Джеръми Ренър публикува първото си видео, на което върви след инцидент със снегорин.
Genica News
Специализирано медицинско издание
Медицински митове: Погрешни схващания за психичното здраве
През последните години психичното здраве бавно излезе от сенките. След
като векове наред е било изолирано, нашето състояние на психическо
благополучие постепенно получава повече от вниманието, което заслужава.
Много митове обаче продължават да съществуват.
Специалистите споделят 11 често срещани погрешни схващания.
Въпреки че темата получава все по-голямо внимание и е обект на редица
изследвания, все още има много митове и погрешни схващания, свързани с
психичното здраве.
За съжаление все още има значителна стигма, свързана с психичните
заболявания, като голяма част от това се основава на старомодно мислене
и остарели вярвания. Както при много неща в живота, с колкото повече
информация сме въоръжени, толкова по-малка е вероятността да позволим на
митовете да оцветят мненията ни.
В не толкова далечното минало обществото отбягваше хората с психични
заболявания. Някои хора вярваха, че злите духове или божественото
възмездие са отговорни за психичните заболявания. Въпреки че този начин
на мислене е изтръгнат от обществото в голяма част от света, той все още
хвърля дълга сянка.
Обръщането на внимание на неистини, свързани с нашето психическо
благополучие, е по-належащо от всякога.
Това са 11 често срещани погрешни схващания относно психичното здраве.
1. Проблемите с психичното здраве са необичайни
Дори преди пандемията от COVID-19 твърдението по-горе беше невярно.
Днес твърдението е по-далеч от истината, отколкото може би някога е
било. През 2001 г. доверен източник на Световната здравна организация (СЗО)
изчисли, че „1 на всеки 4 души в света ще бъде засегнат от психични или
неврологични разстройства в даден момент от живота си“.
В момента 450 милиона души изпитват такива състояния. Както обяснява
СЗО, психичните разстройства са „сред водещите причини за лошо здраве и
увреждания в световен мащаб“.
Едно от най-често срещаните разстройства на психичното здраве е
депресията, засягаща повече от 264 милиона души в световен мащаб.
По-скорошно проучване, заключава, че броят на възрастните, страдащи от
депресия, се е утроил по време на пандемията.
По данни на Световната здравна организация, само в Европа близо 37
милиона души страдат от тревожност, а над 44 милиона се оплакват от
депресия. В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си
са страдали от психични разстройства, съобщи Националният център по
обществено здраве и анализи.
2. Пристъпите на паника могат да бъдат фатални
Пристъпите на паника са невероятно неприятни, включват учестен пулс и
преобладаващо чувство на страх. Те обаче не могат директно да бъдат
фатални. Струва си да се отбележи обаче, че някой, който има паническа атака,
може да е по-застрашен от злополука.
3. Хората с психични проблеми не могат да работят
Стар, но устойчив мит е, че хората с психични проблеми не могат да се
задържат работа или да бъдат полезни членове на екипа. Това е напълно
невярно. Вярно е, че някой, който живее с особено тежко психично заболяване,
може да не е в състояние да извършва редовна работа. Въпреки това,
по-голямата част от хората с проблеми с психичното здраве могат да бъдат
толкова продуктивни, колкото и хората без психични разстройства.
Проучване в САЩ, изследва статуса на заетост според тежестта на
психичното заболяване. Авторите установяват, че „равнищата на заетост
намаляват с увеличаване на тежестта на психичните заболявания“.
Въпреки това, 54,5% от хората с тежки състояния са били наемани, в
сравнение със 75,9% от хората без психични заболявания, 68,8% от хората
с леки психични заболявания и 62,7% от хората с умерени психични
заболявания. При хората на възраст 18-25 години разликата в нивата на
заетост между тези със и без сериозно психично заболяване е само 1%.
4. Психичните проблеми са признак на слабост
Това не е по-вярно от твърдението, че счупеният крак е признак на
слабост. Психичните разстройства са болести, а не признаци на лош
характер. По същия начин, хората с, например, депресия, не могат да се
„измъкнат от нея“, както някой с диабет или псориазис не може незабавно
да се възстанови от състоянието си.
Ако не друго, обратното е вярно: борбата с психичното състояние изисква
много сила.
