Д-р-Иван-Димитров

Д-Р ИВАН ДИМИТРОВ:ПРОФИЛАКТИКАТА СПАСЯВА ЖИВОТ, НЕ ОПЕРАТИВНАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Д-р Иван Димитров е началник Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО в МБАЛ
„Света София“. Завършва МУ – Плевен и притежава специалностите „Акушерство и гинекология“ и „Обща хирургия“. Има магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ с дипломна работа ма тема „Оценка и управление на риска от карцином на маточната шийка”.

Участва активно в развитието на сектора по оперативна гинекология и въвеждането на минимално инвазивна лапароскоспка хирургия.
От 2021 г. е част от екипа на МБАЛ „Света София”
с насоченост към онкогинекология, оперативна гинекология и ендоскопска и тазова хирургия.
Д-р Димитров членува в European Endometriosis League, ESGE (European Society for Gynaecological Endoscopy), Българско хирургично дружество, Българско дружество по акушерство и гинекология и Български лекарски съюз.

Д-Р ДИМИТРОВ, ДОКОЛКО ЛАПАРОСКОПСКИТЕ МЕТОДИ ИЗМЕСТИХА ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В ГИНЕКОЛОГИЯТА?
Неинвазивната лапароскопска хирургия за лечение и диаг- ностика на гинекологичните заболявания е много по-щадя- ща за пациента и съответно трябва и да бъде по-предпочи- тана. Разбира се, конвенционалната хирургия не би могла да бъде заместена напълно и намира място в съвременната медицина, но в определени случаи. През последните годи- ни се наблюдава положителна тенденция за приложение на лапароскопски методи във все повече болнични заведения. В гинекологичната клиника към МБАЛ „Света София” спо- ред статистиката ни за последната година сме приложили минимално инвазивна лапароскопска хирургия при 75.1% от гинекологичните операции. Тези резултати показват, че сме на нивото на големите европейски клиники, където на- истина се мисли пациентът да е максимално облекчен – с по-кратък болничен престой, с минимална болка и бързо въз- становяване.

КОГА И ПРИ КАКВИ СЪСТОЯНИЯ СА ПРИЛОЖИМИ ЛАПАРОСКОПСКИТЕ ОПЕРАЦИИ ВЪВ ВАШАТА СФЕРА? Лапароскопската хирургия е приложима при всички добро- качествени гинекологични заболявания, както и при диаг- ностиката и лечението на някои злокачествени заболявания. Най-често третираните заболявания са миомна болест на матката, ендометриоза и тумори на яйчниците. Лапароскоп- ската хирургия е основен метод за лечение на онкологични заболявания в ранен стадий и за диагностика в напреднал стадий.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ТЕХНИКА ПРИ ДИАГНОСТИКА НА БЕЗПЛОДИЕ?
Когато говорим за диагностика и оперативно лечение на безплодие минимално инвазивните ендоскопски методи са единствените приложими в съвременната хирургия. Кон- венционалната хирургия няма място при тази патология. Развитието на минимално инвазивните техники оказва го- лямо влияние върху диагностиката и лечението на женския инфертилитет. Напредъка на хистероскопските методи и апаратура позволява на хирурга да третира всички заболя- вания в маточната кухина, създавайки оптимални условия за забременяване и износване на бременност. Най-честата патология са полипи, субмукозни миомни възли, прегради и различни вродени малформации на маточната кухина. Лапароскопска хирургия за диагностика и лечение на стерилитет е приложима също и при ендометриоза, миома на матката и тубарна патология.

КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД ТАКАВА ИНТЕРВЕНЦИЯ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНАТ ОТНОВО ОПИТИТЕ ЗА ЗАЧЕВАНЕ?
В зависимост от използваните неинвазивни методи и пато- логията, която е третирана, има различни протоколи. Всичко зависи от индивидуалния случай на пациентката. Например при лапароскопско лечение на миома е препоръ- чително да не се забременява в следващите 3 до 6 месеца. При лапароскопско лечение на еднометриоза съветваме па- циентите да започнат с опити за зачеване максимално рано след операцията.
При използване на хистероскопска хирургия най-често опи- ти за зачеване могат да започнат след един месец.
Разбира се, всеки случай е индивидуален и лекуващият лекар ще посъветва пациентката за подходящото в нейния случай.

ИЗВЪНМАТОЧНАТА БРЕМЕННОСТ Е ДРУГ ПРОБЛЕМ ПРИ МЛАДИТЕ ЖЕНИ. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ?
За съжаление този проблем се среща все по-често. Извънма- точната бременност е спешно състояние в гинекологичната практика, а понякога и животозастрашаващо. Основен про- блем е ранното или навременно диагностициране и избора на лечение. Медикаментозно лечение се използва рядко и при строг контрол.

За щастие в наши дни основен метод за лечение на извън- маточната бременност е приложението на лапароскопска хирургия. В повечето случаи липсата на апаратура или под- готвен лапароскопски екип е единствената причина за из- ползване на отворена конвенционална хирургия при това състояние.

ПРИ ЖЕНИТЕ В МЕНОПАУЗА ПЪК СЕ ПОЯВЯВА ПРОЛАПС. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКИ МЕТОД? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА И КОЛКО ТРАЕН Е ЕФЕКТЪТ СЛЕД НЕЯ?

Това състояние води до нарушаване комфорта и качеството на живот на жената. Свързва се с вродена слабост на съ- единителната тъкан и редица предразполагащи фактори. Има редица оперативни техники, които са приложими при пролапс. Когато говорим за жени в менопауза, най-често се използва минимално инвазивна вагинална хирургия. Лапа- роскопски методи се използват при определени условия с добри следоперативни резултати. Независимо от избора на оперативен метод и техника, основен момент в следопера- тивният период, който определя и колко траен ще е ефектът, е режимът на пациента. При използване на лапарскопкска хирургия процентът на рецидиви е по-малък.

КАК ПРОТИЧА САМАТА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
Лапароскопската хирургия, наричана
още „минимално инвазивна” или „безкръвна хирургия”, е съвременният метод за достъп до коремната кухина. За разлика от класическата „отворе- на” хирургия, където се използват различни по размер разрези, при ла- пароскопската се използват един или няколко малки разреза по 0.5 см и 1.0 см. През тези малки разрези хи- рургът поставя ендоскопска камера и работни инструменти. Камерата позволява увеличение на образите и оперативното поле, което гарантира минимална кръвозагуба, минимална травма на тъканите и прецизност на оперативната интервенция. За разли- ка от класическата хирургия, при ла- пароскопската се извършва цялостен оглед на коремната кухина и органите в нея.

КАК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ПАЦИЕНТКИТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ?
Това е едно от предимствата на лапа- роскопската хирургия.

Поради липсата на големи разрези и травми на ко- ремната стена, възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и е свързано с минимална следоперативна болка и болничен престой.

Именно затова лапароскопската хирургия се причислява към така наречената еднодневна хирургия.

ИМА ЛИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕТОД И КАКВИ СА ТЕ?
Има много митове и спекулации по отношение на показания и противопоказания. Както всеки метод и лапароскопската хирургия има противопоказания.

Основните пречки да се извърши интервенцията с лапароскопски методи са голям обем на оперативният обект и напреднало онкологично заболяване.

