IMG_8121

Емблематичният танцьор от шоуто Dancing Stars, Атанас Месечков, успешно завърши посещението си в „Специализирана болница за активно лечение по детски болести проф. Иван Митев“.

Той даде старт на социално-отговорната кампания „Растем Заедно“, като раздаде вдъхновяващи книги на децата, които се борят със здравословни проблеми.

Гордият баща на две деца предостави на малчуганите своята авторска книга „Бъди смел с Марти“, която е част от поредицата „Растем заедно“. Тази инициатива има за цел да помогне на децата да се справят с трудни житейски ситуации и да развият важни практически умения.

Събитието не само е литературен проект, но и инициатива, която ще оказва реална подкрепа на следващите поколения. Част от приходите от продажбата на книгите ще бъдат насочени към социални и образователни инициативи за деца.

„Растем Заедно“ не само обогатява детската литература, но и се превръща в средство за реална помощ за децата, които се нуждаят от нея.

Кампанията събра подкрепата на водещи компании като „Тиенс България“, „Елта 90“, Лаборатории „Геника“ и строителна компания „Контракт Сити“. Тези компании се присъединиха към идеята да помогнат на децата в техния път към оздравяване.

Събитието събра внимание и подкрепа от обществото, като призова всички да се включат в този благороден жест към малките воини. Така, „Растем Заедно“ стана не просто кампания, а движение, което събира общността в отговорност към благото на бъдещите поколения.

Атанас Месечков изказа своята благодарност към СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ и д-р Благомир здравков за топлото посрещане в медицинското заведение.

Handsome,Young,Man,Feeling,The,Pain,In,Shoulder,At,The

Усъвършенствани лечения на проблеми с рамото в напреднал стадий

Болката в рамото, слабостта и загубата на подвижност могат да попречат на извършването на редица дейности, които човек обича или се налага да извършва в ежедневието си. Те могат да са проблем за упражняване на спорт или справяне с ежедневни задачи, като вдигане на чиниите, например.

Износването, травмите, някои медицински състояния и възрастта могат да се отразят на функционирането на рамото. Понякога лечението е сравнително просто, като възможностите варират от физиотерапия до инжекции или операция. В други случаи обаче тези възможности може да не са достатъчни. Вече има лечения, предназначени специално за проблеми с рамото в напреднал стадий.

Поставяне на балон за стабилизиране

Когато разкъсването на ротаторния маншон е толкова тежко, че не може да бъде възстановено, ортопедът може да използва субакромиален балон за стабилизация. Това малко устройство се поставя в пространството, където се намира увреденият ротаторен маншон, с помощта на минимално инвазивни артроскопски хирургични техники. След като бъде поставено, то се напомпва с физиологичен разтвор, за да омекоти и стабилизира ставата.

След шест до 12 месеца балонът се саморазтваря. Междувременно физиотерапевт помага на пациента да тренира отново мускулите си, за да може да движи рамото, използвайки по-оптимална механика. Възстановяването обикновено е по-бързо, тъй като не е необходимо заздравяване на сухожилията, както е при традиционната операция на ротаторния маншон. Човек може да се върне към ежедневните си дейности с подобрени функция и обхват на движение, а така също и с по-малко болка.

3D реконструкция за поставяне на реверсивна раменна ендопротеза

Поставянето на реверсивна раменна едопротеза е друг хирургичен метод за лечение на пациенти с тежък артрит, непоправими разкъсвания на ротаторния маншон или други увреждания. Най-просто обяснено, хирургът променя механиката на рамото, за да позволи на други мускули да го движат.

Тъй като всяко рамо е различно, ключова роля за успеха на интервенцията има фактът доколко заместващият имплант съответства на анатомията на на пациента и как се поставя. Хирургът може да избира между метални и пластмасови импланти, които се предлагат в няколко различни форми и размери. 3D реконструкцията на рамото може да помогне на ортопеда-хирург да постави точно протезата.

Процесът започва с компютърна томография преди операцията, за да се създаде на компютър 3D (триизмерен) модел на рамото. Това позволява на специалиста да види как трябва да се постави имплантът, как да се запази възможно най-много кост и как да се определи най-добрият начин за закрепване на импланта. Принтира се 3D модел, който дублира шаблона от компютъра. Тази техника помага на хирурга да определи и дали пациентът се нуждае от персонализиран имплант.

Създаване на персонализиран 3D имплант

В повечето случаи хирургът може да избере стандартен имплант, който ще осигури необходимата функция на рамото. При някои пациенти обаче анатомията или увреждането на костта не позволяват на стандартния имплант да пасне правилно. Имплантът, който не пасва добре, може да доведе до допълнителни операции.

В тези случаи може да се създаде имплант, който да пасне точно на конкретния пациент. С помощта на компютърно генериран 3D модел се принтира персонализираният имплант, предназначен за пациента, като се използват същите материали като при стандартния имплант. Макар че този метод се използва само в специални случаи, с времето той може да се превърне в стандарт.