5. Само хората без приятели имат нужда от терапевти
Има голяма разлика между структурираните терапии за говорене и
говоренето с приятели. И двете могат да помогнат на хората с психични
заболявания по различни начини, но обучен терапевт може да се справи с
проблемите конструктивно и по начини, които дори най-добрите приятели не
могат да се сравнят.
Освен това не всеки може да се разкрие напълно пред най-близките си.
Терапията е поверителна, обективна и изцяло фокусирана върху индивида,
което обикновено не е възможно при по-неформални разговори с необучени
приятели.
6. Психичните проблеми са постоянни
Диагнозата за проблем с психично здраве не е непременно „доживотна
присъда“. Опитът на всеки индивид с психични заболявания е различен.
Някои хора може да преживеят епизоди, между които се връщат към своята
версия на „нормално“. Други могат да намерят лечения – лекарства или
терапии с говорене – които възстановяват баланса в живота им.
Някои хора може да не се чувстват така, сякаш са се възстановили
напълно от психично заболяване, а някои могат да получат прогресивно
по-лоши симптоми.
Също така е важно да се има предвид, че „възстановяването“ означава
различни неща за различните хора. Някои може да гледат на
възстановяването като на връщане точно към начина, по който са се
чувствали преди появата на симптомите. За други възстановяването може
да бъде облекчаване на симптомите и връщане към задоволителен живот,
колкото и различен да е той.
7. Пристрастяването е липса на воля
Това твърдение не е вярно. Експертите смятат разстройствата, свързани
с употребата на наркотици, за хронични заболявания.
В Проучване, изследващо връзката между силата на волята и
възстановяването от пристрастяването специалисти установяват, че липсата
на сила на волята не е решаващият фактор, когато става дума за
преодоляване на пристрастяването.
Те казват:
„На хората с пристрастяване изглежда не им липсва воля; по-скоро
възстановяването зависи от разработването на стратегии за запазване на
силата на волята чрез контролиране на околната среда.“
8. Хората с шизофрения имат раздвоение на личността
Това е мит. Шизофренията означава „раздвоение на ума“, което може да
обясни погрешното схващане.
Според СЗО шизофренията „се характеризира с изкривявания в мисленето,
възприятието, емоциите, езика, самочувствието и поведението“. Тези
изкривявания могат да включват халюцинации и заблуди.
Шизофренията не е същото като дисоциативното разстройство на
идентичността, което преди се е наричало разстройство на множествената
личност.
9. Хранителните разстройства засягат само жените
Има стереотип, че хранителните разстройства са присъщи само за млади
бели, богати жени. Те обаче могат да засегнат всеки.
Например, проучване, което изследва демографията на хранителните
разстройства за период от 10 години, установи, че те се променят.
Най-значително увеличение на разпространението се наблюдава сред мъжете,
лицата от домове с по-ниски доходи и хората на възраст 45 или повече
години.
Според други изследвания мъжете понастоящем представляват 10–25% от
всички случаи на анорексия и булимия, както и 25% от случаите на
разстройства на преяждане.
10. Хранителните разстройства са избор за начин на живот
Това е вреден мит. Хранителните разстройства са сериозни състояния на
психичното здраве и в екстремни случаи могат да бъдат фатални.
11. Всички хора с психични заболявания са агресивни
Това, разбира се, е мит. За щастие, тъй като светът става все по-наясно
с психичните заболявания, това погрешно схващане бавно изчезва. Дори
хората, които изпитват най-сериозни състояния, като шизофрения, са
предимно неагресивни.
Вярно е, че някои хора с определени психични заболявания могат да
станат агресивни и непредвидими, но те са малцинство.
Авторите на статия, която изследва връзките между психичното здраве и
насилието, помагат да се обясни защо този мит може да е придобил
популярност през годините:
„Насилието привлича вниманието в новинарските емисии. Насилието в
контекста на психичното заболяване може да бъде особено сензационно,
което само задълбочава стигмата, която вече прониква в живота на нашите
пациенти.“ те заключават, че „лицата с психични заболявания, когато са
лекувани по подходящ начин, не представляват повишен риск от насилие над
общото население. „
В обобщение, психичните заболявания са често срещани, но лечението е
възможно. Всички трябва да работим заедно, за да премахнем митовете и
стигмата, свързани с психичните разстройства. Въпреки че разбирането на
обществото за проблемите на психичното здраве е скочило в сравнение с
преди десетилетие, все още имаме планини за изкачване.
