем необходимите мерки, за да предотвратим повторение на подобни ситуации. Иван вече знае, че предпазните мерки не са просто избор, а отговорност.
Той продължава напред с новооткрито уважение към здравето си и увереност, че може да взима по-добри решения занапред. Историята му завършва с позитивна промяна – научил се е да бъде отговорен и внимателен, като се грижи за себе си и за хората около него.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Снимка: Shutterstock
Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.
Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.
Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.
Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.
Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.
С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.
Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.
Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.
Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.
Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
д-р Галя Музикаджиева завършва МУ – Пловдив. Работи като лекар ординатор в клиника по урология, където печели конкурс за асистент. Притежава специалност „Урология“. Автор и съавтор е на научни публикации и участва в множество конгреси и семинари. Сред професионалните й интереси са нефро- и уролитиазата, онкоурология, неврогенни разтройства в уринирането, спешни урологични състояния. Професионалната й квалификация включва и ултразвукова диагностика, интервенционална ендоскопия, диагностична и оперативна лапароскопия, както и диагностични и терапевтични дейности под рентгенов контрол.
Д-р Музикаджиева, кои са най-честите урологични проблеми, с които се сблъсквате във Вашата практика?
Урологията е една от най-разнообразните медико-хирургични специалности и обхватът й от патологични процеси е изключително богат. Урологичният фокус поставя акцент върху етиологията, патогенезата и симптоматиката на заболяванията на пикочо-половата система при мъжете и пикочната система при жените и включва редица проблеми, засягащи и двата пола, без възрастови ограничения. В ежедневната си практика като уролог имам възможността да се сблъсквам с почти целия спектър от урологична патология, като вродени аномалии, засягащи бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата; възпалителни процеси (уроинфекции); бъбречно-каменната болест (БКБ); тумори на урогениталната система и други. При жените пациенти има допълнителни състояния, засягащи тазовото дъно и уринарната инконтиненция. При пациентите от мъжки пол се срещат заболявания, засягащи простатата, пениса и тестисите. Особен дял представляват спешните урологични състояния, които изискват силна мисловна гъвкавост и своевременен, комплексен и интердисциплинарен подход по отношение на диагностиката и терапевтичните възможности и понякога са сериозно предизвикателство за всички нас.
Според наблюденията Ви мъжете или жените търсят по-навременна помощ?
Не искам да бъда пристрастна и да давам категоричен отговор на този въпрос. Изключително добро впечатление ми прави обаче, че през последните години все по-млади хора и от двата пола проявяват отговорно отношение към своето здраве и извършват профилактика, т.е. грижа за здравето си преди проявлението на конкретното заболяване. Тук е и мястото да спомена за нашата активна роля като лекари и професионалисти – да бъдем част и да популяризираме разнообразни програми и различни кампании за превенция на широкоразпространените и тежки заболявания.
В крайна сметка основният смисъл на всичко това е да повишим здравната култура на хората в нашия живот и общност като ги информираме и насърчаваме да правят редовно профилактични прегледи, без да се притесняват да говорят за своите здравословни проблеми. За съжаление голяма част от заболяванията протичат безсимптомно и профилактиката е ключова за навременното диагностициране и лечение. Винаги, когато съм имала възможност съм апелирала към своите пациенти, че най-важна е превантивната грижа за тяхното здраве. Инвестицията в профилактика и превенция е с възвращаемост в пъти по-голяма от първоначалния разход и ползи, надхвърлящи очаквания резултат.
Колко опасни са уроинфекциите и кои са първите сигнали, че трябва да се потърси специалист?
Инфекциите на пикочната система или т.нар UTI са най-честият урологичен проблем. Могат да се развият или като първична инфекция или като основен симптом на друго заболяване. Уроинфекцията може да варира от лек цистит до животозастрашаващ уросепсис и може да бъде по-трудна за лечение поради свързани структурни и/или функционални аномалии на пикочо-половата система, резистентни микроорганизми или отслабена имунна защита на пациента.
Клинично уроинфекцията може да се характеризира с често уриниране, парене и болка по време на уриниране, спешен и неотложен повик със или без болка в долната част на корема и бъбреците, мътна и със силна миризма урина, в тежки случаи наличие на кръв в урината и фебрилитет. Внимателната и навременна урологична преценка е задължителна за правилната диагноза и своевременното лечение, както и за предотвратяването на сериозни и/или хронични усложнения.
Само бактерии ли могат да ги причиняват и защо тези инфекции са толкова упорити и рецидивират?
Инфекциите на пикочните пътища могат да бъдат причинени от грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми и някои гъбички. Повечето от тези инфекции възникват при здрави млади пациенти, които имат симптоми на остър неусложнен бактериален цистит и очаквано реагират на емпиричната антибиотична терапия. При някои групи пациенти обаче има предразполагащи фактори и утежняващи състояния, които увеличават риска от рецидив на инфекцията или от неуспешна терапия. Рецидивираща е тази инфекция, при която има повече от два симптоматични епизода в рамките на 6 месеца или повече от три симптоматични епизода в рамките на 12 месеца. При по-млади жени такива потенциални фактори могат да бъдат: чести полови контакти, промени в бактериалната флора, анамнеза за инфекции в пикочните пътища в детството, фамилна анамнеза за инфекции на пикочните пътища. При жени в пери- и постменопауза рисковите фактори включват: вулвовагинална атрофия, цистоцеле и голямо количество резидуална урина, уринарната инконтиненция. Доказано е, че анамнезата за инфекции на пикочните пътища по време на пременопаузата увеличава риска от рецидив след менопауза. Важен фактор при жените в постменопауза е потенциалната роля , която естрогенният дефицит играе в развитието на бактериурията , поради връзката между естрогена , производството на гликоген и колонизацията от лактобацили, всички от които намаляват след менопауза.
При мъжете състояния като увеличена простата или друга субвезикална обструкция повишава риска от рецидив на UTI. Много важно е да се отбележи, че рисковите фактори за развитието на симптоматична инфекция на пикочните пътища при възрастни са различни от тези при млади пациенти поради свързаните с възрастта промени в имунната защита, излагането на назокомиални патогени и нарастващия брой съпътстващи заболявания. Съществен момент са и преходните състояния като бременност, които могат да предразположат към развитието на инфекция на пикочните пътища или да увеличат риска от сериозните последствия от нея, като развитието на пиелонефрит, преждевременно раждане или смърт на фетуса.
В тази връзка се изисква особено внимание и по-специален подход на тези групи пациенти, които се нуждаят от бърза и адекватна оценка и подходяща терапия, за да се избегне персистиране или рецидив на инфекцията и сериозните усложнения от нея.
Много жени след 40-годишна възраст започват да уринират често. Притеснително ли е това състояние и изисква ли консултация с лекар? Възможни ли са усложнения, ако не се обърне внимание?