По-широк спектър от персонализирани лечения

Съществуват нови възможности за осигуряване на широк спектър от лечения за пациенти с напреднали проблеми с рамото. Наличието на многобройни възможности позволява на лекуващия ортопед да избере тази, която е насочена към специфичните проблеми на пациента, за да се постигне най-добър резултат.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

image_89fc31125bed05f9a5e6cd419838d7fa

Как да се забави прогресията на късогледството при детето

Голяма част от хората са късогледи, като броят им през последните години бързо нараства, особено при децата. Експертите не са сигурни защо, но смятат, че това има силна връзка с все по-честото гледане отблизо и прекарването на повече време пред екрана. Центърът за контрол на заболяванията (CDC) изчислява, че децата на възраст 8-10 години прекарват по 6 часа на ден в гледане на електронни устройства, включително телевизори, телефони или таблети и видеоигри.


Веднъж започнало, късогледството прогресира бързо и не може да бъде излекувано. Добрата новина е, че има стъпки, които родителите могат да предприемат, за да забавят прогресирането на късогледството на детето си и да защитят зрението му в бъдеще.


Защо късогледството при децата е повод за безпокойство?
Късогледството не е животозастрашаващо, но това не означава, че родителите трябва да го пренебрегват. Ако не се контролира, то може силно да прогресира и това да доведе до сериозни заболявания, застрашаващи зрението в зряла възраст, включително:
Отлепване на ретината
Катаракта
Глаукома
Кривогледство
Обикновено късогледството започва в детството. Веднъж възникнало, то може да прогресира със скорост от 0,50 диоптъра годишно. (Диоптърът е единицата, с която се измерва силата на предписанията за контактни лещи и очила).


Методи за забавяне на прогресията на късогледството
Очилата са най-предписваното лечение за късогледство. Тези стъкла ще коригират грешката във фокусирането, която причинява състоянието, но няма да забавят прогресирането му. Има обаче начини това да бъде направено. По-долу са изброени някои от терапиите, които са доказали своята ефективност:


Капки с ниска доза атропин: Тези капки обикновено се поставят преди лягане в продължение на 2 или 3 години на деца, които са на възраст между 5 и 18 години. Лекарите не са сигурни как точно действат, но смятат, че те помагат да се спре издължаването на очната ябълка, което причинява късогледство. Някои офталмолози съобщават, че при до 90 % от децата, които използват капките, скоростта на развитие на късогледството се забавя наполовина. Страничните ефекти включват сърбеж и зачервяване около окото.


Ортокератологични контактни лещи: Тези специални контактни лещи се носят през нощта. Те подравняват предната повърхност на окото, или роговицата, за ясно виждане през деня. Ефектът е само временен: Ако се спре носенето на тези лещи, роговицата възвръща първоначалната си форма. Късогледството ще се върне в рамките на няколко дни, но ако лещите са били носени достатъчно дълго, то няма да е толкова силно. Ортокератологичните лещите са по-трудни за поставяне от обикновените. Съществува и по-голяма вероятност от инфекция и ще трябва по-често да се посещава очен лекар за прегледи.


Контактни лещи с периферно разфокусиране: Децата на възраст от 6 до 12 години могат да имат полза от този специален вид мултифокални контактни лещи. Те имат различни зони на фокус, за да изострят зрението надалеч, докато разфокусират периферното (страничното) зрение. Това помага за забавяне на късогледството. Тези лещи не действат при всички деца, но изглежда, че особено помагат на малчугани, чиито родители също имат късогледство, което се влошава. Както при всички контактни лещи, винаги съществува риск от инфекция на роговицата.


Зрителна терапия: Това е програма от упражнения, разработена за деца. При нея се използват помощни средства като филтри, призми и компютърни игри, за да се помогне на очите и мозъка им да работят по-добре заедно. Тя може да тренира очите да настройват по-добре фокуса между близки и далечни обекти, което да помогне за забавяне на напредването на късогледството. Зрителната терапия може да допринесе за облекчаване на умората на очите и главоболието, които често съпътстват късогледството, и да улесни зрителни задачи като четенето.


Как очният лекар проследява напредването на късогледството?
Грижата за зрението на детето трябва да започне отрано. Експертите препоръчват първият очен преглед да се проведе на около 6-месечна възраст и да се направят последващи прегледи, когато то стане на 2-3 години и точно преди да започне училище. Дори да е направен преглед на зрението при педиатъра или в училище, трябва да се посети детски офталмолог за обстоен преглед, за да се провери за всички проблеми, които могат да засегнат децата.


Ако специалистът диагностицира късогледство, той ще проследява напредъка му с редовни прегледи. За тази цел ще проверява промяната в рефракцията на очите при всяко посещение. Рефракцията измерва силата на стъклата или контактните лещи, необходими за ясно зрение.


Освен това лекарят ще прегледа осевата дължина на очите. Колкото по-голяма е аксиалната дължина, толкова по-миопично е окото. Офталмологът ще използва тези измервания, за да установи дали терапиите действат или е необходима корекция.
Съвети, свързани с начина на живот, за забавяне на прогресията на късогледството
Родителите могат да помогнат на децата си да намалят прогресирането на късогледството, като насърчават следните практически решения:
Играйте навън на естествена светлина. Изследванията показват, че децата, които прекарват повече от 90 минути навън на ден, забавят прогресирането на късогледството. Очите могат да си отдъхнат, когато те наблюдават неща на по-далечно разстояние.


Използвайте добро осветление. Работата при добро осветление може да намали умората на очите.