Редактор: Йорданка Йовчева
Какво трябва да знаете за кардиореспираторната издръжливост
Сърдечно-респираторната издръжливост е показател за цялостното физическо
здраве на човек.
Тестовете за кардиореспираторна издръжливост показват колко добре
функционират сърцето, белите дробове и мускулите по време на упражнения
с умерена до висока интензивност.
Увеличаването на сърдечно-респираторната издръжливост подобрява
усвояването на кислород в белите дробове и сърцето и може да помогне на
човек да поддържа физическа активност по-дълго.
Други названия за кардиореспираторна издръжливост са сърдечно-съдова
издръжливост и кардиореспираторна годност.
Сърдечно-респираторната издръжливост измерва колко добре се представя
тялото по време на дълги тренировки. Човек с висока кардиореспираторна
издръжливост може да поддържа дейност с висока интензивност за
продължителен период от време, без да се уморява.
Измерването на кардиореспираторната издръжливост на дадено лице включва
изследване на това колко добре тялото му приема и използва кислород.
Когато човек вдишва, дробовете му се изпълват с въздух и част от
съдържащия се в него кислород преминава в кръвта. След това тази богата
на кислород кръв се придвижва до сърцето, което я изтласква из тялото до
тъканите и органите, които се нуждаят от нея.
Мускулите се нуждаят от адекватно снабдяване с кислород и други
хранителни вещества, за да работят правилно по време на упражнения с
висока интензивност или продължителни периоди. Ако мускулите не
получават достатъчно хранителни вещества, отпадъчните продукти започват
да се натрупват и причиняват умора.
Как се измерва?
Тестовете, които измерват кардиореспираторната издръжливост, включват:
Метаболитни еквиваленти
Метаболитните еквиваленти (МЕТ) се отнасят до съотношението между
енергията, изразходвана по време на физическа активност, и енергията,
изразходвана в покой. Намирането на MET на дадено лице включва
измерване на това колко кислород използва тялото му в покой.
Максимално усвояване на кислород
Тестът за максимално поглъщане на кислород (VO2 max) определя
максималното количество кислород, което тялото е в състояние да използва
по време на дейности с висока интензивност, като спринт или колоездене.
Тестът за VO2 max обикновено включва бягане на бягаща пътека или въртене
на велоергометър възможно най-бързо. По време на теста лицето носи
колан за гърдите или друга приставка за тялото, която записва сърдечната
честота и маска за лице, която измерва консумацията на кислород.
Защо е важно?
Сърдечно-респираторната издръжливост показва нивото на аеробно здраве и
физическа годност на даден човек. Тази информация може да бъде от полза
за всички, не само за професионалните спортисти.
Наличието на висока кардиореспираторна издръжливост обикновено
означава, че човек може да изпълнява упражнения с висока интензивност за
по-дълго време.
Хората, които се опитват да отслабнат, трябва да се съсредоточат върху
увеличаване на своята кардиореспираторна издръжливост, защото
извършването на аеробни дейности с по-висока интензивност може да
помогне на човек да изгори повече калории.
Научните изследвания също предполагат някои други потенциални ползи за
здравето от подобрената кардиореспираторна издръжливост. Например:
Хората с по-висока кардиореспираторна издръжливост са по-малко склонни
да развият високо кръвно налягане, отколкото тези с по-ниска
кардиореспираторна издръжливост.
В проучване изследователи откриха положителна корелация между нивата на
сърдечно-респираторна издръжливост и изпълнението на много задачи сред
възрастни на възраст между 59 и 80 години.
Подобряването на кардиореспираторната издръжливост може да намали риска
от коронарна болест на сърцето.
Как да го подобрим
Хората могат да подобрят своята кардиореспираторна издръжливост чрез
редовни упражнения.
Проучване установява, че тренировките за резистентност, тренировките за
издръжливост и интервалните тренировки с висока интензивност са довели
до подобрения в кардиореспираторната издръжливост и мускулната сила сред
възрастни на възраст 40–65 години, които преди това не са били физически
активни.