Предходни оперативни интервенции и обезитет (наднормено тегло) на пациента не са противопоказания за лапароскоп- ска хирургия.

ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДОСТАТЪЧНО ПОДГОТВЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЛАПАРОСКОПИЯ?
В България към момента има малко, но добре подготвени и обучени лапароскопски екипи. В болнични заведения като МБАЛ „Света София” с подготвени ендоскопски екипи, лапа- роскопската хирургия е над 70%, за разлика от останалите, където е средно около 30% от общия обем на интервенциите. Липсата на ендоскопска апаратура или обучение не е причи- на за приложение на класическа хирургия в съвременната медицина. Все повече млади колеги проявяват интерес към лапароскопските методи и техники, което предполага нали чие на добре подготвен екип във всяко лечебно заведение в бъдеще. В клиниката ни залагаме на максимално ранно обу- чение на колегите, дори още от ниво студенти, защото ценим развитието на екипите ни. В момента подготвяме стартира- не на обучителни курсове за специализанти и специалисти по минимално инвазивна ендоскопска хирургия, както и създаване на център по ендоскопска хирургия.

ОТДЕЛЯ ЛИ БЪЛГАРКАТА ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА?
Ситуацията е сходна, както с лапароскопските екипи. Съ- временната жена не пропуска ежегодната онкопрофилакти- ка, но липсата на национална скринингова програма остава голяма част от популация непрофилактирана.

В последните години се наблюдава по-голяма ангажи- раност на дамите към тяхното здраве и посетилите гинекологичен кабинет получават адекватна профилак- тика.

ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ПИСА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА 12-КИЛОГРАМОВ ЯЙЧНИКОВ ТУМОР ОТ ПАЦИЕНТКА. КАК Е ВЪЗ- МОЖНО ТУМОРЪТ ДА СТИГНЕ ТАКИВА РАЗМЕРИ?
Да, това е още един пример за липсата и необходимостта от национална профилактична програма. Образуванията в областта на женската полова система се развиват бързо, именно затова е изключителна важна профилактиката поне веднъж в годината, а при фамилна обремененост и по-често. Истината е, че подобни случай не се срещат рядко.

Коремната кухина е достатъчно голяма, което позволя- ва безсимптомно развитието на различни видове тумори. При ежегодна профилактика яйчниковите тумори се диагностицират в по-малки размери, което позволя- ва приложението на лапароскопска хирургия.

При липса на профилактика пациентът търси помощ при първите симптоми, което означава голям обем на тумора и задължително приложение на класическа хирургия. Истина- та в подобни случай е, че няма значение какъв метод сме приложили за лечение, а кога е приложен. Късното диагно- стициране гарантира по-лош изход и прогноза на заболя- ването. Профилактиката спасява живот, не оперативната интервенция. Съвременната медицина и здравна система залагат на първо място на профилактика и на второ – на лечение.

1-2

Д-Р АДРИАНА АНДРЕЕВА:
ИМУНОТЕРАПИЯТА МОДУЛИРА ИМУННАТА СИСТЕМА И ПОВИШАВА СПОСОБНОСТТА Й ДА РАЗПОЗНАВА И УНИЩОЖАВА ТУМОРНИТЕ КЛЕТКИ

Д-р Адриана Андреева е онколог, част от екипа на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Тя е специалист по Медицинска онкология и Вътрешни болести.

Диагностицира и лекува пациенти с онкологични заболявания, както и високорискови пациенти с кардиоваскуларни, белодробни заболявания и захарен диабет. Има допълнителни курсове и квалификации по нефрология, кардиология и ревматология, пулмология и алергология.

ПРЕЗ МАРТ МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВА- НЕ НА РАКА СЪОБЩИ ТРЕВОЖНИ ДАННИ. СПОРЕД ТЯХ, АКО НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, СЕ ОЧАКВА ДО 2035 Г. СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ ДА НАРАСНАТ С 24%, КОЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ РАКА В ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТНОСТ В ЕС. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА?

Към настоящия момент в Европа злокачествените заболява- ния заемат второ място по значимост след болестите на сър- дечно-съдовата система.
Независимо че в много европейски държави все повече се прилага ефективна и целенасочена профилактика, смърт- ността от онкологични заболявания нараства.

Смъртността зависи от стадия на заболяването, хистологич- ния вид на тумора, навременната диагностика, точността на диагностичните методи и ефективността на лечението. За съжаление, тяхното неблагоприятно развитие и съчетание е причина за наблюдаваните негативни тенденции.

Основни причини за нарастване на раковите заболявания са застаряването на населението, факторите на околната среда и факторите, свързани с начина на живот – начин на хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, физическа активност, полова култура, професионални увреждания, замърсяване на околната среда. До скоро честотата на ня- кои онкологични заболявания беше по-висока в развитите западни държави. През последните години се наблюдава тревожна тенденция за нарастване на онкологичните забо- лявания в страните от Източна и Южна Европа, свързана с „позападняване“ начина на живот там.

КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ В РЕЗУЛТАТ НА РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

За съжаление, повечето изследвани локализации на злока- чествените заболявания в България показват неблагопри- ятни тенденции. Причините за това са комплексни. Често болестта се диагностицира в напреднал стадии, което зна- чително намалява шансовете за успешно лечение. Липсват национална програма за контрол на злокачествените забо- лявания и програма за популационен скрининг, които са в основата на ранната диагностика, преживяемостта и смърт- ността в страната. Организираният скрининг е показал своята ефективност в страни като Финландия, например, където след въвеждането му стандартизираната смъртност от рак на маточната шийка е намаляла с 80%.

Друг определящ фактор е ниската здравната култура на на- селението. По този показател България се нарежда на едно от водещите места в света. Изключително висок е процентът на пушачите. Не са по-добри и показателите за култура на храненето и физическа активност. Важен фактор е и заста- ряването на населението – онкологичните заболявания за- честяват с напредване на възрастта. Липсват образователни програми. Само 30% от българите посещават профилактич- ни прегледи.

Лечението на рака е комплексен процес, който за съжаление у нас не е добре организиран. Липсва колаборация между отделните диагностични и терапевтични звена. Освен от мо- дерна и скъпо струваща терапия, много от тези пациенти се нуждаят от палиативни грижи в последните стадии на болес- тта. Реално достъпно и работещо финансиране от държавата и здравната каса за това липсва.

СПОРЕД НЯКОИ СПЕЦИАЛИСТИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЛИЧ- НИТЕ ЛЕКАРИ У НАС НЕ РАЗПОЗНАВАТ СИМПТОМИТЕ НА НЯКОИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, А ПАЦИЕНТЪТ ОТ СВОЯ СТРАНА Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА ОТ СПЕЦИАЛИСТ, КОГАТО ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ОЩЕ В НАЧАЛЕН СТАДИЙ. ТАКА ЛИ Е И КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?

Личните лекари са в самото начало на диагностичния про- цес, което им отрежда изключително важна роля. Голямата натовареност на ОПЛ вероятно е една от причините за про- пускане на ранните симптоми на онкологичното заболяване и навременната диагностика.

Личните лекари получават финансиране за отсяване на ри- сковите групи пациенти, но на практика това не винаги се случва или се случва формално.