Ограничете времето пред екрана. Добре е детето да почива от дигиталните устройства, за да се забави развитието на късогледството. Родителите могат да подпомогнат този процес, като направят следното:
Проследяват колко време детето им прекарва пред цифрови устройства, за да намалят броя на часовете пред телефона, компютъра или таблета.
Създадат „зона без телефони“ в къщата, например на масата за вечеря или по време на семейното гледане на телевизия.


Поставят разумни очаквания. Вместо веднага да съкратят наполовина времето, прекарано пред екрана, е добре да работят с децата, за да определят заедно ясни цели за намаляването му с течение на времето.
Правят нещо заедно с децата. Препоръчително е всеки ден да се прекарва известно време в разговори или забавни занимания с тях, като изрично се изисква това време да е „без устройства“. Това е добър начин за постигане на целта да се прекарва повече време навън.


Добре е родителите да научат децата да използват правилото 20-20-20. Американската академия по офталмология препоръчва да се спазва просто правило за намаляване на умората на очите: На всеки 20 минути погледът да се фокусира върху обект, който е на разстояние поне 20 метра, за поне 20 секунди.
Знаете ли, че…?


Късогледството обикновено спира да прогресира в края на тийнейджърските години или в началото на 20-те години. Това прави детството критично време за забавяне на прогресията му.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Male,College,Student,Meeting,With,Campus,Counselor,Discussing,Mental,Health

Медицински митове: Погрешни схващания за психичното здраве

През последните години психичното здраве бавно излезе от сенките. След 
като векове наред е било изолирано, нашето състояние на психическо 
благополучие постепенно получава повече от вниманието, което заслужава. 
Много митове обаче продължават да съществуват. 

Специалистите споделят 11 често срещани погрешни схващания.
  Въпреки че темата получава все по-голямо внимание и е обект на редица 
изследвания, все още има много митове и погрешни схващания, свързани с 
психичното здраве.


  За съжаление все още има значителна стигма, свързана с психичните 
заболявания, като голяма част от това се основава на старомодно мислене 
и остарели вярвания. Както при много неща в живота, с колкото повече 
информация сме въоръжени, толкова по-малка е вероятността да позволим на 
митовете да оцветят мненията ни.


  В не толкова далечното минало обществото отбягваше хората с психични 
заболявания.  Някои хора вярваха, че злите духове или божественото 
възмездие са отговорни за психичните заболявания.  Въпреки че този начин 
на мислене е изтръгнат от обществото в голяма част от света, той все още 
хвърля дълга сянка.


Обръщането на внимание на неистини, свързани с нашето психическо 
благополучие, е по-належащо от всякога.


Това са 11 често срещани погрешни схващания относно психичното здраве.


1. Проблемите с психичното здраве са необичайни
  Дори преди пандемията от COVID-19 твърдението по-горе беше невярно.  
Днес твърдението е по-далеч от истината, отколкото може би някога е 
било. През 2001 г. доверен източник на Световната здравна организация (СЗО) 
изчисли, че „1 на всеки 4 души в света ще бъде засегнат от психични или 
неврологични разстройства в даден момент от живота си“.

В момента 450 милиона души изпитват такива състояния.  Както обяснява 
СЗО, психичните разстройства са „сред водещите причини за лошо здраве и 
увреждания в световен мащаб“.
 

Едно от най-често срещаните разстройства на психичното здраве е 
депресията, засягаща повече от 264 милиона души в световен мащаб. 
По-скорошно проучване, заключава, че броят на възрастните, страдащи от 
депресия, се е утроил по време на пандемията.


По данни на Световната здравна организация, само в Европа близо 37 
милиона души страдат от тревожност, а над 44 милиона се оплакват от 
депресия. В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си 
са страдали от психични разстройства, съобщи Националният център по 
обществено здраве и анализи.


2. Пристъпите на паника могат да бъдат фатални
  Пристъпите на паника са невероятно неприятни, включват учестен пулс и 
преобладаващо чувство на страх.  Те обаче не могат директно да бъдат 
фатални. Струва си да се отбележи обаче, че някой, който има паническа атака, 
може да е по-застрашен от злополука.


3. Хората с психични проблеми не могат да работят
 Стар, но устойчив мит е, че хората с психични проблеми не могат да се 
задържат работа или да бъдат полезни членове на екипа.  Това е напълно 
невярно. Вярно е, че някой, който живее с особено тежко психично заболяване, 
може да не е в състояние да извършва редовна работа.  Въпреки това, 
по-голямата част от хората с проблеми с психичното здраве могат да бъдат 
толкова продуктивни, колкото и хората без психични разстройства.
Проучване в САЩ, изследва статуса на заетост според тежестта на 
психичното заболяване.  Авторите установяват, че „равнищата на заетост 
намаляват с увеличаване на тежестта на психичните заболявания“.
  Въпреки това, 54,5% от хората с тежки състояния са били наемани, в 
сравнение със 75,9% от хората без психични заболявания, 68,8% от хората 
с леки психични заболявания и 62,7% от хората с умерени психични 
заболявания. При хората на възраст 18-25 години разликата в нивата на 
заетост между тези със и без сериозно психично заболяване е само 1%.