Редовната физическа активност, особено аеробните упражнения, може да
подобри кардиореспираторната издръжливост. Аеробните упражнения могат
да помогнат за насърчаване на здравето на сърцето и белите дробове и да
подобрят това колко добре тялото използва кислорода.
Източник https://www.medicalnewstoday.com
Редактор: Йорданка Йовчева
Проучване откри, че ензимът G9a може да инхибира чревното възпаление
В скорошна статия, публикувана в Gastroenterology, учени установиха, че
ензимът G9a, регулатор на генната експресия, може да инхибира
възпалителни заболявания, като възпалително заболяване на червата (IBD).
IBD е широк термин, който показва хронично възпаление на
стомашно-чревния тракт.
д-р Гилерме Пиовезани Рамос гастроентеролог и учен от Mayo Clinic в
Минесота, и Уилям Фобион младши, доктор по медицина, е декан по
изследванията в клиниката Майо в Аризона, са водещите автори на
изследването.
Доказано е, че факторите на околната среда повишават риска от развитие
на IBD. G9a е един от многото епигенетични ензими, които регулират
генната експресия. Епигенетиката е изследване на генетичните промени в
генната експресия, дължащи се на поведенчески фактори и фактори на
околната среда, а не на промени в ДНК последователността. Епигенетиката
играе критична роля в развитието и прогресирането на много заболявания,
включително IBD.
Изследователите са използвали молекулярни и биохимични техники и
секвениране на ДНК и РНК, за да открият молекулярния механизъм зад G9a,
който управлява функцията на Т клетките, свързана с IBD. След това
ролята на G9a е оценена с помощта на предклинични модели.
Изследователите казват, че тези ранни открития подкрепят потенциалното
използване на инхибирането на G9a при лечението на стомашно-чревни
възпаления, включително IBD и целиакия. Тяхната дългосрочна цел е да
характеризират и модифицират регулаторните Т клетки, за да осигурят
ефективни клинични терапии за пациентите.
Пълна информация за цялото проучване:
https://www.gastrojournal.org/article/S0016-5085(22)01185-4/fulltext
Редактор: Йорданка Йовчева
Ролята на възпалението в регенерацията на черния дроб
Само два часа след започване на регенерацията на черния дроб, сканираща
електронна микроскопия на проба от човешки черен дроб показва
натрупването на нови кръвни клетки в клетките, които покриват черния
дроб.
Най-добрата храна в перспектива: Дали водораслите са бъдещето на устойчивото хранене?
Години наред учените казват на света, че земята за отглеждане на
хранителни селскостопански култури и животни намалява, което предизвиква
опасения относно изхранването на населението в бъдеще.
Тъй като населението на света продължава да се увеличава, нуждата от
храна също се увеличава. Проучванията обаче показват, че обработваемата
земя бързо се изчерпва.
Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН светът може да
загуби до 250 милиона акра за производство на култури до 2050 г. поради
урбанизация, деградация на почвата и изменение на климата.
А фактори като изменението на климата, разходите за поддръжка и достъпа
до вода причиняват проблеми с отглеждането на добитък.
Сега изследователите търсят различни начини за отглеждане на питателни
храни, които да заменят тези, чието отглеждане вече не е толкова
устойчиво. Едно от тях са водораслите.
Какво представляват водораслите?
Водораслите са естествено срещащи се прости фотосинтезиращи организми на
водна основа. Те растат във всички видове естествени водоеми, както
сладки, така и соленоводни.
Както всички растения, водораслите живеят чрез фотосинтеза, за да
създават свои собствени хранителни вещества и да добавят кислород към
въздуха и водата около тях. За разлика от други водни растения,
водораслите нямат листа, корени или стъбла.
Водораслите могат да варират по размер от изключително малки
микро-водорасли до големи колонии от морски водорасли. Това е
разнообразна група, която включва синьо-зелени, зелени, червени и кафяви
водорасли.
Редица научни проучвания показват, че различни видове водорасли имат
потенциални медицински ползи.
Например, едно проучване установява, че червените морски водорасли могат
да помогнат за лечение на мастно чернодробно заболяване. А други
изследвания установяват, че приемането на спирулина – вид синьо-зелени
водорасли – може да помогне за понижаване на кръвното налягане.
Какво прави водораслите хранителни?