Понастоящем медицинската наука е постигнала напредък, позволяващ голяма част от злокачествените заболявания да бъдат предотвратени чрез целенасочена профилактика.

Световният опит е доказал, че най-ефективното средство е откриването на болестта в ранен стадии, което е свързано с успешно лечение. Трябва да се работи в посока финанси- ране на програмите за скрининг и превенция, повишаване броя на обхванатите от профилактичен преглед пациенти, на повишаване информираността на хората относно риско- вите фактори, здравословен начин на живот, хранене и фи- зическа активност.

КАКВО Е НИВОТО НА ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА В БЪЛГАРИЯ?

В България липсва действаща национална програма за профилактика на рака. Има някои локални инициативи за безплатни профилактични прегледи, които се провеждат не- системно. Резултатите в повечето случаи показват късно ди- агностицирани злокачествени тумори в напреднал стадии, при които трудно се постига успешно лечение.

КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?

Промените в нормативната уредба на Министерството на здравеопазването, които засягат събирането и интерпрета- цията на данни за злокачествените заболявания през по- следните години, както и липсата на финансиране, доведоха до невъзможност за пълна и точна информация за разпрос- транението на злокачествените заболявания в България. По данни на международни източници (GLOBOCAN) най-чести- те локализации в България са колоректалният карцином, ра- кът на простатата, белия дроб и женската гърда.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИМУНОТЕРАПИЯТА КАТО ЛЕЧЕНИЕ?

Имунотерапията е метод, чрез които се модифицира имун- ната система, с което се дава възможност на организма сам да се пребори с рака.

Туморните клетки притежават множество механизми, с които да избягват действието на имунната система, как- то и да възпрепятстват имунните клетки да реагират.

Туморните клетки имат по повърхността си специфични ре- цептори, чрез които се свързват с имунните клетки, потис- кат активността им, като така възпрепятстват имунната реакция. Прилагането на имунотерапия води до потискане на тези механизми и активиране на имунния отговор срещу раковите клетки. Имунотерапията включва различни по вид медикаменти – моноклонални антитела, ваксини, онколитич- ни вируси.

ПО КАКВО ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ИМУНОТЕРАПИЯТА СЕ РАЗЛИ- ЧАВА ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА?

Това са два метода с напълно различен механизъм на действие. Цитостатиците, използвани при химиотерапия- та, са химични субстанции, които потискат механизмите на клетъчното делене, като взаимодействат със структури, раз- положени предимно в клетъчното ядро. Колкото по-висока е растежната фракция на тумора, тоест колкото по-активно се делят туморните клетки, толкова по-добър ще е клиничният отговор към лечението.

Химиотерапията атакува всички бързоделящи се клетки. Освен туморните, такива са и клетките на костния мозък, лигавиците на стомашно-чревния тракт, космените фоли- кули, половите клетки. Това води до специфични токсични прояви като косопад, гадене, кожна и лигавична токсич- ност, нарушения в репродукцията, анемия, спад на левко- цити и тромбоцити.
Когато лечението започне, ефектът често е почти незабавен. ХТ спира да действа след като лекарствата престанат да се прилагат.

От друга страна, имунотерапията модулира имунната систе- ма, като повишава способността й да разпознава и унищо- жава туморните клетки. Така се предпазват здравите тъка- ни и токсичните ефекти са значително по-слабо изразени. Имунотерапията често отнема повече време до появата на видим резултат. Имунотерапията може потенциално да сти- мулира имунната система да продължи да се бори с рака дори след спиране на лечението.

ПРИ КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПРИЛОЖИ- МА ИМУНОТЕРАПИЯТА?

Терапиите в онкологията са строго индивидуализирани. Имунотерапевтичните лекарства се използват най-вече в напреднал стадии на заболяването. Те са много ефективни при малигнен меламом, белодробен карцином и карцином на бъбрека. Прилагат се също и при уротелен карцином, тумо- ри на глава и шия, колоректален карцином, хепатоцелуларен карцином.

Имунотерапията е особено ефективна при пациенти, при които не целим излекуване, а максимално удължа- ване на живота, при това с добро качество.

Дали може да се приложи имунотерапия при даден пациент ще зависи от туморната генетика и биологията на тумора, както и от наличието на предиктивни биомаркери. Биомар- керите са биологични молекули, които се откриват в кръвта или тъканите и предоставят информация за вероятността за отговор към дадено лечение. Провеждането на биомаркерен тест е втората важна стъпка след поставянето на диагнозата.

ИМА ЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ТЯ НЕ Е ПРИЛОЖИМА?

Да, ако генетичният профил на тумора не е индициран за приложение на имунотерапия. Имунотерапия не се прилага в ранните стадии на заболяването, с изключение на малиг- нения меланом, където се използва в адювантен план. Па- циенти в тежко увредено общо състояние, такива със силно компрометирана функция на черен дроб, бял дроб и бъбреци също не са подходящи.

КАКВА Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЛЕЧЕНИЕТО С ИМУ- НОТЕРАПИЯ?

Това ще зависи от еволюцията на заболяването, индивидуал- ната поносимост към лечението, общото състояние на паци- ента. Като цяло, лечението продължава до настъпването на прогресия или до наличието на клинична полза за пациента.

ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ СЛЕД ПРИЛОЖЕНИЕТО Й?

Да, но обикновено са леки до умерени и обратими, ако бъдат открити навреме. Могат да се появят по всяко време от лече- нието, дори и след преустановяването му. Най-често включ- ват гадене, диария, грипоподобни симптоми, кожни реак- ции като обрив и сърбеж. Много от страничните ефекти на имунотерапията произлизат от свръхактивиране на имунна- та система. Най-често се засягат кожата, червата, жлезите с вътрешна секреция, бял и черен дроб. Тежките нежелани реакции, водещи до окончателно прекратяване на лечение- то, са много редки.

ИМУНОТЕРАПИЯТА, КОЯТО СЕ ПРИЛАГА У НАС, НА НИВО- ТО НА ТАЗИ В ДОБРИТЕ ЗАПАДНИ БОЛНИЦИ ЛИ Е?

Имунотерапията е ново направление в лекарственото лече- ние на туморите, което през последните 10 години се раз- вива изключително интензивно. Като цяло, лечението на пациенти със солидни тумори у нас, независимо дали е иму- нотерапия или друг терапевтичен подход, е на много високо ниво, идентично с това в другите европейски държави. Па- циентите имат осигурен бърз достъп до специалистите онко- лози, което осигурява и ранен старт на терапията. Българските онкологични пациенти имат достъп до почти всички одобрени от Европейската агенция за лекарствата медикаменти и могат да подходят с доверие към избора на- правен от техните онколози.

ИМАТ ЛИ ВСИЧКИ ПАЦИЕНТИ ДОСТЪП ДО ИМУНОТЕРА- ПИЯ? ЗДРАВНАТА КАСА ПОЕМА ЛИ ИМУНОТЕРАПИЯТА?

От 2012 година онкологичните лекарства се реимбурсират от здравната каса. В момента в България се плащат почти всички нови терапии. Те са напълно достъпни и поети от НЗОК за всички здравноосигурени лица по стриктно описа- ни критерии за това лечение.

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО СПЕЦИАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ, КОИ- ТО ДА ПРИЛАГАТ ТОВА ЛЕЧЕНИЕ?