Честото уриниране, известно като полакиурия, означава необходимост от уриниране по-често от обикновено за 24 часа. Разбира се всеки следва свой собствен ритъм, но като цяло уринирането от 6 до 8 пъти през целия ден се счита за нормално. По литературни данни приблизително около 30% от мъжете и 40% от жените го изпитват в някакъв момент от живота си, като шансовете за развитие на полакиурия се увеличават с възрастта. Честото уриниране не винаги е признак на здравословен проблем. Ако обаче се появи заедно с други симптоми, като парене и болезненост по време на уриниране, спешен и неотложен позив с или без неволно изпускане на урината, фебрилитет и други трябва да се търси активно връзката и с други здравословни състояния, като уроинфекция, синдром на свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит, диабет, бременност, рядко може да е тумор на пикочен мехур, а при мъжете – проблеми с простатата.
Високият прием на течности и употребата на диуретични храни и напитки като кафе, шоколад, цитрусови плодове и други могат да доведат до по-често уриниране. За щастие повечето случаи на често уриниране не представляват риск за здравето и в зависимост от причината и тежестта могат да бъдат лекувани ефективно. Възможни усложнения могат да бъдат разпространението на инфекцията и в други части на тялото с развитието на уросепсис, дехидратация и опасно висока кръвна захар при нелекуван диабет.
Как се диагностицира синдромът на свръхактивен пикочен мехур? Лечимо ли е това състояние и в какво се състои лечението?
Международното общество за континентност (International Confidence Society-ICS) определя свръхактивния пикочен мехур (СПМ) като клиничен синдром, характеризиращ се със спешност (неотложност) за уриниране със или без инконтиненция (изпускане) на урината, съчетан обикновено с полакиурия (над 8 уринирания за денонощие) и никтурия (често уриниране през нощта) при липса на уроинфекция и друга патология. Безспорен факт в момента е, че СПМ е урологично състояние, което често се наблюдава във всекидневната практика. Това е хронично състояние, което има огромно влияние върху качеството на живот както при мъже , така и при жени и засяга изпълнението на ежедневните дейности и социалните функции. За съжаление тази тема продължава да бъде табу за голяма част от населението. Всички литературни данни свидетелстват за широко разпространение на заболяването, а нивото и качеството на оказаната медицинска помощ за съжаление остават на не особено високо равнище. Това се обуславя от редица фактори, като ниска информираност, неудобство, срам и не на последно място фактът, че пациентите се стремят сами да се приспособят към възникващите трудности, променяйки понякога изцяло привичния си начин на живот, без да потърсят адекватна медицинска консултация и лечение.
Как се диагностицира синдромът на свръхактивен пикочен мехур?
СПМ се диагностицира чрез подробна анамнеза, клиничен преглед, който трябва да включва коремен преглед, дигитален ректален преглед на простатата при мъже и вагинален преглед при жени за установяване на генитален пролапс. Диагностиката включва стрес-тест на пикочен мехур, извършван чрез напълване на пикочен мехур и приканване на пациента да кашля, за да се установи колко урина изтича, както и уродинамични изследвания като урофлоуметрия, цистотононометрия, профилометрия, електромиография. Другите методи за диагностика включват ултразвуково изследване, лабораторни, морфологични и биохимични изследвания. Данните от проучванията показват, че повечето хора вярват, че симптомите на СПМ са неизбежна и нормална част от остаряването, а не лечим медицински проблем.
А има ли лечение на СПМ?
Първата стъпка в лечението на СПМ е да се потърси професионална помощ. Лечението трябва да включва комбинация от медикаментозни и немедикаментозни методи. Нефармакологичното лечение (first line treatment) се счита за поведенческа терапия, особено след като не крие рискове и ефективността й е доказана в много случаи. Включва главно контрол над количеството и честотата на приеманите течности (6 до 8 чаши на ден) като се избягва приема на течности 2 часа преди лягане. Пациентите трябва да се опитат да премахнат или намалят храните и напитките, които дразнят пикочният мехур и предизвикват симптоми – такива са кофеин, алкохол, изкуствени подсладители, газирани напитки, пикантни храни. Тренирането на пикочният мехур е част от арсенала на нефармакологичното лечение с обещаващи резултати и помага на пациента да се научи как да отлага уринирането. То включва двойно уриниране, което е изчакване на няколко секунди и опит за уриниране отново, както и планирано уриниране – на редовни интервали. Удачно е пациентите да посещават тоалетната на всеки един или два часа през деня и да увеличат интервалите с 15-30 мин на всеки седем дни. Упражненията на Кегел също спомагат за тренировките на пикочния мехур. Поведенческата терапия също е сред методите и е минимално инвазивна, без странични ефекти и позволява комбиниране с другите методи на лечение. Разбира се, трябва да споменем и фармакологичното лечение (second line treatment). За целта основно се прилагат антихолинергични (наричани още антимускаринови) медикаменти, чиято основна цел е да се постигне известна релаксация на детрузорния мускул и да се смекчат симтомите на пациента.
Обратимата денервация чрез инжектиране на ботокс в пикочния мехур, приложен ендоскопски в стената на мехура, инхибират мускулните контракции и подтискат активността му. Лечението обикновено е ефективно за 6-12месеца, но процедурата може да се повтори. Недостатъците на това лечение са неговия временен характер и риск от ятрогенна задръжка на урина. Друга съвременна форма на лечение с обещаващи резултати е т.нар. нервна стимулация – невромодулационна терапия, при която устройство, подобно на пейсмейкър в сърцето доставя електрически импулси към нервите, минаващи към пикочния мехур, контролирайки неговите контракции.
Друг проблем е уринарната инконтиненция и като че ли масово се смята, че тя засяга предимно жените и то в периода около и след менопауза. Правилно ли е това схващане? Незадържането на урината е много често срещан проблем в съвременната медицина. Значимостта му все повече нараства във връзка с нарастващата продължителност на живота. Заболяването се среща и при двата пола, но е в пъти по-често срещано при жени, отколкото при мъже. Честотата в световната популация на жени според множество проучвания показва, че процентът на уринарна инконтиненция нараства с възрастта: в около 20-30% се среща сред младите жени, 30-40% сред жените на средна възраст и до 50% сред жените в менопауза. Полът е сред рисковите фактори, които предразполагат това състояние – по-често възниква при жените, при мъжете е вследствие на появилата се бенигнена простатна хиперплазия или друга субвезикална обструкция и наличието на голямо количество резидуална урина. Наследствеността играе съществена роля при роднини от първа линия, както и наднормено тегло на пациентите. Хирургични интервенции в малкия таз също може да са фактор. Добре известен рисков фактор е и възрастта. Физиологичните промени като намален капацитет на пикочния мехур и промени в мускулния тонус, както и анатомични нарушения като пролапс на тазови органи също благоприятстват развитието й. При жените в менопауза, поради дефицит на естроген, разпространението на симптомите е по-високо, както заключават множество проучвания.