Според д-р Стивън Мейфийлд, професор по биология в Калифорнийския
университет в Сан Диего, директор на Калифорнийския център за
биотехнология на водораслите и старши автор на изследването
„Разработване на водорасли като устойчив източник на храна“, водораслите
са, биохимично казано, суперхрана.
Това се дължи на високото им съдържание на протеини, незаменими мастни
киселини, минерали и витамини. „Част от това е, защото водораслите нямат стъбла, корени или клони, за да се държат, така че те посвещават цялата си енергия за производството
на повече протеини, мастни киселини и т.н., а не целулоза“, обяснява д-р
Мейфийлд. „Това е една от най-старите растителни храни в света“, казва д-р Уилям
Сиърс, практикуващ педиатър и автор на The Healthy Brain
Book пред Medical News Today.
Има хиляди видове водорасли и всяко от тях произвежда много здравословни
хранителни вещества, от които всички се нуждаем. Те са богат източник
на витамини от група В, витамин К, желязо, магнезий, калций, йод и др.
„Основната причина за много заболявания е окисляването – износване на
тялото“, казва д-р Сиърс. „Водораслите са богати на антиоксиданти. Много
различни видове микро-водорасли са богати източници на различни
антиоксиданти.”
Освен това, водораслите осигуряват източник на полезни омега-3 мастни
киселини, като например Докозахексаенова киселина (DHA).
Въпреки че основно мислим рибата за ключов източник на омега-3 в
човешката диета, рибата не произвежда омега-3 сама по себе си, а
по-скоро ги консумира от водорасли и планктон, обясняват учени.
Могат ли водораслите да станат основна част от ежедневните ни ястия?
Готови ли сме да започнем да добавяме водорасли към нашата храна?
Добрата новина е, че вече може и го правим.
Днес водораслите могат да бъдат намерени в търговската мрежа във
варианти като морски водорасли, закуски от сушени водорасли и листове
нори, могат да бъдат намерени в добавки, прахове или продукти
заместители на месо. Те могат да бъдат открити дори
във ферментирали продукти или млечни продукти, като кисело мляко и
сирена.
Освен това водораслите имат и други приложения по отношение на
готвенето и хранителната промишленост. Водораслите притежават качества
или свойства като сгъстяване, желиране и емулгиране. Например от
водорасли са извлечени съставките карагенан, алгинат и агар. Водорасли
се използват като естествен начин за получаване на синьо и зелено
оцветяване за сладкиши и напитки.
EPA [ейкозапентаенова киселина] и DHA са основни омега-3 мастни
киселини, които обикновено се консумират недостатъчно, но носят огромни
ползи за здравето на мозъка, очите и сърдечно-съдовото здраве. Хората
могат лесно да си набавят тези киселини, като ядат добавки на базата на
водорасли.
Добавките с масло от водорасли са извървели много дълъг път, за да
помогнат на потребителите да оптимизират приема си на омега-3, като
същевременно минимизират отблъскващите сетивни качества. Нещо повече,
добавките с масло от водорасли са чудесен начин да се осигури добавка с
много ниско съдържание на тежки метали, което може да е проблем за
някои рибени масла, особено тези, получени от по-големи риби.
Според учените, тъй като водораслите съдържат много хранителни вещества
на калория, отглеждат се в природата и са полезни за нашето здраве и
здравето на нашата планета, те наистина заслужават етикета като
„суперхрана на природата“.
Източник:
https://www.medicalnewstoday.com/
Д-Р БОРИСЛАВ БЕНИШЕВ- НОСЕНЕТО НА КОЛАН ПРИ ДОКАЗАНА ХЕРНИЯ НА КОРЕМНАТА СТЕНА Е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПОКАЗАНО
д-р Борислав Бенишев е част от отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Сета София“. Завършва медицина в МУ – София. Придобива специалност “Обща хирургия” и в момента завършва специализация по съдова хирургия.