Да, онколозите у нас, работещи в частни и държавни уни- верситетски болници, се усъвършенстват постоянно. Нови- ните в онкологията излизат на най-високите форуми като ASCO и Европейската асоциация по медицинска онкология. Всички онколози в страната имат достъп до тази информа- ция. Постоянно се организират научни форуми и конферен- ции, където онколози и имунолози обсъждат нови данни,обменя се световен клиничен опит, споделят се резултати от прилаганото лечение.

доц.-д-р-Константин-Гроздев

ДОЦ. Д-Р КОНСТАНТИН ГРОЗДЕВ, ДМ:ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е РАК НА МЕТАБОЛИЗМА!

Доц. д-р Константин Гроздев, дм е началник на Отделението по хирургия в МБАЛ „Света София“.
Той е председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия и е член на Международната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания.

Носител е на наградата “Акад. Д-р Асен Хаждиолов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Завършва Медицински университет – София. Специализира в Европейското училище по лапароскопска хирургия на Университетска болница Saint- Pierre, Брюксел, Белгия. Притежава магистратура по здравен мениджмънт. Защитава дисертация на тема „Съвременни миниинвазивни техникив лапароскопската хирургия – предимства и недостатъци”. Избран е за “Доцент” от МУ – София. Автор на повече от 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Редактор на монографичния труд “Мултидисциплинарен подход в бариатричната/ метаболитната хирургия”.Има повече от 1000 лапароскопски операци.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СВЕТЪТ НЕ СПИРА ДА ГОВОРИ ЗА COVID-ПАНДЕМИЯТА, А КАТО ЧЕ ЛИ НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО, КОЕТО НЕ СПИРА ДА УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА СИ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. КАКВИ СА ДАННИТЕ?

Затлъстяването е пандемия – сериозен световен проблем. През 1997 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява затлъстяването за пандемия, като го нарежда до тютюнопу- шенето като двете основни предотвратими причини, увреж- дащи здравето на хората и водещи до намаляване продължи- телността на живот. По данни на СЗО хората с наднормено тегло днес са три пъти повече, отколкото през 1997 г. В на- чалото на COVID-пандемията ние от Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия алармирахме обще- ството за нарастващата опасност от затлъстяване с отворено писмо до медиите. Предупредихме, че то е основен рисков фактор за развитие на COVID-инфекция, както и обратно- то, че COVID-пандемията може да доведе до заседнал начин на живот, неправилно хранене, стрес и съответно до повече хора със затлъстяване. Никой не обърна внимание и не проя- ви загриженост тогава, и днес статистиката потвърди наши- те опасения – пациентите със затлъстяване са с много по-ло- шо протичане на инфекцията, по-голям риск от усложнения и нужда от респиратори, и с по-висока смъртност. Всичко това се случва на фона на увеличаване на общата честотата на затлъстяването. Нужни са спешни мерки!

А КАКВА Е ПРИЧИНАТА? ЗАЩО ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРО- ДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ?

Затлъстяването е сериозно, рисково заболяване, със слож- но хронично протичане, което се определя от разнообразни фактори – наследствени, генетични, начин на хранене, фи- зическа активност, стрес и др. То не е просто като да ня- маш воля за здравословен начин на живот. Това е и една от причините повечето хора, включително и специалистите, да го подценяват като проблем. Затлъстяването е резултат на неправилен метаболизъм. То е като рак на метаболизма и като всеки рак има своите стадии на развитие. При най-ле- ките форми пациентите имат само леко повишено тегло и обиковено се поддават на лечение, без да има прогресия на заболяването. В тежките случаи, когато не се лекуват, паци- ентите вече са със свръхзатлъстяване (повече от 150-200 кг), захарен диабет тип 2, високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, омазняване на черния дроб и редица други прояви на увредения метаболизъм. Но и тук има решения.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО? МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ НЯКАКВА СПЕЦИФИЧНА ДИЕТА?
Само с диета не става! Най-важни са профилактиката и мул- тидисциплинарния подход. Разбира се, най-доброто лечение е профилактиката. Тя започва още с вътреутробното раз- витие. През този период е важно как се храни бременната жена. Следва кърменето – то е задължително. При кърмене до 6-тия месец значително се намалява рискът от развитие на затлъстяване у детето. Но най-важно е възпитанието на подрастващите. За съжаление, България се намира на едно от челните места в ЕС по детско затлъстяване. Не въведем ли бързо обучителни и скринингови програми при децата, които да са насочени към здравословен начин на живот и навици, правилно хранене и ранна диагностика, борбата със затлъстяването ще става все по-трудна.

За диетите трябва да се знае, че няма универселна такава, която да помага на всички хора. Няма как и да е иначе, тъй като всеки човек е различен, има различно ежедневие, раз- лични навици, различни вкусови възприятия, различен ме- таболизъм. Именно тук идва мултидисциплинарният подход. Необходим е екип от специалисти, вклюващ специалист по хранене, психолог, специалист по физическа активност, ен- докринолог и хирург, които да решат индивидуално за всеки пациент какъв вид лечение би бил най-подходящ за него – хранителен режим, психотерапия, спорт, медикаменти или хирургия. Най-често лечението е комбинация от няколко ме- тода. И това прави затлъстяването лечимо и отслабването възможно и трайно.

КАКВО Е МЯСТОТО НА ХИРУРГА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО? МОЖЕ БИ В ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗЛИШНИТЕ МАЗНИНИ?
Хирургията за лечение на затлъстяването се нарича бари- атрична хирургия и няма нищо общо с отстраняване на маз- нини, липосукция или каквато и да е друга козметична опе- рация.

Хирургът има основна роля, както и всеки лекар, най-мал- кото в това да разяснява това. Бариатричната хирургия и подлагането на такава операция не е толкова просто за па- циента като това да отиде в съседна държава и да си на- прави операция за увеличаване на бюста или коригиране на носа. И в хирургията на това заболяване има тънкости, кои- то трябва да се познават. Опитът на хирурга заема водеща роля.

КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА БАРИАТРИЧНАТА ОПЕРАЦИЯ?
Бариатричната хирургия, въпреки че се извършва лапаро- скопски (т.нар. безкръвни операции), е сложна хирургия, при която се отстранява част от стомаха и се променя пъ- тят на храната през стомашно-чревния тракт. Това довежда до различни невро-хормонални промени и до подобряване на метаболизма. Затова и този вид хирургия се нарича още метаболитна и на практика лекува същността на затлъстя- ването. Основен метод на лечение е при тежките форми на заболяването и изисква специализирана подготовка и дълго- срочно проследяване.

ИЗВЪРШВАТ ЛИ СЕ В БЪЛГАРИЯ БАРИАТРИЧНИ ОПЕРАЦИИ?
Разбира се! Занимавам се с този проблем вече 10 години и оперирам пациенти със затлъстяване в България от 2016 г. Важно е и, че България е член на Международната феде- рация за хирургия на затлъстяването и метаболитните раз- стройства. Именно и заради това пациенти, които са опери- рани в чужбина и са получили усложнение, търсят нашата помощ. Изградили сме доверие с колегите извън България. Все още обаче държавата не поема цената за тези операции и е парадоксално, че българските пациенти са принудени сами да си заплащат за лечение, което подобрява качеството и продължителността на живота им и намалява бъдещите разходи за здраве при всеки опериран болен. Друг важен проблем е стигматизацията на затлъстяването и липсата на правилна информация за бариатричната хирургия. Това се наблюдава в голяма част и от другите държави, и за това отговорност носят както медицинските специалисти, така и медиите. Заради това в световен мащаб до операция да дос- тигат едва 1-3% от нуждаещите се.