Лекува ли се уринарната инконтиненция и как?
Ние уролозите сме тук за нашите пациенти и се занимаваме понякога с изключително чувствителни и неудобни теми. Уринарната инконтиненция може да бъде неудобство в най-добрия случай и изтощително състояние в най-лошия. Проучванията за въздействието на уринарната инконтиненция показват занижени нива на социални и лични дейности и повишен психологичен стрес. За съжаление и понастоящем повечето от пациентите сами се справят с този проблем и късно се обръщат за помощ към лекари. А това е състояние, което заслужава професионално отношение и лечение. След поставянето на диагнозата и определянето на причината за уринарната инконтиненция има спектър от възможности за лечение, достъпни за пациентите и практикуващите лекари, които да бъдат обсъдени и приложени в поетапен подход. Съвременните диагностични методи установяват, че при над 60% от страдащите от уринарна инконтиненция причината е във възникването на детрузорна хиперефлексия или т.нар СПМ.
При т. нар стрес инконтиненцията се получава изпускане на урина при повишаване на налягането в коремната кухина при определени физически усилия като кихане, кашляне, вдигане на тежки предмети, чиито причини за развитие е слабост на съединителната тъкан и мускулатурата на тазовото дъно. При физиологични условия тези структури осигуряват поддържането на уретрата в нормална позиция и затваряне на лумена и извън периодите на микция. Когато се наблюдават нарушения в нормалния интегритет на тазовите тъкани (например след менопауза или гинекологични операции) се нарушава и нормалната функция на уретрата и настъпва инконтиненция. Ето защо се прилагат различни оперативни методики, чиято основна цел е да възстановят нормалната анатомия и физиология на уретрата и пикочния мехур. „Златен стандарт“ в момента с т. нар. слингови методи. При тях се използва платно с лентовидна форма от биосъвместим материал, което чрез кратка оперативна интервенция се имплантира под уретрата и замества функцията на нормалния поддържащ апарат и позволява на уретрата да се отваря само тогава, когато е необходимо.
Много важно е да се подчертае, че успехът от лечението в голяма степен зависи и от желанието на самия болен. Комбинацията от изброените методи позволява да се постигнат бързи и ефективни резултати, респективно да се сведат до минимум рецидивите и да се подобри качеството на живот на такива пациенти.
Друго състояние, което обикновено засяга жените е циститът. Защо той често се превръща в хроничен и като че ли няма отърване от него?
Циститът заема около 90% от всички инфекции на пикочните пътища и рецидивира при 20-30% от жените в рамките на 3-4 месеца, което води до повишена консумация на антибиотици и влошаване качеството на живот.
Понякога рецидивите се дължат на персистиращ фокус на инфекцията, но в повечето случаи се смята, че представляват повторна инфекция. Рецидивът се определя клинично като рецидив, ако е причинен от същия бактериален вид, който е причинил първоначалната инфекция и се появи в рамките на две седмици след лечението. Инфекцията се счита за повторна, ако настъпи повече от две седмици след лечението на първоначалната инфекция. Циститът представлява здравен проблем, засягащ всички възрасти и двата пола, макар и не еднакво. Жените и момичетата във фертилна възраст са изложени на повишен риск от възпаление в сравнение с мъжете.
Женската уретра е податлива на колонизация с уропатогени, тъй като е къса и широка, заобиколена е от влажната лигавица на вагиналния интроитус и е в непосредствена близост до перианалната област. С тази анатомична особеност се обяснява по-високата честота на инфекциите при жени от различни възрастови групи.
Много от хората в даден момент от живота си са имали инфекция на пикочните пътища или пристъп на цистит. Въпреки това ако проблемът е постоянен той често поражда въпросите „ Защо аз?“ , „Защо продължавам да получавам цистит?“, „ Къде е причината?“ Всъщност установяването на причината е важна първа стъпка в контрола върху състоянието.
Най-често срещаните причини за хронифицирането на цистита са неуспешни опити за лечението на остър цистит, резистентността към антибиотици или неправилното им използване, като незавършване на курса на лечение може да бъде отчасти или основна първопричина. Тъй като антибиотичната резистентност по света се увеличава, броят на резистентните към антибиотици инфекции също ще се увеличи и проблемът с хроничните уроинфекции неизбежно ще се задълбочи. Интерстициален или неинфекциозен цистит, както и други съпътстващи заболявания като нефролитиаза, диабет и болести предавани по полов път, които да нарушат структурата или функцията на пикочните пътища също може да са причина за хронифициране. Също и хормонални колебания, които да окажат значително влияние върху лигавиците , които покриват пикочните пътища.
Не малко жени с цистит пробват самолечение с добавки на билкова основа. С тях може ли да се излекува състоянието?
Лечението на инфекциите на пикочните пътища и в частност на цистита е мултимодално. Препоръчва се пациентът и лекарят да участват съвместно в процеса на вземане на решение, който включва обсъждане на рисковете и ползите от всички възможности за лечение, съобразени индивидуално с всеки пациент. Антимикробните средства остават основна и първа линия на терапия, съобразени с антимикробната чувствителност, в оптимална доза и продължителност на лечението.
Лечението с фитопрепарати трябва да се стартита максимално бързо за овладяване на острата симптоматика и до получаване на резултатите от микробиологичните изследвания. Те се препоръчват и за дългосрочна профилактика, но в никакъв случай не могат да заместят основното лечение. Дългосрочната терапия обаче трябва да бъде насочена към вземане на мерки за предотвратяване на рецидивите. Това определя необходимостта от засилване на здравното образование сред населението, както и необходимостта от информиране относно потенциалните причини за развитието, рецидива и вероятните усложнения от бактериалния цистит и възможностите за неговата превенция.
Страдат ли от уринарни инфекции децата, какви са причините за появата им, какви са симптомите, как става диагностицирането и какво е лечението им?
Инфекциите на пикочните пътища са чести при деца и изискват подходяща диагностична оценка, лечение и проследяване. Повтарящите се UTI са често срещани при деца с подлежащи вродени пикочо-полови аномалии, които всъщност са обект на урологичната специалност. Причинителите могат да бъдат бактерии и гъбички ( включително и дрожди), които проникват в пикочните пътища по възходящ (уретра или пикочен мехур) или хематогенен (кръвен) път. Гъбичните инфекции на пикочните пътища са чести при имуносупресирани деца, при тези с постоянни катетри и при тези с продължителна експозиция на антибиотици.