4. Психичните проблеми са признак на слабост
Това не е по-вярно от твърдението, че счупеният крак е признак на 
слабост.  Психичните разстройства са болести, а не признаци на лош 
характер.  По същия начин, хората с, например, депресия, не могат да се 
„измъкнат от нея“, както някой с диабет или псориазис не може незабавно 
да се възстанови от състоянието си.

Ако не друго, обратното е вярно: борбата с психичното състояние изисква 
много сила.


  5. Само хората без приятели имат нужда от терапевти
  Има голяма разлика между структурираните терапии за говорене и 
говоренето с приятели.  И двете могат да помогнат на хората с психични 
заболявания по различни начини, но обучен терапевт може да се справи с 
проблемите конструктивно и по начини, които дори най-добрите приятели не 
могат да се сравнят.

Освен това не всеки може да се разкрие напълно пред най-близките си.  
Терапията е поверителна, обективна и изцяло фокусирана върху индивида, 
което обикновено не е възможно при по-неформални разговори с необучени 
приятели.


6. Психичните проблеми са постоянни
Диагнозата за проблем с психично здраве не е непременно „доживотна 
присъда“.  Опитът на всеки индивид с психични заболявания е различен.  
Някои хора може да преживеят епизоди, между които се връщат към своята 
версия на „нормално“.  Други могат да намерят лечения – лекарства или 
терапии с говорене – които възстановяват баланса в живота им.
  Някои хора може да не се чувстват така, сякаш са се възстановили 
напълно от психично заболяване, а някои могат да получат прогресивно 
по-лоши симптоми.


Също така е важно да се има предвид, че „възстановяването“ означава 
различни неща за различните хора.  Някои може да гледат на 
възстановяването като на връщане точно към начина, по който са се 
чувствали преди появата на симптомите.  За други възстановяването може 
да бъде облекчаване на симптомите и връщане към задоволителен живот, 
колкото и различен да е той.


7. Пристрастяването е липса на воля
  Това твърдение не е вярно.  Експертите смятат разстройствата, свързани 
с употребата на наркотици, за хронични заболявания.
В Проучване, изследващо връзката между силата на волята и 
възстановяването от пристрастяването специалисти установяват, че липсата 
на сила на волята не е решаващият фактор, когато става дума за 
преодоляване на пристрастяването.

Те казват:
„На хората с пристрастяване изглежда не им липсва воля;  по-скоро 
възстановяването зависи от разработването на стратегии за запазване на 
силата на волята чрез контролиране на околната среда.“


8. Хората с шизофрения имат раздвоение на личността
Това е мит.  Шизофренията означава „раздвоение на ума“, което може да 
обясни погрешното схващане.


Според СЗО шизофренията „се характеризира с изкривявания в мисленето, 
възприятието, емоциите, езика, самочувствието и поведението“.  Тези 
изкривявания могат да включват халюцинации и заблуди.
Шизофренията не е същото като дисоциативното разстройство на 
идентичността, което преди се е наричало разстройство на множествената 
личност.


9. Хранителните разстройства засягат само жените
Има стереотип, че хранителните разстройства са присъщи само за млади 
бели, богати жени.  Те обаче могат да засегнат всеки.
Например, проучване, което изследва демографията на хранителните 
разстройства за период от 10 години, установи, че те се променят.  
Най-значително увеличение на разпространението се наблюдава сред мъжете, 
лицата от домове с по-ниски доходи и хората на възраст 45 или повече 
години.


  Според други изследвания мъжете понастоящем представляват 10–25%  от 
всички случаи на анорексия и булимия, както и 25% от случаите на 
разстройства на преяждане.


10. Хранителните разстройства са избор за начин на живот
  Това е вреден мит. Хранителните разстройства са сериозни състояния на 
психичното здраве и в екстремни случаи могат да бъдат фатални.


11. Всички хора с психични заболявания са агресивни
Това, разбира се, е мит. За щастие, тъй като светът става все по-наясно 
с психичните заболявания, това погрешно схващане бавно изчезва.  Дори 
хората, които изпитват най-сериозни състояния, като шизофрения, са 
предимно неагресивни.


  Вярно е, че някои хора с определени психични заболявания могат да 
станат агресивни и непредвидими, но те са малцинство.
Авторите на статия, която изследва връзките между психичното здраве и 
насилието, помагат да се обясни защо този мит може да е придобил 
популярност през годините:


„Насилието привлича вниманието в новинарските емисии. Насилието в 
контекста на психичното заболяване може да бъде особено сензационно, 
което само задълбочава стигмата, която вече прониква в живота на нашите 
пациенти.“  те заключават, че „лицата с психични заболявания, когато са 
лекувани по подходящ начин, не представляват повишен риск от насилие над 
общото население. „


В обобщение, психичните заболявания са често срещани, но лечението е 
възможно.  Всички трябва да работим заедно, за да премахнем митовете и 
стигмата, свързани с психичните разстройства.  Въпреки че разбирането на 
обществото за проблемите на психичното здраве е скочило в сравнение с 
преди десетилетие, все още имаме планини за изкачване.

Редактор: Йорданка Йовчева

3d,Rendered,Illustration,Of,The,Human,Heart

Какво трябва да знаете за кардиореспираторната издръжливост

Сърдечно-респираторната издръжливост е показател за цялостното физическо 
здраве на човек.


Тестовете за кардиореспираторна издръжливост показват колко добре 
функционират сърцето, белите дробове и мускулите по време на упражнения 
с умерена до висока интензивност.