ЗА ФИНАЛ, КАКВИ ПРЕПОРЪКИ БИХТЕ ДАЛИ НА ХОРАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Първо да знаят, че има решение за тях, независимо от кило- грамите. И второ – да не бъдат безотговорни към здравето си и да не подценяват нуждата от правилен хранителен режим и достатъчна физическа активност седмично. Най-важното е при наличие на наднормено тегло задължително да потър- сят специалист.

IMG_3719

Мартин Генов- по-малко инвазивни процедури, с по-къс възстановителен период за пациентите

Д-р Мартин Генов е специалист по пластично- възстановителна и естетична хирургия. Член на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ).

Чрез естетика и наука той създава изкуство в пластичната хирургия, а прецизността и вниманието към всеки детайл са негова философия. Усетът му за красота е безпогрешен, a атестат за неговата работа са доволните пациенти от България и чужбина. Завършил е медицина и здравен мениджмънт към Медицински университет – София. Практикува реконструктивна, естетична и пластична хирургия
в едни от най-престижните болници в България и чужбина.
Той е единственият българин специализирал и работил в продължение на година в най-голямата частна клиника в Северна Европа – Akademikliniken, Стокхолм, Швеция, под ръководството на световноизвестния проф. Пер Хеден.
Уменията и таланта на д-р Генов са получили високо признание и в клиниките Villa Bella в Италия, където той твори под ръководството на дългогодишния президент на Италианската асоциация по пластична и естетична хирургия проф. Джовани Боти и в St. Andrews Center for Plastic Surgery and Burns – Broomfield Hospital, Великобритания, в екип с едни от най-известните
и признати консултанти по реконструктивна и естетична хирургия в Обединеното кралство.

Д-Р ГЕНОВ, РЕКОНСТРУКТИВНАТА ИЛИ ЕСТЕТИЧНАТА ХИРУРГИЯ Е ПО-БЛИЗКА ДО ВАС?
Занимавам се и с двете, но определено имам повече афини- тет към естетичната част на нашата специалност.

С КАКВО ВИ ПРИВЛЕЧЕ ТОЧНО ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ?

Привлече ме с възможността да демонстрирам креативност- та и усета си за красиво, а не само техническите си умения.

ОТ КОЛКО ГОДИНИ СТЕ В ОПЕРАЦИОННАТА ЗАЛА?

Вече близо дванадесет години.

ИМА ЛИ СЛУЧАЙ ИЛИ ОПЕРАЦИЯ, КОЯТО СЕ Е ЗАПЕЧАТА- ЛА ДЪЛБОКО В СЪЗНАНИЕТО ВИ?
Може би има няколко такива операции от периода, в който специализирах и работих в детската клиника по изгаряния на Пирогов.

Тази клиника е изискваща не само към уменията на хирурга, но и към неговото емоционално и психическо състояние. Не рядко на колегите там се налага да се справят с изключител- но тежки случаи.

КОЯ БЕШЕ ПЪРВАТА ВИ САМОСТОЯТЕЛНА ИНТЕРВЕН- ЦИЯ?
Не помня с точност, но най-вероятно е била по време на кур- са на специализацията ми и е била свързана с премахването на кожен тумор.

А, КОЯ Е ИНТЕРВЕНЦИЯТА ЗА КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ОТ ВАС?
Не бих казал, че мечтая за конкретна интервенция, която да бъде извършена от мен, тъй като съм щастлив, че опера- циите, които съм желал да мога да правя, осъществявам и в момента. По-скоро съм си поставил за цел да подобрявам все повече и повече техниките, с които си служа.

БИХТЕ ЛИ ПРОМЕНИЛИ НЕЩО В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУР- ГИЯ?
Бих искал операциите да стават все по-малко инвазивни, с по-къс възстановителен период за пациентите и все по-пред- видими резултати.

ХОРАТА КАТО КАЖАТ ПЛАСТИЧНА ХИРУРГИЯ, РАЗБИРАТ САМО ЕСТЕТИЧНА! ТОВА ЗАЩО Е ТАКА?
За съжаление това е вярно, защото естетичната хирургия се радва на популярност както в социалните мрежи, така и в много медии. Всъщност обаче реконструктивната хирургия е тази, която честно спасява живот и връща нормалните функции на човешкото тяло.

ИМА ЛИ ЕСТЕТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ВКЛЮЧЕНИ В ПЪТЕКАТА НА ЗДРАВНАТА КАСА?
Не, но и не мисля, че трябва да бъдат включени. На Запад също те не са част от нея. По-скоро има голяма нужда от увеличаване на парите по пътеките на реконструктивната хирургия.

ИМАТЕ ЛИ ПАЦИЕНТИ ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ ПЛАСТИЧНИ- ТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ?
За щастие аз лично нямам и може би това до голяма степен се дължи на факта, че когато съм убеден, че даден пациент няма нужда от такава корекция, аз отказвам да я извършва.

ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА МИНИМИЗАЦИЯ И ПО-МАЛКА ИН- ВАЗИВНОСТ В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ?
Да, определено това е тенденция в хирургията като цяло и пластичната не остава назад от нея. Това прави операциите по-взискателни към хирурга, но с по-добър краен ефект за пациента.

ПИШЕТЕ СВОЯТА ПЪРВИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ? КАК ПРО- ТИЧА ТЯ?
Първоначално се запознавам с пациента и с неговото меди- цинско досие, т. нар. анамнеза, след това го питам с какво мога да бъда полезен, обсъждаме конкретната причина за посещението му, ако е необходимо се правят измервания, 3D визуализация, обсъждаме детайлите около операцията, възможните усложнения и възстановяването.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕДИ ДА ПЛА- НУВАТ ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ?
Трябва да се поинтересуват от неговата квалификация, на- ционалните и международни организации, в които членува, ако има възможност да прегледат негови резултати и дали им допадат.

Д-Р ГЕНОВ, КОИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АБДОМИНОПЛАСТИКА И КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА САМА- ТА ОПЕРАЦИЯ?
Пациенти с наличие на голямо количество излишна кожа в зоната на предната коремна стена, отпускането и раздале- чаването на мускулите на корема, което често води до об- разуването на коремче без пациентите да имат излишно количество мазнини. Периодът на дискомфор е около десет дни след операцията, цялостното възстановяване трае около месец.
От интервенцията могат да се възползват пациенти след ма- сивно отслабване и жени, които след бременност и раждане са останали с излишна кожа, слабост на коремната стена и стрии.

КОНЦИТЕ ИЗМЕСТИХА ЛИ ИНТЕРЕСА ОТ ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ И ОПЕРАЦИИ?
Все повече колеги от други специалности започват да из- ползват конците като алтернатива на фейслифтинг, брау- лифтинг и дори на ринопластиката, но в моята практика не ги използвам, тъй като не смятам, че дават нужния естети- чен ефект в дългосрочен план.