Подобно на гъбичните, вирусните инфекции на пикочните пътища се появяват при имунокомпрометирани пациенти, при които нормално латентните вируси са активирани -най-често след трансплантация или свързана с онкологията имуносупресия. Децата, особено кърмачетата, могат да имат неспецифични симптоми като фебрилитет, отказ от хранене, дехидратация. По-големите деца могат да се оплакват от неотложни, чести, болезнени позиви за уриниране и болка в корема.
Основната диагностична оценка трябва да включва достатъчно изследвания, за да се изключат аномалии на пикочните пътища, но също така трябва да бъде възможно най-минимално инвазивна. За радост по-голямата част от жените в развитите страни се подлагат на пренатален ултразвук за изследване на анатомията и цялостното развитие на плода. Той рутинно открива вродени аномалии на бъбреците и пикочните пътища. Независимо от всичко, скрининг с ултразвук на бъбреци и пикочен мехур се препоръчва да се извърши още на шест месечна възраст след раждането , за да се изключат конгенитална хидронефроза, VUR (везико-уретеро-ренален рефлукс), уретероцеле, уролитиаза, неврогенен пикочен мехур и други.
По отношение на лечението, урологията като хирургична специалност и в частност детската урология се доказаха като една от най-иновативните и най-бързо развиващите се, с приложението на минимално-инвазивни, роботоризирани и лапароскопски подходи, лазерно-асистирани операции и други техники, насочени към обхвата от урологична патология.
Доц. д-р Георги Велев, д.м. е главен административен лекар на Клиника по хирургия към МБАЛ“ Света София“. Той е хирург с близо 40 г. професионален опит във всички области на коремната хирургия с редица специализации в чужбина. Основните му научни интереси са в областта на колоректалната и стомашната хирургия, извършва и едни от първите лапароскопски операции в България. Носител на наградата “Проф. Д-р Парашкев Стоянов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване. Завършил е Медицински университет – София. Защитава дисертация “Индивидуализиран подход в оперативното лечение на рака на колона и рака на ректума – близки и далечни резултати от 422 оперирани болни за 15-годишен период”. Преминава през всички нива на преподавателската кариера в МУ, София – от асистент, през старши и главен асистент, до доцент. Обучава медицински сестри, студенти, лекари и хирурзи, ръководи редица специализанти. Има придобита квалификация и по “Здравен мениджмънт”.
Доц. Велев, колоректалният рак е третият най-разпространен рак в света. Какво е положението в България?
България не се различава от другите страни в Европа и честотата на заболяването е висока. Затова и операциите на дебелото черво са най-честите, които извършвам. Бързам да кажа обаче, че колоректалният рак вече се лекува, особено с развитието на хирургията и с появата на все по-добри медикаменти, които използват онколозите.
Продължават ли българските пациенти да търсят специалист, когато заболяването вече е в напреднал стадий?
Ето това си остава проблем. Заболяването наистина е лечимо, но ако се хване в по-ранен стадий. Затова призовавам хората да ходят на профилактични прегледи, да правят колоноскопия веднъж на 5 г. и при най-малките оплаквания да търсят консултация с хирург и гастроентеролог. За съжаление българите се страхуват повече да ходят на лекар, което забавя диагнозата.
До колко превенцията може да помогне и какви са скрининговите и профилактични изследвания, които трябва да се правят?
Превенцията е много важна. Начинът на живот и храненето са в основата на превенцията. Не трябва да се подценява тютюнопушенето като основен рисков фактор за всеки вид рак, както и затлъстяването. Редукцията на тегло профилактира развитието на рак, а също така приемът на вит Д и на аспирин. Колоноскопията си остава основният метод за диагностика, но за хората, които се притесняват от това изследване има вариант за скрининг чрез виртуална колоноскопия или изследване на фекалиите за окултно кървене. Най-алармиращият симптом е наличието на видима кръв при изхождане.
На каква възраст трябва да започне скринингът?
Зависи от фамилната предразположеност на хората. Тези, които имат родственици със злокачествени заболявания, е добре още след 40 години да започнат. Обикновено е след 50 годишна възраст. В последните години има тенденция за подмладяване на възрастта на рака на дебелото черво и ректума, така че тези възрастови граници ще станат още по-ниски.
Кои са предраковите състояния, които могат да доведат на колоректален рак и как се третират?
Най-чести са доброкачествените полипи, които в някакъв момент могат да преминат в рак. Установяват се чрез колоноскопия и съответно могат да се отстранят по време на изследването. Много рядко, при някои големи полипи, се налага операция. Предракови състояния са и неспецифичните възпаления да дебелото черво като болест на Крон и улцерозен колит. Такива пациенти трябва цял живот да се проследяват.
Какви са изследванията, с които се диагностицира колоректален рак?
Както споменах вече колоноскопията е основният метод за диагноза. По време на нея се взима материал от тумора, който да се изследва хистологично. След поставяне на диагнозата трябва да се определи стадият на заболяването, което става чрез скенер. При рак на ректума се прилага и ядрено-магнитен резонанс. В някои случаи се налага PET скенер, който дава целотелесен образ на злокачествените клетки под формата на светене и може да хване и малки далечни разсейки. Много добре познатите вече туморни маркери, които се установяват чрез взимане на кръв, също намират приложение, но не може само по тях да се постави диагнозата, а по-скоро имат прогностична стойност и служат за проследяване на състоянието след проведено лечение. Вече е задължително и провеждане на различни генетични изследвания с цел персонализиране на терапията.
Какви са възможностите за хирургично лечение?
Хирургията е основният метод за лечение на колоректалния рак. Тя включва изрязване на част от дебелото черво с тумора в определени онкологични граници и в здраво. Най-същественият момент при операцията е отстраняването и на околните на тумора лимфни възли. Много е важно да се спазват определи правила на работа, за да не се позволи разпространение на процеса. Такива операция е редно да се извършват само от опитни хирурзи, които имат определената квалификация за това.
Вие сте един от първите лекари, извършили лапароскопски операции в България. Колко напреднали са към днешна дата технологиите по отношение на лечението на колоректалния рак?
Работя като хирург вече повече от 40 г. Имал съм възможността да бъда част от всички етапи на развитие на хирургията в България за този период. Смятам, че най-големият скок за хирургията е появата на лапароскопските операции през 90-те години на XX век. Разликата с преди години е огромна. Едно време не можехме да си помислим изобщо, че пациент с рак на дебелото черво или ректума, ще може да бъде изписан на 2-ри ден след операцията и ще може да възстанови нормалния си живот почти веднага. Това сега е възможно благодарение на лапароскопските операции. Те позволиха и подобряване на техниките и на онкологичната издържаност на операциите въобще. Затова са и “златен стандарт” при лечението на рака на дебелото черво и ректума с доказани предимства пред класическите операции с големите разрези. Другото голямо направление, което се развива пред очите ми и което е в голяма помощ на хирургията, е генетиката. В съчетание и с напредъка във фармаиндустрията и появата на все по-модерни медикаменти, генетиката вече ни дава възможност да персонализираме лечението на рака. Съвместната работа на хирурзи и онколози е крайъгълният камък в лечението на рака. Нещо, което имаме на много високо ниво в МБАЛ “Света София” и което ни нарежда до водещите онкологични центрове в света.