Увеличаването на сърдечно-респираторната издръжливост подобрява 
усвояването на кислород в белите дробове и сърцето и може да помогне на 
човек да поддържа физическа активност по-дълго.


Други названия за кардиореспираторна издръжливост са сърдечно-съдова 
издръжливост и кардиореспираторна годност.


Сърдечно-респираторната издръжливост измерва колко добре се представя 
тялото по време на дълги тренировки.  Човек с висока кардиореспираторна 
издръжливост може да поддържа дейност с висока интензивност за 
продължителен период от време, без да се уморява.


Измерването на кардиореспираторната издръжливост на дадено лице включва 
изследване на това колко добре тялото му приема и използва кислород.
Когато човек вдишва, дробовете му се изпълват с въздух и част от 
съдържащия се в него кислород преминава в кръвта.  След това тази богата 
на кислород кръв се придвижва до сърцето, което я изтласква из тялото до 
тъканите и органите, които се нуждаят от нея.


Мускулите се нуждаят от адекватно снабдяване с кислород и други 
хранителни вещества, за да работят правилно по време на упражнения с 
висока интензивност или продължителни периоди.  Ако мускулите не 
получават достатъчно хранителни вещества, отпадъчните продукти започват 
да се натрупват и причиняват умора.


Как се измерва?


Тестовете, които измерват кардиореспираторната издръжливост, включват:


 Метаболитни еквиваленти

 Метаболитните еквиваленти (МЕТ) се отнасят до съотношението между 
енергията, изразходвана по време на физическа активност, и енергията, 
изразходвана в покой.  Намирането на MET на дадено лице включва 
измерване на това колко кислород използва тялото му в покой.


  Максимално усвояване на кислород

 Тестът за максимално поглъщане на кислород (VO2 max) определя 
максималното количество кислород, което тялото е в състояние да използва 
по време на дейности с висока интензивност, като спринт или колоездене.
Тестът за VO2 max обикновено включва бягане на бягаща пътека или въртене 
на велоергометър възможно най-бързо.  По време на теста лицето носи 
колан за гърдите или друга приставка за тялото, която записва сърдечната 
честота и маска за лице, която измерва консумацията на кислород.


Защо е важно?
Сърдечно-респираторната издръжливост показва нивото на аеробно здраве и 
физическа годност на даден човек.  Тази информация може да бъде от полза 
за всички, не само за професионалните спортисти.


 Наличието на висока кардиореспираторна издръжливост обикновено 
означава, че човек може да изпълнява упражнения с висока интензивност за 
по-дълго време.


Хората, които се опитват да отслабнат, трябва да се съсредоточат върху 
увеличаване на своята кардиореспираторна издръжливост, защото 
извършването на аеробни дейности с по-висока интензивност може да 
помогне на човек да изгори повече калории.


Научните изследвания също предполагат някои други потенциални ползи за 
здравето от подобрената кардиореспираторна издръжливост.  Например:
Хората с по-висока кардиореспираторна издръжливост са по-малко склонни 
да развият високо кръвно налягане, отколкото тези с по-ниска 
кардиореспираторна издръжливост.


В проучване изследователи откриха положителна корелация между нивата на 
сърдечно-респираторна издръжливост и изпълнението на много задачи сред 
възрастни на възраст между 59 и 80 години.


Подобряването на кардиореспираторната издръжливост може да намали риска 
от коронарна болест на сърцето.


Как да го подобрим
Хората могат да подобрят своята кардиореспираторна издръжливост чрез 
редовни упражнения.


Проучване установява, че тренировките за резистентност, тренировките за 
издръжливост и интервалните тренировки с висока интензивност са довели 
до подобрения в кардиореспираторната издръжливост и мускулната сила сред 
възрастни на възраст 40–65 години, които преди това не са били физически 
активни.


Редовната физическа активност, особено аеробните упражнения, може да 
подобри кардиореспираторната издръжливост. Аеробните упражнения могат 
да помогнат за насърчаване на здравето на сърцето и белите дробове и да 
подобрят това колко добре тялото използва кислорода.


Източник https://www.medicalnewstoday.com

Редактор: Йорданка Йовчева

Young,Man,With,Strong,Stomach,Pain,Isolated,On,White,Background

Проучване откри, че ензимът G9a може да инхибира чревното възпаление

В скорошна статия, публикувана в Gastroenterology, учени установиха, че 
ензимът G9a, регулатор на генната експресия, може да инхибира 
възпалителни заболявания, като възпалително заболяване на червата (IBD).


IBD е широк термин, който показва хронично възпаление на 
стомашно-чревния тракт.


д-р Гилерме Пиовезани Рамос гастроентеролог и учен от Mayo Clinic в 
Минесота, и Уилям Фобион младши, доктор по медицина, е декан по 
изследванията в клиниката Майо в Аризона, са водещите автори на 
изследването.


Доказано е, че факторите на околната среда повишават риска от развитие 
на IBD. G9a е един от многото епигенетични ензими, които регулират 
генната експресия. Епигенетиката е изследване на генетичните промени в 
генната експресия, дължащи се на поведенчески фактори и фактори на 
околната среда, а не на промени в ДНК последователността. Епигенетиката 
играе критична роля в развитието и прогресирането на много заболявания, 
включително IBD.