ИМАЛИ ЛИ СТЕ ПАЦИЕНТИ С ДИСМОРФОФОБИЯ И КАК СЕ ПРОЦЕДИРА С ТЯХ?
Пациентите с дисморфофобия са чести посетители на кли- никата по пластична хирургия. От нас като специалисти се изисква в немалка степен да бъдем и психолози и да раз- граничаваме кога пациента има нереалистични очаквания за операцията си или дори скрито психическо заболяване, което да е в основата на неудовлетвореността от външния им вид.

КАКЪВ СЪВЕТ ЩЕ ДАДЕТЕ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ?

Бих ги посъветвал преди всичко да обичат себе си, да се стремят към максимално естествена визия и да четат и да проучват внимателно когато избират своя пластичен хирург.

Synced-Sequence.00_05_04_00.Still003-copy

Доц. д-р Свитлана Бачурска- Всеки ден диагностицирам по една пациентка с рак на маточната шийка.

Най-добрата превенция е ежегодно да се прави гинекологичен преглед, изследване за HPV и цитонамазка , казва началничката на клиниката по патология в УСБАЛО

ВИЗИТКА:
Доц. Свитлана Бачурска е завършила медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2005 г. Специализирала е обща и клинична патология в същия университет. Била е началник на отделението по патология в МБАЛ Асеновград и на отделението по патология в КОЦ-Пловдив. От 2019 г. ръководи клиниката по патология в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология в София.

Доц. Бачурска, като патолог Вашата среща с пациентите е през обектива на микроскопа. Претръпва ли се с годините с мисълта, че зад всяко стъкло, особено зад това с недобри показатели, се крие нечий живот, нечия съдба?


Аз винаги съм гледала да свърша работата си изключително професионално. Пациентът, чийто материал е на стъклото, очаква точна, коректна, пълна диагноза, от която впоследствие ще му зависи и терапията. Така че тук чувствата отстъпват на втори план, винаги на първо място е професионалният поглед през микроскопа.


Често се чака дълго за резултати от хистопатолога, което е кошмарно за пациента. Има ли достътъчно иновативни техники, с които този срок да се съкрати?


Има иновативни техники, но най-важният тук е професионалистът, патологъг, който анализира съответната проба.


Преди около 2 години беше съобщено, че патолозите в България са едва 90. Същата ли е бройката към момента?


Бройката не се е променила, но възрастта на колегите нарастна значително. Има млади колеги, които проявяват интерес към специалността, но, за съжаление, голяма част от тях след това предпочитат да се реализират професионално в чужбина. Имаме колеги в Германия, Холандия, в Швеция. Така че съставът на патолозите в България наближава или вече е активно в пенсионна възраст и е крайно недостатъчен за обема на медицинските дейности, които сме длъжни да осъществяваме.


Защо патолозите предпочитат да работят в чужбина?


Защото условията на работа са по-добри, заплащането е по-добро, професионалното развитие там е по-разностранно, по-пълноценно. Затова предпочитат чужбина.


Патолозите в България са малко, а пробите от пациенти – много. Какво се случва при тази ситуация? Има ли достатъчно специалисти у нас, които да поемат тази работа?


В България има достатъчно колеги, които са на изключително високо ниво, но факт, е, че ние сме свръхнатоварени. Някои колеги са принудени да работят по над 10-12 часа на ден, което в този високоаналитичен процес наистина е нечовешко натоварване.


Липсата на достатъчно кадри не застрашава ли и качеството на диагностиката?


Разбира се. Когато един мозък е преуморен, той не може да бъде толкова адекватен на всичките аспекти на анализа. Така че, да, има риск липсата на достатъчно кадри да се отрази – и времево, и като качество.


До колко данните от насочващия лекар са значими за поставяне на правилната диагноза от патолога?


Това е една болна тема. Личните лекари са от ключово значение, защото всъщност ние не анализираме само едно парченце тъкан, а интергрираме този анализ в цялостната клинична картина на пациента, в анамнезата – от какво той се оплаква, какво е намерил лекуващият лекар, какви са измененията в образните изследвания. Т.е. във всички тези параметри ние интегрираме това, което виждаме под микроскопа и тогава наистина се получава един цялостен образ на заболяването.


Кои са най-масовите тумори, които изследвате и какъв е срокът за излизане на резултат при тях?


В нашата клиника най-много анализираме проби от тумори на млечната жлеза, бял дроб, дебело черво, както и на урологичните тумори. Времето от получаване на материала до окончателния хистологичен резултат отнема между 7 и 12 работни дни, в зависимост от рутинния обем на нашата работа и трудността на всеки един конкретен случай.


На какво ниво е апаратурата в България и в частност в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология за диагностика на съмнителни образувания?


Апаратурата в България е на едно сравнително добро европейско ниво. Дори моите колеги от по-периферни болници, като Хасково и Кърджали, вече са с напълно автоматизирани изследвания. Това, което може би най- не достига в България, е дигитализирането, т.е. да можем ние да дегитализираме образи и съответно да ги съхраняваме и използваме и за обучение, и за консултации. Но за рутинна обработка на материали нивото е доста добро. В Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология ние разполагаме с апаратура, която извършва допълнителни молекулярно-генетични изследвания, като тази апаратура е налична в още няколко, може би частни, лаборатории.


Ракът на маточната шийка е едно от най-често срещаните заболявания сред жените в световен мащаб. Често ли поставяте тази диагноза?


Всеки ден. Дали на цитологични, дали на хистологични проби, всеки ден имам една пациентка, на която аз поставям тази диагноза.


Какво бихте посъветвали пациентките за тяхната превенция?


Редовен гинекологичен преглед, всяка година. На Нова година жената не трябва да си казва наздраве с чаша шампанско, ако през годината не е била на гинекологичен преглед.


Освен прегледа, има ли други скринингови методи?


Разбира се – да помоли нейния гинеколог да я изследва за човешкия папилома вирус, за който е доказано, че причинява рак на маточната шийка, и съответно в допълнение с цитонамазка, което също е комплементарен скринингов метод.


Кой е най-добрият скринингов метод според Вас?


Най-добрият скринингов метод е комбинация от отговорна пациентка, професионален гинеколог, изследвания за човешки папиломен вирус (HPV) и добре свършена цитонамазка.


При какаква индикация бихте препоръчали на пациентката да прибегне до по-задълбочена диагностика?


Това по-скоро е в полето на гинеколога, защото той вече има и клиничен образ, и колпоскопска находка, а и обикновено познава своята пациентка, защото това са рутинни гинекологични прегледи. Т.е. тези жени са наблюдавани продължително време. Затова гинеколозите са тези, които ще преценят дали има нужда от допълнителни методи. Ние като специалисти ние имаме методи, освен рутинна цитологична дейност, с които да ги подпомогонем.


Възможно ли е инфекции от бактериален произход във влагалището или шийката на матката да повлияят на качеството на цитологичното изследване и да повишат „групата“ на цитонамазката?


Разбира се, че може. Това възпаление може да доведе до такива изменения в клетките, които ние изследваме, които да имитират, да наподобяват рак – предмалигнени такива. И ако ние нямаме информация от гинеколога, че жената всъщност е с възпаление или с някаква манипулация, или приема някакъв тип хормонални препарати, бихме могли малко погрешно да тръгнем в посока, че това са диспластични изменения.