Доколко използвана е у нас роботизираната хирургия? Какви са предимствата от нейното приложение във Вашата сфера?
Вижте, най-важното нещо за пациента с онкологично заболяване, е да бъде лекуван правилно и да бъде здрав. Това от хирургична гледна точка означава да бъде извършена онкологично издържана операция с отстраняване на тумора в съответните граници, с адекватната лимфна дисекция, без да се допусне разпространяване на процеса. Който хирург, както иска и може да го направи – с голям разрез, с малък разрез, лапароскопски, с робот, да го прави, но трябва да го направи без компромис с онкологичната издържаност. След това обаче идват и други съображения, други изисквания от страна на пациента. Лапароскопските операции са “златен стандарт” в лечението на колоректалния рак, защото са онкологично издържани, когато се правят от хирург, който може да ги извърши така, но и защото дават голямо предимство за пациентите като по-малко болка, по-бързо възстановяване, по-малко усложнения в сравнение с класическите операции. Роботизираната хирургия е всъщност лапароскопска хирургия, но с подобрения и повече удобства за хирурга, а не за пациента. Времето ще покаже дали тя ще намери място в коремната хирургия, но до този момент тя е “златен стандарт” само в урологията при извършване на простатектомии и рядко в гинекологията при някои операции.
Ранната диагноза позволява ли пълно възстановяване при колоректален карцином? Изключително важна е ранната диагноза! Началните стадии се лекуват и то само с правилно направена операция. При напредналите заболявания все още има случаи на ненужно извършени операции и на неправилно проведени предоперативни изследвания, което не трябва да се допуска. Там лечението е съчетание от хирургия, химиотерапия и лъчетерапия, но кое кога да се проведе се определя от мултидисциплинарен екип – т.нар. онкологична комисия.
За финал, какво бихте посъветвали пациентите с колоректален рак? Първо, да не губят надежда в битката с рака, защото лечението може и да е дълго, и сериозно, но заболяването се лекува. Второ, да търсят специализирана помощ и лечебно заведение, което предлага адекватна диагностика, изпълнена от гастроентерология и образни изследвания, хирург с опит в лапароскопските операции и добра онкология.
3D мамографията или дигиталната томосинтеза се различава от стандартната мамография, която предлага 2D картина. Тя помага на лекарите да направят обстоен скрининг за рак на гърдата, включително при хора без забележими признаци или симптоми на заболяването. Тази техника може да бъде от особено важно значение за някои пациенти, като например тези с плътна тъкан на гърдата. Точните изображения са от решаващо значение, тъй като ракът на гърдата е често срещан. По данни на Американското дружество за борба с рака 1 от 8 жени може да развие заболяването.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА 3D МАМОГРАФИЯТА?
3D мамографията е подобна на традиционната мамография. Тези мамографии са образни изследвания, които здравните специалисти използват за проверка за евентуални заболявания на гърдата, като например рак на гърдата. Стандартната 2D мамография създава плоско изображение на гърдата, докато 3D мамографията създава триизмерно изображение. Апаратът за мамография изпраща малки рентгенови сигнали през тъканта на гърдата под различни ъгли. След това той обединява всички изображения в едно 3D изображение. Окончателната 3D снимка дава пълна, подробна представа за гърдата. Лека- рите могат да я използват, за да открият признаци на атипични образувания или рак. Лекарите може да препоръчат 3D мамография, за да изследват образувания, които са характерни за рак, или за да се установи причината за симптомите, които човек може да изпитва. Използването на 3D мамография може да даде на лекарите и на пациентите повече увереност и сигурност при поставянето на диагнозата и при всички необходими последващи действия.
СРАВНЕНИЕ С ТРАДИЦИОННАТА МАМОГРАФИЯ
Традиционните 2D мамографии понастоящем са браншовият стандарт за визуализиране на тъканта на гърдата и един от най-добрите методи за скрининг за рак на гърдата. По време на 2D мамография медицинското лице компресира тъканта на гърдата, за да я направи възможно най-равномерна. След това апаратът създава прости рентгенови изображения на тъканта отстрани и отгоре надолу. При 3D мамографията процесът е подобен, с тази разлика, че медицинското лице прави множество рентгенови снимки на гърдата от много различни ъгли. След това компилира тези изображения, за да създаде пълно цифрово представяне на гърдата. Процесът позволява на лекарите да разгледат малки, отделни участъци от тъканта на гърдата. Това ниво на детайлност може да помогне на специалистите да открият по-точно някои форми на атипичен растеж в тъканта.
КОЙ СЕ НУЖДАЕ ОТ 3D МАМОГРАФИЯ?
Лекарите могат да препоръчат 3D мамография, за да изследват неочаквани образувания или за да се установи източникът на симптомите, които човек може да има. Американското дружество на гръдните хирурзи препоръчва на всички жени над 40-годишна възраст да се подлагат на годишен 3D мамографски скрининг на гърдите. От там добавят, че жените с по-висок от средния риск от рак на гърдата трябва да се подлагат на ежегодни прегледи от 35-годишна възраст нататък. Извършването на 3D мамография може да бъде особено полезно за тези с плътна тъкан на гърдата. Това е така, защото плътната тъкан може да направи изображенията от 2D мамографията по-мъгляви или неясни. Злокачествените образувания и признаците на тумори изглеждат плътни и бели на рентгеновото изображение. Плътната тъкан на гърдата също може да изглежда бяла, което може да затъмни всякакви признаци на необичаен растеж. Тъй като при 3D мамографиите се използват много изображения на различни слоеве на тъканта, за лекаря е по-лесно да открие неочаквани образувания дори в плътна тъкан на гърдата. Хората с нетипични симптоми или признаци на заболяване на гърдата също могат да се нуждаят от 3D мамография. Освен това 3D мамографиите могат да намалят необходимостта от последващи образни изследвания.
КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ?