Изследователите са използвали молекулярни и биохимични техники и 
секвениране на ДНК и РНК, за да открият молекулярния механизъм зад G9a, 
който управлява функцията на Т клетките, свързана с IBD. След това 
ролята на G9a е оценена с помощта на предклинични модели.
Изследователите казват, че тези ранни открития подкрепят потенциалното 
използване на инхибирането на G9a при лечението на стомашно-чревни 
възпаления, включително IBD и целиакия. Тяхната дългосрочна цел е да 
характеризират и модифицират регулаторните Т клетки, за да осигурят 
ефективни клинични терапии за пациентите.

Пълна информация за цялото проучване:
https://www.gastrojournal.org/article/S0016-5085(22)01185-4/fulltext

Редактор: Йорданка Йовчева

Girl,Shows,The,X-ray,Image,Of,The,Liver.,Photo,Of

Ролята на възпалението в регенерацията на черния дроб

 Само два часа след започване на регенерацията на черния дроб, сканираща 
електронна микроскопия на проба от човешки черен дроб показва 
натрупването на нови кръвни клетки в клетките, които покриват черния 
дроб. 

Japanese,Seaweed,Wakame

Най-добрата храна в перспектива: Дали водораслите са бъдещето на устойчивото хранене?

Години наред учените казват на света, че  земята за отглеждане на
хранителни селскостопански култури и животни намалява, което предизвиква
опасения относно изхранването на населението в бъдеще.
Тъй като населението на света продължава да се увеличава, нуждата от
храна също се увеличава. Проучванията обаче показват, че обработваемата
земя бързо се изчерпва.

Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН светът може да
загуби до 250 милиона акра за производство на култури до 2050 г. поради
урбанизация, деградация на почвата и изменение на климата.
А фактори като изменението на климата, разходите за поддръжка и достъпа
до вода причиняват проблеми с отглеждането на добитък.
Сега изследователите търсят различни начини за отглеждане на питателни
храни, които да заменят тези, чието отглеждане вече не е толкова
устойчиво. Едно от тях са водораслите.

Какво представляват водораслите?  

Водораслите са естествено срещащи се прости фотосинтезиращи организми на
водна основа. Те растат във всички видове естествени водоеми, както
сладки, така и соленоводни.

Както всички растения, водораслите живеят чрез фотосинтеза, за да
създават свои собствени хранителни вещества и да добавят кислород към
въздуха и водата около тях. За разлика от други водни растения,
водораслите нямат листа, корени или стъбла.
Водораслите могат да варират по размер от изключително малки
микро-водорасли до големи колонии от морски водорасли. Това е
разнообразна група, която включва синьо-зелени, зелени, червени и кафяви
водорасли.

Редица научни проучвания показват, че различни видове водорасли имат
потенциални медицински ползи. 
Например, едно проучване установява, че червените морски водорасли могат
да помогнат за лечение на мастно чернодробно заболяване. А други
изследвания установяват, че приемането на спирулина – вид синьо-зелени
водорасли – може да помогне за понижаване на кръвното налягане.

Какво прави водораслите хранителни?  

Според д-р Стивън Мейфийлд, професор по биология в Калифорнийския
университет в Сан Диего, директор на Калифорнийския център за
биотехнология на водораслите и старши автор на изследването
„Разработване на водорасли като устойчив източник на храна“, водораслите
са, биохимично казано, суперхрана.

Това се дължи на високото им съдържание на протеини, незаменими мастни
киселини, минерали и витамини. „Част от това е, защото водораслите  нямат стъбла, корени или клони, за да се държат, така че те посвещават цялата си енергия за производството
на повече протеини, мастни киселини и т.н., а не целулоза“, обяснява д-р
Мейфийлд. „Това е една от най-старите растителни храни в света“, казва д-р Уилям
Сиърс, практикуващ педиатър и автор на The Healthy Brain
Book пред Medical News Today.

Има хиляди видове водорасли и всяко от тях произвежда много здравословни
хранителни вещества, от които всички се нуждаем. Те са богат източник
на витамини от група В, витамин К, желязо, магнезий, калций, йод и др.
„Основната причина за много заболявания е окисляването – износване на
тялото“, казва д-р Сиърс. „Водораслите са богати на антиоксиданти. Много
различни видове микро-водорасли са богати източници на различни
антиоксиданти.”

Освен това, водораслите осигуряват източник на полезни омега-3 мастни
киселини, като например Докозахексаенова киселина (DHA).
Въпреки че основно мислим рибата за ключов източник на омега-3 в
човешката диета, рибата не произвежда омега-3 сама по себе си, а
по-скоро ги консумира от водорасли и планктон, обясняват учени.
Могат ли водораслите да станат основна част от ежедневните ни ястия?
Готови ли сме да започнем да добавяме водорасли към нашата храна?
Добрата новина е, че вече може и го правим.

Днес водораслите могат да бъдат намерени в търговската мрежа във
варианти като морски водорасли, закуски от сушени водорасли и листове
нори, могат да бъдат намерени в добавки, прахове или продукти
заместители на месо. Те могат да бъдат открити дори
във ферментирали продукти или млечни продукти, като кисело мляко и
сирена.