Каква е Вашата препоръка към жените за цялостна превенция?


Първо, тези, които имат момичета и момчета да 12-годишна възраст, да ги ваксинират срещу HPV, защото това е най-добрата превенция за този тип заболяване. Останалите да посещават редовно гинеколог, да се изследват, да знаят своя статус и да правят редовен цитологичен скрининг.


Какви мерки трябва да предприеме един човек, ако в рода му има болни от рак? Има ли тестове за фамилна предразположеност, които може да се направят?


Хубаво е да споделят тази информация със семейния лекар. В България има няколко медико-генетични лаборатории, които предлагат гинетични консултации. Колегите в тях може най-добре да ги насочат дали има нужда се изследват някакви допълнителни генетични аномалии и съответно какви са най-добрите методи за това нещо.


Ракът генетично обослувен ли е?


До голяма степен да.


А спорадичните случаи много ли са?


Те са повече, но е доказано кои са раковите заболявания, които са с генетично предразположение.


Хората с доказано генетично предразположение трябва ли да извършват по-често профилактика?


Зависи към точно какъв тип рак са предразположени – дали става въпрос за фамилна полипоза на дебело черво или за рак на яйчника в рода, който е с установена BRCA мутация. Пак казвам, най-добре е в този случай хората да се обърнат към колегите, които са специалисти по медицинска генетика, да напряват цялостна медико-генетична консултация и да им дадат план какво трябва да се изследва и колко често да се изследва.


При какъв резутат на цитологичния статус жената трябва да се сигнализира сама?


Какъвто и резултат да получи, тя трябва задължително да го обсъди със своя гинеколог и заедно да решат какви ще са следващите стъпки за лечение и дали въобще е необходимо да се предприеме такова. Националната онкологична болница и лаборатория „ГЕНИКА“ подписаха преди година първото публично-частно партньорство, чиято цел е повишаване на качеството на профилактиката на рака на маточната шийка. Разкажете повече за това сътрудничество.


Аз съм изключително щастлива, защото това всъщност е пример как частен сектор и държавна болница могат не да се конкурират, а напротив – да си помагат в името на пациента и неговото здраве. Всъщност УСБАЛО осъществява специализирано имунохистохимично изследване на цитологични проби, които показват точно този граничен резултат. Преди малко ме попитахте дали доброкачествени промени като възпаление или някакви хормонални изменения могат да променят клетките. Точно, когато патологът се затруднява поради някакви причини да каже дали това е неопластично изменение и в каква степен то е изразено в цитологията, това е един от методите, който доказано категоризира изменения в клетката. С него може да се установи дали тази клетка вече е с вирус асоциирани диспластични изменения, т.е. това е предмалигнена, предракова клетка или всъщност пробата е негативна и тези изменения, които ние виждаме на конвенционалната цитология, са просто грозни. Както аз обичам да казвам – грозните клетки са като грозните хора. Това, че са грозни, не ги прави зли.

viber_image_2022-12-10_14-20-18-823

След прием на антибиотици на чревната флора са ѝ нужни 2 месеца да се възстанови, и то на 70%

Марио Илиев: „След прием на антибиотици на чревната
флора са ѝ нужни 2 месеца да се възстанови, и то на 70%“

Нашият продукт „Астарте“ спечечели през 2019 г. наградата за пробиотик на година на три континента – в САЩ, Азия и Европа, казва изпълнителният директор на „Монтевит България“

Снимка: Костадин Кръстев- Коко, за списание Forbes

ВИЗИТКА
Марио Илиев е изпълнителен директор за България на фармацевтичната компания Montavit.. Преди това дълги години е бил финансов директор, след което директор „Продажби и бизнес юнит“ в Astra Zeneca. Има MBA от City University, магистратура по здравен мениджмънт от Медицинския университет в София, магистратура по макроикономика от УНСС, както и бакалавърска степен по международен бизнес от WU Виена.

Г-н Илиев, разкажете малко повече за „Монтавит България“, за дейността на компанията и какви продукти произвежда?


„Монтавит“ е международна компания, учредена през 1945 г. в Австрия, град Инсбрук – буквално в полите на Алпите. Тя е семейна компания, кото е разположена на 4 континента и функционира в над 100 държани. Името ѝ се състои от монта (думата идва от съкращението на думата mountain – планина) и вит (vit – живот). Символът ни олицетворява планината, която дава стабилност и надеждност, и слънцето, което е енергията и произходът на всичко. Това е събрано в един хексагон, което пък е структурата на много от молекулите в лекарства.
Кои са най-успешните и търсени продукти на компанията? Компанията започва да функционира в България преди повече от 20 г., като един от първите продукти, които въвежда, се казва „Tавипек“. Това е продукт, който се е доказал през годините. Той е предпочитан в практиката както на пулмолозите и на специалистите по уши, нос, гърло, така и на общопрактикуващите лекари. „Тавипек“ изигра огромна роля и по време на COVID пандемията, тъй като той намери своето място именно чрез историята си, практическия опит. Лекарите първоначално установиха неговия добър ефект, ползвайки го при пациенти още в ранна фаза на COVID. Впоследствие се направиха клинични проучвания, които бяха спонсорирани изцяло от международни университети, след които и университетът в Хайделберг. Те доказаха позитивния ефект на основното съдържимо на „Тавипек“ – 1.8 цинеол. Приложен още в самото началото на вирусната инфекция, 1.8 цинеолът разтваря мастната обвивка на короновирусната клетка и съответно намалява вирусния товар. В резултат пациентът има много по-добра прогноза. Наистина, горди сме с този продукт, защото вярвам, че в условията на пандемията той е помогнал за много спасени животи. Той беше и избор в една от болниците, която лекува най-много пациенти с COVID – „Пирогов“. Още в началото – дори и аз бях изненадан – „Пирогов“ го включиха в списъка на техните препоръки за профилактика, особено за служителите си, които се сблъскват ежегодно с COVID болни. Така че наистина този продукт е гръбнакът на компанията в България. В международен план продукт номер 1 е в областта на урологията – „Катежел“. Той е комбинация между гел, който съдържа лидокаин и хлорхексидин, и е определен за златния стандарт при всички катетъризации и урологични операции процедури. Наличен е в България, Здравната каса го покрива в приложение 2, така че всеки един пацент в болнично лечение да може да се възползва от тази терапия. Имаме и други продукти в областтта на гастроентерологията, женското здраве и алергиите.


Женското здраве е една от терапевтичните области, в които предлагате продукти. Защо то е приорирет за компанията?