Лекарите може да имат някои препоръки за дните, предшестващи мамографията. Например, те могат да препоръчат на пациентките да насрочат изследването непосредствено след менструалния си цикъл, тъй като по това време тъканта на гърдите може да е по-малко чувствителна. Може също така да се наложи да се избягва носенето на парфюми или дезодоранти в деня на мамографията, тъй като някои от тези продукти могат да попречат на процедурата. Освен това пациентките трябва да информират медицинския специалист за всички лекарства или хормони, които приемат. Те трябва да съобщят и за всички предишни операции или евентуална бременност. Процедурата на 3D мамографията е подобна на тази на стандартната мамография. Пациентът трябва да се съблече от кръста нагоре и да свали всички бижута. Медицинското лице поставя гърдата на пациента върху една компресираща плоча на апарата и използва втора плоча, за да изравни тъканта на гърдата и да създаде еднаква дебелина по цялата повърхност. 3D мамографският апарат прави много рентгенови снимки от различни ъгли. По принцип рентгенът може да направи 11 изображения за 7 секунди. След това компютърът обработва изображенията, за да формира ясен 3D образ. Цялата процедура може да отнеме около 30 минути. Хората може да изпитат известен временен дискомфорт от натиска върху гърдите, когато са под компресионната плоча.
РЕЗУЛТАТИ
Лекарите търсят в изображенията признаци на атипичен растеж, калциране или бучки в тъканта на гърдата. Ако мамографията показва потенциален здравословен проблем, може да се наложат допълни- телни изследвания.
СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ СЛЕД НЕОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
Ако мамографията покаже нетипичен резултат, пациентът може да се нуждае от допълнителни прегледи, за да се диагностицира проблемът. Въпреки това, нетипичните резултати не означават, че човек има рак на гърдата. Може да се наложи лекарите да изследват по-подробно определена област или да проучат евентуални кисти, образувания или калцификати, които представляват отлагания на калций. Последващият преглед може да включва едно или повече от следните изследвания: друга мамография, ултразвук, ядрено-магнитен резонанс. Ако резултатите не показват нищо обезпокоително, хората може да не се нуждаят от допълнителни изследвания до следващия си рутинен преглед. Ако допълнителните изследвания покажат някакви нетипични индикации, може да се наложи биопсия за потвърждаване на резултатите. Биопсията представлява тъканна проба, която лекарите изследват под микроскоп, за да проверят дали има ракови клетки.
ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
3D мамографията има за цел да открие заболяване чрез скрининг на тъканта на гърдата за възможни аномалии. Тя също така помага на здравните специалисти да диагностицират заболявания на гърдата. 3D мамографията може да има по-висок процент на откриване на заболяване от стандартните 2D мамографии и може да намали необходимостта от последващи образни изследвания. Последващият преглед може да включва едно или повече от следните изследвания: друга мамография; ултразвук; ядрено-магнитен резонанс. Ако резултатите не показват нищо обезпокоително, не се налагат допълнителни изследвания до следващия рутинен преглед. Ако допълнителните изследвания покажат някакви нетипични индикации, може да се наложи биопсия за потвърждаване на резултатите. Биопсията представлява тъканна проба, която лекарите изследват под микроскоп, за да проверят дали има ракови клетки. 3D мамографията се препоръчва като скринингов или диагностичен тест за заболяване на гърдата. Скрининговата мамография помага за ранното откриване на рак на гърдата, когато няма симптоми. Тя е годишен, рутинен тест за жени над 40-годишна възраст или такива с по-висок риск от рак на гърдата. Диагностичната мамография помага за диагностициране на заболяването, ако пациентът има някакви нетипични признаци или симптоми, като бучка или секрет от зърното.
РИСКОВЕ
3D мамографията крие минимален риск, а ползите от нея обикновено надвишават евентуалните рискове. Радиационната доза при 3D мамография може да варира, но е възможно да е малко по-висока от тази при 2D мамографията. Въпреки това тези дози все още са в рамките на одобрените от американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) нива на безопасност. Мамографиите може да дадат фалшиво положителен резултат, което означава, че е възможно да покажат аномалия, когато няма заболяване. Въпреки това 3D мамографията за скрининг и диагностика намалява вероятността от фалшиво положителни резултати. Нито един образен тест не е съвършен и винаги има вероятност мамографията да не успее да открие заболяване, особено в области, които са трудни за заснемане. Това се нарича фалшиво отрицателен резултат. Всички форми на мамография могат да бъдат неудобни. Въпреки това 3D мамографията може да причини по-малък дискомфорт, тъй като при нея се използва само минимален натиск за поддържане на гърдата на място по време на теста.
НАКРАТКО Мамографиите, използващи 3D технология, са сравнително нови, но много здравни заведения ги възприемат. Процесът е подобен на този при стандартната мамография, но 3D мамографиите предлагат по-пълно изображение на тъканта на гърдата, отколкото 2D мамографиите. Това позволява по-лесно да се видят неочаквани образувания и други проблеми в гърдите. Лекарите препоръчват всички, които се нуждаят от мамография, да се подлагат на 3D мамография, когато това е възможно. Провеждането на тези прегледи е от особено важно значение за хората с плътна тъкан на гърдата.
Крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми в България.
Снимка: Теодор Ангелов
Д-р Петя Баликова е специалист по Медицинска Онкология с опит и засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциноми в областта на гастроинтестиналния тракт и белодробен карцином. В момента е зам.- началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Завършва медицина в МУ-Пловдив и има опит в обучението на студенти като асистент към Медицински Университет в София в Катедра по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Участва като изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия, така и в различни генетични изследвания за персонализирана терапия. Член на борда на Клуб Млад Онколог – Young Oncologist Club – Bulgaria. Лектор и модератор в множество научни събития в страната и международни форуми в редица европейски държави. Участва в международни обучителни програми във водещи онкологични центрове – ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses и международни конгреси в онкологичната сфера като ICHNO, ESMO, ASCO. Д-р Баликова работи активно с млади специализанти и стажанти чрез асоциацията „Млад Онколог“ като помага за допълнителното им развитие и квалификация в най-новите онкологични аспекти – разработване на програми и проекти за доусъвършенстване на професионално ниво. Тя осъществява контакти със сродни организации и световно признати ментори от специализирани онкологични центрове, които спомагат за популяризиране сред младите лекари на най-новите методи за лечение и диагностика в областта на онкологията. Д-р Баликова е носител на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 година, присъдена от Българския лекарски съюз.
Статистиката за онкологичните заболявания за съжаление е доста обезкуражаваща. Според GLOBOCAN ракът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб с близо 10 млн. смъртни случаи, отразени за 2020 г. и приблизително 19 млн. новодиагностицирани пациенти. Според официални данни на Европейската комисия за 2020 г. водещо онкологично заболяване в Европа е ракът на гърдата, последвано от колоректалния карцином, простатния карцином и рака на белия дроб. Броят на новите онкологични диагнози от всички видове е нараснал до 2.7 млн., а 1.3 млн. обобщено са смъртните случаи в Европа. Най-смъртоносен остава белодробният карцином, колоректалния карцином, карцинома на гърдата при жените и панкреасният карцином. Данните за България остават разочароващи – смъртността при повечето локализации е една от най-високите при нас. Заболеваемостта спрямо процент от населението ни също е доста висока и най-обезку- ражаващо е, че все още процентът на новооткритите случаи в последен стадий на заболяването е един от най-високите в Европа, което само говори колко крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми, които до момента все още липсват. Стряскаща е статистиката, че броят на пушачите също е най-висок в родината ни, сравнено с всички европейски държави. Тютюнопушенето доказано е причина за заболявания като рак на белия дроб, панкреас, пикочен мехур и карцином в областта на главата и шията, а в България смъртността от тях е една от най-високите в ЕС. Преживяемостта от някои онкологични заболявания значително се подобрява, благодарение на развитието на диагностиката и лечението през последните 10 години и благодарение на въвеждането на т.нар. персонализирана медицина и в България.