Освен това  водораслите имат и други приложения по отношение на
готвенето и хранителната промишленост. Водораслите притежават качества
или свойства като сгъстяване, желиране и емулгиране. Например от
водорасли са извлечени съставките карагенан, алгинат и агар. Водорасли
се използват като естествен начин за получаване на синьо и зелено
оцветяване за сладкиши и напитки.

EPA [ейкозапентаенова киселина] и DHA са основни омега-3 мастни
киселини, които обикновено се консумират недостатъчно, но носят огромни
ползи за здравето на мозъка, очите и сърдечно-съдовото здраве. Хората
могат лесно да си набавят тези киселини, като ядат добавки на базата на
водорасли.

Добавките с масло от водорасли са извървели много дълъг път, за да
помогнат на потребителите да оптимизират приема си на омега-3, като
същевременно минимизират отблъскващите сетивни качества. Нещо повече,
добавките с масло от водорасли  са чудесен начин да се осигури добавка с
много ниско съдържание на тежки метали, което може да е проблем за
някои рибени масла, особено тези, получени от по-големи риби.
Според учените, тъй като водораслите съдържат много хранителни вещества
на калория, отглеждат се в природата и са полезни за нашето здраве и
здравето на нашата планета, те наистина заслужават етикета като
„суперхрана на природата“.

Източник:
https://www.medicalnewstoday.com/

DSC_7792

Д-Р БОРИСЛАВ БЕНИШЕВ- НОСЕНЕТО НА КОЛАН ПРИ ДОКАЗАНА ХЕРНИЯ НА КОРЕМНАТА СТЕНА Е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПОКАЗАНО

д-р Борислав Бенишев е част от отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Сета София“. Завършва медицина в МУ – София. Придобива специалност “Обща хирургия” и в момента завършва специализация по съдова хирургия.

Професионални интереси в областта на общата хирургия:
• конвенционални и лапароскопски операции върху коремната стена и
стомашно-чревния тракт
• роботизирана и робот-асистирана хирургия
• лечение на трудно заздравяващи рани
Професионални интереси в областта на съдовата хирургия:
• конвенционална и миниинвазивна хирургия върху артериалната и

венозната системи
• лечение на варикозната болест (разширени вени)
• ендоваскуларни интервенции и трансплантология

Д-Р БЕНИШЕВ, СПОРЕД СТАТИСТИКАТА У НАС СЕ ИЗВЪРШВАТ ОКОЛО 40 000 ОПЕРАЦИИ НА ХЕРНИЯ ГОДИШНО. ТОВА МНОГО ЛИ Е СПОРЕД БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И КАКЪВ ПРОЦЕНТ СА КОРЕМНИТЕ ХЕРГИИ?


Доколкото ми е известно, броят на операциите е около 20 000 за България, като основният процент – около 80% са първични или рецидивни хернии на предната коремна сте- на, като на първо място сред тях са слабинните, следвани от феморалните и вентралните хернии. Около 7-8% е честотата на рецидивните хернии. Тази статистика в общи линии след- ва пропорционално разпределението на случаите в останала- та част на европейския контитент.

КАТО ЦЯЛО ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ СЕ КОРЕМНИТЕ ХЕРНИИ КАТО ПРОБЛЕМ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?


Не бих казал, че се подценяват, но както всеки един личен проблем в съвременното претоварено ежедневие, хората по- ставят здравето си на по-заден план. Неглижирането може да доведе до два проблема. Първият е, че хернията може да се заклещи. Това налага незабавната операция, тъй като в херниалния сак често попада коремен орган, най-вече тънко или дебело черво, чието кръвоснабдяване рязко се нарушава и може да доведе до редица опасни за живота усложнения. Вторият проблем е по-скоро технически. С времето, херниал- ният дефект нараства и може да придобие огромни размери. Това значително затруднява извършването на оперативната интервенция и увеличава риска от рецидив или друго следо- перативно усложнение.

ИМА СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ХОРАТА РЕШАВАТ, ЧЕ САМИ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ, КУПУВАЙКИ СИ КОЛАН, С КОЙТО ДА СТЕГНАТ МЯСТОТО НА ХЕРНИЯТА. КРИЕ ЛИ ЗДРАВОСЛОВНИ РИСКОВЕ ТОВА?

Когато вече има поставена диагноза херния на коремната стена, за съжаление единственият изход е оперативната ко- рекция. Носенето на колан е абсолютно противопоказано, тъй като значително увеличава рискът от заклещване и не- обходимостта от спешна операция.

ВЕЧЕ СЕ ИЗБЯГВА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНА ТЪКАН? КАКЪВ МАТЕРИАЛ СЕ ИЗПОЛЗВА И ЗАЩО?

Тук философията е проста – за да се появи херния, това оз- начава, че човек има слабост на съединителната тъкан, било дефект в някои от типовете колаген или друго. Използвайки същата тази тъкан за корекция на този дефект неминуемо увеличава шансът той да се появи отново. Пластиките със собствена тъкан, обаче имат своето незаменимо място при лечение на херниите при деца. Съществуват различни син- тетични материали като в момента най-разпространените са полипропиленова или полиестерна мрежа, използвани за ук- репване на мястото на дефекта. Те са предпочитани поради своята здравина и относителна инертност за организма.