Професионални интереси в областта на общата хирургия:
• конвенционални и лапароскопски операции върху коремната стена и стомашно-чревния тракт
• роботизирана и робот-асистирана хирургия
• лечение на трудно заздравяващи рани
Професионални интереси в областта на съдовата хирургия:
• конвенционална и миниинвазивна хирургия върху артериалната и
венозната системи
• лечение на варикозната болест (разширени вени)
• ендоваскуларни интервенции и трансплантология
Д-Р БЕНИШЕВ, СПОРЕД СТАТИСТИКАТА У НАС СЕ ИЗВЪРШВАТ ОКОЛО 40 000 ОПЕРАЦИИ НА ХЕРНИЯ ГОДИШНО. ТОВА МНОГО ЛИ Е СПОРЕД БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И КАКЪВ ПРОЦЕНТ СА КОРЕМНИТЕ ХЕРГИИ?
Доколкото ми е известно, броят на операциите е около 20 000 за България, като основният процент – около 80% са първични или рецидивни хернии на предната коремна сте- на, като на първо място сред тях са слабинните, следвани от феморалните и вентралните хернии. Около 7-8% е честотата на рецидивните хернии. Тази статистика в общи линии след- ва пропорционално разпределението на случаите в останала- та част на европейския контитент.
КАТО ЦЯЛО ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ СЕ КОРЕМНИТЕ ХЕРНИИ КАТО ПРОБЛЕМ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Не бих казал, че се подценяват, но както всеки един личен проблем в съвременното претоварено ежедневие, хората по- ставят здравето си на по-заден план. Неглижирането може да доведе до два проблема. Първият е, че хернията може да се заклещи. Това налага незабавната операция, тъй като в херниалния сак често попада коремен орган, най-вече тънко или дебело черво, чието кръвоснабдяване рязко се нарушава и може да доведе до редица опасни за живота усложнения. Вторият проблем е по-скоро технически. С времето, херниал- ният дефект нараства и може да придобие огромни размери. Това значително затруднява извършването на оперативната интервенция и увеличава риска от рецидив или друго следо- перативно усложнение.
ИМА СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ХОРАТА РЕШАВАТ, ЧЕ САМИ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ, КУПУВАЙКИ СИ КОЛАН, С КОЙТО ДА СТЕГНАТ МЯСТОТО НА ХЕРНИЯТА. КРИЕ ЛИ ЗДРАВОСЛОВНИ РИСКОВЕ ТОВА?
Когато вече има поставена диагноза херния на коремната стена, за съжаление единственият изход е оперативната ко- рекция. Носенето на колан е абсолютно противопоказано, тъй като значително увеличава рискът от заклещване и не- обходимостта от спешна операция.
ВЕЧЕ СЕ ИЗБЯГВА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНА ТЪКАН? КАКЪВ МАТЕРИАЛ СЕ ИЗПОЛЗВА И ЗАЩО?
Тук философията е проста – за да се появи херния, това оз- начава, че човек има слабост на съединителната тъкан, било дефект в някои от типовете колаген или друго. Използвайки същата тази тъкан за корекция на този дефект неминуемо увеличава шансът той да се появи отново. Пластиките със собствена тъкан, обаче имат своето незаменимо място при лечение на херниите при деца. Съществуват различни син- тетични материали като в момента най-разпространените са полипропиленова или полиестерна мрежа, използвани за ук- репване на мястото на дефекта. Те са предпочитани поради своята здравина и относителна инертност за организма.
СЛУЧВА СЕ ТЪКАН ОТ КОРЕМНАТА СТЕНА ДА СЕ ВЗЕ– МЕ, ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО „БУЛО“ ПРИ ОПЕРАЦИЯ НА ДРУГ ОРГАН – НАПРИМЕР СЪРЦЕ. ЧЕСТО СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ НА МЯСТОТО, ОТ КЪДЕТО Е ВЗЕТА ТЪКАНТА, СЕ ПОЛУЧАВА ХЕРНИЯ И СЕ НАЛАГА ОЩЕ ЕДНА ОПЕРАЦИЯ. МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО?
Такива усложнения са редки в ръцете на опитни специали- сти. За съжаление, обаче, няма начин този процент да бъде сведен до абсолютна нула. Коректното извършване на хар- вестинга на тъкан и затваряне на получения дефект го свеж- да до незначителна стойност.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ПРИ ДЕЦАТА С ВРОДЕНИ ХЕРНИИЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ САМО СОБСТВЕНИ ТЪКАНИ ПРИ ОПЕРАЦИИТЕ?