КАК МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМАМЕ РИСКОВЕ ЗА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАКВИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ?
За предотвратяване на онкологичните заболявания не може да се говори в пълния смисъл на думата. Ако искаме да ограничим заболеваемостта трябва да ограничим факторите, които провокират канцерогенезата, но не всички от тях изобщо могат да бъдат контролирани – като генетичната предиспозиция. Факторите на околната среда, върху които имаме контрол, са замърсяването на въздуха (особено в София), вредните лъчения, излагането на канцерогенни химически вещества в производствата, радиацията, UV излъчването, тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването. Да не забравяме HPV вирусите, предизвикващи редица карциноми като рак на маточната шийка и рак на устната кухина, срещу които отдавна вече има действащи ваксини. Създаването и прилагането на национални скринингови програми в България за най-честите онкологични заболявания няма да намали заболеваемостта, но ще увеличи броя на ранно диагностицираните случаи, които могат да бъдат радикално излекувани. Генетичната предиспозиция към онкологични заболявания е основен фактор, върху който за съжаление ние самите нямаме контрол – или я имаш, или не. Ако обаче установим носителство на конкретни онкогени можем да бъдем много по-стриктни в профилактиката, а открити в ранен стадий повечето заболявания са лечими.
За установяване на генетична предиспозиция към рак е важно да познаваме фамилната си анамнеза за заболявания.
Ако е известно, че много от жените в различните поколения в дадена фамилия, например имат карцином на гърда или яйчници, те имат голям риск от носителство на мутации в т.нар. BRCA гени. Необходимо е младите жени от следващите поколения да извършат тестване за тези мутации. Важно е да се знае, че не само жените, но и мъжете могат да бъдат носители на тези дефектни гени. BRCA мутациите предизвикват в по-рядък процент и рак на простатата, както и рак на панкреаса. Не е задължително всеки член от такава фамилия да е носител на тези мутации, но информираността е много важна за последващото проследяване и профилактика. В генетичните лаборатории вече са налични и достъпни тестове за широк панел от гени, които могат да установят увеличен риск към рак на гърда, яйчници, колоректален карцином, белодробен карцином, панкреасен карцином, простатен карцином, мозъчни тумори, множествена ендокринна неоплазия и редица генетични синдроми като синдром на von Hipple- Lindau и синдром на Линч, увеличаващи рисковете за редица други по-редки карциноми.
КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ ВИ ЗА СКРИНИНГ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА РАЗБЕРЕМ КОЙ ТЕСТ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩ ЗА НАШИТЕ НУЖДИ?
В България е необходимо в най-близко бъдеще да бъдат изготвени и стартирани задължителни скринингови програми за най-честите онкологични заболявания, които доказано открити в ранен етап са напълно лечими. Това са ракът на гърдата, ракът на шийката на матката, ракът на простатата и колоректалния карцином. Искам да обърна внимание на читателите, че профилактиката и скринингът са две различни неща. Профилактичните прегледи се провеждат от пациентите по собствена инициатива, съобразено с индивидуалните им притеснения. Скринингът представлява задължително проследяване чрез профилактичен преглед и допълнителна образна и лабораторна диагностика за дадено онкологично заболяване при конкретна възрастова група и пол в определени периодичности, които се контролират от държавата. Държавата трябва да работи в посока здравна информираност на населението и въвеждане на скринингови програми с известна спешност, защото както прочетохте по-нагоре статистиката в България е една от най-зловещите в цяла Европа.
Един от най-лесните и ефективни скрининг методи е тестването за HPV-вируса (p16), чийто щамове са причинители за рак наматочната шийка.
Скринингът за рак на гърдата включва задължителните ехомамографски изследвания, скринингът за колоректален карцином включва тестове за окултно кървене и провеждане на диагностична колоноскопия, а простатният карцином може да бъде засечен и с регулярно тестване нивата на простат-специфичният антиген (PSA). Провеждането на нито един от тези методи не представлява трудност за здравните специалисти в България. От въвеждането и регулирането на скрининг програмите ще имат полза всички – и здравните специалисти, и здравните власти, и държавата.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?
Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване. Днес под прецизна или персонализирана медицина се разбира адаптация на цялостния диагностично-терапевтичен подход в това число и лечебните интервенции към индивидуалните характеристики на пациента и неговата болест, което е принципно различно от конвенционалния подход на определяне на лечението въз основа на фенотипни особености. В здравните заведения в страната се провеждат редица високоспециализирани хирургични процедури като лапароскопски и ендоскопски изследвания, както и специфични образни изследвания като компютърна томография (CT scan), ядрено магнитен резонанс (MRI), сцинтиграфски изследвания (SPECT), нуклеарни изследвания като позитронно-емисионната томография с нейните различни направления – PET CT FDG, 68-Ga DOTA-TOC и FAPI PET. В онкологичната практика персонализираният подход към всеки случай означава определянето на най-точното и най-ефективно лечение въз основа на индивидуалния геномен профил на тумора на пациента в комбинация с онези уникални характеристики, които отличават пациентите един от друг. Провеждането на молекулярно изследване, за определяне на наличието на предиктивни биомаркери е стандарт в грижата за пациентите с онкологични заболявания. При някои тумори, като рака на белия дроб и колоректалния карцином, са идентифицирани множество изменения (геномни алтерации) в редица гени, които могат да повлияят върху избора на терапия, което определя нуждата от прецизна диагностика при тези пациенти. Провеждането на изчерпателен генетичен анализ (NGS) при пациентите с редица онкологични заболявания е включено в препоръките на редица международни онкологични дружества, които българските онколози също спазват стриктно. Изчерпателното геномно профилиране се определя като ключов компонент в подобряването на грижата за пациентите. В зависимост от типа рак, геномното профилиране се извършва от туморна проба (тъканна биопсия) или от кръвна проба (течна биопсия) като се анализират над 400 гена. Този метод се прилага вече и в редица лаборатории и в България, сред които е и „Геника“.