СЛУЧВА СЕ ТЪКАН ОТ КОРЕМНАТА СТЕНА ДА СЕ ВЗЕМЕ, ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО „БУЛО“ ПРИ ОПЕРАЦИЯ НА ДРУГ ОРГАН – НАПРИМЕР СЪРЦЕ. ЧЕСТО СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ НА МЯСТОТО, ОТ КЪДЕТО Е ВЗЕТА ТЪКАНТА, СЕ ПОЛУЧАВА ХЕРНИЯ И СЕ НАЛАГА ОЩЕ ЕДНА ОПЕРАЦИЯ. МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО?

Такива усложнения са редки в ръцете на опитни специали- сти. За съжаление, обаче, няма начин този процент да бъде сведен до абсолютна нула. Коректното извършване на хар- вестинга на тъкан и затваряне на получения дефект го свеж- да до незначителна стойност.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ПРИ ДЕЦАТА С ВРОДЕНИ ХЕРНИИЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ САМО СОБСТВЕНИ ТЪКАНИ ПРИ ОПЕРАЦИИТЕ?


Причините са растежът и промяната на пропорциите на тя- лото в детската и юношеската възраст. Синтетичните ма- териали са ригидни и нямат възможността да адаптират размерите или конфигурацията си спрямо промените, които настъпват в човешкото тяло по време на израстването.

КОЛКО ЧЕСТИ СА ХЕРНИИТЕ ПРИ ДЕЦА И КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ?
Вродените са около 2% от всички хернии, като повече са при момчетата, отколкото при момичетата. Има установена из- вестна наследственост, като най-честите причини са гене- тични дефекти в обмяната на някои от типовете колаген, което води до отслабване на съединителната тъкан и непъл- но вътреутробно развитие на някои анатомични структури, като слабинния канал и срединната линия на предната ко- ремна стена.

КАКВА Е ПРОЦЕНТНАТА ВЕРОЯТНОСТ ОТ РЕЦИДИВ ПРИ ОПЕРИРАНА ХЕРНИЯ И МОЖЕ ЛИ ПОВТОРНАТА ПОЯВА ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА?

Прилагането на съвременните оперативни методи и използ- ването на синтетичен протезен материал значително нама- лява риска от рецидив. При повторни оперативни интервен- ции, за съжаление този процент може да достигне до 14% в някои центрове по данни от 2019 г.

УЧЕНИ ОТ ПОЛСКИЯ WEST POMERANIAN UNIVERSITY OF TECHNOLOGY В ШЧЕЧИН СЪОБЩИХА, ЧЕ СА РАЗРАБОТИ- ЛИ НОВ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЯ НА ХЕРНИЯ – ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНЖЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОРАДИ ВЛИЯ- НИЕТО НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ ПРИЕМА ФОРМАТА НА ГЪВКАВ ПЛАСТИР И С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО РАСТЕ ПРЕЗ МЕКИТЕ ТЪКАНИ, ЗА ДА СЕ БИОРАЗГРАДИ В КРАЙ- НА СМЕТКА В ТЯЛОТО. ЗАПОЗНАТ ЛИ СТЕ С НЕГО И КАК- ВО БИ ОЗНАЧАВАЛО ЗА ПАЦИЕНТА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ?

Запознат съм със съществуването му, но доколкото ми е из- вестно, все още не е прилаган при хора.

КАКЪВ Е ПРОЦЕСЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВА ТЕХНОЛО- ГИЯ В МЕДИЦИНСКО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ? КОЛКО ДЪЛЪГ Е И ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОТ ЗДРАВНА КАСА, ОТ ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА САМАТА БОЛНИЦА?

Процесът на въвеждане на нови технологии следва утвър- дена от МЗ нормативна процедура, която, доколкото ми е известно, е унифицирана за целия Европейски съюз. Преди

всичко, обаче, това зависи от научните доказателства за без- опасността и ефективността на съответната интервенция, данните за които се събират и анализират за период от вре- ме с различна продължителност. В хирургичните специално- сти, това изисква съответното време от чисто медицинска гледна точка, по-скоро, отколкото от административна.

РОБОТИЗИРАНА И РОБОТ-АСИСТИРАНА ХИРУРГИЯ Е В СФЕРАТА НА ВАШИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. ДО КОЛКО ПРИЛОЖИМА Е ТЯ ПРИ ТРЕТИРАНЕТО НА ХЕРНИИ И НАЛИЧНА ЛИ Е В БЪЛГАРИЯ НЕОБХОДИМАТА ТЕХНИКА?

Роботизираната хирургия като цяло няма голямо приложе- ние при лечение на тези болести. Някои от болниците в Бъл- гария разполагат с хирургични роботи, но тяхната сила е в друго направление – най-вече при оперативно лечение на онкологични заболявания.

В КОИ СЛУЧАИ ПРИ ХЕРНИИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЕНДОСКОПСКА ХИРУРГИЯ? КОЯ ОТ ДВЕТЕ ПО-ЧЕСТО ПРИЛАГАТЕ ВЪВ ВАШАТА ПРАКТИКА?


Все повече се предпочитат ендоскопските техники поради техните доказани предимства, дори и при по-комплицирани случаи.

В ежедневната хирургична практика е добре да се владеят както тези, така и класическите оперативни подходи и стриктно да се спазват показанията и противопоказанията за тяхното прилагане.