Причините са растежът и промяната на пропорциите на тя- лото в детската и юношеската възраст. Синтетичните ма- териали са ригидни и нямат възможността да адаптират размерите или конфигурацията си спрямо промените, които настъпват в човешкото тяло по време на израстването.
КОЛКО ЧЕСТИ СА ХЕРНИИТЕ ПРИ ДЕЦА И КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ?
Вродените са около 2% от всички хернии, като повече са при момчетата, отколкото при момичетата. Има установена из- вестна наследственост, като най-честите причини са гене- тични дефекти в обмяната на някои от типовете колаген, което води до отслабване на съединителната тъкан и непъл- но вътреутробно развитие на някои анатомични структури, като слабинния канал и срединната линия на предната ко- ремна стена.
КАКВА Е ПРОЦЕНТНАТА ВЕРОЯТНОСТ ОТ РЕЦИДИВ ПРИ ОПЕРИРАНА ХЕРНИЯ И МОЖЕ ЛИ ПОВТОРНАТА ПОЯВА ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА?
Прилагането на съвременните оперативни методи и използ- ването на синтетичен протезен материал значително нама- лява риска от рецидив. При повторни оперативни интервен- ции, за съжаление този процент може да достигне до 14% в някои центрове по данни от 2019 г.
УЧЕНИ ОТ ПОЛСКИЯ WEST POMERANIAN UNIVERSITY OF TECHNOLOGY В ШЧЕЧИН СЪОБЩИХА, ЧЕ СА РАЗРАБОТИ- ЛИ НОВ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЯ НА ХЕРНИЯ – ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНЖЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОРАДИ ВЛИЯ- НИЕТО НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ ПРИЕМА ФОРМАТА НА ГЪВКАВ ПЛАСТИР И С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО РАСТЕ ПРЕЗ МЕКИТЕ ТЪКАНИ, ЗА ДА СЕ БИОРАЗГРАДИ В КРАЙ- НА СМЕТКА В ТЯЛОТО. ЗАПОЗНАТ ЛИ СТЕ С НЕГО И КАК- ВО БИ ОЗНАЧАВАЛО ЗА ПАЦИЕНТА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ?
Запознат съм със съществуването му, но доколкото ми е из- вестно, все още не е прилаган при хора.
КАКЪВ Е ПРОЦЕСЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВА ТЕХНОЛО- ГИЯ В МЕДИЦИНСКО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ? КОЛКО ДЪЛЪГ Е И ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОТ ЗДРАВНА КАСА, ОТ ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА САМАТА БОЛНИЦА?
Процесът на въвеждане на нови технологии следва утвър- дена от МЗ нормативна процедура, която, доколкото ми е известно, е унифицирана за целия Европейски съюз. Преди
всичко, обаче, това зависи от научните доказателства за без- опасността и ефективността на съответната интервенция, данните за които се събират и анализират за период от вре- ме с различна продължителност. В хирургичните специално- сти, това изисква съответното време от чисто медицинска гледна точка, по-скоро, отколкото от административна.
РОБОТИЗИРАНА И РОБОТ-АСИСТИРАНА ХИРУРГИЯ Е В СФЕРАТА НА ВАШИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. ДО КОЛКО ПРИЛОЖИМА Е ТЯ ПРИ ТРЕТИРАНЕТО НА ХЕРНИИ И НАЛИЧНА ЛИ Е В БЪЛГАРИЯ НЕОБХОДИМАТА ТЕХНИКА?
Роботизираната хирургия като цяло няма голямо приложе- ние при лечение на тези болести. Някои от болниците в Бъл- гария разполагат с хирургични роботи, но тяхната сила е в друго направление – най-вече при оперативно лечение на онкологични заболявания.
В КОИ СЛУЧАИ ПРИ ХЕРНИИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЕНДОСКОПСКА ХИРУРГИЯ? КОЯ ОТ ДВЕТЕ ПО-ЧЕСТО ПРИЛАГАТЕ ВЪВ ВАШАТА ПРАКТИКА?
Все повече се предпочитат ендоскопските техники поради техните доказани предимства, дори и при по-комплицирани случаи.
В ежедневната хирургична практика е добре да се владеят както тези, така и класическите оперативни подходи и стриктно да се спазват показанията и противопоказанията за тяхното прилагане.