Един от първите продукти, които компанията предложи на българския пазар в областта на женското здраве и не само, е продукт в посока лечение на инконтинеция. Това е наистина сериозен социалнозначим проблем, особено сред по-възрастното население, тъй като е свързан и с един по-срамен симптом, който пациентите трудно признават. Продуктът представлява четвъртичен амин и е само и изключително по лекарско предписание. Бих казал, че се позва както от женската, така и от мъжката аудитория. Гордея се, че през тази година успяхме да извоюваме ценна реинбурсация от Здравната каса, той се покрива 50%, което означава, че доплащането от пациента е значително намалено – в рамките на 10 лв., което е допустимо. Това е важно, тъй като тези пациенти са кормобидни, страдат от други заболявания, особено кардиологични, където доплащането е по-тежко за тях. Целта е да се подобри придържането към терапията, което е гаранция за успешно лечение и за намаляване на симптоматиката. Това беше един от първите продукти и наистина се гордеем с него, защото в самата група от медикаменти този четвъртичен амин има много силни качества. Той не преминава чревно – мозъчна бариера, което пък го прави изключително безопасен спрямо останалите конкурентни продукти. Определено е предпочитан както от гинеколозите, така и от уролозите, тъй като те могат да го предписват по Здравна каса. Напоследък в компанията се появиха и други продукти, които са изключително иновативни, отново с доказан ефект и множество на брой клинични проучвания в сферата на женското здраве. Така че това е причината компанията да се фокусира в тази посока.


Често срещан проблем при жените е циститът. Имате ли решение за него и за инфекции на пикочните пътища?


Да, наистина, е така. Наскоро четох проучване, че всяка жена по света поне веднъж страда от цистит, така че това е сериозен проблем. Симптоматиката му може да бъде много остра и да причини сериозна болка. От април компанията ни представи на пазара нов продукт – „Утипро плюс“ (Utipro Plus Advance Formulation), който наистина е насочен в посока да лекува инфекции на пикочните пътища. Много често тези инфекции се образуват на база патогенни бактерии, които се намират в пикочните пътища – те могат да бъдат ешерихия коли, коксиела, клипсиела и други такива. Нашият продукт е единственият, който действа и в червата, и в пикочните пътища. Това го прави уникален, защото червата определено са резервоар на тези патогенни бактерии. Комбинацията от прополис и хибискус има киселинно действие и чрез химичен ефект не позволява на бактериите да се хранят и по този начин те се елиминират естествено. Това е решение както за острата фаза на цистита, така и за хроничните цистити, тъй като те също са сериозен проблем. Тук вече профилактиката е значима. Клиничните проучвания отново доказват много сериозен ефект – при 9 от 10 жени не се налага прием на антибиотик, а само с лечение от „Утипро плюс“ те се повлияват много добре и в острата фаза, и за лечение на хроничен цистит. Напоследък много се говори и сред лекарската аудитория, и по света, за прекомерната употреба на антибиотици и антибиотични лечения. Искам да отбележа нещо, което е важно – пациентите могат да стартират терапията още при първоначални симптоми, без продуктът да компроментира лабораторните изследвания. Знаете, че лекарите, които искат да лекуват рано, е редно да направят лабораторни изследванията, за да видят причинителя на инфекцията.


Какви други нови продукти, свързани с женско здраве, разработвате?


Всъщност третият продукт, който представихме в началото на 2019 г. в посока женско здраве, е „Астарте“. Той е пробиотик. Ние плуваме в океан от пробиотици и изборът става труден, но наистина „Монтавит“ се гордее с „Астарте“. През 2019 г. той спечели наградата за пробиотик на година на три континента – в САЩ, Азия и Европа ,от едно от най-квалитетните журита. Събитието беше в Женева, Швейцария. База за тази награда са над 20 клинични проучвания, които представят неговата ефективност. Ние го наричаме пробиотика, подкрепен със силата на науката. Едно от последните проучвания включва над 1000 жени, които са бременни в 36-38-а гестационна седмица, което говори за една изключителна безопасност на продукта. „Астарте“ се състои от 4 щама лактобацили, като е показан най-вече при бактериална вагиноза – проблем, който също често се среща при жените. Изключително важно е да се отбележи, че при назначено антибиотично лечение е много важно да се продължи приемът на „Астарте“ поне в рамките на 2 до 3 седмици, тъй като това ще гарантира възстановяване както на чревната, така и на влагалищната флора. Това е изключително важно и за гинеколозите, и за пациентите, за да нямат рецидив на такава инфекция. Както споменах, антибиотиците са много често употребявани в България, особено по време на COVID. Според клиничните данни на чревната флора са ѝ необходими поне 2 месеца, за да се възстанови след антибиотично лечение, и то на 60-70%. Т.е. дори и след втория месец нямаме пълно възстановяване на чревната флора. Именно затова смятаме, че „Астарте“ има голямо бъдеще, особено в България.


Цитирате клинични проучвания. Провеждат ли се такива в България?


Да, през последните години България се нарежда в челна класация по отношение на случващите се клинични проучвания в индустрията. Това се дължи на няколко фактора. Първо, държавата предоставя благоприятни условия това да се случва, взимат се бързи решения от Изпълнителната агенция по лекарства, дава се възможност на компаниите, дори на дружествата, наети да провеждат проучвания, да ги осъществяват бързо и лесно. На второ място – от изключително значение е качеството на лекарите, с които се правят тези клинични проучвания. Причината е, че там е много важна дисциплината по отношение на мониторинга на данните. В България наистина можем да се похвалим с много водещи специалисти и центрове, където такива проучвания могат да се случат. На трето място – моделът е ефективен спрямо разходите, това също привлича чуждестранните инвеститори. Самата ни страна неслучайно е хъб на много компании, които правят такива проучвания. „Монтавит“ не прави изключение. Много са клиничните проучвания, които са направени тук и в областта на урологията, педиатрията и на неврологията, като някои от тях дори са основа за регистрация на някои продукти не само на нашия пазар, но и навън. Това е изключително важно. Така че компанията прави много инвестиции. На година участваме поне в 100 лекарски срещи за научен обмен, което е допълнителна инвестиция в лекарското съсловие и здравеопазването в България.


Конкуренцията във фармацевтичната индустрия е огромна. Как се налага един продукт на пазара?


Наистина конкуренцията е голяма в България. От една страна това се дължи на благоприятните условия, които са в страната – бързо действащите институции по регистрацията на медикаменти. По тази причина много от медикаментите, които имаме, са налични тук, за разлика от нашите съседни държави. Освен това говорим за скъпо струващи медикаменти, които се поемат от Здравната каса. Бих казал, че достъпът до нови медикаменти у нас е сравнително добър. Разбира се, не може да се мери със Скандинавския или Западноевропейския модел, имаме закъснение по отношение на бързината на приемане на нови медикаменти. Но имаме достатъчно, затова и конкуренцията наистина е голяма.
По отношение на факторите за успех за един проект и неговото налагане, те са много, но три са изключително важни. Първият е качеството на продукта и непосрещната нужда, която се очаква той да покрие, т.е. той да бъде необходим на лекарите и съответно на пациентите. Вторият е търговският модел – медицинският и търговският екип трябва да са подкрепени от маркетинг и инвестиции, които трябва да са още по-агресивни в началото, дори преди представянето на продукта. И на трето място – пазарният достъп, който е изключително важен за по-скъпо струващите медикаменти, тъй като това ще осигури едно по-добро придържане към терапията и ефект от нея.


Имате ли данни жените или мъжете следят повече новостите във фармацевтичната индустрия и кои са по-големите потребители на тези продукти?


Интересен въпрос в областта на маркетинга. Не сме правили такова проучване, не мога да цитирам конкретни данни, но моето вътрешно усещане е, че са жените. Те обръщат по-сериозно внимание на своето здраве, здравето на своите близки, четат повече в тази посока, информират се и се грижат и за мъжете до тях.