Снимка: Личен Архив
ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ МИНАВА ПАЦИЕНТА, ЗА ДА СТАРТИРА НЕГОВОТО ЛЕЧЕНИЕ?
Онкологичното заболяване се диагностицира първо чрез биопсия от туморната формация, когато откриването на заболяването не е в условие на спешност, след което се извършва хистологично потвърждение от патолога. Задължително е провеждане на целотелесно образно изследване – компютърна томография (CT scan) или позитронно-емисионна компютърна томография (PET CT). Визуалната диагностика на цялото тяло е много важна, защото дори и малки тумори могат да бъдат много злокачествени и немалък процент от случаите се откриват когато вече са се разпространили по лимфогенен и хематогенен път извън засегнатия орган до други части на тялото. Много често симптомите на рака не идват от първоизточника, а от някоя от другите засегнати зони в тялото. Възможно е да се направи биопсия от бял дроб, кост или туморна формация в областта на корема и таза без ясно обособено първично огнище. Тогава хистологичната верификация заедно с иму- нохистохимичното изследване и образната диагностика поставят окончателната диагноза. Всеки пациент с поставена диагноза „рак“ бива разглеждан от мултидисциплинарен борд от специалисти, включващ онколог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик, хирург, гастроентеролог, гинеколог,ортопед, уролог, УНГ специалист и други според локализацията на първичния тумор. В екипа от специалисти в МБАЛ „Света София“ разполагаме и с клиничен психолог. За всеки конкретен случай се изготвя и предлага индивидуален план за лечение и диагностика. В зависимост от стадия и степента на разпространение на рака, леченията могат да бъдат чрез операция, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна и имунотерапия, или комбинация от няколко от тях. В клиниката по Медицинска Онкология в МБАЛ „Света София“ спазваме неотлъчно много важен принцип в онкологията – прилага- ме т.нар. “continuum of care” (лат.). Опитваме се да предложим на всеки пациент оптимална последователност на неговото лечение за всеки един етап на болестта, без да му отнемаме шанса да премине през всички възможни и налични лечения, съществуващи в световен мащаб за неговото заболяване. Много често при изчерпване на терапевтичните възможности търсим подходящо клинично изпитване, в което бихме могли да го включим или при нас, или в някои друг онкологичен център, благодарение на изградената мрежа и добра колаборация с нашите колеги онколози.
КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Ракът със своята изменчивост и хетерогенност е едно от най-трудните за контрол и лечение заболявания и представлява постоянно предизвикателство за нас онколозите. През последните години иновациите в онкологичното лечение са основна част в клиничните проучвания и научни разработки както в лекарственото лечение, така и в хирургичните, лъчетерапевтичните и радионуклидни подходи. Набляга се много върху комбинацията от няколко метода и тенденцията е за включване на предоперативно (неоадювантно) лекарствено лечение преди радикални оперативни интервенции с цел органосъхраняване, по-добро качество на живот и по-дълъг период, свободен от заболяване. Традиционните лечения на рака се основават на местоположението на тумора и вида на раковите клетки, които пациента носи в тялото си. Тумор-агностичните терапии са нов терапевтичен подход в лечението на рака, при който се идентифицират специфични генетични мутации или изменения в клетките, които стимулират растежа и трансформирането им в ракови. Разработват се и се прилагат лекарства именно срещу тези генетични характеристики на раковите клетки, независимо от произхода и локализацията на злокачествения тумор. Таргетната (прицелна) терапия е вид лечение, насочено към определени структурни характеристики на туморната клетка (таргети), като по този начин тя е много по-селективна от класическата химиотерапия и двете в комбинация са много по-ефективни срещу раковите клетки, защото имат различни, но допълващи се механизми на действие. Имунотерапията е една от най-обещаващите иновации в онкологията, която има за цел да активира собствената имунната система на пациента за борба с рака. Един от най-разпространените видове имунотерапия представлява блокирането на определени протеини, които пречат на имунните клетки да атакуват раковите клетки. Това „блокиране на блокирането“ всъщност позволява на имунната система да активира Т-клетките си отново, които са отговорни за имунния отговор и защита и могат да разпознаят и унищожат раковите клетки. Към настоящия момент и в България имунотерапи- ята се прилага активно и в комбинация с таргетна и химиотерапия и НЗОК реимбурсира голям брой лекарства, прилагани и в целия Европейски съюз. Това дава възможност на лекарите онколози да практикуват медицина, която е базирана на международните онкологични препоръки на дружества като ESMO и NCCN. От най-новите онкологични терапии доказано успешна и вече в приложение в някои държави е т.нар. CAR-T клетъчна терапия. Тя е иновативен подход, който включва генетично модифициране на собствените имунни клетки на пациента, за да започнат да убиват раковите клетки. Терапията е особено успешна при лечението на заболявания като левкемия и лимфом. Нещо съвсем ново, което придобива популярност са нанотехнологиите и изкуственият интелект (AI), които са включени в широк набор от клинични проучвания, от които очакваме позитивни резултати съвсем скоро.
СПОРЕД ВАС РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОБОЛНИ ПАЦИЕНТИ У НАС С ТОВА, ПРЕДЛАГАНО В ЧУЖБИНА?
Съществуват известни разлики в различните етапи от лечението на онкологичните пациенти между нашата страна и останалите държави. По отношение на диагностиката няма никакви разлики в методиката, дори напротив – скъпоструващи специфични изследвания като РЕТ СТ са достъпни и напълно безплатни за всеки здравноосигурен пациент. Трябва да отбележим, че се наблюдава интервал на изчакване при насочване на болните към диагностика и лечение поради тромавата здравна система. Много по-голямо забавяне обаче има в другите европейски държави, където консултацията с лекар специалист изисква месеци чакане. По отношение на хирургичното лечение спокойно можем да твърдим, че и в България има специалисти на много високо ниво, особено в лапароскопската хирургия на гастроинтестиналните злокачествени тумори,гинекологичните заболявания и гърдата – това е и фокусът на мултидисциплинарния екип от специалисти, от който съм част в МБАЛ „Света София“. Лъчетерапията и по-специфично радиохирургията претърпя подем през последните години и у нас, все по-широк е обхватът на приложението й при злокачествените заболявания. В момента достъпът до системното лекарствено лечение на онкологичните заболявания е много сходно и близко до някои европейски държави и изпреварва други. Към момента в България са налични и се реимбурсират от НЗОК редица лекарствени продукти за противотуморно лечение, свързани с различни генетични мутации, но за съжаление държавата все още не заплаща тяхното установяване чрез специфични високоспециализирани изследвания – пациентите сами заплащат този задължителен етап от диагностиката. Очакваме и в България в най-скоро време да отпадне тази тежест от онкологичните пациенти и държавата да покрива изцяло всички етапи от диагностично-лечебния процес на онкологичните заболявания.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
